Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Точност

Тайна молитва

Едно правило, което човек трябва да спазва на физическия свят, това е точността. Сегашният човек проявява точността, когато има някакъв интерес. Няма ли някакъв интерес от нещо, той не е точен. Всяко явление в природата се извършва на точно определено за него време. Закъснее ли една секунда, или прибърза с една секунда, с това се нарушава нейният ред и порядък. Ще кажете, че нищо не представя една минута, две минути, даже и десет минути. За човека е така, но не и за природата. В една секунда светлината изминава 300 000 км. път. Знаете ли, какво грамадно разстояние е това? Човек в една година даже не може да измине пътя, който светлината изминава в една секунда.

Сега, като разбира значението на точността в природата, човек трябва да бъде точен. Всеки, който е решил да следва Божиите пътища, трябва да бъде абсолютно точен. Това не значи, че трябва да изпадне в педантизъм, но да се стреми да бъде точен, да следва точността на природата. Да следва човек точността на природата, това значи, да ляга и става на време, да яде и гладува на време, да се облича и съблича на време, да люби и мрази на време и т.н. Да намразиш някого, т.е. да го замразиш, това значи така да го изстудиш, да го поставиш на такава температура, че да не се разваля, да не се разлага и гние. Да мразиш някого, това значи, да му дадеш нещо. Като кажеш една лоша дума на някого, ти му даваш нещо. Казваш: Лош човек е този. Кажете ли за някого, че е лош, хората започват да се вглеждат в него и намират, че не е толкова лош, има нещо добро и в него. Лошият човек не лъже. Като го хванат в някакво престъпление, или намерят, че е направил някаква погрешка, питат го: Ти ли направи тази погрешка? – Аз я направих. Онзи, който минава за праведен, като види, че не са забелязали грешката му, мълчи, на никого не казва, че е сгрешил. Лошият човек, който лежи в затвор за престъплението си, но говори истината, всякога се повдига пред невидимия свят. Праведният, който се спотайва и мисли, че грешката му с време ще се изглади, се проваля пред очите на невидимия свят.

И тъй, лошият човек, който лежи в затвора за някакво престъпление, е безпощаден към лъжата. Той се разговаря с нея: Ти ще отидеш на работа, няма да чакаш наготово, както е било досега. Аз съм работник, с труд изкарвам прехраната си, но и ти ще работиш като мене. Онзи, който минава пред хората за праведен, той сам се лъже. Той приема лъжата за истина и добре я посреща.

Като говоря за лъжата, аз я разглеждам в нейните широки прояви. Дето точността отсъствува, там лъжата взима широки размери. Ставаш сутрин от сън и се чудиш, да дигнеш ли ръцете си нагоре, да клекнеш ли надолу, искаш да избегнеш известни задължения към тялото си. Като не искаш да правиш упражнения, започваш да извърташ, да се отклоняваш от истината. Щом е въпрос за упражнения на тялото, ще правиш упражнения: ще ставаш, ще клякаш, ще дигаш и сваляш ръцете си. Когато техникът работи, непрекъснато кляка и става – пари ще получи за работата си. Железарят непрекъснато дига и слага чука си – пари ще получи. Ти не можеш ли без пари да клякаш и ставаш? Великите хора се кланят навсякъде, дето трябва. Като види някое цветенце, великият човек се навежда да го разгледа и помирише. Като срещне някое животно, той се навежда да го помилва. Като срещне човек, той се покланя и го поздравява като последно Божие творение на земята. Глупавият не обича да се покланя. Природата насила го заставя да се преклони. Като счупи крака си, иска-не иска, той започва да се покланя.

Една българска поговорка казва: Преклонената главица остра сабя не сече. В тази поговорка липсва нещо. Тя има друг смисъл: Преклонената, но пълна глава, остра сабя не сече. Дойде ли до празната глава, въпросът е поставен малко по-другояче. Преди всичко, празната глава не може да бъде наведена. Кога се навежда житото? Когато узрее. Житният клас натежава и започва да се навежда. В реда на нещата е узрелият житен клас да се навежда. В реда на нещата е изворът всеки момент да дава от себе си; не дава ли, не блика ли, той не е извор. В реда на нещата е човек всеки момент да прави добро; не прави ли добро, той не е човек на добродетелта. Само едно добро дело не може да направи човека добър. Божественото потиква човека всеки момент към добро. Престане ли доброто да извира от човека, и връзката му с Божественото се прекъсва. Както извирането е многократен процес, така и проявата на Божественото в човека е многократен процес. Не туряйте граници на божествените прояви в себе си, за да не запушите източниците на вашия живот. Човек не трябва да подпушва енергиите на своя организъм. Ама щял да сгреши. Като сгреши, ще изправи грешката си. И като греши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите.

И тъй, щом живее на физическия свят, човек трябва да бъде точен. Точността е качество, което човек занася със себе си в духовния, и в Божествения свят, но там се изразява по друг начин. На физическия свят човек трябва да бъде точен. В духовния свят той трябва да пее. В Божествения свят пък трябва да мисли, да съзерцава, да се моли, да люби – поет да бъде. Значи, само точният човек може да бъде в съгласие с хората и земята; само певецът може да се хармонизира с духовния свят; само любещият и молещият може да се хармонизира с Божествения свят. Молитвата е велика сила. Тя представя език на Божествения свят. Значи, като се моли, човек се разговаря със съществата от Божествения свят. Знаете ли една буква, или една дума от този език?

Първата дума на Божествения език е любовта. Следователно, станеш ли от сън, първата ти работа е да отвориш сърцето си за всички живи същества, да обикнеш всички и да виждаш навсякъде доброто. Това значи, да говориш на Божествен език. После ще слезеш в духовния свят, дето ще пееш. Чрез песента ти се разговаряш със съществата от духовния свят. Най-после ще слезеш на физическия свят и ще бъдеш точен във всички свои прояви. Чрез точността ти се свързваш с хората. Точността е език за разбиране с хората. Който е точен, той всякога започва работата си навреме и свършва навреме. Затова той всякога обира каймака на млякото.

Точност се изисква навсякъде: в отношенията на хората – за физическия свят; в пеенето – за духовния свят, в любовта – за Божествения свят. Който люби, той е точен. Влюбеният не спи по цели нощи, само да не закъснее. Той става, ляга, гледа часовника, да не закъснее за срещата със своята възлюбена. Красиво качество е точността. Като започне да остарява, човек намира, че не е нужно да бъде точен и постепенно се отпуща. Дойде ли някакво добро желание в него, той го туря настрана и казва: Моята работа се свърши вече. Не, щом желанието ви е добро, не го пропущайте, без да го реализирате. Дойде ли някое чуждо желание, пуснете го да мине през вашата държава, без да го реализирате. За пример, ако имаш един чифт волове, не пожелавай воловете на съседа си. Ако имаш едно златно перо, не пожелавай и второ. Ако можеш да пишеш, и с едно перо ще пишеш. Пожелаваш ли повече неща, отколкото ти са дадени, това са чужди желания, на които не трябва да даваш път в себе си. Ако имаш едно оръжие, не търси второ. Едното оръжие ще те запази толкова, колкото и двете.

Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни.

Какво показва тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си. Човекът на точността, обаче, не се нуждае от револвер. Когато изпълнява всичко навреме и точно, човек не греши. Грешките се явяват като изключение в неговия живот. Всяко правило има по едно изключение. Това е допуснато и в самата природа, но човек трябва да се ръководи от правилата, а не от изключенията. Води ли се от изключенията, той живее в изненадите на живота. За пример, казват на някого, че еди-коя си банка фалирала, и той веднага трепва. Отива да провери, оказва се, че не е вярно. Той пък се успокои. Ако е ученик, казват му, че го скъсали на изпита. Като провери, оказва се, че издържал изпита си. Друг път му казват, че издържал отлично, а всъщност го скъсали. Той ту трепва, ту се успокоява. Има ли нещо лошо в скъсването, т.е. в пропадането на ученика? Често скъсването на нещо е благо за някои същества. Ако чувалът с жито се скъса, мравките се радват.

Като не разбират законите на живота, хората са го механизирали, а с това са го обезсмислили. Колкото да е отмерен в постъпките си, човек все ще направи някаква погрешка. Много естествено, той не върви по гладка плоскост. Ако плоскостта, по която човек се движи, е отмерена, стъпките и движенията му също ще бъдат отмерени. Щом започне да се изкачва нагоре, човек изгубва своя отмерен ход и своето отмерено движение. Крачките му стават неравномерни, и той се спъва тук-там, не може свободно да се движи. Светът, в който живеем, е съставен от гладки места и от големи възвишения, вследствие на което човека се натъква на големи мъчнотии и изпитания. Мислите ли, че при мъчнотиите и изпитанията в живота човек може да има отмерени движения и постъпки? Който се качва по високи места, той непременно ще се изпоти. Който работи много, също се изпотява. Който не работи, той няма условия да се изпоти. Ако не работи и се изпотява, човек е болен. За предпочитане е човек да е здрав, да работи, макар и да се изпотява, отколкото да не работи и да не се изпотява.

Мнозина искат да имат блага, без да работят. Те искат да се ползват от благоволението на Господа, без да направят нещо за Него. Това е невъзможно. Дали човек е добър или лош, работен или мързелив, това е за самия него. Във всички случаи Бог остава един и същ спрямо човека. Обаче, човек сам спира благата, които идат от Божествения свят. Като не си дава отчет за своя живот, той изпада в противоречие и се чуди, защо е изоставен. Той сам е причина за положението си. Щом види, че има нещо, което не върви, както трябва, нужно е да измени посоката на своя живот. – Ама аз правя големи усилия, напрягам се много. – Не е нужно да се напрягаш много. Има определен предел, до който човек може и трябва да прави усилия и да се напряга. Вижте, какво прави цигуларят. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струните до известен предел. Мине ли този предел, струните се скъсват. Същото се отнася и до лъка. Щом престане да свири, той отпуща малко струните и лъка, да не стоят напрегнати. Тъй щото, иска ли да живее правилно, и човек трябва да прави същото: вечер, като свърши работата си, той трябва да разслаби някои ключове, да ги освободи от напрежението, а други да остави в същото положение, в което са били през деня.

И тъй, човек трябва да бъде точен. В какво? В любовта си. Той трябва да обича, както Бог обича. Може ли да обича един човек по такъв начин, той ще обича всички хора. Да обичаш, това значи, да даваш, без да държиш сметка, че си дал. За пример, носиш пълна кошница с череши. Дето минеш, на всички даваш: на деца, на мъже, на жени, на млади и на стари. Докато стигнеш до дома си, кошницата ти се изпразва. Обаче, някой те настига и напълва кошницата ти с череши. Ти влизаш в дома си пак с пълна кошница. Следователно, когато обичаш, кошницата ти се празни; когато те обичат, кошницата ти се пълни. Ако кошницата ти нито се празни, нито се пълни, това показва, че ти не обичаш, но и тебе не обичат. Всяка вечер, като се върне в дома си, човек трябва да си даде отчет, в какво положение се намират кошниците му. Всеки човек носи по две кошници: от едната дава, в другата получава. Ако и двете кошници са пълни, това показва, че той е получил, а нищо не е дал. Той е нарушил закона на точността. Правилно е едната кошница да е празна, а другата пълна. Някога може и двете кошници да са празни. Това показва, че този човек е изпълнил своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагат закона на любовта.

Ако се движиш между хората, и кошницата ти всякога остава празна, това показва, че те не изпълняват волята Божия. Те взимат, а не дават. Като отидете на онзи свят, свети Петър веднага ще погледне в ръцете ви, дали носите кошници и в какво положение се намират. Ако кошницата в лявата ви ръка, която е близо до сърцето, е празна, кошницата в дясната ръка е пълна, свети Петър ще ви пусне в рая. Той вижда, че всичко, каквото сте имали, сте раздали от любов и, каквото сте получили, пак е от любов. Ако отидете на онзи свят с две пълни кошници, по никой начин няма да ви приемат в рая. Поне едната кошница трябва да бъде празна, и то кошницата, която е в лявата ръка.

Религиозните хора говорят за онзи свят, без да го познават. Те говорят за светии, но не ги познават. Защо? Защото спират вниманието си на външността. Те мислят, че светията трябва да бъде слаб, жълт, всякога сериозен, замислен и просто облечен. Търсите ли светостта във външността на човека, всякога ще се заблуждавате. Светостта е вътрешно качество. Вие ще познаете светията по начина на неговия живот, по неговите прояви, по вътрешните му способности. Светските хора пък говорят за учения човек, без да го познават. Истински ученият не се познава отвън. И учеността е вътрешно качество. И светията, и ученият имат големи знания и възможности, които можете да видите при специални случаи. И светията,и ученият живеят в радостта. Те първи се ползват от своите знания. Като опитат знанията си, тогава ги предлагат на света. Не прави ли същото фурнаджията? Като извади хляба от пещта, той пръв го опитва. Не прави ли същото и готвачът? Като наготви, той пръв опитва яденето. Не прави ли същото и домакинята? Преди да сложи яденето на масата, тя го е опитала, знае, какво е приготвила.

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да не се заблуждавате от външните форми. Много от сегашните форми на живот трябва да се изменят. Казваме, за пример, че домакинята трябва да е опитала яденето, преди да го сложи на трапезата. Какво трябва да направи онази жена, която е вегетарианка, и готви на мъж месоядец? Трябва ли да опитва яденето? Не трябва. Оттук се явява въпросът: какво трябва да направи някоя жена, която не обича мъжа си? Да остане ли при него, или да го напусне? Мъжът представя човешкия ум, а жената – сърцето на човека. Ако сърцето не обича ума, те не са в съгласие и не могат да работят заедно. За да се ползва от благата и условията на живота, за да се развива човек правилно, сърцето и умът му трябва да бъдат в хармония. Не са ли в хармония, това показва, че между тях е влязло нещо чуждо. Докато не се освободят от чуждия елемент, те не могат да работят заедно. Същият закон се прилага и при отношенията на човека към Бога. Докато обича Бога, човек е готов на всички жертви за Него, но и Бог отговаря на неговите молитви. Каквото поиска от Бога, дава му се. Прекъсне ли се тази връзка, и отношенията се прекъсват.

Как се молите, когато искате нещо, от Бога? За да бъде молитвата ви приета, вие трябва да знаете езика на Божествения свят. Коя е първата буква на този език. Коя е първата дума, с която започвате вашата молитва? Вземете този въпрос за тема и пишете за следния път: Първата буква и първата дума на Божествения език. Темата е мъчна, но нека всеки помисли малко, да види, какво ще се роди в ума му. За да напише нещо, човек трябва да бъде свободен, да не се влияе от това, което е чул, или чел някъде. За да бъде свободен, човек трябва да чисти ума и сърцето си от ония тежки мисли и чувства, които носи от миналото си. От миналото си човек носи и добри, и лоши неща. Той е минал през различни положения, които са оставили отпечатъци в неговия живот. Задачата в сегашния му живот е да се освободи от лошите отпечатъци на своето минало и да продължи по-нататък нов, чист живот. Мнозина запитват, какви са били в миналото, богати или бедни, учени или прости. Това не е важно. За човека е важно, като е живял, какво е придобил и какво носи в себе си.

Като изучавате живота на хората, виждате, че някой се движи в кръг, а друг – в елипса. Ако човек се движи в кръг, всичките му постъпки са отмерени. Ако се движи в елипса, постъпките му не са отмерени, а движенията му са неравномерни. Когато приближава към фокусите, движението му става по-бързо; щом се отдалечава от тях, движението му става по-бавно. С това се обяснява неравномерното движение на човека, който се движи в елипса. Като изучавате човешкото лице, от гледището на геометрията, по линиите му, вие познавате, как са се проявили неговият ум и неговото сърце.

Съвременните хора приличат на децата, които, като се облекат с нови дрешки, отиват между другарчетата си да се похвалят. Това е естествена проява. И детето, и възрастният искат да чуят нещо добро за себе си. Религиозният отива на черква, моли се и от време на време поглежда, виждат ли другите, как се моли. Проповедникът държи проповед и, като слезе от амвона, поглежда към хората, да разбере доволни ли са от проповедта му. Ученият, който написал някаква научна книга, постоянно носи книгата със себе си, иска да чуе мнението на хората за неговия труд. Той мисли, че всички хора знаят за неговата книга. Не е лоша тази черта. Всеки човек очаква да чуе поне една добра дума за себе си, но трябва да има търпение, да му кажат тази дума на време и на място.

Първото нещо, което се иска от човека, е да има вътрешна свобода – никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на някого, човек трябва първо да се вслуша в себе си. Най-добрият авторитет за човека е той сам. Като свърши проповедта си, нека се обърне към себе си и се запита: Добре ли проповядвах днес? Той ще чуе гласа на своя вътрешен слушател, който ще му каже: Днес говори добре, или днес не говори добре. И ученият може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме някой отвън да се произнася за нас. За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човек, ти не можеш да бъдеш нито най-добър, нито най-учен, нито най-свят. Каже ли човек за себе си, че е най-добър, това подразбира, че е дал път на Божественото начало в себе си да се прояви. Иначе, като обикновен човек, оставен на своите собствени сили, той не може да се прояви като най-добър. Защо е нужно човек да бъде най-добър? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човек? Той е изложен на големи страдания. За да понесе тия страдания, той трябва да носи в себе си качествата на най-добрия човек. И най-лошият човек е изложен на големи страдания. Добрият трябва да има сили в себе си, да отговаря на нуждите и изискванията на хората. Като дава непрестанно от себе си, най-после и той се уморява и се отдръпва. Естествено е човек да се умори и да пожелае да си почине. Само Бог, само Божественото в човека не се уморява. Щом човек престане да дава, хората казват, че е станал лош. Не е лош, но е изморен. Виждате, че някой човек носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добър. Свали ли го от гърба си, той минава за лош. Това не е прав начин на мислене. Това са криви заключения. Не е лесно да се определи, кой човек е добър и кой – лош.

Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл. За да бъде здрав, човек трябва да пази чистотата на ума и на сърцето си. Който се занимава с възвишената, Божествена мисъл, той трябва да бъде далеч от обикновените одумвания. Всяко одумване е мътна вода, която нарушава чистотата на планинския извор. Следователно, не пущайте мътна вода в чистия планински извор. И мътната вода има мястото си, но само там, дето животът е прекъснат. Ако видите една суха чешма, пуснете мътната вода да тече през нея. За предпочитане е през сухата чешма да тече вода, макар и мътна, отколкото да няма никакъв живот в нея. Ако човек не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърцето да се движи, отколкото да се намира в застой. Както любовта може да се превърне в омраза, така и омразата може да се превърне в любов. Човек живее в контрастите на живота. Каквото да прави, той не може да ги избегне.

Като се натъкват на противоречия и страдания, хората искат да се освободят, да напуснат земния живот. Те не подозират, че животът, който им е даден, е най-голямата привилегия, с която се ползват. Какъвто да е животът, за предпочитане е човек да живее, отколкото да не живее. Някой се оплаква, че гладувал, че нямал къща, облекло. Какво от това? Ето, Христос гладува 40 дена, след което ангели от небето Му донесоха най-вкусното ядене в света. – Ама кога ще се оправи светът? – Това не е ваша работа. Онзи, Който е създал света, има грижа за него. Задачата на човека е да живее съобразно с волята Божия. След като мина през големи изкушения, Христос каза: Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.

Като ученици, вие трябва да се ползвате от всички положения. Знайте, че всеки човек има възможност да бъде учен и прост, богат и беден, добър и лош. От него зависи да бъде в едното, или в другото положение. Докато обича, човек никога не може да бъде лош. Щом любовта го напусне, той е в състояние да даде път на тялото в себе си. Любовта е непреривен процес, който действува извън времето и пространството. Любовта е многократен процес. Тъй щото, с право може да се каже, че дето е любовта, там зло не съществува. Това, което се явява и прекъсва, не е любов. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, ние разбираме, че той живее в любовта на промените. Каже ли, че не може да обича, човек е изложен на голяма опасност – злото влиза в него.

За да се освободят от злото, хората трябва да мислят, да намерят причините на нещата. Като не мислят много, и религиозните, и светските хора говорят само за миналото си и казват: Какви бяхме едно време! Какви бяха времената едно време! Как се обичахме едно време! Казвам: Каквото е сега, това е било и едно време.

Божията Любов носи пълния живот.

Общ Окултен Клас, 04.06.1930 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help