Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Закон и принцип

Размишление.

Съвременните хора страдат и търсят причините на страданията вън от себе си. Всъщност причината на страданията се крие в техните криви разбирания. Често те говорят за закон, за принцип, без да се спират върху отношението на закона и принципа към самите тях. Законът и принципът са общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи от условията, при които индивидът живее. За пример, съществува закон за движение. Всички живи същества се движат, но те не са заставени да се движат по един и същ начин. Човек се движи по един начин, птицата – по друг, светлината – по трети начин, мислите и чувствата – по четвърти начин и т.н. Всеки човек, всяко живо същество има свой специфичен начин на движение. Казвате, че всичко си върви по пътя, който Бог е определил. Веднъж създал света, нещата са неизменни. Какво разбирате под думите Бог създал света? Как е създал света Той: като някой майстор, или като жена, която преде? Създаването на света подразбира велика разумност. Само Разумното начало създава, а всички по-малки същества от Него правят нещата. Майсторът прави, но не създава. Затова, като разглеждаме света, създаден от Бога, виждаме, че всичко, от най-малкото до най-голямото, е съвършено.

За да дойде до правилно разбиране на нещата, човек трябва да има вътрешна свобода. Няма ли тази свобода, и като духовен, и като светски, той иска да подведе нещата под един закон, под общ знаменател. Нещата могат да се подведат под общ знаменател, но не и под общ числител. Какво значи да подведете нещата под общ знаменател? Това значи, да ги подведете под действието на един принцип. Наистина, принципът е общ за всички, но приложението му е различно. Всеки човек прилага принципа по своему. Не можете да заставите всички хора да прилагат известен принцип по един и същ начин. Можете ли да заставите всички хора да ходят еднакво? Даже двама братя не ходят по един начин. Изучавайте хода на хората, да видите, как се движат. Всяко движение е под специфичен закон.

Като говоря за движението, като закон, някои мислят, че това е проста работа, че всичко знаят. Какво знае човек, това животът само показва. Музикантът може да казва, че знае да свири, но като излезе на сцената, там ще се провери неговото знание. Някой казва за себе си, че има права мисъл. Като го поставят на изпитания, тогава ще се изпита неговата права мисъл. Като се провери знанието, силата, разумността на човека, той вижда своето невежество и безсилие. Слушате някой да казва за себе си, че е бос човек. Какво означава думата босота? Невежество. Босият е невежа.

Днес хората разглеждат въпроса, бос ли трябва да ходи човек, или с обуща. Някои поддържат идеята, че човек трябва да ходи бос, а други, че трябва да бъде винаги обут. Обаче, природата не обича крайности. Добре е от време на време човек да бъде бос, защото чрез краката, като антени, той влиза в непосредствен контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. Обаче, има часове през деня и часове и дни през годината, когато тази обмяна не е нужна. Както денонощието е съставено от ден и нощ, така и въпросът за босото ходене се решава в зависимост от дните и часовете. Има дни и часове, когато човек може да ходи бос, но има такива дни и часове, когато по никой начин не се позволява на човека да бъде бос.

Човек трябва да познава законите и силите на природата и след това да се произнася по един или друг въпрос. Без да мисли, някой казва, че хората трябва да бъдат праведни. Добре е това, но колкото да иска, човек не може всякога да бъде праведен. В будния си живот, той може да бъде праведен, но в съня си често изневерява на своята праведност. Слушате някой вегетарианец да ви разправя, че в съня си ял месо и е недоволен от себе си. Друг някой миролюбив човек сънувал, че убил някого. Друг някой, който живее чист и свят живот, сънувал, че се забавлявал с млади моми. Едно трябва да знаете: когато греши в будния си живот, човек отговаря за грешките си пак в будния си живот. Когато греши в съня си, той отговаря за прегрешенията си в друг свят. Като спи, човек се пренася в астралния свят, дето отговаря за своите погрешки. Друг е въпросът, ако човек е развил своето висше съзнание. Тогава той не греши нито в будния си живот, нито в съня си. Това значи свободен човек. Свободният човек има свои възгледи и на никого не ги налага. Той знае, че ако възгледите му са верни, те сами по себе си ще се наложат. Защо? Защото са необходимост за хората. Кой налага светлината, въздуха, водата и храната на човека? Те сами се налагат, защото са елементи от първа необходимост. Без тях никое живо същество не може да живее. Свободният човек живее без страх и с любов.

Мнозина казват, че са готови да направят много неща, но ги е страх да се проявят. Защо? Любов нямат. Дето е страхът, там любовта не може да се прояви. Страхът е дошъл в света заедно със закона. Щом се явил законът, заедно с него се явил страхът. Дето има закон, там има и страх. Дето е страхът, там е и законът. Защо се страхува човек? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човек започва да се страхува. Защо? Защото законът всякога ограничава. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човек трябва да работи, да се освободи от своите криви разбирания. Още с идването си на земята, човек попада под силата на закона. Още като малко, новородено дете, човек попада под закона на пелените. Майката веднага повива детето, туря го в закона и, докато не заякне, не го освобождава от ограничителните условия. Като израсте, детето се освобождава от пелените, но влиза в друг закон. През целия си живот човек минава от един закон в друг, не може да се освободи от него. Докато живее на земята, човек все още се намира под влиянието на закони, физически или духовни. За да се справя разумно със законите, човек трябва да има широко сърце, т.е. широки възгледи.

Какви са възгледите на човека, широки или тесни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докъде е достигнал човек в развитието си. Изпитът е мярка, чрез която познавате, доколко човек е разбрал Божията Любов. Едно от качествата на Божията Любов е всепрощаването. Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата. За пример, той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото. При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. Като се заговори за греха, хората се чудят, как се е родил той. Грехът не се ражда, нито се появява. Какъв е поводът за греха? Понякога най-малкият повод може да стане причина за греха. Малкият повод може да стане причина за най-големия грях. Най-големият грях в света е убийството. Ние имаме такъв пример в Библията.

Двама братя отиват да принесат жертва на Господа. И двамата служат на Бога. Обаче, димът от жертвеника на единия отивал нагоре, към Бога, а димът на другия се разстилал по земята. Недоволен от това, защо и неговият дим не отива нагоре, той взел тояга и убил с нея брат си. Външният повод е малък, грехът е голям, а истинската причина за греха се крие в самия човек, в неговото каменно сърце. Казано е в Писанието: Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново.

Днес всички хора се борят със злото и с греха, искат да се освободят от него. Това е невъзможно. Грехът и злото съществуват от началото на Битието. Щом живее, човек непременно ще греши. Грехът е естествено последствие на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с великия закон на Битието, опетняват човека. Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, с мислите и с постъпките си. Каквато храна да употребява, докато е на земята, човек неизбежно греши. В този смисъл, грехът се явява като естествено последствие на храненето. Ето защо, за да греши по-малко, човек трябва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече греши. Представете си, че влизате в гостилница, ядете много, но нямате пари да платите. Какво ще правите? Вие започвате да се извинявате на гостилничаря, но той не е доволен от вас. Той може даже и да ви набие. Без да искате, вие започвате да грешите: лъжете, крадете, насилвате другите. Изобщо, яденето е станало причина за много грехове и престъпления.

Сега ние говорим за отрицателните прояви в света – грях, зло, недоволство, неразположение и т.н. Защо съществуват тия прояви, не е важно. Как са произлезли, и това не е важно. Обаче, човек трябва да си зададе въпроса: Защо съм неразположен? Защо съм недоволен? Слънцето, звездите, добрите хора са разположени и доволни. Защо тогава ти, човекът, си неразположен и недоволен? Неразположението, недоволството в човека са паразити, които трябва да се извадят с гребен, или с щипци, както се вадят паразитите от човешкото тяло. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. Паразитите не са присъщи на човешкото естество, нито имат нещо общо с неговия характер. За да стане силен, човек трябва да се освободи от отрицателните прояви в себе си. Като се освободи от тях, човек лесно се справя с мъчнотиите и изпитанията си. Отрицателните сили в природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал. Щом срещне такъв човек, апашът бръква в джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападат апаши, бъдете всякога будни. Апашите са големи психолози. Те знаят, кога да нападат. Ето защо, от всеки човек се иска будно съзнание, да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н.

Следователно, иска ли да запази своите външни и вътрешни богатства, човек трябва да влезе в закона на правата мисъл. Този закон наричаме „предпазителен закон”. Искате ли да запазите своите богатства и скъпоценности, оставете ги на гарата, дето има специални каси за пазене на такива вещи. Като пътувате от една гара на друга, вие можете да си ги вземете, когато ви потрябват. Вие пътувате спокойно, със сигурност, че никой не може да ви обере. Такива каси има в големите гари, главно в Америка и в някои големи държави. Такива каси има и във всеки човек. Ние ги наричаме „каси на правата мисъл в човека, или Божествени каси.” Законът на правата мисъл показва на човека, как трябва да постъпва, за да не губи.

Някой казва за себе си, че е отстъпчив и лесно решава задачите си. Зависи, кога трябва да отстъпва. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кога да отстъпва и кога да настъпва. Ако настъплението е външно, човек вътрешно трябва да отстъпва. Ако не може да отстъпва, той трябва да държи поне отбранително положение. Христос казва: „Не противи се на злото.” Това значи: Когато кармата е назряла и тропа на вратата ти, ако си умен, трябва да отстъпиш. Отстъпиш ли, ще спечелиш, ако не отстъпиш, ще изгубиш. Щом видиш, че си обсаден отвън, искаш, или не искаш, ти трябва да отстъпиш. Каже ли някой, че не иска да отстъпи, всичко е свършено с него. Ще каже, че готов да се самоубие, но не и да отстъпи. С убиване въпросът не се решава. Ония, които са обсадили човека, продължават да го гонят и в другия свят. Обсадно положение съществува и на този, и на онзи свят. Каквото да прави, колкото да рита, човек не може да се освободи от закона. На парчета ще го накъсат, но ще го хванат. Има един начин, по който човек може да се освободи от закона. Този начин седи в приложение на правата мисъл. Ще поставите една мисъл срещу друга, според правилата и законите на хармонията. Това значи съпоставяне на нещата. Съпоставяйте мислите и чувствата си според законите на хармонията и не се страхувайте. За пример, имате ли някакво неразположение, изпейте му една песен. Неразположението не е нищо друго, освен обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тон, неразположението ви ще изчезне. Не сте ли взели правилно основния тон, неразположението ви ще си остане.

Изобщо, може ли да взима правилно основния тон на живота, човек ще се освободи от всички психически и физически болки. Чрез основния тон на живота човек може да лекува всякакви болести, за пример, всякакъв вид ревматизъм. Има физически ревматизъм, но има и психически – в сърцето, в ума и във волята на човека. Да се справи със своите ревматични състояния, казано в широк смисъл на думата, човек трябва да има вяра, с която да преодолява. Станете ли сутрин от сън с известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко в пълен ред и порядък. Намокрете косата си, вчешете се добре, космите ви да не стърчат, измийте добре ръцете си, изчистете ноктите си, преоблечете се, обуйте обущата си, които трябва да бъдат също чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробовете си с чиста, свежа струя въздух и тогава започнете работата си. Ако при всяко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои.

Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообращението си. Едно от условията за подобряване на кръвообращението е освобождаване на мисълта от всички наслоявания на миналото, от всички стари, криви разбирания. Човек трябва да има свободна мисъл. Ако мисълта му не е свободна, той изпада в песимизъм. Песимизмът показва, че в ума и в сърцето на човека има известни утайки, чужди вещества, от които той трябва да се освободи. За да се освободи от тия утайки, той трябва да диша дълбоко. За това се препоръчват екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човек се задъхва много, това показва, че кръвообращението в него не става правилно. Иска ли да възстанови своите красиви мисли и чувства, човек трябва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спорт. Човек може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голяма сила. При физическите упражнения разходите са по-малко, отколкото при умствените. Като е дошъл на земята, човек трябва да се съобразява с методите на природата. Той няма право да спре движението на силите, които действуват в природата, нито да ги коригира.

Съвременните хора си задават въпроса, защо е допуснато злото в света. Днес този въпрос не може да се разреши. Защо съществуват доброто и злото заедно, това е философски въпрос, на който разрешението е в далечното бъдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпрос настрана. Започнете ли да разисквате върху него, с това вие предизвиквате всички отрицателни сили в природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се с тях, все едно, че им хвърляте камъни. Ако вие хвърлите един камък, злите сили ще хвърлят върху вас хиляди камъни – Ама трябва ли злото да съществува? – Оставете този въпрос настрана. Единственият, Който знае, защо съществуват доброто и злото, е Бог. Всички хора, обаче, могат само да предполагат, да търсят причините на злото и доброто, но пак не могат да разрешат въпроса. Ще каже някой, че Каин е родил злото в света. Той бил ли е на мястото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно. За пример, казвате за двама души, че са влюбени. Как познавате това? Ще кажете, че ходят постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати под ръка. Виждате, че два вола са впрегнати в една кола, рамо до рамо, но не са влюбени.

Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човек? Влюбеният носи своята възлюбена на главата си като запалена свещ и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има. Това е Божествен закон. Когато срещнете двама души, които се обичат, радвайте се, защото те могат да ви светят в тъмната нощ да намерите пътя си. Изчезне ли любовта между тях, и те, и вие ще объркате пътя си.

Днес повечето хора говорят за своята изгубена любов, за разочарованията в любовта си. Това е любовта на изгасналите свещи. Оставете тази любов настрана и говорете за любовта на запалените свещи. Дето гори свещ, дето има светлина, там никога не се вършат престъпления. За любовта човек трябва да има свещено разбиране. Обаче, без да знае, какво нещо е любовта, без да я опитал, човек се произнася за нея. Любовта с думи не се изказва. Който може да стане свещ и да образува пламък, той има любов в себе си. Това значи, че Бог действува в него като светлина. За да се прояви Божията Любов, нужни са два полюса: единият полюс ще бъде свещ, а другият – пламък.

Следователно, като ученици, вие трябва да се отнасяте със свещен трепет към любовта. За да дойдете до това свещено отнасяне към любовта, вие трябва да пречистите мисълта си от всички криви разбирания. Благодарение на вашите криви разбирания, любовта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свято на любовта, човек се ползва от нея. В който момент допусне нещо нечисто в мисълта си, любовта го напуща. Дето е любовта, там всичко цъфти и връзва. Който люби, както Бог люби, той е в състояние да възкреси умрелия. Той е в състояние да изправи всичките си погрешки. Който изправя грешките си, той има любов. Някой се оплаква, че му дотегнало да изправя грешките си. Той трябва да се радва, че има какво да изправя. Като изправи своите погрешки, ще му дадат задача, да изправи грешките на ближните си. Който не е изправил своите погрешки, той не може да изправи грешките на другите. Следователно, докато не изправите своите погрешки, не се занимавайте с изправяне на чуждите.

Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа, или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае, защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или, защо е излязла на носа, а не на ухото. Ако пъпката е излязла на окото, с това природата му обръща внимание да бъде изправен към истината; ако пъпката е на носа, той трябва да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бъде мъдър. Пъпката се мести от едно място на друго, движи се по целия организъм, докато човек научи урока си. Не научи ли урока си, природата го тръшка на леглото, и той започва да вика за помощ. Видите ли своя ближен в такова положение, притечете му се на помощ. Не чакайте да дойде друг някой да му помогне. Всеки от вас може да стане лекар, да помогне на един страдащ. Нека всеки опита силата си, да види, колко знае. В такива случаи, именно, той може да провери знанията си.

Защо идат болестите и изпитанията в живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Мнозина се оплакват от ревматизъм. Ето една възможност да приложите търпението си и постепенно да се лекувате. Считайте, че ревматизмът ви е даден, като научна теза за разработване. Ще пъшкате, ще страдате, но ще пишете тезата си и ще благодарите, че имате възможност да оставите на света своя научен труд. Това значи, да има човек разположение на духа. Като болен и здрав, като сиромах и богат, като прост и учен, той трябва да има разположение на духа си. В каквото положение да се намира, човек трябва да е доволен.

Всяко състояние, през което човек минава, е временно. Това е естествено положение на нещата. Превърне ли се в нещо постоянно, то е неестествено. Ако направите една малка погрешка, благодарете, че е малка. Ако направите голяма погрешка, благодарете, че чрез нея сте избягнали злото, което ви е дебнало. Като направите голяма погрешка, окръжаващите спират вниманието си върху тази погрешка и се стремят да не изпаднат в същото положение. В такъв случай вие трябва да благодарите, че по този начин сте избавили близките си от същата погрешка. Разумният свят всякога компенсира нещата. Той разпределя тежестите на живота върху всички хора: един ден ще тури една погрешка, т.е. една тежест върху гърба на едного; на другия ден – върху гърба на другиго и т.н. Тъй щото, благодарете, че природата ви е удостоила с известно внимание. Тя разчита на вашия гръб, на вашите сили, затова ви товари. Какъв лекар викат при сериозни болести? Най-видният и способен. Следователно, ако те сполети голямо зло, знай че ти си един от видните лекари, на когото е дадена задача да се справи с това зло. Казвате, че лесно се говори, но мъчно се правят нещата. Наистина, мъчно се правят някои неща, но могат да се направят.

Каквото да говорите, хората обичат да слушат, но не обичат да ги морализират. Наистина, морализирането е най-тежкото забавление. Неприятно е цял ден да слушате: това не прави, онова не прави. Майката пипа в долапа, а детето не трябва да пипа. Защо? Да не счупи нещо. И майката може да счупи нещо. Майката гази в реката, а детето не трябва да гази. Защо? Да не се удави. И майката може да се удави. Майката слиза сама по стълбата, а детето само не трябва да слиза. Защо? Да не падне. И майката може да падне. Детето иска само да слезе от стълбата на втория етаж, но майката не позволява. Докато майката е около детето и внася страх и смущение в сърцето му, то може да падне. Остане ли само в къщата, детето може да слезе по стълбата, без да падне. Оставено само на себе си, то слиза внимателно, стъпало след стъпало. Като види запалена свещ, детето иска да я пипне. Ако майка му е при него и му забранява да пипа свещта, детето непременно ще тури пръста си и ще се изгори. Ако е само в стаята, ще разглежда свещта, ще я обикаля, но няма да тури пръста си в нея.

Светът е пълен с разумни същества, които предпазват и децата, и възрастните от опасности. Не са само майката, бащата, братята и сестрите, които предпазват детето от опасностите в живота. Хиляди разумни същества изпълняват роля на пазители в света. Има едно разумно ръководство в света, в което всички хора трябва да се вслушват. Това разумно ръководство наричаме Божи Промисъл. Остави съдбата си в ръцете на Божия Промисъл. Щом не можеш да решиш една задача, кажи в себе си: Има Божи Промисъл в света. Той ще се погрижи за това, което не е в силите ми да направя. Това не значи, че не трябва да работите и да чакате всичко от Бога. Божият Промисъл се проявява чрез Божественото, което е във всеки човек. Обърнете се към Божественото в себе си, направете връзка с него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото с помощта на някоя външна сила.

Сега ви говоря за Божия Промисъл, но и без да говоря, вие ще го проверите по един начин; ако пък ви говоря, ще го проверите по друг начин. Светът е училище, в което всички сте поставени да учите. Светът е създаден, като разумен метод за възпитание и самовъзпитание на човечеството. Не се занимавайте с окръжаващите. Не желайте да бъдете като другите хора, нито те – като вас. Не мислете, че хората са по-добри, или по-лоши от вас. Ако са по-добри от вас, те знаят това; ако са по-лоши, пак го знаят. Дойдете ли до човека, поставете го на същото ниво, на което сте и вие. Не желайте да постигнете всичко изведнъж. Изучавайте се всеки ден, да видите, докъде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, къде има заровено злато в земята? Хората преди вас извадиха много злато от земята, но какво направиха с него? Вместо да го претопят, да го използват за своето облагородяване, да проникне в кръвта им, те го превърнаха в пушки и топове, с които днес се убиват едни други. Само онзи може да се ползва разумно от златото, който владее магическата пръчка. Достатъчно е да я завърти два – три пъти във въздуха, и златото ще излезе на повърхността на земята. Без да копае земята, той ще има злато в ръцете си и ще знае, как да го използва. Той не се нуждае от много злато. Днес има нужда от една златна монета – толкова му се дава. На другия ден има нужда от две златни монети – толкова изважда от земята. Това е една съблазнителна мисъл, но вярна. Тази мисъл е опитана и дава резултат, но за онзи, който е придобил изкуството на магическата пръчица.

Мислете сега върху двете основни положения от лекцията: закон и принцип. Законът и принципът са общи за всички, но приложението им в живота е различно. Всеки човек се движи, но дадена е свобода на човека да се движи по начин, какъвто той си е избрал. Всички хора мислят, но всеки човек мисли по свой специфичен начин. Всички хора чувствуват, но всеки чувствува по свой специфичен начин. Всички хора работят, но всеки работи по свой специфичен начин. Красотата на живота е в разнообразието, обаче, законът и принципът при всички условия са едни и същи.

Божията Любов носи пълния живот.

Общ Окултен Клас, 25.06.1930 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help