Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Побеждавайте злото

„Но ти побеждавай злото чрез доброто!“ Римляном 12:21

Каквато мъдрост или философия давате за живота, не е само достатъчно да се обясни той, но да се дадат методи и начини за неговото развитие. Малцина имат ясна представа за живота. Колкото и пъти да се е говорило за живота какво нещо е той в себе си, съвременната наука не е дала определен отговор на въпроса.

Казвам, животът е най-голямото благо, което засега съществува в света. И от чисто научно гледище ние можем да кажем – любовта представлява началото на нещата, а началото, това е животът. Порядъкът представлява основата на този живот, а развитието, прогресът, това е целта на живота. Следователно, ако вие не познавате началото на нещата, не знаете нищо за това начало, какъв човек сте вие? Никой човек, даже философите не знаят нищо за Бога, те нямат никакво понятие за него. Ще бъде смешно за един математик да няма понятие за единицата, с която той борави. Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава?

Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева.“ „Осемдесет лева.“ „Значи сто лева.“ Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена.

Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи – животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин. Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.

Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, не се ползва от чистия въздух на природата, каква полза има този чист въздух за него? Ако, след като той живее в природата, има едно подобрение в неговото здраве, този чист въздух има смисъл. Но ако всеки ден става едно влошаване в неговото здраве, какво го ползва този чист въздух в природата?

Тогава ще имаме обратния процес. И тогава ние, съвременните хора, питаме кой ще оправи света, кой ще оправи живота. Ние казваме – Господ ще го оправи. В това има двояко разбиране. Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати.“ Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча.“ То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи.

В сегашните хора няма и това желание. Те искат да им се докаже, че Бог съществува. Но защо им е този Господ? Те искат само да знаят това, дали съществува Господ, или не. Нищо повече. Някои хора искат да знаят дали имат баща, или нямат. Не че синът се толкова интересува от баща си, но иска да знае, че има баща, от когото може да откопчи нещо. Той иска да знае дали баща му има нещо, та ако има няколко милиона, да откопчи нещо от него. И ако баща му има дълг, тогава ни глас, ни услишание. Сега, разбира се, това е положението. При сегашните условия в света съществува една голяма неправда. Бедните хора се чудят на богатите как са тъй жестоки. Как така в тях не се явява едно малко чувство на мекота, да съзнаят поне, че бедните страдат. Но тези богати хора станаха все от бедни, те не бяха родени от богати хора. Питам, защо бедните хора, като станаха богати, не запазиха това чувство на състрадание към сиромасите, към страдалците? Възможно е да има някои богати, които да са запазили това чувство. Не всички хора са все лоши и не всички бедни хора са все добри. Има един закон на съответствие. Колкото богати хора лоши има, толкова и бедни хора лоши има. Колкото добри хора има в света, толкова и бедни добри хора има в света. Този закон на съответствие съществува в цялата природа, както и в живота. Вие ще кажете: „Защо са тези лоши хора в света?“ Питаме ние философски защо природата ги е създала. Бог, който създаде света, създаде всичко добро. И разправя се в Битието, че Бог видял, че всичко е добро, а ние, съвременните хора, виждаме, че всичко е лошо. Питам, кое е правото? Това, което Бог е видял, или това, което ние виждаме? Бог създаде първия ден и за този ден не си даде мнението. А за всички останали дни каза, че са били добри. Ние, съвременните хора, казваме, че всичко в света е лошо, нищо не струва. Питам сега, кое мнение е вярно? Ако турите болния да оценява реалността на нещата, какви факти ще изнесе той? Той ще изнесе все отрицателни факти за живота. И ако вземете един човек, който плува в щастие, той ще изнесе само доброто, но за ония хора, от които е получил похвалите, които са му направили добро. Той зачита само тези хора, които са имали същите отношения към него, каквито и той има към тях.

Това е само частично схващане за живота, частично разбиране, а не и за общото благо. Ние разбираме дълбокия смисъл, че има едно добро в света. Доброто и злото се координират. Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света. Дето се намалява доброто, намалява се и злото. Дето се увеличава богатството, увеличава се и сиромашията. Дето се намалява богатството, намалява се и сиромашията. Дето се увеличават болестите, увеличава се и здравето. Дето се намаляват болестите, намалява се и здравето. Обаче това са твърдения, които трябва да се докажат. Вземете съвременната медицина, която има хиляди, може би стотици хиляди и милиони лекари, които отварят цяла една война с една силна армия, с армията на болестите. Вземете статистиката – не само сегашната, но и миналата, ще видите, че от толкова хиляди години се води война срещу болестите. Но болестите намаляват ли се? Не само че не се намаляват, но се и увеличават. Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамед а и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамед а, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най-малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов.

Та казвам, в природата съществува един закон на съответствие. В природата съществуват две състояния. Едното състояние е наречено пасивно, а другото е наречено активно състояние. Пасивното състояние е състояние на покой, а другото, активното състояние, е състояние на движение. Значи природата в едно отношение се стреми към вечен покой, а в друго отношение – към вечно движение. Вследствие на това в тези две състояния има една вътрешна борба, която съставлява едно противоречие. Вследствие на това топлината, която се заражда в телата, не е нищо друго освен действието на активното начало върху пасивното и от това триене, от това търкане, от това движение се натрупва особена енергия, която се явява като светлина. Ако на това движение нямаше нещо в природата да му противодействаше, никаква топлина не би се образувала. И второто положение – щом се образува топлина, като резултат на това се явява и светлина. И тогава, ако доброто е движение, злото е едно пасивно състояние. Питам тогава, де ще се явят горещите чувства? Казвате: „Аз обичам някого.“ На какво е резултат тази любов? На живота в тебе. Като съпротивление на злото се явява доброто.

Едно съответствие има навсякъде. Разбира се, вие взимате злото като постъпка. То е друг въпрос. Една постъпка може да бъде лоша. Това не е зло. Но ако вие вземете злото в света като една сила, като един принцип, като едно състояние, като кажете, че някой човек постъпва лошо, тук вече има отношения в нашите разбирания. Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого, но по пътя те срещне един човек и ти счупи крака. Ти не можеш да изпълниш това, което си намислил. Казвам, по отношение на тебе тук има зло, кракът ти е счупен, но по отношение на общото добро това е добро. Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек.

Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени.“ Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш. Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа. Огъването е една възможност да се произведе една енергия. Щом една пружина се огъне, тя може да произведе работа. Огънатата пружина може да се внесе в часовника и да го накара да се движи. Следователно в часовника има нещо, което се движи и развива. Огънатата пружина се развива и се движи, като същевременно върши работа, но самият часовник не се движи, но само пружината. Затова именно и природата ни е поставила пред известни задачи, които трябва да ги разрешим.

Всеки от вас трябва да има ясна представа за доброто и за злото и да намерим онзи закон, не да ги примирим, но да се произведе чрез тях енергия, характер. Характерът е резултат на побеждаване, да победиш злото. Някой момък иска да се ожени за някоя мома, но тя не го иска. Той тича подире ѝ и иска да я победи, докато най-после една вечер я задигне и най-после се примирят. По същия начин и доброто трябва да се ожени за злото и ще го победиш. Като ожениш доброто за злото, ще създадеш характер в себе си. Това е само на човешки език казано, а не така дума по дума. Те имат помежду си такива отношения, каквито имат мъжа и жената. Какви отношения имат мъжа и жената? Онзи, който разбира закона, знае, че те са два полюса, които съществуват в живота. Някой може да разбира женитбата – да има жена, да му слугува. Това е повърхностно разбиране на живота. Той може да разбира жената като същество, което трябва да му доставя щастие и удоволствие. И това е много повърхностно разбиране. Жената е полюс. Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, иде бъдеш едно същество безименно.

И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена.“ Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.

Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента – и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека. Човекът значи е дете на нещо по-възвишено в света. Следователно, ако в даден случай ти нямаш единия полюс, не можеш да имаш и другия полюс.

Та казвам, тази идея може да стане ясна, когато човек може да направи малък опит в живота си. Има известни дни през годината, които мязат на мъжа. Има известни дни през годината, които мязат на жената. И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности. Могат да дойдат до едно крайно суеверие – да започнат да вярват на късмета. Даже и най-големите безверници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват. И там има един закон. Какво е видял този човек – мъжки, женски и детски числа? И в това отношение има пророци на мъжете – мъжки пророци, на жените – женски пророци и пророци на децата – детски пророци. И тогава, ако са само мъжки пророци, те образуват киселини. Ако са само женски пророци, те образуват основи. И ако са само детски пророци, те образуват соли. Но ако цялата земя се обърне само в сол, на какво ще орем и сеем, какво ще ядем? Ако всичко стане на основа, какво ще се изтъче? Или ако всичко стане на вътък, какво ще излезе от това?

Има едно съответствие на нещата. И при сегашното разбиране някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Това е едно положение, когато аз имам да давам на някого и съзнавам, че имам да давам. Това е само едно доверие, което имам в този човек, то е една привилегия, но че имам да давам, това е едно ограничение. Аз трябва да се изплатя. Не е достатъчно, че имам вяра в Бога, но трябва да имам отношения с него, че моят живот е излязъл от него и трябва да се върна към него. Това е истината. Ти трябва да си дадеш отчет, след като напуснеш земята, де ще отидеш. „Е, в земята.“ Това е едно криво разбиране. Че ти не излезе от земята. Казваш, земята е сбор от множество същества. Ами един ден тази земя ще се разсее из пространството и ще отиде на своето място. Ами ти де ще отидеш? И тогава ние идваме до онези крайни заключения и казваме – човек ще умре и с това всичко се свършва. Онези, които не вярват в задгробния живот, казват така, а онези, които вярват, казват, че след като умрат, ще отидат на небето и ще живеят между ангелите и светлината. Хубаво е да мисли човек така.

Един от американските проповедници, Муди, разправя една от своите опитности. Той разправя: „Като бях дете, проповядваха ми, че на небето имало Господ, Исус Христос и ангели. И след това, като станах и аз проповедник, само това знаех: Бога, Исуса Христа и ангелите. Но нито Бога бях видял, нито Исуса Христа, нито ангелите. Като умря баща ми, започнах да проповядвам: Бога, Исуса Христа, ангелите и баща ми. Имах вече един на небето. После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там.“ Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш.

Имаме един пример за една негърка, осемдесетгодишна баба, която искала да си замине за онзи свят. Дотегнали ѝ тук страдания и неволи, та често се молила на Господа да прати Архангел Михаил да вземе душата ѝ. Няколко студенти от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата. Те се преоблекли и отишли до къщичката ѝ и потропали на вратата. „Кой там?“ „Аз съм Архангел Михаил. Ида да взема душата ти.“ „Кажете му, че не съм тук. Няма ме. Нека си отиде.“ Тъй щото, колкото и да е тежък животът, тази негърка, като се е молила на Бога да отиде в онзи свят, тя имала съвсем друга идея. С това тя искала да каже: „Господи, подобри положението ми, да мога още да поживея. Още искам да поживея.“

Та казвам, такива са нашите повърхностни разбирания. Когато ни поставят на един вътрешен изпит, показва се колко са шаткави нашите вътрешни убеждения. Вземете един православен или един католик, или един евангелист, или какъв и да е. Като го поставите в неговата среда – между православни или католици, или протестанти, като него няма друг. Но ако го поставите вън в света, дето няма православни, ще го видите какъв е. Вземете обаче някой евангелист или човек от новото учение, или православен – ако неговите убеждения са от рождение, при каквито и условия да го поставите, той ще издържи, все същият ще си остане. Вярата не е нещо, което може да се почерпи от външния свят. Човек със себе си я носи. Казвате: „Да обичаме Бога.“ Любовта не е нещо външно. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. Дойде някой при тебе и те пита: „Обичаш ли ме?“ То значи: Бог, който живее в тебе, обича ли ме? Дошъл ли си до това положение, че Бог, който живее в тебе да ти позволява да ме обичаш? Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде.

Що е ревността? То е един атавизъм, едно криво разбиране на живота. Няма по-смешно нещо от това, да ревнуваш. Да ревнуваш, това значи да имаш слабо понятие за човека. Възможно е. В това отношение Бог ни е оставил да ревнуваме, да грешим, да правим, каквото искаме. В него няма ревност. Той ни оставя да грешим, да правим добро, каквото искаме да вършим. Той ни оставя абсолютно свободни. Това показва благата воля на Бога, показва какво възвишено същество е той. Като те вижда да грешиш, той казва: „Ако постъпваш така, ще страдаш, но ако не постъпваш така, ще благуваш.“ Сега ние не схващаме благата страна на Бога и казваме – ако Бог е създал света, защо направи богати и лоши хора, както и сиромаси и добри хора? Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах, но казва – ако не използвате условията добре, ще изгубите. Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.

Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят. Вие знаете, че всеки ден се явяват хиляди препятствия, които разклащат вашата нервна система, вашия ум, вашето сърце и вашите благородни чувства и желания. Вие се сърдите на невидимия свят. Защо? Някога се сърдите на невидимия свят защо ви е оставил така потъпкани, защо не ви е подигнал и се гневите. Питам, кому се гневите? Казвам, ако това нещо беше от Бога, той, който прави добро, щеше да направи всички хора богати. Бог обаче не прави хората нито богати, нито сиромаси. Те са станали такива и Бог определя тогава всички да не бъдат еднакви, но той е наредил само една трета да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата една трета – нито богати, нито сиромаси. Такава е статистиката: едната трета богати, втората трета сиромаси, а останалата трета – и от едните, и от другите.

В старо време са имали школи – философски школи, пророчески школи, и всички са учили. Тогава хората са живели дълъг живот. Имало е много културни хора. Те не са били така прости. В това време е имало и диваци, но имало е и крайно културни хора. Вземете Египет, във време на четири-пет хиляди години е минал единадесет династии. Каква култура е това? Вземете и съвременните християнски държави и ми кажете коя от тях е най-стара. Ние нямаме още държава от три-четири хиляди години, която да покаже устой на известни разбирания. Разбиранията и на сегашната култура още не са така прости. И в това разбиране сега се ражда една вътрешна борба, която ще внесе нещо хубаво. Не че светът ще се разруши, но съвременният строй мяза на едно яйце, което се мъти. Няма да се мине още дълго време, и това яйце ще се измъти и ще излезе едно пиле. Че ще се измъти това пиле, аз да ви го подпиша два пъти. То ще бъде едно пиле, каквото не е имало досега. Това е човекът на шестата раса, хора с особен строеж. Това е човекът, на когото можеш напълно да си оставиш кесията, дома си, жена си, децата си и да имаш пълна вяра, че този човек няма да направи никакво престъпление и на когото можеш напълно да разчиташ. И като погледнеш този човек, не само външно ще го вярваш, но и вътрешно ще го оправдаеш.

И казва Павел: „Побеждавайте!“ По какъв начин? Злото чрез доброто. Внесете любовта като начало, като едно оръжие. Порядъкът вложи като основа. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и основа. Прогресът пък е смисълът. Ако една държава няма ред и порядък, тя не може да има и прогрес. Прогресът е смисълът. Щом любовта не е дошла първоначално като порив в живота, но не тъй както социалистите го изложиха, защото те имаха нещо вярно, но не можаха да дадат едно правилно тълкуване. Обаче не е и това, което обикновените съвременни християни са изнесли. Не е тъй, както съвременните християнски народи разбират. Те не можаха да изнесат нещо ново. Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за турци, и за православни, и за американци. Любовта да бъде като един подтик, а порядъкът като основа, а след това да дойде прогресът, който да седи в придобивки.

Та казвам, ако ние разбираме тази тройнственост, този вътрешен закон, „побеждавай злото чрез доброто“ разбираме, че трябва служене на великия закон на любовта, за да се види какво може да върши. Ако ти не можеш да туриш любовта като начало на живота си, ти злото не можеш да го победиш, нито основа ще имаш, нито цел ще имаш. Какво казва някой? Какво нещо е животът? Животът е любов, която трябва да се тури като начало. Какво нещо е порядъкът? То е основа. А какво нещо е прогресът? Той е цел. Ти някой път правил ли си опити, да видиш, че сърцето ти затрепти, да обикнеш всичко и да мислиш, че всичко, което си обикнал, е твое? Или че принадлежи на Бога? А вие седнете днес и започвате: де е бил мъжът, коя жена е погледнал, как го е погледнала, дали надясно или наляво, после колко писма е писала днес и т.н., как е започнала с името.

Разправяше ми един американец: „И аз имах в живота си една приятелка, млада жена, която един ден ми написала едно писмо, но в същото време писала и на мъжа си, но по погрешка разменила писмата, тъй щото моето писмо турила в плика на мъжа си, а неговото – в моя плик.“ И чете той: „Любезни мъжо!“ Не се минава дълго време, той получава второ писмо и казва: „Ще извиниш. Направила съм една погрешка.“ Че коя жена или кой мъж не е направил подобна погрешка да тури писмото на мъжа си в плик на своята приятелка или писмото на жена си в плика на своя приятел. Стават такива размествания. По същия начин и в нашите философски трактати и умувания разместваме фактите. Станало е едно голямо разместване на идеите, вследствие на което постоянно спорим кой е на правата страна, кое верую е на правата страна, кой вярва в Бога и т.н. Въпросът не седи по външната форма. Той трябва кардинално да се разреши. Ние трябва да турим любовта като начало на нещата, порядъка и реда като основа на живота, а прогреса като цел, и тогава ще има за какво да работим.

Побеждавай злото чрез доброто. А ние искаме да унищожим злото. Злото никога не може да се унищожи, понеже то е жена, и тогава, ако се унищожи злото, мъжът – доброто, няма де да се тури. И знаете ли колко е плакал мъжът за жената? „Лоша беше, сприхава беше, но как хубаво ми готвеше. Много работна жена беше. Колко хубаво ме переше, колко хубаво ме гледаше, колко хубаво мажеше къщата. Но някой път чукаше там.“ Казвам, ако ние сега разберем злото в този смисъл, нищо не сме разбрали. Или ако разберем и доброто така, нищо не сме разбрали. За човешките погрешки аз и дума не правя. Това е до неразбиране на нещата. Ние често правим зло, което не е в реда на нещата. Онова зло, което съществува в природата, и то е една необходимост.

Злото съществува, а доброто се проявява. Тази е разликата. Вследствие на злото и доброто се проявява, а злото съществува като една възможност. Киселината трябва да се прояви върху основата, за да имате тогава един резултат. Солта е един преходен етап, едно преходно състояние, за да можеш да минеш или към злото, или към доброто. Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези.

Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. Ако започваш една работа и тя се свършва с успех, ти си я започнал вечер, а си я свършил по обяд, или обратно. Някога пък започваш с милиони, а свършваш без пет пари в джоба си. Няма никакъв прогрес.

Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после – закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после – принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа.“ Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание, преподаваше им цели три години вечерно време, тъй както светът и не подозираше. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати. Чудни са хората, като казват, че Духът Божи ги учил. Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде?“ На друго място ще отиде. Има места на земята, дето човешки крак не е стъпвал, които места никой съвременен географ не ги знае, дето човешки паралели не са минали. Съвременните окултисти твърдят, че земята още не е напълно проучена. Тя е по-голяма, отколкото днес я знаят. Съвременните учени хора мязат като онези учени във времето на Колумба, които му казаха, че няма нов свят. Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората.

Сега да оставим тези въпроси – те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят. Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската граматика, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията. Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах – и виждам, и чувам.“ Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи.“ Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж.“ Тъй казвал пророкът: „Иди и виж“

И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота. И сегашният живот си има своя цел и своя смисъл. Не мислете, че това, което сега става в света, е безсмислено. Всичко, което става, всички страдания в света са като една възможност да се роди бъдещият мир. Ние не можем да кажем, че това, което се върши между сегашните народи, е произволно. Каквото сега става в своята целокупност, а не в своите частни проявления, е една възможност за бъдещата култура, която иде сега. И колкото тези страдания са по-интензивни, толкова времето за прекратяване на този преходен период е по-близо. И апостол Павел още преди толкова хиляди години е предвиждал това време и казва „в жертва жива, свята и благоугодна Богу“. То значи всичко, каквото човек има в себе си, той трябва да го постави в жертва, за да влезе в този общ живот, в тези общи закони, дето всички добри хора трябва да влязат и да работят заедно. Един човек сам нищо не може да направи, пък и семейството – също. И обществото – също. Всички трябва да се свържат в едно племе, в един народ и така да се развиват. Племето, това е дете на мъжа и на жената. Щом дойдем до нацията, до един народ, това е вече преповторение.

Та казвам сега, духовният живот разбира обединение на цялото човечество в едно. Между съзнанията на всички хора един ден да има връзка. Да има обща връзка между всички добри хора по лицето на земята, както сега по радиото се съобщават хората от всички държави. Всеки ще има по един апарат, ще знае кои са неговите приятели. Щом се намери в трудно положение, ще отвори апарата си и ще каже: „Имам нужда от това и това.“ И помощта веднага ще дойде. Държавата ще бъде едно учреждение за уреждане на мъчнотиите в живота. Тя ще премахне всички мъчнотии, които сега съществуват. Но засега държавата още не е дошла до това положение, да помага на другите. Сега всеки трябва да се грижи за себе си.

Та под думата „бог“ разбираме онова същество, на което, като започнем да изучаваме законите, когато започнем да прилагаме всички негови принципи и правила в своя живот, тогава ще имаме нов живот, нова наука, ново семейство – с нови разбирания, различни от тези, които сега имаме. И тогава връзките в семействата ще бъдат по-интензивни. Днес бащите и майките са разочаровани един от друг. Няма нищо и в това, нищо лошо няма. За в бъдеще ще има повече страдания, повече радости, но по-хубави връзки. И това не е лошо. То е един преходен етап, едно преходно състояние, зад което онзи, който вижда, вижда един ред и порядък на нещата, какъвто светът не е виждал. Такъв ред и порядък, за който пророците от хиляди години са говорили и проповядвали. Още пророците от Египет и от по-далечни времена са предсказвали неща, които в далечното бъдеще ще дойдат. За това именно се приготовлява светът.

И казвам, всички вие трябва да бъдете носители на новото. И страданието не трябва да ви спъва. Трябва да знаете, че страданията ще родят мира. Като дойде мирът, веднага ще почувствате такава радост в себе си, такова утихване във вас, че радостта и скръбта ще се изявят в една радост.

Та думата ми е сега да побеждавате злото чрез доброто. Турете любовта като начало, като мощна сила. Без това начало вие нищо не можете да направите. Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот. Само тогава нещата ще се обяснят.

Двадесет и четвърта неделна беседа

9 февруари 1930 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help