Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Права мисъл

Размишление

(Чете се темата: „Каква представа имам за Бога“.)

Един пътник минавал през една гъста гора. В торбата си той носел хляб и шише, пълно с мед. Като се уморил, той седнал под едно дърво да си почине. На дървото отгоре седяла една маймуна. Пътникът извадил хляба и меда от торбата да си хапне. През всичкото време маймуната го наблюдавала какво прави. Като се нахранил, той бръкнал с пръст в меда и започнал да маже с мед дрехите си. С това той искал да залъже маймуната, да я привлече при себе си. По едно време пътникът задрямал. В този момент маймуната скочила ловко от дървото, взела шишето с меда и започнала да ближе от него и да маже тялото си с пръст, потопен в мед. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. С това глупаво подражание тя намерила своето нещастие.

Често хората изпадат в положението на маймуната и се чудят защо идат нещастията върху тях. Много просто. Когато човек не знае как да употреби нещо, нещастията се сипят върху главата му. Когато подражава на другите хора, нещастията пак го следват. Същият пътник разправя по-нататъшната история с маймуната. Като видяла, че той още спи, тя извадила от джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще и допринесе този часовник? За да вземе часовника си назад, пътникът измислил една хитрина. Той събул обущата си, намазал ги отвътре с мед и се престорил на заспал. Маймуната слязла от дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видяла че не може – обущата я спъвали. Пътникът веднага скочил, хванал маймуната здраво, вързал я и я занесъл със себе си някъде в Европа, като особен екземпляр. Съвременните хора често изпадат в положението на маймуната. Те възприемат такива идеи, които не могат да приложат, нито знаят къде да ги употребят, вследствие на което стават смешни, а понякога се натъкват и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е същество, което не разбира истинските отношения на нещата. Маймуната има почти толкова заложби, колкото и човекът, но няма съответни органи да ги прояви. Един ден, когато тия органи се развият, тя ще прояви своите заложби.

Сега, аз правя сравнение между маймуната и човека, за да покажа, че и човек, от своя страна, има такива заложби в себе си, каквито имат и разумните същества. Като знае това, от него не се иска нищо друго, освен работа. Като е работил, той е станал гениален. Без работа нищо не се постига. Някой казва, че е грешник, че никога не може да стане гениален и завинаги ще си остане грешник. Човек може да умре като грешник, но грешник не може да остане. Дървото, турено в огъня, изгаря, но не остава като дърво. Значи, като умре, грешникът изгаря, не остава същият. Казват някои, че грешниците ще горят във вечния огън. Тези, които казват така, нямат ясна представа за нещата. Защо? Защото огънят има край.

Какво се разбира под думите „вечност“, „вечен“? Вечността е граница на вечното. Вечността представя дълъг, непреривен период, но не вечен. В Стария Завет някъде Бог е казал: „Ще ви изхвърля от очите си завинаги, за вечни времена“. Някои богослови тълкуват този стих в смисъл, че човек ще бъде наказан от Бога, ще бъде подхвърлен на вечно мъчение. На друго място обаче е казано: „О, Израилю, обърни се към мене!“ Как е възможно тогава Бог да наказва един човек за вечни времена и същият Бог да го зове към себе си? Значи тълкуването на богословите не е право. Думата „вечност“ е образувана от думата „век“. Значи вечността подразбира век – един, два или повече, според нуждата. Сегашните съдии наказват някой престъпник на 10-годишен затвор, а богословите го осъждат на толкова годишен затвор, колкото се получава от числото 10,100. Не е въпрос за продължителност на страданията и наказанията, но за тяхната интензивност. В една година човек може да изживее толкова страдания, колкото в 10 години.

Следователно, когато проповядват на човека, че има вечни страдания, богословите имат предвид да вложат в ума му идеята за отговорност на неговите постъпки. Като знае, че има големи страдания в света, той държи сметка за своя живот и се счита отговорен за делата си. За разумния човек не са нужни много страдания. Като му ударят една тояга, той разбира вече какво се иска от него.

Един французки капитан искал да се противопостави на един закон. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишъл при един свой приятел, съблякъл дрехите си и му казал: „Вземи сабята и започни да удряш с тъпата част върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спреш“. Приятелят му взел сабята и започнал да удря. При първия удар още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!“ Той разбрал колко може да издържа и дали има смисъл да се противопоставя на закона. Разумният човек лесно се учи от страданията. Глупавият, обаче, страда много и пак не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урок от тях.

Страданията на хората могат да се разделят на две категории: нужни и ненужни, или полезни и безполезни. Например, кажат на едного една обидна дума и той не може да я забрави цял живот. Дето ходи, каквото прави, все за тази дума мисли. Каква обидна дума му казали? Някой му казал, че е магаре. Какво лошо има в думата „магаре“? Най-лошата черта на магарето е неговата упоритост. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя. Каквото да говорите на пияницата, и той не е готов да отстъпи от своя навик. Ако пияницата, с усилие на волята си, не може да се откаже от своята слабост, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата в ръката на човека не е нищо друго, освен страданието в ръката на природата. Когато иска да възпита човека, природата го подлага на ред страдания. За да се освободи от ненужните страдания, човек трябва да има права мисъл, да е готов на отстъпки. Например, двама души се срещат на един тесен мост. За да се разминат, единият трябва да отстъпи. Кой ще отстъпи? Разумният. Ако и двамата не отстъпват, ще се сблъскат, ще се натъкнат на ненужни страдания.

Някои казват, че да не страда, човек трябва да вярва. Не, вярата не може да спаси човека от страданията. За да вярва, човек трябва да е изработил в себе си права мисъл. Вярата се проявява само при права мисъл. Дето има права мисъл, там има и вяра. Само разумният може да бъде истински вярващ. Като не искат да мислят, някои хора търсят причините на нещата. Като намерят причините, те си обясняват последствията. Разумният човек обаче не търси причини и последствия на нещата, но търси началото и края. И Бог се интересува от началото и края на нещата, а не от техните причини и последствия. Казано е, че краят увенчава всяка работа. Ако краят е добър, оправдават се причините и последствията. Ако човек вярва, че може да стане учен, музикант, художник или писател и става такъв, вярата му е била на място. Като вярва в нещо и работи в това направление, човек все ще го постигне. Обаче ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии, на фантазии. Как може грешникът да вярва, че ще стане праведен? За да стане праведен, човек трябва да работи. За да стане учен, човекът трябва да вярва, но вярата му трябва да се подкрепва с работа. Като вярва, че има в себе си заложби, човек трябва да работи, да използва условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могат да се използват, но и заложбите не се развиват.

Какви заложби носи човек в себе си, това се вижда по неговата глава. Онзи, на когото главата отзад е тясна, обича да се облича добре, да има доброто мнение на хората. Той е спретнат, всякога чист и добре нареден. Когато това чувство е чрезмерно развито, ражда се тщеславието. Ако главата отзад е тясна и сплесната, тщеславието в човека е силно развито. Този човек има голям стремеж към придобиване на пари, с единствена цел да се облича хубаво, да носи украшения, златни пръстени с диаманти, че кой как го види, да се учудва. Онзи, у когото тщесланието никак не е развито, не се стреми към външен блясък, вследствие на което минава за скромен. Всъщност той не е скромен, но горд. Понякога е за предпочитане човек да бъде тщеславен, отколкото горд. Защо? Защото тщеславието е чувство, което се изявява навън, по отношение на хората, а гордостта – навътре, към самия човек. Като живее на земята, човек трябва да се облича добре. Както облича тялото си с чисти, хубави дрехи, така трябва да облича ума си със светли мисли, сърцето си – с благородни и възвишени чувства и желания, а волята си – с красиви постъпки. Човек трябва всеки ден да се облича с нови дрехи, които ще помогнат за неговото растене. Обаче облича ли се външно само, той нищо няма да постигне. Някои хора, с прекаленото си външно докарване, предизвикват подигравките на окръжаващите.

Като учени, вие трябва да дойдете до положение да представяте нещата такива, каквито са в действителност. Каква скромност е тази, която има само външен израз? Срещате един човек, скромно облечен, а вътрешно е горд, мисли, че стои по-високо от окръжаващите. В такива заблуждения изпадат някои от учениците на окултната школа. Те мислят, че са окултисти, а всъщност едва са кандидати за окултни ученици. В такива заблуждения се намират и мнозина православни, протестанти и католици.

Православните се считат за правоверни. Евангелистите, от своя страна, мислят, че те са на прав път, а другите са заблудени. Католиците също имат високо мнение за себе. Какво означава думата „православен“? Православен е онзи, който право слави Бога. Всеки счита своята вяра за права, защото я е наследил от баща си, от дядо си и прадядо си. Истинска и права вяра е тази, която изтича от дълбочината на човешката душа. Тази вяра е неизменна. Всяка друга вяра или религия, която изхожда от човешкото сърце, е изложена на постоянни промени. Религия, която е изложена на постоянни промени, внася известни заблуждения в хората. Ще дойде един религиозен да описва баща ви. Какво описание ще бъде това? Ако става въпрос за баща ви, вие го знаете по-добре от него. Не само това, но вие приличате на баща си, вие сте негов портрет. Огледайте се в огледалото и ще видите баща си.

Следователно кой може да опише Бога така, че да ви даде истинска представа за Него? Ако е искрен, всеки човек може да има някаква представа за Бога, по-вярна от тази, която другите ще му дадат. И най-отрицателният човек познава Бога в себе си. Колкото да е отмъстителен и жесток, той знае, че Бог е всепрощаващ и благ. Той знае, че отмъщението не е някакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човешко. Има кучета, които са много отмъстителни. Ако го ударите или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и след 2–3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни са отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско.

Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаване на човека от всички животински качества, които е придобил от животинското царство. На времето си тези качества са имали смисъл, но днес те остават безпредметни. Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека. Всички животни са безверници. Ако се опитате да погалите един заек, ще видите, че той отдалеч още бяга. Защо? Не вярва, изгубил е вяра във всички, даже и в човека. Той има опитност и от човека. Той знае, че човек го преследва за месото му, за кожата му, не вярва вече на никого. Голям атеист е заекът. И човек е безверник. И той е изгубил вярата си, тъй щото сега трябва да работи, да възстанови загубената си вяра. Има смисъл човек да вярва, но в абсолютното, в положителното, в което няма никаква измама. Придобие ли тази вяра, човек ще стане здрав, весел. Всички болести, всички мрачни състояния на човека се дължат на отрицателния мироглед, който си е съставил за света. Щастието и нещастието на човека се определят, именно, от неговия мироглед.

Мнозина проповядват, че трябва да се вярва. На кого да се вярва? На човешкия език може ли да се вярва? Той е губерка, която боде, дето трябва и не трябва. На губерката може ли да се вярва? За да не изпитвате действието на тази губерка, бъдете внимателни едни към други. Говори ли ви някой, слушайте го, дайте му възможност да се изкаже. – „Ама не мисли като мене.“ – Всички хора не мислят по един начин. – „Криво мисли.“ – Кой мисли право днес? Почти всички хора мислят криво. Като правите сравнение между един и друг човек, все ще намерите някой да мисли право. Но сравните ли този човек с някой светия или ангел, и неговите възгледи са криви. По отношение на възвишените същества съвременните хора са деца, които имат нужда да се люлеят в люлките си. Като видите едно дете в люлка, вие пожелавате да го полюлеете. Така и невидимите разумни същества пожелават понякога да ви полюлеят. Вие знаете, че някой ви е полюлял, но кой е този човек, не знаете. Има случаи, когато човек пада от голяма височина и отскача като топка, без да се удари. Как е станало това, и той не знае. Значи някое невидимо същество го е подкрепило. Това може да се види невъзможно, обаче колкото да е невъзможно, факт е. Както акробатите падат от големи височини в спасителни мрежи и не ги убиват, така и в духовния свят поемат човека, който пада, в спасителни мрежи и той остава неповреден. Ако човек пада от 5–6-етажна къща, без да се уплаши, и отправи мисълта си към Бога, силите на организма му се поляризират, тялото му олеква и той пада на земята като парашут. Той сам се чуди как е станало това, че не се е ударил. Който не вярва, може да направи опит, но за това се иска голямо съсредоточаване на мисълта. Не може ли да съсредоточи мисълта си, човек може да падне само от един метър височина и да се убие.

В Писанието е казано, че грешните ще погинат. Кои са тия грешни? Това са яловите крави. За свое оправдание човек казва, че условията са го направили грешник. Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вътрешни условия в човека, за които той сам е отговорен. От него зависи да подобри или да влоши своите вътрешни условия. Например, ако в периода на своята бременност майката е минала през неблагоприятни външни условия, те ще се отразят и върху детето. Обаче това дете разполага с вътрешни възможности и условия, с които може да преодолее външните. Добрият артист не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява с него и преодолява условията. Добрият земеделец не казва, че почвата е слаба, но преди да я използва, той я наторява. Той не казва, че растенията, които ще посажда, са слаби, но знае какво им трябва и го доставя. Добрият учител не казва, че учениците му са неспособни, но работи върху тях с Любов, да им помогне. Добрият майстор разглежда нещата външно и вътрешно. Понякога нещата външно изглеждат слаби, грозни, а вътрешно са силни и с големи възможности. Външно човек може да е богат, силен, учен, но ако няма вътрешни възможности, чрез които да разработи и задържи тия неща в себе си, той скоро ще ги изгуби. Какъв смисъл има красивата цигулка и лък, ако човек не е музикален? Това не значи, че ако не е надарен, човек не трябва да работи. Човек трябва да работи при всички условия и възможности.

Като ученици, от вас се иска работа. Ученикът трябва да ликвидира със своя мързел. Мързеливият е изложен на голяма опасност. Той може да затлъстее толкова много, че да се намери под тежестта на своите тлъстини. Всички хора, които не мислят, не чувстват и не действат правилно, са изложени на затрупване. Мислите, чувствата и постъпките на човека са тонове, които трябва да бъдат правилни. Не изправи ли един от тия тонове, човек е осъден на заравяне. Има тонове, които са крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човек може да развали целия си живот. На съвременните хора не се позволява да свирят и пеят неправилно. Всеки неправилен, нечист тон носи нещастие за човека. Който иска да бъде музикант, той трябва да има вътрешно желание да учи, да свири и пее, да обича музиката. Той не трябва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася живот в човека. Ако не пее и не свири правилно, човек не може да подобри живота си. Без песен и музика той не може да направи крачка напред в живота си. Който не иска да пее и да свири, той не може да бъде добър човек. Ако реката не иска да се втича в морето, тя е осъдена на пресъхване. Какво ще кажат другите реки, ако една от тях се влее в морето? Да казват, каквото искат, реката ще тече, ще пее своята песен и ще се стреми към морето, към дълбокия живот.

И тъй, да пее и да свири човек правилно, това значи да даде израз на своя живот. Щом този израз е правилен, той е доволен от живота си. Като не живее правилно, човек започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свят. Къде ще отиде, и той не знае. Пък и билет няма за свободно пътуване. Като иска да замине за другия свят, човек трябва предварително да направи опит, да излезе вън от тялото си, да види какво има в този свят. Може ли да направи съзнателно този опит, той ще види, има ли смисъл да желае преждевременно да замине за другия свят. Всяко преждевременно заминаване за другия свят е свързано с ред мъчнотии и изпитания. Преждевременната смърт е нещастие за човека, а навременната – благословение. За да не се отегчава от живота, да не желае преждевременно да замине за другия свят, човек трябва да проявява доброто в себе си, да подслажда живота си. Добрият живот е неразривно свързан с човека, както доброто свирене – с неговите мисли и чувства. Добрият живот се определя от мислите и чувствата на човека. Добрата, права и чиста мисъл предизвиква добри и чисти чувства. Кой добър музикант или артист не е предизвикал добри и възвишени чувства в слушателите си? Добрите музиканти и артисти са любимци на публиката. Когато Любовта засяга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена Любов събужда възвишена мисъл в човека. Любовта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, към високите върхове. Тя съединява долините с високите планински върхове. Сама по себе си Любовта не слиза, нито се качва, но като проявява чувствата си, човек ту слиза, ту се качва. Искате ли да живеете в полето на Любовта, качвайте се по високите върхове на живота. Човек, на когото съзнанието е будно, може да се ползва от благата, които Любовта дава на високите места. Няма ли будно съзнание, той не може да се ползва от тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, в Любовта на долините, оттам да придобие нещо. Има смисъл човек да се качва и да слиза по линията на Любовта, но ако може да придобие нещо. Има смисъл да обичате великите хора – музиканти, художници, скулптори, философи, поети, ако придобивате нещо от тяхното изкуство. Който носи изкуството в себе си, той всякога бива оценен.

Мнозина се оплакват, че нямат работа, че никъде не ги приемат. Защо? Изкуство нямат в себе си. Представете си, че имате изкуството и знанието да превръщате желязото в злато. При това положение няма ли да ви приемат за слуга? Дето отидете да предложите услугите си, веднага ще ви приемат. Всеки се нуждае от слуги, които носят в себе си някакво велико изкуство или занаят. Ако слугата може да превръща обикновения камък в диамант и желязото – в злато, и най-обърканите работи на господаря му ще се оправят. Господарят е доволен от своя слуга и казва: „Откак дойде този слуга в дома ми, всичките ми работи се оправиха“. Ученикът трябва да има качеството на този слуга. Той не трябва само да разправя за своята любов към учителя си, но трябва да владее изкуството да превръща желязото в злато и обикновения камък в диамант. Каже ли ученикът, че обича учителя си, последният ще го запита: „Можеш ли да превърнеш желязото в злато и камъка в диамант?“ – „Не мога още.“ – „Когато можеш, тогава ще говориш за Любовта си.“ – „Ама много се мъча, условията и хората са лоши.“ – „Това не те извинява.“ – „Ама аз съм последовател на новите идеи.“ – Щом не можеш да превръщаш нещата, ти си човек от старото учение, ти носиш от старите идеи в главата си. Докато е на високо място, човек мисли и чувства добре. Слезе ли в долината, мисълта му се помрачава. Той облича пак черната, стара дреха. Истинският човек не се влияе от условията. Той мисли право и на планината, и в долината.

Новото учение изисква нови форми, нови движения, нови прояви. Какъв нов човек е този, който ходи с наведена или с изкривена глава? Има едно естествено движение на главата, естествена посока, която отговаря на разумните движения и посоки на силите в природата. Главата на човека трябва да бъде в права посока, в молитвено положение, да може да се тонира. И болен да е, заеме ли това положение, той непременно ще оздравее. Днес всички хора се стремят към придобиване на знания, заради което изучават различни науки. Много науки изучават, но все недоволни остават. Никоя наука не може да им помогне да се справят с мъчнотиите и трудностите в живота. Истинска наука е тази, която определя положението на човека, като му дава права насока, учи го на ония правилни геометрични форми, каквито природата създава. Ако всяка планета се движи по своя орбита, ако всеки атом се движи по свой, строго начертан път, и човек, като разумно същество, ще се движи по свой определен път. Достатъчно е със ставането си от сън човек да знае как да застане, какво положение да вземе тялото му, за да се свърже с ония разумни същества, които управляват вселената, и от тях направо да възприема. Има ли разположението на разумните същества, човек ще улесни живота си. При това положение той няма да се безпокои какво ще стане с него. Помисли ли човек, че може да живее и да работи сам, той прекъсва връзката си с разумния свят. Щом изпадне в това положение, той вижда, че работите му започват да се объркват. Не само обикновеният човек, но и светията не може да работи сам. Светията се радва и на малките си придобивки, както на големите.

Казано е в Писанието: „Верният в малкото е верен и в голямото“. Това проповядва и новото учение. Някой мисли, че е дребна работа какво положение да даде на тялото си, къде да сложи ръцете си и т.н. Външно тия неща са дребни, но всъщност те са от голяма важност за човека. Не е безразлично как и къде слага човек ръцете си. Някой застава на молитва, но не знае къде да сложи ръцете си. Най-естественото положение е ръцете да бъдат спуснати надолу, в почивателно състояние. Преди да започне да се моли, човек трябва да се изправи, със спуснати надолу ръце, и така да прекара десетина минути в съзерцание, свободен от всякакви вълнения и грижи. Това положение на ръцете помага и за правилното кръвообращение.

Мнозина казват, че са остарели вече, че не се интересуват от живота. Щом са могли да остареят, те могат и да се подмладят. Казват, че са религиозни, а същевременно остаряват. Каква религия е тази, която не може да подмлади човека, нито може да даде подтик на неговите дарби и способности да се развиват? Ако въздухът, който човек диша, не може да внесе живот в него, защо му е той? Ако светлината и топлината, които възприема от слънцето, не внасят живот в него, защо му са те? Ако православният се кръсти и не може да се освободи от злото, защо трябва да се кръсти? Има един начин на кръстене, при който човек се магнетизира, т.е. внася магнетизъм в организма си. Така той се лекува. Хората и до днес още не правят кръста, както трябва, и дохождат до пълно механизиране. Какво означава кръстът? Когато се кръсти, човек слага пръстите си първо на главата, което значи, че трябва да мисли. После, той слага ръката си на корема, което значи, че трябва да яде малко. Най-после, той слага ръката си на дясното и на лявото рамо, което значи, че трябва да работи. Следователно, да се кръстиш, това значи, че трябва да мислиш много, да ядеш малко и да работиш повече. Работата е от Бога, трудът – от хората, а мъчението – от дявола.

Как може човек да се подмлади? Как може да направи косите си черни? За да боядиса косата си, човек трябва да внесе в ума си светли мисли, а в сърцето си – благородни, възвишени чувства. Същевременно нека употребява цяла година, или година и половина, коприва. Като яде коприва, косата му ще почернее. Всички възможности се крият в мисълта. Тя регулира функциите на органите в човешкото тяло. Тя регулира всички системи в човека. Щом човек изправи мисълта си, и функциите на неговите системи се оправят. Когато всички функции на човешкия организъм бъдат в изправно положение, работите му се нареждат моментално. В една година той може да постигне толкова, колкото в 20 години. И обратно: Не са ли в изправно положение функциите на органите в човешкия организъм, в една година, даже и в един момент, той може да изгуби това, което е спечелил в 20 години. Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това са задачи, които правилно трябва да разрешите. Болестите са състояния, които съществуват извън времето и пространството. Отрицателната мисъл може да създаде ред болезнени състояния. Хармоничната мисъл пък може да махне тези състояния. Мощно нещо е човешката мисъл.

Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалид. Един ден тя чела в една медицинска книга, че човек може да се лекува с вяра и мисъл. Тя веднага скочила от леглото си и казала: „И аз мога да приложа вярата си. В името на Господа Исуса Христа ставам от леглото“. Както казала, така направила. Като я видял вън от леглото, мъжът и се почудил какво е станало с нея. Когато влезе в човешката мисъл, Любовта върши чудеса. Любовта е начало и край на нещата. Мъдростта е причина и последствие. Любовта и Мъдростта вървят заедно. Сега, имайте предвид две важни неща: условия и възможности. Условията представят външния живот; те не зависят от човека. Възможностите пък са вътре в човека; те са свързани с неговия вътрешен живот. Условията всякога се подчиняват на възможностите, както външният живот се подчинява на вътрешния. Като знаете това, занимавайте се главно с възможностите, които се крият във вас, но не и с условията, които са вън от вас.

Да не се занимавате с условията, това значи да отхвърлите външния свят. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито от външния свят, нито от условията, но ще знаете, че те не трябва да спират вашето развитие. Не се борете със света, но ползвайте се от него. Изучавайте света, за да го разбирате, да не ви подчини със своите условия. И тъй, искате ли да се ползвате от условията, вие трябва да приложите възможностите, които се крият във вас. Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. – „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия. Какво се ползва човек от добрите условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислят, че като знаят асторология, като разбират съчетанията на планетите, могат да изменят настоящето си, да подобрят бъдещето си. Въпреки всичкото си знание, те не успяват да подобрят живота си. За да си помогне сам, човек трябва да разбира условията и възможностите, които се крият във физическия, в духовния и в Божествения свят. Значи той трябва да разбира хороскопите на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако се ползва само от първия хороскоп, човек може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопите на двата свята, той ще подобри положението си два пъти повече от първия случай. Най-после, ако познава трите хороскопа, той ще подобри живота си изцяло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си. Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на големи страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовта, човек трябва да е готов да я постави на мястото и. Той трябва да и каже: „Не искам само да паля чергите на хората, но да любя, както Бог люби“. Венера трябва да внесе мир и радост в човешката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огън в олтара на човешката душа.

И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто в света. Какво представят болестите, греха, това е отживяло времето си. Ние не се интересуваме от живота на Адам и Ева. Ние не се интересуваме нито от живота на Давида и Соломона. На времето си те са живяли по един начин, но ако дойдат при новите условия, те ще живеят по друг начин. Ако ескимосът живее при нови условия, той няма да се облича и храни, както се е обличал и хранил на север. Той ще се ползва разумно от благоприятните условия на живота. Неблагоприятните условия на живота не могат да бъдат идеал за човека.

Като ученици, от вас се искат следните неща: Много да мислите, малко да ядете, повече да работите. Да мислиш много, това подразбира да имаш чиста мисъл. Каквото предприеме с мисълта си, човек трябва да го очисти от всички примеси. Остане ли нещо нечисто в мисълта му, без да иска, той опетнява и себе си, и своите ближни. Човек трябва да има чисти мисли и чисти чувства, като вътрешен морал в себе си. Има ли този морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. Да яде човек малко, това значи да не преяжда нито в мисли, нито в чувства. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека.

Като се намерят в известно затруднение, хората казват: „Господ да оправя работите!“ Бог е направил работите добре, няма каква да ги оправя. Своите лични работи вие сами ще оправите, като бъдете съработници с Бога. Работете на Божествената нива с Любов, с радост и с чистота в мислите и в чувствата си. Това приближава човека към новия живот – живот на Любов, на работа и на свобода.

Проявената Божия Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 2 април 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help