Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Езикът на природата

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Кога работите на човека вървят най-добре?“)

Тема за следния път: „Кога човек страда най-много?“

Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото. Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!“ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.

Каква е разликата между младия и стария? Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.

Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос. – Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.

Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни. Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.

Представете си, че някой ви описва една планинска местност през пролетта или през зимата, а вие отивате през лятото и се чудите защо това, което виждате, не се съгласява с даденото описание. – Къде е грешката? И в двамата: и в онзи, който я описва, и в онзи, който отива на мястото да провери.

Погрешката е в несъответствието на времето. Който проверява нещата, трябва да отиде в същото време, когато се прави описанието, или да се движи в същата посока. Не е лошо, че двама души се движат в противоположни посоки, но трябва да знаят, че ще имат различни резултати.

Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си. Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.

Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли. Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.

Като млади, вие искате да бъдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.

Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.

Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна. Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.

Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика и. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата. То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.

Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието. Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право. Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.

По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях. Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.

Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека?“ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.

И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма. Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.

Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите и, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи. Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.

Идеалът на новия човек – човекът на шестата раса – е изучаване езика на природата. Това е идеалът на бъдещето човечество – носителят на новата любов, на новата светлина и свобода, на новия мир.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 19 декември 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help