Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Органична и неорганична материя

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Сега ще ви задам няколко въпроса: Какво разбирате под думите „убеден“ и „убеждение“? Всеки, който яде, може ли да се нарече герой? Всяка пукната стомна, от която водата тече, река ли е? Сегашните хора се оплакват от противоречията на живота. На какво се дължат противоречията? Ще кажете, че някои от противоречията са кармически. – Какво разбирате под думата „карма“? – Кармата е закон на причини и последствия. – Какво разбирате под понятията „добро“ и „зло“? Според някои доброто и злото са сили, които работят в света. Едни хора вярват в доброто, а други – в злото. Като вярват в доброто и в злото, хората все трябва да придобият нещо. Който вярва в доброто, рано или късно ще придобие нещо. Но и в злото да вярва, пак ще придобие нещо. За пример, някой има да взима 1000 лева от съседа си. Обаче съседът му постоянно се извинява, че няма пари, не може да плати дълга си. Най-после, кредиторът казва: „Тази работа с добро не става, но аз ще приложа злото“. Той дава съседа си под съд и го осъжда да му плати 1000 лева в 3 дни, заедно с разноските по делото.

Като сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че за всяко неизпълнение на законите трябва да плащате глоби. Не само това, но трябва да знаете при всички случаи какви глоби ще плащате. За всяко неразположение, за всяка тревога човек плаща известна глоба. Лошо нещо е глобата, защото взима от човека. Дето няма глоба, там е доброто. На същото основание и хората се делят на добри и лоши. Добър е този, който дава; лош е този, който взима.

Следователно добро е онова, което дава нещо на живота; зло е онова, което отнема нещо от живота. Както в Природата съществуват доброто и злото като сили, така те се преплитат и в човека и вършат своята работа. Доброто и злото се различават по материята, с която работят. Материята, с която злото работи, е несъзнателна, мъртва и без всякаква интелигентност. Тази материя наричаме неорганическа. Който уповава само на нея, свършва със смърт. – Защо? – Защото тя отнема нещо съществено от живота. Доброто работи със съзнателна, интелигентна, жива материя, наречена органическа. Тази материя носи мисълта и живота. Неорганическата материя е дадена на човека за употреба, да я обработи и да се ползва от нея. Някой казва, че животът трябва да се използва. Не, животът не може да се използва, защото Бог е живот.

Човек може да бъде проводник на живота, но в никой случай не може да го използва, т.е. да го употреби за нещо. – Защо? – Защото животът е неделим. Само частите могат да се използват, а Цялото не може. Докато понятията на човека за живота са частични, той всякога ще мисли, че може да го използва. Частите, в които се крият и доброто, и злото, могат да се употребят. Не употребите ли материята на злото и на доброто, вие ще създадете още по-голямо зло. За пример, добре е да си хапнете, но още по-добре е, ако разделите яденето си с някой беден човек. Ако не разделите яденето си с бедния, една част от него ще остане за другия ден и ще се развали. Значи, ако не употребите материята на доброто за добро, злото ще дойде. И ако не употребите материята на злото за добро, злото ще се прояви с по-голяма сила. Злото, като мъртва материя, трябва да се обработва, да се одухотвори. За пример, ако спите няколко нощи върху камъни, колкото и да сте силни, те ще изтеглят нещо от тялото ви. Те ще отнемат част от силите на вашия организъм. Като знаете това, избягвайте да спите на камъните, за да не платите с живота си. Избягвайте ония хора, в които мъртвата материя е взела надмощие над живата. Влезете ли в близко отношение с тях, вие непременно ще платите с живота си. Най-ценното нещо, което е дадено на човека, е животът. За да запази живота си, той трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. Животът не се заключава нито в богатството, нито в удобствата, нито в храната. Някой обича да яде агнета, кокошки, но не може да използва храната си така, както разумният и съзнателен човек. Разумният може да употреби само 100 грама хляб на ден, но знае как да го използва. Всичко се крие в мисълта на човека. Умът е проводник на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползвате от живота. Не е въпрос до трупане на богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано. Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират.

Как ще изразите „доброто“ музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева. Като удари силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение. Пианистът пак удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче как ще изразите „доброто“ музикално?

Представете си, че двама души – кредитор и длъжник, се срещат. Длъжникът решил да плати дълга си с лихвите даже, заради което има добро разположение. Кредиторът обаче решил да прости задължението на длъжника си, вследствие на което е изпълнен с приятно, топло чувство. И двамата са проникнати от доброто. И двамата имат разположение да пеят и да свирят. Ако мълчат, ако нямат разположение за пеене, те са попаднали на музикални паузи. Колкото повече мълчи вашият кредитор, толкова по-големи са паузите в музикалната пиеса. Щом мълчи дълго време, длъжникът трябва да се готви да плаща. Започне ли кредиторът да пее и да свири, това е признак, че е готов да прости на длъжника си или целия дълг, или 50 на 100 от дълга му. Истинският музикант трябва да познава тона на доброто и да го предаде чрез инструмента си. Всяко чувство, всяка мисъл има свой специфичен тон. Може ли да попадне на тия тонове, музикантът не само свири, но и говори чрез инструмента си. Неговата музика действа благотворно върху слушателите му. И тъй, задачата на човек е да бъде проводник на великия живот. За да постигне това, той трябва да дава достъп на добри чувства в сърцето си и на добри мисли в ума си. Добрите мисли и чувства съставят разумността в човека, чрез която животът иде. За да придобие тази разумност, човек трябва да се свърже със съзнателната Природа и да се подчинява на нейните закони. Ние не говорим за мъртвата природа, която иска да владее човека. Що се отнася до тази природа, човек ще я организира в себе си. С други думи казано: Човек ще организира мъртвата материя, а на живота и разумна материя ще се подчини. В това именно седи истинското възпитание и самовъзпитание. В разумната, жива Природа всички неща са еднакви. Там всички същества имат еднакво разбиране за доброто, за морала, за живота и т.н. Какво нещо е доброто? Добро е това, което отваря път към живота. Добро е това, което носи светлина и топлина за човека. Злото пък отнема светлината и топлината. Без светлина и топлина животът не се проявява. На физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния – друго. Колкото по-високо се качвате, понятието ви за светлината се разширява. Хората се делят на светски и духовни. – Кой е духовен човек? Духовният човек има правилни разбирания за разумността в Природата. Той вижда разумността, проявена в цялата Природа, както и в живота, вследствие на което не се пита, съществува ли Бог, или не съществува. Той знае какво нещо са работата, трудът и мъчението. Той знае кой човек е млад и кой – стар. Защо човек остарява, и това знае. Духовният човек знае, че работата е от Бога, трудът – от човека, а мъчението – от дявола. Значи, когато работиш, Бог е с тебе; когато се трудиш, човекът е с тебе; когато се мъчиш, дяволът е с тебе. Дето е мъчението, там е смъртта. И обратно: Където е смъртта, там е мъчението. Който е минал през мъчението, все е умрял за нещо. Дойде ли страданието, човек има възможност да се повдигне. При мъчението човек губи материята на злото, т.е. мъртвата материя в себе си, но запазва живота си. Дали отива на онзи свят или остава на земята, не е важно. Важно е човек да запази живота си. Като заминава за онзи свят, праведният оставя мъртвата и непотребна материя на земята, а със себе си взема само живата. Малцина вярват в онзи свят, но в края на краищата всички го опитват. – Къде отива човек след смъртта си? – На различни места. Неорганическата материя остава при неорганическата, органическата – при органическата, а животът – при живота. Това е, което наричаме разлагане. Под понятието „разлагане“ разбираме сортиране на материята и на силите в Природата. Който е живял в света на доброто, последното ще го посрещне, ще го облече, нахрани и ще му отвори път към Великия живот. Който е живял в света на злото, ще бъде посрещнат от злото. – Какво иска злото от човека? – Да отнеме живота му. Какво иска вълкът от овцата? Животът и. Като я види, ще я сграбчи и изяде. Има овце, които вълкът не може да яде. Той може да яде само мъртвата материя, но до живата им не се докосва.

Следователно, искате ли да ви посрещне доброто, правете добро. Който няма желание да прави добро, сам се осъжда на смърт. Да правиш добро, това значи да даваш нещо от себе си. – Който дава, и на него дават; щом спре да дава, човек престава да получава. Като знаете това, правете добро, за да имате живот в себе си. Една от причините да не прави човек добро се крие в неговия егоизъм. Той трябва да ликвидира с егоизма си съзнателно и доброволно. Не направи ли това сам, ще дойдат страдания върху него. Страданията стопяват коравото, жестоко, егоистично естество на човека. За да не дойдат непосилните страдания върху вас, станете господари на своя егоизъм.

Като се говори за доброто, мнозина казват, че то е празна дума. Те подразбират идеята, че животът и щастието се заключават в ядене и пиене. Значи всичко е в стомаха на човека. Не е така. Яденето има смисъл, когато човек е добър. Ако не е добър, каквато храна да употребява, той не изпитва голяма приятност. Той се намира в положението на болния. Каквото хапне, все му горчи. За да бъде доволен от яденето си, човек трябва да бъде здрав. Какво удоволствие изпитва при храненето онзи, на когото стомахът е разстроен? Каквото тури в стомаха си, ще го върне назад. Стомахът на човека трябва да бъде здрав, да споделя желанието му да яде. Това значи правилна връзка между главата, гърдите и стомаха на човека. Следователно, ако искате да се свържете с някое разумно същество, вие трябва да споделяте неговите възгледи. Ако искате да имате приятел, трябва да споделяте неговите възгледи. И той ще ви бъде приятел, ако споделя вашите възгледи. Всяка душа иска да бъде разбрана от хората. Това значи да споделяте нейните мисли и чувства. Възвишените мисли и чувства не са нищо друго, освен проява на човешката душа. Любовта в човека пък не е нищо друго, освен извор на неговия живот. Ако не даде възможност на Любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Любовта е свързана с живота. Без Любов животът не може да се прояви. Любов и живот са неразривно свързани. Животът е проява на Любовта. Значи първо се проявява Любовта, а после – животът. След всичко това ще се намерят хора да казват, че Любовта е празна работа, че човек не трябва да люби и т.н. Това, което хората наричат любов, е чувствания, подобни на тия, които пияницата изпитва. Любовта подразбира жертва, даване. Може да се жертва и да дава само богатият човек.

И тъй, когато изучавате Природата и живота, преди всичко трябва да познавате проявите на Любовта. Който има Любов, той може да бъде истински учен и разумен човек. Любовта увеличава разумността, дарбите и способностите на човека. Ако някой казва, че люби, а същевременно оглупява, той живее с любовта и желанията на света. Те са от друг характер, не приличат на желанията, които великата Любов внася в човека. Има желания, които причиняват вреда на човека; има желания, които му причиняват полза. Обаче когато се каже нещо за Любовта, ние разбираме онази Любов, която носи живот. Ще кажете, че животът е борба, страдание и др. Това са криви разбирания. Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идат като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота. Ако се отнеме живота на човека абсолютно, тогава иде смъртта. За да се освободи от страданията и от смъртта, човек се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силите му свободно да текат. Засега животът на човека носи радости и страдания. Един ден страданията ще изчезнат и животът ще носи само радости. – Кога ще бъде това? – Когато Любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви. Сегашните хора са дошли до заключение, че без страдания не може. Те са прави в едно отношение само. Докато разумността не вземе надмощие в постъпките на хората, без страдания не може. Обаче когато разумността управлява човека, и без страдания може. Достатъчно е разумният човек отдалеч още да види страданието, за да вземе мерки да го избегне. Ако има да дава пари на някого, достатъчно е кредиторът му да го погледне малко строго, за да си изплати веднага дълга. Има ли смисъл при това положение кредиторът му да го дава под съд, да му причинява излишни страдания? Неразумният взима пари на заем, купува си дрехи, тютюн, иска да се покаже пред момите. Видите ли момък, който мисли само за обличане, ще знаете, че зад него седи бащата. Той не е още от съвършените хора. Докато пуши, човек не е дошъл още до съзнание да различава доброто от злото. Освен физическо пушене има и психическо. Като пуши, човек задръства порите си и не може да диша добре; щом не диша правилно, той не може и да мисли правилно. Пазете се от неща, които подпушват чувствата. Пазете се от мисли, които внасят раздвояване.

Кога човек се раздвоява? – Когато не говори истината. Ако знае истината и не я казва, човек се раздвоява. Щом каже истината, той се успокоява – раздвояването изчезва. Човек се раздвоява и когато изгуби нещо ценно. Щом намери изгубената вещ, той се успокоява. Колкото повече се приближавате до изгубеният предмет, толкова повече се успокоявате. Дойдете ли близо до изгубеното, вие се успокоявате съвършено. Този закон е верен и по отношение на работата, която вършите. Ако пишете нещо – поезия, проза или музикална творба, – в първо време вие сте доволни от себе си. Колкото повече се отдалечавате от работата си, недоволството ви расте. Вие четете няколко пъти написаното от вас, но сам се произнасяте, че сте зелен още. Може да не сте зелен, но не сте се изказали, както трябва. Човек е проводник на разумна реч, но той не е самата разумност. Разумното Слово съществува в света, а човек само го възприема и предава. Затова е казано в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана“. На човека не остава нищо друго, освен да бъде израз на разумното Слово.

Съвременните хора страдат не по нямане на прави възгледи за нещата, но по това, че не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стремежа на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. Щом е така, дайте път на всяка добра и възвишена мисъл, колкото да е малка. Дойде ли в ума ви една добра мисъл, а в сърцето ви – едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ход на добрата мисъл и на доброто чувство в себе си. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто в себе си. Това растене е малко, но крие в себе си грамадна енергия. Малките придобивки на физическия свят представят грамадни енергии в разумния свят. Ако на земята израстеш само една десета част от милиметъра, в разумния свят си придобил голям капитал. Малките придобивки в главата водят към големи придобивки на физическия свят. Като знаете това, не пренебрегвайте малките величини и придобивки. От разумността на човека зависи как ще използва тия придобивки. Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живее вечно. Той носи в себе си вечния живот. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, в Бога ще го намерите. Днес хората не виждат Бога, не Го разбират и познават, защото в съзнанието им се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която пречи на тяхното слънце да изгрее. Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат, да проникне светлина в него, да виждат нещата ясно. Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, извън този свят. Докато живеете във времето и пространството, нещата постоянно се изменят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Поне за момент всеки човек е могъл да влезе в света вън от времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се поддава на описание. За пример, вън е студено, бурно време, вътре – също студ, мрак, лишения, но вие се чувствате разположен, доволен и щастлив. – Защо? – Влезли сте в света, който е вън от времето и пространството. Този свят няма никакво отношение към физическия. Ние наричаме този свят „свят на чистата мисъл“, или „непроявен свят“. Физическият свят пък представя проявения свят. За да мине от проявения в непроявения свят, човек трябва да бъде смел, без никакъв страх.

Какво прави човек, когато минава през някаква опасност? Той затваря очите си – страх го е да гледа. Когато минава от едно състояние в друго, човек трябва да бъде с отворени очи, от нищо да не се страхува. Само така страхът ще го напусне. Където влезе животът, страхът отстъпва. Когато противоречията изчезнат, страхът отстъпва мястото си на Любовта. Щом си отиде Любовта, страхът заема мястото и. Страхът показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония. Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклоняването на човека. Престъпниците са крайно страхливи, но се показват смели. Всъщност те имат голям вътрешен страх.

Страхът е общ за всички хора, за всички живи същества. Няма човек в света, който да не изпитва страх: апашът краде, но страх го е; учителят преподава, но се страхува да не направи някаква погрешка. Малко или много, всички хора се страхуват. Когато някой казва, че не е страхлив, това значи, че е разумен. И разумният е страхлив, но понеже дава предимство на разумността, страхът остава на последно място.

Следователно, когато доброто вземе надмощие в човека, страхът отстъпва. На мястото на страха иде Любовта. Където е Любовта, там е животът. Където е животът, там се проявяват интелигентността, благородството, знанието и т.н. Стремете се към живота, за да придобиете всичко, което душата ви желае.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 28 март 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help