Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Светли и тъмни действия

Размишление върху Божия Промисъл.

(Чете се темата „Отличителните черти на ученика“.)

Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания. Нямат ли прави разбирания, те са осъдени на страдания. Като говоря за страданията, нямам предвид великите, разумни страдания. Колкото по-неправилни са разбиранията на човека, толкова по-неразумни са и страданията му. Когато тия страдания се намаляват, това показва, че разбиранията на човека се подобряват. Колкото по-мъдър става човек, толкова по-малко страда. В този смисъл ние можем да кажем, че мъдрецът не страда. Той разбира причините и последствията на нещата, вследствие на което не може да се натъква на такива страдания, на каквито се натъкват обикновените хора. Философията на мъдреца се различава коренно от философията на обикновения човек.

Каквато да е философията на човека, той трябва да дойде до нейните основни положения, които да изучава и практически, и теоретически. Приложи ли своята философия в живота си, той все ще се натъкне на доброто или на злото, но трябва да ги разглежда като сили вън от себе си. Колкото да се стреми да избегне, те все ще укажат известно влияние върху него. Доброто внася разширяване на чувствата и на мислите на човека, а злото внася свиване. При злото човек се ограничава, т.е. лишава се от условията да се прояви. Ако човек върви съзнателно в пътя на злото, каквото спечели, в скоро време ще го изгуби. Какво се ползва вълкът, който напада овцете? Днес ще изяде 1–2 овце, но на другия ден ще плати с живота си. Пътят на злото води към смърт. Ето защо, дойде ли до злото, човек трябва да вземе обратния път – пътят на доброто. Пътят на злото е покрит със сняг и лед. Каквото да прави, щом попадне в този път, човек е изложен на големи мъчнотии. Опасно е да не замръзне, да не изгуби условията за живот.

Като ученици, вие трябва да знаете как да се справяте със злото. Ако питате религиозния как се справя със злото, той ще каже, че молитвата е един от методите за справяне със злото. Какво всъщност представя молитвата? Да се молиш, това значи правилно да мислиш, да дишаш и да се храниш. Каква храна трябва да употребява човек? Някои поддържат, че човек трябва да се храни с месо, а други – с растителна храна. Едни поддържат, че да бъде здрав човек, трябва да пие вино, а други отричат виното. Те казват, че човек трябва да пие само вода. След това се явява въпрос, каква вода да пият, гореща или студена, и в какво количество. Някои хора пият вода повече, отколкото трябва; други пък пият малко вода. Първите употребяват повече солени или сладки храни, вследствие на което пият много вода. Някои пък казват, че човек трябва да пие малко вода.

За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга – за промиване на вътрешните органи.

Каквото е значението на водата в природата, такова е значението и за организма. Никаква реакция не може да стане без вода. За всеки организъм е точно определено колко вода трябва да употребява всеки ден. При това водата, която употребява, трябва да бъде доброкачествена. Ако наблизо няма хубава вода, човек трябва да отиде на 2–3 километра разстояние от дома си, но непременно да намери чиста, доброкачествена вода. Като не може да си достави доброкачествена вода, човек се оправдава с нямане на време. Нищо не е в състояние да оправдае човека. Има ли желание човек да направи някакво добро за себе си или за ближните си, времето за него се продължава. Не желае ли да направи някакво добро, времето му се скъсява. От човека зависи да продължи или да скъси времето си. Човек има възможност и условия, каквото каже, да го направи. Що се отнася до доброто, в това отношение човек е маг. Каквото пожелае, той може да го направи.

Доброто в света е закон на светлината, а злото – закон на тъмнината. Докато е в светлината на живота, човек всякога ще различава доброто от злото. Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава доброто от злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. В живота доброто и злото се преплитат така тънко, че мъчно се различават границите им. Например, ако влезете в дюкяна на човек, който си служи със закона на тъмнината, вие трябва да познавате похватите му. Не разбирате ли похватите му, вие всякога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. Видите ли, че постъпва по този начин, вземете, именно, от стоката, която той ви представя за долнокачествена. Щом хванете лъжата му, вие ще си излезете доволен, че не са ви излъгали. Този бакалин скоро ще фалира. Изобщо, водете се от правилото: срещнете ли човек, който много говори за морал, за своите добри качества, той е търговец, който иска скъпо да продаде долнокачествената си стока. Влезете ли в дюкяна на търговец, който служи на закона на светлината, знайте, че той никога не лъже. Каквото каже, вярвайте го. Той всякога говори истината. Каквато стока ви препоръча, вземете от нея. Следователно вярвайте на думите на човека, който живее според закона на светлината. Обикновено той не говори за своите добри качества, но каже ли нещо за себе си, думите му са истинни. Той е готов по-скоро неговите интереси да пострадат, отколкото да ощети някого.

И тъй, щом е слязъл на земята, човек трябва да бъде буден, да знае в каква бакалница влиза и с какъв човек има взимане-даване. Ако влиза в бакалница на тъмнината, той трябва да отваря очите си, сам да си избира продукти. Влиза ли в бакалница на светлината, той трябва да вложи всичкото си доверие в търговеца, да се остави на него да му избере от най-доброкачествените си продукти. Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. Там никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на светлината, там човек е свободен. Ако не може веднага да уреди сметките си, ще ги отложи за година, две, три и повече.

В широк смисъл на думата уреждането на сметките подразбира изправяне на грешките. Следователно, ако човек не изправя грешките си веднага, те стават навик, от който мъчно се освобождава. Вземете, например, навика на човека да плюва навсякъде, дето минава. Ако отидете в Англия и плювате, дето попадне, веднага ще ви глобят. Какво ще придобиете, ако плювате безразборно, дето минавате? Не само че нищо няма да спечелите, но отгоре на това всичко ще изгубите. Ако плювате 10 пъти на ден, ще ви глобят 10 пъти. Англичаните казват: „Законите на Англия са закони на природата“. Знаете ли какво нещо са законите на природата? Те глобяват човека безпощадно. Ако си позволи да плюва навсякъде, дето минава, той няма да се освободи от глобите на природата, вследствие на което ще остане неин вечен длъжник. Не е лесно да бъде човек длъжник на природата.

Като не разбират законите на природата, хората се запитват защо светът е създаден по този начин. Колкото да се запитват, отговор няма да получат. Човек може да си отговори на този въпрос само след като живее съобразно разумните природни закони. Като прилага тия закони в живота си, той ще се учи от тях и постепенно ще дойде до разрешаване на великите житейски проблеми. Като живее разумно, човек ще различава всички свои положителни и отрицателни прояви, ще знае кои отде идат. Като се натъкне на някоя отрицателна проява, той ще знае, че тя е остатък от неговото далечно минало и ще намери начин да се освободи от нея. Отрицателните прояви на човека са утайки, наслоявания от миналото му, които лесно могат да се отстранят. Достатъчно е да приложи към тях филтъра на своя ум, за да ги тури далеч от себе си като непотребни. Както земеделецът обработва почвата на своята градина, така и човек трябва да обработва почвата на своето сърце и на своя ум, за да се освободи от непотребните в тях елементи. Като обработи почвата, т.е. твърдата материя на своя ум и своето сърце, човек ще се домогне до изучаване силите и законите на течната и въздухообразна материя. Най-после, той ще дойде до изучаване законите на светлината и на топлината. Това са четири области, при които животът се проявява. Който не познава законите на тия области, животът му не може правилно да се прояви.

Разумният живот не се дава по наследство, но се придобива. Като не разбират това, някои казват, че искат да бъдат добри. Човек се ражда от възможности да бъде добър, но да прояви добротата си, това е задача на живота. Човек се ражда с възможността да мисли, но мъдрец не се ражда. За да стане мъдрец, той трябва да е работил, да придобие Мъдростта. Следователно човек може само да се ползва от добродетелите и силите на своите ближни, но не може да ги наследи. Добродетелите на майка ти и на баща ти са техни добродетели. Ти можеш да се ползваш, да се учиш от тях, но не можеш да ги присвоиш. Можеш ли да присвоиш книгите на една библиотека? От книгите на библиотеката можеш само да се ползваш, но по никой начин нямаш право да ги задържиш за себе си. Каквото човек сам придобие, това остава негова собственост, от която може да се ползва. Работите на човека се оправят от онова, което той сам е придобил чрез ума, сърцето и волята си.

И тъй, който не изпълнява Божиите закони, той носи последствията на своето непослушание. Мнозина мислят, че могат да живеят, както искат, да нарушават Божиите закони, без да носят някаква отговорност. Ако това е вярно, как ще си обясним страданията? Страданията се резултат на нарушаване на великите Божии закони. Някой се качил на една скала, отдето иска да се хвърли. Той запитва хората около себе си, ще бъде ли наказан в другия свят, ако си позволи да се хвърли от канарата. Няма защо да чака наказание в другия свят. Той още сега ще бъде наказан. Като скочи от канарата, той ще плати или с главата, или с краката си. Всяко възмездие иде точно навреме. От човека зависи да си създаде карма или да я избегне. Разумно разбиране трябва да има човек. Щом разбира правилно живота, човек е в състояние да примири всички противоречия в себе си. – „Ама защо хората са лоши? Защо светът е създаден по този начин?“ Да мислиш право, да имаш прави разбирания, това значи да гледаш на света от светлата страна. Бог е създал света. Всичко, което Бог е създал, е добро. Хората са създадени от Бога. Следователно хората са добри. Дойдеш ли до себе си, приеми, че ти си последният, на когото предстои да изправиш живота си. Щом изправиш живота си, веднага ще видиш, че светът е добър. Докато мисли, че светът не е създаден добре, че хората са лоши, човек е на крив път. Той живее с мисълта на миналото. Миналото трябва да се изправи. Казвате на някого, че е лош човек. Защо е лош? Защото не ви дал пари на заем. Преди да беше отказал да ви даде пари, той минаваше за добър човек. Така не се разсъждава.

Съвременните хора грешат, като изискват от ближните си повече от това, което те сами могат да направят за себе си. Човек не е услужил правилно на своите близки, които живеят в него, а иска чуждите хора да му се притичат всякога на помощ. Кой човек е дал на своето сърце, на своите дробове, на своя стомах, на своя мозък точно такава храна, която е необходима за тяхното здравословно състояние? Когато човек се научи да задоволява своите вътрешни органи – своите близки, както трябва, тогава той ще получи и от хората това, което му е нужно. За да дойде до положение да познава истинските нужди на своите органи, човек трябва да вземе нова посока в живота си. Новата посока подразбира права мисъл, прави чувства и прави действия. Ще кажете: „Не сме ли мислили, чувствали и действали досега?“ Човек всякога е мислил, чувствал и действал, но сега се иска от него права мисъл, право чувство и действие. Правите неща подразбират Божественото в света.

Поеме ли Божествения път, човек е придобил това, което душата му желае. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Някой човек иска да бъде добър и всички хора го признават за такъв. Ако е богат, той раздава големи суми на бедни, с цел да пишат във вестниците за него, че е благодетелен човек. Вестниците пишат за неговите благодеяния, но с това той не става по-добър, отколкото е в действителност. Добротата е Божествено качество, което почива на разумността в човека. Разумният може да бъде добър, но неразумният не може. Някой иска да прояви добротата си, но когато го помолят да направи някаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава с това, че имал работа и не може да я прекъсне. Този човек не може да направи разлика, коя от двете работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа. Ако той би услужил на страдащия, и неговата работа щеше да се нареди добре. Човек трябва да бъде разумен, да различава нещата. Когато срещне бакалина на тъмнината, той трябва да различава кои неща са за правене и кои не са. Когато срещне бакалина на светлината, там трябва да бъде готов на всичко. Каквото му каже този бакалин да направи, всичко е на място.

Съвременните хора са се объркали в съзнанието си по единствената причина, че не могат да употребяват на място знаците плюс и минус. Ако пред известни величини, с които работите, имате знака минус, това показва, че дължите на някого. Щом дължите, вие сте в пътя на загубите. Ако знакът пред тия величини е плюс, това показва, че имате да взимате или в дадения момент разполагате с известни суми. Следователно благосъстоянието на човека се определя от знаковете плюс и минус, които стоят пред величините, с които той работи. Какво се ползва човек, ако има къща, ниви, лозя на разположение, а пред тях стои знакът минус? Всичкото богатство на този човек ще се изпари. Ще кажете, че къщата, нивите, лозята са твърди вещества, не могат да се изпаряват. Ние казваме, че твърдите вещества изветряват. Значи имотът на богатия човек може да изветрее, да се стопи, както снегът се топи пролет. В природата всеки знак, плюс или минус, означава мисъл. Минусът означава разтопяване, изветряване на едно вещество. Минусът представя механически процес. Плюсът означава събиране, растене и узряване на плодовете. Плюсът, като знак при събирането, представя знак за извършване на органически процеси. Който работи с механически процеси, той има един вид резултати. Който работи с органически процеси, той има друг вид резултати. Без да знае това, човек едновременно работи с двата метода: с механическия и с органическия. При първия метод работите стават бързо, но и бързо изчезват. При органическия метод, обаче, работите стават бавно, но са трайни. Механическите методи са стари, отживели времето си, затова те трябва да се изоставят. Служете си с новите методи, т.е. с органическите. Те съществуват от памтивека, но хората търсят бързи резултати, затова ги избягват. Който си служи с органически методи, той е мъдър и добър. Истински старият наричаме мъдър човек, а истински младият – добър. Затова на мъдрите препоръчваме да добруват, а на добрите, т.е. на младите – да благуват. Под думите „мъдрите да благуват“ разбирам, че те трябва да почиват. Почивката е необходима за всички живи същества като обновителен процес. Щом се наспи, човек се обновява в мисли и чувства и е готов за работа. Чрез съня човек влиза във връзка със силите на живата природа, които го обновяват. Като ученици, от вас се иска известно почитание и уважение един към друг, да не коригирате Божественото в себе си, нито в своите близки. Всеки човек е предметно учение, от което може да се поучавате. Следователно дали ви се харесва или не ви се харесва, не го съдете, нито го хвалете, но учете се от него. Първо, вижте какви знаци е поставил той пред величините, с които работи. След това вижте как е извършил действията, има ли някаква грешка и каква е грешката му. Гледайте на тия неща, както математикът гледа, а не като обикновен човек. Математикът преглежда работите си и търси резултата им. Ако резултатът е неверен, той гледа къде е грешката: в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, на хилядите и т.н. Колкото по-наляво е грешката му, толкова е по-голяма. Така постъпва и разумната природа. Тя всеки момент следи човека, да види прави ли грешки, или не. Ако прави грешки, тя иска да знае в коя редица са неговите грешки. Ако човек е готов да изправи грешките си, природата веднага му се притича на помощ. Тъй щото, като ученици, вие трябва да изучавате математиката и да я прилагате в живота си. Без математика работите на човека всякога ще бъдат неуспешни.

Следователно не се критикувайте, но вглеждайте се в доброто, което всеки човек има, и него дръжте в ума си. Лошите работи са временни, преходни. Те представят външна страна на живота, т.е. опаковка на нещата. Добрите работи са съдържанието на живота. Те представят капитал, без който човек не може да живее. Ако външните условия, при които живеете, не са добри, потърсете начин да ги смекчите. Какво прави железарят, когато иска да смекчи желязото? Той запалва огън и поставя желязото вътре, докато се стопи и омекне. Когато домакинята иска да изчисти къщата си, тя знае как да постъпи. Защо вие не знаете как да подобрите условията на своя живот? За да подобри условията на живота си, човек трябва да знае законите за това подобряване. Ако не ги знае, той трябва да учи.

Съвременните хора не са готови още сами да изменят условията си. Заемат ли се преждевременно да ги изменят, те сами ще си напакостят. Едно време Буда решил да помага на хората, заради което преждевременно напуснал Школата. Като влязъл в света, той забравил много неща от това, което учил, и изнесъл малка част от знанията си. След това той отново се върнал в Школата, да придобие още знания. Светът не е готов нито да му се проповядва, нито сам той да проповядва. Който не разбира законите на природата и не работи съобразно с тях, той всякога губи. Например, 10 души искат да помогнат на един беден човек. Всеки от тях обещава да даде една сума. Ако обещанието им е искрено, така ще се нареди, че те ще спечелят отнякъде – било от работата си, било от някакво наследство. Ако при това положение не изпълнят обещанието си, те ще изгубят това, което са придобили. Човек трябва да бъде честен и изпълнителен в обещанията си.

Един от великите закони на природата гласи: Човек успява, ако работи разумно и с постоянство. – „Ама нали е казано, че човек трябва да хлопа, да търси и да проси?“ – Хлопането, търсенето и просенето са вътрешни процеси. Това не значи, че човек трябва да спре пред вратата на ближния си и с часове да хлопа. Добрият ученик не хлопа на вратата на учителя си, но учи. Хлопа ли на вратата му, това показва, че е празен, нищо няма в главата си. Той постоянно ще пита кое е вярно и кое не е. За да разбере кое е вярно и кое не е вярно, ученикът трябва да учи, да има разумна вяра, да изпитва нещата. Той трябва да вярва абсолютно в това, което природата е вложила в него. Ако не може да постигне едно свое желание по един начин, човек трябва да приложи втори, трети метод. В постигане на своите желания, човек има възможност да приложи много методи. Доброто желание на човека трябва да бъде неизменно; методите, обаче, могат да се менят. Това е красивото в човешкия живот.

Например, желанието на човека да яде е неизменно, а какво ще яде, как и къде ще се нахрани, това са неща, които постоянно се изменят.

Изпейте сега новата песен на зората.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 15 януари 1930 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help