Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Новото в живота

Размишление

(Чете се темата: „Разлика между живота и смъртта“.)

Като се говори за смърт, хората се страхуват от нея, но все трябва да има нещо хубаво в смъртта, за което те често я пожелават. Когато страданията стават непоносими, хората искат да умрат. Значи смъртта е процес на освобождаване. Животът, както днес се явява, води към страдания. Необходимо ли е човек да страда? Който се е родил по сегашния начин, той непременно ще страда. Като се ражда, всеки човек се ползва от известен кредит, който рано или късно трябва да изплати. Плащането на дълговете не е нищо друго, освен страдание.

Животът и смъртта са два важни въпроса, които човек отчасти познава. Как може човек да знае какво нещо е смъртта, когато не е умирал? Или как може да знае какво нещо е животът, когато не е живял? Човек отчасти е умирал и отчасти е живял, затова отчасти знае нещо за живота и за смъртта. Човек всеки ден умира и всеки ден оживява. Той непрестанно живее и въпреки това често казва, че трябва да се живее. Като казва, че трябва да се живее, човек иска да подчертае факта, че правилно трябва да живее. Необходимо е човек да живее правилно, защото животът е условие за растене. Без живот няма никакво растене. Докато не се научи да живее, както трябва, човек не може да има никакви постижения.

Сега, като говорим за живота, ние имаме предвид всички форми, в които животът се е проявил досега. Най-високата форма, в която животът на земята се е проявил, е човешката. Всяко живо същество, а също и човекът, се стреми де мине в по-висока форма от тази, в която днес се намира. Понеже и човек има същия стремеж, това показва, че има по-високи форми и от човешката. Всяко живо същество се стреми да мине в нова форма. Докато не влезе в нова форма, никое същество не може да разбере условията на новия живот. Що се отнася до стария живот, всички го познават. Всеки знае как да яде, как да мисли, да чувства, да постъпва. Формата, в която е поставено живото същество, диктува и начина, по който може да изяви живота. И най-малките същества знаят как да хванат жертвата си, как да се хранят и т.н.

Що се отнася до храненето, съзнанието на всички същества е будно. Понякога едно и също насекомо се храни с различни храни, в зависимост от формата, в която се намира. Например, гъсеницата се храни с листа, а пеперудата, която излиза от същата гъсеница, се храни със сокове, с нектара на цветята. Затова казваме, че това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и това, от което пеперудата живее, от него гъсеницата умира. Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот. Това не се отнася до пеперудата, защото в нейния живот има постепенно слизане и качване: като снесе яйцата си, от тях не се излюпват пеперуди, но гъсеници. Значи пеперудата пак се връща в стария живот. Това се дължи на известно отклонение, което става в живота на всички живи същества. Разликата между тях се заключава в степента на това отклонение. Ето защо, в ранната си възраст синът не прилича на баща си, нито дъщерята на майка си. В морално отношение те стоят по-ниско от баща си и майка си. Впоследствие те изработват качествата на родителите си. Изобщо, всички хора в проявите си са деца, а в стремежите си – възрастни. Като деца, те често правят пакости. Като възрастни, те грешат по-малко. Гъсеницата прави ред пакости на дърветата, но пеперудата не причинява толкова пакости. Съвременните хора – хората на петата раса, в пътя на развитието си минават през всички ония състояния, през които са минавали, докато дойдат до днешното си положение. С това се обясняват престъпленията и грешките, които вършат. Те са резултат от атавистически състояния. Попадне ли в една по-низка фаза на развитие от тази, в която днес се намира, каквото да говорите на човека, както да му проповядвате, той ще извърши някаква грешка, ще постъпи според своя морал. Намери ли се пред отворена каса, той веднага ще се изложи на изкушението да бръкне вътре. Без голяма борба и колебание той бърка в касата, изважда една сума и се оправдава с думите: „И аз трябва да живея“. В това отношение той е подобен на гъсеница. Сложете една копринена буба на черничев лист и кажете и да не яде от него. Без никакво колебание тя ще се нахвърли на листа и спокойно ще започне да яде. Има ли закон в природата, който да ограничава постъпката на бубата или на човека, който се е намерил пред отворена каса? Такъв закон в природата не съществува. Тя не ограничава нито гъсеницата да яде листа, нито човека, който бърка в чужда каса. Обаче човешките закони ограничават гъсениците, които нападат листата на дърветата, както и хората, които бъркат в чужди каси. Човешкият живот е последствие на нещо и води след себе си друго последствие. Следователно, докато не се освободи от условията на гъсеницата, човек не може да мине в живота на пеперудата. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да превъзмогне една форма и да мине в друга, по-висока от нея. Човек прилага ред възпитателни методи върху себе си, но въпреки това все още не може да дойде до познаване на истината. При възпитанието и самовъзпитанието човек трябва да се ръководи от правилото: благото, към което той се стреми, да бъде благо и за неговия ближен. Тогава, при каквито трудности да се натъква за постигане на известно благо, и другите хора ще имат сила да го следват, защото виждат, че и той сам се натъква на изпитания и мъчнотии.

Казано е в Писанието: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти“. Мъчното е как да повярва човек. Това положение е подобно на уморения и жаден пътник, който иска да пие вода, а хората около него му казват да отиде на 3–4 километра нагоре, дето ще намери чиста, планинска вода. Той пита как да отиде. Като си почине малко, ще отиде. Той знае как да отиде, но като задава въпроса как да отиде, има друга мисъл предвид. Той иска да каже: „Как да отида, като съм уморен много“. Той мисли, че като е уморен и отслабнал, няма да може да се справи с мъчнотиите, които ще срещне на пътя си.

Днес всичките хора се нуждаят от една основна мисъл, с която да се справят при всички случаи в живота си. Имат ли такава мисъл, тя ще им дава импулс да се справят с всички мъчнотии. Някои хора лесно се справят с мъчнотиите си, а други – мъчно. Например, циганите се справят доста лесно с мъчнотиите си. Те са привикнали да просят и колкото да ги пъдят, те ходят от къща на къща и си казват: „Говорете, колкото искате, само хляб ни дайте“. Наистина, този метод не е правилен, но все пак те си служат с него и донякъде успяват. Ако някой благородник бъде поставен в положението на циганката, да проси, щом го изпъдят от една къща, на втора няма да посмее да похлопа. Той счита просията за нещо срамно, недостойно за човека. Циганката не гледа на просията като на недостойно нещо. Има случаи в живота, които заставят и благородника да преодолее срама и да тръгне от къща на къща да проси. Кое е заставило циганката да изгуби срама си и да проси? Ще кажете, че сиромашията е заставила хората да просят. Сиромашията сама ли иде при човека, или човек я поканил?

Едно трябва да се знае: Човек не се ражда нито сиромах, нито богат. Той отпосле става богат или сиромах. Като не може да се справи със сиромашията, сиромахът отива при богатия. Как трябва да постъпва богатият? Ако е извор, богатият трябва да тече – никаква друга философия. При това, той трябва да тече толкова, колкото извира. Ако е щерна, той може да даде толкова, колкото вода събира. Тя съдържа само известно количество вода. Щом и последната кофа вода излезе навън, щерната престава да дава. Същевременно водата на щерната не може да бъде толкова прясна и свежа, както водата на извора. Слушате някой да казва, че човек трябва да бъде всякога разположен. Ако си извор, ще бъдеш всякога разположен, ще пееш, отдалеч да те чуват. Ако си щерна, ще бъдеш тих и спокоен, без особено разположение на духа. И учениците в училищата биват тихи като щерната, или пъргави и подвижни като извора. Каже ли човек, че иска да бъде тих, подразбирам тих като щерна. Красив е животът на щерната, но за предпочитане е животът на извора, който постоянно блика, напоява треви, растения и дървета, уталожва жаждата на уморени и жадни пътници, оросява голямо пространство около себе си.

Съвременните хора говорят за права мисъл, за красива обхода. Какви са формите на правата мисъл и на красивата обхода, мъчно може да се каже. Те се познават от резултатите. Правата мисъл внася мир, тя разрешава противоречията. Красивата обхода пък хармонизира нещата. Всеки народ, всеки човек има специфична обхода. Като дойдете до животните, и те имат обхода. Когато двама души се срещнат, какво трябва да си кажат? Ако са светски хора, те ще се запитат какво правят, как са домашните им и т.н. Ако в една тъмна гора срещнете пътник, който е объркал пътя си, какво трябва да му кажете? Каквото да му говорите, нищо не помага. Той не знае пътя, пък и нищо не вижда. Единственото нещо, с което можете да му помогнете, е да запалите фенерчето си и да осветите пътя му. Следователно истинска и красива обхода е тази, при която можете да осветите пътя на човека чрез своята мисъл. Ако срещнете гладен човек, най-добрата обхода, която можете да проявите към него, е като му дадете парче топъл пшеничен хляб. Жадния пък ще посрещнете с чаша, пълна с чиста, свежа вода. А тъй, да говорите, да се запитвате как сте, как прекарвате, това е механическо отнасяне. Искате ли да създаде правилна обхода помежду си, обърнете се към природата. Тя разполага с естествени методи, които са общи за всички хора и народи. Тия методи ще срещнете в разумните отношения на хората. Разумните отношения подмладяват хората, разширяват ума и сърцето им, вследствие на което те се чувстват вътрешно богати. Да бъде човек богат, това не значи да трупа богатства, да осигури старостта си. Каква осигуровка е тази, когато човек не може вече да се движи, не вижда добре, не може да се храни? Той гледа парите около себе си, но нищо не помага. Някой събира пари за черни дни и се ограничава в ядене, в обличане, в придобиване на знания, за да може на стари години да живее добре. Щом на младини не може да живее добре, на старини още повече не може да поддържа този живот. Старият е подобен на влюбения. Той разправя за миналото, за младостта си, за своите подвизи. Срещнете ли някой стар човек, ще чуете да говори какъв е бил едно време, а какъв е сега... Какво е придобил от събраното богатство?

Новият живот изключва външните осигуровки. Защо? Защото човек сам по себе си е осигурен. В него са вложени ред дарби и способности, които представят капитал за обработване. Обработи ли този капитал, човек осигурява и бъдещия си живот. Човек е дошъл вече до положение на пеперудата, т.е. до новия живот, който изисква нов начин на хранене, на мислене, на чувстване, на постъпване. Разликата между старото и новото е подобна на разликата между стара и нова дреха. Иска ли да облече нова дреха, да влезе в новия живот, човек трябва да съблече старата си дреха, да се окъпе и след това да облече нова. Облече ли веднъж нова дреха, той не трябва да се връща към старата. Щом е съблякъл старата си дреха, това подразбира пълна ликвидация със старото. Мнозина се държат здраво за старото, не искат да се откажат от него, като мислят, че могат да го примирят с новото. Не, старото и новото са непримирими. На времето си старото е било на място, но днес то е изиграло ролята си, не е потребно вече. Човек всеки момент трябва да използва новите условия, да върви напред. Който може да използва новите условия, той ще решава задачите си лесно; който не може да ги използва, той постоянно ще се натъква на противоречия. Велика наука е да живее човек правилно. Днес от всички хора се иска приложение. Не е достатъчно човек да разбира само нещата, но той трябва да ги прилага. Някой казва, че докато не види нещо, докато не го разбере, не може да го приложи. в известни случаи е така, но понякога виждането на нещата е придружено с големи неприятности. В такъв случай по-добре е човек да не ги вижда. Например, нужно ли е човек първо да опита милосърдието на хората върху себе си, а после да го приложи? Да познаеш милосърдието на хората, това значи да си бил при условия, при които да го опиташ. Кой опитва милосърдието? Слабият, болният, немощният. Значи ти трябва да си бил слуга при жесток господар, за да предизвикаш милостта на окръжаващите. Ти трябва да си бил слаб, болен, немощен, за да предизвикаш милостта на своите ближни. Не е ли по-добре в тези случаи човек да проявява милосърдието, без да го опитва на гърба си? Обаче каквото да прави, човек не може да избегне условията да види милосърдието на хората, проявено към самия него. Като живее, човек ще бъде и беден, и слаб, и немощен и ще види как се отнасят хората.

Чрез страданията човек, от една страна, изучава хората, а от друга – възпитава себе си. Чрез страданията се култивират добродетелите. Страданието прави човека милосърден. Щом придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи от страданието, човек трябва да стане милосърден. Единственото средство за освобождаване от страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човек защо страда, трябва да знае, че не е приложил този метод, чрез който страданието се смекчава и бяга. Само милосърдието е в състояние да се справи със страданието. Злото пък се лекува с доброто, но то може да се лекува и с любов, с милосърдие, с истина и с ред още добродетели.

Като ученици, вие трябва да изучавате силата на добродетелите, да знаете как и къде да ги прилагате. По този начин ще си въздействате при самовъзпитанието. Всяка добродетел съдържа в себе си специфичен вид лъчи, които действат лечебно. Отрицателните чувства, противоречивите мисли също така отделят специфични лъчи, които се отразяват вредно върху организма. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да не се поддавате на вредното влияние на тия лъчи. Попаднете ли под тяхното действие, ще си помагате с благотворните лъчи на добродетелите. За да се предпази от разрушителното влияние на отрицателните сили в природата, човек трябва да има велик морал, като противодействаща сила на злото. Той трябва да има топлина в сърцето си, да има Любов към всичко живо, за да може да разтопява онази твърда черупка около себе си, която отрицателното създава. Тази твърда обвивка е подобна на леда в реките, в езерата, в моретата. Дето има лед, там топлината е малка. Увеличи ли се топлината, ледът непременно ще се стопи. Човек не трябва да се страхува от отрицателните сили в природата и от неблагоприятните условия в живота, но трябва да бъде разумен, да ги избягва. Не може ли да ги избегне, той трябва да знае как да се справя с тях. Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека. Същото се отнася и до специфичните радости. И те идат само по един път в живота на човека.

Друг метод за самовъзпитание е приложение на музиката и на пението. Човек трябва да пее за себе си поне по половин час на ден. Не пее ли, работите му няма да вървят добре. Стари и млади – всички трябва да пеете. Според мене младият трябва повече да мисли, а старият – да пее. Външно или вътрешно, човек трябва да пее. По-добър метод за трансформиране на състоянието от музиката не съществува. Дали сте неразположени, скръбни, обременени, вие трябва да пеете. Без песен човек мъчно разрешава задачите си. Една българска поговорка казва: „Който пее, зло не мисли“. Музиката може да стопи и най-коравата обвивка около човека. Тя може да се уподоби на слънцето в живота. Човек трябва да бъде свободен, да пее за себе си, да не мисли да се харесва на другите. Човек за човека не може да бъде идеал. Всеки трябва да търси своя идеал вън от обикновения живот, вън от обикновените форми. Като пее за себе си и е доволен от своето пеене, човек може да задоволи и своите ближни. Като пее, човек трябва да мисли за своя идеал, за възвишеното, него да задоволи.

Съвременните хора се стремят към новото, но живеят по стар начин. Те искат да вложат старото съдържание в нови форми. Това е невъзможно. Новите форми, които се отличават с голяма пластичност, изискват ново съдържание. Новият живот се нуждае от нови разбирания, от нов морал, от нови религиозни системи и убеждения. Не е само да кажете, че това е ново, а онова – старо, но трябва да сте ги опитали, да ги различавате добре. Нещата не се определят от имената им, от техните външни форми, но от тяхното съдържание и от техния смисъл. Новото не търпи никакви примеси към себе си. Облече ли се в старата си дреха, човек трябва да знае, че е със стара дреха. Облече ли новата си дреха, и това трябва да знае. Но да облича старото върху новото, или новото върху старото, това не е позволено. Хората щели да се смеят на този, който е облечен със стари дрехи. Нищо смешно няма в старите дрехи. Който е облечен със стара дреха, той е работник, отишъл на нивата и на лозето да копае. Като свърши работата си, той ще облече новата си дреха и ще излезе с нея пред света.

Каквото да се случва в живота на човека, той трябва да се учи от него, да го използва за добро. Дали е богат или беден, учен или невежа, болен или здрав, всичко е за добро. Защо някой човек е богат, а друг – сиромах? Богатият представя река, която тече през такива места, че събира много притоци. Притоците увеличават водата и, правят я широка и пълноводна. Защо е така? Пътят и е такъв. Ще дойде време, когато реката ще измени пътя си, притоците и ще я изоставят, и тя ще се намали, ще осиромашее. Защо е станало така? Пътят и се изменил. Като живее, човек трябва да мине и през сиромашията, и през богатството, да се поучава. Защо днес е богат, а на другия ден – сиромах, той трябва да си каже: „Такава е волята Божия“.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 19 февруари 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help