Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата

Х година.

9 школна лекция на I мл.ок.клас.

7 ноември 1930 г. петък 6 ч.с.

Изгрев.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Шест души прочетоха темите си: ОРГАНИЧЕСКАТА СИЛА НА ЧОВЕКА. Какво нещо е органическа сила?

Втория път пишете ТЕМА 9: В КАКВО СЕДИ СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ?

В невидимия свят има два процеса, противоположни един на друг. Единият процес е органически – О., а другият Д. или неорганически. Сега кой процес от кой произтича? Ние изваждаме органическия от неорганическия процес. Но кой процес е неорганически? На физическото поле – без органи. Ако вземем под думата органически процес, значи има сили, които организират; то е едно по-високо поле на съзнанието. Там, дето има организиране, има съзнание, по-висши органически сили действуват. В неорганическия свят има една елементарност на веществото.

Ние ще се спрем как са разглеждали в древността този въпрос. Метафизиците са го разглеждали по-добре. Сега къде въобще природата употребява този органически процес? – В живите организми. Какъв процес забелязваме в неорганическата материя? Как наричате онзи процес в химията? – Химически процес, нали? Разбира се трябва едно ново становище, тъй както науката разглежда всичките въпроси специфично; между всички явления в природата, тъй както тя ги разглежда, тъй специфично както те се развиват. Науката разглежда явленията отделно; тя не разглежда онази тясна връзка кои явления от кои произтичат. Да вземем едно просто обяснение. От какво е произлязла водата? Дайте онова химическо изяснение. От съединението на водорода H с кислорода O се е образувала водата. Ако водата е произлязла от водорода и кислорода, носи ли тя качествата на водорода и кислорода в себе си? (не). Тогава значи, водата не произлиза от кислород и водород. Защото, ако кажем, че произлиза, тогава в органическия свят, когато някое живо същество се роди, то носи качествата на онези същества, от които е излязло. Онова дете, което е родено от баща си и майка си, то носи качествата на бащата и майката. А ние казваме, че е произлязло. Какво значи че е произлязло? Значи минало е. Следователно, водата е минала през кислорода и водорода. Но в същност ние говорим за водород и кислород. Кислородът не е елемент. И водородът не е елемент. Нищо повече! Защото кислородът е така сложно тяло, както и водата; и водородът е тъй сложно тяло, както водата. Ако се спрем върху въпроса да се докаже или да се отрече, че кислородът е сложно тяло, то е само да обясним едно явление. Ако аз докажа, че кислородът е сложно тяло, какво допринасям? Кислородът просто тяло ли е или сложно? Кп.с. Сега да кажем, че Иван Петканов, пълна ли му е кесията с пари, или е празна? Мога да ви докажа, че кесията му е пълна или празна, и доказвам го. Отношението е същото с това дали кислородът е просто или сложно тяло. Доказва се един факт. Казва: Ама дали знае истината? Какво отношение има тази истина към цялото? Да кажем, доказва ви се, че една кибритена кутия има клечки, те могат да се запалят и се произвежда огън от тях. Но това доказателство трябва да има известно отношение. Питам, в органическия свят съзнанието присъединява или обяснява всичките явления? Давам ви една обща вътрешна връзка, зад органическия свят седи друга една сила, която организира нещата. Върху тази сила са се спирали; след като природата гради организмите, какво има за цел, какво има пред вид тя? Има философски обяснения за това, но при сегашното състояние, тъй както сега разглеждаме, организмите се явяват в този органически свят и те постоянно претърпяват известно видоизменение. Но какво отношение имаме към органическия свят или органическият свят какво отношение има към нас, малко още е ясно, малко знаем. Виждаме тези организми се появяват и изчезват. Но органическите форми не са тъй стабилни; от какво зависи тогава тази нестабилност на организмите? – Значи не са добре организирани. Всички онези форми, които са добре организирани, техните организми са устойчиви.

Аз ще се спра сега само върху един факт, той е следующият. Трябва да се изучават законите на органическите сили. Казахме, в определението, какво допринася органическата сила? По какво се отличава тя от неорганическата сила? Тъй както са поставени в астрологията, по какво се отличават органическите сили? (Че имат живот.) А неорганическите? (Имат механическа енергия.) Значи, в неорганическия свят има нещо, което липсва. Тогава, онази органическа материя и неорганическата се отличават с едно свойство. Органическата се отличава, че има живот, и то какъв? (растителен).

Аз искам вие да бъдете свободни, защото всички вие имате един навик на миналото. Запример, вие казвате така: непостижимо е – Н. И после казвате: невъзможно е, и се спирате там. И после казвате: възможното и постижимото В.П. и считате възможното и постижимото за реално, а невъзможното и непостижимото за нереално. Питам, в такова едно подразделение има ли някаква философия? В дадения случай постижимото органическо ли е? Аз да ви кажа: РЕАЛНОСТТА Е В НЕПОСТИЖИМОТО. Всички постижими неща не са реални. Не са реални в това отношение, защото, ако ги постигнете, вие трябва да бъдете доволни, а вие щом постигнете нещо, сте пак недоволни. А пък това, което е непостижимо, за което казвате, че няма никаква реалност, като мислите за него, то внася във вас радост и веселие. Ти като мислиш за непостижимото, ти се въодушевляваш. Запример ти казваш: Да бъда един цар! Непостижимо е за тебе да бъдеш цар, но това непостижимото носи известна реалност. Непостижимо е в даден случай. Да допуснем, че у тебе влезне идеята да бъдеш като Бога. В дадения случай това е невъзможно, но ти като мислиш за нея, става ти нещо приятно, а непостижимо е. Казвам сега, вие по навик сте се научили да мислите за постижимите работи, че те са реални. Хубаво, реално е; но постижимите неща са неща на миналото. Всяко нещо, което е постижимо, е предмет на миналото. Този човек вече го знаем. А всяко нещо, което е вече непостижимо и невъзможно, е предмет на бъдещето. Това е идеалното!

Та казвам, сега у вас трябва да се зароди едно желание да размишлявате философски, като ученици, в нова насока. Да знаете НОВАТА МАКСИМА: РЕАЛНИ НЕЩА СА САМО НЕПОСТИЖИМИТЕ! Максима да ви бъде това. Реални са само непостижимите и невъзможните неща! А постижимите неща не са реални. Те са относителни неща. Такива са и съвременната математика, физика, астрономия, а другите абсолютните са МЕТА-МАТЕМАТИКА, МЕТА-ФИЗИКА, МЕТА-ГЕОМЕТРИЯ. Казвам, трябва да дойдете до единство с онези явления, които засягат живота. От това гледище аз разглеждам природата така. СТРАДАНИЯТА, според тази философия, И МЪЧНОТИИТЕ НА ЖИВОТА, ТОВА СА ГРАНИЦИ НА ВЪЗМОЖНОТО. Ти страдаш, понеже мислиш, че нещо е възможно; ти се мъчиш, понеже мислиш, че нещо е възможно. Ама казвате, как може да бъде това? Да ви докажа. Ти искаш да убиеш някого; понеже има възможност да го убиеш, затова страдаш. Ако в тебе имаше една невъзможност, ти не можеш да го убиеш, ти нямаше да страдаш. Но понеже можеш да го убиеш, у тебе започва едно вътрешно страдание. Обираш някой човек, казваш, аз взех парите му. Ти страдаш и се мъчиш. Защо? Понеже живееш в света на възможностите, на твоите възможности. И за това ти страдаш. Питам, ако вие отидете при един светия и кажете така: невъзможно е аз да живея като него! В тебе не може да се роди желание да го обереш. Ти като идеш при един светия, ти не можеш да го обереш. Светията е един предмет на невъзможност. Че той няма пет пари. И дрехи няма той. Едва гащи има и те са изпокъсани. И ако попиташ този светия, защо са тъй скъсани гащите му? Той ще ти каже, това са прозорци, през които влиза повече светлина и въздух. Идея има в него! Хигиена, казва, е това. От ваше гледище това е безобразие и срамота е; а светията счита окъсаните дрехи за една възможност. Питам, възможно ли е сега един благородник или един министър-председател да влезне в министерския съвет със скъсани дрехи; както ученикът на Сократ? Той ще каже: Това е невъзможно! Защо?

Сега мен ми е желанието да ви наведа на една трезва мисъл. Вие мислите, че всичко, което сегашната наука постига, е реално. Не, не е реално. Сегашните постижения са нереални, относителни. Непостижимите неща в науката, те са реалните. И непостижимите желания във вашия живот, във вашето съзнание и във вашия ум, това са реалните неща. Вие трябва да се радвате, за онова, което не можете да постигнете и не може да мислите. Следователно, щом вие страдате, щом се мъчите, вие сте на границата на невъзможното, а при това вие сте при реалността. Страдания и мъчнотия, това е един предвестник, че вие сте в границите на невъзможното. А в какво се изразява невъзможното, непостижимото в света? Всичките дарби и всичките блага се дължат на невъзможното и на непостижимото. Нима Бог, Който е толкова непостижим за нас, е нереален? От кого произтичат всичките блага в света? От Този, Който не можете да определите. Това, което не знаете. Все от Него излизат благата. А ние, съвременните хора, мислим, че всички блага идат от постижимите неща. От постижимото излизат мъчнотии и страдания. ОТ НЕПОСТИЖИМОТО ИЗЛИЗАТ НАЙ-ХУБАВИТЕ НЕЩА. А вие казвате обратното. А във вашето съзнание седи тази мисъл, понеже някой предмет или някоя идея е била непостижима, затова страдате вие. Не е така, всички страдате от постижимите идеи. Вижте онзи момък, който е свободен, ходи като княз, но един ден у него се зароди желанието, една идея да постигне друг княз като себе си, да си вземе една княгиня. Питам, след като намери княгинята, той има вече отношение. Питам, какво е допринесъл на себе си? Представете си, че този княз има най-първо един стол, разбирайте философски, не разбирайте света от ваше гледище. Мисълта е за непостижимите неща. Седиш ти на един стол, имаш един приятел, ти ще станеш от стола и приятелят ще седне. Щом дойде приятел на твоя приятел, той ще стане. Та на един стол може да се изредите двама-трима души. Защо? За да се крепи приятелството. Ако не станете от стола, приятели не можете да бъдете. Преведете сега този стол. Дайте му един превод в научна форма. Този стол, това са сегашните ваши идеи. Имате известни идеи. Нали казвате, ако човек няма идея, това е да имаш известен стол или известна стабилност. Ти седиш и си човек с известно убеждение. Вземат ти стола, ти се изправиш. Питам, кое състояние е по-красиво, да бъдеш на краката си или да бъдеш на стола. Вие казвате да има човек убеждение; питам тогава, кое е по-хубаво, да има човек убеждение или да няма никакво убеждение? Разбирайте сега. Убеждение, в какво? В науката? Че какво ще вярваш в науката, какво е постигнала науката? Не че не е постигнала, но в науката няма такива постижения затова, което допринася щастие на човека. Сегашната наука, щом я свършиш, щом станеш учен човек, тя ще донесе скръб и страдание. Ти ще станеш един работник, ще носиш цял един чувал на гърба си и 10 пъти ще се изпотиш, докато го занесеш. И ако те питат, защо страдаш? Защото съм учен човек.

Което говоря сега, този предмет е много важен. Никой не е разглеждал живота така. Може да ви се види, че това е един парадокс – ЩАСТИЕТО СЕДИ В НЕВЪЗМОЖНОТО И НЕПОСТИЖИМОТО. Но това е цялата Истина. Щастието и силата на човека седи в това, което е невъзможно и непостижимо. Казвате, тогава да гоним Михала ли? Та, Михала е нещо постижимо. (смях). Всичките тези поговорки за Михала и др. са все за постижимото. Сега аз искам да внеса смут в умовете ви, да ви кажа истината; искам да ви смутя и тъй да ви смутя, че вие ще кажете, защо сме се учили? Та вие още не сте се научили. Вие сте още много невежи. И когато ви кажа, че сте невежи, тогава вие сте учени хора. Сега ние разделяме хората, казваме, този е невежа. Не е така. УПАДЪКЪТ НА ХОРАТА НЕ СЕДИ В ТЯХНОТО НЕВЕЖЕСТВО, А СЕДИ В ТЯХНОТО ЗНАНИЕ. Така седи въпросът математически и физически. Не са мъртвите хора, които грешат, а живите; и тогава онези хора на незнанието, това са мъртви хора. Може ли да обвиняваме някой мъртъв човек, че крал и пил; и можете ли да повярвате в това? Това е невъзможно. А онзи живият човек, той краде и пие, и яде, и може да върши много други работи. Но той се моли. Защо? Ето му убеждението; след като е направил борча, той се моли някому. Питам, де е убеждението ти. Ти се молиш на Бога, защото си направил едно престъпление. Че каква реалност има в молитвата? Ама аз вярвам. Защо вярваш? Тази вяра не почива на онзи Божествения закон, който може да организира.

Та казвам сега, всичките съвременни хора и вие имате същата опасност да живеете във вашето минало. Казвате, а, оставете тези невъзможните неща. Това нещо е невъзможно. То е така, но казвам, посетете гробищата, да видите докъде са дошли онези хора на възможните неща. Те са дошли до невъзможното, дошли са до гробищата. И питам, какво представляват сега гробищата? ЧОВЕК ЧРЕЗ ГРОБА ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ НЕЩА. И чрез смъртта – да дойде до невъзможното. Ще кажете, възможно ли е човек след като умре, да живее? Възможно е. Как? Като дойде пак, пак ще се превъплъти, ще стане човек. Сега това е един нов начин, за да се освободиш, ти ще кажеш невъзможно е, аз да страдам. Ама повярвай, че не можеш да страдаш. Много болести се лекуват като се отричат. Ти като отречеш възможността, че можеш да страдаш, и няма да страдаш. Отречи, че можеш да бъдеш беден. Отречи нещата, те са реални. Кажи: Невъзможно е аз да страдам. Ти казваш, как е невъзможно, аз страдам. Това е илюзия на живота. Понеже ти вярваш във възможното, затова ти страдаш. ПОВЯРВАЙ В НЕВЪЗМОЖНОТО И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ! Това сега не е една метафизическа идея. В живота трябва да отричаш, някой път в отричането седи възможността. Да отречеш известно положение, там седи истината. Ти казваш, аз вярвам. В какво вярваш? В постижимото? Казвам, ще страдаш. Аз вярвам в непостижимото. Ще се радваш. Та именно, това, което може да ви допринесе радост и щастие на живота, не седи в това, което е сега, а в онова, което иде. Добре.

До тук сега. Тези неща аз ги наричам метафизически разсъждения. Сега каква мисъл изпъкна във вашия ум? Да ви представя аз сега следното изяснение. Представете си, че в една буца от сто кила лед има съзнание и по някое съчетание на обстоятелствата, този лед е съгрешил и то по единствената причина, че някой си ударил с крак леда и го осъдили на затвор сто години. Тургат го на затвор, значи на вечно осъждане. И мисли ледът, търси от закона по един начин, по втори начин, трети, четвърти, пети, не може да намери никаква клауза да го извадят от затвора. Но един ден през един прозорец почва слънцето да прониква вътре и този лед почва да се топи, и през дупките на затвора, оттук-оттам, излиза навън и се освобождава. Питам, след като се стопи всичкият лед и излезе навънка от затвора, какво е изгубил? Той е изгубил своята твърдост. Но твърдостта беше ли едно качество на този лед? Това е само едно временно, преходно състояние на леда. Нали имате, твърди, житки и въздухообразни състояния на телата. Т.Ж.В. Как бихте превели геометрически твърдото, житкото и въздухообразното състояние на телата? Може да направите един превод, един относителен превод. Защото те не могат да се преведат. Твърдостта в правата смисъл, това е реалност на света. Всичката реалност на битието седи в неговата твърдост – нещо, което не се мени, не се изменя. Това, което се мени, то не е твърдо; това, което не можеш да разделиш, това, на което всякога можеш да разчиташ, то е твърдо. Питам сега, този стол твърд ли е? Относително, той не е твърд. И като го туря в огъня, показва, че не е твърд. За някой човек казват, той характер има, той е твърд. В какво е твърд? Като му туриш на гърба сто кила злато, той се огъва, не само се огъва, но от голямото триене той ще се стопи. А какво означава морално стопяване? – Парите са го огънали. Тогава, ако един човек продаде своята свобода, какъв е? Да вземем някой, открадне пари, той не е откраднал парите, но той е станал слуга на парите. Той преди да беше ги откраднал, той беше свободен, ходеше сам, беше господар, а сега като ги е откраднал, турил ги е на гърба си и се е огънал, парите го яхнали. Пренесете сега парите във вашето съзнание. Не е онова, което вие носите на гърба си, но онази идея, която вече е проникнала във вашето съзнание; тя е станала господар на вас. Вие не сте свободен, но се озъртате наляво, надясно, да не би да ви оберат. Страхувате се, не сте спокоен.

Та казвам, какво ново може да се внесе в този род разсъждения, което сега имате при възпитанието? Това е веруюто на цялата сегашна култура, на цялата тази наука, това е утешителното, не че тя е лъжлива, но относителна е. Не е износно това, което вие мислите. Нито сегашната наука носи условията на един щастлив живот. От хиляди години всички организми не само на нашата земя, но и от другите планети, и там пак има същият процес. Целта на природата е не само съществуването на нашите организми. Всички органически същества на земята от най-малките до най-големите са еднакво важни и ценни за природата; но човешката форма е играла толкова важна рол в еволюцията, колкото и микробите за нас. Не, че микробите не са реални, но те съставляват част от нашия живот. И микроорганическите същества и те играят важна рол. Казват, това са растения. Но и те влизат като елементи, които допринасят нещо. Същевременно важна рол играят и нашите форми в този великия закон. Та питам, каква е целта на еволюцията? ПОВЯРВАЙ В НЕВЪЗМОЖНОТО И НЕПОСТИЖИМОТО. А НЕПОСТИЖИМОТО И НЕВЪЗМОЖНОТО, ТОВА Е БОГ В СВЕТА. На един съвременен човек ще му кажеш, една нова форма имам, ако те питат, ти вярваш ли в духовния свят? Аз вярвам само в непостижимото и невъзможното. Имате вече една формула, едно верую, в което не може да се тури никакъв клин. И ако ти му кажеш така, той ще ти каже: остави се ти от тези неща. Защото за него Бог е нещо постижимо. А щом ти вървиш в невъзможното и непостижимото, това вече е нещо ново. Ти казваш тъй: Аз не вярвам в неща, които съществуват, аз вярвам в неща, които не съществуват. Е, какво значи съществува? Съществувание значи, това, което се е проявило. Ама това, което сега се проявява и което не се е проявило? Мислите ли, че онова, което не е реално, че то не упражнява никакво влияние? Това, което вие считате нереално, то упражнява голямо влияние в света. ОТ НЕРЕАЛНИТЕ НЕЩА ПРОИЗЛЯЗНАХА РЕАЛНИТЕ НЕЩА. А от реалните неща, произлязнаха временните неща, а от временните – сенките, а от сенките произлизат забавленията на живота, а от забавления – скърбите и страданията на живота; това учение не е за болни хора. Реалното в света аз го наричам реално на болните хора. Като седне някой, казва: знаеш ли, че аз съм болен човек. И трябва да го дигат и слагат от един креват на друг. И трябва да гледат да не му нарушат вярата. Той все за кревата си мисли, казва: да не ме мъчите, че аз съм болен човек. Кракът ме боли. А здравият човек не му трябва никакъв, на здравия човек и къща не му трябва; здравият човек има всичко; вземете онова учение, дето Христос казва, че е извор и хляб. И той сам ще бъде извор и хляб. Представете си сега едно същество, което не се нуждае от храна, живее по-добре от вас, а не възприема никаква храна отвънка и никаква вода не приема отвънка; всичко е вътре в него. Тогава представете си едно същество, което не черпи никакви пари от банката, но всичко има това същество, за което можете да си предполагате. И сега представете си същества, които считат за привилегия да се освободят от всичко, запример има същества в света, които искат да станат сиромаси и не могат да станат сиромаси. А има други същества, които искат да станат богати и не могат да станат богати. Едните са богати и не могат да станат сиромаси, а другите са толкова сиромаси, че никога не могат да станат богати.

Нали казвате вие: невъзможно е това. Да, но то е реалното – невъзможното и непостижимото. Казвате, че има същества, които никога не могат да умрат, а има други същества, които всякога умират. Толкава елементарни работи са тези, вие казвате: това е невъзможно. Има същества, които никога не могат да умрат, невъзможно е да умрат, а има същества, които постоянно умират. Ще кажете, коя е причината, че едните постоянно умират, а другите никога не умират? Причината е там, понеже едните вярват във възможното и постижимото и за това умират, а понеже другите вярват в непостижимото и невъзможното, затова те не умират. От съвременните научни доказателства, кои тела се изтриват? Които са в постоянно търкане. Ако ти покарваш един предмет и той постоянно се търка тук и там, той ще се изтрие. Но представете си, едно тяло се движи в една среда, дето няма никакво търкане, какво ще стане? Има ли изтриване там, дето няма търкане? Няма. Следователно, в живота има само два момента. Там, дето започва страданието и мъчнотиите, дето постоянно сте в безпокойство, защото вие се намирате в една гъста материя и се триете, там няма лекуване, и всеки, който страда и който се мъчи, той се трие. Той не може да си разреши на какво се дължат неговите страдания и неговите мъчения. Това са границите, до които той е дошъл. И той ще носи страданията и мъчнотиите със себе си. Но ако той иска да се освободи от страданията, мъченията и несгодите на живота, той трябва да ги отрече. Как ще се отречете вие. От какво трябва да се отречете? Този въпрос е турен и в Писанието. Христос казва: Ако не се отречеш от баща си и майка си, от брат и сестра, от приятели, от всичките реални работи, и най-после от себе си и от своя си живот, и след като се отречеш от всичко, тогава ще дойдеш до реалността на живота. От всичко това трябва да се отречеш, за да дойдеш до това, което търсиш, а това, което търсиш, това е непостижимото в живота.

Сега във вашия ум какво седи под думата непостижимо? Кои неща са непостижими? Вечният живот при сегашните условия постижим ли е? Непостижим е. Но всякога можем да мислим за него. А постижимият живот е сегашният живот. Ние очакваме след 50, 60 години да се опростим; тогава да ви представя идеята – да се опростим, значи ще дойде смъртта. Но трябва да се даде едно правилно определение на смъртта. Човек ще умре, ще се разложи тялото и кой процес ще дойде? (Гена, който деорганизира нещата). Е, какво лошо има, че нещата се деорганизират? Че ако ти не деорганизираш в устата си органическата храна, не я сдъвчиш; та именно това е онзи процес, който внася животът. Ти като сдъвчеш храната, нищо не остава, но питам, какво става от това деорганизиране после? Една нова комбинация и най-после започва един период на деорганизиране, и после наново се организират нещата. Минаването на материята от една форма в друга и на силите от едно състояние в друго, и на съзнанието, защото и то претърпява този процес, и то се мени. Човешкото съзнание от това гледище, или ако вземем един резултат, или едно постижение в света не представлява още толкова. Да кажем, ти кажеш: аз имам известен възглед за живота. Ти не само си забелязал този възглед, но той представлява нещо реално. Казваш: Аз разбирам какво нещо е животът. Нищо не си разбрал. Кажи в себе си, не разбирам живота. Щом кажеш, разбирам живота, ти нищо не си разбрал. Или кажеш, аз разбирам хората, аз ги познавам. Е, какво си разбрал? Какво седи в твоя ум като кажеш така? Ти като кажеш, аз те познавам, нещо отрицателно седи в ума ти. Е, какво ме познаваш? Или аз в какво познавам вас, кажете ми сега? Е хубаво, които са в света, всеки иска цар да стане, друг иска министър да стане, началник, учител, професор; няма нито един от вас, който да няма такива желания. Не са лоши тези желания. Но да ви приведа сравнението, онзи вол, който е затворен в някой дам вътре, какво желае? Да излезе в гората, да се понапасе трева, да пие вода, да си полегне; че и той има желания. Питам, след като излезе в гората, напасе се, напие се с вода, почине си, най-после мине някой господин, види го, и каже: добре охранен вол е това, вземе го, тури му ралото и почне да оре. Тогава каква разлика има между животните и нас? Не сме ли ние впрегнати по същия начин? Не орем ли ние? Орем на общо основание! И скърбите и страданията, това са браздите, по които ние теглим онова рало. Само че ние не искаме да си дадем един отчет; и само се залъгваме, казваме: ще се оправи работата.

Докато ние вярваме в постижимото и във възможното, все ще орем. Някой път вие гледате някой фокусник, прави фокуси. Изведнъж той направи едно чудо, натрупа един куп в злато и след това пак златото се загуби, и вие се чудите. Ако този фокусник имаше много знание, той не щеше да играе като някой шут пред хората да спечели парите. Богат става, а все събира парите на хората, от публиката, значи не е богат. Цял куп може да направи злато, а при това играе пред хората и събира от тях пари.

Преведете сега какво искам да кажа с думите – непостижимото и невъзможното. Невъзможна е Любовта в света. Та това е реалното. Ама не може да се обичаме. Та това е реалното. Щом се обичате, вие ще се скарате. А щом не се обичате, вие не говорите истината. Щом ти си обичал някого и после си го разлюбил, и кажеш: аз не го обичам, ти имаш любовта в обратен смисъл. – И двете неща са възможни за тебе. Ти имаш известно чувство на неразположение; аз бих те считал за герой, да кажеш, не го обичам, не е възможно да го обичам. Преведете тогава думата: не е възможно да обичам този човек. От това гледище на съвременната реална философия, какво подразбирате под това да обичаш един човек? Аз отивам при един човек, който страда, седя при него и му говоря на свой език. – Превеждам моите понятия. Той каже: Лошо е положението! Казвам му: скоро ще се промени твоето положение. Казва: голяма беднотия има. – Скоро ще се промени положението. А, тъй ли? Хубаво. Срещам богатия, казвам му: променило се е твоето положение. – Да, да, променило се е. Както виждате, добре съм. Питам сега и единия, и другия, в какво седи твоето разбиране? Богатият понеже мисли, че е богат, неговото щастие е в идеята, в мисълта вътре, че той е богат. Постигнал е това непостижимото. А онзи болния да вземем, той е нещастен, понеже не е постигнал непостижимото и той вярва, че е постигнал, казва: аз търсих богатство, а намерих болката.

Та, сега на всинца ви трябва един метод на нови разсъждения. Всички вие разсъждавате по един много обикновен начин. Както ви виждам, вие вървите по един много отъпкан път. И прах сте дигнали само. Според мене реалното в света е само прах, който вие сте дигнали, и всичко е прах наоколо ви. И това наричате реалност в живота? Аз го наричам прах в живота. Не е лошо, понеже тези прашинки ще се вдигнат горе във въздуха и ще се образуват капките. Но праха на живота не съставлява никаква реалност. Не искам аз вие да ходите по отъпкания път. Това, което вие искате да постигнете и вашето верую за бъдеще, всички трябва да вярвате в невъзможното и в непостижимото; всичката философия седи в това!

Сега всички онези от вас, които искате, за 10 дена ще имате ЕДНО ВЕРУЮ ДА ВЯРВАТЕ В НЕПОСТИЖИМОТО. Ще вземете сега тези бучки захар и като станете сутрин и ще кажете, тази бучка е в състояние да подслади целия живот. Може да кажете, глупави работи са това. Та именно в глупавите е всичката мъдрост. Глупостта това е най-голямата мъдрост, в която човек може да ходи. Докато вие минавате за глупец, вие сте мъдрец. А когато хората ви считат за мъдрец, вие сте първият глупец – кандидат за глупец. За мене всички неща имат смисъл. Аз обръщам нещата в обратен смисъл. И тепърва трябва вие да тръгнете в обратен път, за да дойдете до онова, което наричаме същественото в живота, в идейния живот. И да намерим най-после смисъла на живота. Ти търсиш смисъла по един начин, по втори, раждаш се, развиваш се, растеш, остаряваш и пак кажеш: какво постигнах аз? Погледнеш на небето, на звездите, кажеш, всичко това нищо не струва, то е непостижимо. Това не е разрешение на живота. Всичко това има смисъл. И ти ще се радваш, че си остарял, понеже иде време да се освободиш от всичките твои заблуждения и да се подновиш. Старият човек е кандидат за млад, а младият е кандидат за стар. Що е младостта или младият човек? Той е кандидат за старостта. Що е старостта? – Кандидат за младостта. А и двете са преходни състояния. Тъй щото и като сте млад, и като сте стар не считайте, че старостта и младостта е всичко. Има нещо повече от младостта и старостта. Е, кое е това? Да се не подмладяваш и да не остаряваш. А какво е това състояние? Сега вие считате всички хубави работи в живота са младостта, а всички лоши работи са старостта. Някъде е вярно, някъде е невярно. Това са състояния; младостта е едно състояние вътрешно на човешкото съзнание и старостта е друго състояние. Това са две състояния, от които човек трябва да се освободи. Младостта е едно семе, което трябва да посееш, а старостта е друго семе. Но и младият, и старият човек имат задачи, които не са разрешили. Нито младият е намерил смисъла на живота, нито старият е разрешил смисъла на живота. Аз съм слушал стари хора да казват: аз да съм млад, зная какво да правя. И младият и той каже, аз като стана като дядо си, зная какво да правя. Аз съм виждал някои млади деца да си завъртат мустаките и кажат: аз като стана като дядо си! Идея има вече, като дядо си като стане ще разреши въпросите. А дядото каже: аз да съм като младия си внук? И двамата от това гледище са прави. И единият има една отлична идея на невъзможност, и другият, старият има една идея на невъзможност. Но в същност по какво се отличават. Ще кажете, това е детинско. Не, това дете има една много определена идея, една трезва мисъл! И в стария има една трезва мисъл.

Сега за 10 дена вие ще мислите върху невъзможното. Всеки ще си вземе бучката захар и като станете сутрин, ще кажете: тази бучка захар е в състояние не само да подслади живота, но да промени всичките страдания и мъчнотии. Тя съдържа всичката възможност да промени живота. Не само това, но тя е в състояние да ме направи най-учения човек, най-нещастния човек, тя може да ме направи най-силния човек и най-слабия човек. Тази бучка е в състояние всичко да направи. Сега това е една лекция, върху която ще поразискваме малко. Ще тръгнем малко по един неотъпкан път. Няма да има много прах. Всичките ваши възгледи, които имате, ще се научите да ги промените, да бъдете като войника, който е напуснал бойното поле. Той си оставя оръжието там, съблече си мундира и стане като гражданин. И ние трябва да се освободим от ония възгледи на живота, които сега ни тежат. Те са временни сега. На някой кон му турнат седло, гем, той си вдигне опашката! Но гем има. Ти си учен човек, всичко имаш, но гем има и седло има.

Всичко е хубаво, не е лошо. После някой разумен човек ще яхне на коня, все-таки той е придобил нещо, но той не знае това. Но това, което той не знае, от него той придобива нещо. Той не знае защо го карат на бойното поле, защо го впрягат в каруцата, защо му тургат гем, седло; той не знае защо се качва на него господарят, после синовете, дъщерите му, слугите му. Нищо не разбира той, но един факт, кой как дойде при него, все ще го потупа малко; ако коня не беше носил тия хора, тези ръце нямаше да се сложат върху му. Те ще го помилват, ще му дадат малко зоб, друго яче нямаше да му дадат, но понеже ги носи. Кое е по-хубаво, да бъдеш един кон в гората някъде и никого да не носиш, само тъй да си пасе тревата и да пие вода в гората, или да носиш всичките и после да те потупат. Кое е по-хубаво? Ама разберете тази философия.

Това, което не желаеш за себе си, не го желай и за другите. И това, което желаеш за себе си, желай го и за другите. Защо някои неща ги желаеш за себе си, а не ги желаеш за другите? Защото закон има в света на противоположностите. Когато ние се намираме в едно положение, друг се намира в обратно, в противоположно положение. Имате за пример какво представлява тази част? (една дъга), имате, какво представлява това? Също дъга. В какво седи сега различието на тези дъги? Те си мязат нали? Мязат си по конструкция, но мястото, което заемат едно и също ли е? Ако тези две дъги ги съедините, ще образувате един кръг, едно отношение. Кръгът това е едно отношение на съзнанието. Когато всичките сили у човек действуват в две противоположни посоки, тогава се образува един кръг на енергиите. Разбира се тъй като се гледа чертежът, се гледа разпокъсан. Но ако тази линия A. е един символ на онези действующи сили на твоето съзнание, с тях можеш да направиш един опит. Запример ако някой от вас е болен от ревматизъм и аз му кажа: гледай на тази линия и после те попитам имаш ли още ревматизъм? Е, нямам. Какво сте спечелили? Това е само за обяснение. Този е един мъж и после дойде една жена, и тя има ревматизъм, кажа и на нея: гледай тук и хубаво гледай. После питам, какво има? Има ли нещо от ревматизма? Нищо няма, всичко изчезна. Като се преповтори това няколко пъти, при написването на тези линии и ревматизмът изчезва. Само че на мъжа изчезва като се напише тази дъга – Това е в съзнанието, не е отвънка, което става във физическия свят, но мощното в това, което се пише, е в идеята вътре, която се пише. И тогава ще се установи, че между този знак A. има известни сили, които действуват в света. Да допуснем сега, че вие не разбирате – невъзможното. Казвате, аз не разбирам. Тогава аз казвам, гледай сега тука Разбра ли сега? Е, не разбрах. какво представлява това? В дадения случай това са геометрически форми. Всякога когато природата иска да внесе известно познание вътре в съзнанието, тя си има форми, с които постоянно си служи от единия край до другия.

Та, чрез известни форми се трансформират нашите вътрешни състояния. Но това е цяла една наука, която иска да обедини всичките явления. Между всичките явления на природата има едно обединение, едно съотношение. Всичките явления са свързани помежду си, няма разединения на проявленията. Когато един умира, друг се ражда. Когато един остарява, друг се подмладява. Когато един забогатява, друг осиромашава. В природата има вечно равновесие. Когато един страда, друг се радва. Когато някой пада, друг се повдига и т.н. Навсякъде има отмерени процеси. Някой каже: много нещастен човек съм аз. Обърни погледа си в дадения случай на противоположното, има някой се радва. Ти си изгубил нещо, но дойде някой, който е намерил това, което ти си загубил. Ти скърбиш за това, което си загубил, а другият се радва, че е намерил това, което ти си загубил. Той идва към тебе и казва, вземи си това, и ти почнеш да се радваш. И онзи се радва. Който има живота, казва: твоят живот аз го намерих и той като дойде, ще ти даде живот, ще се зарадваш и ти, и той. Тъй ще се образува една вътрешна връзка между всичките противоречия. Който разбира! Между всичките явления има една вътрешна връзка, между най-малките и най-големите явления има една вътрешна връзка. Нали разбрахте сега? (О.С. не разбрах) Хубаво е това, защото и аз искам да не разберете. Защото, ако сте ме разбрали, това ще бъде възможното. Вярвайте, че това е непостижимо, вярвайте, че това е невъзможно. Аз сега ви поздравлявам с непостижимото и невъзможното. Идущия път ще се занимаем с това.

ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ

7.30 ч.с.

Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към Първото Начало на живота – Бога. През миналите векове са давани разни отговори на Свещените Книги. Някои от тези отговори са задоволителни, според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната Истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия Дух.

Няколко правила за упражнения: Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината. Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката своя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, расте и зрее.

Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това. Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота. Благата на земята са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното, на непостижимото. Това е Път на Едногото и Пътят на Съвършеното; това е Пътят на недостъпното; в Него се сместят всички Блага.

И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата Виделина; а Истината – за необятната Свобода. Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното; между постижимото и непостижимото. Радостите и даруванията са плодове на непостижимото, на невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа, на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото; ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината; животът, виделината, свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага; оттам иде силата на живота, светлата мисъл на Духа.

Това е път на Едногото и Път на Съвършеното; това е Пътят на недостъпното; в Него се сместят всички Блага. Така казва Непостижимият: Аз съм Път за Любовта, Път за Мъдростта, Път за Истината; там, гдето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help