Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Отличителна черта

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Коя е съществената черта, която отличава човека от другите живи същества? Казано е, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това трябва да се докаже. Кога се доказват нещата? Когато човек не е бил очевидец. Ако е бил очевидец на нещо, никакви доказателства не са нужни. Следователно само ония неща се нуждаят от доказателства, които не сме видяли; всички неща, които сме видяли, не се нуждаят от никакви доказателства. Казвате за някой човек, че е добър. Видели ли сте неговата доброта? Ако сте я видели, няма нужда да я доказвате; ако не сте я видели, трябва да я докажете. Тъй че всяко нещо, за което говорим, трябва да е добре обосновано и доказано. Казвате, например, че даден човек е религиозен, а друг – светски; един е богат, а друг – сиромах; един е учен, а друг – прост; един е здрав, а друг – болен. Кои са отличителните черти на религиозния и кои – на светския? Кои са отличителните черти на богатия, и кои – на сиромаха? Кои са отличителните черти на учения и на простия, на здравия и на болния? Не е достатъчно само да докажете, че някой човек е учен, но трябва да обосновете неговата ученост. Ще кажете, че е учил математика. Какво от това, че е учил математика? Ако наистина е учен, знае математика, нека изчисли за колко време известен човек може да свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, как ще свърши и т.н.

Когато е създавал света, Бог е предвидил и изчислил всичко математически, до най-малките подробности. Той има формула за всеки човек, от създаването му до края на неговия живот. Бог е определил строго математически какво ще стане с всеки човек. Той познава всичките добродетели и всички слабости на човека. Той знае неговите мисли, чувства и постъпки от начало до край. Как е предвидено това, то е друг въпрос. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание. Да предвиждаш нещата, значи да ги обгърнеш отвсякъде. Обаче човек може да обгърне само това, което е вън от него. Всичко, което е вътре в него, не се обгръща, но само по себе си се определя. То произтича от самия човек, от неговата вътрешност. Следователно, ние казваме, че Бог обгръща нещата и ги определя. Той ги вижда, познава и разполага с тях и външно, и вътрешно. Обаче човек няма такива възможности. Като ученици, вие трябва да мислите по въпроса коя е отличителната черта на човека и сами да си отговорите. Къде е човекът? Някои казват, че човек се намира в тялото си. Други казват, че човек е в очите. В края на краищата и едните, и другите виждат, че човек не е в очите, не е в никой от удовете на тялото си, но все пак е в тялото. Къде, обаче, е човек? Човек не е в тялото си, а при това без тяло не може.

Духовният и религиозният казват, че човек живее в душата си. Къде е мястото на душата? Докато човек е жив, душата била в него. Като умре, душата го напускала. Къде е била по-рано, къде отива след смъртта на човека, никой нищо не знае. Когото и да запитате по този въпрос, той или ще отрече съществуването на душата, или ще каже, че не знае къде живее тя. Някой казва, че виното не е в чашата, а при това вдига чашата и изпива виното. Ако виното не е в чашата, как може да го изпие? Това е преносен израз, който дава друг смисъл на нещата.

Пак ще ви задам въпроса: Къде е човекът? Къде е неговата ученост? Всеки може да каже за себе си, че е учен човек, но къде седи неговата ученост? Ще кажете, че учеността е постижение, което все повече се разширява и увеличава. То е все едно да имате един човек, който обикаля около известен център. Ако първата година обиколи този център един път, втората година го обиколи два пъти, третата година три пъти, докато дойде до положение да направи 365 обръщания в една година, какво сте постигнали с ускоряване на движението? Все се постига нещо. Такова нещо е учеността. Всеки ден човек прибавя по нещо ново към знанията си, към своята ученост. Така търговецът увеличава печалбите си. Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава силата си, като прибавя всеки ден по известно количество тежест на гърба си. Ако някога е носил един килограм, той постепенно увеличава тежестта, докато дойде до 100 килограма. Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава без да причини някаква пакост на човека. Обаче влезе ли в морето, и тежестта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, откъдето не може да се върне. Какво е постигнал с това? Не само че нищо не е постигнал, но той е изгубил живота си.

Тъй че, когато казваме, че учеността прави човека съвършен, трябва да знаем за каква ученост се говори, за външна или за вътрешна. Ако човек иска да стане външно учен, той увеличава товара на гърба си и без да забележи, достига дъното на морето. Ускоряването на процесите, увеличаването на тежестите не водят към съвършенство. Покажете ми днес един човек, който да е придобил знание, сила, богатство и да е станал щастлив. Соломон, един от великите мъдреци на древността, след като придобил много знания и мъдрост, вместо да бъде щастлив, станал нещастен. Най-после, той казал: „Начало на Мъдростта е страх Господен“. Значи, за да стане учен, мъдър, човек трябва да се страхува от Господа.

Защо Соломон е дошъл до това заключение? Защото видял, че за всяка крива постъпка носи отговорност пред Бога. Кога трябва човек да се страхува от Бога? Когато греши. Това значи: Страхувай се от греха! Не изисквайте от Бога да удовлетворява вашите желания. Не Го правете участник във вашия личен живот. Опитате ли се да Го привлечете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху вас и вие сами ще се нараните. Желанията на човека са подобни на бомби. Не знае ли как да работи с тях, те ще избухнат пред него и ще го ранят в главата, в очите, в ръцете или краката. Кой каквото прави, добро или зло, пръв ще опита последствията на своите постъпки, а после другите хора. Ако прави добро, човек пръв ще почувства аромата на постъпката си. Доброто е цвят, който се разцъфтява в ръцете на онзи, който му дава условия да живее.

Казано е в Писанието: „Който върши зло, той е непостоянен във всичките си пътища“. Много от съвременните хора се поддават на злото и после казват, че всичко знаят. Те знаят едно нещо, че са непостоянни в своите постъпки. Какво постоянство е това, днес обичаш едного, утре не го обичаш? Днес го гледаш мило, с разположение, а на другия ден – с крив поглед. Слушате някой да се оплаква, че го погледнали с криво око. Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой поглед е крив и кой – прав. Ще кажете, че кривият поглед може да се мери с острия ъгъл. На всички е известно, че острият ъгъл има големина от 0 до 90 градуса. Значи, кривият поглед може да бъде равен на 1, 2, 3, 5, 10, 15 до 90 градуса. Човек трябва да престане да се занимава с острите ъгли в живота си. Продължава ли да се занимава с тях, той ще бъде в положението на жаба, която кряка в блатата. С тази философия човек не може да отиде далеч. Той не може да се ползва от уважението и почитанието на своите близки. Някой лъже, върши престъпления, а разчита на любовта на хората. Ако хората от любов го търпят, това е друг въпрос, но лъжата и престъплението си остават. И Любовта си остава неизменна. Любовта е едно нещо, а грехът и престъплението – друго. Те не се влияят едно от друго.

Като се говори за известни понятия, вие трябва да ги разглеждате в широк смисъл. Например, има престъпления, които се отразяват върху цялото човечество. Такива престъпления поставят преграда между човешкото и Божественото. Те са в състояние да произведат катаклизъм в цялото Битие. И доброто може да причини същите резултати. Има добри дела, които се отразяват само върху частите, но има добро, което действа върху цялото човечество, върху цялото Битие. Даде ли ход на това добро в себе си, човек става врата, проводник за Божественото. В този смисъл зло наричаме всяко противодействие на Божественото, а добро – всяко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човека да върши волята Божия. Доброто пък е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата. За да познаете дали живеете в реалния свят, вижте менят ли се нещата около вас. Ако любовта ви всеки ден се изменя, вие не сте в реалния свят. Ако любовта ви към хората, към Първата Причина се мени, и те ще изменят своята любов към вас. Сегашните хора живеят в преходен свят: днес се влюбват, на другия ден се разлюбват. Където има влюбване и разлюбване, там не е истинската любов. Това са чувства, разположения, настроения, които имат материален характер. Обичате приятеля си, доволни сте от него, докато ви дава пари, докато ви услужва. Щом престане да ви услужва, и любовта ви изчезва. Любовта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свят, вследствие на което стои над всичко в света. Любовта не се подкупва нито от знанието, нито от богатството, нито от красотата на човека. Следователно, ако обичаш някого, обичай го такъв, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му. Ученият може да изгуби знанието си и да оглупее. Богатият може да осиромашее. Красивият може да погрознее. Значи, ако сте ги обичали за техните качества, трябва да престанете да ги обичате. Това не е любов. Любовта е неизменна. Докато живее на физическия свят, човек е изложен на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне от някоя къща, пияница може да го удари с камък. Какво ще остане от знанието на човека след такъв удар? Той може да изгуби знанието си и да оглупее. Има удари, от които човек поумнява, но има и такива, от които оглупява.

В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците си в града, да придобият някаква опитност. Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде си тръгнал? Защо напусна капището си?“ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята. След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика. Последният го поздравил с думите: „Добър ден, братко! Къде отиваш?“ – „Не зная дали мога да се считам твой брат, понеже преди малко ударих по една тояга на двама твои ученици и ги повалих на земята.“ – „Нищо, ти си им дал добър урок. Аз ги изпратих затова, именно, да получат добър урок и да придобият една опитност.“

Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум, да знаят какво да говорят. Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трябва, той дава добри уроци на хората. Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията си, вследствие на което прави грешки и престъпления, заради което и той не може да се освободи от отговорност. Има кой да го съди. Министър да си в една държава, ти пак носиш отговорност за делата си. Нарушиш ли реда и порядъка в държавата, ти непременно ще бъдеш съден от по-висока инстанция, а не от своите подведомствени. Зад всяка крива проява седи нещо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо? Защото ако оправяте чуждите и дяволските работи, своите ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своите работи, а после чуждите.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете кое е същественото във вас. Някой казва, че същественото в човешкия живот е радостта. Радостта не е същественото за човека, защото тя е вън от него. И страданието е вън от човека. Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в човека. Когато е радостен, човек изпитва приятно чувство в областта на слънчевия възел; когато е скърбен, той изпитва известна неприятност, като че нещо го стяга. Стягането или разширението, които човек изпитва в слънчевия възел, са резултат, последствие на някаква скръб или радост. Причината обаче е вън от човека. Наистина, всеки е изпитвал скръб, когато огорчи някой своя приятел. Щом се извини пред него, страданието му се изменя, олеква му нещо. Човек не трябва да търси реалността в последствията. Иска ли да се освободи от страданието си, или да се лекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на тия неща, а не последствията им. Изобщо, всички болести, всички аномалии в живота си имат своя причина. Искате ли да се освободите от тях, трябва да отстраните причината им. Също така и причината за тъмнината в ума се намира вън от човека. Значи човек не е в тялото си, но вън от него.

Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. Тъй че когато някой пита съществува ли Бог, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекъсната. Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан.

Това са твърдения, които трябва да се докажат. Защо са нужни доказателства? Защото човек няма представа какво нещо е, например, да има връзка с един ангел. Човек няма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донякъде хората имат представа, но дойдат ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познават. Седи някой беден, бос и окъсан човек пред каса, пълна с пари, и не му дохожда на ума мисълта да открадне нещо. Защо? Честен и чист човек е той. Гладен човек влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод. Този човек е чист в желанията си. Млад момък среща в гората млада мома, объркала пътя, и той прекарва цяла нощ около нея, пази я, без да смути нейното спокойствие. Чист е този момък и в мислите, и в желанията си. Днес много хора са честни, но от страх, а не от устойчивост. Малцина могат да издържат пред пълната каса, пред сладките и вкусни плодове, пред младата и красива мома. Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение и въздържание. Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие.

Христос казва на учениците си: „Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете небесните?“ И аз казвам същото. Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете необикновените? Вие искате да разберете любовта на човека, без да сте разбрали любовта на по-малките същества. Минавате покрай един цъфнал карамфил и казвате: „Приятна е миризмата на карамфила!“ – и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се пред карамфила, разгледай цвета му, помириши го и започни да мислиш защо мирише толкова приятно, защо цветът му е бял, червен, жълт и т.н. Като размишляваш така, ти ще се свържеш с карамфила и ще почувстваш любовта му, която се излива чрез неговия аромат. Когато срещнете една мома, която плаче, не правете бързи заключения, но помислете защо плаче. Ще кажете, че тя плаче за своя възлюбен, който я напуснал. Ако наистина я е напуснал, той е слязъл в ада на работа. Понеже там е нечисто, тя плаче за него, да го измие. Със сълзите си момата мие своя възлюбен. Горко на онази мома и на онзи момък, които никога не са плакали! Горко на онази мома или на онзи момък, за които никой не е плакал! Аз нямам предвид външния плач, изразен в няколко реда сълзи. Истинският плач излиза отвътре, от дълбочината на сърцето, а сълзите са външно отражение. Какво се крие в сълзите? Какъв смисъл е вложила природата в сълзите?

Природата, в която живеем, е разумна и съзнателна. Ако от време на време човек намазва колелата на машините, които е направил, за да не засъхват и да вървят гладко, не трябва ли и природата да прави същото със своите машини? Човек е сложна машина, която трябва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва. Ето защо, природата е създала сълзите, да поддържат влагата на очите, да не изсъхват. Ако очите изсъхват, зрението отслабва. В този смисъл човек трябва да плаче. Ще кажете, че е срамно за човека да плаче. Няма нищо срамно в плача. За да не изгуби Любовта си, човек плаче. Значи плачът поддържа Любовта. По-добре е човек да плаче, отколкото да се гневи, да вика, да се кара. По-добре е да плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото да му се сърдиш. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ. Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се. Срещаш едного, който куца. Предлагаш му ядене – не иска; предлагаш му нови дрехи да се облече – не иска; предлагаш му хубава книга за четене – не иска. Какво иска този човек? В дадения момент той не иска нищо друго, освен да дойде майстор, да намести счупения му крак. Краката символизират добродетелите на човека. Следователно, за да работи, да яде, да се облича с радост, човек трябва да има здрави крака, т.е. здрави добродетели. За да закрепи състоянието на своите добродетели, човек се обръща към религията. Тя дава методи за усилване на човешките добродетели. Когато всички добродетели – правда, милосърдие, кротост, любов, функционират правилно, човек е здрав. Само здравият човек е запазил своя първичен образ, по който е създаден. Само здравият човек познава Бога. Абсолютно здравият човек мисли, чувства и постъпва правилно. Всичко в него е хармонично. И болният, който е изкълчил или счупил крака си, познава Бога, но по отрицателен път. Той го познава като майстор, който е дошъл да намести крака му. И това е добре, но за предпочитане е човек да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравее, постоянно ще си задава въпроса защо Бог е допуснал това, защо трябваше да пострада и т.н. Това не е познаване на Любовта. Едва след оздравяването си човек ще се примири със станалото и ще каже: „Познах, че Бог е Любов, защото ми изпрати майстор, лекар, да намести крака ми и да ме излекува“.

Любовта не допуска никакъв спор, никакво роптание, съмнение, недоволство. „Ама защо Бог допуснал страданията? Защо създал света по този начин?“ Престъпление е човек да спори с Любовта, да роптае против нея. Искате ли да разберете защо светът е създаден по този начин, а не другояче, влезте в положението на Онзи, Който го е създал, както и Той влиза в нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощ от Бога, ще знаете, че Той още не е влязъл във вашето положение. Той трябва да влезе в положението, в което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и човешката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до Истината, която ще ви свърже с Бога и ще ви направи свободни. Да се върнем към въпроса за същественото в човека, което го отличава от другите живи същества. Същественото не е във формата, да кажете, че някой е мъж, а друг – жена. За същественото в човека формата не е важна. То е еднакво и в мъжа, и в жената. Мъжът и жената са полюси, и докато имат съзнание за себе си като мъж и жена, те не са още истински човеци. Истинският мъж не е нито мъж, нито жена. Мъжът обича жената. Защо? За да стане истински човек. И жената обича мъжа, за да стане истински човек. Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският човек. Мъжът и жената, отделно взети, още не представят човек. Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошъл до това положение, той сравнява нещата, съпоставя ги и мисли, че има големи знания. Колкото и да е учен човек, все ще се намери някой да знае повече от него. Ако някой знае повече от тебе, той ще те учи; ако знаеш повече от него, ти ще го учиш. Ако си по-силен от някого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силен, ти ще му се подчиняваш. Оттук вадим следния закон: низшето всякога трябва да се подчинява на висшето; висшето пък трябва да подчини низшето.

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни – православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания.

Каквито и да са вярванията и възгледите на човека, той трябва да се пази да не хвърля сянка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човекът, това са жената и мъжът. Животът на съвременните хора е пълен с оплаквания и ропоти. Мъжът се оплаква от жената, а жената – от мъжа; родителите се оплакват от децата; а децата – от родителите; учениците – от учителите; а учителите – от учениците; господарите – от слугите, слугите – от господарите и т.н. Най-после, човек се оплаква и от себе си. Той е недоволен от ума и от сърцето си. Ако е недоволен от ума и от сърцето си, от какво ще бъде доволен? Недоволството е резултат на вътрешно неразбиране на живота. Съвременните хора, в своето несъвършенство, са дошли до положението да искат да подчинят природата, небето, даже и Бога на себе си. Те искат, каквото пожелаят, да стане. Това е невъзможно. Това не трябва да се желае. Какво ще стане, ако човек, в своето невежество и неразбиране на нещата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи да произведе катаклизъм в света. Защо човек желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея? Защо той не е готов да изпълни волята Божия, а иска от Бога подчинение? Кой на кого трябва да се подчини?

Какво разбрахте от всичко казано досега? Все сте разбрали нещо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човек има предвид целокупния живот. За човека е невъзможно. Малкото знание помага на човека при специални случаи, но дойде ли до някои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всеки ден човек трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трябва да го приложи. Какво ще стане с търговеца, ако всеки ден не внася по няколко лева в касата си? Като работи, той трябва да увеличава капитала си, да го слага в обръщение. Не внася ли всеки ден по нещо в касата си, търговецът казва: „Изпразних се, нищо не остана в мене“. Това е вярно по отношение на шишетата, които са били пълни с вода. Щом водата се употреби, те губят вече цената си. Обаче това не се отнася до извора. Изворът всякога има цена. Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. Пазете се от оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се. Лошото седи в това, че той не носи сам страданията си, но ги поставя в чуждите гнезда, да му ги мътят.

Съвременните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че злото и страданията идат от Бога. Те трябва да изхвърлят тази неправилна мисъл от ума си. Бог не съизволява в смъртта и страданията на човека. За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време и страданията му ще изчезнат. Ако един човек сам не може да направи опита, нека се съберат 10 души и заедно да го направят. Идете при някой болен и всички едновременно мислете, че той е здрав. Ръкувайте се с него и кажете: „Нищо нямаш, от никаква болест не страдаш“. Кажете ли така, ще видите, че в най-скоро време болният ще се дигне от леглото си. Мощна е човешката мисъл. С нея човек може да се лекува, да прави чудеса. Лекуването с мисълта е естествен процес.

Представете си, че някъде по пътя се е отворил голям трап и който мине край него, пада вътре и счупва крака си. Такова нещо е болестта. Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. Ако 100 души минат край този трап и хвърлят вътре по един камък, няма да се мине много време, и трапът ще се напълни. Напълни ли се трапът, никой вече не пада в него. На същото основание всеки, който отива при болен с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си. На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря. Истински лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата вътре в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си. Праведният носи силата в себе си. Докато не е развил своите вътрешни сили, човек работи само по външен път; цитира различни автори, превежда примери от живота на светиите и т.н.

Като ученици, от вас се иска нова мисъл. Новата мисъл и новите разбирания коренно се различават от старите. Това не значи, че човек изведнъж ще се освободи от старото. Това става постепенно, с време, но все така са нужни опити в това направление. Всички отрицателни прояви на човека са остатъци от стария живот. Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човек е в стария живот. За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква нова мисъл. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецът не се съмнява в никого, нито подозира. Той от дома си още вижда как постъпва даден човек и знае, например, дали обича да краде. Тъй че той не съди човека само по подозрение. Така постъпва и разумният свят. Той изпраща човека на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди. В разумния свят не съдят човека само по предположение или подозрение. Там не съдят човека само за това, че помислил нещо лошо. Човек не е отговорен за лошата мисъл, докато не я реализирал. Като казвам, че човек трябва да се стреми към нова мисъл, това не значи, че досегашната мисъл нищо не е допринесла. И тя е дала нещо на човечеството, но време е да се замести с нова. Старите ви обуща са били ценни досега, но вече са скъсани и трябва да ги замените с нови. На времето си те са играли някаква роля. Сега всички хора се нуждаят от нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постъпки. Всяка нова мисъл е нов костюм, с който човек трябва да се облече, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може да изпълни волята Божия. Употреби ли насилие, да привлече тия принципи към себе си, човек не може да изпълни волята Божия. Приятно и радостно е да ви дойде гост, без да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено от Любов.

Коя е отличителната черта на човека? Вътрешното разбиране. В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога. Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот.

Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе към една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. Помнете, че в даден момент разумният свят има отношение към всеки човек, затова той трябва да отвори ума и сърцето си, да разбира неговите мисли, желания и постъпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере. Не разбере ли разумния свят, нищо няма да разбере. Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека. Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора. С други думи казано: Познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. Като знаете това, не бягайте от противоречията и страданията. Знайте, че в тях се крие нова мисъл, някакво велико благо за вас. Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят. За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието.

И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието. Този закон се проверява и в отношенията на хората. Когато синът или дъщерята измени отношенията си към майка си, в ума и настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуска не само майката, но и целия дом.

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно. Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на човека, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че светът е пълен със съблазни и с изкушения. И това е възможно, но човек трябва да знае от какво може да се съблазни. Има смисъл човек да се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода. Обаче да се изкушава човек от клоака на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава. Всеки човек, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите. Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот. Ще кажете, че условията на живота са лоши. Докато червеят пълзи, всякога ще се натъква на нечисти места. Но той трябва да напусне лошите условия, да се превърне на какавида, откъдето след известно време да изхвръкне навън като пеперуда. Ето защо, когато разумните същества ви показват пътя на издигането, не се съмнявайте в тях, но веднага напуснете лошите условия и ги последвайте. Това значи да изхвръкне човек от какавидата, от пелените на стария живот, да се облече в нова премяна и като пеперуда да каца от цвят на цвят, да събира нектара на новия живот.

Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи човека щастлив само за един момент. Ако през целия ден можете само за един момент да бъдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите. Що се отнася да вашите вярвания, вие не трябва да се смущавате. Те са подложени на промени. Това, което детето знае в първата година на живота си, се различава коренно от знанията, които 20-годишният младеж има. Едногодишното дете познава баща си по един начин, 20-годишният момък го познава по друг начин. И бащата има различни отношения към своите деца. На малкото си дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа един килограм вода; на 20-годишния си син той ще даде голяма стомна, да донесе повече вода, да задоволи нуждите на целия дом. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способен ученик се дават мъчни задачи, големи изпитания, а на слабия се дават лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви са много големи. На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му. Бог е задържал най-големите страдания за себе си. Затова казваме, че Той е дълготърпелив, всесилен, всеблаг и т.н. Нека всеки си каже: „Ако Бог е дълготърпелив, защо аз да не бъда поне търпелив? Ако Той е всесилен, защо аз да не бъда поне силен? Ако Той е всеблаг и всемъдър, защо аз да не бъда поне благ и мъдър?“

Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките – от Божествените. Като различавате тия неща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. Ще слушате какво ви се говори отвън и отвътре, без да ставате роби на човешкото и на животинското. Бъдете свободни да приемате Божественото доброволно, без никакво насилие. Срещне ли ви на пътя човек, който ви предлага пълна торба с пари, откажете се да я вземете и продължете пътя си. Тези пари са крадени. Приемете ли ги, ще ви хванат и ще ви държат отговорен. Ще кажете, че чрез него Бог иска да ви даде това злато. Не, Бог никога не осигурява човека за цял живот. Казано е в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го днес“. Ако Бог иска да постави човека на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато. Съвършеният човек никога няма да срещне на пътя си престъпник, крадец, убиец. Той никога не минава през улици, на които се е извършило някакво престъпление. Той никога не влиза в домове, където се вършат престъпления. Влезе ли в такъв дом, той има определено желание да помогне на хората, които живеят там. Ако някой богат човек е извършил престъпление и се моли да му се помогне, Бог ще изпрати хора да го оберат, да стане последен сиромах, и тогава ще го посети.

Като говоря това, това не значи, че съдя хората. Аз никого не съдя, но и вие не трябва да съдите. Вие трябва да си изработите нова философия на живота и според нея да разглеждате нещата. Според новата философия на живота, грехът и престъплението, радостта и скръбта не са единични прояви, но колективни. Човек, съзнателно или несъзнателно, участва в тия колективни процеси. Въпреки всичкото си желание да не греши, човек не може да се освободи от греховете на майка си и на баща си. Затова и Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от наследството на майка си и на баща си, което те му предават чрез своята нечиста кръв. Кога ще стане това? Когато човек изплати всичките си дългове, както и тия на своите деди и прадеди.

Следователно, за да изправят живота си, съвременните хора се нуждаят от дълбоко разбиране на психическите или духовни закони, които го управляват. Ако няма тия разбирания, човек нищо не може да постигне. Мнозина искат да им се дадат голями знания, без да са се приготвили за тях. За да придобие окултно знание в неговата висша степен, човек трябва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа. Както грубите мисли, чувства и постъпки действат вредно върху човешкия мозък, така и възвишените мисли и чувства изискват здрава нервна система. Докато дойде човек до това положение, храната, която употребява, трябва да се размекне, като на дете. Знаете ли какви пакости може да причини твърдата храна на слаб стомах? Всички науки, в своето високо проявление, представят твърда храна за съвременния човек. Като знаят това, учените обличат тия истини в специални формули, с които ги забулват, за да не причинят някакви повреди на човешкия мозък. И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече от всичките почести и слава на света. Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих превеждаме в следния смисъл: Ако изядете една ябълка и не познаете в нея най-малкото и най-голямото проявление на Бога, нищо не сте постигнали.

За да разбере Божественото в себе си и в своя ближен, човек се нуждае от храна, от чистия въздух и от светлина. Няма ли тия 3 неща, той нищо не може да разбере. Стремете се към чиста, здравословна храна, към чист въздух и светлина, за да имате живот в себе си.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 10 септември 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help