Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Положително знание

Ще прочета част от началото и края на 119 Псалом:

”Алеф.

Блажени, които са непорочни в пътя си…” (:1). Всяко нещо в началото си е непорочно.

„…които ходят в закона на Господа.” (:1).

„Блажени, които пазят свидетелствата Му, и търсят Го с все сърце.” (:2)

В първо време човек търси знанието, но като го намери, престава да търси. Така и децата, в първо време търсят знанието, но като станат възрастни, престават да го ценят и, вместо да се подигнат от него, те се възгордяват. Ако не може да използва знанието, както трябва, човек се възгордява, а гордостта покваря човешката душа.

„Тогаз няма да се посрамя, когато погледна всичките Твои заповеди.” (:6). Кога човек се срамува? Когато е нарушил нещо. Щом изпълнява Божиите заповеди, той не се срамува.

”Тав.

Да приближи викането ми пред Тебе Господи” (:169). Днес всички хора викат към Господа; децата викат пред Господа; генералът, който води стотици хора на полесражението, вика към Господа. Докато не е влязъл в сражение, генералът заповядва, обикаля фронта. Щом преживее някаква авария, всички започват да бягат. Мине ли катастрофата, ново настъпление, ново викане пред Господа.

“...избави ме според Словото Си.” (:170). Всички хора, грешни и праведни, искат избавление. Защо и праведният вика към Господа за избавление? Защото не е много силен. Има нещо страшно в света, от което и праведният иска да се избави. Той се обръща към Господа да го избави.

Защо идат страданията в света? Страданията се явяват като метод за развиване на мекота в човека. В човешкото естество има нещо грубо, което трябва да се смекчи. Колкото рязка и груба да е гамата, в която даден човек живее, тя е необходима за самия него; влезе ли в отношение с хората, този човек трябва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни са страдания. Той трябва да прави ред отстъпления в себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любов. Само при големи страдания човек може да прояви мощта на своя дух.

Съвременните хора, мъже и жени, са силни в мъжкия принцип. Колкото повече се засилва мъжкият, грубият принцип в човека, толкова повече лицето му се покрива с косми. Космите, с които е покрито тялото на животните, говорят за голямата им грубост. Чрез страданието космите постепенно отпадат, за да се прояви мекият принцип. Някои хора се показват външно меки, разположени, усмихнати, но зад усмивката им се крие нещо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тяхната грубост. Киселият, горчивият елемент не влиза в човешкото съзнание. Той е външен дисонанс, какъвто срещаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпеят тона do, непременно ще има известно различие в тембъра, в силата, в чистотата. Изобщо, тоновете се различават един от друг по броя на трептенията. Както тоновете се различават по броя на трептенията, така и числата се различават по енергията.

Представете си, че получавате от трима души по четири лева, или от двама души по шест лева. В двата случая получавате числото 12, но от различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето – синът или дъщерята, а четворката – майката или бащата. Ако синът и бащата, или дъщерята и майката работят заедно, какво ще създадат? Ако умножите числата 2х3=6, ще имате двойката – бабата и тройката – внукът. Когато бабата и внукът работят заедно, ще се получи числото шест – произведение. Коя работа ще бъде по резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултат ще бъде по-мощен: този, който се получава от 3х4 или от 2х6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете в техния смисъл, в тяхната философия. Както външният и вътрешният живот на човека предполагат известна философия, така и в отношенията на числата има известна философия, която трябва да се изучава.

Следователно, дойде ли до философията на своят вътрешен живот, човек трябва да наблюдава, какви са мислите и чувствата му през различните часове на деня, в зависимост от изгряването и залязването на слънцето. Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго. При изгрев слънце човек изпитва радост; при залез слънце – скръб. Изгревът може да се уподоби на радост, залезът – на скръб. Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека радостен, а залязването – скръбен? Когато се качва по планински върхове, човек става радостен; когато слиза в долини, той става скръбен.

Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени. Ако вземете прясно, току-що издоено мляко, и започнете да го удряте, след половин час то ще се превърне на масло. Като отделите маслото, ще остане мътеница. Мътеницата е мляко, от което е отнето маслото. Когато човек се оплаква, че е изгубил нещо от себе си, той мяза на мляко, от което е извадено маслото. Кой вади маслото от човека? Страданията. Те не са нищо друго, освен бухалката, с която бият млякото, докато извадят маслото от него. Ако остане само мътеницата, човек започва да страда, че е изгубил любовта, радостта, разположението на духа си и т.н. Срещате един човек разположен, любезен. На другия ден го виждате неразположен, скръбен. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мътеницата. В това отношение някои хора приличат на скъперника на Молиера, който се оплаквал, че го обрали. Кой го обрал? Всички хора, целият свят го е обрал. Мнозина казват, че всички хора са лоши, че целият свят е лош. Това са разсъжденията на Молиеровия скъперник. С такива разсъждения нищо не се постига. Като живее, човек трябва да знае определено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начин той ще дойде до вътрешната наука на живота.

За да се домогне до вътрешната наука на живота, човек трябва да бъде свободен. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юлар на главата си, и господарят му всеки момент го тегли за юлара? Колкото е свободно магарето от юлара си, толкова е свободен и човек. Седи човек и мисли, какво да направи, как да се прояви, да се прочуе, да стане знатен. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободен. Защо? Юлар има на главата си, не може да се освободи от него. Силен човек е онзи, който няма юлар на главата си, т.е. който не е вързан. Вържат ли го веднъж, той е изгубил свободата си. Като вързан, нищо друго не му остава, освен да учи. За да се освободи от юлара си, човек трябва да приложи закона на смаляването.

Веднъж Буда направил една погрешка, за която се измъчил много. Той имал будно съзнание, вследствие на което виждал и най-малките си погрешки. Един ден, когато бил в добро разположение на духа, той легнал под едно дърво да си почине. В това време голямата змия на света се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борил с нея, но започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се освободил от веригите на змията. Ако обикновен човек попадне във веригите на змията, ще се напъва, ще се бори с нея, да я победи. Змията на света представя злото. Не е лесно човек да се бори със злото. Няма човек в света, който да не е бит от злото и да не е опитал неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на него, не ставайте негов проводник. Станете ли проводник на злото, няма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли път на злото в себе си, човек разваля отношенията си със своите близки. Често виждате, как двама приятели, или две приятелки се сбиват за нищо и никакво. Боят между приятелите не е нищо друго, освен игра на билярд, дето топките се удрят една в друга. Като разсъждавате по този начин, вие ще се домогнете до истината.

Две деца играят с пясък, правят си къщички. Едното взима пясък и хвърля в очите на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави същото. В резултат и двете деца се разплакват и отиват при майките си. Майките се скарват помежду си и разправят случката на мъжете си. И двете семейства взимат участие в разправията на децата и се скарват. Трябва ли възрастните хора да вървят по ума на децата? Като не могат да разрешават въпросите правилно, хората дохождат до големи противоречия и казват: Животът е лош, светът не е добре създаден и т.н. Питам: Бог ли е виновен за изопачения човешки живот? Бог ли създаде този свят, пълен с недоразумения и противоречия? Някой пътник минава през една местност и в крака му се забива трън. Кой е виновен за това: човекът, или трънът? Трънът е влязъл в крака на човека, защото, или е бил бос, или обущата му са били тънки. Като е знаел това, пътникът е трябвало да бъде внимателен, да гледа, къде стъпва. Колкото да философствува, защо са тръните в света, защо бодат, човек нищо няма да разреши. Какво трябва да прави, ако се е убол? Той трябва да вземе игла, да бодне с нея в крака, дето е влязъл трънът, и внимателно да го извади.

Какво представя трънът? Трънът е злото в света, с което човек мъчно може да се справи. – Защо е дошло злото в света, не питай. Кажи си: „Да спи зло под камък!” Продължаваш ли да се запитваш много, ще те дадат под съд и ще те осъдят, как си могъл, без позволение да нарушиш цялостта на тръна. Ти си взел нещо от него. Следователно, нищо друго не ти остава, освен да се примириш с тръна, т.е. със злото в света. Както доброто съществува, така и злото има право на съществуване. Като се убожда на тръна, с това човек нарушава неговото спокойствие. Трънът не е нищо друго, освен бодлив тел, поставен на пътя му. Бодливият тел показва, че хората живеят във военни времена. Те не са толкова добри, колкото си представят, вследствие на което навсякъде се натъкват на бодлив тел, чрез който се възпитават.

Като изучават ботаника, естествена история, мнозина считат тръна за болезнено растение. Други, обаче, казват, че трънът е толкова необходим, колкото и ябълката. И трънът може да се използва за нещо добро, както и плодните дървета. Мисли или чувства от рода на тръна някога могат да изиграят по-важна роля от мисли и чувства от характера на ябълката. В този смисъл понякога светският човек може да контролира мисълта си повече от духовния. Слушате някой духовен да казва, че Бог ще промисли за всичко, и оставя работите си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. От мене повече не се иска. Този човек не разсъждава право. Той трябва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсъждава правилно, човек изпада в заблуждение. За пример, някой се чуди, защо работите на грешните хора се уреждат, а на праведните не вървят добре. Работите на грешните хора се нареждат толкова, колкото и на забитите колци. Има случаи, когато един забит кол, от голямата влага, може да изкара няколко листа, но в никой случай той не може да цъфне, да даде плод, и плодът му да узрее. Дойде ли сушата, покаралите листенца изсъхват, и колът си остава пак кол. Другояче се нареждат работите на праведните. Работите на праведния се нареждат, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво в земята, то пуща листа, клончета, започва да цъфти, да връзва плодове. Бавен е процесът на развитието на зеленото дърво, но сигурен. Посади ли се веднъж, то се закрепва здраво в земята, от която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животът на това растение или дърво не е кратковременен.

Съвременните хора се нуждаят от положителни знания и разбирания за живота. Като не разбират нещата правилно, мнозина се запитват, защо понякога природата изменя отношенията си към тях, а не се запитват, защо те изменят отношенията си към природата. Къде е причината за промяната на тия отношения: в човека, или в природата? Ако времето се изменя, кой е виновен за това? Трябва ли да мислите, че времето е лошо разположено към вас, защото вятърът духал, или дъжд валял? И вятърът, и дъждът, и слънцето имат своите добри страни. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Ако вятърът духа, той пак се оплаква. Когато вятърът духа, благодарете, че се е намерило същество, което ви милва, което глади косите ви. Когато дъждът ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грее силно и се изпотявате, благодарете на хубавите потни бани, които правите. Когато някой се оплаква, че изгорял от слънцето, той не разбира законите. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри от човека, да изгаря. Почерняването не става от слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие в самия човек. Слънцето изтегля нечистото, лошото, което е скрито в човека. Ако то не излезе навън, човек ще се изложи на големи страдания и нещастия. Когато почернява, човек трябва да се радва, защото слънцето го лекува. Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от слънцето.

Мнозина се оплакват от слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и земята. Когато се движи, човек трябва да регулира своя ход с движението на земята. Щом се хармонизира със земята, той ще се хармонизира и със слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човек никога няма да пострада от слънчев удар.

Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на земята, човек трябва да спре движението си за една – две минути. Това спиране ще му помогне така, че работите му през целия ден ще вървят добре. За да се справи със силите и теченията на природата, човек трябва да познава себе си, но трябва да изучава и земята, с всички нейни сили и закони, които я управляват. Като се изучава, човек забелязва, че между промените, които стават в природата, и тия, които стават в него, има известно съотношение.

Съвременните хора работят много, а придобиват малко, защото разглеждат въпросите от тяхната анормална страна. Ако се произнасят върху мислите, чувствата и постъпките на човека, те ги разглеждат така, както днес се проявяват без да изключват анормалните прояви. Всяко нещо трябва да се разглежда в неговото здравословно състояние и след това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вярна. За пример, това, което за един човек е добро, за друг е зло. Човек трябва да познава доброто и злото като основни мерки в живота. Само при това положение човек може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимият свят може да разкрие на човека ония скрити закони на Битието, към които душата му се стреми. Само при това положение човек може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 във втора степен, ще получите число, което представя важна формула. С тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на някакво нещастие, или на някаква изненада.

Разправят следния случай за един герой. С един нож той убил 12 души. След това той турил ножа в ножницата си. Като намислил да убие 13 човека, той посегнал към ножа си, но останал изненадан – ножът ръждясал. Значи, след 12 убийства, той се натъкнал на последствията на своите дела. За да избегне лошите последствия на делата си, човек трябва да бъде внимателен, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човек може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателен в храненето, в мислите, в чувствата, в постъпките си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъл, или едно чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система. Същият закон се отнася и към храненето. За пример, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Вечер краставица не трябва да се яде. Изобщо, вечер човек трябва да се храни преди залез слънце. Не е ли ял до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно.

Каквито разстройства преживява светският човек, през такива минава и религиозният, и духовният, само че в други области. Светският човек разстройва стомаха си, а религиозният – мисълта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава през ред заблуждения. Той мисли, че като вярва в Бога, изведнъж ще стане чист и свят човек. Не се постига лесно чистота и святост. При това, мъчно се познава, кой човек е свят. Светият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. Макар че се храни със специална храна, никога няма да разберете, какво яде. Ако го поканите с храна, каквато не яде, той никога няма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранил, и ще вземе само няколко хапки хляб, да не откаже на поканата ви. Влезе ли в някой дом, той не се взира, как е наредено, но се занимава с мисълта си. Стане ли въпрос за отношенията между мъжа и жената в този дом, каквото да види, той го разглежда от красивата страна. И ако го питат, какви са впечатленията му за характерите им, той ще каже че и двамата са добри хора, на които са дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще им пожелае Бог да ги благослови, да решават правилно задачите си.

Светият човек вижда всичко, но в ума и в сърцето си задържа само хубавите неща. Докато не се научи да вижда само красивите неща в живота, да чува само хармоничните тонове и да яде чиста и здравословна храна, човек никога не може да стане свет. Това значи да живее човек в правия път – в пътя на любовта, в пътя на Христа. Тесен е пътят на любовта, но разнообразен. Някои мислят, че тесният път е път на страдания. Не, тесният път е път на учене, на придобиване знания. Само в тесния път човек познава себе си, ближния си и Бога. Само в тесния път човек разбира, отде е дошъл, защо е дошъл и как трябва да живее.

Да се върнем към числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 във втора степен? 122 = 144. Като съберете цифрите на числото 144, ще получите числото девет. Като работите с числата, ще забележите, че при умножаване на девет с кое да е число, винаги сборът от цифрите на полученото число дава пак девет. За пример, 2х9 = 18 = 1+8 = 9; 3х9 = 27 = 2+7 = 9; 4х9 = 36 = 3+6 = 9; 5х9 = 45 = 4+5 = 9; 6х9 = 54 = 5+4 = 9; 7х9 = 63 = 6+3 = 9; 8х9 = 72 = 7+2 = 9; 9х9 = 81 = 8+1 = 9; 144 = 1+4+4 = 9; 1296 = 1+2+9+6 = 18 = 1+8 = 9. Какво заключение можете да извадите от това съчетание на числата? Оттук можем да извадим следния закон: благоприятните условия всякога дават добри резултати. Земеделецът знае този закон и се съобразява с него. Той знае, кога и при какви условия, какви семена да сее. Това подразбира благоприятни условия. С този закон се обяснява, защо едни хора са богати а други – бедни. Богатият е роден при условия да стане богат – при благоприятни условия. Бедният е роден при неблагоприятни условия, затова не може да стане богат. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Някой се ражда в бедно семейство, но условията на раждането му са благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговият богат чичо умира и му остава всичкото си наследство. Друг някой се ражда в богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синът, вместо да наследи нещо от баща си, нагърбва се да изплаща дълговете му.

Като живее на земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно – от неблагоприятни в благоприятни – да се учи. Йосиф беше продаден, след това лежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона. Добра беше зодията на Йосифа. Каквото да прави, човек трябва да мине през противоречията на живота, да мине от едни условия в други. На окултен език казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди отново. Може ли отново, човек може да измени условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старите условия, дето ще се мъчи, ще страда, ще пада и става и, в края на краищата, нищо особено няма да постигне.

Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грехът, мъчението, страданието ще вървят след вас. Родите ли се изново, вие ще се съблечете от всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи от несгодите на живота, човек ще остане в стария живот. Мнозина искат да знаят, родени ли са изново, или не. Това те сами знаят. Някои са едва заченати, и трябва да прекарат цели девет месеца при неблагоприятни условия – в утробата на майка си. Те са изложени и на помятане. Ако майка им е разумна, ще ги роди, ще им даде условия за нов живот. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човек трябва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христос прекара три неблагоприятни, тежки дни в утробата на земята, но след това възкръсна, роди се изново.

Какво представя помятането? Човек може да бъде пометнат от утробата на майка си, но може да изскочи и от файтон, от трен, от аероплан, от прозорец и т.н. И това е помятане. За да не бъде пометнат, човек трябва постоянно да се моли. Но той трябва да знае, как да се моли. Понякога една дума може да произведе такъв резултат, какъвто произвеждат сто думи – зависи, как е казана. Някой се моли по цели часове, и молитвата му не се приема. Друг се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една светла мисъл може да даде по-големи резултати от най-дългите молитви, но при условие, човек да прилага законите на любовта, на мъдростта, на истината, на доброто. Който работи по този начин, той има помощта на разумния свят, на всички възвишени същества. Дали тази помощ ще дойде отвън, или отвътре, не е важно. Важно е, човек да я използва. Малка ли ще бъде помощта, или голяма, и това не е важно. Важно е да е дадена от любов. Колкото малка да е, щом е дадена от любов, тя е благословена.

Мнозина обичат да обобщават нещата, и като им се говори, казват, че знаят и разбират всичко. Щом разбират всичко, нека кажат, какво знаят за Божията Любов. Всички говорят за любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовта ражда живота. За да разбере любовта, човек трябва да разбере живота във всички негови прояви. Божията Мъдрост пък създава условия за растене и развиване на всички живи същества. Животът и условията, които са дадени на човека, представят торба, пълна със злато, която той не е използвал. Някои хора съзнават, че носят в ръцете си торба, пълна със злато, и съжаляват, че не могат да я използват, не знаят, как и къде да приложат това злато. Други пък, даже не подозират, че носят злато в торбата си. Малцина са тия, които съзнават, какво богатство им е дадено, и разумно го използват. Всеки човек носи в ръцете си книгата на живота, но не може да чете от нея. Той я отваря и затваря, без да знае, какво съдържа. Един ден, когато мъдростта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното в нея.

И тъй, когато се домогне до истинската наука, човек ще разбере нещата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише с чистотата на своята мисъл. Шие ли дреха, той ще я шие с чистотата на своето сърце. Каквато работа вземе, човек трябва да я изработи с чистотата на своя ум и на своето сърце. Който се докосне до тази работа, той ще усети чистотата, която е вложена в нея. От всяка нейна клетка ще лъха радост и веселие. Не работят ли с любов и чистота, хората създават около себе си голяма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тяхното неразбиране.

Често хората се запитват, защо не успяват в живота си. Много естествено – те сами влизат в ограничителните условия на живота. Щом условията ограничават човека, той никога не може да успява. Иска ли да успява, казвам: Не приемай условия, които могат да те ограничат. Не се подавай на мисли, чувства и постъпки, които ограничават. За да успява в живота си, човек трябва да разбира свойствата на материята,с която работи. Същевременно той трябва да разбира и законите на ума и на сърцето си, както и ритмуса, на който те се подчиняват. Човек не може да успява, ако не познава всички закони, на които се подчиняват неговото физическо, духовно и умствено тяло. Той трябва да знае, че до голяма степен успехът му се дължи на неговата чиста кръв.

Сега вие сте влезли в практическата школа на живота, която изисква от всички хора знания. Да говорите за нещата, това още не е знание. Истинското знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажеш ли, че трябва да бъдеш добър, веднага прояви добротата си. Кажеш ли, че трябва да бъдеш красив, веднага стани красив. Човек не може да бъде добър, красив и разумен, ако още не е роден. За да се одухотвори, мъртвата материя трябва да мине от едно състояние в друго, т.е. да се новороди, да се внесе живот в нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае от нов живот. Ако не може да придобие живот в себе си, мъртвата материя ще произведе голям дисонанс в разумната природа. Тази е причината, поради която човек прави големи усилия да мине от смърт в живот.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина.

Общ Окултен Клас, 30.04.1930 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help