Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Колелото на съзнанието

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Представете си, че имате едно голямо колело, на което са закачени малки кофички. Колелото е в постоянно движение. Като се движи, една част от кофичките, долните, се пълнят с вода, изкачват се нагоре и водата им се излива в голям басейн, отдето се разпределя да пои градини и бостани. Значи при слизане надолу кофичките се пълнят с вода, изкачват се нагоре и постепенно се изпразват. Кръгът е разделен на 4 части. Всяка част съдържа по 10 кофички, които се движат по посока на стрелките.

Като разглеждате колелото, виждате, че всяка кофичка представя число от 1 до 10, които биват положителни и отрицателни. Всички числа, на които са закачени пълни кофички, са положителни. Останалите, на които висят празни кофички, са отрицателни. Значи положителните и отрицателните числа на колелото се определят от съдържанието. Ако кофичките само се пълнят и празнят, без да вършат някаква работа, в това няма никаква философия. То е все едно да палите и да гасите кибритените клечки. Друг е въпросът, ако запалването на кибритената клечка представя процес на пробуждане на съзнанието. Следователно, ако колелото, което е в постоянно движение, представя човешкото съзнание, ние имаме едно динамо, в което числата се менят: положителните стават отрицателни, а отрицателните – положителни. Понеже съзнанието на човека е в постоянно движение, в него стават различни промени. Тази е причината, поради която човек ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човека ту просветва, ту се помрачава.

Представете си, че някой човек получава голямо наследство. Той се радва и радостта му се увеличава, докато стигне своята максимална точка, т.е. до зенита. От зенита радостта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди къде отиде радостта му и казва: „Изпразни се нещо в мене. Какво стана, не зная, настъпи някаква промяна в съзнанието ми“. Много естествено! Щом кофата, т.е. сърцето му, се напълни с радост, непременно трябва да се изпразни, за да може отново да се напълни. – Къде отиде радостта му? – В басейна на градинаря, който ще полива своите цветя и зеленчуци. Радвайте се, когато вашите кофички се изпразват, за да поливат зеленчуците. Ако никой не жертва своята радост за поливане на градини и бостани, човечеството ще бъде лишено от благата на живота. Като се изпразнят, кофичките започват да слизат надолу, да черпят вода от големия резервоар. Щом е така, не съжалявайте, когато вашето съзнание се празни. Като се изпразни, отново ще се напълни. А като се пълни и празни, колелото на съзнанието ще бъде в постоянно движение. И тъй, не съжалявайте, че кофичките ви се празнят, но използвайте времето, когато те се пълнят със съдържание, за да можете да уталожите жаждата си. При това, колкото и да се жадни, вие няма да изпиете всичкото съдържание: една част ще изпиете, а останалата ще отиде за поливане на градините. Вие мислите, че цялото съдържание е ваше. Не, ваше е само това, което можете да изпиете в даден момент. Останалото богатство е за другите. Като страдате за изгубеното си богатство, други някои се радват. На вашето страдание се дължи радостта на други същества. После те ще страдат, а вие ще се радвате. Тази смяна в състоянията наричаме „закон за редуване“. Той обяснява промените, които стават в човешкото съзнание или в движението на колелото на съзнанието.

Процесите, които стават в съзнанието, минават от механически в психически и обратно, от психически в механически. Пълненето и празненето на кофичките са механически процеси. Радостта и скръбта при тия промени са психически процеси. Когато кофичките минават през точките от 1 до 10 в първата четвърт на колелото, човек е обезсърчен, защото съзнанието му е празно. Когато човек влезе във втората четвърт, кофичките започват да се пълнят. Той се радва, радостта му постепенно се увеличава, докато стигне числото 10 в третата четвърт. От тази точка вече кофичките се празнят, а с това и съзнанието на човека започва отново да се помрачава. Човек изпада в най-голямо помрачаване на съзнанието, когато дойде до числото 10, в първата четвърт на кръга. Оттук виждаме, че радостта и страданието се редуват в зависимост от пълненето и празненето на кофичките. Това показва, че има тясна връзка между физическите и психическите процеси.

И тъй, когато се намира в първата четвърт на кръга, т.е. в първата категория на числата от 1 до 10, човек дохожда до най-голямо обезсърчение. Всичките му кофички са празни и той казва: „Свърши се моят живот“. Обаче щом дойде в точка O, дето е изгревът на слънцето, кофичките една след друга започват да се пълнят до точка W. Човек започва да се обнадеждава и казва: „Виждам, че животът ми не се е свършил, започвам отново да придобивам богатството си. Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пак ще изгре“е. Тази радост е във втората и в третата четвърт на кръга. През това време хората го морализират, че трябва да бъде щедър, да не мисли само за себе си. В първо време той не е съгласен с този морал и здраво държи богатството си. Но понеже колелото се движи, най-после той се убеждава, че хората са прави, започва да раздава от богатството си и кофичките една след друга се изпразват. Щом влезе между числата от четвъртата и първата категория, човек става вече морален, проявява щедрост и към своите ближни. В тези две области се намират всички реформаторски, всички нови движения. Колелото е причина за новото в света. Като се движи, то заставя човека да мисли за Господа. Иска не иска, човек става морален, благодетелен. Ако приеме новото доброволно, съзнанието му се пробужда и той се радва, че може да сподели богатството си със своите ближни.

Следователно всеки човек трябва да мине през четирите положения на съзнанието, да се пробуди, да заживее по нов начин. Животът в първата четвърт на колелото наричаме живот на крайното обезсърчаване, във втората четвърт – живот на обнадеждаване, в третата – придобиване на големите богатство, в четвъртата – реализиране на новите идеали. В последната четвърт се пробужда висшето съзнание на човека и той се изпълва с желанието да служи на Бога и да живее за ближните си. Когато съзнае това, човек дохожда до басейна на градината, дето трябва да излее всичкото си съдържание, и счита, че нищо не е изгубил. Той е раздал всичкото си богатство, без да е изгубил нещо. – Защо? – Защото колелото се движи. Човек пак ще мине през процесите на обнадеждаване, на реализиране на идеалите си, на пълно забогатяване и осиромашаване, т.е. изпразване – живот за другите. Така се върти колелото цял ден, докато дойде часът за почивка. Всеки ще се намери на различно място: един ще бъде в първата четвърт, друг – във втората, в третата и т.н. Като се съберат всички заедно, ще говорят за опитностите, които са имали през деня. На другия ден колелото пак се върти и човек започва работата на съзнанието си от там, дето е спрял.

Това, което казах за движението на човешкото съзнание, се отнася до всички хора, млади и стари. Разликата между младия и стария се заключава в начина, по който преживяват нещата. Младият разчита повече на себе си и като се обезсърчи, казва: „Ще направя още един опит“. Като се засили, той се намира в точката на изгряващото слънце, в обнадеждаването. От изток той отива към юг – пълното реализиране на своите идеали. Старият, като се обезсърдчи, казва: „Добър е Господ, ще ми помогне по някакъв начин. Пък ако на земята не могат да се наредят работите ми, в другия свят ще се наредят“. Обаче като дойде в точка O, той вижда, че работите му започват да се нареждат. Той мисли, че е заминал за другия свят. Според религиозните хора другият свят е горе, а според материалистите – долу, дето се пълнят кофите. Както и да разглеждате въпроса, важно е да знаете, че едната половина на колелото се намира в този свят, а другата половина – в онзи свят.

Ако колелото прави едно обръщане за 12 часа, казваме, че през това време съзнанието минава 4 важни състояния. Всяко състояние трае по 3 часа: 3 часа обезсърчаване, 3 часа обнадеждаване, 3 часа пълно реализиране на идеалите и 3 часа раздаване на богатствата, т.е. служене на Бога и на ближния. Ще кажете, че това е игра на съдбата. Съдбата не си играе с човека, но работи върху него. Значи движението на колелото наричаме работа на съдбата. Съдбата поставя всеки човек на почетно място и ако той съзнателно и с любов извършва работата си, велико бъдеще го очаква. Съдбата е господарят на колелото. Като види, че някой човек влиза в областта на обезсърчаването, той го погали малко и му казва: „Не се страхувай, след няколко часа ти отново ще забогатееш, ще се напълниш толкова много, че ще стане нужда да даваш на другите“.

Като ученици, вие трябва да гледате съзнателно на промените във вашия живот. Съдбата няма лоши намерения към никого. Тя не цели нещастието на човека. Понеже всеки човек е заставен да свърши една работа, той неизбежно минава през всички числа на колелото на живота. Числата менят местата си, а с тях заедно се движи и човек. Това движение наричаме функция на живота. Който е слязъл на земята, той неизбежно трябва да се движи. Остане ли в покой, в бездействие, той влиза в областта на свещения мързел. Бездействието и мързелът водят към ръждясване, а ръждясването – към разлагане. За да не се разлагат нещата, колелото трябва да се движи. Мнозина се страхуват от движението. Те мислят, че като се движат, ще страдат. Не е така. Като се движи и като страда, човек се усъвършенства.

Следователно благодарете, че сте в колелото на живота и се движите заедно с него. Като единица, вие представяте малка, но необходима част от това колело. Радвайте се, че ви е дадено място в това колело. Дали сте на първо или на последно място в колелото, не е важно. Господарят ви се грижи еднакво за всички свои части. Той има предвид щастието и благоденствието на частиците си. Природата поставя всички живи същества на работа, а Божественото начало определя темпа на движението на колелото. – Какъв е смисълът на живота според това колело? – Да се обезсърчим, да се обнадеждим, да разбогатеем и най-после да се проникнем от съзнанието, че трябва да служим на Бога и на своя ближен. Преведено на съвременен език, това означава: да се изпразним, да се приготвим за пълнене, да се напълним и отново да се приготвим за изпразване.

Сега, ако търсите това колело, ще го намерите в живота. В него ще видите живота и на младия, и на стария. С помощта на това колело и младият, и старият си обясняват противоречията в живота и вървят напред. Старият знае, че като забогатее, трябва да раздаде всичко, да се откаже от своя материализъм и да стане религиозен, т.е. набожен човек. При това положение той трябва да се отрече от себе си, от своя личен живот. Това значи изпразване. Като се изпразва, човек се обезсърчава. Според Толстой крайното обезсърчаване подразбира абсолютно самоотричане. Това са два процеса неразривно свързани. Следователно каже ли някой, че се е обезсърчил, това значи, че той е дошъл до фазата на самоотричането. Като се самоотрече от всичко, човек казва: „Трябва да живея за Бога!“

Колелото, за което говоря днес, има отношение към сегашния живот и сегашните състояния на хората. Това колело обхваща земния живот на човека. Обаче то е свързано с друго едно колело, което е устроено по друг начин, вследствие на което и нещата в него стават другояче. Който влезе в това колело, не мисли вече за земята. Той напуща работата си и тръгва за другия свят. Една група от 40 млади жътвари жънали на нивата. По едно време край тях минал мечкар със своята мечка. Като започнал да разиграва мечката, те напуснали работата си и отишли да гледат как играе мечката. Ако за една мечка жътварите напуснаха работата си, колко повече човек би напуснал работата си на земята, за да влезе в духовното колело на живота и се понесе с него в пространството.

Като се върнете у дома си, нека всеки си начертае това колело, което нарекохме „колело на човешкото съзнание“. При всяко число кофичката се намира в различно състояние. В първата четвърт на кръга кофичките се намират при най-лоши, оскъдни условия; във втората четвърт условията се подобряват; в третата четвърт условията са идеални в материално отношение; в четвъртата четвърт условията на живота дават своя плод. Тук човек влага капитала си в своето съзнание като в Божествена банка, от която всякога може да черпи, колкото иска. На земята Божествената банка е басейнът на градинаря, отдето водата се разпределя по всички лехи, да ги напоява. Тукашните градинари не държат сметка колко кофички се вливат в техния басейн, но живата природа държи сметка за всяка кофичка, т.е. за всяко живо същество, което е участвало в движението на нейното колело.

Природата е много точна. Тя никого не ощетява. Няма случай, когато природата да не е възнаградила щедро всеки, който е свършил някаква работа за нея. Тя плаща скъпо и за най-малката работа. Във всичките си постъпки тя е крайно справедлива. Който не разбира проявите на природата, нито на целокупния живот, вади криви заключения, вследствие на което често се обезсърчава. Естествено е да се обезсърчи човек, естествено е и да се насърчи – зависи в коя четвърт на кръга е попаднал. Ако е попаднал в първата четвърт, ще се обезсърчи; ако е попаднал във втората, ще се насърчи; ако е попаднал в третата, ще почне да реализира своите идеали; ако е попаднал в четвъртата, ще почне да прилага, да дава от себе си, докато се изпразни. Във всяка четвърт човек схваща само една част от истинското положение на нещата. Ето защо, за да има пълна представа за проявите на живота, той трябва да има търпение, да мине пътя на цялото колело. Така той ще знае положението на нещата при едно обръщане на колелото. А това колело се движи 12 часа на ден. Същевременно то се движи цели 365 дена през годината. Значи с течение на дни и години човек разширява своите разбирания и познания. Той се стреми да се домогне до знанието, което се включва в целокупния живот. Напишете на дъската числата 195,678 и 956,781. – Каква е разликата между единицата в двете числа? – В първото число единицата стои на мястото на стохилядите, а във второто – на мястото на единиците. В количествено отношение първата единица е 100,000 пъти по-голяма от втората. Ако двете единици представят две съзнания, първото щеше да бъде по-обременено от второто. Ако двете единици бяха две животни, второто щеше да бъде по-леко. Когато се намери в опасност, второто животно ще бяга по-бързо. Това е вярно по отношение само на някои неща, а не за всички случаи. Запример, земята, която е толкова голяма и тежка, се движи с много голяма бързина. Нейната бързина на движение не може да се сравнява и с най-бързите тренове. Когато дойдем до мисълта, казваме: Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-интензивна е тя; оттам и страданията са по-кратковременни и силни. И обратно: колкото по-бавни са трептенията на мисълта, толкова по-слабо интензивна е тя и толкова по-дълготрайни са страданията. Колкото по-тежки са желанията на човека, толкова по-големи са и страданията му. Запример, някой иска да стане богат, да разполага с милиони. Това желание е много тежко, вследствие на което произвежда голяма тежест и напрежение върху мозъка и нервната система на човека.

Следователно човек не може да държи известна идея в ума си, без тя да произвежда известен физиологически ефект върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислите, на чувствата и на постъпките си, трябва да бъдете внимателни към тях. Една мисъл, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърцето на човека такова напрежение, че да го осакати. Ще кажете, че вие си говорите тихо, едва се чувате. Вие можете даже да не се чувате, но навсякъде по земята, както и в другите светове, съществуват различни системи радио, които хващат и най-слабите звукове и ги разнасят из пространството. Затова е казал Христос, че ще отговаряте за всяка празна дума, която е излязла от устата ви. Кажете ли една дума, хиляди години наред тя ще обикаля земята. Искате ли да знаете какво са казали Христос, Аристотел, Платон на времето си, не ходете да слушате какво ще ви кажат този и онзи, но турете една антена в пространството, да хванете направо техните думи, а не да очаквате на някой философ, той да превежда словото им.

Материята и енергията в природата нито се губят, нито се създават, но само се видоизменят. Щом нищо не се губи, трябва да дойде Божественият огън на земята, да изгори всичко непотребно. Като мине през този огън, земята се връща в своето първоначално състояние на девственост. Девственият живот е новият живот, който всички очакват. Добре, че съществуват и добри мисли, освен лошите, та взаимно да се уравновесяват. От гледището на астрологията човек може предварително да определи всеки час от деня и от нощта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти, мислите и чувствата се въртят заедно с него. Ако човек не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нещата всеки момент се сменят, ще каже: „Колелото се върти. Ще имам търпение да дочакам благоприятните условия“. Който движи колелото, той знае защо нещата стават по един, а не по друг начин.

Следователно, ако кофата ти се изпразни, не страдай за това. Ако се обезсърчиш, не се отчайвай. Ако забогатееш, не бързай да се радваш. След забогатяването иде изпразването. Това са преходни неща. важно е човек да разбира нещата. Няма по-велико нещо в живота на човека от обезсърчаването. Да се обезсърчиш, това значи да се освободиш от илюзиите и заблужденията на живота. Докато не се обезсърчи, човек все още се лъже, че това ще направи, онова ще направи. Като се обезсърчи и загуби вяра в преходните неща, човек отправя погледа си към вечността, към съществените и трайни неща. Обезсърчените хора влизат в правия път на живота. Обезсърчените хора са обикновено добрите хора в света. Какво виждаме в живота? Когато някой се обезсърчи, иска да се самоубие, да тури край на живота си. Този човек не се е обезсърчил още. Той желае нещо и го очаква от живота. Той е още в категорията на насърчените, готов е да воюва. Истински обезсърченият не иска нищо, не очаква от никого нищо. Той е тих и спокоен и казва: „Ако е дошъл часът да умирам, нека умра; ако страдам, да страдам; ако има нещо за ядене, добре; ако няма какво да ям, ще гладувам. Каквото дойде, добре дошло“. Това значи да се отрече човек от себе си. Обаче ще знаете, че и това обезсърчаване трае само 3 часа. След това човек минава във втората, третата и четвъртата четвъртини на колелото, докато направи пълно обръщение.

Ще приведа един пример, чрез който ще илюстрирам цялата лекция. Един човек, крайно набожен, тръгнал на далечен път с магарето си. Той напълнил раницата си с багаж, турил я на гърба си и подкарал магарето да върви пред него без никакъв товар. По едно време пътникът срещнал един мъдрец и му казал: „Тежък е животът ми. Дотегна ми да живея вече. Не зная какво да правя“. Мъдрецът го запитал: „Защо караш това магаре?“ Пътникът си помислил: „Чудно нещо! Аз се оплаквам от живота си, а той ме пита защо карам магарето“. По-нататък срещнал друг мъдрец и на него се оплакал от живота си. Мъдрецът му отговорил: „Купи самар на магарето си“. Срещнал трети мъдрец, който му казал: „Натовари магарето си!“ Като се оплакал и на четвъртия мъдрец, той му казал: „Качи се и ти на магарето си!“ Сега и аз ви казвам: Натоварете магарето си, качете се и вие на него и така продължете пътуването си. Животът ви ще стане по-лек.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 16 януари 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help