Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Махалото

Размишление

Когато изучавате природата, вие се натъквате на различни сили в нея, положителни и отрицателни. С помощта на специални уреди вие можете да измервате тия сили, да ги различавате и по този начин да избягвате ония, които действат вредно. Същите сили действат и в човека. С помощта на специален уред, в който има махало, във вид на стрелка, можете да познавате какъв е човекът: нервен или спокоен, песимист или оптимист, горд или смирен. Махалото се движи по един циферблат, разделен на градуси. По градусите познавате състоянието на човека. Както по израза и позата познавате дали даден човек е горд или смирен, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. От позата на ученика към учителя познавате неговия характер; от позата на войника към офицера също познавате неговия характер. Следователно достатъчно е човек да стисне уред в ръката си, за да се определи състоянието му в дадения момент.

В живота на човека има преходни неща, които се отразяват върху неговите вътрешни състояния. Като знае това, човек трябва да се изучава, да различава състоянията си, да знае кои са съществени, кои не са съществени; кои са негови, кои идат отвън по отражение. Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е радостен или скръбен, той трябва да знае отде идат тия състояния, негови ли са или ги получава чрез отражение. Ако състоянията, които човека преживява, не са негови, той прилича на стъкло, покрито с калаена амалгама. Най-малкото търкане на тази амалгама е в състояние да открие отново стъклото. Човек започва да се чуди какво е станало с него, как се е освободил от неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нещо съществено.

Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат. Например, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става радостен. Или ако двама радостни се срещнат, по-малко радостният ще стане скръбен. С помощта на махалото, или на стрелката в специалния уред, може да се познае кои сили преобладават в човека: силите на ума, сърцето или на волята. Ако турите апарата върху дланта на ръката, ще забележите, че махалото се отклонява към тази посока, в която силите са най-интензивни. Ако в човека преобладават умствените енергии, махалото ще се отклони в посоката на умствената линия на човека. Всеки човек има такова махало в себе си, с помощта на което може да определя състоянията си. Щом стане от сън, добре е да провери накъде се отклонява махалото му, да знае как да се справи.

Всеки човек трябва да се познава, да знае с какъв капитал разполага в живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, няма защо да го подлага на изпитания. Днес хората не се познават, вследствие на което се изпитват. Срещате едного, който ви пита: „Колко пари имаш в джоба си?“ Защо се интересува от вашия джоб? Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае може ли да вземе нещо назаем. Някой влиза в едно общество и веднага пита кой е най-почтеният член в обществото. Защо иска да знае кой е най-почтеният член? Защото има някакъв интерес, да използва това общество. Друг някой дойде в това общество и веднага пита кой е най-силният член на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме някаква работа. Всеки човек в света търси това, което отговаря на него. Въпреки това, те често попадат на неща, които не отговарят на техните желания и разбирания, вследствие на което се натъкват на големи противоречия.

Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даром. Като работи съзнателно върху себе си, човек може да създаде мощна мисъл, мощни чувства, които да потекат през ума и сърцето му, да го превърнат в извор. Значи човек лесно може да превърне сухите извори на своя живот в живи, течащи извори, около които растенията цъфтят, а птичките пеят, изливат своята радост. Като погледнете човека, вие може да се произнесете, способен ли е той да направи това превръщане в себе си. Как ще познаете това? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, с коя мери нещата. Тази линия е нормата на правилния живот. Ако чертите на човешкото лице падат под линията или излизат над нея, този човек не е дошъл още до нормалната мярка. Той или се е разширил много, или се е свил. Той трябва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, с която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже дали даден човек ще успее в своите предприятия, или няма да успее. Някой човек взел едно предприятие и иска да знае, ще успее ли в него, или няма да успее. Слагам линията на природата върху лицето му и меря. Виждам, че силите на ума и на сърцето му остават под линията, не са още добре развити. Следователно, каквото да прави, какъвто вътрешен подтик да изпитва, каквато радост да го движи, човек няма да успее в предприятието си. Защо? Защото силите, с които разполага, не отговарят на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напред и едно назад. Каквото спечели, той ще го изгуби. И тъй, докато човек се раздвоява, всичките му работи ще бъдат наполовина верни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две. В края на краищата, както е влязъл, така ще излезе. С нула е влязъл, с нула ще излезе. Нулата в живота на човека показва, че той трябва да подобри лошите условия. Как ще ги подобри? Чрез подкуп. Подкупът е метод, чрез който и природата си служи. В широк смисъл на думата подкупът разбира внасяне в човека такива елементи, които отсъстват в неговия организъм. Значи думата „подкуп“ може да се замести с думите „внасяне“, „даване“, „смекчаване“, „разтопяване“ и т.н. Как ще стане подкупът, това зависи от материята и силата, с която ще се справяте. Ледът се подкупва чрез топлината, твърдото вещество – чрез водата, въздухообразното – чрез налягане, течното – чрез изстудяване. Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешната страна на химията, да знаете как да се справяте с различните видове материя и с различните сили в природата. Както можете от безопасното вещество глицерин да получите взривно вещество динамит, така можете да превръщате опасните вещества в безопасни. Природата постоянно изпитва ученика, да види доколко е разумен. Тя му дава на разположение елементите на Любовта и отдалеч следи какви реакции ще образува от тях. Каквито съединения образува, такива ще бъдат и последствията. Като говорим за природата, ние имаме предвид химията, с която тя работи. Тя прави различни реакции, образува различни съединения, които се отличават по това, че не експлодират. В любовта на човека често стават експлозии; в любовта на природата, обаче, експлозии не съществуват. Там може да се говори за активна и пасивна любов, но не и за любов с експлозии. Когато люби, човек има предвид своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свят човешката любов започва с плюс, който скоро се превръща в минус. Божествената Любов започва с минус, който скоро се превръща в плюс. Божията Любов внася в човека разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човешката – точно обратно. В първо време човешката любов подига, разширява човека, а на края той свършва с разочарование. Който е живял по закона на човешката любов, в края на живота си той започва да съжалява, че не си е поживял, както трябва. Ако е бил вегетарианец, той съжалява, че не е ял месце. Ако е живял добър живот, съжалява, че не се е отпуснал, да поживее, както хората живеят. Не, и в младини, и в старини човек трябва да живее така, че никога да не съжалява.

Като се натъкват на противоречия и страдания, мнозина се запитват защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат. Светът, който виждате отвън, не е този, в който Бог живее и който някога ще видите. Сегашният свят още не е завършен. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви към реализиране на Неговата идея. Като е дошъл на земята, човек е внесъл някои свои елементи, които не са присъщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртът е присъщ елемент на гроздовия сок? Гроздето се състои от гроздена и овощна захар, соли, вода и други примеси, но спирт няма. Когато влязат в него ферменти, тогава гроздената и овощната захар се разлага на спирт и въгледвуокис.

Един турчин отишъл в дома на един български чорбаджия. Чорбаджията го угостил добре, почерпил го със старо вино, което подействало силно на турчина. Той се развеселил, започнал да пее. – „Чорбаджи, пее ми се.“ – „Пей, ефенди, свободен бъди!“ – „Чорбаджи, играе ми се.“ – „Поиграй си!“ – „Чорбаджи, дай още една чашка от червеното.“ Отначало турчинът бил сериозен, но щом пил от старото вино, изгубил сериозността си и започнал да пие и да играе. Кой внесе това разположение в него? – Виното. Следователно човек е внесъл много неща в света, които Бог не е предвидил. Всяко нещо, което човек приема отвън, като елемент, който не е присъщ на неговото естество, създава ред реакции в него. Мнозина приемат някои нови идеи, нови учения, но ако между тях и идеите им няма нищо общо, те скоро се разочароват.

Йоан Веслей, виден английски реформатор на църквата, се оженил, но на третия ден след сватбата си казал на един свой приятел: „Не струва човек да се жени“. По-късно дошъл при него един млад момък, член на неговата църква, и му казал, че харесал една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младият момък дошъл за съвет, но Йоан Веслей веднага му казал да не предприема тази работа. – „Момата е много добра, ще живея с нея според Любовта на Христа.“ – „Момата е добра, с Христа може да живее, но не и с тебе. По характер вие не си подхождате.“ – „Ще се нагодим, ще правим взаимни отстъпки.“ Хората мислят, че като правят усилия да се нагаждат едни към други, ще постигнат нещо. Докато привикнат едни на други, те ще минат през големи страдания, които ще ги заведат на онзи свят. Няма защо човек да се излага на ненужни и непосилни страдания. И в страданията има граница. Това, което хората наричат страдания, не са още истински страдания. Има страдания, които не са на място. Истински страдания са ония, от които човек расте, подига се и изправя живота си. Как може да се изправи животът? Каквото да правите, животът не може да се изправи. Защо? Защото животът е изправен, няма какво да се изправя. Единственото нещо, което можете да направите, това е да извадите от живота ония елементи, които произвеждат взрив. Вие сте внесли тия елементи, вие сами трябва да ги извадите. Сам по себе си глицеринът е безопасно вещество. Прибавите ли към него азотна киселина, вие го превръщате в динамит – силно експлозивно вещество.

Експлозивността не е присъщо свойство на глицерина, но изкуствено му го придадоха, като го превърнаха в динамит. Следователно говорим ли за света, създаден от Бога, ние разбираме свят, в който слънцето постоянно грее, птичките весело пеят, цветята растат, цъфтят и далеч разнасят благоуханието си; плодовете зреят, изворите бликат и напояват треви, цветя, дървета и животни. Влезете ли в свят, в който слънцето изгрява и залязва, облаците покриват хоризонта, изворите пресъхват, цветята се коренят, знайте, че в този свят са внесени чужди елементи отвън, с които човек трябва да се справи. Като изучавате хората и отношенията си към тях, вие ще разберете кои хора са Божествени и кои не са. Ако в дома ви дойде човек, изпратен от Бога, този ден вие ще бъдете в рая. Посети ли ви човек, който не е изпратен от Бога, той непременно ще внесе в дома ви някаква сянка. Това се отнася не само до отношенията ви към хората, но до всичките ви работи. Дали ще се жените, дали ще изучавате някаква наука, дали ще ви назначават на служба, следете какво е състоянието ви от деня на замислянето на дадена работа до деня на свършването и. Така ще познаете от Бога ли е дадена тази работа, или от хората.

Съвременните хора говорят за религия, за наука, за морал, но сами още не са се изправили. Като изучавам френологически човешката глава, както и на българина специално, разбирам защо хората не успяват. Като виждам слабостите им, търся причините в тяхното далечно минало и като ги намеря, вадя закони как могат да се изправят. Много причини има за слабостите на човека. Едни от тях се крият в храната, други – в начина на живеенето, трети – в тяхната мисъл и т.н. Например, една от характерните черти на българина е неговата твърдост. Много причини са повлияли за развиване на твърдостта му. Много причини са повлияли за спиране на религиозното чувство в българина. Знае ли причините, той лесно може да си въздейства. Мъчно може да се превъзпита цял народ, но отделният човек лесно може да излезе от влиянието на своя народ и да се превъзпита. Обаче за това се изисква съзнателна работа. Кръвта, която тече в един народ, създава известни елементи, общи за всички хора от този народ. При това кръвта на различните народи е различна. Например, кръвта на българина се различава от кръвта на всички останали народи.

Като ученици на новото учение, вие ще задържите доброто, което имате като българи, и върху него ще градите. От слабостите на българина ще се освободите. Задачата ви, като ученици, е да създадете убеждение в себе си. Имате ли убеждение, вие ще се освободите от заблужденията, които съществуват в този и в онзи свят. Какво убеждение се иска от човека? Човек трябва да има такова убеждение, което да устоява на бурите и ветровете на този и на онзи свят. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще придобият голяма светлина. Каква светлина ще придобият, това зависи от степента на тяхното развитие. Фанатикът на земята остава фанатик и на онзи свят. Затова е казано: „Каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето; каквото завържеш на земята, завързано ще бъде и на небето“. Ако отидете на онзи свят като православни, протестанти или католици, такива ще си останете. Вие ще влезете във връзка със същества, които имат вашите разбирания, и нищо няма да разберете от Божествения свят. Ще минете и заминете през онзи свят, без да придобиете нещо от него.

Като се намерят в известно затруднение, хората се питат какво трябва да правят, как да се освободят от мъчнотията, в която са изпаднали. Не е там въпросът. Важно е, кои методи трябва да приложат, за да се освободят от затруднението. Един от методите, с който и природата си служи, е пеенето. Чрез пеенето хората се тонират, примиряват, улесняват. Пеенето помага за здравословното състояние на чувствата. Който пее, той нарежда живота си добре. Всички хора, светски и духовни, пеят. Без песен животът няма смисъл.

Като говоря за необходимостта от пеене и музика, мнозина остават доволни. Защо? – Защото обичат музиката. За тях музиката представя благодатен дъжд. Каквото представя този дъжд за нивата, такова нещо представя пеенето за човешката душа. Обаче падне ли върху някоя книга, този дъжд ще заличи написаното върху нея. Значи всяко нещо има смисъл само когато пада на своето място. Ако човек няма къде да подслони главата си, за него дъждът не е на място. Той се нуждае от светла, здрава и суха къща. Къщата, в която човек живее, представя неговото тяло. Иска ли правилно да се развива, човек трябва да има здраво тяло.

Днес малка част от хората имат здраво тяло. Здравото тяло подразбира здрави, положителни мисли и чувства. Положителна, светла мисъл е онази, която подига човека не само по дух, но и по тяло. Наистина, хора, които имат силна мисъл, могат да се подигнат на няколко метра височина от земята. Колко хора могат днес да се подигнат на известна височина чрез мисълта си? Не е лесно да се подигне човек от земята. Да се подигне духа на човека, това е лесна работа, но да се подигне тялото му на един сантиметър само, това е мъчна работа. Едно се иска от човека: да съзнава, че светът, създаден от Бога, е добър; да благодари за всичко, което му е дадено. Спазва ли тия две положения, той ще прояви своята доброта. Такъв човек наричат добър. Стремете се да запазите добротата си, а същевременно и да я проявявате.

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, че онова, което разумната природа е вложила във вас, е повече от това, което вие сте в състояние да обработите и да оцените. Който ги е оценил, той работи за тях, да се проявят и реализират.

Размишление върху стиха: „Озарил Си ни с Любовта Си и ние виждаме чудните Ти дела“.

Лекция от Учителя, държана на 29 януари 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help