Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Обикновени, талантливи, гениални и светии

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

В какво се заключава силата на човека на физическия свят? Ако се зададе същият въпрос за силата на човека в умствения и в сърдечния свят, какво ще отговорите? Силата на човека в умствения свят се познава по неговите мисли, в сърдечния свят – по неговите чувства и желания. – По неговите постъпки, по движенията, които прави. Знаем обаче, че всички тела се движат. Науката изучава, от една страна, движенията на телата, независимо причините, които го докарват в движение. В този случай тя не се интересува от участието на ума в това движение. За пример, казваме, че параходът се движи, часовникът се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външността на нещата, науката прониква навътре. Тя търси вече причините за движението на телата и намира, че някаква разумна сила се крие зад тях. Тази разумна сила, именно, докарва телата в движение. Параходът се движи, защото има машини, създадени от човека – едно разумно същество. Часовникът се движи по същата причина. Самите машини са несъзнателни, но зад тях се крие разумно, съзнателно същество, което ги поставя в движение. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че зад всяко явление в Природата се крие разумна сила.

Явява се въпросът, как се познава силната воля. – По нейните максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бъде силна, тя започва от най-малките величини. За пример, когато детето влиза в първо отделение, то започва да пише чертички, кукички, които нямат никакво отношение към него. То не знае защо пише тия неща. Това са несъзнателни движения на ръката, но все пак волята се проявява чрез тях. В първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичките и чертичките се съединят, детето се запознава с буквите, към които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнат при четенето. Радва се то, защото волята му има по-големи и съзнателни прояви. След това то започва да чертае прави линии, ъгли, които учителят свързва с известни идеи. За пример, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскост, по море и по височина. В трите случая движението и се различава във всички точки. Ако правата се движи по равнина, точките и няма да срещат никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точките и ще бъде по-голямо; ако се движи нагоре, към висок планински връх, съпротивлението ще бъде още по-голямо. В трите случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни са усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човека да мисли и да чувства. Казват, че човек е машина. Наистина, машина е човек, но съзнателна. Както хората се ползват от машините, които те сами правят, така и разумните същества в духовния свят се ползват от мислите, чувствата и постъпките на хората. Има мисли, чувства и действия, чиито смисъл човек не знае. Обаче съществата от духовния свят се ползуват от тях. За пример, две същества C и D (фиг. 2) излизат от двата края на една права, движат се нагоре, по посока CE и DF, и образуват два ъгъла, с които затварят една плоскост. Но защо отиват нагоре, какво ще излезе от тяхното движение, и те не знаят. Те се движат, мислят, чувстват и казват, че живеят. Докато се движат, докато мислят и чувстват, те живеят. Прекъсне ли се мисълта, чувствата и движението им, те престават да живеят. Обаче духовният свят следи пътя на движението в мислите и чувствата на всяко живо същество и разумно го използва. Духовният свят се интересува от чувствата на човека, а умственият – от неговите мисли.

Следователно, ако искате да изучавате живота в неговата дълбочина, вие трябва да знаете, разумни ли са вашите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да знае, че разумността на неговите мисли, чувства и постъпки се дължи на разумни сили, които действат вън и вътре в него. Докато е свързан с тази сила, той е разумен. Щом връзката се прекъсне, той изгубва разумността си. Тогава волята на човека отслабва, а с нея заедно отслабват мислите и чувствата му. Значи волята е свързана с мислите и чувствата на човека. Мнозина мислят, че човек може да действа, без да мисли и чувства. Това е невъзможно. Волята е резултат именно на проява на мислите и на чувствата. Без мисъл и чувства няма воля. Тъй щото, волята на човека трябва да бъде не само силна, но и разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислите на човека трябва да бъдат съсредоточени към общ център, а не разсеяни. Каква сила ще проявят дъждовните капки, ако падат върху един свод? Всяка капка ще падне и ще се пръсне по свода, без да развие голяма сила. Обаче ако тия капки падат във вдлъбнатина, те ще се съберат на едно място и ще проявят силата си. Те ще дадат тласък на нещо, ще свършат някаква работа. Като знаете това, стремете се да дадете на вашите мисли и чувства обща посока на движение, да развиете разумна сила в себе си, за да свършите някаква работа. Мнозина казват, че имат цел в живота. Целта подразбира посока, направление. Да имаш цел в живота си, това значи да отправиш мислите и чувствата си към една посока, в едно направление. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна. Не можеш ли да отправиш мислите и чувствата си към един общ център, ти ще имаш не една цел, а много цели; мислите и чувствата ти ще бъдат разхвърляни. При това положение ти сам ще се чудиш защо не успяваш. Казваш: „Воля имам, а резултати нямам“. Много естествено. Една воля имаш. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздели силите си в различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силите и се дължат неуспехите в миналия живот на човека. Сегашната му задача е да концентрира силите на мислите и на чувствата си в една посока, в която да приложи волята си за придобиване на това, към което се стремил в миналото. Ще кажете, че за вас е важен сегашният ви живот. Прави сте. Сегашният живот е реализиране на мислите и желанията, които сте имали в миналото. Този живот подразбира още поставяне на нови мисли и желания, които ще се реализират в бъдеще. Значи настоящият живот е свързан с миналото и бъдещето, затова той е най-важен за вас.

Миналото и бъдещето на човека се свързват чрез настоящето. В духовния свят пък миналото и бъдещето се редуват. Вашето минало представя бъдеще за други същества. Вие стоите над тях като нещо, към което те се стремят. Понеже сте минали през този път, вие можете да им помогнете. Ще им кажете през какви препятствия ще минат, как ще се справят с тях и какви придобивки ще имат. Миналото на възвишените същества, които стоят над вас, представя вашето бъдеще. Вие се стремите към тях и ги питате какво е вашето бъдеще. Понеже са минали по този път, те ви казват какво ви предстои да минете и ви посочват методи, как да работите, за да се справяте разумно с мъчнотиите си. Оттук вадим заключението: Човек може да помага на ближния си само тогава, когато той е минал през същия път, през същите опитности и мъчнотии, през които ближният му минава. В това отношение трябва да бъдете внимателни. Не взимайте за ръководител човек, който не е минал пътя, през който вие минавате. Който е минал през вашия път и го изучил във всичките му подробности, само той може да ръководи; само той може да ви даде истинска, реална помощ.

Следователно реални неща са ония, които са опитани и преживени, които са сложили положителен отпечатък в съзнанието на човека. Ето защо, свободно можете да разчитате на онова, което възвишените същества ви казват. Отдавна те са минали през вашия път и са го изучили. Каквото ви кажат, всичко се сбъдва. Като знаете това, подчинявайте се на великите закони, които управляват вашите мисли и чувства. Избягвайте страничните влияния на дребни мисли и чувства, които внасят дисхармония във вашия умствен и сърдечен свят. Не можете ли да им се противопоставите, вие сами ще се спъвате. Ако сте художник, те ще се отразят вредно върху картините, които рисувате; ако сте поет, те ще се отразят върху поезията ви; ако сте музиканти или певец, те ще се отразят върху гласа и свиренето ви. Пазете се от дребнави хора, от дребнави мисли и чувства, да не изпадате под тяхното влияние. Те са подобни на магарешки тръни, на бодили и плевели, които пречат на цветята и на житото да растат свободно. Очистете ума и сърцето си от тях и вложете в ума си такива мисли, в сърцето си – такива чувства и желания, които внасят подтик към великото и доброто в света.

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре, не успяват, не виждат резултатите на усилията, които правят. Това се обуславя от интензивността, с която работят. За пример, ако светията започне някаква работа, ще я свърши за 24 часа, т.е. за един ден. Геният ще свърши същата работа за 24 години, талантливият – за 240 години, а обикновеният човек – за 2,400 години. Следователно, ако работиш като обикновен човек, ще видиш резултатите на своята работа едва след 2,400 години. – „Не мога да дочакам това време.“ – Работи тогава по-бързо, като талантлив човек. – „И 240 години са много.“ – Работи като гениален. Ако и 24 години ти се виждат много, стани светия, да свършиш работата си в 24 часа и да се ползваш от своя плод още същия ден. Светията, геният, талантливият и обикновеният човек представят 4 етапа на развитие, през които човек минава. Ако сте бързи в доброто, ще имате резултатите на светията. На което стъпало и да се намирате, гледайте да не паднете. Падането и повдигането зависят от посоката на движението. За пример, за да се повдигне обикновеният човек, той трябва да се съветва с талантливия; ако талантливият иска да се повдигне, трябва да се съветва с гения; геният – със светията, а светията – с Учителя. Стане ли обратното, всеки е осъден на падане. Светията не може да се съветва с гения. Ако иска, може да се поучи и от него, но ще забави хода на работата си; вместо за 24 часа, той ще я свърши за 24 години. На същото основание, геният не може да се учи от талантливия, нито талантливият – от обикновения. Човек трябва да върви във възходяща степен на своето развитие, а не в низходяща. Някой иска да стане светия, да постигне всичко, което светията е придобил, да се изравни с него. Той може да стане светия, но невъзможно е да се изравни с него. Докато го стигне, светията е отишъл някъде високо. Тъй щото, каквито усилия да проявяват хората, няма да дойде ден, когато всички да се изравняват. В развитието на човечеството всякога ще съществуват 4 етапа, през които хората трябва да минават.

Казано е в Писанието: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога“. – Какво означава този стих? – Ако човек следва разумните закони на живота, тази работа, за свършването на която се изисква дълъг период от време, ще се свърши в 24 часа. По този начин кармата на хората може да се ликвидира в кратко време и животът им да се подобри. Прераждането, като условие за ликвидиране на кармата, има отношение към обикновения човек, който свършва работата си за 2,400 години; обаче като се съберат усилията на талантливия, гениалния и светията на едно място, те могат да свършат същата работа за един ден. В това се крие силата на вярата. Казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти“. Ония, които цитират този стих, взимат механическата му страна. Ние имаме предвид вярата на светията, на гениалния и на талантливия, които са познали Бога и прилагат Неговите закони. Само за тях времето се съкращава. Механическата вяра включва съмнението. Ако вярваш във физическия свят, в астралния не вярваш; ако вярваш във физическия и астралния, в умствения не вярваш. Ако вярваш в трите свята, в причинния не вярваш. Не, ще съединиш четирите свята в едно, ще вярваш в тях абсолютно. Това подразбира онази вяра, без която не можеш да угодиш на Бога, или без която нищо не се постига. Вярата подразбира връзка с ония възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек отделно.

Като знаете това, не се обезсърчавайте. Мнозина се обезсърчават, че работите им не стават бързо, не виждат края им. Те са в етапа на обикновените хора, на които работите се свършват за 2,400 години. Нека направят едно малко усилие, да ускорят процеса на своето развитие, да дойдат в положението на талантливия. Ако и при това положение не са доволни, да се качат на стъпалото на гения. С още едно усилие ще стигнат до светията. Добре е човек да се стреми към възкачване, да ускори работите си. Ако останете в положението на обикновения човек, вие сте обикновени войници, които маршируват. Ако сте в положението на талантливия, вие сте барабанчици, които оповестяват какво трябва да се прави. Нито войниците, нито барабанчиците могат без фелдфебел, т.е. взводен, който дава направление на работата. Това е гениалният човек. Най-после, трябва да дойде капитанът, да извади сабята си и всички да тръгнат след него. Това е светията, който има силата и властта да води хората при Бога.

Като се намерят пред мъчни задачи, хората отлагат решението им. Щом отлагат, те са в положението на обикновените хора. Те се свързват със съзнанието на обикновените хора, които нямат големи постижения. Какво ще бъде положението на говедаря, който пасе говеда цели 2,400 години? Той ще научи живота на говедата, но нищо повече не може да постигне. В живота на говедата няма нищо особено. След 2,400 години говедарят ще каже: „Втори път не ставам говедар“. Трябва ли човек да пасе говедата 2,400 години, за да дойде най-после до идеята, че и без него говедата могат да пасат трева и да пият вода? Веднъж дошли до тази идея, бъдете внимателни, да не изпаднете в същото положение. Не уреждайте работите на говедата. Оставете ги сами да пасат. Говедата представят обикновените човешки мисли, чувства и желания, които понижават уровена на човека. Оставете ги сами да се справят в живота. Вземете ли участие в техните работи, вие забавяте развитието си.

Младото поколение трябва да реши задачата, да се откаже от своите говеда. Младият трябва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далеч от себе си. Каже ли, че това ще стане в бъдеще, той сам се спъва. Никакво отлагане! В бъдеще всеки трябва да си казва: „Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес. Започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта“. Бъдете като светията! Кажете си: „Започвам работата си с изгряването на слънцето и ще я свърша със залязването“. – „Ами ако не успея?“ Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва да работи и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързани със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него – от изгрев до залез слънце. Правете опити в това направление, да видите резултата на положителните мисли. Представете си, че нямате пет пари в джоба си, а ви трябват 500 лева. Турете в ума си мисълта, че днес, от сутринта до вечерта, ще получите отнякъде 500 лева, и вижте какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл или нито едно отрицателно чувство и съмнение в сърцето си, наистина тия 500 лева ще дойдат отнякъде. Обаче влезе ли в ума или в сърцето ви най-малкото съмнение, опитът остава безрезултатен – нищо няма да получите. Ако имате вярата на светията, парите ще дойдат в 24 часа; ако имате вярата на гения, парите ще дойдат след 24 години; ако имате вярата на талантливия, парите ще дойдат след 240 години; и най-после, ако имате вярата на обикновения човек, парите ще дойдат след 2,400 години. От вас зависи коя опитност да предпочетете.

Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Тази е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуща поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват в продължение на 24 часа. Кой не би намерил 500 лева в един ден, ако го заплашат с наказание или със затвор? Това значи да вярваш в Господа. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти си допуснал съмнението в ума си.

И тъй, кое е същественото в живота? – Което се постига в един ден. Щом е така, работете с късите периоди. Прилагайте методите на светията и на гения. Някой не е доволен, че употребил 24 години, докато свърши една работа. – Значи той е работил с ума на гения. Нека работи тогава с ума на светията, да свърши работата си за един ден. Причината се крие в самия човек. С каквито средства е работил, такива ще бъдат и резултатите от неговата работа.

Мнозина питат защо трябва да вярват. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. Защо трябва да вярвам? – За да се излекуваш в един ден. Ако се излекуваш в 24 години, ти си употребил методите на гения. Ако умреш, значи ти си употребил методите на обикновения човек, вследствие на което много пъти ще се раждаш и прераждаш. Вярата подразбира съкращаване на процесите. Някои казват, че е глупаво човек да вярва. Други питат, може ли да хвърчи човек, като вярва? – И това е възможно. Рибите се превърнаха в птици, след като повярваха, че могат да хвърчат. Един ден, когато човек повярва, че може да хвърчи, ще стане ангел. Има хора, които са повярвали в това и ангели са станали.

Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи Закона на Вярата, като велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да угоди на Бога, нито да очаква някакви постижения.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 18 юли 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help