Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Закони на доброто

Какво може да придобие водата, затворена в шише? Може ли да прояви свойствата си? Едно от свойствата на водата е нейната подвижност. Обаче, затворена в шише, водата е лишена от възможността да прояви именно това си свойство, вследствие на което губи нещо ценно от себе си. Следователно всяко нещо се нуждае от условия, при които да прояви своето вътрешно естество. Същото се отнася и до човека. И човека се нуждае от условия да прояви своето естество. С други думи казано: Човек се нуждае от условия, които да му помогнат да вземе ново направление в живота си.

Какво се разбира под думите „ново направление“? Ако на стъблото на дървото, което представя права линия в Природата, се яви една пъпка, която с години стои затворена, какво придобива това дърво? – Нищо не придобива. Ще кажете, че пъпчицата стои замислена и философства. Какво се ползва дървото от нейната философия? Ако пъпчицата не вземе ново направление в живота си, колкото и да философства, нито тя ще придобие нещо, нито дървото. Не е ли същото и с човека? Колкото и да философства човека, щом стои на едно и също място, неговата философия остава безплодна. Не е важно каква посока ще вземе човек в живота си, но важно е да се движи. В една или в друга посока, той непременно трябва да се движи. Съвременните хора се спъват и сами си противодействат, благодарение на своята мисъл. Те се запитват дали пътят, по който вървят, е прав. В Природата всяка посока е добра. Какво ще кажете за радиусите на кръга? Много радиуси има кръгът, но можете ли да кажете кой от тях е по-добър? Всички радиуси на кръга са равни и еднакво добри, защото водят към общ център. Тъй щото, всяка посока, която води към общия център на живота, е добра. Значи става ли въпрос за посоката, към която се движите, знайте, че тя е права. – Кога? – Когато води към Великия център на живота. Правата и крива посоки в живота се познават по резултатите, които те произвеждат. Ето защо, за да не греши, човек трябва да се произнася за нещата само когато види техните резултати.

Представете си, че имате една печка, която може да гори с въглища, с дърва, или даже с плява. Ако нямате въглища, ще я напълните с дърва; ако нямате и едното, и другото, ще я напълните с плява. Като надникнете в печката, и в трите случая казвате, че става горене, но резултатите на горенето са различни: въглищата дават по-висока температура, но при изгарянето им остават много примеси; дървата дават по-ниска температура, но остават по-малко примеси; плявата дава ниска температура и малко остатъци. Всеки човек има в себе си по една печка, която постоянно трябва да подклажда, за да произвежда топлина. Коя е печката в човешкия организъм? С какво се отоплява тя? Ще кажете, че кръвта на човека е топла, затова целият му организъм е топъл. Обаче как и откъде се топли кръвта? Учените казват, че при химическата обмяна между веществата, които влизат в организма, се образува топлина. Къде е стаята на човека, т.е. неговата печка, където става горенето, химическата обмяна или химическото разлагане на веществата? Кой пали печката на човека? Къде са неговите огняри? Човек трябва да има топла кръв, но същевременно трябва да има топли чувства и топли мисли. Откъде идват топлите мисли и топлите чувства? Топлата мисъл иде от ума, а топлите чувства от сърцето. Обаче и в ума, и в сърцето има специфични места, в които мислите и чувствата на човека се отопляват.

Мислите и чувствата на съвременния човек са лишени от нужната топлина и светлина, понеже се поддават на влияние. Днес много хора мислят по поръка, а не самостоятелно. За пример, слушате някой да казва, че времената са тежки, и вие започвате да мислите като него. Мисълта, че времената са тежки, обикаля всички хора, докато най-после стане общоприета и всички хора я поддържат. Някой заболява от епидемическа болест, и всички около него започват да се страхуват да не се заразят. Преди да са заболели още, те викат лекар, съветват се с него, и от страх заболяват. Какво трябва да правят, за да не заболеят? Те трябва да изпъдят страха навън. За да изпъди страха навън, човек не трябва да възприема блуждаещите мисли в себе си. Защо трябва да мисли човек, че времената и условията са лоши? Той сам създава лошите времена и условия. Великият живот изключва лошите условия. Човешкият живот, обаче, е създал лошите условия в себе си. Коя сабя бихте предпочели: стоманената или златната? Ако искате да вършите работа, ще предпочетете стоманената сабя; ако искате да имате някаква скъпоценност, ще изберете златната. Обаче стоманената сабя ще остане по-дълго време у вас от златната. Който види златната сабя, препасана през кръста ви, непременно ще иска да я вземе за себе си. Защо златото се губи и изчезва?

Мнозина казват: „Минаха добрите времена“. Защо се губи доброто? Коя е причината, че човек губи добрите условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: „Пръчка ти трябва!“ Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание, всички казват, че пръчката е излязла от рая. Как е възможно пръчката да е излязла от рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взима пръчката си и започва да я движи на една или на друга страна. Значи майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: „Мамо, тате, боли!“ Думата „боли“ представя математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: „Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си“. Като налага детето си с пръчката, бащата казва: „Ти трябва да ме слушаш!“ – „Трябва да те слушам, но как?“ Питам: Може ли детето всякога да разбира волята на баща си и да я изпълнява? Когато бащата изисква от детето послушание, това подразбира, че на детето предстоят известни мъчнотии. Само онзи, който се намира пред мъчни, неразрешими задачи, трябва да прояви послушанието си. Като слуша, той се домогва до начина за правилно разрешаване на своите задачи.

Представете си, че имате една овощна градина, пълна със зрели плодове. Вие се разхождате с баща си из градината и поглеждате към плодовете, но баща ви заповядва да не късате още от тях. Обаче ако баща ви се отдалечи от вас, вие веднага посягате към плодовете, искате да си откъснете няколко зрели плода. Първо се оглеждате да не ви забележи баща ви; после се озъртате да не ви види друг някой и като се убедите, че никой не вижда, вие посягате с ръката и си откъсвате няколко зрели плода. Ще кажете, че това е непослушание. Кой обикновен човек, като влезе в овощна градина и знае, че никой не го вижда, няма да откъсне няколко плода? Когато баща ви дойде в градината, ще познае ли, че сте късали плодове? Понеже не е броил плодовете, той няма да познае, дали сте яли от тях, или не. Ако баща ви не е броил плодовете и не знае, че сте късали, вие ще мислите, че всякога можете да си откъсвате по няколко плода. От друга страна баща ви ще загуби авторитета си пред вас. Обаче ако баща ви знае колко са плодовете в градината, няма да ви пита, късали ли сте, или не, но ще вземе пръчката и ще ви даде добър урок, да не си позволявате втори път да късате без негово разрешение. Защо баща ви не позволява да късате от плодовете на неговата градина? Коя е причината за това? Бащата иска да възпитава послушанието у вас, да не се поддавате на изкушение. При това, има плодове в живота, с които човек не трябва да се храни. Вкуси ли от тези плодове, той сам се осъжда на смърт. Казано е, че с каквито плодове човек се храни, такъв става; каквито мисли и чувства възприема, такъв става. Като знаете това, вие трябва да филтрирате мислите и чувствата, които проникват в ума и в сърцето ви, да не допущате в себе си отровни мисли и чувства.

Сегашните хора възприемат лоши мисли и чувства, хранят се с лоши плодове и като се натъкнат на техните последствия, казват: „Лоши времена настанаха“. Какво разбирате под думите „лоши времена“? Лошите времена подразбират лоши условия. За пример, някой ученик се записва в училище, иска да учи, обаче намира се при крайно неблагоприятни, лоши условия: учебници няма, дрехи и обуща няма, храната му – оскъдна, жилището му – тъмно, влажно, приятелите му – крайни егоисти, окръжаващата среда – груба. Този ученик отива и се връща от училището, въздъхва, мъчи се и постоянно говори за лошите условия на живота. Кой е виновен за тия условия? Много причини има за това, но и той сам е една от причините. Като знае това, човек трябва да пази добрите условия, които му са дадени.

Като ученици на Великата школа на живота, пазете следното правило: Още със ставането си от сън поставете в ума си мисълта да не разваляте доброто, което денят носи в себе си. Не свързвайте днешния ден с вчерашния. Не мислете, че времената са лоши. Лошото е вън от вас. Ако времето е студено или топло, това се дължи на външната температура. Наистина, температурата оказва влияние върху човешкия живот, но трябва да се знае, че и топлото, и студено време, както и добрите, и лошите условия в живота, крият някакво добро в себе си. От топлите и студени течения в Природата се образува дъжда, който носи благата на живота.

Същото нещо става и в човека. Ако пипнете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, другата – студена; едната ръка е топла, другата – студена; едната половина на главата е топла, другата – студена. В болния човек не е така. Теченията в него се изменят: или са топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силите в неговия организъм. Тъй щото, за да се лекува, човек трябва да възстанови вътрешното равновесие на силите си. Ако това се постигне, той оздравява.

Сега се явява въпрос: Защо високата температура е вредна за човека, а умерената не само че не е вредна, но го ползва? Известно е на всички, че нормалната температура на човека е от 36.8 градуса – 37 градуса. Мине ли тази температура, той се простира на леглото и оставя другите хора да му слугуват. Колкото по-висока е температурата му, толкова по-немощен става той. Като дойде до 40–41 градуса, човек напуща тялото си и отива някъде в пространството на разходка. Обаче ако мине благополучно високата температура, без да напусне тялото си, казваме, че е оздравял. Рибите, птиците, млекопитаещите имат различни температури. За пример, птиците имат около 40 градуса температура, млекопитаещите – приблизително като човешката, рибите – по-ниска от човешката и т.н. Като измерваме температурата на различните животни, виждаме, че нормалната температура за едни е вредна, за други – не. Температурата, при която живите същества се развиват, е в зависимост от техните вътрешни условия. Ще дойде ден, когато човек ще понася по-висока температура от тази, на която днес едва издържа. Засега човек сам не се познава, не знае какви сили се крият в него. Той казва: „Аз трябва да свърша училището“. Защо, именно, трябва да свърши училището, не знае. Какво ще прави, като свърши училище, пак не знае. Често срещате младежи, които са свършили гимназия, но не знаят какво да правят по-нататък. Като мислят известно време, най-после решават да следват някаква наука: медицина, философия, богословие и др. Какъв е резултатът на тяхното следване, не знаят. Един ден ги хване някаква болест, повиши се температурата им до 41 градуса и заминават на разходка за онзи свят. Когото и да срещнете днес, който е изучавал медицина, философия, математика, богословие, всички казват, че животът няма смисъл. Ако наистина животът няма смисъл, защо тогава хората учат, защо се стремят към придобиване на знание, сила и богатства?

Къде е истината по въпроса за смисъла на живота? Не е въпрос да се обезсърчава човек, но важно е, че всички хора не мислят еднакво за живота. Едни отричат смисъла на живота, други го приемат. Да поддържа човек мисълта, че животът е безсмислен, това показва, че някога животът е имал смисъл за него. Значи животът в своята същина има смисъл, но малцина го виждат. Като са обезсмислили своя личен живот, те са обезсмислили и великия живот. В това седи погрешката. Щом осмислят своя живот, ще осмислят и великия живот. Като придобие правилен възглед за нещата, човек вижда, че външно някои неща са безсмислени, а вътрешно – смислени; други, точно обратно – външно са смислени, а вътрешно – безсмислени.

Задачата на човека се заключава именно в това, да различава нещата и да се ползва разумно от тях. От разбирането на човек зависи кои неща са смислени и кои – безсмислени. За пример, ситият казва, че няма смисъл човек да яде. Гладният пък поддържа точно обратното. Той казва, че има смисъл човек да яде. Като преяждал много пъти, човек обезсмислил процеса на яденето в Природата. Като гладувал дълго време, човек разбрал смисъла на яденето и казва, че няма по-велик процес в Природата от храненето. Велик смисъл е вложила Природата в храненето, но когато точно се спазва количеството храна, което тя е определила за всяко живо същество. Всеки, който си е позволил да употреби повече храна от тази, която Природата му е определила, скъпо е платил. Не е позволено на човека да преяжда. Като преяжда, от една страна той нарушава силите на своя организъм, а от друга – отнема част от храната, предвидена за други същества.

Съвременните учени дават различни методи за приготвяне на храните. Правили ли сте опити да готвите според методите, посочени от учените? Една от главните храни на българина е бобът. Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без приправки. Бобът не търпи никакви приправки. Варете боб с чиста вода и 1–2 глави лук, без дървено масло. Като го сварите, сложете малко сол. Сложите ли дървено масло, вие ще го развалите. Бобът съдържа в себе си специално масло, което не се съгласува с останалите масла. Бобът не приема нито чушки. Сейте боб на чисти места, изложени на слънце. Никога обаче не яжте боб, който е стоял в избите ви повече от една година. Следователно, искате ли да бъдете физически здрави, пазете хигиена в храненето, като правите избор на храните.

Като ученици, вие трябва да изучавате динамическата сила на думите, на мислите и на чувствата. Като знаете динамическата сила на думите, вие можете да се справите с тях разумно. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Има думи, мисли и чувства, които произвеждат два различни резултата. Това особено се забелязва в мисли, които не са проверени. Такива мисли произвеждат повече отрицателни резултати, отколкото положителни. Не давайте ход на такива мисли. Ще кажете, че трябва да имате вяра в хората. Има смисъл да вярвате в хората, но не всякога. Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари на заем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля. 10 лева да сте взели на заем, трябва да ги върнете на време. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за съграждане на човешкия характер. Някои не издържат на обещанията си, защото уповават на баща си. Първо уповавайте на себе си, а после на близките си. За предпочитане е 2–3 дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточен към малкото си задължение. 10 лева дълг, неизплатен на време, спъва човека.

Всички знаете поговорката: „Малкото камъче събаря колата“. Микробите, колкото и малки да са, разрушават човешкия организъм. Ако някой вземе 500,000 лева на заем и не ги върне на време, не го съдете. Всеки знае, че мъчно се връщат големи суми. Обаче той ще бъде съден, защото е взел тези пари. Като знае, че не може да ги върне на време, не трябва да ги взима. Ще кажете, че кредиторът ви е длъжен да търпи. Това е негова работа. Ако търпи, той печели. Вие обаче сте длъжни да изплатите дълга си. Не го ли изплатите, не иска ли да търпи той, отношенията ви ще се развалят. Не само това, но онзи, който не плаща на време задълженията си, губи уважение пред себе си. Когато човек се натъква на задълженията си, в него се събуждат две съзнания. Божественото настоява да плати дълговете си, а човешкото отлага, докато най-после каже: „Нямам намерение да плащам дълговете си. Баща ми не е милионер“. Някой вземе 5–10 лева на заем и казва: „Колко са 5 лева? Нищо не представляват. Друг е въпросът, ако сумата е голяма“. И германецът може да каже същото: „Колко са 5 марки?“ Пет марки не са много, но една марка се равнява на 30 лева български. Американецът казва: „Колко са 5 долара?“ Но един долар се равнява на 85 лева български.

И тъй, не е въпросът в лева, в марката, в долара, но в точността на човека. Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен, устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие. Човек губи своя вътрешен мир, своята вътрешна сила, благодарение на прекъсване на връзката си с висшето, Божествено съзнание. Щом изгуби тази връзка, той губи и своя кредит.

Днес всички хора са взели по 10 лева на заем, които още не са върнали. Не можете да бъдете нови хора, т.е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали пред своето висше съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, той трябва да го изпълни на време. Една добра, отличителна черта на англичанина е точността. Обещае ли нещо, той непременно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъж обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправен и изпълнителен към себе си. Само при това положение науката, изкуствата, религията имат смисъл. Не изпълнявате ли обещанията си, не сте ли точни към задълженията си, нито науката, нито религията имат смисъл за вас. Всяка наука е полезна за човека дотолкова, доколкото той е точен и изпълнителен към себе си. По отношение на науката човек е подобен на земните пластове, през които минава водата. Чистотата на водата зависи от пластовете, през които тя минава. Тя е толкова по-нечиста, през колкото по-нечисти пластове минава. Чистотата на пластовете пък зависи от тяхната изправност към общите сили, които действат в земята. От действието на външните и вътрешни сили на земята пластовете се снишават и възвишават. На обикновен език това снишаване и възвишаване на пластовете наричаме наказание. Хората се страхуват от тези наказания. Според мене наказанието не е нищо друго, освен пръчка, която се вдига и слага върху гърба на човека. Защо пръчката играе върху човешкия гръб? – Да го направи умен.

Преди няколко години срещнах един колар, който караше кола, впрегната с биволи, но силно натоварена. Пътят беше стръмен, постепенно се издигаше нагоре. Биволите едва влачеха колата след себе си. Селянинът немилостиво ги биеше. Той ги удряше с пръчка върху гръбначния стълб. Обаче колкото повече ги биеше, толкова повече те упорстваха, не искаха да вървят. Като наблюдавах това нещо, аз се спрях и казах на селянина: Представи си, че си войник, участваш във войната и те хванат пленник. След това турят на гърба ти товар от 100 килограма тежест и те заставят да го изнесеш на известна височина. Какво ще правиш с този товар? – „Ще кажа, че не мога да го нося.“ – Ти ще кажеш, че не можеш да го носиш, но никой не влиза в положението ти. Щом не можеш да носиш, пръчката ще играе върху гърба ти, както ти постъпваш с воловете си. Какво ще бъде положението ти? – „Да ме пази Господ! Дано не дойда до това положение. Ако товарът ми е по-лек, ще го нося, но ако е голям, загубен съм.“ – Ето, такова е положението и на твоите волове. Ти ги биеш по гърба и ги парализираш, вследствие на което не могат да се движат. Като ги удряш по гърба, те губят половината от силата си. Ти не знаеш къде да удряш и как да постъпваш с тях. Ако искаш, мога да ти дам съвет как да се отнасяш с воловете си. В този момент аз се приближих до воловете, които ме погледнаха спокойно. Помилвах единия вол по главата, другия – по челото и по този начин ги заставих да тръгнат напред. Бавно и спокойно те продължиха пътя си и изнесоха товара горе, на определената височина. След това запитах селянина: Какво печелиш, като биеш воловете си? Не само че нищо не печелиш, но губиш даже. Същото може да се случи и с тебе. Като отидеш на война, и тебе могат да бият по същия начин. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва да бъдеш внимателен към воловете си.

Като е дошъл на земята и се облякъл в материя, човек трябва да пази организма си, да има правилна обхода към него. Не пази ли тялото си, не се ли отнася добре с него, в скоро време той ще предизвика голяма дисхармония в себе си. Не е позволено на човек да измъчва тялото си. Човек трябва да пази известен морал към тялото си. Тялото е подобно на помощния добитък. Ако към добитъка е нужно човешко отнасяне, колко повече това е нужно към собственото ви тяло. Като прилага известен морал към тялото си, човек ще дойде до високо разбиране на живота. Значи приложението на морала започва от човешкото тяло и постепенно излиза навън към същества, по-далечни и по-близки от него. Затова казваме, че както постъпва човек към себе си, така ще постъпва и към другите. Невъзможно е да бъдеш към себе си небрежен, а към другите – внимателен. Като постъпва добре със себе си, човек дохожда до положение да цени и по-долностоящите от себе си същества.

Не мислете, че животните са прости и неинтелигентни. И те имат известна интелигентност. Животните са създадени чрез Словото. Бог каза да се създадат животните, и те се създадоха. Словото означава разумно начало. Значи произходът на животните се крие в разумността. Който иска да се учи, може да научи много неща и от животните. За пример, ако искате да придобиете търпение, изучавайте вола. Колкото да го биете, той стои спокойно и си преживя. При това той скоро забравя лошото отношение към него. Волът не е злопаметен, никога не мрази. Ако волът излезе от своята форма и влезе в човешка, той ще прояви своята интелигентност. Тогава ще разберете какво нещо е волът. За да прояви своята интелигентност, волът се нуждае от известни органи, каквито днес не му са дадени. Всичко зависи от органите. Това, което човек не може да направи с двете си ръце, може да го направи с лост. С две ръце той не може да вдигне един тон злато, но с помощта на лоста може да го вдигне.

Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания. Те трябва да бъдат носители на новите идеи. Докато не приеме новите идеи в себе си, човек остава завинаги прост, стар, без никакъв напредък. За да се домогне до новите идеи, човек трябва да се стреми към доброто. Някой иска да помогне на своя ближен, да го направи богат, учен. С това той мисли, че прави добро. Да направиш някого богат или учен, това още не е добро. Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките прояви. Ако можете да изпълните волята Божия на време и на място, вие сте и богат, и учен човек. Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари? Не само че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бъде признателен през целия си живот. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволство. Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човек, който е изолиран от живота.

Съвременните хора се намират в един ограничен, херметически затворен кръг, вследствие на което не виждат ясно нещата. Те трябва да се качат в по-висок свят и да отворят прозорците, които са към тях, за да влязат във връзка със силите на този свят. За да се свърже с възвишения свят, човек трябва да мине по един тънък конец. Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бога. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на Новата епоха се познават именно по морала си и по доброто, което правят в името на Бога. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятстват в правене на добро. Не казвайте, че хората са лоши. Не казвайте, че времето не ви благоприятства. Това са празни думи. Ако е въпрос за времето, наистина има известно съотношение между времето и човешкия живот, но човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите тайни на живота. Времето носи със себе си всички неща; също така времето отнася всичко със себе си. Времето пише, но времето и заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е възможно.

Вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото според мене млад човек е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е стар. Който може да прави добро, той е човек на Новата култура; който не може да прави добро, той е човек на старата култура. – Може ли при всички условия да се прави добро? Ако в смъртта се заражда живота, защо при лошите условия да не се прави добро? Когато материята започва да се разкапва, тогава именно зародишът на живота пуща своите динамически сили в действие, поляризира ги и започва да ги организира. На същото основание и вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия почва да се организира, а вие коренно се преобразявате. Който разбира законите на живота, при най-тежката болест може да увеличи жизнените сили на организма си и да надвие болестта.

И тъй, искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто. Пазете своето достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак, вие имате една и съща цена. Цената на човека се състои в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. Сиромахът трябва да бъде цар на сиромасите, а богатият – цар на богатите. Царят на сиромасите не може да управлява богати, нито царят на богатите може да управлява сиромаси. Искате ли да направите хората свети, учени, благородни, поставете ги в сиромашия. Сиромашията ражда добродетелите, а богатството ги отглежда.

Ние разглеждаме сиромашията в широк смисъл, не когато човек сам я създава, а когато иде отвън. Неразумният сам създава сиромашията. Според мене сиромах е онзи, който не разполага с капиталите на баща си и на майка си, на дядо си и на баба си, но разчита на собствените си сили и способности. Каквото хване, изкарва нещо от него. Хване ли перото, ще напише нещо ценно; хване ли мотиката, бързо и добре ще копае. Какъвто занаят започне, в скоро време става майстор. Той може да пере, да готви по-добре от всяка домакиня. В половин час може да опере много дрехи, да ги изсуши и изглади. Той впряга на работа всички природни сили: слънце, вода, електричество. Няма работа в живота, която той не може да свърши. Ще дойде ден, когато хората ще перат дрехите си не с вода и сапун, както правят днес, но със слънчевата светлина и топлина. Като изложите дрехите си на слънце, в 10–15 минути те ще бъдат изпрани и дезинфекцирани. Те знаят през кои часове на деня слънчевите лъчи могат да чистят и дезинфекцират.

Да се върнем към мисълта за доброто. Едно трябва да знаете: Няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса, наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човек пък придобива знания, но често губи от придобивките си. Днес спечели нещо, на другия ден изгуби част от спечеленото; днес се натъкне на доброто, на другия ден – на злото. Той се движи между плюсове и минуси и в края на краищата придобивките излизат по-малко от загубите. Както се получава при горенето на дърва и на въглища? Топлина и пепел. Топлината е плюс, пепелта – минус. Топлината е движение на въздушните частици; движението пък създава условия за работа – плюсове в живота, а пепелта се използува за тор. Който знае как да използва пепелта, по-добър тор от нея няма; който не знае как да я използва, по-лош тор от нея няма. Не е важно какъв тор е пепелта; важно е човек да прилага доброто за подкрепа на науката, на изкуствата, на отношенията между хората – на целия живот.

Днес от всички хора се иска приложение на доброто в живота като нов начин за подмладяване, за усилване на способностите, за закрепване на здравето. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. Ако човек не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промяна не може да стане в живота му. Всеки сам може да подобри условията си; всеки сам може да произведе промяна в своя живот. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи истински човек. Аз наричам човек онзи, който може да изправи погрешката си. Казвате: „Как ще си вземем думите назад?“ – Няма да вземете думите си назад, но ще си послужите с нови думи, по-силни от първите, с които ще заличите всичко горчиво, което сте написали в сърцето на своя приятел. Не очаквайте щастието да дойде пред нозете ви, но вие идете при него. Щастието може да дойде пред нозете ви, но ако не сте готови да го приемете, то ще мине и замине, без да го използвате, както трябва. Така стана с бедната вдовица, която се домогна до щастието чрез пророк Елисей. Той каза да приготви съдове за наливане на масло, да вземе такива и от съседките си, но когато маслото започна изобилно да тече, съдовете се напълниха и маслото престана да тече.

Следователно бъдете готови за щастието, че като започне да тече, да не се прекъсва. Колкото малко да тече, не оставяйте да изтича навън или да се прекъсва. С други думи казано: Бъдете готови за благата, които всеки момент могат да ви се дадат. Колкото съдове имате, пригответе ги да се напълнят с благата на живота.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help