Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Хваление

Размишление

Сега ще прочета 147-ми Псалом.

Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.

„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“ (– 1-ви стих.) – Защо трябва да се пее на Господа? Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: Защо човек трябва да скърби?

„Защото е приятно; хвалата е прилично нещо.“ (– 2-ри стих.) Много неща са приятни на човека. Например, приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. – Защо тогава не му е приятно да хвали Господа?

„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.

„Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света. В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда. Всяка звезда носи специално име.

„Приготвя дъжд за земята.“ (– 8-ми стих.) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.

„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят. Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.

И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.

Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.

Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?

Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията Любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.

Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.

Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката. След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува?“ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам. След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“

Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“. Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.

Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.

В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето и и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето и било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките и рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Това е реалната придобивка от Любовта.

Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.

Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? – „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.

През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната?“

Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.

Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.

И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.

И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.

Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.

Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори!“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.

Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката. Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.

Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.

„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“

Лекция от Учителя, държана на 16 април 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help