Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Правилни форми

Размишление върху понятието „служене“.

Тема за следния път: „Каква представа имам за Бога“.

Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.

Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.

Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.

Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват.

Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас.

Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.

Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана.

Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата и всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ?“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл.

Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек?

Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява.

Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва.

Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата.

Като ученици, прилагайте пеенето в живота си. Каквато работа предприемете, пейте. Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 19 март 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help