Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Аз живея, и вие ще живеете

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Йоана 14:19

Да се живее, в това седи великият смисъл на нещата. Да се живее, това е велико изкуство. Така казват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Понеже майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е твърдение, но доколко е вярно, то е въпрос. Има твърдения, които в основата си не са верни и не се допущат. Ако майката е умряла, и детето щеше да умре. Понеже майката живее, и детето ще живее. Докато въздухът съществува, и ние живеем. Щом въздухът престане да съществува, и ние ще умрем. Без въздух човек не може да живее. Понеже водата съществува, и човек живее. Изчезне ли водата, и човек умира. И обратното е вярно. Водата и въздухът съществуват, защото човек живее. Умре ли човек, въздухът и водата ще престанат да съществуват. Същото може да се каже и за хляба. Хлябът е резултат на това, че човек живее. Какво нещо е резултатът? И детето може да каже, че 25 е резултат на произведението от числото 5, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до същината на числото 25, и учените, и философите не могат да кажат нещо положително. Числото 25 може да вземе участие навсякъде в живота. То е съставено от майката и голямата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката – дъщерята.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Животът, към който всички се стремят, има свой външен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто хората разбират. Ако се спрем върху смисъла и целта на живота от гледището на обикновения човек, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел. Животът има една вечна цел. Както да се определя смисълът и целта на живота, те ще останат всякога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 5^10. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го подигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката ѝ с извора се прекъсне, заедно с това и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения, както Божественият не може да се отдели от човешкия. Животът е един непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.

Днес всички хора питат какъв е бил светът първоначално? Никакъв не е бил. Тъмнина ли е било всичко? Никаква тъмнина не е съществувала. Ами светлина имало ли е? И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т.н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десет души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.

Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.

Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвали, познават закона на жертвата. Кога са се жертвали? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, те отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят някакви инжекции. Инжекциите на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.

Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвта на стария дядо и старата баба, за да ги видите вече превърнати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта. Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова вярно, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби независимо от това, дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.

Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.

Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.

Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Христос живее в закона на любовта и според този закон дава всичко в жертва. Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат. Самоотричането е неизбежен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят и лекуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие. Няма защо да се проповядва на хората как да живеят, как да се хранят и обличат. Дайте им светлина, чист въздух, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте. В чистия въздух, в чистата вода и храна те сами ще намерят Бога. Какво повече им е нужно? Каква по-велика молитва е нужна на човека от тия четири елемента? Като ги приеме в себе си, той е готов вече да се моли. Обаче човек може да се моли само когато в него присъства великият Божи дух, който познава законите и дава светлина и сила на човека да ги прилага. При това положение молитвата на всеки човек се приема.

Значи, когато духът присъства в човека, ние казваме, че той е пещ, в която гори свещеният огън на любовта. Отсъства ли духът в човека, той е пещ, в която свещеният огън на любовта не гори. Защо този огън не гори? Има нещо неправилно: или пещта има някакъв недостатък, или въглищата не са доброкачествени, или пък съвсем отсъстват. Дето свещеният огън гори, там е любовта. Изгасне ли той, и любовта изчезва. Какво представя човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки човек. Щом изгуби любовта, човек започва да я търси там, дето не съществува. Като не я намери, той започва да отпада духом, докато един ден се види остарял, измъчен, без никаква светла мисъл за живот. Време е човек да се върне към първичната любов, към първичното верую, което е било достояние на всички вярващи, на всички чисти хора по ум и сърце.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Христос и до днес още живее и ще продължава да живее за вечни времена. Христос ще носи любовта в света и ще помага на хората, докато и те я възприемат и могат взаимно да си помагат. Това значи да придобие човек Божественото. Щом Божественото се оттегли от него, той става обикновен човек. Като обикновен той прилича на всички хора. Когато казваме, че всички хора си приличат, имаме предвид човешкото естество в човека, а не Божественото. Когато плаче, страда и се мъчи, причината за това е човешкото. Божественото никога не страда и не плаче. Когато Христос заплака, това беше изявление на човешкото в него. При това Христос не плака за себе си, а за евреите, както и за цялото човечество, които сами затвориха пътя си към духовния свят.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ С други думи казано, понеже аз любя, и вие ще любите. Любовта е предмет, който и мъдреците в древността са изучавали, но и днес още я изучават. Като изучава любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на любовта в обикновения човек от тия на високо напредналия по ум и по сърце. Това различие се вижда в погледа, в усмивката, във всички движения. Всяка мисъл, която минава през човешките очи, храни самите очи. Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представят те за човека. Затова е казано в Писанието, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко слово, което излиза от Бога.

Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата и на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: „Радвам се, че ме дъвчете и мога да ви дам нещо от себе си. При това колкото повече ме дъвчете, толкова повече давам.“

Когато се говори за любовта, хората трябва да знаят, че разликата между Божествената и човешката любов е такава, каквато между старите и новите дрехи. Не е все едно да облече човек стари или нови дрехи. За да се облаче с нови дрехи, той първо трябва да се окъпе, да тури чиста риза. След това ще облече новите си дрехи. Само новият човек може да живее в Божествената любов. Които не разбират тази любов, искат да примирят новото със старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човек да облече нови дрехи върху старите. Той трябва да съблече старите си дрехи, и тогава да облече новите. Дали човек е влязъл в новия живот, или още е в стария, това е въпрос на съзнанието. Външността не определя нещата. Старият и младият човек се отличават по своята мисъл, а не по външна форма. Някой човек външно е стар, а по мисли и чувства е млад. И обратно: някой външно е млад, а по мисли и чувства е стар. Младият и старият могат да се разбират, когато мислят еднакво. Младият говори на стария за наука, за изкуства, а старият, макар и неучен, слуша с внимание и одобрява всичко, към което младият се стреми. Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарял. Той се е втвърдил в своите разбирания. Мъчно се възпитава такъв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нещо ново към своята вяра, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Човек може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.

Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не вярва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натук-натам, лута се, няма никаква опора в живота си. Какъв вярващ е той? В това отношение всеки банкер има по-голяма вяра от мнозина вярващи. Нуждае ли се от пари, той вярва, че като изпрати един чек до някоя банка, веднага ще получи известна сума. Защо вярва той? Защото е вложил нещо в тази банка. Вярващият се моли на Бога да му помогне материално, но не вярва, че ще получи отговор на молитвата си. Защо? Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Ако е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всеки човек се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата. Може ли да очаква човек нещо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова именно Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда.“

Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали. Оттам те ще получат капитали във вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човек да разполага с някакви капитали, вложени в банките. Добре е да има човек капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.

В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него?

Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“

Осемнадесета неделна беседа

29 декември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help