Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Възпитателни методи

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Размишление върху законите на здравето.

Често се говори, че човек трябва да живее за Цялото, а не за частите. Какво разбирате под думите „живот за Цялото“? Кое е цялото в човека? Цялото в човека е неговото тяло, а частите му – отделните органи. Тъй щото, да живее човек за цялото си тяло, това значи едновременно да има предвид интереса и на главата, и на гърдите, и на стомаха, и на ръцете, и на краката си. Така ли живее човек? Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите, други – от ушите, трети – от ръцете си и т.н. Благодарение на този частичен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести. Да се грижи човек за цялото си тяло, той трябва да има предвид интереса на своята воля, на своя ум и на своето сърце. Да се грижи човек за Божественото цяло, това значи да има предвид интереса на своята душа и на своя дух.

Хиромантиците се интересуват главно от човешката ръка: формата и големината, устройството, големината и формата на пръстите и т.н.

Като изучавате положението на пръстите на ръката, виждате, че трите средни пръста имат фронт и тил, а крайните – палецът и малкият, имат само фронт, нямат тил. Средният пръст има отношение към показалеца и към безименния, някога повече към показалеца, някога – към безименния. Ако отношението му към безименния е по-голямо, той се наклонява към него; ако отношението му към показалеца е по-голямо, той се наклонява към него. Понеже малкият пръст е лишен от тил, т.е. няма кой да го крепи, често полегва и се изкривява. Обаче ако следва законите на безименния пръст, той е справедлив. Понякога и показалецът полегва. Затова се явява спор, кой от двата пръста лъже повече. За това на малките деца съединяват показалеца с малкия пръст, над средния и безименния. Показалецът казва на малкия пръст: „Ти трябва да знаеш, че аз съм те учил да говориш, затова ще ми отстъпваш“. Пред каквато опасност да се намери показалецът, положението му не е много страшно. – Защо? – Тил има той – палецът. Наистина, далеч е тилът на показалеца, но все пак има тил. Показалецът представя човека, който работи за своето изправяне. Да се изправи човек, това значи да събуди Божественото в себе си, т.е. да повика своя палец на помощ.

Всеки пръст от човешката ръка е свързан с известен център или орган на мозъка. Всеки орган е свързан със специфични сили. Тия сили пък са свързани с разумни области и светове. Достатъчно е човек да повдигне един от пръстите си, за да се свърже със съответния орган, през който текат енергии от разумния свят. Всеки пръст на ръката представя част от човека. Хванете ли един от пръстите на човека, вие се свързвате с някои негови прояви. Чрез движението на пръстите си човек изявява своята разумност. Ако поставите показалеца си на някоя част от челото, вие събуждате в себе си мисъл.

Следователно, като знаете, че през всеки пръст минават съответни сили, които предизвикват различни мисли в ума ви, вие трябва да реформирате пръстите си. Които не знаят това, чрез много работа или от голяма леност осакатяват пръстите си. Разумният знае това и работи толкова, колкото е нужно. През всеки пръст трябва да минава толкова енергия, колкото е необходимо за развитието на човека. Значи пръстите възприемат енергията, която иде от възвишения свят. Понеже всичко в Природата е точно определено, всеки пръст, всяка ръка трябва да приеме толкова енергия, колкото е предвидено. Вземе ли повече, отколкото трябва, тя ще ви застави да платите. Как ще върнете излишната енергия, която сте приели от Природата? Чрез болести, чрез кризи, чрез изпитания. Природата не търпи никакви лъжи, никакви хитрини. Досега никой човек не е могъл да надхитри Природата. Колкото и да умува, в края на краищата човек трябва да върне на Природата това, което е надвзел от нея.

Съвременните хора приличат на деца. Те мислят, че ще надхитрят Природата, но остават излъгани. Природата ги хваща за ухото и ги разтърсва добре. Така постъпват майките с малките си деца, когато ги кърмят. Децата обичат да хапят, но майките им ги хващат за ухото и ги разтърсват. Така се отвикват децата от хапане. Всеки човек има в себе си по няколко немирни, своеобразни деца, които трябва да възпитава. Вие трябва от време на време да ги хващате за ухото, да не ви хапят. Мнозина се отнасят снизходително към своите своеобразни деца, т.е. към своите недостатъци, и казват: „Човек съм, не съм божество, все ще направя някаква погрешка. Кой човек не греши?“ Не е така. Всеки човек греши, но той трябва да изправя погрешките си, а не да ги глади и маже и да се прави, че не ги вижда. Всеки недостатък е незаконнородено дете, което трябва да се възпитава. Ако можете да го възпитате, работете върху него; ако не можете, пратете го да си отиде, откъдето е дошло. Колкото по-рано се освободите от него, толкова по-добре за вас. Не го ли изпъдите, ще го храните 20–30 години наред и освен че няма да ви принесе някаква полза, ще ви причини ред пакости.

Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на Природата и да постъпвате като нея. Колкото нежна и внимателна е Природата към благородните и разумни хора, толкова е строга и взискателна към неблагородните и своеобразните. Тя изпълнява стиха, който Христос е казал: „Всяко дърво, което не дава плод, се отсича“. Тя отсича безплодните дървета и ги хвърля в огъня. Това наричаме ние „процес на чистене“. Когато градинарят види, че някое дърво не дава плод, той си казва: „Нека остане още една година. Ще го разкопаваме, ще го поливаме, ще го торим и ако не даде плод, ще го отсечем“. Какво трябва да правите, за да живеете добре? Човек трябва да се освободи от всички анормални черти, които носи в себе си от далечното минало. Човек носи в себе си 4 категории наследствени черти, добри или лоши: лични, семейни, обществени или народни и последната категория – чертите на цялото човечество. Задачата на човека е да се справи с лошите черти и да усили и развие добрите.

Каква е ролята на ръката на физическия свят? Ще кажете, че ролята на ръката е да работи. Това е едната страна. Другата роля на ръката е да бъде справочна книга. Пред каквато мъчнотия да изпадне, човек трябва да спре вниманието си на ръката, да разгледа всичките пръсти, да концентрира вниманието си върху всеки един поотделно, на лявата и на дясната ръка отделно, и след това да вади заключения. Пръстите и ръцете на човека са големи майстори. Те са вложили в себе си отлична скулптура. Не е достатъчно да знаете, че те са работили; но важно е да знаете каква скулптура са създали.

Като говорим за ръката, ние разглеждаме нормалната, здрава ръка, а не анормалната, болна, патологическа ръка. Като изучавате всеки пръст поотделно, както и в зависимост от цялата ръка, виждате, че съществуват известни математически отношения, които показват дали ръката е нормална. Ако ръката е нормална, човек е до известна степен правилно развит. От големината на пръстите съдим за силите, които действат в тях. Най-големият пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Показалецът се намира под влиянието на Юпитер. Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: „Как смееш да ме пипаш? Знае ли кой съм аз?“ Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Безименният пръст определя човешките радости и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката. Ако отрежете безименния пръст на човека, той изпада в голяма меланхолия и голямо отчаяние. Когато енергиите на този пръст не текат правилно, човек лесно се обезнадеждва.

При изучаване на ръката трябва да знаете нормалната големина на ръката, на пръстите и оттам да съдите за аномалиите, които се явяват в различни ръце. За пример, ако показалецът на дадена ръка е 9 сантиметра, безименният трябва да бъде 10, а средният – 11.5 сантиметра. Ако безименният пръст е по-дълъг от средния, т.е. сатурновия, с такъв човек не връзвай приятелство, нито за учител го вземай, нито съдружник го прави. – Защо? – Защото намисли ли да прави нещо, никой не може да му въздейства да не го прави. Той е голямо божество. Никой не може да му повлияе в нещо.

Изобщо, дългите пръсти показват, че тия хора се спират върху подробностите. На тях са дадени повече енергии, отколкото те могат да използват. Ако показалецът е по-дълъг от другите пръсти, такъв човек има силно развити лични чувства. Няма нищо лошо в това, но едновременно трябва да са развити и моралните чувства. Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща. Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка. Ръката на човека още не е завършена. Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци. Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете кое е истина и кое не. Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.

Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения. Мнозина не знаят къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана – не знае къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае къде да държи ръцете си. Всъщност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. – Защо? – Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: „Аз преподавам, но който не знае как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука“. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: „Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене“. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема. Така не трябва да се моли човек.

Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всяко движение, направено на време и на място, е разумно. Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може. Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може. Без глава и без опашка не може. Главата и опашката представят началото и края на нещата. Главата на човека е началото, а стомахът – краят. Каквото главата мисли, стомахът го реализира. Като обработи материалите, стомахът ги изпраща в главата на проверка. Дробовете пък представят междулинието, където се трансформира човешката енергия. Който знае астрологията, намира главата, дробовете и стомаха в човешката ръка. Като погледне ръката на човека, той намира главата, т.е. ума му, в средата на ръката, където е умствената линия; дробовете се намират във венерината област, а стомахът – между Марс и Луната. Когато главата, дробовете и стомахът на човека са добре развити, и съответните области са добре развити.

Забелязано е също, че между дължината на главата и на ръката има известно съответствие; между широчината на ръката и широчината на мозъка също има съответствие. Колкото по-активен е човек, толкова по-дълго е лицето му. Когато лицето стане по-дълго от дължината на мозъка, това показва, че той изразходва повече енергия, отколкото трябва. Вследствие на чрезмерно изразходване на умствена енергия, такива хора са предразположени към неврастения. Тъй щото, като се изучавате, трябва да обърнете внимание на съотношението между лицето и ръката от една страна, и лицето, ръката и тялото – от друга страна. По големина лицето представя една десета част от цялото тяло.

Следователно човек трябва да знае числата, които определят нормалното отношение на частите на неговото тяло. Тези числа са динамически и органически, не са мъртви числа. Природата си служи именно с живи числа, а не със статически. Понякога човек има дълго, или кръгло лице, дълги или къси пръсти на ръката си по наследство, а понякога ги е придобил чрез усилена работа. Когато говорим за правилното съотношение между удовете на тялото, имаме предвид добре организирана глава, добре организирани ръце и добре устроено тяло. Ако ръката е добре оформена, и порите на кожата и са правилни. Наблюдавайте порите на кожата, да видите каква форма имат. Едни от тях са четириъгълни, други – петоъгълни, шестоъгълни и т.н.

Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си като едно от великите блага на физическия свят. За да се проявявате правилно като разумно същество, вие трябва да държите ръката си в изправност. Вглеждайте се в движенията, които ръката прави. Не се позволява на ученика да прави неестествени движения с ръката. Всяко движение на ръката трябва да бъде съзнателно, под контрол на човешката воля. Ако движенията на ръцете са съзнателни, човек се намира в правилни отношения към Природата и може да се разговаря с нея. Ръцете на този човек са добре оформени, пръстите – прави, красиво поставени. Пръстите на ръката са антени, чрез които човек се съобщава с разумния свят. Ако пръстите са криви и безформени, мъчно можете да влезете в разумния свят. И да възприемете някаква мисъл, не знаете отде иде тя, не разбирате смисъла и. Обаче ако пръстите са прави, добре оформени, лесно ще възприемете мислите от разумния свят и ще ги разбирате. В това отношение са правени опити. За пример, някой човек от Лондон изпраща една мисъл до приятеля си в Ню Йорк. Той написва мисълта на един лист, затваря я в плик и писмото изпраща до приятеля си. Обаче преди да получи писмото, той възприема мисълта на приятеля си, написва я точно, както я приел, и я изпраща в Лондон. Когато отворят двата плика, и на двете места е написана една и съща мисъл.

Всички хора трябва да се стремят към това, именно, правилно да възприемат мислите, които идват от възвишения свят. Ако постигнат това, те ще възприемат и своите мисли и добре ще се разбират. Днес хората не се разбират, защото се намират на поле, където мислите им се кръстосват. Вместо да приемат мисълта, която е отправена към тях, те приемат чужди мисли, вследствие на което се натъкват на противоречия. Следователно всяко противоречие се дължи на неестественото състояние, в което се намират удовете на човешкия организъм. Всякаква анормалност в един от удовете на организма води към криво възприемане на нещата. Ако радиото, с което хората си служат, е добър предавател и възприемател на звуковите вълни, колко по-добър предавател и възприемател може да бъде човек. Като по-сложна машина от всякакво физическо радио, човек трябва да държи в изправност всички свои органи, да може правилно да възприема и предава.

Като изучавате ръката си, ще разберете, че палецът определя разумността на човека. Останалите 4 пръста определят възможностите и способностите, които се крият в човека. Които не познават науката на ръката, казват, че човек е създаден по образ и подобие Божие, и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете за човека, който проявява неразумност, подозрение, безлюбие, безверие? Можете ли да кажете, че е създаден по образ и подобие Божие? В Бога нещата са точно определени. Който е създаден по образ и подобие на Бога, той все прилича по нещо на Него. Образът представя човешкото лице, а подобието – неговата ръка. Ръката е израз на Божията разумност в човека. По ръката се познава какво може да излезе от даден човек. Образът, т.е. лицето, показва с какъв капитал разполага човек, за да вземе участие в предприятието, което ръката има предвид. Следователно, ако искате да знаете какъв е умът на човека, гледайте ръката му; ако искате да знаете какъв капитал е вложен в него, гледайте лицето му; ако искате да знаете какъв е неговият произход, гледайте главата му. Сега ще оставим настрана лицето и главата, ще спрем вниманието си върху ръката. По ръката, специално по дължината и формата на ставите на пръстите, може да се определи кой човек е добродетелен и кой не. Между ставите на пръстите има известно математическо съотношение. Ако това съотношение не е правилно, в характера и проявите на човека има нещо ненормално. Ако отношението между ставите на средния пръст е правилно, човек е съвестен. Този човек има един ключ в живота си, който прилага на място. Ръката на човека расте и се изменя до 30-годишна възраст. От 30-годишна възраст нататък пак се изменя, но едва забележимо.

Като изучавате ръката на човека, виждате, че има разлика не само в големината на пръстите и техните стави, но и във формата им. Има пръсти с коническа и цилиндрична форма. Ако пръстите в основата си са широки, а на върха се заострят като конус, тези хора имат добре развита стомашна система и обичат повече да си похапват. Хората, на които пръстите са тънки, дълги и цилиндрични, имат слаб стомах. Те търсят начин как да кредитират стомаха си, да работи по-добре. Откаже ли се стомахът да работи, предприятието им се разпада. За да кредитира стомаха си, човек трябва да усили вярата си. – Къде е мястото на вярата в ръката? – В Юпитеровия пръст. Средният пръст трябва да бъде по-дълъг от показалеца, за да привлече слънчевите енергии към него. Слънчевите енергии оказват влияние върху стомаха. Те събуждат неговата активност. Физически слабите хора трябва да развият средния си пръст. Само по този начин те могат да продължат живота си. В различните възрасти пръстите имат различна дължина. Обаче в човек на средна възраст палецът е дълъг средно 5–7 сантиметра. Ако малкият пръст е дълъг също 7 сантиметра, този човек е много практичен. Ако е борец, той никога няма да се остави да го повалят на земята. Той никога не пада на гърба си. Изобщо, при изучаване ръката и пръстите на ръката добре е да имате предвид и отношенията на всеки пръст към палеца. Каквито познания да имате за ръката, вие трябва да бъдете предпазливи, да не вадите бързи заключения. Едно предсказание е вярно само тогава, когато има белези на три места: на лицето, на главата и на ръката. При това положение предсказанието е 100 на 100 вярно. Ако имате белег за известно качество само на ръката си, а на главата и на лицето няма никакви белези, предсказанието е вярно една трета на 100, а две трети не е вярно.

Задачата ви като ученици се заключава не толкова върху изучаване на ръката, колкото върху наблюдения на ръката. Обширна е науката за ръката, много е писано за нея. Вашата задача обаче е да правите наблюдения върху ръката и от наблюденията да вадите заключения. Като наблюдавате ръката, спирайте вниманието си и върху горната, и върху долната и част. Горната част на ръката е мъжът в човека, а долната – жената. Следователно, ако искате да усилите мъжеството си, гледайте повече горната част на ръката си; ако искате да развивате нещо нежно, благородно в характера си, гледайте долната част на ръката си. Ръката има две лица: горно – космато, мъжко, и долно – гладко, нежно, женско. Значи жената се е освободила вече от космите си. Един ден, когато и мъжът се освободи от космите, ръката ще бъде гладка и отгоре, и отдолу. Като живяла известно време на земята, жената минавала през големи страдания, вследствие на което е придобила по-големи опитности от мъжа.

Хората на бъдещата раса ще се отличават от сегашните. Те ще имат нов тип ръка, която ще отговаря на характера им. – Каква трябва да бъде ръката на пипане? – Нито много мека, нито много твърда; нито много суха, нито много влажна; нито много гореща, нито много студена. Значи по топлина и по мекота ръката трябва да бъде умерена. Като пипнете ръката, трябва да усетите мека, приятна топлина, която да изтича от самия човек. Такава ръка наричаме магнетична. Ако разгледате ръката на човека като ясновидец, около нея ще забележите една светла, подвижна ръка, която представя двойник на физическата. Докато двойникът на човешката ръка действа правилно, и физическата ръка е нормална. Осакати ли се нещо двойникът, и физическата ръка се осакатява. Не само ръката, но цялото тяло на човека има специфичен двойник. Ако двойникът изцяло или отчасти се отдели преждевременно от физическия човек, явяват се различни осакатявания, болести и т.н. За пример, общата или частична парализа се дължи именно на преждевременното отделяне на двойника от физическото тяло на човека. Преждевременното отделяне на двойника се дължи на неправилно преминаване на природните енергии чрез ръцете и краката. Човек възприема умствена енергия от пространството, по което се отличава от животните. Последните възприемат главно енергия от земята, чрез четирите си крака. Човек пък приема енергия чрез краката, ръцете и главата си. За да приема енергия от пространството, с която да пресъздава своята глава, своя умствен свят, в помощ му иде самото положение, а именно, че е изправен на два крака. Благословение е за човека това, че ръцете му са свободни от влиянието на земята.

В бъдеще човешките ръце ще заемат друго положение. Днес при различни състояния човек държи ръцете си в различни положения. За пример, когато е неразположен, с понижено състояние на духа, човек отпуща ръцете си надолу. Когато се насърчи и мисълта му започне да работи, той вдига ръцете си нагоре или ги разтваря настрана. Значи ръцете заемат едно или друго положение според вътрешния или психически живот на човека. Щом изпаднете в лошо настроение, променете положението на ръцете си и си кажете: „Аз съм човек, който мисли. Щом мисля, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. Повторете тази мисъл няколко пъти, докато настроението ви се повдигне.

Това е един от практическите методи за самовъзпитание. Първата задача на ученика е да възпитава ръката си, за да може правилно да възприема и предава енергиите на Природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трябва да благодари на Провидението, че му са дадени ръце, чрез които може да хваща предметите и да работи. Може ли след всичко това да се оплаква някой, че е гладен? Щом има ръце, с които работи, и глава, с която мисли, човек никога не може да бъде гладен. Докато мозъкът е активен, ръцете и краката са в постоянно движение. Ръцете играят важна роля в човешкия живот. Като знаете това, възпитавайте ръцете си да действат правилно.

Бъдещето възпитание ще започне именно от ръцете. В бъдеще майките и учителите ще обръщат особено внимание върху ръцете, върху тяхната чистота. Ноктите също трябва да бъдат чисти. Като се постигне външна чистота, вниманието на родителите и на учителите ще се спре върху хармоничните движения, които човек прави с ръцете си. Също така по ноктите не трябва да има никакви петна, бели или черни. Белите петна по ноктите показват анормалност в нервната система. Щом се махнат белите петна, състоянието на нервната система се подобрява. Белите петна по ноктите са подобни на петната на слънцето. Колкото повече петна има на слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голямо изобилие съществува в Природата. Същото става и с човека, който има бели петна по ноктите. Той е крайно активен, отделя повече енергия от себе си, вследствие на което чрезмерно се изтощава. За да се освободи от тия петна, човек трябва да съсредоточи ума си към известна мисъл. В продължение на 2–3 месеца той може да махне петната от ноктите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 23 март 1930 г., София, Изгрев.

Според каталога на Елена Андрева, 21 Март 1930 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help