Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Постижими и непостижими неща

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Органическата сила на човека“.)

Тема за следния път: „Силата на човешката мисъл“.

В природата съществуват главно два вида процеси: органически и неорганически. Как мислите: органическите процеси ли произтичат от неорганическите, или неорганическите от органическите? Кои процеси наричаме органически и кои – неорганически? В органическите процеси действат сили от висока организация, а в неорганическите – сили от по-ниска организация. Обаче и едните, и другите сили се подчиняват на едни и същи закони. Тази е причината, поради която между всички явления в природата съществува тясна връзка. Явленията са неразривно свързани едно с друго, вследствие на което произтичат едно от друго. Зад органическите процеси, като по-високи от неорганическите, се крие някаква жива, разумна сила, която регулира отношенията, както между най-малките величини, така и между целите единици. Тя създава формите, преобразява ги, докато ги направи съвършени. Като несъвършени още, те се отличават с неустойчивост. Ето защо, ако искате да знаете причината за неустойчивостта на формите, търсете я в тяхното несъвършенство. Съвършените форми се отличават с устойчивост. Силите, които действат за тяхното изграждане, са организирани.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да се пазите от някои навици на миналото, които могат да ви спъват. Запример, като мислите да направите нещо, вие веднага казвате: „Тази работа е невъзможна, нищо няма да излезе от нея“. Или казвате още: „Това нещо е непостижимо“. – Този метод на работа е стар, остатък от миналото. Така сами се спъвате. После казвате: „Всичко е възможно, всичко е постижимо, защото само възможните и постижимите неща са реални“. – И това още не е истина. И това е стар възглед. Има постижими неща реални, но всички постижими неща не са реални. – Защо? – Защото след като ги постигнете, пак не сте доволни.

Реалните неща правят човека доволен. Тогава как е възможно да постигнеш нещо реално и да не си доволен? Обаче има случаи, когато човек мисли за непостижими неща и се чувства доволен, радостен и въодушевен. Значи, макар и непостижими, тия неща крият в себе си известна реалност. Запример, някой човек мечтае да стане цар. Това желание днес е непостижимо, но той е радостен и весел. – Защо? – Намира, че има нещо реално в неговото желание. Той си мисли, че някога, в далечното бъдеще, има възможност да стане цар. Възможните и постижими неща са предмет на миналото. Те са реализирани вече, затова днес са реални. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията? – Нищо друго, освен граница между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява. Като мисли така, той страда, мъчи се, прави усилия да го постигне. Някой иска да обере, да измами своя приятел, но започва да страда. Той вижда, че има възможност да извърши това, което е намислил, но не може и се мъчи. Ако се убеди в себе си, че е невъзможно да обере, да измами, да убие човека, той няма да страда. Как ще оберете човека, когато богатството му е в него? Как ще го измамите, когато истината е вложена в него? Как ще го убиете, когато животът не е в тялото му?

И тъй, страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. Човек се стреми към познаване на Бога като велика реалност. Значи Бог, Който минава за непостижим, е абсолютно реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен. Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност, благата идат от непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен. Значи нещастието иде след постигане на човешките желания. Следователно дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие истината. Човек трябва да се научи да мисли право. Запример, някои казват, че нещастието на човека е в невежеството. Други казват, че упадъкът на човечеството е в невежеството. Това не е вярно всякога. – Защо? – Защото невежият е подобен на мъртвия човек. Като него, той не може да краде, да яде и да пие, да върши престъпления. Ученият, обаче, е жив човек. Той може да яде и да пие, да върши погрешки. Тъй щото, човек трябва да познава точно нещата. Нещастие е за човека да бъде невежа за истината, за доброто, за любовта. Обаче ако човек е невежа за злото, за лъжата, за омразата, това е щастие. Нещастие е за човека да познава злото и греха и да минава за учен. Щастие е за човека да познава доброто и положителното в света. Значи има едно невежество, което носи благословение за човечеството. Има невежество, което носи нещастие. Има една ученост, която просвещава умовете на хората, но има ученост, която помрачава съзнанията им.

Като ученици, вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото. Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможните и непостижими неща. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Идете на гробищата, да видите колко хора са станали жертва на вярата си във възможните и постижими неща. Като мине през гроба, т.е. през смъртта, човек се освобождава от тази вяра. Той започва да вярва в невъзможното и непостижимото. Казвате: „Как ще вярвам, запример, че след смъртта си ще живея?“ – Отдето е дошъл човек, оттам пак ще дойде. Човек трябва да мисли по нов начин. Днес хората страдат, мъчат се, бедстват, защото вярват в страданията, в мъчнотиите, в беднотията. Направете опит да отречете страданията, мъчнотиите и сиромашията и ще видите, че сте свободни от тях. Как можете от една страна да се наричате синове Божии, а от друга да казвате, че сте сиромаси? Може ли синът Божи да бъде беден? Може ли богатият баща да остави сина си да бедства? – „Болен съм, невъзможно е да оздравея.“ – Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. Ще кажете, че това е метафизическа идея. – Никаква метафизика не е това. Човек трябва да отрече лъжата, за да възприеме истината. Трябва да отрече омразата, за да възприеме любовта. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни.

Ще кажете, че в разсъжденията за постижимото и непостижимото има нещо метафизично. Според вас, метафизичното не е реално. Всъщност, не е така. Вие трябва да разсъждавате правилно, за да определите кои неща са реални и кои не са. Взимате парче лед и казвате, че той е твърд. Обаче ако поставите леда при температура, по-висока от нула градуса, той започва да се топи. Дойде ли до 100 градуса, той се превръща в пари, нищо не остава от него. Каква твърдост е тази, която не може да издържа и на най-слаба температура? Под понятието „твърдост“ ние разбираме нещо реално, неизменно. Запример, реалността на Битието се заключава именно в неговата твърдост.

Следователно това, което при никакви условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо. Казват за някой човек, че е твърд по характер. Как познавате твърдостта на характера? Турили ли сте на гърба му 100 килограма злато, да опитате неговата твърдост? Ако при това положение гърбът му издържи, без да се огъне, казваме, че е твърд. От тежестта на златото човек може да се огъне, а може и да се стопи. – Защо? – Между частиците на златото става такова триене, че телата могат да изгорят от образуваната топлина. Какъв характер е този, който се огъва пред парите? Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава.

Съвременните хора се нуждаят от ново верую, от нови разбирания за живота и за природата. Целта на природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенства. Тя ги води в нов път – към вяра в непостижимото и невъзможното. – Кое е непостижимото и невъзможното? – Бог. Тъй щото, ако някой ви пита, вярвате ли в Бога, в духовния свят, вие можете да отговорите: „Вярвам само в непостижимото и невъзможното“. С други думи казано: „Аз вярвам в неща, които не съществуват“. – Кои неща не съществуват? – Които не са се проявили. Мислите ли, че непроявилите се още неща не оказват влияние върху проявения свят? Ще кажете, че проявилите се неща не са реални. Те не са реални за един свят, но са реални за друг. От нереалните неща произлизат реалните, от реалните – временните, от временните – сенките, от сенките – развлеченията, а от развлеченията – скърбите и страданията.

И тъй, съществуват две учения в света: учение за реалните неща и учение за нереалните неща. Първото учение е за здрави хора, а второто – за болни. Болният вярва в лекарствата, в леглото си, във външната помощ. Окръжаващите правят всичко около него с единствената цел да не накърнят вярата му. Какво допринася тази вяра? Той вярва в леглото, което утре може да изчезне; вярва на лекарствата, които след няколко часа ще изхвърли вън от организма си; вярва на милосърдни братя и сестри, които на другия ден могат да го изоставят. Здравият човек носи всичко в себе си и на него вярва. Христос казва: „Аз съм живият хляб и живата вода“. Защо човек да не вярва в абсолютната реалност, която внася в него живия хляб и живата вода? Истински богати хора са тези, които никога не осиромашават. Това са хора, които никога не умират. Те носят в себе си вечния живот. Ще кажете, че е невъзможно човек да не умре. Щом е дошъл на земята, той ще живее известно време и след това ще умре. Има хора, които никога не умират. Това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Ония, които умират, вярват в постижимото и възможното. От научна гледна точка, кои тела се изтриват по-лесно: които се търкат помежду си, или които не се търкат? Когато едно тяло се движи в среда, в която среща голямо съпротивление и триене, то лесно се изтърква. Ако тялото се движи в среда без никакви съпротивления, то не се изтърква. Докато живее в свят на страдания и мъчнотии, човек постоянно ще се изтърква. Той минава през гъста среда, дето търкането е неизбежно. За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече. – От какво? – От всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. Христос изказва същата идея в следната форма: „Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, от приятеля си и най-после, от себе си, от своя живот, ти не можеш да разбереш реалността в живота“. Съзнава или не, всеки човек търси реалността в живота, т.е. непостижимото и невъзможното. Каква е идеята на сегашните хора за непостижимото? Постижим ли е вечният живот според тях? – Не е постижим. – Въпреки това всички се стремят към вечния живот. Никой не иска да умре. Какво означава смъртта? – Дезорганизиране на материята. Обаче след дезорганизирането на материята настъпва ново организиране. Това са два процеса, неразривно свързани. При смъртта материята минава от една форма в друга, силите – от едно състояние в друго, а съзнанието – от една област в друга.

Както човек минава през своите мисли, чувства и желания, така той минава и през смъртта. Много от неговите желания му носят страдания и изпитания, но той не се отказва от тях. Запример, чувате, че някой иска да стане министър, да управлява държавата. Ще стане министър, но ще мине през големи страдания. И волът има желания, реализирането на които го водят към страдания. Той иска да бъде свободен, да отиде в гората, да се напасе добре, да си пийне чиста водица и да се изтегне на сянка да почива. Обаче ако мине покрай него някой селянин, ще го върже за рогата и ще го заведе в своя дом, отдето сутринта рано ще отиде с него на нивата да оре. Такова е положението и на човека. И той оре в живота си на общо основание. Скърбите и страданията не са нищо друго, освен браздите на живота, по които човек тегли своето рало. Докато човек вярва във възможното и постижимото, дълго време ще оре земята. Щом повярва в непостижимото, той ще престане да оре, т.е. да страда. Любовта е непостижимото в света, но въпреки това вярвате в нея. Тя е реалното в живота, а човек не може да не вярва в реалността.

Нов път, нова мисъл, нови разбирания са нужни на хората. Досега те са вървели по отъпкан път, по който има само прах. Хората вдигат такъв прах около себе си, че един друг не могат да се видят. И това наричат те „реален живот“ или „живот на възможното и постижимото“. Освен дъжд, прахът нищо не допринася. И дъждът носи благословение за цветята, за животните и за хората, но в праха на живота няма никаква реалност. Няма защо човек да се движи още по утъпкания път. Той е дал вече своето, и вие повече не може да се ползвате от него. Той се е изтрил вече. Стремете се към пътя на непостижимото, дето не е влязъл обикновен човешки крак.

Задача: За 10 дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота, като ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще взимате по една бучка захар и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот“. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото – мъдростта, а в безсилието – смисъла на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите какво се крие в тях. Старостта, запример, носи условия за младостта. Старият човек е кандидат за млад, а младият – кандидат за стар. Обаче и двете състояния са преходни. Зад тях се крие нещо постоянно, неизменно. Човек трябва да дойде до едно трето състояние: нито да се подмладява, нито да остарява. Това е въпрос на съзнанието. Човек може да постигне това състояние, когато се освободи от мисълта за младост и старост. Какъв смисъл има младостта, ако младият не е разрешил задачите си? – Какъв смисъл има старостта, ако старият не е разрешил задачите си? При неразрешени задачи, и младият, и старият не са разбрали смисъла на живота. Младият мисли, че ще разбере живота, като остарее. Старият мисли, че изпуснал условията, не може вече да разбере живота. И двамата са прави, защото се стремят към невъзможното.

Като решавате задачата си, няма да изядате бучката захар, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: „Днес не съм учен, но в бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив“. Човек носи в себе си щастието, силата, учеността, но гем и седло има върху себе си, не е свободен. Гемът, седлото представят неговите стари възгледи, от които той трябва да се освободи, както войникът хвърля войнишките си дрехи и се облича с граждански.

Ще ви дам едно правило, което да прилагате в живота си. То е следното: Това, което не желаеш за себе си, не трябва да желаеш и за другите. Това, което желаеш за себе си, желай го и за другите. Човек желае някои неща за себе си, а не ги желае за другите. – Защо? – По силата на закона за противоположностите. Запример, даден човек се намира в известно положение и желае нещо за себе си. Приятелят му, обаче, се намира в друго положение, вследствие на което първият не може да желае за приятеля си същото, което желае за себе си. Когато двамата приятели се намират в едно и също положение, желанието на единия може да бъде желание и на другия. Това се случва рядко. Обикновено природата поляризира своите сили така, че между тях да става правилна обмяна. Забелязано е, че когато един човек се ражда, друг умира; когато един страда, друг се радва; когато един осиромашава, друг забогатява; когато един пада, друг се повдига. Тия процеси показват, че между силите на природата съществува вечно равновесие. Тъй щото, когато кажеш, че си нещастен, обърни се на противоположната страна и ще видиш, че някой е щастлив.

Като ученици, вие трябва да използвате условията на земния живот като велико училище, в което душите са дошли да се учат, да намерят пътя към Великата Истина. Христос казва: „Искай, и ще ти се даде; търси, и ще намериш; хлопай, и ще ти се отвори“. Аз превеждам тия мисли: Искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Ходи там, дето е Истината; мисли за това, което носи светлината на Мъдростта; живей там, дето е Любовта. Радвай се на най-малките си придобивки, за да видиш, че там е скрито Великото. Радвай се на малкото, което има условия да расте, да цъфти и да зрее.

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в общение с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисълът на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия; това е пътят на Съвършения. Това е пътят на Любовта, която ражда живота. Това е пътят на Мъдростта, която носи виделината. Това е пътят на Истината, която носи свободата. И тъй, Любовта е за непостижимия живот, Мъдростта – за непостижимата виделина, а Истината – за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между постижимото и непостижимото. Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. Към това се стремят великите души, чийто идеал е служене на Господа на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 7 ноември 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help