Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Нов мироглед

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“.)

Тема за следния път: „Предназначението на ноктите“.

Какво означава думата „мироглед“? – Начинът, по който човек разглежда и схваща целостта на вселената и неговото положение в нея.

Представете си, че имате един ъгъл. Какво можете да кажете за него? Ще кажете, че ъгълът се образува от пресичането на две прави в една точка. Ние пък прибавяме, че ъгълът се образува и от известни течения в природата. Запример, ако раменете на ъгъла представят реки, които се спущат от известна височина, те се срещат в точка, която образува връх на ъгъла. Ще се запитате коя е причината, че тези реки се пресичат? Онези, които не разсъждават, казват, че сливането на двете реки е случайно. Обаче онези, които разсъждават, търсят причината на това явление и я намират. Тези хора имат нов мироглед. Те търсят разумността в природата и казват, че между силите на природата има известно координиране. Когато хората се движат по улиците, пресичат пътищата си. Привидно, движението на даден човек е независимо от движението на друг някой. Всъщност между движенията на хората има известно съотношение. В разумната природа има закони, които регулират всички движения.

Като търсите причината за сливането на двете реки, ще дойдете до заключение, че слънцето ги движи. Първоначално те са били големи снежни преспи, които постепенно се стопявали, докато се превърнали в малки рекички. Колкото по-голяма е топлината на слънцето, толкова по-лесно се топят снеговете. Ние казваме, че слънцето се движи от юг към север. Следователно между движението на слънцето, неговата топлина и образуването на реката има известно съотношение. Колкото по-голяма е топлината на слънцето, толкова по-силно е течението на реката.

Какво е значението на ъгъла в природата? За невежите ъгълът е нещо обикновено, без никакво значение. Обаче за учения ъгълът играе важна роля в човешкия живот. Не е безразлично дали човек се натъква на прав път в живота си или на кръстопът, под ъгъл. Ако пътят му е прав, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопът, той се спира да мисли коя посока да хване. Човек трябва да бъде разумен, да знае коя от двете посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пътя, той трябва да избере този път, който изисква по-малко изразходване на енергия. Ако слиза от планината, той трябва да знае как да слиза – по права, или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той сам се излага на опасност. Това слизане наричаме падане от височина. При качване или слизане от планината, кривите линии са безопасни, а правите – опасни. Слизането и качването по правите пътеки на планината е само за разумни хора, т.е. за хора с будно съзнание. Електричеството се движи по права линия, а магнетизмът – по крива. Обаче ако застанете на пътя на електричеството, ще се намерите на земята. Ако застанете на пътя на магнетизма, никаква опасност не ви застрашава. Опасно е, ако сте попаднали в един магнетичен пояс. Той ще ви привлече към себе си. За да се освободите от този пояс, трябва да излезете от сферата на неговото влияние.

Привличането на човека от електрични и магнетични центрове са механични прояви на живота. Тези центрове представят механични идеи, към които човек се привързва несъзнателно. Запример, вие се интересувате от един учител по музика и се привличате към него не заради добродетелите му, а заради неговото знание. Знанието му представя магнетично поле, от което вие се привличате. Щом вземете част от знанието му, вие не се интересувате повече от него. Често и учителят има отношение към ученика си дотолкова, доколкото може да се ползва от паричното му възнаграждение. Ако ученикът не може да плаща, учителят отказва да го учи. Такива отношения съществуват и в религиозния живот на хората. Някой проповедник поучава богатия човек, не за душата му, а за неговите пари. Изобщо, нетрайните и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“. Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят – при чувствата му, или в умствения свят – при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. Запример, ако сте в областта на физическия свят, въпросите лесно се решават. Трябва ли да мислите много колко правят 2 и 3 крини жито? Събирате числата 2 и 3 и получавате 5 крини. Друг е въпросът, когато се натъквате на чувствата и на мислите си. Те не се събират, както величините на физическия свят. Тези задачи изискват други разсъждения. Запример, ако някой човек има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нуждни са много средства. Тук не можем да съберем 2 и 3 и да получим резултат. Ако някой проповедник отиде да проповядва на езичниците, той не може да реши задачата си лесно. Той има предвид да ги освободи от заблужденията, в които се намират, а това не е лесна задача. Освобождаването подразбира даване работа на човека. Да освободиш някого от плен, това значи да му дадеш някаква работа. Като се топи, снегът се освобождава от плен. Той започва да се стича надолу, т.е. върши работа. От една страна водата принася полза на растенията, на водениците, но от друга страна руши брегове, кърти дървета и т.н. Ще излезе, че освобождаването на едного причинява вреда на другиго. Така е при неразумните същества. Обаче свободата на разумните хора носи свобода на всички живи същества.

Ние говорим за числата 2 и 3 като разумни и неразумни величини. Ако събирате 2 и 3 лева, ще получите 5 лева, но те нямат съзнание за това, което става с тях. Обаче ако двама ученика от една гимназия се съберат с трима ученика от друга гимназия, те съзнават положението си като ученици и знаят защо се събират. На същото основание казваме, че и връзките между съществата могат да бъдат съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повърхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни са връзките между две същества, толкова по-голяма е възможността за развиване на съзнанията им. Те имат по-богат психически живот. За да разберете техните прояви, трябва да разберете целокупния живот на природата. Въпреки това, колкото по-разумни са проявите на човека, толкова по-разбрани са те. Не е лесно да разберете проявите на глупавия човек. – Защо? – Защото неговият живот е неорганизиран.

При един американски френолог отишли 10 души да измери главите им и да им каже нещо. Те влезли един след друг в стаята на френолога. Деветте души останали доволни от казаното, но десетият бил недоволен. – Защо? – Защото френологът не му казал нищо. Той го запитал защо и на него не каже нещо. Френологът отговорил: „Писмото, което е написано на твоята глава, е много ситно, не мога да го прочета“. С това той искал да каже, че на главата на този човек няма нищо особено. Значи този човек бил доста прост. Той не е работил върху себе си, вследствие на което не могъл да напише нещо важно на главата си.

Ценна е главата на човека, когато е богата по съдържание. Не е ли съдържателна, тя мъчно се разгадава, мъчно се чете по нея. Някои мислят, че ако не можете да четете по главата им, са велики хора. И това е възможно. Великите хора могат да се разбират лесно, но могат да останат и неразбрани. Добре е да бъдете от тези велики и мъдри хора, които рано или късно ще бъдат разбрани. Не се стремете да бъдете от онези велики хора, които през цялата вечност ще останат неразбрани. Върхът Еверест е неразбран още за хората. Той е толкова висок, че е недостъпен за изследване. Ще дойде ден, когато хората ще го постигнат и ще знаят какво представя той.

Като ученици, вие трябва да знаете в коя област се намирате всеки даден момент. Запример, ако в даден случай вие имате разположение да работите физически, в същия момент не можете да учите, още повече не можете да изследвате причините и последствията на нещата. Може ли физически силният да бъде едновременно и умствено силен? Ако той е употребил всичкото си време за развиване на мускулите си, невъзможно е да бъде еднакво силен и способен в умствения свят. И обратно: умствено способният не може да бъде и физически силен. Правилно е човек да се развива еднакво и в трите свята – физическия, духовния и умствения. Пренебрегне ли един от тези светове за сметка на другите, той нарушава хармонията между силите на своя организъм. Развитието на ума не зависи от развитието на физическото тяло. Ако земеделецът произвежда грамадни количества жито, това не показва, че той е много интелигентен. Неговата алчност го заставя да работи много, да изкара повече жито, да се осигури. Умственият работник не произвежда много жито. Той се задоволява с малко. Ще кажете, че онзи, който произвежда много жито, си служи с модерни средства, а същевременно има предвид благото на другите хора. Важно е как услужва на хората: даром, или с пари. Ако им услужва с пари, това всички правят. Изкуство е човек да има предвид благото на своите ближни като свое благо.

Съвременните хора, главно материалистите, се радват на големите производства, на многобройните фабрики. Те се радват, че умът работи. Вярно е, че умът работи, но какво придобива човек в морално отношение? Ако умът се развива, а моралът отпада, какво придобива човек? В природата съществува един закон, според който благата се разпределят равномерно. Ако един човек е богат, всички трябва да бъдат богати. Разликата е в степента на изобилието. Запример, когато снегът на върховете се топи, и долините се ползват от тяхното богатство. Щом снегът изчезне, и долините обедняват. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други са работили за вас. Ако те престанат да работят, вашето богатство ще изчезне. Каквото става във видимия свят, същото става и в невидимия. Както реките и изворите на земята пресъхват, преместват се и отново се явяват, така и в духовния, и в умствения свят реките и изворите се отдръпват от едно място и започват да извират на друго. Тази е причината, поради която често учените казват, че някъде е настанал духовен и умствен глад. Този глад води към израждане – физическо, духовно и умствено. Снеговете спасяват хората от израждане. Щом паднат големи снегове, те се скриват по домовете си, но се радват, защото се създават нови условия за забогатяване.

И тъй, страданията не са нищо друго, освен снегове, навалели по върховете на човешкото сърце и на човешкия ум. Тези снегове носят богатство за човека. Ако няма снегове, т.е. ако няма страдания, човек е осъден на крайна сиромашия, на фалиране. Страданията са причина за прииждане на нови енергии в живота. Ако няма страдания, никакво прииждане на енергия нямаше да съществува. Хората не обичат страданията, защото не са дошли до ония методи, чрез които да трансформират придобитите енергии, вследствие на което изпитват неприятни състояния. Приятно ви е, когато се ръкувате с приятеля си. Колкото силно да стисне ръката ви, вие сте доволни. – Защо? – Защото със стискането на ръката ви той предава част от своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение към него, приемате енергиите му и лесно се справяте с тях. Колкото по-здраво стисне ръката ви, толкова повече ви обича. Когато дърводелецът постави дъските между менгемето и ги стисне здраво, да се слепят, казвате за него, че е добър майстор. Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо добро в човека. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е ваш приятел, той ще ви помага във всички случаи на живота. Ако ви е неприятел, мъчно можете да се освободите от ръката му. Какво прави силният стражар? Като хване апаша, той го държи здраво в ръцете си. На такива стражари обществото може да разчита, да се чувства защитено от тях. Само онзи човек може да държи нещата здраво, който има излишък от енергия в себе си.

Като говорим за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултат на умствения живот от миналите поколения. Ако не можете да определите какъв е бил центърът на умствената дейност на човека в неговото минало, не можете да определите нито настоящето, нито бъдещето му. Ако знаете настоящето положение на човека, ще знаете и неговото минало и бъдеще. Да разгадаете нещо, да решите една задача, това не значи, че трябва да проникнете във всички тайни на природата. За решаването на една задача се иска поне едно условие. Някои мислят, че като влязат в духовния свят, ще придобият изведнъж много знания. Човек може да влезе в духовния свят, без да придобие някакво знание. Какъвто е влязъл, такъв ще излезе. Някой се хвали, че е ходил в духовния свят, а знае за него толкова, колкото и онзи, който не е ходил. За да придобие нещо от духовния свят, човек трябва да има разбирания – да знае как да използва неговите блага. Запример, ако влезе неподготвен в една библиотека, той ще види само полици, пълни с книги; ако влезе в един магазин, ще види много стока, без да може да си купи нещо; ако влезе в една гимназия и посети един клас, ще види, че учениците седят мирно на чиновете си и слушат как учителят преподава. Ако влезе в двора на гимназията, когато учениците са в междучасие, ще види, че те играят, пеят, скачат. Ако не разбира нещата, той ще извади криво заключение за тях, ще каже, че библиотеката е място, пълно с полици; магазинът е място, пълно със стока; гимназията – място, дето влизат ученици, и т.н. Обаче защо са полиците в библиотеката, защо е стоката в магазина, защо учениците посещават училището, той не знае. Ако не разбира съотношенията на нещата, като влезе в духовния свят, човек ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия. Той ще каже, че и духовният свят е така неорганизиран, както физическият. Той не познава нито физическия свят, нито духовния. При сегашното си съзнание човек не може да отиде в духовния свят. И да влезе там, той не може да задържи нито едно впечатление от него в съзнанието си. Следователно, когато човек не може да запази никакъв отпечатък в съзнанието си за това, което е видял, все едно, че нищо не е видял.

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да познавате органите си, от най-малките до най-големите. Запример, като погледнете показалеца си, вие трябва да знаете защо формата му е заострена или тъпа. Ако показалецът ви при основата си е дебел, а на върха – заострен, причината се крие в теченията, които излизат от организма. Пръстът може да се уподоби на река, която в основата си има притоци, които я правят пълноводна. Колкото отива към края си, тя намалява. Човек с остри пръсти изразходва много енергия, понеже става голямо изтичане. Колкото по-тъпи са върховете на пръстите, толкова по-малко енергия изтича през тях. Хора със заострени пръсти са нервни, енергични. Нервният човек е като огън. Понеже иска да се прояви, енергията предизвиква голямо напрежение в него. Нервният човек е крайно активен, но не болезнен. Умът му е подвижен, бързо схваща идеите. Той е бърз и в мислите, и в чувствата, и в действията си. Каквото предприема, добре го обмисля. Като се намери пред някаква мъчнотия, не я отлага, но веднага пристъпва към решаването и. Който не разбира какво представя нервният човек, страхува се да не стане нервен. Под понятието „нервност“ разбират някакво болезнено състояние. Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек нервен, т.е. активен. Най-съвършената система в човека е нервната. Следователно добре е, когато нервната система е в действие. Докато тя се проявява правилно, човек мисли, чувства и действа добре. Когато срещнете такъв човек, не казвайте, че е нервен, но кажете, че нервната система в него работи правилно. Оплаква ли се някой, че е нервен, ние разбираме, че той не е нервен в правия смисъл на думата, но е човек с разслабена нервна система. Такъв човек иска да се прояви, но не може, затова е неспокоен. Той трябва да каже: „Аз се безпокоя, че не мога да се проявя, както трябва, т.е. не мога да проявя нервната си система“.

Нервната система е съставена от безброй влакънца, които възприемат впечатленията от външния свят и ги предават навън чрез мисълта. Осакатят ли се тия влакънца, осакатява се и нервната система. Влакънцата не са нищо друго, освен антени, т.е. възприематели и предаватели. Слабата памет се дължи на осакатяване на нервните влакна. Щом се подобри състоянието им, паметта се усилва. Това става по много начини. Един от тях е храната, която човек възприема. Запример, за усилване на мозъчната енергия се препоръчват орехи, но трябва да се знае как да се ядат. Също така се препоръчват различни растения. Учените хора се занимават с растенията и търсят между тях такива, които могат да въздействат на нервната система. Както идеите въздействат върху психическия живот на хората, така растенията въздействат върху нервната система. Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обуславят нормалното развитие на неговия психически живот. Адам, който живял в рая и се хранил с най-интелигентните растения и плодове, се отличавал с голяма ученост. Той дал на всички животни имена, съответни на характера им. Това може да направи само онзи, който има знания. Учен човек бил Адам, но като напуснал рая, изгубил знанията си. – Защо? – Защото бил лишен от онази храна, която имал в рая. Храната го правела учен. Не може човек да се храни със свинско, с козе месо и да стане велик. Йоан Кръстител се хранел с мед и акриди. Медът смекчавал малко характера му. Той бил много енергичен. Акридите пък му придавали веселост и добро разположение. Това са твърдения, които трябва да се докажат научно. Правете опити, да видите какво въздействие оказват върху човека различните храни. Наблюдавайте нещата, изучавайте ги, да видите какви знания ще придобиете.

Изучавайте явленията в живота и в природата, без да вадите бързи заключения. С бързане работите не се уреждат. Запример, ако пипнете ръката на някого и усетите, че е студена, казвате, че кръвообръщението на този човек не става правилно. Ако цветът на ръката е жълтеникав и вените силно издути, вие веднага се произнасяте, че ръката е на стар човек. Това не е наука. Важно е да определите колко енергия изтича от тази ръка и колко се възприема. Какво показват издутите вени? Който има издути вени на ръцете си, той се намира под голямо напрежение, очаква нещо. Ако е стар, той очаква да дойде при него някой млад, да му предаде службата си. Издутите вени на ръката показват, че човек иска да даде нещо. Ако вените са хлътнали навътре, човек няма какво да дава.

Съвременните хора трябва да изучават нещата всестранно. Не е достатъчно да кажат, че 2+3=5. Те трябва да отидат по-далеч, да проникнат в съдържанието на числата. Те събират, изваждат, умножават и делят, без да знаят подбудителните причини на тия действия. Лесно е да извадиш 2 от 3, да умножиш 2 на 3, или да разделиш 3 на 2. Външната страна на тия действия има отношение към физическия свят. Ако иска да разгледа тия действия в чувствения свят, човек трябва да спре вниманието си върху тяхното съдържание. И най-после, като дойде до умствения свят, той трябва да проникне в смисъла на тия действия. Оттук вадим заключението: Физическият свят се занимава с формите на нещата, чувственият – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.

Мнозина се питат какъв е смисълът на живота. Някои казват, че смисълът на живота се крие в яденето. Ако това е така, научил ли е човек какво съдържание и какъв смисъл има всяка храна? Някой изяде една ябълка, без да си отговори какви елементи съдържа тя, отде е дошла, под влиянието на коя планета се намира и т.н. Това трябва да се изучава всяка година, понеже миналогодишните ябълки не приличат на тазгодишните нито по състав, нито по влияние на планетите. Това днес не ви интересува, защото не можете да го използвате. Днес съзнанието ви се приготвя, за да можете в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате. Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използва. Ако сте нервно възбуден, изяжте три петровки ябълки и неразположението ви ще изчезне. – „Възможно ли е това?“ – Направете опит и ще се уверите. Ако неразположението ви изчезне, думите ми са верни. Не питайте кое е вярно и кое – не, но прилагайте.

Задръжте в ума си следната мисъл: Между всички явления в света има известно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна. Тъй щото, ще знаете, че всяко физическо явление има отражение в духовния и в умствения свят. Както между формата, съдържанието и смисъла има известно съотношение, така и между всичките светове съществува известна връзка. Запример, някой човек тежи 75 килограма. Това тегло отговаря на неговото съдържание, както и на неговия умствен живот. Дойдете ли до теглото на друг човек, за него се изискват съвършено други числа. Изобщо, за всеки даден случай е определено специфично число. Запример, като наблюдавате хората, виждате, че носът на всички хора е различен. Някои хора имат дълги носове, а други – къси. Според физиогномистите, дългият нос е признак на интелигентност. Устата, носът, очите, веждите са главните антени на човешкото лице. Тънките вежди възприемат по-фини чувства, а дебелите – по-груби, т.е. чувства от физически характер. Хора, които имат тънки вежди, минават за духовни. Те имат добре развита интуиция. По характер са меки. Мекотата не подразбира слаба воля. Ако такъв човек срещне мечка на пътя си, той ще я поглади малко и тя ще клекне на земята. Тогава той може да се разговаря с нея. Ако човек с дебели вежди срещне мечка, той ще я хване за ушите, ще я търколи на земята и ще каже: „Ще знаеш, че с мене не може да се играе“. И двамата са юнаци, но единият се справя с мечката по мек начин и се разговаря с нея, а другият я събаря на земята, стъпва с крак върху гърба и и се заканва срещу нея. Единият изразходва повече енергия, а другият – по-малко.

Следователно, който изразходва най-много енергия, живее на физическия свят; който изразходва по-малко енергия, живее в духовния свят; който изразходва най-малко енергия, т.е. колкото е нужна в даден случай, той живее в Божествения свят. Там всичката енергия се използва разумно. Физическият свят разполага с много енергия, вследствие на което малко се използва, а повече се разпилява. Ако едно същество от духовния свят слезе на земята, то ще се ползва от физическата енергия няколко хиляди години и пак ще остане част от енергията неизползвана. Физическият човек, обаче, едва изкарва 50–60 години с енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свят. Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго, освен запасяване с нова енергия. Човек умира, за да вземе ново количество енергия и пак да се върне на земята. Скъпо струва тази енергия. Десетки години човек трябва да пътува от този до онзи свят, докато си набави нужната енергия.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 10 октомври 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help