Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Определено време и място

Размишление

(Чете се темата: „При какви условия се явяват скърбите и страданията?“)

Тема за следващата лекция: „Път за добиване на истинско щастие“.

Ако вземете, за пример, една дюля в ръката си, какви мисли ще ви дойдат? Първата мисъл, която дойде в главата ви, ще бъде, че можете да изядете тази дюля, или да я сготвите, да направите от нея някакво ядене. Като разглеждате внимателно дюлята, ще видите, че тя не е еднакво гладка навсякъде. Който може да чете по линиите, ще види, че една дюля, от ред поколения, е расла при неблагоприятни физически условия, а друга се е развивала при благоприятни условия. Всички благоприятни и неблагоприятни физически условия се отразяват не само върху развитието на човека, но и върху развитието на растенията и животните. Най-малката аномалия в условията хвърля отпечатък върху индивида. Тези отпечатъци могат да се изправят.

Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е подобна на плод, по който можете да четете неговия минал живот. В процеса на своето оформяване този плод създава семето – същината, чрез която животът се проявява. Растението и развиването на човека са велики, Божествени процеси, без които животът няма смисъл. Ето защо, във всеки човек е важен онзи момент, който осмисля неговия живот. Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия създател на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външен вид, затова хората философстват, разискват върху нея, търсят я, дано я намерят. Ако не успеят да я постигнат, причината седи в това, че те я търсят по външен път.

Какво значи да направите връзка с Бога? Как можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете с един учен човек, но сте от княжески род, не знаете как да пристъпите. Ако отидете при учения с всичкото си величие и съзнание за своя висок произход, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плод, който носи линиите на своя минал и сегашен живот, и ще ви сложи далеч от съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка с него. Ако искате да направите съзнателна връзка с учения човек, вие трябва да отидете при него с всичкото си смирение, да забравите своя висок произход и да се заинтересувате от това, което ученият изследва. И това не е достатъчно. Трябва да започнете да изучавате неговия предмет, да го разпространявате между ония, които се интересуват. Като го разпространявате, същевременно трябва сам да допълвате онова, което на другите не е ясно. Следователно вие можете да направите връзка с Бога само когато се интересувате от Неговите мисли, чувства, постъпки и се заемете да ги изучавате, прилагате и обяснявате на ония, които се интересуват от тях. Когато Божествената Любов, Божественото знание и Божествената Истина станат идеал в живота на човека, тогава той ще разбере какво значи връзка с Бога.

Слушате някой да казва: „Аз търся Истината, обичам я, искам да я приложа“. Защо този човек обича Истината? Защото той е разбрал, че без Истина няма растене; без Истина живот не може да се прояви; без Истина душата не може да живее. Само онзи търси Истината, който иска да се прояви, да даде израз на онова, което е вътре в него. Да се прояви човек, това значи да стане видим. В този смисъл, истински стар човек наричаме онзи, който се е проявил вече, а млад – онзи, който едва е започнал да се проявява.

Ако начертаете една крива линия – полуокръжност (фиг. 1) и съедините крайните точки A и B с права линия, тя ще бъде диаметър. Тези две линии съдържат в себе си известен род сили, които човек трябва да познава. Кривата линия представя стария човек, а диаметърът – младия. Ако старият и младият не познават силите, които носят в себе си, те нямат отношение нито към старостта, нито към младостта. Тогава човек минава през младостта и старостта, без да е научил нещо от тях. Всяко нещо има смисъл за човека дотолкова, доколкото той има отношение към него. Истината се интересува от човека дотолкова, доколкото той има отношение към нея. И човек се интересува от Истината дотолкова, доколкото тя има отношение към него. Същото се отнася и за отношенията на човека към Бога и на Бога към човека. Казвате: „Как е възможно Бог да не се интересува от нас, щом ни е създал?“ Ако разглеждате създаването на човека като механически процес, вие сте на крив път. Така всеки човек си създава къща, създава си удобства за живеене. Обаче той се интересува от къщата си дотолкова, доколкото тя отговаря на неговите нужди. Престане ли да задоволява неговите нужди, и човек престава да се интересува от нея. Същото отношение виждаме между Бога и човека. Човек е къща, направена от Бога с цел Той да живее в нея и да се проявява. Не изпълни ли човек предназначението си, Бог не се интересува от него. Този човек представя стара, бракувана къща, за която и собственикът и не се интересува. Всеки собственик се интересува от своята красива, удобна и здрава къща.

Представете си, че искате да видите нещо по кривата линия (фиг. 1). Каквито усилия и да правите, не можете да го видите. Обаче ако гледате този предмет по правата AB, т.е. от коя и да е точка на правата линия, той ще стане видим за вас. Ако от средата на правата AB издигнете перпендикуляр до точка C, в най-високата точка, наречена зенит, ще видите предмета, който ви интересува. Значи под думата „зенит“ разбираме тази точка, в която известен предмет се вижда най-ясно. Кривата линия пък представя пътя на човешкото развитие. Който не разбира правата линия, той не може да разбере и кривата; който не разбира правата постъпка, не може да разбере и кривата. Кривите постъпки са свързани с много усложнения. Кога се изкривява човек? Когато приема големи задължения, когато се нагърбва с големи богатства, с големи тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човек не може да се изкриви. Ако на пода на вашата стая сложите един килограм хляб, подът няма да усети никаква тежест. Поставите ли обаче 1000 килограма хляб, подът ще се изкриви малко. Коя е причината за изкривяването на пода? Голямата тежест.

Има ли нещо лошо в огъването или в изкривяването на човека? Щом натоварят човека повече, отколкото може да носи, естествено е той да се огъне. С огъването той си помага. Като пренесе тежестта от едно място на друго, той пак ще се изправи. Когато види, че го замерват с камъни, човек пак се огъва. Защо се огъва? За да намали силата на удара. От тежестта на товара подът се огъва, но не може вече да се върне в първото си положение. От тежестта на известен товар торбата и чувалът се скъсват. Част от товара пада на земята и те се облекчават. Продънването на пода, както и скъсването на чувала, са механически начини за освобождаване от тежестите на живота. Разумните същества обаче не трябва да разрешават този въпрос механически. Колкото по-разумно е едно същество, толкова по-разумно разрешава мъчнотиите в живота. Мъчнотиите не са нищо друго, освен тежести, с които човек трябва да знае как да се справя. Дойде ли ти някаква голяма тежест, огъни се, без да се пречупиш. Щом мине тежестта, веднага се изправи и продължи пътя си. Ще кажете, че не е морално да се огъва човек. Кое е за предпочитане: да се огъне човек и да запази живота си, или да не се огъне, да загуби живота си, а да запази доброто мнение на хората? Разумен трябва да бъде човек. Огъването означава промяна в състоянията.

Става ли въпрос за промените в живота или в природата, знайте, че те са в реда на нещата. Това именно трябва да интересува човека. Не питайте защо съществуват промените, но ги изучавайте. Като видите, че някъде се извършва някаква промяна, задайте си първо въпроса: Разумна ли е тази промяна, или неразумна? После се запитайте в кой свят става промяната: във физическия, духовния или Божествения? Някой човек става от сън, но се чувства крайно неразположен, готов е да се кара с всички хора. Защо е неразположен? Станала е някаква промяна в него. Какво трябва да направи, за да се освободи от неразположението си? Нищо друго не му остава, освен да се съсредоточи в себе си, да потърси причината за неразположението, т.е. за промяната, която е станала в него, и да види разумна ли е, или не. После, той трябва да види в кой свят е станала промяната и да я изправи.

Един ден виждам, че един познат носи голяма тиква, с голяма дупка в средата. Поглеждам в дупката, една мишка се скрила вътре и не може да излезе. Познатият разправя, че в дупката имало седем мишки, шест изкочили навън, а седмата се объркала, не може да излезе. Мишките обичат тиквено семе, затова прегризали кората на тиквата и влезли вътре. Чуди се познатият какво да прави с тиквата, как да застави мишката да излезе навън и да я накаже, задето влязла вътре без позволение. Вината на мишката се състои само в това, че не е искала позволение да излезе. Иначе тиквата и без това е осъдена на разрушение: човек ще я счупи, ще я свари, или опече, и ще я изяде. Мишката пък ще я прегризе и ще си хапне от нея. Най-после ударихме тиквата в земята, тя се разчупи, а мишката успя да се провре между краката ми и избяга. Между краката ми тя намери спасителен ъгъл. Значи при всички изпитания в живота си човек все ще намери един спасителен ъгъл, да се провре и да излезе благополучно от изпитанието. Този ъгъл се крие някъде в човешките добродетели. Всяка добродетел спасява човека. Минеш ли през ъгъла на известна добродетел, където и да се намира тя, ти непременно ще бъдеш спасен. Направи ли някаква погрешка, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, за да бъде спасен. С други думи казано: За да се освободи от някое нещастие, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, т.е. през благоприятните условия на живота. Да се върнем към чертежа. Правата линия AB представя разумността. Когато нещата се извършват по права линия, те са разумни. Следователно, ако искаш да видиш дали дадена постъпка е права, проследи какъв път на движение образува тя. Ако при движението и се образува крива линия, постъпката не е права. В нея има известно отклоняване, по-голямо или по-малко. Правите и кривите линии показват, че човек върви и в прав, и в крив път. Той се учи и от едното, и от другото положение; обаче като се отклонява от правата линия, той си създава свой собствен център на движение. За да следва пътя на правата линия в мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да пази между тях известно математическо отношение. Това значи, че между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да съществува не само числена, но и геометрическа връзка. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка стават реални, когато приемат известна геометрическа форма. За пример, тялото на човека е съвкупност от идеи. То става реално, когато приеме някакъв геометрически образ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формите, по тях може да чете идеите, които са вложени в него.

Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човека към Божествения свят. Счупената линия, съставена от няколко прави, представя отношението на човека към органическия свят, т.е. към света на външните промени, към света на голямото външно разнообразие. Ъгълът пък представя закон на възприемане. Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-голямо е възприемането. И обратно: колкото по-малък е ъгълът, толкова по-слаба е възприемателната способност на човека. Човек възприема чрез окото и устата. Ако възприема много впечатления, но не ги използва разумно, човек става лош и глупав. Значи възприемането има две страни: добра и лоша. Когато човек възприема чрез устата си, ние дохождаме до закона на храненето. Ако е гладен, човек може да се спаси само чрез устата. Каквото и колкото да философствате пред него, той знае само едно нещо – гладен е. Той казва: „Хляб искам!“ – Можеш ли да почакаш малко? – „Ще чакам, но с условие, че ще получа хляб.“ В дадения случай устата разрешава един важен икономически въпрос. Тя е пътят, през който хлябът ще мине и ще помогне за разрешаване на един от важните икономически въпроси. От по-голямото или по-малко разтваряне на ъгъла се определя правилното или неправилно разрешение на въпроса. Когато заеме статическо положение, ъгълът нито се увеличава, нито се намалява. Това показва, че имаме очаквателен процес. Някои хора държат устата си повече отворена. Ще кажете, че те са глупави. Не са глупави, но те очакват да получат нещо, от което зависи целият им живот. – „Какво очаквате?“ – „Хляб!“ Наистина, от хляба зависи бъдещето на човека, а от очите и устата – неговата възприемателна способност.

Следователно човек трябва да използва своите удове за възприемане – да учи, да придобива знания. Той трябва да възприема не само чрез очите и устата си, но и чрез челото и чрез носа си. Лицето му трябва да бъде живо, пластично и възприемчиво. Видите ли човек, на когото челото е ниско, ще знаете, че деятелността на неговия живот е съсредоточена повече в личните му чувства. Ако устните му са свити под известен ъгъл надолу, това показва, че той е недоволен от живота. Той е недоволен, че не е могъл да постигне своите желания. Ако му се даде повечко ядене, той веднага ще се задоволи. Изобщо, щом задоволите желанията на човека, той става доволен. Дадете ли на човека онова, от което се нуждае, той става доволен. Има нещо специфично, от което всеки човек се нуждае. Религиозният се моли за едно, светският - за друго, но ако това, за което и двамата се молят, не е съществено, молитвата им няма да се чуе. Религиозният иска да служи на Бога, а същевременно се моли за къща, за дрехи, за обуща, за шапка и т.н. Това са несъществени неща. И светският човек се моли за същото. Човек има право да се моли само за хляб. Така е казано и в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес“. Естествено е да се моли човек за хляб, защото ако е работник, без хляб не може да свърши работата си; ако е ученик, не може да научи уроците си. При това положение работникът ще развали отношенията си със своя господар, ученикът – със своя учител.

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено. Така трябва да гледате на нещата, за да имате ясна представа и за самия живот. Целокупният живот представя вътрешна непреривност. В този смисъл, ако човек се свърже с един слънчев лъч, той се свързва едновременно с всички лъчи; ако се свърже с един звук, той се свързва с всички звуци. Какъв трябва да бъде звукът, който произвеждате: слаб или силен? Това зависи от хората, които са пред вас. На разумните и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумните се говори силно, натъртено, да разберат какво искате да им кажете. Тогава как трябва да се молите на Бога? Трябва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христос е дал една молитва на учениците си, с която трябвало да се молят. Тя е тъй наречената „Господня молитва“. Като четете тази молитва, вие трябва да бъдете напълно съсредоточени и свързани с Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли.

Как започвате молитвата? Казвате: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Това значи: „Отче наш, Който си горе в моя ум, да дойде Твоята светлина в ума ми, за да я възприема. Да бъде волята Ти във всяка моя работа: в мисълта ми, в чувстването, във всичките ми постъпки. Нека Твоята воля присъства в дишането, в кръвообръщението ми, да изпращам кръвта по цялото си тяло, да се храни, за да Ти служа с радост и любов“.

„Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес.“ – Всеки трябва да се моли за хляб, като едно от съществените неща, с които да поддържа живота си и да бъде годен за работа.

Казано е в Писанието, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие. Сега и на вас казвам: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянието си, да не се спъвате от външните условия. Неразумният се спъва от всичко. Ако е религиозен, той не знае как да се моли. Той постоянно пита как да държи ръцете си във време на молитва: нагоре, надолу, или скръстени? Ще се молиш по различен начин. Ако те бият и прострят на земята, ще се молиш в това положение; ако те бесят, ще се молиш и с увиснали крака. Ще се молиш по всички начини, но разумно. Може ли човек да се моли, когато го бият? Човек може да се моли при всички условия. Защо бият човека? Да му предадат нещо. Както с биенето или разсичането на земята посаждат нещо добро в нея, така и с биенето на човека внасят нещо добро в съзнанието му.

Разумният човек се учи от всичко. Колко пъти биха апостол Павел? Апостол Павел получи 3 пъти по 39 тояги. Мнозина се питат, правилно ли е да се бие човек? Трябва ли боят да се допуща? По този въпрос има различни мнения. Някои пък разглеждат постъпките на своите ближни и казват, че еди-кой си не е постъпил добре. Само онзи може да се произнася за постъпките на хората, който стои по-високо от тях и всеки момент е готов да направи това, което те не могат да направят. Кажеш ли на някого, че не е постъпил добре, още в момента трябва да му посочиш как да постъпи. Осъдиш ли някого, че не е готов да направи добро, ти бъди готов да направиш доброто вместо него. Бъдете готови всеки момент да правите добро и услуги на ближните си, за да ви отговорят един ден и те със същото.

Мнозина гледат на доброто като на механически процес. Не, доброто е съзнателен, разумен процес. Доброто е в Бога.

Следователно само онзи може да прави добро, който е свързан с Бога. Всяка разумна услуга, която човек прави, носи в себе си доброто. Тъй щото, вие не се интересувате толкова от услугата, колкото от доброто, което се крие в нея. Пощаджията носи писма, прави услуга на хората. Ако той мине край дома ви, каже ви няколко думи, без да ви остави писмо, вие не сте доволни от него. Вие имате отношение повече към писмата, които той носи, отколкото към самия него. Ако не носи писмо в ръката си, вие нямате време да се спирате и разговаряте с него. Щом ви носи писмо, вие ще намерите време да се разговаряте с него. В този смисъл писмото, в ръката на пощаджията, представя доброто в сърцето на всеки човек.

Следователно, за доброто човек трябва всякога да има време. Значи времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човек взима от времето на доброто. Това е престъпление. Когато съдят човека, че е направил някакво зло, не го съдят за злото, но за кражбата, която е направил. Без разрешение на някого, той е отнел част от времето, определено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито място. Като знаете това, не изменяйте Божествения ред на нещата. Дойдете ли до злото, кажете си: „Нямам на разположение нито време, нито място, за да му дам ход. Не искам да правя чрезмерни усилия да търся място и време, да правя зло. Предпочитам да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото от самото Провидение му е дадено и място, и време“. Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря път към щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пътя към нещастието. За предпочитане е човек да върви в път на щастието, отколкото в пътя на нещастието.

И тъй, за да се освободите от злото, дайте път на доброто в себе си. Не чакайте да получите някакво откровение, както са получили на времето си Исай, Йеремия, апостол Павел и др. Това не може да стане днес, защото нещата никога не се повтарят. На всеки човек се дава нещо специфично, съвършено различно от това, което е дадено на другите на земята, Бог може пак да му се открие, но по друг начин, а не както в миналото. Значи възможно е Бог да се открие на всеки човек, но по различен начин.

Следователно не се обезсърчавайте. Знайте, че кога и да е, Бог все ще ви се открие по някакъв начин. Той може да ви се открие, както на пророк Йона, на трите момци в огнената пещ, или на Данаил в рова между лъвовете. Бог може да се открие на човека като глас от небето. Как ще ви се открие Бог, не е важно; важно е да Го познаете. Колкото по-смирен е човек, толкова повече неща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърчи. Достатъчно е да се намерите пред някой велик учен, музикант или художник, за да разберете, че вашето знание е едва в началото си. Колкото по-слаб сте в науката и изкуствата, толкова по-големи възможности имате. Слабият има повече възможности от силния. Силният човек е завършен процес. Той носи в себе си богатства, които трябва да раздава на слабите и нуждаещите се. Силният дава, а слабият получава.

Положението, в което сегашните хора се намират, може да се уподоби на богат земеделец, който е напълнил хамбарите си с жито, обора си – с добитък, склада си – с рала. Той има всичко на разположение, но чака онзи момент, когато ще приложи силите си на работа. Дойде ли този ден, той изважда житото от хамбара, впряга воловете на работа, взима ралото на колата и тръгва на нивата. Пропусне ли този момент и очаква да придобие още жито, работата му ще пропадне. Щом имаш пълен хамбар жито, повече не очаквай. Впрегни воловете, иди на нивата и сей. Какво ще излезе от твоята работа, не питай. Като ходиш често на нивата, ще видиш какво ще излезе. Каквото си посял, това ще пожънеш. Ако можеш да се разговаряш с житото, щастлив ще бъдеш; ако не можеш да се разговаряш, нещастен ще бъдещ. Следователно от човека зависи, да бъде щастлив, или нещастен. За да бъде отчасти щастлив, той трябва да гледа разумно на живота, да е доволен от всички условия, в които се намира. За да бъде доволен поне в даден момент, човек трябва да вижда в страданията някакво благо. Той знае, че страданието прави човека силен, заставя го да мисли право. Като страда, човек помага на своите близки, а същевременно и на себе си: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Затова и Христос казва, че човек трябва да е доволен от страданията си, защото страданията се превръщат в радост. Не може ли човек да трасформира състоянията си, да превръща скърбите в радости, той остава в положението на обикновените хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да прояви поне една от своите добродетели, която да го издигне над уровена на обикновените хора.

Как познавате, че известен човек е добродетелен? Каквато добродетел и да има човек, тя е написана на лицето му. В това отношение лицето е израз на Божествения живот на човека. Като изучавате ъглите на човешкото лице, вие виждате доколко всеки човек е осмислил живота си. Всеки уд на човешкото лице в едно отношение може да спъне човека, а в друго – да го спаси. Носът от една страна спъва човека, а от друга го спасява. Същото може да се каже за челото, за устата, за брадата, за ушите му и т.н. За да се спаси от някое нещастие, някога човек може да намери спасение в челото си, някога – в носа, някога – в устата, във веждите и т.н. Човек трябва да знае, за всеки даден случай, къде да търси спасение. Всеки уд от човешкото лице представя област, в която разумните същества са вложили по една своя идея. За да си помогне при известна мъчнотия, човек трябва да знае коя област от лицето си да бутне и под какъв ъгъл. Не знае ли точно ъгъла, под който една идея се проявява, човек не може да се ползва от енергията и светлината на тази идея.

Днешният ден е облачен. Облаците показват, че на физическия свят имате препятствия. За да се справите с препятствията, вие трябва да се качите в Божествения свят, над облаците, да стане проветрение в умовете ви. Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. В Божествения свят не съществува никакво зло. Това, което хората наричат зло, е нещо относително. То се определя като зло според техните разбирания. Злото е влязло в човешкия живот заедно с ограничението. Значи човек е внесъл злото в света чрез ограничението. Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо, който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да влезе в Божественото ограничение. Значи човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава. Ако не минеш от човешкото ограничение в Божественото, ти никога не можеш да бъдеш свободен. Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си. Щом се намериш пред прага на оснобождението, ти си разбрал вътрешния смисъл на живота. И тъй, дръжте в ума си основната мисъл на лекцията, че за злото няма време, нито място, нито условия. Изхвърлете злото от ума си и съсредоточете се към доброто, за което са дадени време, място и условия. За доброто е дадено всичко. От човека се иска желание само да прави добро. Желанието е от човека, а времето, условията и мястото са дадени от Бога. Като живее с доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот. От всички се изисква разумност и будно съзнание, да не отминете времето и мястото, определено за доброто, с цел да направите някакво зло. Това е метод за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мястото и времето, които Бог е определил на човека за правене на добро.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 15 октомври 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help