Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Да ви даде

„Да ви даде.“ Йоана 15:16

Да ви дадат. Има един процес в даването. Аз наричам процес на разумно съпоставяне, отношения към всички, към всички живи същества. Например тук, на земята, имате науката логика, която учи хората правилно да говорят и правилно да мислят и да разсъждават. Обаче в Божествения свят няма такава наука логика. Поне според съжденията на тези същества там. Те считат науката логика като наука за слепите. Само слепият може да има логика. Там има една наука, подобна на логиката. Аз я наричам разумно съпоставяне на всички неща на тяхното място. И казваме – логически да извадим едно заключение. Как ще извадиш едно заключение? Де ще го извадиш? Нима, като поставиш две носилки, можеш да извадиш едно заключение? Както и да е. Да оставим това настрана. За слепите хора логиката е намясто, но тя не е намясто за онези, които виждат. Слепите, като четат, буквите им са изпъкнали и те като пипат, четат. Обаче за онези, които виждат, не е необходимо буквите им да са изпъкнали. Нещата трябва да се съпоставят.

Да ви даде. Някои хора искат да им се даде, но докато се дойде до това, има предшестващи условия. Даването е последно. Дава се само на разумния човек. Само на разумния човек може да се даде нещо. На разумния човек се дава щастие, а на неразумния се дава нещастие. На праведника ще му се дадат всички добродетели, а на грешника ще му се дадат неговите грехове и престъпления. Някой казва: „Бог е милостив. Той ще уреди всичко.“ Чудна работа. Как разбирате вие Божията милост? Има едно съпоставяне. Христос се обръща към своите ученици, той не говори за света. И за света няма какво да мислим. Бог, който е създал света, той е помислил за яденето и пиенето. Светът сега страда само от гонение, от убивания, от неразбирания, от това-онова. Ние сега не страдаме от недоимък, но от изобилие. Човек страда от преизобилие, от пресищане. Той може да се пресити и от своето верую. Има пресищане в нещата. Например в него може да има желание да е пръв при Христа или пръв при Бога, или пръв при светия, или да е пръв музикант, или пръв учен. Не зная защо хората се стремят да бъдат първи. Той трябва да се стреми да свири хубаво, че като свири, той сам да е доволен от това, разбирам.

Сега важният въпрос е да ви се даде. Какво е условието за даването? Не, като даваме, всякога разбираме една разумност. Разумността е едно възвишено състояние, което ние можем да имаме на земята. Има интелигентни, благородни, разумни хора. Ако нашата разумност я няма, тогава благородството, интелигентността нямат никаква връзка помежду си. Тогава те не могат да се използват. Разумността при сегашните условия е необходима при даването и вземането. Тя е необходима за онези постижения, които ние търсим на земята. Понеже, както живеем на земята, така ще живеем и на небето, такива ще бъдат и вашите отношения. Ако ме попита някой: „Какъв ще бъде моят живот на небето, в другия свят?“ – ще отговоря: точно такъв, какъвто е животът на земята. Сега вие може да си теглите заключение, каквото искате, но казвам, че такава наука логика, каквато има за слепите на земята, няма в невидимия свят. Ако попитате има ли женитба там, и женитба няма, но има едно отношение, едно съпоставяне, подобно на женитбата. Но точно такава, каквато тука, на земята, няма. Ще кажете: „Раждане на деца има ли?“ И раждане на деца няма. Ами търговски операции като тукашните има ли? И търговски операции няма. Ами съдилища като тукашните има ли? И съдилища няма. Ами училища като тукашните има ли? И училища няма. Има нещо подобно, прилично на тукашните училища, но като отидеш там, ще разбереш какво нещо е университет, какво нещо е гимназия и какво нещо – прогимназия. Тук е объркана работа, но благодарим и за толкова, колкото е тука. Толкова са могли. Казват някои: „Как може да бъде объркана?“ Ако не беше объркана, защо целият живот между хората на земята е объркан? Животът на небето горе си тече отлично, но животът на хората е объркан. Не е на всички хора, но когато моят живот е объркан, аз ни най-малко не си правя заключения, че моят живот е объркан. Аз виждам, че моят живот е объркан и щом се оправи моят живот, мисля, че и животът на другите хора се оправя. Нито се е развалял животът на хората, нито се е развалял. Моят живот е бил разбъркан и моят живот се е оправил. Казва някой: „Свърши се животът.“ Това може да се каже заради мене, но за другите животът се започва. Може би, когато аз заболявам, другите да оздравяват. Три неща трябва да знаете, за да можете да съпоставяте нещата. Вие трябва да знаете кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Вземете например едно съвременно човешко изобретение, каквото е аеропланът. В този аероплан виждате, че цялата конструкция се движи от колелета. Цялата му конструкция с всичките му колелета, това е физическият човек, който не се движи. Когато аеропланът е в спокойствие, той е физическият човек, който не се движи. Когато колелетата се завъртят, той е духовният човек, духовният живот. И когато аеропланът тръгне напред, това е вече Божественият живот, или умственият живот на човека. Значи най-първо конструкцията, после въртенето на колелетата, движението. Щом ти се движиш, ти вече мислиш. Щом се въртиш, това е вече чувственият свят. Но има и друго едно състояние сега. Ти се движиш, но важно е дали това движение е в правата посока, дали тази разумност е в самия аероплан или друга някаква сила, която го управлява.

Следователно, ако вие сте един аероплан, вие сте едно физическо същество. Ако се движите, вие сте в духовния свят. Не се ли движите, вие можете да седите целия ден на едно място и сте неподвижен. Тогава вие ще замязате на онези английски матроси, които обичали да пият, да гуляят. Те слезли една вечер в града да погуляят и вързали лодката за брега. Пили, гуляли и се върнали късно. Започнали те да гребат с лопатите, но забравили да развържат лодката и затова след дълги усилия цяла нощ лодката си останала на същото място. Те си казвали: „Навярно сме вече близо. Да, близо ще сме.“ На сутринта, като изгряло слънцето, какво било тяхното учудване, когато се намерили на същото място. След като гребали цяла нощ, те се намерили пак на брега.

Значи не е достатъчно този аероплан да е направен, не е достатъчно той да се движи само, но аеропланът трябва да тръгне и да върви напред, при това пилотът трябва да направлява аероплана към тази велика цел. Всеки човек си има смисъл. Някой казва: „Аз не зная защо живея.“ Смешно е този пилот да не знае къде отива. Той трябва да знае, че отива за Варна или за Париж, или за Лондон, и при това трябва да вземе всички мерки за пътуването. И сега ние седим и казваме – да се завърти колелото, колелото още не се е завъртяло. Питам, ако не се завърти аеропланът, какво ще направиш? Първо колелото трябва да се завърти, после да тръгне и след това да вземе своето направление в посока, в каквато човек трябва да се движи. Добре, онзи, който е направил аероплана, той трябва да започне с техниката, да е запознат с техниката, да вземе всичко в съображение, понеже горе в пространството той ще срещне известни съпротивления, може да претърпи известни катастрофи.

Сега и ние, които сме дошли на земята, и ние пътуваме през пространството. Следователно всеки от вас трябва да бъде толкова умен, да знае какво нещо е животът. Казваме, каквото Господ даде, както Господ е наредил. Добре, но аз трябва да зная какво Господ е наредил. Е, каквото Господ даде. Но аз трябва да зная какво Господ ще даде. Та онзи ученик, който постъпва в първо отделение, той знае, че като го свърши, накрая на годината ще му дадат един диплом за първо отделение. Няма да му дадат за второ отделение, нито за университет. Това дете от първо отделение знае, а ти не знаеш какво ще ти дадат. В първо отделение съм, аз зная какво ще получа. Аз зная какъв диплом, с какви бележки ще получа. Според както съм се учил, такива бележки ще получа. Ако съм се учил лениво, ще получа такъв диплом, с двойки. Ако съм се учил по-долу от двойките, ще получа само колчета. Ако пък съм се учил по-долу и от колчетата, ще получа само търкалцето.

Та когато Христос казва „да ви даде“, даването е един от разумните актове. Да ни се даде нещо, това очакваме ние. И трябва да ни се даде. Да ти се даде знание. Кога? Когато можеш да го използваш. Да ти се даде доброто. Кога? Когато можеш да го използваш. Да дойде любовта. Кога? Когато можеш да я използваш. Да дойде светлината. Кога? Когато можеш да я използваш. Значи всичките неща да ти се дадат тогава, когато ти можеш да ги използваш. Има неща, които не зависят от нас. Ние не трябва да се бъркаме в работите, към които нямаме никакви отношения.

Сега аз ще определя какво нещо е реалността, какво нещо е битието, какво небитието и какво нещо е илюзия в живота. Реалност наричам това, в което аз взимам участие. Реалността всякога има отношение към мене и аз имам отношение към реалността. Следователно аз всякога имам дял в тази реалност и във всички нейни придобивки. В реалността абсолютно няма загуба. В реалното абсолютно – защото има и реално относително, няма никаква загуба. Това, което не е реално, подразбирам това, към което аз нямам никакви отношения. За мене това не е реално. Някой казва – животът не е реален. Защото нямаш отношения към него. Щом нямаш никакви отношения към живота, значи той не е реален. Щом имаш отношения, значи той е реален. Тогава ти приемаш и даваш на този живот. И следователно ти трябва да имаш отношения към него. Ти казваш – всичко е илюзия. Тогава ти нямаш никакви отношения. Казвам, щом всичко е илюзия, тогава намери онова, което не е илюзия. Защото илюзията е съпоставяне към друга една реалност, която не е илюзия.

Някой казва – всички жени са все една стока. Да, половината жени са стока, половината не са стока. Значи половината жени са реална стока, половината не са стока. Половината мъже са реална стока, а половината мъже са нереална стока. Съпоставяйте нещата, но не във вашия временен живот. Вие трябва да разбирате какво нещо е мъжът и какво нещо е жената. Не е мъж това, което носи гащи, нито е жена това, което носи рокля. Не е професор този, който носи някакви книги, и не е религиозен онзи, който се моли само, и не е дете онзи, който плаче. Казват – дете е, плаче. Тогава онези учени хора, които плачат, те деца ли са? Ако детето плаче, то е, защото майка му я няма. Ако някой скърби, то е, защото липсва нещо. Тогава той трябва да намери какво му липсва. Нека намерим произхода на скръбта. Ти можеш да скърбиш за някаква материална облага, можеш да скърбиш и за някаква Божествена облага. И право е. Ти трябва да имаш едно здраве, отлично тяло. Така е. Ти трябва да имаш най-хубавото тяло като човек на земята. Кое е най-хубавото тяло? Човек трябва да има най-доброто сърце в света. От това сърце зависи и неговото кръвообращение. После той трябва да има и най-красивата глава, пълна с едно скъпоценно вещество, неоценимо. Той трябва да има всичко най-идеално.

Ако се моли на Бога, той трябва да иска да му даде Господ такива крака, каквито никой друг човек няма. Ако се моли за ръце, той трябва да иска такива ръце, каквито никой друг няма. Ако се моли за сърце, той трябва да се моли за такова сърце, каквото никой друг няма. Ако се моли за бели дробове, той трябва да иска такива дробове, каквито никой друг няма. Аз ще искам най-първо всичко това да ми даде Господ. Щом това ми даде, всички други работи ще дойдат сами по себе си.

Казвате – с малко може. Ние сме хора дребнави. Казвате: „Аз нямам големи желания. Аз имам само едно желание. Искам да имам само една малка къщица, да се прибера вътре като бръмбар и така да прекарам живота си горе-долу.“ Това са дребнави работи. Този човек иска една малка куторка, едва да влезе и да се прибере с жена си, с дечицата, както Господ дал. Смешна работа. Ти трябва да искаш една хубава хигиенична къща, с хубави прозорци и светла, а не палат. Не е въпросът за разкош, но онова, което ти е необходимо за живота ти. Защото Господ не е дребнав. Той, когато дава, дава и когато взима, взима. В него има две положения. Когато дава, дава и когато взима, взима. Питам, ако вие сте една шивачка и ви дадат един плат да шиете нещо от него, но този плат само се къса, трябва ли да употребите цял ден само да го режете и шиете и да си губите времето с него? Ще вземете този плат – и направо в печката. И след това кажете на компанията такъв плат да не ви дава. Ама пари съм дал. Нищо, ще им кажеш да ти върнат парите. Ако не могат да ти ги върнат, ще им кажеш, че втори път няма да взимаш от тях нищо. Или най-малкото няма да им предплащаш, но предварително ще опиташ плата, и тогава ще го платиш. Тъй, на консигнация, ще вземеш плата. Десет години трябва да носиш дрехи от някой плат и след това да ги скъсаш.

И тъй, казва Христос: „Да ви даде.“ Мнозина от вас сте бедни, страдащи, имате идеали, това-онова, но всичко се руши. Все чакате нещо. Но не зная, нито един от вас не съм видял, който да е постигнал това, което търси. Аз виждам на лицата ви, не само тук, в България, но и по целия свят, да е написано: постигнал донякъде своя идеал. Срещам едного, написана на него една задача, която той разрешавал. Карал донякъде, но после забъркал работите и я напуснал. Другаде гледам, някоя задача решена пак донякъде, само една нула изкарана. То е ученикът, след като учил цяла година, изкарал само търкалета на диплома си. Ако е някой разумен, ще може да впрегне всички търкалета на работа. Аз мисля, че онзи, който е пропаднал, той ще може да стане техник. Онзи, който е свършил с нули, той е роден за техник. Той трябва да се занимава с въпроса за движението. Този, който е свършил с единици, той според мене може да стане физик, да се занимава със законите. А онзи, който е свършил с двойки, той ще върти. Той ще се заеме с висша и нисша дипломация. Онзи, който е свършил с тройки, той е роден за готвач. Онзи, който е свършил с четворки, той е роден за орач, за земеделец, той има това изкуство. Онзи, който е свършил с петорки, той е роден за търговец, има взимания-давания с хората. Онзи, който е свършил с шесторки, той е роден за стражар ако всички стражари бяха свършили с шесторки, светът щеше да бъде оправен. Но понеже за стражари са турени онези, които не са свършили с шесторки, затова светът е така.

Казвам, ние за живота имаме едно понятие. При сегашното положение на нашата култура ние сме попаднали в едно криво разбиране на същинския живот. Не е лошо човек да бъде стражар. Не е лошо човек да бъде земеделец и т.н. Всички звания си имат своето предназначение и цел в живота. Според мен, каквато и роля ти да вземеш на сцената, трябва да я играеш както трябва, да разбираш автора, от когото е. Излезеш ли на сцената, ти непременно трябва да се съобразиш с ролята, която играеш, и да умееш да изразиш идеята добре. Казват за някого – той е отличен актьор. Но не мисли, че след като играеш с години тези роли, че ще придобиеш нещо. Ако през целия си живот си играл ролята на някой слуга, какво ще придобиеш? Нищо не си придобил. Играл си, ръкопляскали ти, и толкова. Ти си играл на сцената роля на цар или на княз, но какво си придобил от тези роли? Цар си бил, без да си станал такъв, без да си добил качествата на цар. Онзи, който трябва да стане цар, трябва да бъде гениален. Царе в природата са онези възвишени същества, които имат качества за царе. За в бъдеще само гениалните хора трябва да стават царе. Само гениите на доброто трябва да стават царе. Един посредствен човек не може да стане цар. И след него в управлението ще се наредят всички останали, ще се наредят по степента на своята гениалност. Те ще се наредят по една стълбица от горе на долу, а сега на върха на управлението седи за министър този човек, комуто наум не дохожда как да раздели на две магарета сламата. И ще изучават след това висша дипломация.

Сега съществува висша дипломация, висши отношения на народите един към друг. Не, висша дипломация трябва да съществува към природата, към нейните разумни закони. Защото всеки народ е дотолкова народ, доколкото той спазва естествените отношения към законите на разумната жива природа. Най-първо всички народи имат отношение към разумната природа, а после те имат отношение един към друг. Те са удове на един велик организъм. Значи те са зависещи от него. И ако един народ или една държава не са функционирали правилно като народ или като държава, те са изчезнали като народ или като държава. Много държави са изчезнали, много народи са изчезнали. В миналото цяла култура като атлантската, като лемурийската са изчезнали. И сега доколко ще устои културата на бялата раса, и това е въпрос. Природата не търпи израждане. Щом хората се спрат на едно място, тя ги поставя на известни страдания.

Някои казват: „Да живеем.“ Щом тези хора искат да живеят, без да работят за нея, те са осъдени на израждане. Ти се спираш и казваш: „Аз искам да живея.“ Не, ти трябва да работиш. Щом искаш да работиш в обществото, създай една мисъл, намери начин как да работиш, че да си доволен от своята работа, от своя труд. При това не е достатъчно само да работиш, но като дойдеш да работиш, ти трябва да си свързан с всички най-видни хора, с всички най-видни същества по лицето на земното кълбо. Ако си поет, ти трябва да имаш връзка с всички най-видни поети. Ако си музикант, ти трябва да бъдеш във връзка с най-видните музиканти. Ако си философ, правник или какъв и да е, ти трябва да си във връзка с всички най-видни философи и правници – тил трябва да имаш. И тогава, да кажем, че ти си поет, написал си едно свое стихотворение и го представяш пред хората да го оценят добро ли е, или не. Най-първо поетът сам трябва да оцени това, което е писал, той сам трябва да го разбира. Има една българска песен, дето се казва: „Вятър ечи, балкан бучи.“ Ако твоята песен започва с „вятър ечи, балкан бучи“, как ще свърши тя? Или вземете песента „Тих бял Дунав се вълнува“. Че е тих Дунав, донякъде е тих, но че е бял, не е бял. Да оставим това. Те са все неща, които се допущат в поезията. В сегашната поезия се допущат много изключения, в сегашната философия се допущат много изключения, навсякъде се допущат изключения.

Казвам, човек сам трябва да бъде доволен от това, което той изразява. Ако ти не си доволен от своя живот, другите хора не могат да бъдат доволни от него. Това е първият закон. Какво трябва да правиш? Ти сам трябва да си доволен от своя живот. Не е въпросът да си доволен по форма, но да си доволен по процес, че тъй както живееш по процес, в дадения момент си доволен. Тъй както живееш, си доволен, а не да спреш процеса на своя живот. Въпросът е днес за днес да съм доволен от работата си и да работя, за да може бъдещият ми живот да е по-добър от днешния.

Аз не турям граница на живота, на любовта. Любовта е една сила, която безконечно се проявява и разширява. Та казвам, в реалността има четири важни неща, които трябва да имате предвид. Най-първо реалността внася светлина в ума, после тя внася топлина в сърцето, тя внася благородство в душата и най-после – сила в духа. Тези четири неща трябва да имате предвид. Там, дето няма светлина в ума, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа, това не е реалност. Вие може да вземете този мащаб за определяне що е реалност. Ако от твоята наука умът ти постоянно се осветлява, сърцето ти постоянно се стопля и ти дава импулс за работа и ако ти се облагородяваш в знанието си, използваш го правилно и от ден на ден ставаш по-силен – не да вадиш шашка и да воюваш, но ставаш силен по дух, ти си в реалността на науката.

Кой е силен човек? Когато магарето го натоварят със злато, силно ли е то? Не е силно, слабо е. Силен човек е само онзи, когото никога не могат да натоварят. Товарят ли те, ти си слаб човек. Какво ще кажете отгоре на това? Ако дяволът може да те натовари с багаж и те впрегне да му носиш багажа като някое магаре, ти силен човек ли си? Не, не си силен, понеже ти си в положението на едно магаре. И какво трябва да правиш тогава? Ще изучаваш живота на умаляването. Да ви кажа кои са причините, за да изучавате този закон. Този черен маг със своите знания ви среша и ви използва като едно магаре, впряга ви на работа. Ще ме извините, това не се отнася до вас. Аз ни най-малко нямам предвид вас. У мене няма нито сянка от умисъл да правя такива сравнения. Аз взимам магарето в преносен смисъл. Едно време, когато Господ създаде магарето, то имаше красива форма, но беше недоволно от своята форма. Та сега магарето носи форма, направена по негов план. И сега магарето, като реве и плаче постоянно, с това иска да каже на хората: „Не искайте форма като моята. Не бъдете като мене магаре. Никога не желайте форма, която не ви подхожда.“ И сега, като ви срещне този черен маг, той ви натоваря като магаре и ви впряга на работа. Ако ти си едно хилаво магаре, което е слабо да носи товара му, той иде те удари със своя камшик и ще каже: „Хайде в гората! Такива магарета не искам.“ И колкото по-малко ставаш, толкова по-добре за тебе. Ако един ден станеш като заек или като едно малко бръмбарче или мушица, той съвсем няма да те търси. Тогава ти трябва да кажеш: „Господи, аз много ти благодаря, че се запазих в тези малки форми. Сега искам своята първоначална форма, която ти ми даде.“ Ще я намериш, ще се облечеш с нея и ще влезеш в света да работиш.

Сега казвате: „Човек трябва да бъдеш. С характер.“ Какъв човек? По образ и подобие. Питате какъв трябва да бъде човекът по образ и подобие Божие. Какъвто го е направил Господ. Как ще позная? Ако аз ти зашия една плесница, ти ще помислиш ли, че това е едно благословение? Няма ли да кажеш: „Защо ме биеш?“ Ще плачеш. Даже и малките деца – момченца и момиченца по на пет-шест години имат своя философия. Аз, като правя своите изследвания върху тези деца, виждам доде е достигнало съзнанието на българите. Срещна някое малко момиченце и го помилвам. То изведнъж стане сериозно, погледне ме от главата до петите, измери ме и ме пита: „Какво искаш да кажеш с това? Защо ме милваш? Ти не трябва да ме буташ.“ Изведнъж то се отдалечи от мене и ми казва: „Аз не мога да имам отношения с тебе.“ Аз разбирам неговия език. Аз зная какво иска да каже то. Срещна друго момиченце и веднага бръкна в джоба си, изваждам една хубава ябълка и му я давам. Като го помилвам, то веднага вземе ябълката, усмихне се. Питам го: „Знаеш ли защо те помилвах? Сега ще вземеш тази ябълка и като срещнеш някое детенце без майка и баща, ще му дадеш тази ябълчица. Ще го помилваш по едната и по другата страна.“

Казвам, това е хубавото в живота. Щом обясня това нещо на момиченцата, веднага недоумението у него изчезва, то ме разбира вече и придобива едно изражение и отношенията му към мене стават вече други. Значи това, което му казвам, е разумно. В първия случай детето се оттегли от мене, а във втория случай, когато му дадох ябълката и му обясних всичко, то ме разбра и каза: „Сега вече можем да имаме отношения на приятели.“ В първия случай момиченцето нямаше доверие към мене и каза: „Нашите отношения не са определени.“ Щом му разправих в какво седи идеята, разбра ме.

Казвам, ако ние, съвременните хора, не разбираме всичко онова, което става с нас в живота, всички тия промени, терзания, неспокойствия, питам, каква философия има тогава в нашия живот? Днес имаш едно верую, утре друго верую, после трето, четвърто и т.н. От детинството си постоянно се изменяш, възмъжаваш, докато най-после престанеш да се изменяш и казваш: „Остарях вече.“ Питам, след като си се подмладил, какво си спечелил? Или след като си остарял, какво си спечелил? Ние, философите, казваме – такъв е ходът на природата. Не, такъв ход природата няма. „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Под думата „деца“, под думата „Царство Божие“ се разбира един разумен, смислен живот, който трябва да имаме. Че ти си беден човек, нищо не значи. Беднотията е едно благо. Богатството е друго благо. И двете са блага. Ако знаеш как да използваш беднотията, тя е едно благо. Ако не знаеш как да я използваш, то е едно нещастие за тебе. Ти си майка, имаш една дъщеря, но не познаваш душата на твоята дъщеря, връзка няма между душата на твоята дъщеря и тебе. Ти си баща, имаш син, но не познаваш душата на своя син. Връзка няма между душата на твоя син и тебе. Питам тогава, на каква връзка ще почива едно приятелство?

Казвам, ти вярваш в Бога, но не го знаеш какъв е. И тогава ти имаш лековерието да вярваш, че макар днес и да не го познаваш, някога ще го опознаеш. Възможно е. Тогава ще ви приведа един разказ, тъй както децата разказват. Една царска дъщеря – много красива, трябвало да се ожени. Според съдбата трябвало да минат пред нея десет души кандидати, облечени в разни костюми и с маски на лица. Между тези десет души се намирал нейният възлюбен, когото тя сама трябвало да познае и намери. Първия път баща ѝ я извел пред тези десет души кандидати. Първият, който минал покрай нея, бил облечен в царски дрехи, великолепен на вид. Тя, като го видяла, хванала го и казала на баща си: „Този.“ Като хвърлил маската, виждат пред тях един хилав циганин. Като го видяла царската дъщеря, тя се ужасила и казала: „Не искам да се женя. Няма да се оженя за циганин.“ Девет пъти тя правила опити и все налитала на някое нещастие, но всякога се отказвала, не искала да се жени. Идва най-после един мъдрец, който ѝ казва: „Дръж този, който е на опашката, последния дръж.“ Тя се приготвила, но като дошъл този, който е на опашката, нямало го, девет били всичко. Как ще го намерите сега? Този истинския го няма на опашката. А ти трябва да го познаеш. Как ще го намериш?

Казвам сега, ние, всички хора, търсим реалността, или търсим възлюбения, или търсим идеала си, но в това търсим онова, в което нашият живот не се е изразил. Ние, хората, още не сме такива, каквито трябва да бъдем. След като станем такива, каквито трябва да бъдем, по образ и подобие, оттогава именно ще започне истинският живот. Тъй както идеалът на болния човек, който е в болницата, е да оздравее, защото оттогава насетне ще започне истинският живот. Казвате: „След като постигнем идеала си, какво ще правим?“ Чудни сте. Докато сте в болницата, ще се обръщате ту на едната, ту на другата страна. Днес една сестра ще ви даде едно лекарство, утре друга сестра ще ви даде друго лекарство, ще ви обличат, ще ви събличат, докато един ден оздравеете. И вие казвате: „Има ли друг живот освен този в болницата?“ Ще има живот на училище, живот на екскурзии, живот на свободно ядене и пиене. Няма да чакаш една сестра да ти даде едно или друго лекарство. Сам ще се обличаш и събличаш, сам ще ходиш на църква и сам ще се молиш, няма да чакаш хората да се молят за тебе и т.н.

Казва Христос: „Да ви даде.“ Какво да ви даде? Онова истинско знание, онази истинска мъдрост, с която животът ще може да се осмисли. Ще станем силни. Непременно трябва да станем силни. Не физически. Ние физически сме по-силни, отколкото трябва. Но ние трябва да станем силни по сърце и по ум. Съвременните хора по сърце и по ум не са толкова силни, колкото предполагат, че са. И тогава, ако ти си един богат човек, ще вземеш ли своя приятел в кантората да ти слугува? В природата има един закон. Когато един баща иска да направи сина си наследник, той му отстъпва своето място и заминава за другия свят. Ако бащата е на земята, той не може да направи сина си наследник. Двамата не могат да стоят на едно и също място. Ако бащата е цар и синът иска да стане такъв, той може да стане цар само ако бащата отстъпи своя трон на сина си, а сам той да замине. Бащата и синът не могат да живеят на едно място.

Тогава вие искате да станете като някой философ, да станете и като Бога. В какъв смисъл искате да станете като Бога? Да имате Божието съдействие може, но в тази форма, която днес имате, вие никога не можете да бъдете като Бога. Вие може да имате неговото съдействие, но сами вие се намирате специфично в една държава. И в това отношение всеки от вас се намира в една специфична държава, която той трябва да уреди и оправи. Тъй седи въпросът. И след като оправи тази държава, той ще има правилни отношения към всички хора и ще знае как да помогне на света. Но дотогава, докато човек не е оправил своята държава и докато не е познал света, той никога не може да има правилни отношения с никого в света. Той не може да има и отношения с Бога. Защото, ако ти отидеш при Бога, няма да споменаваш това старо име. То няма вече смисъл. Затова казвам, ако ти отидеш при абсолютното, при разумното в света, трябва ли да коригираш неговите пътища и планове? Ако ти имаш един гениален приятел, който е пръв поет в света и ти чете една от своите форми и свои произведения, ти трябва ли да го коригираш? Ще кажеш: „Отлично, много хубаво.“ Ти не можеш да направиш погрешка. Речеш ли да го коригираш, какво ново ще внесеш? Казвам, някои от вас може да коригират другиго. Майката коригира дъщеря си в любовта. Дъщерята коригира майка си в любовта. Може ли една майка да коригира дъщеря си в любовта? Никога. Може ли един баща да коригира сина си в любовта? Никога. Те не могат да се коригират. Това е противоречиво. Любовта, която ще прояви синът, тя е любовта на бащата. Какъвто е бил бащата, такъв ще бъде и синът. Нищо повече. Чудни са хората. Овцата ще роди син, точно такъв, каквато е тя – по всички правила на нейните форми. Вълкът ще роди точно такъв син, какъвто е той самият. Синът ще мяза на баща си. Ние очакваме синът да бъде нещо друго от баща си. Не е било и няма да бъде.

И следователно, ако аз не съм като баща си, тогава има две положения: или че аз не познавам баща си, или че този, когото имам за баща, не е мой баща. Ако аз съм по-добър от него, той не ми е баща. И ако аз съм по-лош от баща си, той пак не е мой баща. Обаче ако аз съм точно като него, той е мой баща. Трите положения съществуват. А в сегашното наше положение ние мислим, че синът е по-добър от баща си. Значи той не е негов баща. По-лош е от баща си. Пак не е негов баща. Като баща си е. Негов син е значи. Ако синът е по-добър от баща си, той носи всичките свои блага. Тогава бащата не носи никаква отговорност за него. Обаче ако мяза на баща си, бащата носи всичката отговорност за сина.

Та казвам, онези от вас, които искат да ме разберат, трябва да се освободят от всякакви свои лични възгледи. Защото много пъти като говоря, мнозина казват: „Тогава на какво да се основаваме? Това не било право, онова не било право. Кое е правото тогава?“ Има неща, които са прави. Казвам така, яж пресни плодове, яж пресен хляб. Няма ли пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви. Нищо повече. Тъй както са в природата, в материално отношение, така ги яж. Дъвчи житото тъй, както си е. Не яж жито, което е мляно на воденица. Яж житото така, както си е в природата. Плодовете – също така. Откъсни си ги, както са на дървото. Ако искаш да внесеш в себе си трезв ум, откъсни си от плодовете, които са на северната страна. Ако искаш да внесеш в себе си благодарност, откъсни от плодове, които са на южната страна. Ако искаш да внесеш в себе си благородство, откъсни от плодове, които са на изток. Най-после, ако искаш да внесеш в себе си разбиране на живота, откъсни си от плодове, които са на запад. Всички тия плодове нямат едни и същи качества. И ако ти пипнеш един човек с лявата си ръка, ти внасяш в него чувственост. Ако го пипнеш с дясната си ръка, ти внасяш в него умствени сили. Щом го пипнеш и с двете си ръце, ти внасяш едновременно и едното, и другото. Майката прегръща детето си едновременно и с двете си ръце, за да внесе в него импулс да живее.

Всички тия движения съществуват в природата. Всяко движение си има свой смисъл и свое благо. Всички слънчеви лъчи, всички промени, които съществуват в природата, си имат свое значение и свой смисъл. Няма промяна в природата, която да няма смисъл. Не че слънцето няма никакви отношения към мене, но онази разумна сила, която направлява светлината, тя крие в себе си смисъла на всеки слънчев лъч. За мене светлината представлява съвсем друго нещо. Светлината за мене има един особен образ. Да ви дам едно обяснение, какво представлява светлината за мене. Светлината е нещо, подобно на избор. Според мене светлината е нещо много материално. Следователно, когато тя се намери под едно голямо напрежение, тя блика, избира като избор. Тя има известни течения, върби по права линия, извива се, клатушка се и полива целия свят. Хората на земята са като растения, които тази светлина като истинската вода полива, и те под нейното влияние растат и се развиват.

Следователно нашата вода тук, на земята, е произлязла от светлината. Произходът на водата е от светлината, превърната в по-гъсто състояние. Ако пък разредите водата, превърнете я в по-рядко състояние и я разложите на нейните първични елементи, вие ще произведете светлината. Прекарайте водата през някое колело да се разреди и вие веднага ще произведете светлината. Защото без вода никакво движение не може да има. Обратният път. Или без живота никакво движение не може да има в света. Животът е първичното. Ако ти си придобил живота и бъдеш господар на живота, ти ще бъдеш господар и на водата, ти ще бъдеш господар и на светлината. Не си ли господар на живота, не си господар нито на водата, нито на светлината и тебе ще те сполетят най-големите нещастия. И тъй, Божествената наука, или религията, или окултната наука, или поезията, или философията, всичко това са методи и средства, с които можем да разберем живота, понеже от разбирането на живота ще зависи дали и всички методи ще ни бъдат достъпни. И само тогава ще можем да уредим живота си, както искаме. Ние трябва да разбираме живота, да разбираме неговия произход, отде иде той. И затова Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго истиннаго Бога.“ И този въпрос се отлага. Вие казвате: „За в бъдеще ще го познаем.“ За в бъдеще то е друг въпрос. Вие, които от толкова години се занимавате с този философски въпрос, разбрали ли сте Бога като причина на живота, отдето той излиза. Не е въпрос да разберете Бога като форма. Но вие казвате – той е създал всичко. Аз не се меся в неговите работи, какво е създал той. Преди всичко аз не зная даже и какво е създал той и какво не е създал. Защото не всичко, което е създадено, е създадено от Бога. Чудни сте вие. Всички паметници на София например от Бога ли са създадени? Всички къщи в Лондон, както и целият Ню Йорк, от Бога ли са създадени? Светът от Бог ли е създаден? Канарите в природата от Бог ли са създадени? Изворите в природата от Бога ли са създадени? Нито канарите са от Бога създадени, нито изворите. И след всичко това се казва, че Бог всичко създаде. Има само едно нещо, което Бог създаде и в което взе участие. Като направи всички тия форми, той каза: „Да направя човека по образ и подобие наше.“ След като каза: да бъде това, да бъде онова, той каза: „Да стане светлина.“ И стана светлина. Най-после Бог каза: „Хайде и аз да направя нещо.“ Той каза: „Да направя човека по образ и подобие Божие.“ И го направи. Единственото нещо, което Бог направи, то е човекът. И каза: „Да му туря печат.“ За другите неща той не каза да бъдат по образ и подобие Божие, но за човека каза. За другите само каза: „Да бъде светлина!“ И стана светлина. За земята се казва, че тя първоначално е била неустроена и пуста. Като четете еврейската кабала, там има един миш-маш. Като слушате сега техните богослови, те пък мязат на онзи негър проповедник, който доказвал на слушателите си как Бог създаде света. Как го създаде? Много лесно. Най-напред Господ насади една много голяма гора, която, като израсте, използва за пръте, на които простираше хората да се сушат. Един запитал: „На кое място беше тази гора?“ „Не е ваша работа. Той ги насади някъде.“ „Ами плета, на който простря човека да се суши, де остана?“ „И това не е ваша работа.“ Някъде е била посадена тази гора, но де – и той не знае. Плета, на който се сушил човекът, го няма. Ами де е човекът тогава? И сега философите казват: „Да допуснем.“ Какво? Че има плет. Да допуснем, че има такива дървета. И от тези допущения вадят едно заключение. И тогава тези заключения мязат на онази наука в Америка, която наричат наука на християните, или в буквален смисъл казано, наука на духа. Те не вярват в материята, но в духа и казват, че всичко е мисъл.

Двама млади току-що се оженили, предприели една разходка и трябвало да пътуват с трен. В това време става едно дерайлиране на трена и този младоженец бил изхвърлен вън от трена, вследствие на което и двата му крака се счупили. Той повикал един от тия лекари, които вярвали, че съществува само дух, да го лекува. Този лекар идвал един, два, три дни и в продължение на всичкото време на лекуването му той все се мъчил да го убеди, че краката му били здрави, не са счупени. Този човек най-после трябвало да повярва в това и след един месец костите на краката му сами по себе си започнали да заздравяват. Той започнал малко да ходи, да крета из стаята. Идва лекарят, който го лекувал, и му казал: „Кога ще платиш?“ „Добре. Сега ще предположиш, че ти давам десет хиляди долара.“ На другия ден пак дохожда: „Ти пак ще трябва да ми платиш.“ „Хубаво. Сега ще предположиш, че ти давам двадесет хиляди долара. Не си ли благодарен?“ Това е философия. Както лекуваш, така ти се и плаща.

И ние както мислим, така ни се и плаща. Та и ние така казваме: „Аз като свърша училище, това ще направя. Като се оженя, това ще направя. Като изгледам децата си, това ще направя. Като стана пръв министър, това ще направя.“ И т.н. това ще направя-онова ще направя, докато най-после циганчето умряло. Всичките ни работи остават недосвършени. Защо? Ние не сме взели, не ни е дадено още същинското. Ние трябва да имаме една права философия. Срещне ме някой и ме пита: „В какво вярваш?“ „Аз вярвам точно в това, в което и ти вярваш. В какво вярваш ти?“ „Аз много обичам парите.“ „Че и аз много обичам парите.“ „Аз много обичам жените.“ „Че и аз много обичам жените.“ „Аз искам да съм голям човек.“ „Че и аз искам да съм голям човек.“ „Аз искам да имам един добър обяд.“ „И аз искам да имам един добър обяд.“ „Аз искам да си почина малко.“ „И аз искам да си почина.“ Че тогава ти си като мене. Разбира се. Сега обаче аз не зная дали и ти си като мене. Аз бях като тебе, но не зная дали ти си като мене. Аз обичам парите, но като дойдат парите при мене, аз обичам да се разговарям с тях. Като дойде една торба с пари при мене, аз я питам: „Кой господар те изпрати при мене? Знаеш ли, че аз имам друг един закон? Като дойдете при мене, каквото ви кажа, абсолютно ще го правите. Ще ми слугувате. Нали сте пари. Като дойдете при мене, ще се търкаляте и дето ви пратя, ще отидете.“ Абсолютно покорство от парите искам. И парите обичам, и жените обичам. Като видя една млада мома, аз я питам: „Ти защо си мома? Да лъжеш момците или да казваш истината?“ Аз считам моми само тези, които говорят истината, а тези, които не говорят истината, никакви моми не са. За мене мома е само тази, която говори истината. И момък е само този, който говори истината. Не говорят ли истината, никакви моми, никакви момци не са. Като видя една мома, тя е свещено нещо. Приятно е да я гледаш, та носи истината в себе си. Казвам ѝ: „Дай си ръката, тя е свещена. Ти носиш нещо ново в себе си.“ Това е мома. И аз бих желал целият свят да бъде пълен с такива моми и момци. Сега аз ще се спра тука. Ако река да улеснявам как разбирам нещата, какви разбирания трябва да имаме, казвам, не е достатъчно само да обясняваме нещата, но трябва да ги приложим. Казвам, отношенията на първичната причина към нас са толкова прости. Бог е едно същество, което бедните, сиромасите, неучените, невежите, страдащите хора могат да го намерят повече и по-лесно, отколкото учените философи и поети. Когато дойде някой философ при Бога, той се отстранява далеч от него. Когато дойде някой астроном при Бога и започне да го изучава, Бог се скрива във вечността. Когато философът дойде да го изследва, той се скрива зад причинния свят. Когато дойде някой поет, той се толкова отдалечава, че поетът едва го зърва. Щом дойде едно дете при Бога, Бог го помилва и излиза при него. Като дойде някое дете пред един поет, той му казва: „Чакай, дете, ти нищо не знаеш.“ И той започва: „О, ти, който владееш всичко, който изпълваш всичко с трепет и ужас, който разклащаш световете и изпълваш сърцето на човека от памтивека с горчивини. Ти, който внасяш всички горчивини в душата!“ Детето казва: „Какво, какво? Аз пък го видях колко беше хубав. Тъй ме поглади, помилва ме по лицето.“ „Е, сънувало си ти. Слушай, дете. Ти ще остарееш като мене. Поет съм аз.“ И поетът е прав, и детето е право. Щом човек е поет, Бог е страшен. Той му показва всички страхотии. Каквото пише поетът, така е. Той, като търсил Бога, минавал през тези бездни, през тези височини и баири.

Поетът мяза на този царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма екскурзиантка и той трябвало цял живот да ходи подире ѝ, за да я стигне. Тъкмо той я вижда на един далечен баир и рече да отиде при нея, тя вече слиза оттам и тръгва към друг баир. Върви той подире ѝ, но тя вече е на трети баир. Стига той третия баир, но тя е вече в долината. И така вървял цял живот и не могъл да я стигне. След като я търсил той цял живот, най-после описва своите страдания, мъчнотии и несгоди по баири и по долини, по върхове и канари и казва в заключение: „Не можах да постигна това, което желаях.“ Защо? Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Докато ти намериш една мома на истината и искаш да ѝ дадеш една торба на гърба да носи, както това прави черният маг, това показва, че в сърцето ти има нещо лошо. Ти трябва да бъдеш човек на истината, да си благодарен, че си я зърнал. Няма защо да си близо до нея. Да ѝ напишеш една благодарствена молитва, едно благодарствено писмо и ще се зарадваш, че ти си бил на това място, дето е стъпила тя. Какво трябва да направиш? Целуни тогава нейните стъпки слез от този връх надолу и благодари, че си могъл да целунеш и нейните стъпки. Повече от това не ти се пада в този живот.

Вие трябва да образувате правилни отношения в света. Вие казвате: „Аз намерих реалността.“ Да, ако си намерил реалността на стъпките на онзи човек на истината – и това е една голяма придобивка. Казва псалмопевецът: „Когато видя твоето лице, напълно ще се зарадва душата ми.“ Казвам, това е, което може да внесе онова вдъхновение, онова осмисляне на нещата. Сега хората се разочаровали един от друг и казват – този не го обича, онзи не го обича. Че отде знаете, че някой не ви обича. Никой не може да ви обича, ако вие не обичате сами себе си. И никой не може да те обича, докато и ти не обичаш. Не съществува друг закон. И ти не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш. Каквото вложиш, такова ще вземеш. Ти не можеш да сееш живо, а да получиш царевица, и обратно – не можеш да сееш царевица и да получиш жито. Каквото си сял, ще вземеш равносилното на това, което си сял. Та казвам, в живота трябва да има едно разбиране. Когато хората направят едно приятелство, защо го правят? Ако ние правим едно приятелство, то е, за да дадем възможността на Господа да заеме едно място. Ако хората се женят, то е, за да дадат място на Господа, той да заеме едно място между тях. Ако хората образуват едно общество, то е, за да дадат едно място на Господа. Ако хората образуват една държава, то е за да дадат възможността на Господа да заеме едно място. Или ако един музикант става музикант, то е, за да даде възможност на това велико същество да се прояви чрез него. В това няма ли смисъл? Има смисъл. Ще седнеш да пишеш нещо като поет – има един начин на писане. Вижте как пише едно малко дете: „Вчера при изгрева на слънцето бяхме при първия извор на високата планина. Изворът беше бистър и течеше. Всички ученици пихме от неговата вода и се разположихме на поляната. Помолихме се и след това се върнахме.“ Питам, не е ли хубаво това описание на малкото дете? То описва своя малка екскурзия. А ние какво ще описваме сега? Казвам, колкото един разказвач е по-прост, т.е. колкото по-просто, по-кратко изрази истината, толкова е по-добър. Някои казват: „Събуди се за зората.“ Или: „Стани със зората.“ Или: „Стани, когато се зора пукне.“ Питам, зората пуква ли се? Това е поетичен израз. Стани със зората – това има смисъл. Тъй както става зората, стани и ти. Това е много хубав поетичен израз. Стани рано със зората, в това има идейност. Зората има вече един образ. Изразът „стани с пукването на зората“ не е хубав. Пукването, пукотът, тази мисъл вече внася една дисхармония. Стани със зората. Нищо повече.

Та казвам, когато дойдем до онзи възвишен живот, ние трябва да дойдем до простотата. Ти ще внесеш тази простота в живота си и ще кажеш – има само едно вечно начало. Ставай и лягай само с това вечно начало. Станеш сутрин, кажи си – има само едно вечно начало. Лягаш вечер, кажи си – има само едно вечно начало. Започваш да пишеш, кажи – има само едно вечно начало. Философстваш, кажи – има само едно вечно начало. Управляваш, кажи – има само едно вечно начало. Намериш се в скръб и страдания, кажи – има само едно вечно начало. Не защо да не си радостен, когато страдаш, защо твоят възлюбен ти пише, че не те обича. Той ти казва: „Не те обичам, защото, като срещна едно бедно сираче, ти не се спря пред него, домързя те да бръкнеш в джоба си и да му дадеш нещо, да го помилваш и да му кажеш две думи. То е без майка и баща. А ти бързаше по-скоро да ме намериш, да ми дадеш своето любовно писмо. Сега ще се върнеш да поправиш погрешката си.“

Така ние, докато отидем при Бога, ще срещнем хиляди души, които ще пренебрегнем и на които никакво внимание няма да обърнем. Вие казвате: „Искаме да видим една усмивка на това вечно начало.“ Но това вечно начало ще стане сериозно, няма да бъде доволно от тебе и ще ти каже: „Върни се от пътя си.“ Защо? Аз зная защо.

И сега аз искам да ви оставя следната мисъл от мене. Има само едно вечно начало.

Шестнадесета неделна беседа

15 декември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help