Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Стойност на нещата

Като четете шестата глава от Посланието към Ефесяните, вие подразбирате ония лоши същества, които са въплътени на земята, с цел да поддържат неправдата. Като четете Стария и Новия завет, вие виждате, че се говори за неща, които не остаряват, които не губят цената си. Такива неща ние наричаме истинни или истини. Те нямат определена възраст и определено време. Те се случват през всички времена и епохи и всякога минават за нови. Затова казват, че няма стара или нова истина. Истината е една и съща през всички времена. За пример, влиянието на храната, на въздуха, на светлината, на водата е едно и също върху организмите през всички времена. Каквото представят светлината, въздухът, водата и храната за физическия човек, същото представят и за духовния човек. За да разберете стойността и значението на тия елементи за духовния човек, вие трябва да ги преведете, да видите, всеки елемент на какво отговаря в човека. За пример, въздухът отговаря на човешките мисли, водата – на човешките чувства. Според някои, волята има отношение към храната. Наистина, храната дава устойчивост на организма.

Характерът, устойчивостта на човешките убеждения се определят от храната, която човек употребява. Мнозина мислят, че ако употребяват месна и разнообразна храна, ще станат физически силни, здрави, пълни. Те са на крив път. Преди всичко, пълнотата не показва, че човек е здрав. От друга страна, пълнотата не зависи от храната само. Онази храна е добра за човека, която е в състояние да организира силите на неговия организъм. Не може ли да направи това, колкото да пълнее, човек трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да взима съзнателно участие във функциите на неговите органи. Не взима ли участие във функциите на човешките органи, тази клетка е мъртва. Щом е мъртва, тя е същевременно вредна за организма.

Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? Много религиозни хора се безпокоят за живота си, за материалното си състояние и мислят, че въпреки тези безпокойства ще постигнат нещо духовно. Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. Други пък се страхуват от хората, предпазват се от тях. Защо? Лоши били. Как познават те кой човек е добър и кой – лош? Ако разглеждат хората от свои лични разбирания те вървят в крив път.

Един болен, с изкривена челюст, отишъл при един лекар, да търси помощ. Щом влязъл в стаята на лекаря, последният го погледнал и веднага му ударил една плесница. Болният се възмутил от лекаря и се почудил, как е попаднал при такъв лош човек. Като видял, че болният стои като зашеметен, лекарят го хванал за дрехата и му казал: Хайде, върви у дома си! Болният излязъл от стаята на лекаря, като се окопитил, забелязал, че челюстта му била наместена. Тогава той си казал: Благодаря на този лекар, че ме удари. На място бие. При това не ми взе пари. Добър човек е той. Лекарят започнал зле, свършил добре. Това е правият метод на работа. Не е правилно да започва човек добре и да свършва зле.

В природата съществува закон на последователност и постоянство. Ако човек прилага този закон в живота си, работите му ще свършат с успех. Който не прилага този закон, той очаква да получи всичко наготово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесен начин, не могат да оправя света. Те не носят щастие нито на самия човек, нито на окръжаващите. Колко глави на американски милиардери са пострадали от крадци и апаши! От така спечелени милиарди никой не е станал щастлив. Не само светските хора се молят за пари, но и някои религиозни четат молитви, посещават събрания, с цел да получат отнякъде някакви суми, да подобрят материалното си положение. Те ходят от един приятел на друг, да искат пари, и разправят, какви нужди имат. Добре е да има човек приятел, на когото да разкаже своите трудности. Представете си, обаче, че при вас дойдат десетина ваши приятели, и всеки ви разправя своите мъчнотии, всеки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетят десет души и да ти показват раните си. Ти не разбираш от медицина, не знаеш, как да им помогнеш. Следователно, имаш ли рана, покажи я само на специалист, на вещ човек. Само той ще ти помогне. Видиш ли, че някой човек не разбира от медицина, не му говори за раната си, нито я показвай.

Като заболеят, хората веднага търсят лекар, да им даде някакво лекарство, или да им направи инжекция. И това е добре, но те не са опитали силата на добрата мисъл. Една добра мисъл произвежда по-големи резултати от лекарствата и от инжекциите на лекарите. Отправете съзнателно и с любов една добра мисъл към някого и вижте, какъв резултат ще даде. Мисъл, приложена правилно и на място, всякога лекува. Мощно нещо е мисълта. Ако някой страда от треска, той може да се лекува само с мисълта си. За пример, нека вземе известна сума със себе си и отиде в една аптека и мислено поиска от аптекаря десет сантиграма хинин. След това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вътре, да изстиска няколко капки лимон и да изпие водата с мисълта, че в нея има хинин. След няколко часа треската ще изчезне. Обаче, за този опит се иска вяра и силна мисъл, без никакво раздвояване.

За да успява в живота си и да си служи правилно със своите мисли, човек трябва да прилага закона на равновесието, да уравновесява силите си. Бакалите прилагат този закон. Те имат везни, с които мерят стоката си. На едното блюдо турят стоката, на другото – грамовете, и, докато не уравновесят и двете блюда, те не дават покупката на клиента си. И човек има такива везни в себе си, с които може да мери мислите си, докато ги уравновеси. Дойде ли една мисъл в ума на човека и започне да го смущава, той трябва да я тури на везните и да я премери. Щом тури на едното блюдо мисълта, на друго – мярката, той веднага ще познае, права ли е мисълта, или не. Всеки човек носи в себе си Божествената мярка, с която определя, коя мисъл е права, и коя не е. Когато човек дава път на криви мисли в себе си, това показва, че той не е приложил Божествената мярка към тях. При тази мярка, вложена дълбоко в душата на човека, невъзможно е той да мисли криво. Кривите мисли нарушават вътрешния мир в човека и го изкарват от равновесието на живота му.

Като ученици, вие трябва да се стремите към изправяне на мисълта. Чиста, права трябва да бъде вашата мисъл, без никакво петно. Вие се стремите към духовния свят, дето не се позволява никаква нечистота. Видят ли най-малкото петно на вашата мисъл, те веднага ще ви върнат назад. Пред тях всичко е открито. Ако видите човек, облечен с бели дрехи, вие ще се радвате на чистотата, която го обгръща. Забележите ли най-малкото петно на бялата му дреха, вие веднага ще го спрете и ще го накарате да се върне у дома си да се изчисти. Ако на физическия свят не се търпи нечистотата, колко повече тя е нетърпима в по-високите светове – духовният и Божественият. Като е дошъл на земята, човек трябва да започне от физическата чистота. Дрехите, обущата, тялото трябва да бъдат идеално чисти. Човек трябва да мие лицето, ръцете, зъбите си по десет пъти на ден. Зъбите не трябва да се мият всякога с четка, да се изтъркват. Достатъчно е да ги миете с топла вода и сапун, или с малко спирт. Много болести се дължат на микробите, които се развиват в зъбите. Чист трябва да бъде човек във всяко отношение. Ако човек не е готов да поддържа физическа чистота на тялото си, как ще поддържа своята духовна чистота? И след всичко това той иска да стане велик, гениален човек.

Кой човек е гениален? Гениалният се отличава с голяма разумност. Той има големи знания, които прилага в живота си. Какъв смисъл имат знанията, ако са неприложими? Ще каже някой, че знае, как е създаден светът, какво е било първоначалното състояние на земята, а като се намери пред една мъчнотия, не може да понася. Гениалният разбира смисъла на нещата и ги използва. Като види овца, той разбира, какво представя тя и гледа на нея като на символ в цялата природа. Ако някой е недоволен от живота си, нека се спре пред една овца, която пасе тихо и спокойно зелената трева. Той има на разположение две – три яденета, има къща, удобства, а овцата по цял ден яде само трева и стои на открито – на дъжд, на вятър и пак е доволна. Добре е човек да се стреми нагоре, но той трябва да се поучава и от по-долните и малки същества под себе си. Ще кажете, че овцата не се развива. И овцата се развива, но много бавно. Превозните средства, с които тя пътува, са много слаби, вследствие на което развитието и е почти незабелязано. Голямо търпение се иска от овцата, но още по-голямо от човека. Само разумният и гениален човек може да бъде търпелив. Обикновеният, обаче, носи неволята, той търпи по необходимост.

Как се изразява разумността? Едно от качествата на разумността е това, че тя си служи със закона на свободата, а не с насилието. Когато крокодилът гълта цели жабчета, той прилага насилието. Какъв е резултатът тогава? Който прилага насилието, той сам го опитва на гърба си. В реката Нил има особени жабчета, които крокодилът гълта цели. Като влязат в корема му, те започват да гризат, докато направят дупка вътре. Водата влиза в тази дупка, и крокодилът се обръща с корема си нагоре и умира. Жабчето дава добър урок на крокодила. То му доказва, че който прилага закона на насилието в реката, т.е. в живота, той сам ще опита последствията на този закон. Не желайте неща, които не са за вас, защото ще прегризат корема ви и преждевременно ще заминете за онзи свят. Натъкнете ли се на някое желание подобно на малкото жабче, затворете устата си, докато се размине. Щом жабчето ви отмине, отворете устата си и продължете своя път.

Един турски дервиш носел торба с барут. Той минал край едно дете, което носело запалена главня в ръката си. Дервишът веднага се спрял, направил път на детето да мине и след това продължил своя път. Малко е детето, но дервишът му отстъпил да мине първо. Разумен е дервишът. Той знае, че барут и запалена главня не могат да стоят наблизо.

Това са примери, сравнения, които можете да използвате за вашия вътрешен живот. Често човек се натъква на свои вътрешни състояния, които не може да разреши сам. Той трябва да се обърне към мъдреците в живота. Къде ще срещнете тия мъдреци? Вие ще ги срещнете между хората, в книгите, в песните. Те са оставили своите съвети навсякъде в живота. Човек се нуждае от помощта на мъдри и велики хора. Светът е пълен със същества, изостанали в своето развитие, които влияят на човека. Много от тия същества нямат нищо общо с даден човек, но го нападат със своите лоши мисли. Някои пък имат роднински връзки с тях. Те са деди, прадеди на даден човек и, като не могат сами да се ориентират в невидимия свят, обикалят около своя близък и започват да му влияят със своите мисли. Често една тяхна мисъл може да произведе цяла пертурбация в ума на човека. В такъв случай той се нуждае от помощта на опитен човек, да му даде начин, да се освободи от тази чужда, отрицателна мисъл.

Дали вярвате в тия неща, това не е важно. Вярвате, или не, независимо от това, нещата си съществуват. Дали вярвате в тона do, не е важно. Този тон съществува в природата. В природата съществува и мажорна, и минорна музика, независимо от това, дали вие я признавате. Вашият дядо и прадядо съществуват някъде в пространството, макар вие да не признавате тяхното съществуване. Като започне да ви влияе с мисълта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси друг някой, който ще му помогне. И в единия, и в другия случай трябва да бъдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаеш.

Човек трябва да говори истината. Малко знаеш, малко говори, но каквото знаеш, да бъде истина. И малкото знание е толкова благословено, колкото и голямото. Малкото знание, което човек е опитал и приложил, е благословено, защото има условия да расте и да се развива. Обаче, ако човек има много знания, но неприложени и непроверени, нищо не се ползва. За предпочитане е да имаш сто лева златни, отколкото хиляда книжни. Много от идеите на хората са подобни на книжните пари и са осъдени на остаряване. Идеи, които остаряват, нищо не ползват човека. Ще каже някой, че идеите му били мистични. Идеите му били мистични, но остаряват. Щом остаряват, те не са мистични. Мистични идеи са ония, които остават през вечността. Такива са идеите на гениалните хора, на светиите, на Учителите. Като погледне към онова, което Бог е създал, мистикът се изпълва с благоговение. И за него има неща непонятни, които изпълват душата му със свещен трепет и любов към Бога.

Ще кажете, че човек трябва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има неща,които човек трябва да разбира, но има неща, които не трябва да разбира и знае. Вие имате един приятел, когото обичате. Един ден се научавате, че той извършил някакво престъпление. Вие веднага се отдръпвате от него. Не е ли по-добре да не знаехте за престъплението, което приятелят ви извършил? Вървите с един човек, за когото казват, че бил голям мистик. Срещате на пътя си един слаб, беден човек. Мистикът, който обикновено е въоръжен от главата до краката, удря болния човек и го поваля на земята. Набързо той изважда ножовете си и го оперира: разрязва гърдите, корема, изважда вътрешните органи и ги туря настрана. Вие гледате, чудите се, какво прави този човек – нищо не разбирате. След това мистикът налива в един съд чиста вода и измива всички органи, които после туря на мястото им и ги намазва с някакво масло. След операцията виждате слабия човек възстановен, но подмладен, бодър, свеж, като че е възкръснал. Първоначално, докато не знаехте, какво ще излезе от операцията, считахте, че мистикът е лош, жесток човек. После, като разбрахте, какво направи, изменихте мнението си за него. Казвате, че мистикът е добър човек. Има смисъл човек да разруши нещо, но ако може от него да съгради нещо по-добро и по-здраво. Такъв човек наричаме добър. Не може ли човек да съгражда нещата отново, той е лош. Лошият човек руши и разваля, но не може да съгражда и обновява.

Съвременните хора се въоръжават, но като не знаят, как и къде да прилагат оръжията си, те се страхуват. Като се намерят пред някой недъг, те започват да се плашат от него, да не ги зароби. Оръжието им е в ръката, а се страхуват от своите недъзи. Натъкнете ли се на някой свой недъг, извадете оръжието си, ударете недъга в сърцето, повалете го на земята и започнете да мушкате с ножа си. Мушкайте, режете, извадете вътрешността му и след това измийте всичките му части с чиста вода. Съберете частите му, турете ги на местата им, намажете ги отгоре с масло, духнете един път, и всичко ще се преобрази – недъгът ще се превърне в нещо ново, годно за работа и живот. Той е бил недъг, докато имал чужди вещества, нечистотии в себе си. Щом се изчисти, той се превръща в добро. Не се страхувайте от операцията. Колкото да е сериозна, тя ще допринесе нещо добро на човека.

Следователно, не се страхувайте от операции, които носят благо за човека. Направете такава операция на ония ваши мисли, чувства и желания, които са слаби и хилави, от които нищо не можете да направите. Направете им операция и ги раздайте на ония същества, които се нуждаят от тях. Както котките се нуждаят от червата и шкембетата, така и във вас има същества, на низък умствен и духовен уровен, които се хранят с вашите недъзи. Дайте недъзите си на тия същества, да се нахранят с тях.

Като се разхождате по улиците на някой малък град, вие срещате търговци на черва и шкембета. След тях вървят котки и мяучат. Всеки човек, който види своята котка след шкембетата, ще каже да търговеца да и отреже едно парче. Каквато работа да има, той ще я остави, за да задоволи котката си и да престане да мяучи. Кой човек няма в себе си по една – две котки, по цели часове да мяучат за парче шкембе? Дайте им едно парче от шкембето, което търговецът продава, да престанат да ви безпокоят. Шкембетата представят недъзите в човека. Отрежете тия недъзи от себе си и ги дайте на ония низши същества, които се хранят с тях.

Следователно, всичко, което става вън от човека, става и в неговия вътрешен живот. Като не знае причините на нещата, т.е. връзката между външния и вътрешен живот, човек констатира само нещата, без да разбира техния дълбок вътрешен смисъл. Някой казва, че е неразположен. Защо е неразположен, и той не знае. След това отива в една гостилница, дето си хапва от две – три яденета и след това казва, че е добре разположен. Защо е бил неразположен? Защото бил гладен. Защо е разположен? Защото се нахранил. В разсъжденията си той спира дотук. Защо му се е дала възможност да се нахрани той не се запитва. Обаче, като върви по улиците, той вижда на едно място стара баба, която счупила краката си и не може да мръдне от мястото си. Ако я дигне на ръце и занесе у дома и, той е разбрал предназначението на храненето. Той се е нахранил, придобил сила и разположение, с единствена цел да помогне на старата жена. Една от задачите му е да дигне бабата на гърба си и да и услужи. Изпълни ли задачата си, както трябва, той е влязъл вече в рай. Ако не изпълни задачата си и се откаже да услужи на старата жена, с това той е подписал своята смъртна присъда. Такава задача е дадена и на обикновения човек, и на ангела. От всички се иска правилно разрешение на задачата.

Сега, през тази година, всеки трябва да реши задачата си с бабата. Бабата представя слабото, хилавото в човека, което всеки трябва да дигне на гърба си и да го занесе на мястото му. Може ли да направи това, той ще влезе в рая, дето ще получи наградата си. И бабата, от своя страна, ще му благодари. Като направите тази услуга на бабата, вие ще разберете, какво значи, да подигнеш слабия и немощния. Само по този начин вие ще разберете, че всеки човек, колкото и да е грешен, заслужава вниманието на Бога. И той е в състояние да изпълни волята Божия.

Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците. Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората. През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ. В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал: Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място. Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия. Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия.

Ето, днешният ден – сряда, е денят, в който трябва да приложите идеалната обхода. Защо трябва да бъдете недоволни? Недоволството показва, че има някакво неразбиране на нещата. Колкото е по-голямо недоволството, толкова е по-голямо и неразбирането. Изчезне ли недоволството, човек е дошъл до известно равновесие в себе си. Изчезне ли недоволството, въпросите се разрешават. Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с великия Божи Промисъл. Направи ли това,той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. Колкото да са противоречиви известни явления, ако резултатът им е възходящ, това показва, че те са допуснати като уроци за човека. От тези уроци той се подига. Те представят известно посвещение, през което човек неизбежно трябва да мине. Какво ще кажете за войните? Ако резултатът на войните е възходящ, те са допуснати с някаква разумна цел. Човек трябва да се учи от всичко. Дали нещата стават вън или вътре в човека, той трябва да вади от всичко поука. Ако след една война убитите оживеят и възкръснат, хората вървят по възходяща линия. Не оживяват ли, има нещо неразумно във войната.

Като ученици, вие искате да разберете своя личен живот. За тази цел вие трябва да вървите от общото към частното. Това, което става в целокупния живот, става и в живота на отделния човек. Кой не е преживял войната в себе си вътре? Кой не е преживял падане на духа, отчаяние и обезсърчение, след като е видял бойното поле в себе си, осеяно от убити и ранени? Защо се отчайва човек? Защото неговото слънце е залязло. Щом залезе слънцето му, той трябва да запали свещ или огън на огнището си, да не остане в пълен мрак. След това, нека се опита да съживи убитите и да излекува своите ранени. Любовта е единствената сила, която може да лекува и възкресява. Колкото малка да е любовта, тя е в състояние да стопли и подигне човека. Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свещ.

Какво представя огънят? Огънят не е нищо друго, освен топлина в сърцето на човека. Тази топлина наричаме любов. Като люби ближните си, човек помага и на себе си. Ако никого не люби, човек е осъден на замръзване. Отвън има голям студ, около 30 – 40°, който замразява всичко живо. За да не замръзнете, запалете огъня на вашето огнище. Колкото слаб да е, огънят трябва постоянно да гори. Силата на човека се познава по неговата любов. Силен човек е онзи, който люби, без да очаква другите да го любят. Който очаква на любовта на другите хора, той живее на чужд кредит. Който иска да стане силен, да прояви Божественото в себе си, той трябва да обича. Радвайте се, когато хората обичат, защото могат да станат силни. Обаче, стремете се да проявите своята любов, за да станете и вие силни.

И тъй, прилагайте любовта в живота си, за да станете силни. Любете, не както хората любят, но както Бог люби. Дадете ли път на Божествената любов в себе си, вие ще придобиете две неща: светлина в мисълта си и топлина в чувствата си. Щом дадете място на тази любов в себе си, ще впрегнете своите желания и страсти, вие ще станете господари на човешкото в себе си. Ако не разбира желанията и страстите си и не може да ги управлява, човек не разбира елементите, от които е създаден неговият свят. Човек не трябва да се страхува от своите желания и страсти, но трябва да знае, къде и как да ги впрегне на работа.

Една от основните мисли на лекцията, която трябва да задържите в ума си, е следната: Щом залезе Божественото слънце във вас, запалете свещта си и огъня на своето огнище. Свещта представя светлината на ума, а огънят – топлината на сърцето. Настанало е време да запалите свещта на вашия светилник и огъня на вашето огнище. Разумният свят следи, какво правите. Разумните същества искат да знаят, можете ли да мислите и чувствувате. Вие пък очаквате да получите любов от тях. Ако те ви любят, ще покажат силата си. Вие сте опитвали и всеки ден опитвате тяхната сила. Важно е вие да проявите силата си. Докато детето е малко, на ръце го носят. Щом започне да расте, първа майка му го сваля на земята, остава го свободно да се движи, да пълзи, да пристъпва, да прояви силата си. Ако постоянно го държат на ръце, то ще стане инвалид. Не желайте вашите деца да стават инвалиди. Не оставяйте вашите желания неприложени. Впрегнете ги на работа, да видите техните плодове. Детето, което се е ползвало от любовта на майка си, на близките си, трябва да стъпва самостоятелно на краката си, да покаже, че е силно, че и то може да обича. Като израснат, синът и дъщерята трябва да покажат, какво могат да направят за своите родители, за своите по-малки братя и сестри.

Днес всички хора, искат да бъдат обичани. Те искат Бог да ги обича. Когато Бог обича хората, това е за Него самия, но и те трябва да Го обичат. Мнозина искат да знаят, дали ще се оправят работите им, като обичат Бога. Едно трябва да знаете: само любовта е в състояние да оправи обърканите работа на хората, не както те мислят и изискват, но както Бог разбира. – Като обичам Бога, ще се оправят ли работите на жена ми, на децата ми? Не, само твоите работи ще се оправят. Всеки за себе си трябва да обича Бога, и то, н е със сметка да получи нещо, но с чиста, света, безкористна любов. Обича ли по този начин, човек трябва да бъде сигурен, че работите му ще се оправят. – Как да обичаме? – Това не се казва. Учите ли човек, как трябва да обича, вие го лишавате от възможността да обича. Представете си, че някой ви даде една череша. Ако не знаете, как се яде череша, ще намерите някой да ви научи. Той ще изяде пред вас черешата, вие ще научите, как се яде, но вкуса и няма да знаете. – Ще ми дадат втора череша. – Не, само една череша се дава. Следователно, дадат ли ви една череша, вие сами трябва да направите опита, сами да я вкусите. Дойде ли някой да ви показва, как се яде черешата, откажете се от всякакви обяснения.

Следователно, иска ли да придобие Божественото знание, човек трябва да се вглежда първо в себе си, във възможностите, които са вложени в него, и да търси причините първо в себе си, а после в окръжаващите. Външният, обективен свят е създаден от Бога, вследствие на което там владее пълна хармония. В човешкия и в ангелския свят, обаче, съществува известна дисхармония, която хората и ангелите сами могат да изправят. Като изучава Божиите закони, в които няма никаква дисхармония, човек се домогва до ония правила и методи, чрез които може да се справи с недоволството и мъчнотиите на своя живот. Защо идат мъчнотиите и страданията? За да освободят човека от греха. Като греши, той охлузва кожата си. Щом кожата на човека е охлузена, както да го пипат, непременно ще му причинят болка. Ще кажете, че хората трябва пипат внимателно. Не е там въпросът. Важно е кожата ви да бъде здрава, че както и да ви пипат, да не ви причиняват болка.

Някои казват, че за да не греши, да понася нещата правилно, човек трябва да бъде мистик. Мистикът е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живее в закона на благодарността. Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика. Мистикът знае, че и малките, и големи усилия, дават еднакви резултати; малките и големи удари причиняват еднакви резултати.

И тъй, искате ли да успявате в живота си, впрегнете вашите неразумни желания на работа. Ако упорствуват, хванете ги за опашката. Искате ли да вкарате магарето в обора, хванете го за опашката. Опашката в животното е свързана с мисълта му. Щом го хванете за опашката, то започва да мисли. Тъй щото, натъкнете ли се на някое неразумно желание в себе си, хванете го за опашката, да започне да мисли. Щом започне да мисли, то ще влезе в правия път на живота.

Тайна молитва.

Общ Окултен Клас, 21.05.1930 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help