Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Светът на правата линия

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Произходът на правата линия“.)

Тема за следния път: „Произход на сладкото“.

Съвременните хора се интересуват от произхода на нещата – всеки в своята област. Геометрикът се интересува от произхода на линиите, на ъглите, на фигурите, на телата и т.н. Математикът се интересува от произхода на числата. Той иска да знае как е произлязла единицата, двойката, тройката и т.н. Благодарение на това, един математик разглежда числата като количествени величини, друг – като символи, трети – като характери и т.н. Следователно, като дойдем до произхода на правата линия, разглеждаме я като път, който изминава точката. Ако точката не се движи, правата линия не може да съществува. При това, знае се, че точката няма измерение, не заема никакво пространство. Въпреки това, при движението си тя образува права линия, която има едно измерение – дължина, и заема известно пространство. В този смисъл правата линия се разглежда още като начало на пространството.

Какво се разбира под понятието „крива линия“? В геометрията, запример, окръжността е крива линия, която има център. Всичките точки на окръжността са еднакво отдалечени от нейния център. Ние пък казваме, че всяка линия, която има център, не е крива. Всяка линия, която няма център, е крива. Казвате, че две точки образуват права линия. – Защо? – Защото едната от тях е център на другата, която се движи в известна посока. От това гледище, ако някой се движи по крива линия, която има център, казваме, че той е човек с идея. Схващанията на обикновените хора са тъкмо обратни. Като видят, че някой човек върви по крива линия, те казват, че той е в безпътица. В безпътица е, ако няма център, към който се стреми. Обаче ако има център, той не е в безпътица. Тогава ще заключим, че слънцето, земята и другите звезди и планети, които се движат по крива линия, са в безпътица. Не, те имат център, към който се стремят. Всъщност криви линии не съществуват. Кривата линия е сбор от множество прави линии, между които има известно съотношение. Значи кривата линия не е нищо друго, освен разширение на правата линия. Без кривата линия правата не може да се разширява. Под думата „разширение на правата линия“ разбираме „продължение“.

И тъй, правата линия е единствената възможност за проява на точката. От това гледище плоскостта е единствената възможност за проява на правата линия. Тялото пък е единствената възможност за проява на плоскостта. Следователно, ако човек иска да се прояви индивидуално, трябва да се движи по пътя на правата линия. Ако иска да се прояви колективно, трябва да се движи по пътя на плоскостта. Мислете върху точката, правата линия, плоскостта и тялото. Не се водете само от гледището на официалната геометрия, но и от гледището на живата геометрия, и я приложете в живота си. Знание, което не може да се приложи във физическия и в психическия живот на човека, остава безплодно.

Мнозина от вас минават за окултни ученици, изучават окултните науки, без да ги прилагат. Това не е знание. Някой минава за естественик, друг – за математик, трети – за философ, четвърти – за музикант, но не знаят как и къде да приложат знанието си. Това е неразбиране на науката. Какво знае хиромантът, ако не може да приложи хиромантията първо в своя живот? Какво ще направи войникът, ако отиде на бойното поле с ръждясала сабя или пушка? Не само че нищо няма да постигне, но ще се обремени от тежестта им. Той носи товар, който не може да използва. Такъв товар представя всяко знание, което не може да се приложи.

Има учени хора в света, с големи знания, но в края на краищата, като се намерят пред известна мъчнотия, те казват: „Не можем да разрешим тази мъчнотия, не знаем какво да мислим вече“. – Защо не знаят какво да мислят? Нали имат знания? Защо не могат да разрешат мъчнотията си? Много знания имат, но неприложени. Такова е положението на ученика, който не учи. Първоначално той отива на училище с празна торба. Всеки ден учителят туря в торбата му по едно перце. Като се върне у дома си, ученикът извади перцето, погледне го и пак го туря в торбата. Той казва: „Еднообразни са перцата, няма защо да ги преглеждам“. Не, с перцата ще пишеш, няма само да ги гледаш. Вземи едно от перцата в ръка и започни да пишеш. Всяко перце пише различно. Какво би направил поетът, ако нямаше перо? Ако ученикът не пише с перцата си, т.е. не прилага знанието, което учителят му дава, той ще ги използва само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата – риба, волът – вол, конят – кон. Като намали желанието да учат и да прилагат знанието, което им се преподава, пуйката се накичила с перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила с перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; от перцата волът си направил рога и станал вол; конят си направил копита и станал кон. Ние взимаме думата „перца“ в символичен смисъл. Те представят човешката мисъл, която трябва да вземе участие в знанието, да го приложи в живота.

Да се върнем пак към правата мисъл, като проява на точката. Следователно, ако човек не може да намери път за проява на една своя мисъл, на едно свое чувство или на една своя постъпка в най-елементарния им вид, той не разбира закона на правата линия. Съграждането на човешкия характер почива върху закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човека почиват върху същия закон. Когато се говори за моралния упадък на личността, на семействата, на народите, разбираме отклоняването им от посоката на правата линия. Хората се отклоняват от посоката на правата линия съзнателно или несъзнателно, понеже считат, че този път е мъчен. Всъщност най-лесен е пътят на правата линия, понеже тя е мярка за нещата. Има един свят вън от правата линия, но той е духовен, вън от времето и пространството, в които се движат хората. И тъй, точките са основа на материалния свят, а линиите – граници на този свят. Плоскостта може да се разложи на линии, а линията – на точки. Математиците казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това твърдение е вярно, когато приемем, че едната точка е в движение, а другата – в покой. Правата линия подразбира, че нещо е реализирано вече. Значи точката изминала известен път, вследствие на което е образувала правата линия. Щом има права линия, има и постижение. Когато физиогномистът разглежда лицето на човека, той търси по него прави линии. Достатъчно е да намери поне една права линия на човешкото лице, за да каже, че този човек има някакво постижение. Този човек има характер, защото само разумният може да реализира възможностите на правата линия. Стремете се да разбирате закона на правите линии и да го прилагате в живота си. Който разбира този закон, само той може да бъде щастлив. Каквито мъчнотии и противоречия да среща човек в живота си, всичко това ще се стопи пред закона на правите линии. Който не разбира този закон, ще бъде нещастен, ще среща мъчнотии и противоречия, които ще смущават духа му. Срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, изправете линиите на своя характер. Това се постига чрез изправяне на мисълта.

Мисълта върви по законите на правата линия, т.е. по законите на Божествения път. Ако влезете в света на правите линии, ще видите, че отношенията между съществата на този свят са математически определени. Светът на правата линия е един от най-красивите светове. Наистина, красиво нещо е правата линия. Понякога правата линия се облича в крива линия. Всъщност криви линии няма. – Защо? – Ако разложите кривата линия на съставните и части, ще видите, че тя представлява сбор от безброй малки, прави линии. Ако не разбират така кривата линия, хората ще страдат, че са попаднали в крив път. Има криви линии в света, но те са лишени от центъра. Дръжте се за правата линия в живота си, за да бъдете радостни и весели.

Следователно радостта е външен израз, чрез който човек показва, че е намерил пътя на правата линия. Единственият път към Бога е пътят на правата линия. Само по този път човек може да постигне своите желания. Който се отклони от него, причинява вреда на себе си, а полза на окръжаващите. Запример, ако богатият, на когото е дадено богатство, като благо в живота, се отклони от правия път и започне да разпилява богатството си, в скоро време ще осиромашее, но окръжаващите ще се ползват от богатството му. Когато индивидът не може да благува, поне окръжаващите да благуват. С това се обяснява защо природата допуща отрицателните прояви в живота – революции, войни, кражби и т.н.

И тъй, запомнете основната идея от лекцията, а именно: Правата линия е единственият път, по който можете да реализирате вашите мисли и чувства. Законът за правата линия дава на човека сила да се справя с мъчнотиите си. Той има знания, разбира хората и всякога се отнася добре с тях. Ако отиде при някой банкер да иска пари, непременно ще има успех. Банкерът не може да откаже на молбата на човек, който се движи по права линия. Много естествено: двамата заедно образуват права линия. Те са двете точки на правата. Ако по някакъв начин банкерът не се приспособи към човека, който се движи по права линия, за това той ще плати скъпо. Все ще се намери един банкер да услужи на разумния човек. Изобщо, разумният човек разполага хората към себе си. Любовта действа по пътя на правите линии. Ето защо, срещнете ли човек, който се движи по линиите на Любовта, вие сте готови да му услужите във всичко. Ако някой се движи по крива линия, вие затваряте сърцето си за него. Като знаете това, изучавайте правите линии, прилагайте ги в живота си, за да реализирате всички добри мисли, желания и постъпки.

Къде е мястото на правата линия? – В самия човек. Достатъчно е човек да се вглъби в себе си, за да намери правата линия и да я използва като метод за реализиране на своите мисли и чувства. Обаче само онзи може да се вглъби в себе си, който е минал през големи страдания и разумно ги използвал. Който няма вътрешни опитности, търси постижения вън от правата линия. Това е невъзможно. Ето, от 8,000 години насам човечеството върви извън правата линия, но каквото е постигнало, всичко е разрушено. Вън от правата линия животът е неустойчив. Тайната на добрия и устойчив живот е в правата линия, която носи радост и веселие за човешката душа. Искате ли да ликвидирате със сиромашията, с невежеството, с мрака и ограниченията, влезте в света на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намерите в света на правата линия – в хармоничния живот. Бог работи в света на правата линия.

Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. – Защо? – Защото Бог работи в света на правите линии. Ако езикът на човека се движи по правата линия, той никога не може да хапе. Измени ли на правата линия, всякога хапе. Ако мисълта на човека се движи по прави линии, всякога принася полза на човечеството. Ако се отклони от правите линии, тя става вредна. Ако направите чук по закона на правата линия, всичко можете да постигнете с него, без да причини най-малка пакост на окръжаващите. При това, не е нужно много пъти да се удря с него. Един удар с този чук е в състояние да свърши работата, която желаете. Изобщо, всяко нещо, което е направено по закона на правата линия, крие в себе си магическа сила. Има смисъл човек да изучава пътя на правите линии и да го следва! Правата линия е път на мъдреците, а кривата – път на глупците. Под „глупци“ разбираме ония, които изразходват енергия, време, средства, без да постигнат своите желания. Тъй щото, два пътя съществуват в живота: път на правата линия, дето се постигат всички желания; път на кривата линия, т.е. път на непостигнати желания. Тази е причината, поради която пътят на кривата линия е по-дълъг от този на правата линия. Ако искате да имате постижения, правете опити по пътя на правата линия. Докато не получите резултати, не преставайте да правите опити.

Един беден и нещастен човек тръгнал по света да търси щастието си, но никъде не го намерил. Най-после, окъсан, обезсърчен и отчаян, той тръгнал назад за родното си място. Един ден той срещнал на пътя си човек, богато облечен, но куц с двата си крака. – „Къде си тръгнал, човече?“ – запитал го беднякът. – „Търся добри хора по света. Ето, уморих се много, не мога вече сам да ходя. Ще седна тук да си почина и да си поприказвам с тебе. Ти отде идеш?“ – „Ходих да търся щастието си, но не можах да го намеря. Връщам се отчаян от неуспеха си.“ – „Твоето щастие е близо до тебе.“ – „Как? Къде е то?“ – „Ако ме вземеш на гърба си и ме занесеш в дома ми, щастието ще ти се усмихне.“ – „Не вярвам вече. Колко хора са ме яхали, но нищо не придобих. Гърбът ми знае колко хора съм носил и какво съм постигнал.“ – „И това е възможно. Тия хора не са знаели как да те яхат. Пък и ти не си разбирал кого трябва да носиш на гърба си и кого – не. Аз съм човек, който знае как да се качва на гърба на ближния си и как да му благодари. Твоето щастие е в моите ръце: каквото пожелаеш, ще го получиш.“

Следователно влезте във връзка със света на правата линия. Там е вашето щастие. Намерите ли щастието си, турете го на гърба си и го носете, дето иска то. Не питайте как ще го носите. Не се съмнявайте в него. Оставете се на негово разположение. Нека то ви яхне, а вие го носете с радост и благодарност в душата си, че сте го намерили.

Правата линия е лъч, който осветява пътя ви в тъмна, бурна нощ. Следвайте този лъч без страх и без съмнение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 12 септември 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help