Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Доброто оръжие

Размишление върху мира.

Ще прочета 75 Псалом:

Не възвишавайте рог. (:4)

Не подигайте нависоко рога си. (:5)

Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.

Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто.

Следователно, докато не се роди, човек не може да говори нито за любовта, нито за мъдростта. Дойде ли до истината, човек трябва да гледа на нея като на свой брат. Истината, братът на човечеството, иде да го освободи от заблужденията му. Без истината човек остава в ограничителните условия на живота. Тъй щото, ако човек в любовта не намери своята майка, в мъдростта – своя баща, в истината – своя брат и в доброто – своята сестра, той не е разбрал смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човек казва, че щом се е родил на земята, нищо друго не му остава, освен да умре. Това е неразбиране на живота, на принципите, които действуват в него. Който е роден в доброто, той никога не умира. Щом излезе от закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човек доброто в себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените.

Като влиза в живота, човек се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т.н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата или сложна? От колко части е съставена тя? Това точно не може да се определи. За пример, пръстът като единица е съставен от три части, от три фаланги. Ако говорите за ръката като единица, тя е съставена от няколко части: пет пръста по три единици, правят 15 части. Числото 15 е число на промени, на разклащане, на разколебаване основите на нещата. Когато пияницата попадне в числото 15, основите на неговото пиянство започват да се разколебават. Много причини са действували в живота му, за да стане пияница. Кои са тия причини? Като погледне към червения цвят на виното, очите му стават причина да се събуди желание в него да пие. След това на помощ иде дясната ръка, която подава чашата да се напълни. След това иде разсъждението: Червеният цвят е цвят на живот и сила. Ще възприема този цвят в себе си, да стана смел и решителен. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човек започва да се стреми към чаша, пълна с вино. Щом изпие една – две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрял плод, след което заспива. Кога заспива човек? Когато не може да преодолее известно напрежение. Кой не е изпитвал напрежение? Да заспи човек, това не значи, че е пил. Заспиването е процес, подобен на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване или болезнено състояние стане много тежко, човек трябва да заспи или да изгуби съзнанието си, да понася по-лесно.

И тъй, като говорим за числата, ние ги разглеждаме като цели и дробни. Дробните числа се получават при деление на единицата на десет или на произволно число равни части. Ако единицата се дели на десет равни части, получаваме десетични дроби. Ако я делим на повече или на по-малко части от десет, получаваме прости дроби. Всеки пръст, запример, е разделен на три части. Едната част представя Божествения свят, втората – духовния, а третата – физическия. С други думи казано: едната фаланга представя света на формите, втората – съдържанието на нещата, а третата – техния смисъл. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нещата, човек никога не би си позволил да критикува. Щом не критикува, той ще бъде свободен от всякакви противоречия. Човек има право да критикува, да разглежда нещата и да се произнася за тях, ако са човешки. Дойде ли до Божественото, той няма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне.

Сега, да се върнем към числата. Всяко число представя форма, съдържание и смисъл на нещо. Искаш ли да се ползуваш от известно число, ти трябва да знаеш каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъв смисъл крие в себе си. Не знае ли скритите сили на числата, човек може да си създаде ред нещастия. За пример, ако някой не знае каква сила се крие в старото вино, може да пие от него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лош навик, с който мъчно ще се справи. Не е лесно човек да се освободи от силата, която се крие в лошите навици. Срещате някой човек, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция в него. Защо? Този човек има взривни вещества в себе си, които лесно експлодират. Той е избухлив човек. Той не е виновен за това – такова число съдържа в себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибрит, за да се възпламени избухливото вещество в него, а заедно с това и вие да хвръкнете във въздуха.

Разумният човек, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае как и кога да бута. Ако има предвид да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на някаква разумна работа. Езикът на човека е склад от експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно някъде, човек се натъква на големи нещастия. Кибритените клечки не са нищо друго, освен думи, с които човек си служи. Едни от тях лесно се запалват и произвеждат взрив. Други пък не се палят лесно, вследствие на което не произвеждат никаква реакция в човека. Трети вид клечки са тия, които по естество са незапалими. Като знаете силата на словото, вие трябва да бъдете внимателни, да избирате думите, с които си служите. Някоя майка е недоволна от детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина.

Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен и в думите, и в мислите, и в чувствата с които си служи. Благодарете, че всяка дума, всяка мисъл и всяко чувство не се хващат. Благодарете, че всяка клечка кибрит не се запалва. Ако всяка клечка кибрит би могла да се запали, светът би се унищожил. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошъл краят на света. Ако човек пали по сто клечки на ден, знаете ли, каква енергия би произвел в себе си? Изобщо, ако всеки ден човек драска по една клечка в мозъка си, за да произведе светлина, в една година той би произвел грамадно количество енергия.

Съвременните хора се разрушават от чрезмерно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трябва всеки момент да палите, съдебният пристав ще дойде да ви глоби. Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е друг въпрос. Важно е, че за всеки даден случай човек трябва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човек трябва да бъде отговорен за делата си. В ума на някой човек влезе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете един ангел, заслужава да направите голямо осветление, да го разгледате от всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходват грамадни количества енергия.

Следователно, иска ли да хармонизира силите на своя мозък, човек трябва да допуска в ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужава човек да изразходва енергия. Те повдигат духа му и го правят мощен, Като живее по този начин, човек дава възможност на всички клетки в себе си да се развиват добре. Като живее, той трябва да се отнася с уважение и почитание към клетките си, като към разумни същества. Спазва ли това правило, той ще бъде вътрешно силен. Светът днес се нуждае от силни и разумни хора. За да бъде разумен и силен, човек трябва да се ръководи в живота си от принципите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на добродетелта. Тези принципи трябва да служат на човека за оръжия, с които да се защищава. На което поле да се намира, човек се нуждае от отбранителни средства. Когато изпраща своите поданици на бойното поле, държавата ги въоръжава с пушки и топове. Войниците насочват тия оръжия срещу своите неприятели, да се бранят от тях. Ако на стария човек дадат пушка в ръка, той ще се откаже от нея, под предлог, че е неспособен за война. Ако на младия дадат пушка в ръка, той ще я вземе. Какво ще каже старият, ако в ръцете му турят основните принципи на живота и го заставят да се брани с тях? Трябва ли пак да се оправдава със своята старост? Дали е стар, или млад, човек трябва да бъде смел, да се сражава със злото. Дойде ли злото срещу вас, не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите от злото, да не ви побеждава, вие трябва да държите в ръцете си мощно оръжие.

Кое е мощното оръжие срещу злото? Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека”. Значи, истината се намира в човека. Ето защо, нападне ли ви зло, кажете си следната формула: „Бог е любов. Бог е мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина”. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви. Доброто е една от проявите на Битието, с която можете да се защищавате от всякакво зло. Злото носи в себе си сили противоположни на любовта, мъдростта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тези сили. Човек може да живее съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които са вложени в него.

Какво представят доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмница. Следователно, който не ходи в доброто и истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на светлината. Дето е светлината, там е животът, там е знанието. Дето е животът там е и любовта. Без любов животът няма смисъл. Който има любов в себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човек е направил и прави най-велики и славни подвизи в любовта. Изгуби ли любовта си, той нищо не може да постигне. Любовта дава импулс, подтик в живота на човека. Любовта е колективен акт, а не единичен. Цялата природа взима участие в любовта. Като се влюби в някого, човек мисли, че само той изявява любовта си. Той не подозира, че всички живи същества отправят любовта си към неговия възлюбен, или към неговата възлюбена. Когато се влюби в някой ангел, човек пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т.е. при своя възлюбен, това значи да замине за другия свят. Като не знаят, защо е заминал за другия свят, хората казват, че този човек е умрял. Когато видите, че някой човек заминава за другия свят доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбен, в другия свят. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбеният му е на земята. Той временно се разделя с него, вследствие на което страда.

И тъй, говорите ли за любовта, ще знаете, че тя е творчески акт, в който цялата природа взема участие. Който истински люби, той излива любовта си в песен и музика. Ако някой люби и плаче, ще знаете, че той не е намерил своя възлюбен, или своята възлюбена. Той е попаднал на слугата, или на слугинята на любовта, вследствие на което е останал много изненадан и огорчен. Като слиза на земята, човешкият дух иска да намери своята възлюбена, но остава излъган. Защо? Защото се вижда облечен и заробен от материята. Материята го обгръща добре в себе си, като в дреха, и му казва: Сега ще влезеш в живота на земята да учиш. Изненадан от условията, човек започва да плаче. Тази е причината, поради която при раждането си още детето заплаква. Добре е човек вечно да търси своя възлюбен. Съвременните хора наричат влюбените смахнати, но те се лъжат. Истински влюбени са светията, мистикът, ученият, богатият. Те са концентрирани в мисълта си и непрестанно се стремят да постигнат своя възвишен идеал.

Съвременните хора говорят за любовта, стремят се към нея, но, като я придобият, не могат да я задържат за дълго време. Защо? Защото любовта вирее само в чистота. Наруши ли човек чистотата на своите мисли, чувства и действия, любовта моментално го напуска. Дойде ли някакво изкушение, за да запазите любовта си, изговорете тихо в себе си формулата: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина. Затова е казано в Писанието: Побеждавайте злото с добро, а лъжата с истина. Дайте път на Бога в себе си, Той да прояви своята Любов и Мъдрост. Не дадете ли път на великата Любов в себе си, ще видите, че това, което наричате любов, не е нищо друго, освен любовна каша. Любовната каша на хората е старият живот, а великата Любов е новият живот. Човек не трябва да прави компромис с новото. Той трябва да постави старото за почва, а с новото да гради. Новият живот е живот на изобилие. Любовта ражда изобилието. Да живеете в изобилие, това значи, да живеете при Вечния Извор, отдето можете да черпите, колкото искате.

Като ученици вие трябва да имате права мисъл, прави чувства и прави действия. Какво сте били в миналото, какви ще сте в бъдеще, това не е важно. Какво сте в настоящия момент, това е важно. Щом се намерите в известно противоречие, кажете си: Аз съм добро. Аз съм истина. Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.

Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.

И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.

Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина.

Общ Окултен Клас, 23.04.1930 Сряда, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help