Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Четирите положения

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

(Чете се резюме на темата: „Кога човек страда най-много?“)

Сегашните хора се стремят към придобиване на много знания. Защо им са знанията? Къде ще ги използват? Знанието има смисъл, ако се приложи. Къде ще се приложи? Това са въпроси, на които мъчно можете да отговорите. Обаче ако ви запитат защо ви са зрението, слухът, обонянието, веднага можете да отговорите. Зрението е нужно на всички живи същества, да намират храната си. Преди да е било създадено зрението, като орган на гледането, животните са намирали храната си чрез пипане, чрез обоняние, чрез слушане. Най-после, те са дошли до зрението, което всички считат като най-добър и практичен метод. Чрез зрението животните намират най-лесно храната си. И човек, когато насочва зрението си в известна посока, непременно има предвид нещо близо до сърцето или до ума си. Зрението на съвременните хора, в сравнение с това на първичния човек, е отслабнало, вследствие на което и мисълта му е по-слаба.

И тъй, причината за отслабването на зрението е, че сегашните хора нямат дълбока философска мисъл, каквато са имали първите човеци, хората на древната мъдрост. Днес хората живеят, без да знаят защо живеят. Те се смущават, не знаят какво им носи утрешният ден. – Какво ще отговорите на въпроса защо живеете? – „Живеем, за да се усъвършенстваме, живеем за Бога.“ – Ако ви поставят на изпит, ще издържите ли? Когато живее за една идея, човек е готов на всички жертви. Ето защо, идеята, за която човек е готов на всички жертви, трябва да заслужава това.

Да се върнем към въпроса за зрението. – От какво зависи силата на зрението? – От яснотата и интензивността на мислите. Колкото по-ясни и интензивни са мислите на човека, толкова по-силно е зрението му. Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Тези чувства втвърдяват нервите, вследствие на което те губят своята пластичност. Колкото по-непластични са нервите на очите, толкова по-мъчно реагират те на трептенията на светлината. Който иска и на стари години да има добро зрение, трябва да има ясна и чиста мисъл. Ето защо, чувствата не трябва да взимат участие в зрението. За да не отслабва зрението ви, пазете се от чувствени вълнения. Срещнете мечка и веднага се уплашите. Защо се страхувате? Една лоша черта на мечката е тази, че тя никога не забравя обидата или пакостта, която сте и направили. Тя не забравя и доброто, което сте и направили, но никога не забравя и злото; тя го помни с години. Мечката познава тази своя черта и е доволна, че живее в гората като монахиня, да не се натъква на нея. За да се изправи от своя недостатък, тя е станала вегетарианка. В редки случаи тя хапва месо, повече обича кръвта на животното. Такава мечка наричат „стръвница“. И в човека има чувства, подобни на тези в мечката. Той трябва да се справи с тях по разумен начин. Като хванат мечката, хората и турят халка на устните, да не хапе, и я учат да играе. Трябва ли човек по същия начин да възпитава отрицателните си чувства? Има смисъл човек да туря юлар на чувствата си, но да им туря халка, както на устните на мечката, това не е на място. Следователно, когато възпитава чувствата си, човек трябва да има знания, да прилага разумни методи.

Сега ще ви задам въпроса: От какво най-много се нуждае човек в сегашния си живот? – От здраве. – За да бъде здрав, човек се нуждае от чист въздух, от чиста вода и храна от светлина и топлина и от добро жилище. – На какво може да се уподоби чистият въздух? – На чистата мисъл. – Водата? На чистите чувства и на живота. Значи между водата и чувствата има известна връзка. Знаем, че водата може да мени състоянието си; от течна става твърда, като намалява топлината си. В течно състояние тя има нормална топлина. Като се нагрее до възвиране, водата се превръща в пара, във въздухообразно състояние, при което топлината и се увеличава. Каквито промени стават с водата, такива стават и с чувствата. Запример, едно чувство може да изгуби топлината си и да се втвърди; после, то може да увеличи топлината си и да се разшири, но може да запази нормалната си топлина. Когато водата се втвърди, т.е. когато се превърне в лед, лесно може да дойде в първоначалното си състояние. Достатъчно е да се постави на огън, и тя веднага се разтопява. Как ще превърнете твърдото чувство в нормалното му състояние? Чувството „омраза“ е твърдо. Как ще го смекчите? С огън ли? Това вече е алхимия. Намерете начин, чрез който да превръщате твърдите чувства в меки, т.е. да увеличавате топлината им.

Като изучавате живота на хората, ще намерите много примери, от които се вижда как твърдите чувства се превръщат в меки. Ако приведем тези примери, в края на краищата в съзнанието ви ще остане нещо отрицателно. За да не се втвърдяват чувствата на човека, нужно е той да бъде почитан от близките си. – Какво се иска от човека, за да го уважават окръжаващите? – Днес хората уважават човека, ако е богат. Обаче богатството не е единственото условие, за да бъде човек почитан. И друго нещо се иска. – Сила. – Още? – Разумност и доброта. – Значи човек може да бъде уважаван, ако е богат, силен, разумен и добър. Значи четирите положения – богатство, сила, разумност и доброта представят знаменател на тази дроб, която има за числител уважението и почитта. Ако искате, можете да променяте местата на величините, които влизат в знаменателя, но при днешните условия на първо място стои богатството. От тези четири елемента могат да се образуват 24 пермутации. Можете ли да познаете отвън, дали някой човек е богат? – Къде се отразява богатството му, в лицето, или в движенията му? – И в лицето, и в движенията. Ако спрете погледа си върху някой свещеник, ще видите, че и той има нещо особено в лицето си, което показва, че е работил много време в една област. На лицето на всеки човек има една отличителна черта, по която познавате какъв е и какво работи. Ученият, богатият, силният, добрият човек имат по една отличителна черта в себе си. Богатият върви и носи в себе си мисълта за богатството, което има. Тази мисъл хвърля отпечатък върху неговото лице. Красивата мома също носи на лицето си мисълта, че е красива. Красива е тази мома, но достатъчно е да отнемете нещо от лицето и, за да изгуби красотата си. Отнемете носа и и вижте какво ще стане с нея. Тя ще изгуби красотата си.

Какво представя носът? Външно, носът е един малък уд, но той дава израз на цялото лице. Понеже е свързан с умствения свят на човека, носът чертае линии на интелигентността върху човешкото лице. Махнете ли носа, тези линии губят своята красота и лицето се помрачава. Носът е център, около който се групират някои линии на човешкото лице. Затова бъдете внимателни към своя нос. Най-малката повреда на носа се отразява върху интелигентността на човека. Приятно е да видите едно лице с правилни, спокойни черти, дето всяка линия е на мястото си.

Казахме, че от четирите положения, при които човек може да бъде почитан и уважаван, са възможни 24 пермутации. – Обаче коя от тях е най-добра? – Най-добра пермутация е тази, в която като пръв елемент влиза добротата, после разумността, силата и най-после богатството. Ще каже някой, че и без богатство може. Не е така. И без богатство не може. Самото тяло, със своите външни и вътрешни органи, е богатство. Какво би направил човек без очи, без уши, без нос, без уста? Не може без богатство, но човек трябва да търси начини, чрез които да пази своето богатство.

Сега да видим кой човек е добър. Добър човек е онзи, който може да приложи доброто в даден момент. Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора. В него няма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му. Каквото е естеството на даденото същество, така и той постъпва. Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил. След това ще го погледне в очите и ще му каже: „Добър човек си ти“. Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него? Докато не знае вътрешната страна на нещата, човек не трябва да се произнася. Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон. Ако поставите добрия човек в известни рамки, вие го ограничавате и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода. Тази е причината, поради която човек се стреми да бъде свободен. Когато добрият човек се разговаря с разбойника, последният започва да се изповядва: „Ти ми говориш добре, но моята работа не е добра. Пушката ми е светла, но много нещастия е създала на хората. Тежко ми е на душата. Никой не знае какво преживявам, когато убия един човек“. Тогава добрият човек започва да му дава методи как да излезе от това положение и да се върне в правия път.

Като изучавате челата на хората, ще видите, че на добрия, на разумния, на силния и на богатия челата се различават едно от друго. Разумният човек разсъждава правилно. Той е поет, музикант, художник. Той носи всичките изкуства в себе си. Разумният човек поставя нещата на мястото им и на време. Той никога не разбърква местата на нещата. Ако вън е студено, минус 25 градуса, той ще облече дебели, топли дрехи. Ако денят е топъл, слънчев, той ще излезе с тънки, летни дрехи. Той не се изненадва от нищо. Обаче неразумният размества нещата, вследствие на което може да излезе в студен ден с тънки дрехи, а в топъл ден – с дебели дрехи. Много чувства не могат да се реализират по единствената причина, че човек не знае кога и при какви условия да ги изнесе.

Същият закон се отнася и към идеите. Човек трябва да познава идеите си и да разбира кога да ги изнесе пред хората. Има случаи, когато човек може да изнесе само част от идеята си, и то само онази, която интересува хората. Запример, как бихте изнесли новите идеи пред хората? Ще кажете, че човек трябва да бъде добър. Кога човекът не е бил добър? – „Да бъдем разумни.“ – Кога хората не са били разумни? – „Да бъдем силни.“ – Кога хората не са били силни? – „Да бъдем богати.“ – Кога хората не са били богати? – Кой е силен човек? – Който може да носи на гърба си 100 тона товар и да го подхвърли на един километър разстояние. – Кой е богат човек? – Който привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад. Не може ли да ви привлече, той не е истински богат. Да срещате богати хора, това е все едно да влезете в обществото на светли, разумни същества, които ви разказват за своя живот и за своите отношения. Такова нещо представя разумният свят. Там всички са богати. Попаднете ли между съществата на разумния свят, те ще ви обсипят с подаръци. За да получите техните подаръци, ще свалите старите си дрехи и обувки. Те ще ви облекат с нови, светли премени. Всички хора са кандидати за новото, което иде вече в света.

Ще кажете, че тези неща са непостижими. За Бога всичко е постижимо. За онзи, който живее с формулата Д.Р.С.Б., т.е. който е добър, разумен, силен и богат, непостижимите неща стават постижими. За онзи, който е изгубил тази формула, и постижимите неща стават непостижими. Той живее в постоянни колебания. Дръжте в ума си формулата, че можете да бъдете добър, разумен, силен и богат.

Като се говори за доброта, за разумност, за сила и за богатство, някои се съмняват в постижението на тия качества и казват: „Мога ли да бъда аз най-добър, най-разумен, най-силен и най-богат?“ – Можеш, но не на земята. На земята, за да не става състезание между хората, само един може да бъде най-добър, най-разумен, най-силен и най-богат. Останалите хора ще се разпределят по другите планети. Тъй щото, ако не си най-богат на земята, ще бъдеш най-богат на Марс, на Венера, на Юпитер или на друга някоя планета. В Божествения свят обаче няма никакво състезание. Там всички могат да бъдат и добри, и разумни, и силни, и богати. И тъй, дръжте в ума си формулата – добър, разумен, силен и богат – Д.Р.С.Б. – и решавайте с нея всички мъчни задачи. Сегашните хора са разбъркали местата на тия качества, като са изключили доброто. То остава на последен план. На първо място турят богатството, после силата и на трето място – разумността. За доброто те не мислят. Ако си спомнят някога за него, те го поставят на последно място, на края на формулата. Формулата на сегашните хора е следната: Б.С.Р.Д. Бялата раса работи върху развиването на мозъка, т.е. на ума. Бъдещата раса, която иде, има предвид развитието на човешкото сърце. Тя ще работи и върху развиване на причинното тяло, което се занимава с прилагане на доброто.

Като се говори за четирите качества на човека, вие казвате, че сте слаби, че нищо не можете да направите. Наистина, слаби сте, но не сте по-слаби от буквите. Отделно взета, всяка буква е слаба, особено когато е в безпорядък, разхвърляна. Обаче ако се постави на мястото си, в пълен ред и хармония, тя става силна. В това отношение задачата ви е да попаднете на мястото си, като буква от някоя азбука. Следователно човек трябва да заема четири положения: да попада на мястото си като буква на своето добро, като буква на своята разумност, като буква на своята сила и като буква на своето богатство. За новата година ви давам формулата Д.Р.С.Б., с която да решавате мъчнотиите си. Щом се намерите в затруднение, кажете си Д.Р.С.Б., за да изпъкне пред вас доброто, разумността, силата и богатството. Като имате този дар, вие не трябва да се оплаквате, че сте сиромаси.

Доброто е плод на Любовта, а любовта – плод на доброто. Разумността е плод на Мъдростта. Силата има отношение към сърцето, към чувствата на човека. Само силният може да обича. Сърцето има нужда от сила, а не умът. Богатството пък подразбира условията на живота. Най-голямото богатство, което човек има, е животът. Който има живот, всичко има. Щом изгуби живота, той губи всичко. Животът е господар на всички земни богатства, той разполага с тях.

И тъй, ако се обезсърчите, кажете си: „Аз трябва да бъда Д.Р.С.Б.“ Видите ли, че някой човек не постъпва правилно, изпратете му мислено думите: „Ти трябва да бъдеш Д.Р.С.Б.“ Добрият човек е образ и подобие на Бога.

Желая ви всички да се измените, да вървите от злото към доброто, от безумието към разумността, от безсилието към силата, от сиромашията към богатството.

Желая ви всички да тръгнете като екскурзианти към Д.Р.С.Б.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 9 януари 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help