Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Правилно отношение към числата

Размишление

(Чете се темата: „Специфичното в добрия и в лошия живот“.)

Тема за следващия път: „Произход на злото“.

Има смисъл да се говори за произход на злото, защото, само по себе си, злото е ограничено, има начало и край. Следователно злото е произлязло от нещо. Като контраст на злото се явява доброто, което няма начало и край, т.е. не е ограничено. Ето защо, можем да говорим само за произход на злото, но не и на доброто. Такъв контраст съществува между обикновения човешки живот, в който и злото, и доброто се проявяват, и Божествения живот, в който само доброто се проявява.

Мнозина искат да бъдат щастливи, силни, учени и каквото кажат, да стане. Възможно ли е сегашният човек, със своя организъм, със сегашните си разбирания за живота и природата, да има такива качества? Може ли върбата да притежава здравината и издръжливостта на дъба? В какво седи силата на човека? Ако разглеждаме човека като физическо същество, силата му седи в неговите мускули. Ако разглеждаме човека в умствено отношение, силата му седи в неговия ум. И най-после, ако го разглеждаме в духовно отношение, силата му седи в неговия дух – най-възвишената проява на човека. Следователно първо човек трябва да бъде силен по тяло, после – по ум и най-после – по дух. Какво придобива човек, ако е силен? Който е силен по тяло, по ум и по дух, той е богат човек. Богатият тежи повече от бедния, понеже притежава повече ценности. Слабият по тяло, по ум и по дух е беден човек. Бедният тежи малко. Той е лишен от ония ценности, които правят човека стабилен. Той няма основа, на която да се крепи.

Човек може да бъде силен, добър и умен и като богат, и като беден. Това показва, че тия качества са вътрешни, а не външни. Вътрешното богатство и сиромашия правят човека богат или сиромах, а не външното. Силата, разумността и добротата на човека са тясно свързани. Който не е добър, той не може да бъде разумен. Когато разумният срещне препятствия в живота си, с ума си той преценява колко са големи, за да знае как да ги премахне. След това ще си послужи и с физическата сила. За пример, болестта е препятствие, с което човек трябва правилно да се справи. Разумният ще намери начин лесно да се справи с болестта, а неразумният ще каже, че Бог е определил той да боледува. Откъде знае това? Бил ли е при Бога, да види как Бог нарежда нещата? Ще възразите, че никой не е присъствал при създаването на света. Въпреки това хората четат какво е писал Моисей по този въпрос и вярват на думите му. И Моисей не е присъствал при създаването на света, но той черпил сведения от египетските библиотеки, имал известно откровение по този въпрос и след това е писал.

Всеки човек има някакво откровение, малко или голямо, в зависимост от големината на прозореца, през който влиза светлината. През малък прозорец влиза малко светлина. Следователно и откровението е ограничено. Какво откровение е това, което влиза през прозорец, който има по 30 сантиметра широчина и височина? Друг е въпросът, ако откровението, което човек получава, минава през прозорец, който има 2–3 метра широчина и височина.

В пътя на своето развитие човек се издига все по-високо, вследствие на което виждаме различието между сегашния човек и онзи, който е живял във времето на Христа. Ако отидем още по-далеч, преди Христа, разликата е по-голяма. В умствено и в духовно отношение съвременният човек се е издигнал високо над своите предци, но и той има още много да работи. Обаче преди хиляди години е съществувала една човешка раса на земята, която по култура е надминала всички досегашни култури. По това време земята е била рай. Като спомен от тази култура имаме само високите планински върхове, големите морета и океани. Нищо друго не е останало от това време. Хората от миналите култури са били деца на ония от високата култура, но не могли да устоят на нейните изисквания, вследствие на което паднали. Едва сега те започват отново да се повдигат. Тези високо напреднали хора са живели във времето, когато светът се е създавал и са взели участие в създаването му.

Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

Следователно не се борете със злото, но изучавайте го, вижте какъв е неговият произход. Как ще си обясните защо двама приятели се скарват? Ако единият от тях каже една обидна дума на другия, последният веднага се отдалечава от него. Преди да е чул тази дума, той е държал приятеля си в ума, в съзнанието си, постоянно е мислил за него. Щом чул тази дума, той го изхвърлил от съзнанието си и престанал да мисли за него. Между тия приятели е станало някакво вътрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почват да си противодействат. Стълкновението, което създава противодействие в тях, наричаме зло. Значи злото се явява там, където се образува някакво стълкновение.

Като ученици, вие трябва да мислите правилно, да разсъждавате, да не правите бързи заключения за нещата. Това, което става между двама приятели, става между човека и Бога. Някой човек вярва в Бога, обича Го, но щом обърка работите си, щом изгуби нещо ценно в живота си, той се опълчва против Господа, държи Го отговорен за неуспеха си. Някой ученик пропаднал на изпита си – държи Бога отговорен за неуспеха си. Момата се оженила, недоволна е от живота си – търси вината в Господа. Когото срещнете, всички роптания против Господа, защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: „Защо е допуснато злото?“ Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на доброто. Кой го сложи в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес, поради непослушанието си, човек се отклонява от пътя на доброто и отива в пътя на злото. Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото.

Следователно човек е изпратен на земята първо да върши волята Божия, а след това идват останалите неща: да става търговец, да става богат, силен, учен, да се жени и т.н. Ще възразите: „Не трябва ли човек да се жени?“ Ако на първо място има предвид волята Божия, човек може всичко да върши. Той може да стане търговец, учен, музикант, да се жени и т.н. Няма ли предвид първо волята Божия, той ще претърпи крах във всичките си предприятия. Какво щастие може да очаква болната мома от женитбата? Преди да се оженят, момата и момъкът трябва да са готови да изпълнят волята Божия. Само здравият човек има право да се жени. Под думата „здрав човек“ ние разбираме онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Какво става днес? Днес се женят повече болни хора и очакват да родят добри, здрави деца. Това е невъзможно. Момата иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Момъкът иска също да се ожени, да стане баща, да има деца. Откъде е дошла тази идея в човека? Преди всичко, раждането е качество на Бога. Само Бог ражда. Сегашните хора страдат, понеже са изопачили естествения ред на нещата. Те са изопачили Божественото, вследствие на което страданията неизбежно ги следват.

Човек е дошъл на земята да се учи, да живее правилно, а не да мисли за женене, за раждане на деца. Първата задача на човека е да уреди отношенията си с Бога, а после да уреди и своите работи. Като определи отношенията си към Първата Причина, човек знае вече да се жени ли и за коя мома или за кой момък да се ожени. Бог има грижа за всички хора. Той знае как да ги съчетае, кои хора си подхождат и т.н. Ако сегашните хора страдат в женитбите си, причината се крие в тяхното непослушание. Те се женят без съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Това е друг въпрос. Страшното е, че сегашните женитби не са основани на любовта. В желанието си да се ожени, човек е вложил някакви изопачени идеи. В сегашните женитби ще намерите всичко, но не и любов. Има женитби в света, които се крепят на любовта, но те са рядко. Някои мислят, че като се оженят, ще имат условия да се развиват. Това е заблуждение. Те забравят, че развитието на човека, напредването му е предвидено в Божествения план. Тъй щото, женен ли е човек, или не, условията за неговото развитие са предвидени. Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия, при които хората се намират в постоянни борби? Тъкмо това виждаме днес в повечето семейства. Влезете ли в някое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата са в постоянна борба, а оттам и децата. Мъжът и жената не се разбират, децата – също. Другаде ще види, че синът се е опълчил срещу баща си, дъщерята – срещу майка си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои“. Такова е положението на съвременното семейство. Евреите запитаха Христа, трябва ли мъжът да даде разводно писмо на жена си, когато я хване в прелюбодеяние? Христос им отговори: „Моисей нареди мъжът да дава разводно писмо на жена си, но той направи това заради тяхното жестокосърдечие. Обаче отначало не беше така. Първоначално мъжът и жената трябвало да бъдат свързани в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух“. Това е било изказано в стиха: „Човек ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи към жена си и ще образуват едно цяло“. Не се ли спазва този закон, отношенията между мъжа и жената всякога ще бъдат дисхармонични. Тази дисхармония в отношенията на всички хора показва тяхното отклоняване от правия път. Цялото човечество се е отклонило от правия път на живота и търси изход от трудното положение, в което се намира. Изходен път от това положение намираме в методите на различните религии.

От хиляди години насам хората се молят на Бога, плачат, борят се в себе си, търсят начин да излязат от кашата на своя живот, но и досега още не са излезли. Мнозина казват, че човек не може да живее сам, но трябва да си намери другар или другарка, с които да се разбира. Кой човек е сам в живота? Още със слизането си на земята човек е дошъл заедно с много души, с които е тясно свързан. Макар и в различни краища на земята, тия души си взаимно помагат. Освен това всеки човек се намира под специалните грижи на възвишените същества, които не го оставят сам. В трудните моменти на живота те му се притичат на помощ. Въпреки грижите на разумния свят, хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пътища. Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно свободен, защото има знания, сила, богатства, каквито човек не притежава. Никой човек не може да направи това, което Бог прави. Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Бог може да направи, той ще внесе злото в своя живот. Момък се оженва за една мома и веднага я ограничава. Защо? Защото била негова собственост. И момата започва да го ограничава, защото бил неин мъж. Те си позволяват неща, на които нямат право. Преди всичко мъжът и жената са души, излезли от Бога. Те принадлежат на Бога и никой няма право да ги задържа за себе си. Мъжът забранява на жена си да гледа чужди мъже, да не се разговаря с тях. И жената ограничава мъжа си по същия начин. Ако това е право, тогава и жената, и мъжът трябваше да бъдат слепи, глухи, неми. Така ли е всъщност? Бог е дал възможност на човека да гледа красотата и величието на природата, да възприема нежните песни на изворите, на птиците, сладкия говор на хората и т.н. Човек има очи, уши, нос, уста, език, за да влиза в общение с цялата природа. Човек трябва да бъде чист извор, който да раздава щедро от своето благо. За това е създаден той. Кой е виновен, че вместо чист извор, той се е превърнал в канал, от който тече нечиста и мътна вода? Човек сам е причина за своя нечист живот. С отклоняването си от правия път той е изгубил своята първоначална чистота. Нечистата материя, която прониква телата на хората, не е нищо друго, освен грехът. Казано е за Христа, че чрез кръвта си е измил човечеството от греха. И до днес още Христос продължава да го мие. Това показва, че в цялото човечество е влязло нещо нечисто, от което трябва да се освободи и очисти.

Сега, като говоря за мъже и жени, аз разглеждам техните търговски отношения. Като се женят, те правят една търговска сделка помежду си: мъжът се нуждае от човек, който да му прислужва, да чисти къщата му, да готви, да отглежда деца. Жената приема тези условия, но срещу това тя иска да бъде осигурена. Наистина, ако се случи да замине по-рано от нея, мъжът я осигурява – приписва и голяма част от богатството си. Ако не изпълни обещанието си приживе или след смъртта си, жената остава недоволна и започва да съжалява, че се е продала евтино. Друг е въпросът, ако отношенията на мъжа и на жената са отношения между души.

И тъй, искате ли да запазите чистотата на ума и на сърцето, не допущайте в себе си лоши мисли нито за мъжа, нито за жената. Когато жената допуща лоши мисли за мъжа си, тя сама се понижава. И когато мъжът допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижават и да запазят достойнството си като души, мъжът и жената трябва да се държат на такава висота, каквато им е дадена от Бога. Щом не вярват в себе си, те не вярвят и в Бога. Слушате някой да казва, че и Бог не знае защо го е създал. Мисли ли по този начин, човек хвърля петно върху Истината. Щом не познава Истината, той се е раздвоил в себе си. Той не вижда единството в живота, вследствие на което за него всичко се е обезсмислило. Знайте, че Бог съзнателно е създал света и съзнателно е вложил доброто в човека. Няма сила в света, която може да отнеме доброто от човека.

Временно човек изгубва живота си, като благо, дадено от Бога, но пак го придобива. Щом изправи отношенията си към Бога, животът му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човек живота си, това значи да прецени благата, които му са дадени, и да ги използва. Не приписвайте своите криви прояви и погрешки на Бога. Човек греши, защото дава път на желанието си да бъде господар, да владее света. Всеки има желание да владее нещо. Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите пасоми; майката и бащата – на децата си и т.н. Желанието на човека да заповядва на някого показва, че в него се крие някакво користолюбие. Малцина признават тази черта в себе си, и затова не могат да се освободят от нея. Какво придобива човек, ако може да заповядва на хората? За предпочитане е да имате отношение с хора, които са разумни, досетливи, любещи, които са готови на услуга преди да сте им заповядали, отколкото да срещнете такива, на които трябва да заповядвате на всяка стъпка. Само глупавият човек работи по заповеди. Разумният избягва заповедите. Той не обича нито на него да заповядват, нито той сам да заповядва. Божественото в човека нито заповядва, нито търпи заповеди. Божественото отговаря само на Божественото. Същевременно то отговаря само по Божествен начин. За пример, ако при вас дойде някой беден човек и пожелае да му помогнете, както можете и колкото искате, той не постъпва по Божествен начин. В неговия ум се крие нещо нечисто. Като казва, че иска да му дадете, колкото обичате, с това той външно се представя за скромен, а вътре в себе си очаква да получи повече. Това не е Божествена постъпка. На този начин на искане Божественото в човека отговаря по свой начин. И да може да даде повече, човек се въздържа, дава по-малко. Ако този човек е твой приятел и се нуждае от 10,000 лева, той трябва да каже: „Имам нужда от 10,000 лева. Можеш ли да ми услужиш, да ми дадеш тази сума?“ Каже ли така, ако имаш в себе си такава сума, веднага ще му услужиш. Представи ли се скромен и те помоли да му дадеш, колкото искаш, ще му дадеш само 1000 лева. Той ще си каже: „Не разбра ли този човек, че аз се нуждая от 10,000 лева?“ Твоят приятел не е длъжен да ти даде цялата сума, от която се нуждаеш, още повече, когато му даваш свобода да ти помогне, с колкото той намира за добре.

Казвам: В никой закон на Свещените книги не е писано, че трябва да имаш много деца и за издръжката им да искаш от чуждите хора. Никъде не е писано, че ти трябва да станеш министър или цар и за да постигнеш своите желания, да изнудваш съвестта на близките ти, да ти помагат. В Божествения свят не съществуват отношения между царе и поданици, между министри и негови подведомствени, между съдии и обвиняеми и т.н. В Божествения свят съществуват само едни отношения – между братя и сестри. Там всички същества са първо братя и сестри, а след това идват служебните им отношения.

Следователно, докато човек не разбере своите първи отношения към Бога, към разумния свят, той никога няма да разбере отношенията си към хората. Кой човек е разбрал какви трябва да бъдат отношенията му към неговите ближни? Коя жена и кой мъж са разбрали какви трябва да бъдат отношенията им към себе си и към техните ближни? Жената казва: „Аз трябва да бъда майка“. В какво се състои майчинството? Да бъдеш майка, това още не значи да раждаш деца. Като родиш, ти трябва да вложиш такъв живот в детето си, който да събуди Божественото в него. Само така роденото дете е в състояние да се жертва за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начин, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителите си. Като дойде време за женене, оженва се, напуща родителите си, без да мисли за тях. Ако им потрябват за нещо, тогава ще ги поканят у дома си. Обикновено дъщерята и синът викат майка си в техния дом, да гледа внучето.

Това не е за упрек. Аз не съдя вашия живот, но разглеждам човешкия живот, който е пълен с мъчнотии и противоречия. И вие трябва да се спрете върху тия прояви на живота и да потърсите причината им. Коя е причината за недоразуменията в семействата? Причината не е само в мъжа или в жената, но в кривото и изопачено разбиране на хората за живота. На всички хора липсва нещо съществено, благодарение на което те не могат да изпълнят своето предназначение, както трябва. Момата се оженва, става майка, не защото има високо съзнание за майчинството, но тя крие друго някакво желание в себе си. И момъкът се оженва, става баща, без да съзнава отговорността, която поема. Друго някакво желание го заставя да стане баща. Ученият е станал учен не от високо съзнание да помага на човечеството, но от друго някакво желание в себе си. Колко астролози, хироманти, френолози днес стават такива само за прехраната си! Колко хора се стремят към науката с единствената цел да се прославят!

Съвременните астролози и физиогномисти, като видят някой човек, започват да измерват носа, ушите, лицето му и т.н. Като измерят някой нос, казват, че бил дълъг 5 сантиметра. Обаче какво е значението на числото 5, откъде е взето, те нищо не казват. Всяко число е взето от земния меридиан, който е дълъг 40 милиона метра. Следователно астрологът трябва да знае какво е отношението между числото 5 и 40 милиона, какво е значението на петте в органическия свят. При това трябва да се знае защо дължината на носа на даден човек е 5, а не 6 сантиметра. Числото 40 милиона е образувано от единицата, която е минала през различни фази, през голямо развитие. Истинският астролог познава тия фази. Той разглежда това число от единицата до последното и развитие – 40 милиона. Така гледа той и на петте сантиметра на човешкия нос. Той знае рода на това число, мъжко ли е, или женско. Петте е женско число, т.е. пасивно. Като женско число, то съдържа качествата на жената: мекота, отзивчивост, силно въображение. Същевременно жената е същество, което никога не може да се задоволи. Много естествено. Жената е родена от мъжа, който сам по себе си е недоволен. Значи недоволният е родил недоволната.

И тъй, видите ли човек, на когото носът е дълъг 5 сантиметра, ще знаете, че той е повече жена, която играе на въже. Ако е адвокат, който защитава вашето дело, вържете коня си здраво. Ако имате парични сделки с него, вземете всички мерки предвид, да не ви излъже. Той няма желание съзнателно да лъже, но естеството му е подобно на водата. Щом вземете мерки, вие можете да прекарате водата си през тръби, да я впрегнете на работа. Оставите ли я свободна, тя ще почне да тече по ниските места и да се разлива. Значи, оставите ли човека сам на себе си, в неговото естествено положение, той започва да слиза надолу, по наклон. Защо? Това е най-лесният път. По естество всеки човек търси лесното в живота. Че това не е в негов личен интерес, то е друг въпрос. Че този път ще го доведе до лоши последствия, не е важно. Низшето човешко съзнание търси лесен път – това е важно за него.

Като говоря за числото 5, вие ще започнете да мерите носа си и ако излезе 5 сантиметра, ще се уплашите. Когато мери носа си, човек трябва да знае как да мери. В тези числа играят голяма роля и дробните части. Не е все едно дали вашият нос е дълъг пет сантиметра или 5 сантиметра и един, два, или повече милиметра. Природата работи с цели и дробни числа. Целите числа са разумни. Физическият свят е съграден от разумни числа. Който не разбира смисъла на целите числа, той не може да работи с тях. Дробните числа пък водят човека към по-широк свят. Ако не разбирате дробите, вие се натъквате на големи усложнения в живота. Ако видите човек, на когото челото е 6 сантиметра, носът – 5, а брадата – 4, този човек ще мисли много, но малко ще реализира. Защо? Защото 6 е число на илюзия. Той живее в илюзорен свят. Понеже носът му е 5 сантиметра дълъг, той има женски ум. Числото 4 пък е мъжко число, но всякога е недоволно. Като съберете 6+5+4, ще получите 15 – число на катастрофи. Човек, на когото челото е 6 сантиметра, носът – 5, а брадата – 4, в края на живота си ще фалира. Ако е бил богат, всичко ще изгуби, ще остане последен сиромах. Когато числото 15 играе роля в живота на отделния човек или на цяло общество, или народ, то разклаща основите на всичко криво и старо. То разклаща старите и криви разбирания, вярвания и убеждения на човека. То разклаща основите на всички стари къщи и ги събаря. Къщите, разбиранията, вярванията се разклащат и падат, но земята и Божественото в света си остават непоколебими. Човешкото се изменя и колебае, но не и Божественото. Ако към числата 4, 5 и 6 има малък придатък, в милиметри, сборът им не е 15, но 15 и някакъв малък придатък, който изменя вече значението на числото 15. Ето защо, когато гадае, човек трябва да си служи с абсолютни мерки. Най-малката грешка в числата води към погрешни тълкувания.

Като ученици, вие трябва да изучавате кабалата не само на теория, но и на практика – приложението и в живота. Всеки човек е определено число. Не само това, но и мъжът, и жената представят строго определени, неизменни числа. Истинската жена представя числото 2. Намерите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рядко се среща това число цяло, все има някакъв придатък към него, или някакъв недоимък. Щом числото 2 не е цяло, жената не е само жена, все има някакви силно проявени мъжки черти. Ако днес мъжът и жената не живеят добре, причината на това се крие във факта, че мъжът се жени за жена, която е повече мъж, отколкото жена; и жената се жени за мъж, който е повече жена, отколкото мъж. Това е едно от големите нещастия на съвременното човечество.

Докато хората не разбират числата и тяхното значение, човечеството ще бъде изложено на големи страдания. Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че целият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъзможно. Те не харесват света, който Бог е създал, като смятат че ще харесат своя. Единственото нещо, което е предоставено на хората, е да градят върху света, създаден от Бога, но не и да го изменят. Като знаете това, изучавайте целите числа, като проява на мисли и на чувства. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които представят цели числа, внасят мир и спокойствие в човека. Щом мислите, чувствата и постъпките смущават самия човек, в тях непременно има някакъв придатък. Те не са цели числа. Целите числа внасят мир в човека. Като е създавал света, за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал този ден, е добро. Само за втория ден не се е произнесъл. Тъй щото, и вие не трябва да се произнасяте за числото 2. Единственото нещо, за което не трябва да давате мнението си, това е числото 2. Искате ли да ви е мирна главата, не се произнасяйте за числото 2. Понеже числото 2 представя жената, ще знаете, че нямате право да се произнасяте за характера на жената. Речете ли да се произнасяте за жената, непременно ще ви сполети някакво нещастие. За да ви е мирна главата, каквото мнение да имате за жената, не се изказвайте. Под думата „жена“ ние не разбираме формата на жената, но разглеждаме жената като принцип. Следователно, дойдете ли до числото 2, поклонете се, погледнете към Бога и кажете: „Господи, само Ти знаеш тази работа. Ако Ти не казваш мнението си, аз още повече нямам право да се произнасям“. Когато Бог не казва мнението си за нещо, и ти не казвай своето. Кажеш ли мнението си, непременно ще се натъкнеш на някакво противоречие.

След всичко това хората се чудят защо съществуват противоречията в света. Противоречията в живота се дължат на факта, че всички хора бързат да кажат мнението си за числото 2. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ – Произнесъл си се за числото две. – „Защо работите ми не се нареждат добре?“ – Произнесъл си се за числото 2. – „Какво трябва да правя, за да се освободя от противоречията и нещастията в живота?“ Щом искаш да се освободиш от противоречията в живота, като се намериш пред числото 2, не давай мнението си, но кажи: „Божия работа е това“.

Съвременните хора са се заели с решаването на една задача, която и боговете не можаха да разрешат. Боговете не можаха да я решат, че хората ли ще я решат. Христос казва: „Любете враговете си“. Той не казва колко да ги любите. Защо трябва да люби човек врага си? Ако не го възлюби, врагът ще му стане господар. Този стих може да се изкаже и по друг начин: Любете числото 2 и не се произнасяйте за него. За числото 2 не казвайте нито добро, нито лошо, както Бог е премълчал. На това число дават различни имена, но нито едно от тях не е истинското име. Някои го наричат зло, други – м-я(?), трети – съдба. Каквото име да му дадат, все е неправилно. Важно е, че за него не трябва да се говори. Ако това число представя съдбата на човека, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лош човек. Кажеш ли, че си лош, ще те осъдят. Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да говориш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисълта си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!“ За съдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намерите пред някакво противоречие, с което не можете да се справите. Ако кажете за себе си, че не сте добър, друг някой пък ще каже, че сте добър. Кое от двете положения е по-право? Човек не трябва да се осъжда, но не трябва и да си приписва качества, каквито няма.

Когато бащата и майката казват, че тяхното дете е гениално, това показва, че те виждат далечното бъдеще на детето. Днес тяхното дете е обикновено, никаква гениалност няма в него, но в това, което Бог е определил за далечното бъдеще, се крие нещо гениално. За да не изпадат в заблуждения, хората трябва да виждат нещата такива, каквито са днес. Ще каже някой, че като неговите мисли, чувства и желания няма други. Това е вярно, но не за днес. В далечното бъдеще човек ще има такива мисли и желания, каквито днес малцина имат. Всеки трябва да започне с числото 2 като творческо число, с което и Бог е започнал създаването на света. В това число се крие първичната душа, за която никой няма право да се произнася. Когато душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. Пазете следното правило: Никога не се произнасяйте за незавършени работи. Никога не се произнасяйте за живота си. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Дръжте в ума си мисълта, че животът, сам по себе си, е неделим; и доброто, което е вложено в живота, никой не може да го отнеме. Следователно животът на цялото човечество е ваш живот, и доброто на цялото човечество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на големи страдания и ще кажете, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл и т.н. Това значи да слезе човек в ада. Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее за Бога, той е в рая. От човека зависи да живее в ада, или в рая. Бог е облякъл човека в плът, в която е вложил ум и сърце да мисли, да чувства, да работи, а той е недоволен от положението си, иска нещо повече. Когато ангелите гледат човека, те пожелават да дойдат на земята, да учат тия уроци, на които той е поставен. Ще страда или ще се радва, ангелът ще бъде доволен, че има възможност да познае Бога. Сиромах ли ще бъде, или богат, той се радва, че може да изучава хората. Какво по-голямо благо искате от това, да бъдете слуга на един богат човек? Вие ще научите какво нещо е богатството, как действа то върху човека, за какво го използва и т.н. Привилегия е за човека да има богатство, с което да помага на бедни и страдащи, да не го задържа за себе си.

Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бъдете заставени да учите. За тази цел ще ви изпратят при някой лош баща, при някоя лоша майка или при лоши учители, да придобиете някаква опитност. Не придобиете ли опитности, не научите ли някакви уроци, земният живот е безпредметен. Бог ще ви изпраща като слуги при лоши и добри господари, докато се научите да изпълнявате волята Божия. Щом изпълнявате волята Божия, и господарят ви ще бъде доволен. Той ще ви осинови и ще ви направи наследници на богатството си. Вие сами не можете да станете богати, но ще намерите някой богат господар, при когото да се условите като слуга. Ако господарят ви бъде доволен от вас, ще ви осинови и ще ви направи свой наследник. Следователно, ако богатият господар ви направи свой наследник, това показва, че вие сте изпълнили волята Божия. Благодарете на Бога, че сте могли да изпълните Неговата воля.

Задачата на човека е да изпълни волята Божия на земята и Бог да го признае за свой син.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 12 ноември 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help