Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Правилно разбиране

Тайна молитва.

За следния път всеки от вас да извади от беседите, които досега е чел, десет важни мисли.

Често се говори за установени и неустановени неща, както и за изменяеми и неизменяеми. Кои неща са установени? Които не се изменят. Кои неща са изменяеми? Които не могат да се установят. Какво нещо е морал? Правата посока в живота. Какво наричаме права линия? Най-късото разстояние между две точки. Това определение е математическо. Обаче, от морално гледище, права постъпка е тази, която има едно последствие. Крива постъпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттук казваме: Права мисъл е тази, която има един резултат. Крива мисъл е тази, която има два различни резултата. Ако си служи с криви мисли и постъпки, човек гради живота си върху основа, която всеки момент може да се измени и разколебае. Ако вярата, надеждата и любовта на човека всеки ден се менят, те не могат да се поставят за основа на неговия живот.

Мнозина основават своето верую върху това, което е писано в Свещените книги, и върху това, което хората казват. Верую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мени всеки ден. Днес хората казват едно, утре – друго, а веруюто се мени според казаното. Това не е установено верую. Истинското казване, или писане седи в самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизменното верую на човека. В него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога са тия, които произвеждат в човека един и същ резултат. По външни прояви Бог се мени, но вътрешно, по същина, Той всякога остава един и същ. Черешата, като дърво, през зимата представя едно; през пролетта, накичена с цветове, представя друго нещо; през месец май, увиснала от зрели плодове, тя представя трето нещо. Всъщност, тия три прояви на черешата представят само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и съща.

Следователно, истина наричаме това, което произвежда в човека само един резултат. И като дърво без листа, и като дърво с цветове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината в себе си? Такава, която отнема скръбта, или неразположението на човека. Всяка дума, която отнема радостта, или внася неразположение в човека, не носи истината. Коя любов е права? Права или идеална любов е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичаш някого, това значи, да даваш. Ако искаш и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му дал, с лихвите заедно. Това не е идеална любов. Когато хората не се обичат, това показва, че никой нищо не е дал за другия. Някои казват, че обичат душата на човека. Къде са видели душата му? Един ще каже, че я видял в очите, друг – в сърцето и т.н. Не се минава много време, любовта изчезва. Защо? Излъгал се в този човек. Как е възможно да обичаш човека, да виждаш душата му и да се излъжеш в него? Ама нямал душа. Къде отиде душата, която по-рано виждаше в него? Значи, докато взимате нещо от човека, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или извор, от който можете да черпите. Щом престане да дава, вие не го обичате вече и казвате,че този човек няма душа. Щом няма душа, той е пресъхнал извор, не можете да черпите от него.

Често слушате да се говори за стар и млад човек. Това са противоположни понятия, които трябва да се изяснят. Казват още стара и нова книга. Библията, за пример, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. От тази книга можете да ползвате, да си вадите бележки, да се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите към нея – пълна е вече. Вземете ли някоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много неща в нея. Тя е още празна. Казват, че някой човек е млад, а друг – стар. Каква е разликата между младия и стария? Младият играе, старият седи на едно място. Защо? Младият е житно зърно, което е в хамбара още, на широко, движи се от едно място на друго, оставено е на свобода. Старият е житно зърно, което е посято вече в земята. Той седи на едно място, затрупан отгоре с пръст, и пъшка под нейната тежест. Млад и стар, това са фази, които трябва да разбирате. От разбирането на тия фази зависи разбирането проявите на Бога. Той не се налага, но оставя човек сам да учи, да разглежда нещата във всички техни прояви. Ако сте убедени, че Бог е навсякъде, търсете Го във всички прояви на живота, малки и големи, видими и невидими.

Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби ближния си като себе си. Защо трябва да обичате? Да обича човек, това значи, да вложи капитала си, който Бог му е дал, в своя ближен. Този капитал постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човек сам изяжда капитала си. Ще дойде ден, когато ще остане без стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живее с радост и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му. Когато радостният посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе. За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите. Радостният дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите. Страдащият понеже се нуждае от пари, взима това, което му се дава. При тази обмяна и двамата излизат доволни, а мъдрецът остава чист и свободен от всякакви човешки сделки.

Сегашните хора не са доволни от живота, защото не го разбират. Преди да са го изучили, преди да познават законите на живота, те искат да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да познава великите принципи на живота, да бъде учен, художник, музикант. Какъвто художник е този, който рисува един човек, без да прилича на действителния образ? Следователно, когато се опитвате да правите характеристика на някой човек, това е все едно, че го рисувате. Портретът, който сте нарисували, прилича ли на дадения човек? Който го погледне, вижда, че не прилича. Щом не можете да нарисувате истинския образ на човека, това показва, че не сте добър художник. Щом не сте го нарисували добре, той няма да купи портрета, и тогава всички разноски за платното, за боите остават на ваша сметка. На физическия свят, платното, четките, боите са евтини, обаче, в духовния свят са много скъпи. В невидимия свят едно парче платно на големина човешки ръст, струва един милион. Като се опиташ да нарисуваш образ на даден човек и излезе сполучлив, ще получиш десет милиона лева възнаграждение. Не го ли нарисуваш добре, десетте милиона ще пропаднат. Ако днес изгубиш десет милиона, утре – десет милиона, ще дойде кармата, с която ще се разправяш хиляди години.

Какво представя кармата? Кармата е дълг, натрупан от несполучливо рисувани картини. Кой се е опитвал сам да се рисува? Някой се опитва да рисува своя образ и се мъчи да си предаде най-красиви черти. Защо? Защото бил душа. Кое е отличителното качество на душата? Едно от отличителните качества на душата е възможността и да обича. Следователно, който може да обича поне едно същество, той има душа; не обича ли нито едно същество, той няма душа. Само душата крие в себе си възможността да обича Бога – Единният и Вечен принцип в живота. Или казано в широк смисъл: само душата има възможност да люби. Щом люби, душата познава Онзи, от Когото е излязла. Не познава ли своя Създател, човек не може да люби. Той не е отворил още душата си за Божествените лъчи, т.е. за лъчите на Божественото слънце.

Като се говори на хората за любовта, за истината, за мъдростта, като Божествени принципи, някои от тях правят движения с главата си, махат я на една, или на друга страна. Защо? Не са съгласни с това, което им се говори. Какво трябва да правят? Да мислят. Понякога и клоните на дървото се движат, но причините на движение са външни, а не вътрешни. Следователно, за да осмислите движението на главата си, пренесете го вътре в себе си. Нека стане вътрешно движение в главата. Вътрешното движение в главата наричаме мисъл. Ще каже някой, че човек не трябва да мисли много. Отде знае това? От опитност. Опитностите на един човек не са меродавни за всички хора. При това, каква опитност е тази, при която мисълта не взима участие? Ще каже някой, че от опитност е дошъл до заключението, че не може да намери човек в света, когото да обича. Защо? По две причини: или той сам няма душа; или хората, които се движат около него, нямат душа. Резултатът на неговия живот ще бъде 0:0=0. Каква философия има в това? Какво знание е придобил този човек? Той знае само това, че едно празно гърне и още едно празно гърне дават две празни гърнета. Празните гърнета не дават нищо, но ако имате две пъпки от някое дърво, или растение, вие ще придобиете нещо. Ако пъпките са от карамфил, ще цъфнат. Вие можете да се радвате на красивите цветове, но можете и да ги продавате. Ако имате две семки от ябълка и ги посадите, те ще цъфнат, ще вържат плод и след няколко месеца ще откъснете от дървото няколко хубави, сладки ябълки.

И тъй, за да се ползва от проявите на живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение към него. Ако идеята няма никакво отношение към човека, и ако човек няма никакво отношение към идеята, всяко взимане и даване помежду им остава безпредметно. Всяка проява трябва да има свой център, към който да се съсредоточават всички сили. В този смисъл, човек представя равностранен триъгълник с общ център, към който се стремят всички негови енергии. С други думи казано: човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център. И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръсват в различни посоки. И при едното, и при другото положение получаваме един и същи резултат. Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на сили отвътре навън. Понеже това движение излиза от един център и се връща към същия център, ние го наричаме любов към Бога.

Следователно, да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази любов, той се самозаблуждава, той не е още човек. Казвате,че човек е същество, което мисли. Мисъл без любов не съществува. Любовта действува преди мисълта. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога. Щом люби Бога, той мисли; и като мисли с любов, нещата му се откриват. Преди да види малките неща, човек трябва да види големите. Първо трябва да видиш големия камък пред себе си, а после ще видиш малката игла, поставена на известно разстояние.

Сегашните хора мислят непрекъснато за своите незавършени работи и недоучени уроци. Какво показва това? Това показва, че когато е било време за учене, те са яли и пили, не са мислили за уроците си. Учителят е преподавал, а те са ходили на угощение. Днес всички се намират пред матура, а виждат, че не са готови. Питат ги нещо по математика – не знаят, пропадат на изпита. Питат ги нещо по геометрия – не знаят. Питат ги нещо по естествените науки – също не знаят. Те се виждат в чудо, не знаят, какво да правят. Вие се намирате пред прага на духовния свят, искате да влезете вътре, но не ви пущат без изпит. Непременно трябва да държите матура, а знанията ви са оскъдни. Ще кажете, че за духовния свят е нужна любов. Вярно е, че любовта разрешава всички въпроси, но какво разбирате вие под думата любов? Ако сте търгували и сте изгубили всичкия си капитал, какво се придобили с тази търговия? Ако сте учили десет години наред и сте станали безбожник, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промените, през които е минала. Ако знаете геология, а отричате съществуването на Бога, вие нищо не сте придобили. Това не е геология, но нещо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човек, т.е. човека без живота в него. Човек изучава човешките органи и техните функции, но за истинския човек, който живее в тия органи и ги управлява, нищо не знае. Всяко знание е осмислено, когато може да се приложи на време и да даде резултат. Всяка постъпка, всяко чувство са ценни, когато имат съдържание в себе си.

Млад, учен човек отива на планината да се разходи и носи със себе си торба, пълна с храна. На пътя си той среща млада, красива мома, която се е объркала в гората. Той я спира и запитва, къде отива, как е изпаднала сама на това място. Тя разправя всичко, което е прекарала, но не може повече да ходи, чувствува се крайно уморена. Пътникът влиза в положението и, разбира, че нищо не е яла и веднага и предлага парче хляб. Тя взима хляба, изяжда го и благодари на Бога, че е подкрепила силите си. След това благодари и на младия момък. От своя страна и той благодари, че е могъл да срещне красотата на пътя си. След това я изпраща до дома и. И двамата остават доволни от случая, че се срещнали на планината. Това значи, да дадеш на човека нещо навреме и да знаеш, как да благодариш. Това значи правилна постъпка, в която има съдържание и смисъл.

Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които имат вътрешно съдържание и смисъл, са ценни. Те никога не губят значението си. Можете ли да говорите лошо за човек, който постъпва с една мома толкова добре? Той става светъл образ за момата, а момата – за момъка. Никой не е в състояние да раздели двама души, свързани помежду си с любов. Любов, в която няма правилна обмяна, лесно изчезва. Обичайте хората с чистота и святост на вашето сърце, без да ги ограничавате, без да изисквате нещо от тях. Речете ли да им се налагате, да изпълняват вашите желания, любовта ще се отдалечи от вас. Тогава ще се яви гневът. Причината за гнева е незадоволеното човешко желание. Щом желанията ви не се задоволяват, вие се сърдите. За да не се гневи и да не изразходва енергията си, човек не трябва да си поставя желания, изпълнението на които зависи от други хора. Вие можете да обичате слънцето, звездите, земята, дърветата, растенията, животните и хората, но не можете да им се наложите. Никой на никого не може да се налага. Човек и на себе си не може да се налага. Само Бог може да изменя и изправя нещата. Ако външният свят, т.е. отношенията между хората един към друг могат да произведат пертурбация в техния организъм, това показва, че те нямат правилни отношения към живота. Същевременно те нямат правилни отношения и към Бога. За да не си създава излишни страдания, човек трябва да спазва следния закон: в един и същ момент да не се проявят две мисли, две чувства, две постъпки. За пример, в един и същ момент двама души не могат да черпят вода от една чешма. За проявата на всяко нещо е определен специфичен момент. Като знае това, човек трябва да спазва момента за проява на своите мисли, чувства и постъпки. Срещнат ли се две мисли, две чувства и две постъпки, едната непременно трябва да отстъпи. Коя от двете ще отстъпи? Между двама души всякога разумният отстъпва. Глупавият никога не отстъпва. Любовта всякога отстъпва, но не става нужда да отстъпва, защото никога не се натъква на противоречия. Тя знае момента, кога трябва да се прояви. Любещият знае, че за всяко нещо е определен специфичен момент на проявление. Соломон казва: Всяко нещо си има своето време. Какво ще каже старият, ако го накарате да дойде с вас на разходка, или ако му дадете твърда храна да яде? Той ще ви отговори: Синко, защо не ме покани на разходка, когато краката ми бяха здрави? Защо не ми донесе тази вкусна храна, когато имах зъби?

Сега, като ви се говори по този начин, вие трябва да се научите да превеждате нещата. Без вътрешен превод на нещата вие ще изгубите възможността да разбирате Божествения език. Какво означават думите млад и стар човек в широк смисъл? Млад човек е онзи, който сега търси истината. Той не е намерил още истината. Стар човек е този, който е намерил вече истината. И двете положения са на място. Обаче, какво е придобил старият, ако, след като е намерил истината, не я оценил? Какво е придобил младият, който търси истината без любов? Като търси истината, младият трябва да трепти за нея. Като намери истината, старият трябва да я оцени. При това положение и двамата са на прав път. Ще каже някой, че след като е намерил истината, не се е ориентирал. Това показва, че е намерил истината, но не я разбрал.

Какво означава думата ориентиране? Ориент означава изток. Значи, ориентирането подразбира намиране на единствената права посока на дадено желание. Всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство имат само по една права посока, както имаме само един изток, един запад, един север и един юг. Четирите точки на света, това са четири кардинални посоки за ориентиране на човека. Изток представя главата на човека, запад – краката, а според някои – стомаха. Юг представя дробовете на човека. Изток представя още и права посока на движение. Изток и запад показват отношението на човека към Бога и към всичко създадено от Него. Север и юг определят, какво човек трябва да извърши в живота си. Изток подразбира още Божествения свят, юг – човешкия свят. Човек започва живота си с търсене на истината. Казано е в Писанието: Глава на твоето Слово е Истината. Тук се явява една малка загадка: коя е тази глава на Словото, която наричат истина? Изток наричаме още първопричина на нещата; запад – отношение на човека към създаденото. Защо човек се стреми към истината? За да познае Битието. Ако не познава Битието, човек не може да познае истината. Ако не познава истината, той не може да познае любовта. Ако не познава любовта, той не може да познае мъдростта. Любовта, мъдростта и истината представят живи сили в природата, с които човек трябва да се обмени. Познаването е вътрешен процес. Следователно, да познаеш човека, това значи, да си готов да направиш за него това, което той иска. Същевременно и той трябва да бъде готов да направи за тебе това, което ти искаш. Тук не може да се яви никакво противоречие, защото познаването е свързано с разумността. Само разумният човек познава нещата. Когато човек се моли на Бога и не получава отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или той не познава Бога, или Бог не го познава.

Един беден човек се молел на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждите си. Край къщичката на бедния минал един богат човек. Той чул молитвата му и на прозореца на бедния оставил една кесия, пълна с пари. Като видял кесията, бедният веднага я взел и благодарил на Господа, че толкова скоро отговорил на молитвата му. Богатият, който бил скрит зад къщичката, чул благодарността на бедния, отправена към Бога, и му казал: Слушай, братко, аз чух молитвата ти, а не Бог. Кесията с парите е моя, аз ти помогнах. Бедният отговорил: Аз благодаря на Бога, че те е накарал да ми помогнеш. Ако Той не беше те накарал, ти никога нямаше да направиш това. Богатият продължил пътя си, но през всичкото време си мислел: Нима това не беше моя идея, да помогна на бедния човек? Като размишлявал известно време, най-после той се убедил, че наистина е станал проводник на волята Божия, и благодарил на Бога, че му се е дал случай да изпълни Неговата воля.

Сега аз искам да остане в ума ви идеята за правилно разбиране на Божията Любов. Задръжте в ума си определението за права мисъл, право чувство и право действие. Това е предмет на новото учение. Щом е така, ще знаете, че новото учение има само един резултат. То говори само за една любов – любов към Бога. Много е любил човек, но любовта му всякога е имала два резултата: тя е започвала с живот, а свършвала със смърт. Обаче, когато възлюбите Бога, ще имате само един резултат – животът: ще започнете с живот и ще свършите с живот. Който люби Бога, той никога не умира. Прекъсне ли връзката си с любовта, човек умира. Докато е свързан с любовта, т.е. с Бога, човек не умира. Затова и Христос казва: Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. Познаването подразбира готовност в човека да направи всичко, каквото неговият възлюбен желае.

Следователно, ако обичате Бога, вие можете да направите за Него всичко, каквото Той желае. И ако Бог прави за вас всичко, каквото желаете, и Той ви обича. Това са максими на новото учение, които трябва свещено да пазите в душата си. Ако прилагате тия максими в живота си, вие ще имате едно начало без край, едно велико блаженство, непостижимо за обикновения човек. Само при това положение ще се оправдае стиха от Евангелието: Каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Докато хората търсят Бога в Свещените книги, в свещените образи на света, никога няма да Го намерят. Бог е вън и вътре в света, а Свещените книги и свещените образи представят резултат на нещо. В Свещените книги намирате мисълта на велики хора, но те са извън тези книги. Човек прави доброто, но не е в самото добро. Човек мисли, но не е в мисълта си. Хората са свързани по мисъл и по чувства едни с други, но сами те не са в мислите, нито в чувствата си. Мислите и чувствата им показват само техните правилни отношения.

Когато отношенията между двама души са правилни, те живеят в пълна хармония и единство. Между тия хора никога не се поражда съмнение или колебание. Такова трябва да бъде отношението между човека и Бога. Започне ли да разглежда, дали Божествената мисъл е права, човек се намира на крив път. Човек има право само да проверява, дали една мисъл е Божествена. Щом се убеди, че е Божествена, той трябва да знае, че тя е права. Всички Божествени мисли са прави – нищо повече. Те имат само един резултат. Божествените мисли носят живот, а човешките – смърт. За да не умира, човек трябва да свърже мисълта си с Божията. Когато свърже мисълта си с Божията мисъл, човек ще се освободи от всички нещастия и мъчнотии. По този начин той ще се справи и с кармата си. Тогава той ще разбере смисъла на стиха в Писанието: Ще залича всичките им грехове и никога няма да ги спомена.

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите. На какво трябва да разчитате на физическия свят? Докато сте на физическия свят, вие трябва да разчитате на краката си, с които се крепите. Те са основа на вашия живот. Вие трябва да разчитате на ръцете си, с които влизате в отношение с окръжаващите. Вие трябва да разчитате още на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Това са пособия, които трябва да държите в пълна изправност. Дойдете ли до духовния свят, вие трябва да разчитате на своите чувства и на своето сърце. В умствения свят вие трябва да разчитате на своите мисли. В Божествения свят пък трябва да разчитате на любовта.

Които чуят гласа на Бога, ще станат и ще оживеят. Да станеш, това значи, да бъдеш здрав. Да станеш, това значи, да бъдеш добродетелен. Да станеш, това значи да имаш любов към Бога. Да станеш, това значи, да съзнаваш, че с Бога всичко можеш да направиш. Ставате ли сутрин от сън, дръжте в ума си идеята, че сте станали, за да направите всичко, което ви се дава като задача на деня. Запитвате ли се, защо станах, какво да правя днес, вие не сте станали още.

Как сте мислили досега? Колцина от вас са мислили тъй, както аз ви говоря тази сутрин? Ако не сте мислили така, причината за това е,че се намирате в черупката на яйцето. Тази сутрин аз ида при вас да счупя черупката на яйцето и да ви освободя от ограничения живот. Какво може да постигне човек в една черупка? Черупката на яйцето е затвор за човека. Ако на 20-ия ден не дойде някой да го освободи, той е осъден на смърт. Кой ще ви освободи от черупката на яйцето? Който знае законите на любовта, на мъдростта и на истината. Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човекът на истината при вас, той ще ви освободи. Той владее магическата пръчица. Достатъчно е да удари с нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законите на магическата пръчица, той може да бъде здрав, добър, любещ, учен и т.н. Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и, вместо тях ще поставя радостта, надеждата, насърчението.

Срещате един човек, който веднага ви казва, че е скръбен. За какво скърби? Той трябва да определи специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопределено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давам и едно писмо от нейния приятел. Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в радост. Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва. Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост. За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа.

Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта. Той е дошъл на земята да се освободи от смъртта и да влезе във вечния живот. Това значи правилно разбиране на живота и на любовта.

Ние сме проявената любов на нашия Небесен Баща.

Така да бъде!

Общ Окултен Клас, 28.05.1930 Сряда, София

Проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help