Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Съзнателният живот

Размишление върху съзнателния живот.

За какво страда човек? Човек страда за това, което е изгубил. Какво най-много цени човек в живота си? На този въпрос мъчно може да се даде отговор. Защо? Защото в различни случаи човек цени различни неща. Ако е отишъл на концерта, да слуша някой цигулар, човек може да цени цигуларя, свиренето или цигулката. Като изучава тоновете при свирене на различни музиканти, специално цигулари, човек вижда, че тонът трябва да има освен чистота, още и мекота, сила, и да произвежда мисъл. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка представят тонове на цигулката, или на какъв да е инструмент, по който се определя човешкият характер. В музиката се говори за чисти, правилни тонове, а в живота – за хармонични и нехармонични действия. Дето има хармония, там има право. Същевременно всяка правилна форма съдържа в себе си известен морал.

Днес всички говорят за морал, но малцина го имат в себе си. Да имаш морал, това значи да виждаш нещата правилно. Сегашните хора не виждат правилно, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. Например, слушате бащата и майката да казват за сина си: „Голям нехранимайко е нашият син! Няма да излезе човек от него“. Младата мома казва за същия момък, че е отличен човек. Професорът казва, че е даровит, способен момък. Кой от тримата е най-прав: бащата, младата мома или професорът? Всички имат право, но най-голямото право се пада на бащата. Той разбира сина си най-добре. Пък и човек сам се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Ако не постъпва добре със себе си, човек не може да постъпва добре и с другите. При това положение човек не може да има никакво верую.

Ще каже някой, че има достойнство, че не иска да го тъпчат. Който има достойнство, той трябва да се отнася правилно с всички разумни същества. Какви трябва да бъдат отношенията между две разумни същества? Първото нещо, което се изисква в отношенията им, е искреността. Щом са искрени помежду си, отношенията им всякога ще бъдат правилни. Освен това, те трябва да имат поне три допирни точки помежду си. И тогава, като говорят, те лесно ще се разбират. Докато са на земята, те разглеждат и изучават нещата по един начин. Отидат ли в духовния свят, там ги изучават по друг начин. Докато е на земята, човек трябва да учи много, за да се домогне до известно знание. В духовния свят, обаче, в малко време той придобива много знания. Там светлината е голяма, вследствие на което изведнъж вижда всичко. Там лесно се придобиват знания, но лесно се губят. Разумните същества знаят разликата между двата свята и лесно се ориентират. Тази е причината, поради която лесно се разбират. Между тях не произлизат такива противоречия, каквито между обикновените хора.

Следователно, щом сте дошли на земята, вие трябва да работите, да се ориентирате в духовния свят, защото той направлява физическия. Отношението между духовния и физическия свят е такова, каквото между клоните и корените на дървото. От състоянието на клоните ще познаете състоянието на корените. И обратно: от корените ще познаете състоянието на клоните. Ако корените се повредят, и клоните ще започнат да страдат. Често в човека се явява желание да отиде в духовния свят. Това е невъзможно. Защо? Защото човек е корен. За да отиде в духовния свят, коренът трябва да измени естеството си, да стане клон. И обратно: ако някое същество от духовния свят пожелае да слезе на земята, също така трябва да измени състоянието си, да стане корен. Какво ще стане с дървото, ако коренът му пожелае да посети клоните? Дървото ще изсъхне. Или какво ще стане с дървото, ако клоните пожелаят да посетят корена? Ще изсъхне. Искат ли да останат на мястото на корена, клоните трябва да претърпят видоизменение, да се превърнат на корени.

Религиозните хора се стремят да влязат в духовния свят, с цел да видят онова, което на земята не са могли да видят. От друга страна, те се стремят да станат любимци на Бога. И това е възможно, но при следното условие: от деня на раждането до деня на заминаването си човек да не е отправил нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка към кое да е същество, създадено от Бога. Това не значи, че Бог не обича човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Бог обича човека, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително с него. Колко животни, колко хора човек е пренебрегнал! Като мине покрай някоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълк, насочи пушката си и го застреля. Защо убива вълка? Защото нападал овцете. Защо убива лисицата? Защото нападала кокошките. Какво ще кажете за човека, който напада и овцете, и кокошките? Трябва ли да дойде някой по-силен от него да го убие? Като говори и върши някои неща, човек трябва да бъде справедлив. Ако той има нужда от храна, и вълкът, и лисицата се нуждаят от същото.

Като се намерят в затруднения и противоречия, като падат и стават, мнозина се утешават с това, че последният момент определя тяхното бъдеще. Не, човек определя бъдещето си от първия и последния момент на своя живот. Като съедините тия два момента, ще образувате кръга, в който той се е движил. Този кръг представя част от неговия живот. Защо? Защото целият живот на човека е съставен от много първи и последни моменти. Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута. Това показва, че човек се е родил, но окончателно не се е родил. Промените, през които той минава, показват тъкмо това, че човек не е завършил още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършен процес, в който не стават никакви промени. Като излезе из утробата на майка си, детето минава през всички радости и страдания, каквито майката е преживяла през периода на своята бременност.

Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. Днес всички хора са бременни и трябва да родят. Казваме, че човек трябва да живее. За кого? За детето в себе си. Няма човек на земята, който да не е бременен. Намерите ли един човек, който да не е бременен, ще знаете, че нож виси над главата му. Защо колят яловата крава? Защото не може да се тели. В преносен смисъл на думата ялов човек разбираме онзи, който няма никаква мисъл, никакво чувство, никакво желание в себе си. Този човек не е бременен.

Като ученици, вие трябва да имате широки възгледи за живота, да се освободите от дребнавостите. Кой какво направил, това не е ваша работа. Стремете се към възвишеното в света, към отношения, каквито разумните същества имат помежду си. Гледайте на земния живот като на преходен. Докато сте на земята, ще учите, ще вярвате, да изработите нещо ценно, което да занесете със себе си на онзи свят. – „Съществува ли онзи свят?“ – Сами ще проверите. Много хора са виждали своите близки покойници, но едни от тях вярват на очите си, други не вярват. Който вярва, той може да се ползва. Който не вярва, той ще провери нещата в бъдеще.

Съвременните хора вярват в много неща, но не вярват, че животът не се прекъсва. Живот има и на земята, и на другия свят. Вярата на съвременните хора е лишена от обекта, който може да ги ориентира в живота. Те знаят само, че са страдали много, че главите им побелели от страдания. Какво от това, че са страдали? Поумнели ли са от страданията? Ако човек страда и поумнява, страданията са на място. Като поумнее, човек трябва да приложи Любовта. Само разумният знае как да люби. Когато люби, глупавият върши ред грешки, за които после съжалява. Любовта дава и никога не съжалява. Проявява ли Любовта си, човек трябва да бъде чистосърдечен, искрен към себе си и към ближните си, да бъде готов всякога да изправя грешките си. Щом е искрен, той вижда грешките си и лесно ги изправя. Защо сте грешили, не питайте. Кой е причината да грешите, също не питайте. Защо? Защото причините на нещата се крият в далечното минало, дето човек не може лесно да проникне. Като греши, човек разполага с възможности да се изправя и да учи. Ако греши в Любовта, човек има възможност да я разбере по-добре. Иначе той не би могъл да я разбере. Колкото по-нагоре се качва човек, толкова по-малко ще греши и ще изучава причините на нещата. Като дойде до причинния свят, той ще види грешките си и ще се усмихне на себе си, че е бил толкова глупав да страда за нищо и никакво.

Казано е в Евангелието, че Бог е огън всепояждащ. Това е крив превод. Бог е огън, наистина, но огън, който носи живот в себе си. Сам по себе си Божественият огън не разрушава. Човешкият огън гори, разрушава нещата. Понеже хората не познават Божествения огън, те приписват на Бога качества, които не притежава. Невъзможно е огънят на Божествения свят да изгаря нещата. Този огън чисти, възраства и съгражда. Този огън е всепояждащ за онзи, който се противи. Казва се още, че този огън ще дойде от облаците някъде. Не, той ще се яви в умовете на хората, в техните мисли. Ако Христос не влезе в умовете на хората, хиляди години още могат да Го чакат, но Той няма да се яви. В 1845 г. американците очакваха явяването на Христа. Милиони вярващи бяха облечени в бели дрехи и рано сутринта, преди изгрев на слънцето, те очакваха Христа да дойде на земята. Така са предсказали тогавашните пророци, но предсказанието им претърпя крах. Впрочем, Христос дойде и тогава, но не в плът, а като идея. Той влезе в умовете на хората, след което спиритизмът се яви в света.

В 1915 г. религиозните пак очакваха слизането на Христа на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде във форма на нови идеи, които се зародиха в умовете на управници, учени и философи, но пак не Го разбраха. Ако умовете на цялото духовенство, на всички учени, философи се съединят в едно, те ще възприемат новите идеи и ще отворят пътя на Христа към земята. Той ще дойде на земята и славно ще бъде Неговото посрещане: учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадат ръка и ще се възлюбят. Духовенството ще хвърли своите стари, черни дрехи и ще се облече в нови бели дрехи. Царете и князете ще отварят дворците си, всички да влизат свободно, да ги посещават. Професорите ще отворят широко вратите си, безпрепятствено да влиза всеки, който търси светлина. Търговците ще отворят магазините си и даром ще дават. Кой каквото има, даром ще дава. Няма човек в света, който да не отвори сърцето и ума си при идването на Христа на земята.

Съвременните хора не могат още да отворят сърцата и умовете си, защото единият или двата им крака са изкълчени. Някой изкълчил крака си, а близките му казват да върви право. – „Не мога, кракът ми е изкълчен.“ – Намести го. – „Не мога сам.“ – Прав е човекът, не може сам да намести крака си. Ако искаш да ходи право, помогни му. Наместиш ли крака му, той ще върви право, стройно като войник. Изкълчените крака на много от съвременните хора представят техните изкривени идеи. С такива идеи не може да се върви напред. Те трябва да се изправят. Изправят ли се идеите на човека, и ходът му се изправя. Новото учение има задача да намести изкълчените крака на хората, т.е. да изправи идеите им. Новото учение е несъвместимо със стария ред и порядък на нещата. Царството Божие не може да дойде при стария ред и порядък на живота.

Днес всички хора се оплакват от страданията си, защото не разбират техния смисъл. Те не знаят, че в страданията се крият блага, каквито другаде мъчно могат да се намерят. За да извлече благата, които се съдържат в страданията, човек трябва да бъде маг. Разумното страдание не е нищо друго, освен пръчица в ръката на любящия баща, на добрия учител. Тази пръчица прави човека истински човек. Който е опитал тази пръчица върху гърба си, той е станал човек. Който не я е опитал, той е останал глупец. За да поумнее, от време на време пръчицата трябва да играе върху неговия гръб. Като съзнаете значението на тази пръчица, вие трябва да благодарите на всеки, който си е послужил разумно с нея, а не да се оплаквате, че са ви измъчвали. Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитности, няма живот.

Казано е в Писанието: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“. Значи не може човек да се утеши, докато не е страдал, докато не се нажали. Привилегия е човек да страда. Ще каже някой, че не иска да бъде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трябва да знаете: Човек ще страда и като мъж, и като жена. Страданията са неизбежни. Щом е жена, ще ражда. Не ражда ли, ще бъде ялова крава, над главата на която ножът ще виси всеки момент. Щом си мъж, непременно ще градиш и твориш. Не твориш ли, ножът ще виси и върху твоята глава. С други думи казано: Сърцето ще ражда, ще приготвя материал, а умът ще гради, ще обработва този материал. Ако мъжът и жената, ако умът и сърцето не изпълняват великите Божии закони, те ще се превърнат в пустини, в безводни планини и неплодородни полета. Като живее на земята, човек трябва да бъде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой.

Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието и се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил. Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания. Мнозина не успяват, защото очакват благоприятни условия. Те приличат на онези ученици, които разчитат на учителите си, те да ги спасят и извадят от безизходното положение. Добрите учители ще дойдат, но те искат способни ученици, добре да разбират и прилагат учението им. Нима Христос, един от Великите Учители, не дойде преди 2,000 години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на света? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днес още не е приложено. Защо? Хората не са готови още за това учение. Някои са го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричат християни, трябва да приложат учението на Христа в живота си. Не желаят ли да го приложат, колкото пъти да дохожда Христос на земята, учението Му ще остане неприложено. Преди всичко вие трябва да се освободите от своя вътрешен страх. За това ще ви помогне Любовта. Казано е в Писанието, че Любовта изпъжда страха вън от човека. Страхливият не може да влезе в Царството Божие, в царството на Любовта. Да любиш, това значи да се примириш с Бога, с всички живи същества. Който люби, той вижда и външната, и вътрешната страна на живота. Който не е приел Любовта в себе си, той вижда само външната страна на живота, вследствие на което се натъква на големи противоречия.

Като ученици, вие трябва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен. Не може да бъде приет за ученик в окултна школа онзи, който не е в състояние да превърне желязото в злато и обикновения камък в диамант. Това са изпити, през които всеки човек неизбежно трябва да мине. Чрез изпитанията човек придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мъчнотиите в живота си. За да бъде приет като ученик в Божествената Школа, т.е. в школата на Великия живот, човек се изпитва в търпение, милосърдие, любов и знание. Като изпитва човека, невидимият свят проверява какво може да излезе от него. От успеха, който човек е показал при изпитите си, зависи неговото място в света. Както вие определяте мястото на всяко животно, така и невидимият свят определи мястото на всеки човек в живота. Вие туряте кокошката в курник, свинята – в свинарник, коня – в конюшна и т.н. Мястото на човека се определя от неговата мисъл. Когато говорим за рая, ние разбираме общество на хора с висока мисъл и просветено съзнание. Следователно всеки човек, който има възвишена мисъл и пробудено съзнание, ще живее в рая. Иска ли да влезе в рая, първият изпит, на който подлагат човека, е да изсвири или изпее едно класическо парче. Вторият предмет, по който ще го поставят на изпит, е да напише едно стихотворение. Не може ли да издържи изпитите си, ще му кажат, че като се приготви добре, тогава ще го приемат в рая.

Съвременните хора не успяват в живота си, защото живеят повече за себе си. За да имат успеха в живота си, те трябва взаимно да си помагат. Видят ли някой болен, те трябва да му се притекат на помощ, кой с каквото може: един ще му помогне с пари, друг ще му направи някакъв компрес, трети ще му прислужва в приготвяне на храната и т.н. Ако пък някой е слаб в уроците си, ще му изпращате своите добри пожелания, да се насърчи. Каквото правите, ръководете се от принципа: Който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошъл на земята, човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите. Ако не знаете къде има чиста, изворна вода, ближният ще ви покаже, но вие сами трябва да си донесете чаша и да си гребнете, колкото искате. Учителят ще ви даде светлина, но вие сами трябва да я използвате, да придобиете знание. В това се заключава новото учение.

И тъй, искате ли да успявате, разглеждайте живота от неговата добра страна, чрез която Бог се проявява. Ако чувалът ви е празен, не се обезсърчавайте. Потърсете онзи хамбар, в който житото е в изобилие. Този хамбар е Божествен. От него всичко излиза даром. – „Как ще го намеря?“ – Запали свещта си. Запалената свещ представя човешкия ум, който трябва да се приложи в действие. Търсете изобилие в Бога, а не в човека. Дърветата, които Бог е посадил, дават изобилно. Взимайте от техните плодове и благодарете за всичко, което получавате. Как ще изкажете благодарността си? Като полеете дървото и посадите семките му. Човек трябва да дойде до съзнание да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигнал над обикновения живот, над обикновените условия.

Днес от всички хора се изисква права, чиста мисъл. Каквото да се случи в живота им, те трябва да имат будно съзнание, да пазят чистотата на своята мисъл. Като живее на земята, човек неизбежно ще се натъква на лоши мисли, които идат отвън или пък се зараждат в самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя с тях. Не е въпрос да пъди нечистите мисли от себе си, но да им даде нещо, с което да ги задоволи. Щом ги задоволи, те сами ще си отидат. Христос изпъждаше лошите духове от хората с Любов, а не с насилие. Приложите ли насилието по отношение на лошите мисли и чувства в себе си, вместо да се освободите от тях, те ще се стремят повече да се закрепват. Насилието ражда насилие. Като знаете този закон, служете си с Любов. Любовта е единствената сила, която може да освободи човека от всички противоречия и ограничения.

Чиста мисъл е нужна на човека. Щом мисълта е чиста, и чувствата му ще бъдат чисти. Щом мислите и чувствата са чисти, и постъпките му ще бъдат чисти.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 26 март 1930 г., София, Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help