Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Съчетания на числата

Размишление върху пътя на разумния живот.

(Чете се темата: „Отличителни черти на живия и на умрелия човек“.)

Като пишете някоя тема, вие се стремите да изнесете нещо научно. Като пише върху известен въпрос, преди всичко човек трябва да има ясна представа за това, което пише. Например, преди да изнесе разликата между мъртвия и живия, човек трябва да има ясна представа какво нещо е смъртта и какво – животът. Първоначално смъртта е съществувала в Битието като една възможност, без да се прояви. Смъртта излиза от живота. Като живее и греши, човек дава възможност на смъртта да се прояви.

Следователно, дето има живот, там има и смърт. Но обратното не можем да кажем: дето има смърт, там има и живот. Това е невъзможно. Животът не(?) може да роди смъртта, но смъртта никога не може да роди живота. Това е опитано и в него няма никакво изключение. Един принцип е верен не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи в живота. Когато изучава законите и принципите, с които природата си служи, човек не трябва да се задоволява само с теоретическото им познаване, но и с методите на тяхното прилагане. Например, хората изучават числата, работят с тях, но не познават техния вътрешен смисъл. Числата представят богата почва, но разумният човек трябва да обработи тази почва, за да не даде бодили и тръни. Числата играят важна роля при изграждане на човешкия характер. Хора, които работят съзнателно с числата 2, 5 и 8, са богати. Числата 3, 6 и 9 създават големи неприятности на човека. Всички хора се страхуват от числото 13. Дойдат ли до това число, те бягат далеч от него. Ако от 13 извадите 3, остава числото 10, което не е опасно. Значи тройката е правила числото 13 опасно. Числото 11 е разумно число. Ако разумен човек отиде с това число при Бога, ще получи голямо благословение; ако неразумен човек отиде с това число при Бога, отново ще го пратят на земята да учи. Числото 14 е число на жертва, на даване. Срещне ли някой скъперник, то го хваща за врата, разтърсва го и го заставя да дава. Числото 14 не позволява на хората да слагат бентове на благата, на които е определено да се раздават. Числото 17 е трезво, то обича хора, които разсъждават. Срещне ли хора, които не разсъждават, това число им причинява големи нещастия, с цел да започнат да мислят върху всичко, което предприемат. В числата 12, 15 и 18 имате единица, свързана с числата 2, 5 и 8. Последните числа, 2, 5 и 8, са отрицателни. Те обещават много, но малко изпълняват. Като се натъкнете на отрицателни числа, вие трябва да ги превръщате, да ги впрягате на работа. Например, знаете ли как можете да превърнете числата 12, 15 и 18 в 21, 51 и 81? Не е лесна работа да впряга човек числата на работа.

Числата играят важна роля в човешкия организъм. Няма уд в организма на човека, който да не е построен върху известно съчетание на числа. Например, дали е хармонично устроена главата, или не, съдим по съчетанието на числата, които получаваме при измерването и. По числата съдим още и за трудностите, през които даден човек е минал. Ако човек е бил поставен при големи мъчнотии и трудности и се е борил да ги преодолее, напречният диаметър на главата му е голям. Ако един човек с широка глава поставите при благоприятни условия на живота, нищо няма да излезе от него. Той ще се предаде на широк, разпуснат живот. Поставите ли го при неблагоприятни условия, от него човек ще излезе. Чрез неблагоприятните условия енергията, която се намира в задната част на главата, ще мине отпред, към челото, и ще помогне за развиване на умствените способности. Има ред научни методи, чрез които човек може да си създаде тяло, глава, ръце, крака, каквото иска. Обаче това могат да направят майката и бащата преди още да е дошло детето на земята. Човек може да се оформи и след раждането си, но по-мъчно. За това се изискват големи знания. Веднъж слязъл в гъстата материя, условията са вече по-трудни, нужни са чук и наковалня, т.е. големи страдания.

Съвременните хора са предоставили своето изправяне на природата. Като метод за тяхното изправяне природата е избрала огъня. В миналото природата си е служила с вода. Тя е избрала потопа като метод за изправяне на хората. Днес те са станали толкова твърди, че никаква вода не помага. Днес само огънят може да ги изправи. Енергията, която действа в природата, е огън, който пече хората. Нервността на съвременните хора се дължи отчасти на огъня, през който минават. Мнозина се оплакват, че нещо ги пече. Това е огънят, през който минават.

Като се намерят в известни затруднения, хората отричат всичко и дохождат до заключение, че животът няма смисъл, че всичко седи в яденето и пиенето. Обаче видят ли, че животът им е застрашен, веднага започват да викат, да търсят помощ. Ако наистина смисълът на живота е само в ядене и пиене, защо искат да запазят този живот, който няма никакъв смисъл? Не, смисълът на живота не е само в ядене и пиене. Като живее, човек трябва да яде и да пие, но важно е каква храна да употребява. Всеки човек трябва да употребява такава храна, която съответства на неговия организъм. Много хора ядат месо, но страдат. Това показва, че месото не подхожда на техния организъм. В такъв случай те трябва да намерят коя храна съответства на техния организъм и нея да употребяват. Ако някой прави насилие над организма си и употребява храна, каквато му дават, той върши престъпление. Не само това, но човек трябва да се изучава, да знае, ако се храни с месо, какво месо, именно, отговаря на неговия организъм: говеждо, овче, свинско, козе и т.н. Някои актьори, които трябвало да играят някаква любовна сцена, преди да се явят на сцената 2–3 месеца наред са употребявали овче месо. Крайно безстрашни хора пък са употребявали заешко месо, за да познаят какво нещо е страх. Хора, които искат да живеят много години, са употребявали козе месо. Оттук можем да извадим заключението, че всяка храна съдържа известни елементи в себе си, които се предават на онзи, който я употребява. Това са твърдения, които са извадени от опити, но те се нуждаят от научно доказване.

Съвременните учени изучават растенията, животните, хората от анатомическо и физиологично гледище. Бъдещите учени, обаче, освен това изучаване, те ще отидат по-далеч. Те ще изучат строежа на растенията и животните в математическо и геометрическо отношение, в плоскости и линии, от една страна, и в числа – от друга. Те ще се интересуват да намерят при какви плоскости и линии, при какви числа какви енергии действат. Те няма да се интересуват само от материята на телата, но и от енергията, която действа в тях. Намерено е, че различните елементи внасят различни енергии в организма. Например, златото внася един вид енергия, среброто – друг вид, а желязото – трети вид. Оттук можем да кажем, че хората се различават според различните видове материя и енергия, както и от различното им количество.

Това са научни въпроси, които днес не могат да се разрешат, но поне заставят човека да мисли. Като мисли върху ред явления, човек се натъква на особени факти в живота. Например, той забелязва, че различните хора обичат различни животни. Едни хора обичат кучета, други – котки, трети – коне, четвърти – крави и т.н. Коя е причината, че всеки човек отправя обичта си към специални животни? Това се дължи на енергиите, които различните животни съдържат в себе си. Значи между енергията на даден човек и любимото от него животно има известно съответствие, или допълване. Оттам човек предава обичта си и към своите подобни. Някой обича някого, понеже прилича на кон: спретнат, висок, пъргав. Друг обича някого, защото прилича на куче по своята привързаност и вярност. Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска преценка. Непотребни елементи са ония, които не са нужни на духовния живот. Как може човек да се освободи от тия елементи? Достатъчно е човек да промени своите механични разбирания за живота в съзнателни, органически разбирания, за да се освободи от всичко онова, което е чуждо за духовния живот.

Следователно задачата на човека и на науката е да изучава живота тъй, както първоначално е създаден. Като започне оттам, човек постепенно ще върви към всичко онова, което се е развивало отначало и досега. Така работи и човешкият дух. Когато човешкият дух работи в съгласие с Божия Дух, всичко е на място. При това положение всички учени, философи, религиозни, музиканти, художници са благословение за човечеството. Обаче ако човешкият дух не работи в съгласие с Божия, всички учени, философи, религиозни не само че не са благословение за човечеството, но са спънка. Ако разчита само на окръжаващата среда, човек е на крив път. Окръжаващата среда не може да подигне човека. Тя представя само условие за неговото подигане. Кое подига растението? Слънцето, луната, звездите. Те влияят върху растението, помагат му да расте. На земята, обаче, главният фактор е слънцето. Слънцето може да се уподоби на разумните същества, които помагат на човечеството. Те могат да му помагат, защото го обичат. И хората, от своя страна, обичат разумните същества. Изобщо, човек обича само онова, което стои по-високо от него. Човек не може да обича нова, което стои по-ниско от него. Към по-низкостоящите от себе си човек чувства разположение, готовност да им помага, да ги подига. Към по-високостоящите от себе си той чувства любов.

Любовта на човека в различните му възрасти е различна. Любовта на детето е една, на младия човек – друга, на възрастния – съвсем различна от първите две, а на стария – още по-особена. Каквато да е любовта на човека, тя все пак трябва да расте. Никой не може да каже за себе си, че любовта му е пълна. Ние разглеждаме любовта на здравите хора, а не на болните. Като говорим за любовта на детето, на младия, на възрастния и на стария, ние имаме пред вид здрави хора, в които всички процеси се развиват правилно. Същевременно ние разглеждаме Любовта в нейните възходящи степени. Чистата Любов, отдето да изтича, представя чиста, кристална вода, която излиза от планински извори. Ако сте пътник и задоволите жаждата си с такава вода, вие сте внесли нещо ценно в организма си. Но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши. Така се отразява нечистата любов върху всеки организъм. Нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят.

Сега, като говорим за Любовта, вие можете да я търсите там, дето я няма, и да се разочаровате. Защо? Защото Любовта не е нещо материално. Любовта не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място. Ако сте будни за Любовта, вие ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни. Те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че Любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е Любов. При това, Любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на Любовта, за да носи последствията и цял живот. Влезе ли в общество на хора на Любовта, човек коренно се изменя. Хората на Любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на Любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с Любовта, човек трябва да бъде умен. Затова, именно, казват, че Бог е недостъпен. Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава.

Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот. Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота.

Сега, като говорим за идейното, ние имаме предвид онези идеи, които човек възприема от висшите светове, а не онези, които хората създават. Например идеите, които хората имат за живота, за природата се различават коренно от ония, които представят същината на живота и на природата. Последните човек ще научи само след като се стълкнови с действителността. Например, някой казва, че хората са добри, без да ги е изпитал. Той мисли и за себе си, че е добър, без да се е познал. Добър е човек по естество, но не и по прояви. Като мисли, че хората са добри, човек предприема някаква работа, но после се разочарова. Той става търговец и започва да дава на кредит на всички, които нямат възможност да си платят. На едного дава, но той не мисли за плащане; на другиго дава, и той не мисли да плаща. В края на краищата този търговец фалира и казва, че всички хора са лоши. Всеки, който взима и не дава, той е добър само за себе си. Който взима и дава, той е добър и за себе си, и за своите ближни.

Днес всички религии проповядват закона на жертвата, според който се казва, че човек трябва да е готов да пожертва всичко. Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закона на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно. Научи ли този закон, той лесно ще научи и закона на жертвата. Този закон се отнася до Божествения свят. Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертва, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае как и кога да жертва. Жертва ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш? Който живее според Божиите закони, той поставя нещата на място. Той не може да постави сламки или върбови пръчки за мост на някоя дълбока река. Той не може да внесе енергиите на обикновения човек в себе си и да очаква велики резултати. Той не може да замести своя мозък с мозъка на някое низшо животно и да очаква велик резултат.

Като сравнявате човешкия мозък с този на животните, на коня специално, виждате разликата между единия и другия мозък по вещество, по строеж, по сили, които действат в тях, и т.н. Това различие съществува не само между човека и по-нискостоящите от него животни, но даже между мъжа и жената. В усилията, които е правила в известно направление, жената е дошла до положение да се освободи от космите на лицето си. Мъжът и до днес още носи брада. Като се е освободила от космите си, жената е развила голяма чувствителност в себе си, вследствие на което интуицията и е силна. Чувствата в жената са по-добре развити, отколкото в мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле. В бъдеще и мъжът трябва да се освободи от космите си. Обаче като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжа. Тя не разбира някои закони, поради което често греши, но лесно изправя грешките си. В любовта жената е по-смела от мъжа. Тя по-лесно решава въпросите на сърцето си. Дойде ли до любовта, мъжът повече мисли. Той се ръководи от ред правила и закони. Космите на брадата в мъжа представят правила и закони, които той всякога има предвид. Жената няма брада, следователно няма такива правила и закони, които да я ограничават.

Космите на брадата, на мустаците в мъжа, представят външен израз на нещата, който има свои вътрешни причини. Като работи върху себе си, човек трябва да съпостави силите на своя организъм в пълна хармония, чрез която да си въздейства. За да изправи своя череп, за да се освободи от слабостите и недъзите на миналото си, човек трябва да поддържа хармонията на силите на своя организъм. Като погледнете черепа на съвременния човек, на мъжа или на жената, ще видите, че му липсва нещо, както в къщите на съвременните хора. Като разглеждате къщата на някой човек, ще видите, че някъде има слаби греди. Няма къща днес, която да издържа на всички условия, на външен и на вътрешен напор. Като разглеждате черепа на човека, ще видите, че някъде не издържа смелостта, някъде – разумността, някъде – Любовта към Бога, някъде – справедливостта, някъде – твърдостта и т.н.

Следователно, за да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от вяра, от дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. Не е въпрос да учи тия закони наизуст, но той се нуждае от конкретно знание. Като дойде до конкретното знание, човек трябва да прилага, както художникът прилага знанието си в картини, музикантът – в свирене, поетът – в писане и декламиране на стихове. В този смисъл всеки човек трябва да изработи нещо в себе си, което да приложи в своя живот. Мнозина не работят и очакват да придобият всичко наготово в онзи свят. Онзи свят е на земята. Разумният човек живее едновременно и на този, и на онзи свят, а глупавият никъде не живее. За да живее някъде, човек трябва да е изработил нещо, на което сам да е собственик. Ето защо, човек трябва да се спре върху някоя своя черта или добродетел и съзнателно да работи върху нея, да изкара нещо, на което да разчита във всички времена и при всички условия.

За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и постоянство. Малко хора се отличават с търпение. Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави в света, всички хора да говорят за него. Казано е, обаче, в Евангелието: „Търсете слава от Бога, а не от човеците“. Можете ли да очаквате от хората слава, ако те не разбират това, което вие сте постигнали? Ако искате да получите одобрение от някого за някаква ваша придобивка, това може да получите само от онзи, който разбира тази работа. Всеки човек е силен в известна област. Например, силата на банкера е в парите му. Силата на военния е в неговата сабя. Силата на писателя е в неговото перо. Наистина, всеки може да събира пари, да борави със сабя, да пише с перо, но за да упражнява тия сили, човек трябва да има съответни качества. Няма ли тия качества в себе си, той всеки момент може да изгуби и парите, и сабята, и перото си.

Като стане въпрос за работа, някои религиозни казват, че Бог ще промисли за тях, няма защо да се безпокоят за утрешния ден. Така не се разсъждава. Бог е промислил, но вие трябва да използвате този промисъл, да не изкушавате Бога. И сатаната се опита на няколко пъти да изкуси Христа, като Му обещаваше всичките богатства на света, но Христос му каза: „Махни се, сатана, оттук! Не искам да изкушавам Господа“. Като живее съзнателно, разумен живот, човек се домогва до закона на паралелизма. Той вижда, че съществува един паралелизъм в света, при който привидното и същинско добро вървят паралелно. От друга страна, привидното и същинското зло пак вървят паралелно. От човека не се иска нещо особено, освен да ги различава. Като ги различава, той ще поеме пътя на същинското добро и ще се учи от привидното. Що се отнася до злото, точно обратно: ще се откаже от същинското зло, а ще се учи от привидното.

Да се върнем към числата, като към живи величини в природата. От числата 12, 15 и 18 най-добро е числото 12. То играе важна роля в живота. Имаме 12 месеца, т.е. един зодиак, 12 израилски племена, 12 врати, за които се говори в Откровението. Единицата представя мъжа, т.е. брата, а двойката – жената, т.е. сестрата. Те представят една двойка, чиста и благородна в проявите си. Числото 18 пък е съставено от три шесторки. Числото 666 е число на човека на греха. Това число трябва да се превърне в 999, за да може човек да излезе от греха.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да построите организма си върху ония числа и мерки, които невидимият свят е определил. Това са мерките на идеалния човек, на човека от шестата раса. Като говоря за бъдещия човек, за човека на шестата раса, това не значи, че трябва да отложите работата си за някакво далечно бъдеще. Още днес трябва да работите. Остане ли да работите в бъдеще, вие ще закъснеете. За да придобие нещо в бъдеще, човек още сега трябва да си постави основа. Ще кажете, че косата ви е побеляла вече, че няма защо да работите. Сега, именно, можете да работите. Бялата коса е признак на мъдрост, на поумняване. Черната коса пък говори за горещи чувства, за силата на човека в астралния свят. Този човек удря с чук върху наковалнята, вследствие на което понякога удря, дето не трябва. Значи той не е научил добре изкуството да кове. Хора, които имат руси коси, заемат средно място между тия с белите и с черните коси. Бъдещият човек ще има особен цвят коса. Той ще се отличава не само по цвета на косата си, но и по устройството на тялото си, както и на всички удове, външни и вътрешни. За да се приготвите за бъдещия човек, вие трябва да работите усилено върху себе си, и теоретически, и практически. Като се домогне до известни теоретически познания, ученикът ще бъде поставен пред задачи, които трябва да реши на практика. Например, когато някой пожелае да влезе във вътрешната школа, веднага му дават задача да измени температурата: ако вън е студено, температурата е -15 градуса, той трябва да я подигне на +15 градуса. Успее ли да направи това, веднага ще го приемат във вътрешната школа. Засега вие сте ученици на външната школа, но не и на вътрешната. За да мине от външната във вътрешната школа, ученикът трябва да отговаря на известни условия, да има известен ценз. Тъй щото, иска ли някой ученик да влезе във вътрешната школа, той трябва да отговаря поне на това условие, с мисълта си да подигне температурата от -15 градуса до +15.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 12 февруари 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help