Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Музика и работа

Т. м.

Едно от великите блага, дадено на човека, е животът. Въпреки това, мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества A, B и C, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество – A, представя бащата, B – майката, а C – детето. Първоначално съществото A и B се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото C. Отношението между тия същества е следното: A:B:C=1:2:3. Съществото A е председател на фирмата, B – подпредседател, а C – касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада.

Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота. Обаче окръжаващите не се интересуват от вашия изпит. Ако са ваши близки, ще съжаляват, че сте пропаднали; ако нямат никакво отношение към вас и чуят, че сте пропаднали, ще кажат: „Да е учил повече, да не пропада“. Другарите ви ще се стреснат, ще разберат, че професорът ви е сериозен и строг човек, и ще учат по-добре. Но и едните, и вторите, и третите няма да кажат, че животът е тежък. Само пропадналият студент е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех. Ако чуете, че някой ваш близък е назначен на добра служба, вие ще се зарадвате, но от това животът ви няма да стане по-красив. Обаче назначеният на тази служба ще каже: „Добър е животът“. Оттук вадим заключението: Както учи човек, такива ще бъдат и резултатите. Както живее човек, такъв ще бъде неговият живот.

Съвременните хора казват: „Морал трябва да има човек“. Какво отношение има моралът към човешкия живот? Моралът е извод, т.е. резултат на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека: моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества. Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако е търговец, трябва да прилага мярката си честно и с точност. Точността на физическия свят не може да бъде абсолютно приложена, затова, по-добре да се реже с 1–2 сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цяр, но за късото няма. Представете си, че някъде не достига един сантиметър. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете с 1–2 сантиметра по-дълго.

Точността е ценно качество, защото създава добри прояви в мисълта. Природата работи с числа, с количествени величини, а не с чувства. Всички мисли, чувства и желания са величини, с които Природата работи. Обаче за да ги използва, тя ги превръща в числа и така определя тяхната стойност. Като се спирате на количествената и качествената стойност, вие делите мислите, чувствата и желанията си на силни и слаби. За пример, силно е желанието на човека да яде. Пред него отстъпват всички желания. След яденето се нареждат по-слабите желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т.н. Ако човека не е задоволил желанието си да яде, останалите желания сами по себе си спират. Като елемент, яденето е потребно за всички желания.

Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го поддържат. Това са най-силните желания, а именно, дишането и яденето. Като знаете основните желания на човека, можете да определите вторичните му желания. Ако се храни добре, човек е здрав, разполага с повече средства за работа. Който се храни добре, и мисълта му е здрава и силна. Слабият, болният човек не се храни добре, следователно и не мисли добре. Умът трябва да се храни и в трите свята едновременно: в Божествения, в духовния и във физическия. Храненето не е механически процес, както мнозина мислят. Да се храниш правилно, значи едновременно да мислиш, да чувстваш и да възприемаш материалите, необходими за съграждане на нещо ново. Физическият човек е слугата, духовният – съдружникът, който е внесъл капиталите си, а умственият е онзи, който управлява работите.

Като ученици, вие трябва да мислите право. За да бъде мисълта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днес си служат с музиката като метод за възпитание и самовъзпитание. Когато човек изпадне в някаква мъчнотия – материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи с мъчнотията си, минава цяла седмица, а някога и повече. Не само това, но той изгубва напразно известно количество енергия. След това трябва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употреби един от музикалните методи за трансформиране на съзнанието си, в половин или в един час той ще бъде в друга гама на живота, далеч от своята мъчнотия. Значи не е достатъчно човек да трансформира само състоянието си, но и в скоро време да го трансформира.

Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен, Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката могат да изпълняват Бетховен, както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти-виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползвате от нея, обърнете се към онази музика, която Природата е вложила във вас. Природата е вложила във всеки човек специфична музика, с която да си помага при мъчнотиите на своя живот.

Съвременните хора мъчно успяват в музикално отношение, понеже гледат на пеенето и на музиката като на развлечение, с което губят времето си. Да пееш и да свириш и да мислиш, че губиш времето си, това е все едно да ядеш и да мислиш, че трябва да се плаща. Пей и свири, без да мислиш за времето. Яж, без да мислиш и да се безпокоиш за плащане. Ако се безпокоиш и ядеш, по-добре не яж. Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи да попадне на добрата почва, в разумния живот, където житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя, между камъните и тръните.

Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото 10, в което се крият всички възможности. Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл, от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото 10, до разумния живот – до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половини тонове, но и четвъртините и осминките от тона. Когато един музикално развит човек слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всяко музикално произведение крие в себе си специален ключ. Намерите ли ключа му, вие свободно влизате в него и го разбирате.

Като работите с музиката, работете и с числата. За пример, имате числото 8. Какво означава това число? Като повдигнете 2 в куб, в трета степен, получавате 8: 2x2x2=8, 3x3x3=27. Значи всяко число е резултат на друго число. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка са резултат на нещо. За пример, някой казва за себе си, че има любов. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго, освен число, т.е. количествено съдържание на нещо. В понятието „любов“ влизат сбор от желания, повдигнати в трета степен. Събрани заедно, тия желания образуват една форма. Да обичаш някого, това значи да му дадеш нещо от себе си. Ако учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето знание. Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде. Ако ученикът, когото учителят обича, цени любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учителят, толкова по-добре учи ученикът. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикът, толкова по-усърдно работи учителят с него.

Следователно и в любовта единият плаща, а другият предава. Единият обича и дава, а другият възприема. Всички отношения между хората – материални, сърдечни, умствени, са все любовни отношения. Разликата се заключава само в степента на любовта, а степента се определя от полето или света, в който тя се проявява. Между търговец и клиент отношенията са пак любовни. Мислете върху проявите на целокупния живот и ще видите, че всички отношения между живите същества имат за основа любовта. Като ученици, вие се нуждаете от правилно разбиране. Някои мислят, че като заминат за другия свят, ще ги посрещнат там с музики и песни, с китари и арфи. Това зависи от вас. Каквато музика изработите на земята, с нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърце, струните са вашите мисли, а ръката, която ще минава по струните – вашата воля. Ще кажете, че нямате инструмент. Всеки човек има инструмент – сърце, на което свири. Сърцето трябва да гори от желание да свири. Сърцето е Божественият елемент в човека. Щом имате този инструмент, ще нагласите мислите си хармонично и с разумната воля ще свирите и пеете. Ако обича цигулката си и свири с любов, цигуларят може да стане знаменит. Но ако няма цигулка, нищо не може да постигне.

Когато говорите на хората неща, които не разбирате, те започват да се смеят. Не е лошо да се смее човек. Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта. Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен мислещо същество.

Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си, да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат. Щастието на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Дръжте в изправност ума и сърцето си, да бъдете добри музиканти и певци, да ви обичат хората.

Какво значи да обичате някого? Това значи да направите нещо заради него, в негово име. Да обичате Бога, това значи да направите нещо за Него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствате и не действате заради Него, в Негово име, това не е любов. Любовта подразбира най-великата работа, която човек може да свърши. Най-великата работа в света е Любовта. В този смисъл, желая на всички хора да любят. Когато всички хора започнат да работят съзнателно и с Любов, дошло е вече Царството Божие на земята.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 23 май 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help