Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Да ида да го събудя

„Лазар, нашият приятел заспа, но да ида да го събудя.“ Йоана 11:11

За мене са важни думите „да го събудя“. Че някой е заспал, това може да е интересно за онзи, който спи. А да го събудя, от това аз се интересувам. Онзи, който отива да спи, това е интересно за него – че отива да си почине, за забрави дълговете си. Той казва: „Да заспя, да забравя дълговете си.“ Това обаче ни най-малко не е интересно за мене. Със заспиването си той отива да разреши някои свои въпроси, но това не разрешава и моите въпроси. За мене е важно той да се събуди. Неговото събуждане има отношение към мене.

В света има една наука, едно учение, което не е нито за богати, нито за бедни, нито за болни, нито за здрави, нито за онези, които обичат, нито за онези, които вярват, нито за добрите, нито за лошите, нито за трудолюбивите, нито за мързеливите, нито за доволните, нито за недоволните. Тази наука е само за онези хора, казано на ваш език, които нямат никаква работа, които седят и не знаят какво да правят. Такава една наука има в света, която именно се отнася за онези, които нямат никаква работа, а за тези, които имат работа, те ще бъдат сега като гости, като слушатели. Защото, както и да се говори за съвременния свят, както и да е създаден той сега, всички хора си имат една определена философия. Не само хората, но и животните, и растенията имат една определена своя философия, една определена наука. Остави едно растение при каква и да е почва, при каквито и да са хубави условия, то всякога ще се прояви такова, каквото е. Ти можеш да се постараеш да измениш неговото естество, да го присадиш, да направиш нещо ново, особено от него, но то само временно ще се присади. Но като се сменят тези условия, тази присадка, която си турил, след време ще се измени. Човек може да спре, да подпуши водата, която тече, но тя постепенно ще почне да се увеличава, ще образува едно езеро. Но щом намери и най-малката пукнатина, тя пак ще излезе навън.

Казвам, у човека има известни заложби, които не могат да се изменят. Някой ще каже: „Как така? Нали хората трябва да се възпитават.“ Възпитанието е изкуство на актьорите, които играят на сцената. Един актьор може да играе роля на философ, на поет, на цар, на съдия, на адвокат, на лекар, но всичко, каквото прави на сцената, става, но слезе ли от сцената, той отива в живота, дето се проявява като обикновен човек.

Ако се вникнете в живота на един човек, ще видите, че той върши много работи понякога, които нямат нещо дълбоко свързано с неговия вътрешен живот. Например един православен ще отиде на църква, ще седи там благоговейно, ще запали една свещ, ще мине за много набожен човек. Ако наблюдавате един евангелист, ще влезе в техния храм, ще отвори Библията, ще дигне нагоре очи, ще чете, ще пее песни и ще се моли. Ако наблюдавате един католик, той ще влезе в храма и ще почне да коленичи, после ще се изправи и ще почне да се моли. Ако наблюдавате един будист, и той ще се моли по свой външен начин. Ако наблюдавате един учен, той ще прави своите размишления. Всеки човек ще носи своите дарове, но като излезе вън от това положение, ще се прояви съвсем различно от това, което е правил при другата обстановка. Православният, като излезе от църквата, веднага ще забрави всичко – че е палил свещ, че се е молил на Бога, и като се върне дома си, веднага ще започне да се разговаря върху яденето и няма да каже на жена си какво е чел свещеникът, но ще я пита защо е пресолила толкова много яденето и защо го е прегорила. Някой ще каже – това е дневният ред на нещата. Питам, ами другото, което можем да вършим, какво е?

Казвам, както живеем днес, този живот представлява една мода, едно облекло. Мода е например, като умре някой, да бъдеш с черни дрехи. Сега аз говоря на онези от вас, които нямат работа, на които всичко е наредено. Само те могат да ме слушат. Казвам, когато умре мъжът на някоя жена, тя веднага се облича в черни дрехи, да покаже на хората, че много тъжи за него. Тя си туря черен воал и през него поглежда към този, към онзи млад човек и си казва: „Старичък беше моят мъж. Добре че умря.“ И тя поглежда към някой млад, който току-виж започва да се приближава към нея. Той се приближава, тя се приближава, но това е една залъгалка. Мислите ли, че той я обича и че тя го обича? Мислите ли, че те не могат да живеят един без друг? Не. Това е животът на сцената. Докато са на сцената, той казва: „Умирам за тебе.“ След един час играят друга роля. Той казва: „Умирам от тебе.“ Това е наука, то е едно съвпадение в живота. Когато актьорът играе една роля, няма какво да го съдиш. За актьора можеш да имаш само едно мнение – или че е играл добре, или че не е играл добре. Няма какво да го съдиш, че играл някаква дребна роля. На сцената актьорът може да вземе някоя видна роля, на някое видно лице, а някой път може да играе роля на някой слуга или на някое незавидно лице, незавидна роля, но всички казват: „Добре игра този актьор.“ Последен слуга е, но добре си игра ролята. Тъй щото не трябва да давате мнението си по повод на ролята, която изпълнил актьорът, че била много долна роля. Няма да казвате, че никак не сте се надявали на този човек да играе такава долна роля, защото понякога могат да осмеят онзи, който е играл първа роля, да намерят, че той не е играл някак добре, а този, който игра ролята на слуга, изигра ролята си отлично. Значи първият, главният актьор не изигра добре, а последният изигра много добре. Онзи с първата, с главната роля го свалят долу, а този, който игра долната роля, го качват горе. При игрането на ролите важно е как ще се играят те, а не каква роля ще се играе.

Да кажем сега, че в съвременния свят ние говорим за зло и за добро. Но ако това добро и зло, за което говорим, го пресеем, колко от това добро, което наричаме добро, ще остане добро и колко от това зло, което наричаме зло, ще остане зло? Казваме, това не е наука, онова не е наука. Казвам, не трябва да казваме, че животът е лош, че няма смисъл. Защо? Болният казва, че животът е лош, защото е болен. Здравият казва, че животът е отличен, защото е здрав човек. Богатият казва, че заслужава да се живее, защото е богат. Сиромахът казва, че му е дотегнало да живее. Защо? Не че животът му е дотегнал, но сиромашията му е дотегнала. Каквото и да проповядват богатите, че сиромашията е за предпочитане пред богатството, те трябва да опитат и едното, и другото, и тогава да проповядват. За предпочитане е да бъдеш сиромах. Но кога? Когато се давиш. За предпочитане е да бъдеш и богат, когато искаш да влезеш в някоя първокласна гостилница или да отидеш в някой театър. Заслужава да имаш поне един автомобил и да вземеш първото място в театъра. И след това ще дойде някой да ми проповядва, че трябва да бъда беден. В това няма никаква философия, никакво разбиране.

Богатството трябва да има свой вътрешен смисъл. Сиромашията трябва да има свой вътрешен смисъл. Защото, ако те съществуват като явления в живота, те имат своите причини за това. И когато ние извадим явленията от техните причини и искаме да накараме всички хора в света да станат бедни, това не може да бъде. Когато искаме да накараме всички хора да станат богати, и това не може да бъде. Всички хора не могат да бъдат здрави, но и всички хора не могат да бъдат болни. Всички хора не могат да се родят изведнъж, но и всички хора не могат да умрат наведнъж. Всички хора не могат да бъдат учени, но и всички хора не могат да бъдат невежи. Всичко в света е точно разпределено.

Та казвам, ако у човека има едно състояние, това аз наричам същинският човек. Много пъти се говори за съзнанието. Що е съзнанието? Съзнанието определя точното положение на човека. Каквото е съзнанието му, такава ще бъде и съдбата на човека. Каквото е съзнанието му, такъв ще бъде и умът на човека. Каквото е съзнанието му, такова ще бъде и сърцето му. Аз се спирам върху съзнанието, понеже то е понятно на хората. За мене има още една реалност, за която аз не мога да говоря. Зад съзнанието има нещо хубаво и красиво, върху което почива тази абсолютна Божествена наука, но тя е една област само за абсолютната любов, за абсолютната мъдрост и за абсолютната истина. Човек, който няма тези качества, нито един от пръстите на неговия крак не може да стъпи в тази област. Една свещена област има през цялата вечност, дето никой не може да стъпи. Такъв е законът. Ти можеш да се молиш, колкото искаш, само да надзърнеш в тази област, но няма да можеш да влезеш. Защо? Защото, ако едно грешно око би надзърнало там, светът би се опетнил. Не само човек, но ангелите не могат да надзърнат в тази област. Не само ангелите, но и архангелите не могат там да надзърнат. Не само архангелите, но и боговете не могат да надзърнат в тази свещена област. Ако един Бог надзърне там, той трябва да се съблече от своето божество, да не е вече Бог. Той не може да остане Бог. Ако един ангел надзърне там, той трябва да престане да е ангел. Ако един богат човек надзърне там, той трябва да престане да е богат. Ако един грешник надзърне там, той трябва да престане да бъде грешник. Ако една красива мома надзърне там, тя трябва да престане да е красива. Ако една грозна мома надзърне там, тя трябва да престане да е грозна. Ако един лъжец надзърне там, той трябва да престане да лъже. Ако един човек надзърне там, който говори истината, той трябва да престане да говори истината.

Вие казвате – това са контрасти. Питам, защо човекът на истината говори истината? Защо е красотата на някой човек, който я добил като дарба, ако тази красота не съответства на едно красиво сърце и ако на това красиво сърце не съответства един красив ум, и ако на този красив ум не съответства една красива душа, и на тази красива душа не съответства един красив дух? Питам, колко струва тази красота на човека? Той казва: „Аз говоря истината.“ Той говори истината тъй, както я говорят мравите, пчелите, растенията, буболечиците. Те всеки ден говорят истината. „Аз говоря истината, разбирам тази работа.“ В какво ние, съвременните хора, разбираме от химията повече от растенията? Хиляди години преди появяването на човека растенията знаеха по химия повече, отколкото съвременните учени химици. Някой ще каже: „Докажи това нещо.“ Всички онези материали от целия органически свят, с които ние си служим, са приготвени все от растения. Този богат запас от потенциална енергия, която е складирана в земята, ние живеем с нея. Ние още живеем от придобивките на онази велика култура на растенията, която някога е съществувала. Тези растения не са били като сегашните. Те имаха своя дървена литература. Ще кажете: „Дървена литература?!“ Който не разбира, ще каже: „Как е възможно растенията да седят по-високо от хората?“ Питам, ако каже някой човек, че по-добър от мене няма, с това той придал ли е нещо на моя характер, на моето естество? Ако този човек ми каже, че съм отличен, по-добър от мене няма, ще стана ли такъв? Няма да стана. Може най-многото това да ме поласкае малко. Казва ли така, така подразбира, че този човек мисли да иска нещо. И наистина той казва: „Можеш ли да ми дадеш хиляда лева?“ Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек.“ За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги.

Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата. Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова?“ Петелът започнал да ѝ обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел.“ И след това тя си заминала. Петелът ѝ казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде.“ Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това ѝ казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично.“ Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето.“ „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля.“

Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът – все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе?“ Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая – или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела. Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата. Това е едно от качествата на тщеславието. При който и учител да се учи, тщеславният никога няма да каже, че се е учил при някой учител. Той ще си каже: „Благодарение на моята глава.“ Той никога няма да признае, че някой му е преподал нещо. Това е едно от качествата на тщеславния човек, а горделивият човек в такъв случай ще каже, че е работил цели двадесет години, правил е усилия, ходил е в Европа да се специализира. Той ще ви донесе вода от деветдесет и девет кладенци.

Когато човек много цапа или говори, той е тщеславен, а когато малко или почти никак не говори, той е горделив. Де е човекът тогава? Онзи, който разбира законите на математиката и на геометрията, ще построи един четвероъгълник или един квадрат. Тщеславието и гордостта се намират на противоположните ъгли на този квадрат. Следователно, ако той обича квадрата, той ще се намери в едно противоречие в себе си. И тогава, за да излезе от това противоречие, той ще трябва да тегли един диагонал или хипотенуза в квадрата и по него да върви. Кой е правият път? Правият път в квадрата е хипотенузата, по която минаваш. Щом ходиш по ъглите, ти ще имаш всички анормални състояния, от които съвременните хора страдат. Като казвам анормални състояния, разбирам, че ъглите на квадрата са местата, дето деятелността на природата е силна. Значи в тези четири точки нейната деятелност е усилена. И ако минеш през тези точки, ти ще пострадаш. Ти трябва да бъдеш голям герой при това, за да се избавиш от тези нещастия.

Хипотенузата представлява вътрешните пътища на живота. Който разбира живота, той върви по вътрешните пътища, а не по външните пътища. Тъй щото човек за да се избави от нещастията на живота, трябва да върви по вътрешните пътища, а не по външните пътища на живота. И когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, разбира да не ходи по страните, по ъглите на този квадрат. Ще кажете: „Как така квадратът да съдържа злото в себе си?“ Сега чакайте малко, да ви обясня тази мисъл.

Представете си един четириъгълник, един квадрат. Върхът A представлява бащата. Противоположният връх C представлява майката. Върхът B представлява брата, а върхът D – сестрата. Представете си, че бащата има симпатии към сина си, той не дава дума да се каже за сина. Майката пък има симпатия към дъщерята. Това е тайна, скрита любов. Ужасно нещо е скритата любов. Ако бащата мине през ъгъла на дъщеря си и каже нещо за нея, майката веднага ще скочи срещу бащата: „Какъв баща си ти?! Нищо не ѝ купуваш.“ Тя ще го наругае и ще спре. Той трябва да мине през хипотенузата. Ако рече да обикаля жена си, дъщеря си, сина си, ще има голямо сапунисване. И най-после бащата ще каже: „Не струва.“ Но какво да се прави? Трябва да мине през хипотенузата. Трябва да се намери защо именно бащата има слабост към сина и защо синът има слабост към дъщерята. Вие казвате, че това е слабост. Ако е слабост, трябва да видите на какво се дължи тази слабост. Значи то не е слабост, но е увлечение. Защо е влечение? Щом е влечение, то пак не зависи от нашата воля. Значи някаква външна сила се е настанила в това и ни тласка. Ако бащата обича сина си, трябва да има някаква причина за това, той трябва да е заслужил тази обич. И ако майката обича дъщеря си, трябва да има някаква причина за това, тя трябва да е заслужила тази обич. Ако пък дъщерята или синът не заслужава тази обич и не отговаря на тях, и за това има причина. Ние казваме на наш език, че съзнанието на бащата или на целия дом не е ясно. Тези хора нямат ясна представа за един вътрешен закон, който създава хармонията, те не могат да водят един хармоничен живот. Мъже и жени трябва да живеят в хармония. Братя и сестри – също така. Обаче остане ли сега да създаваме тази хармония, отиде та се не видя. Ние трябва да спазваме това, което съществува.

Казвам, в природата съществуват известни методи, известни закони, които вие трябва да прилагате. Сега аз говоря за онези, които нямат работа, а другите ще слушат. Аз говоря за онези, които са кандидати за ученици. Вие трябва да намерите методите, които природата е изработила. Защо? Понеже нейният живот е дълъг, с вечността заедно. Тя е работила с години, докато изработи методи, докато е създала световете. И като е създала човешкия живот, тя го е обмисляла с векове.

Като е създавала човешкия живот, тя е обмисляла как да го създаде, какви условия са потребни за него, какви чувства да вложи в него. И най-после тя е комбинирала разни материали, разни методи, по които човек може най-реално да се развие. Следователно, ако вие схванете един природен метод или един метод на Бога, ще видите, че той е без изключения. Ако приложите един от тези методи, в началото може да имате малки препятствия, но в края ще видите, че всичко ще свърши, както трябва. Накрая всякога ще имате печалби. Ако речете вие да измислите някакъв ваш метод, можете да измислите такъв и ще видите може би, че в началото той ще даде добри резултати, а в края ще свършите зле по всички правила. В аналите на човешката история няма да срещнете нито един случай, дето човек, като е употребил един от своите методи, да е сполучил. Някой казва: „Аз ще се трудя да стана добър.“ Щом кажеш, че ти ще се трудиш да станеш добър, значи ти искаш да създадеш доброто. Доброто не се създава така. Или ти казваш: „Аз ще намеря един път.“ Така не се създава път. Ако ние мислим по този начин, ние ще влезем в противоречие с основните начала на самия живот и у нас ще остане нещо неразбрано.

Сега ще се спра малко да ви представя един пример от живота на един английски писател. Той пише един разказ за живота на едно семейство – доктор Шмид, отлична млада лекарка, която свършила по медицина и се специализирала по хирургията и по нервните болести. Тя се оженва за един млад, много богат търговец. Тъй щото лекарката и търговецът се събрали на едно място. Тя имала отличен ум и като англичанка била честна, искала да си уговори нещата от по-напред. Тя му казала: „Аз ще се оженя за тебе само с едно условие – да не ми препятстваш да упражнявам професията си. Опиташ ли се да ми препятстваш, ще знаеш, че няма да се съглася да те взема.“ И той като англичанин ѝ дава честна дума, че няма да се меси в нейната работа. Тя била много красива. Като я виждал някой път замислена, той я запитвал: „Защо си така замислена?“ „Викаха ме днес при един болен човек, който си счупил и двата крака, та трябваше да му се направи голяма и сериозна операция, докато се наместят и двата му крака.“ И тя разправя как му наместила краката. „Хубаво, че му се счупиха краката. Ами колко ти платиха.“ „Толкова и толкова.“ „Добре тогава.“ Обаче в него има друга една скрита мисъл, която той не може да изкаже. Друг ден той я вижда пак замислена. „Какво си се замислила, а?“ „Викаха ме днес в дома на един млад лорд, който ходил с кон да се надпрепусква и паднал от коня си.“ Затова я викали нея, да му намести лоба. „Хубаво, че този човек си счупил лоба. И колко ти платиха?“ „Толкова и толкова.“ Друг ден тя се връща малко весела. „Какво има?“ „Смешна работа една. Един млад красив човек се нещо одраскал по ръката, та ме викаха да го превържа.“ „Не го беше срам. Ами ти пипна ли го по ръката?“ „Пипнах го, разбира се, нали отидох да го превържа.“ „Ами млад ли беше?“ „Млад.“ „Мустачки имаше ли?“ „Имаше.“ „Ами ти като го превързваше, как те погледна?“ „Хубаво, мило, с благодарност.“ „Безсрамник, безобразник! Друг път такива с одраскани ръце да не ги преглеждаш, да не ходиш при тях. Това са безобразни хора. При това няма и да ти плати този човек. Виж, да ходиш при такива със счупени крака и глави, разбирам. Освен това питай защо те викат, дали раната на този, за когото те викат, е сериозна, или не и дали ще ти платят. При това при такива млади хора от двадесет-двадесет и пет години до шестдесет години не ходи. Ходи при болни от шестдесет-деветдесет години.“ „Странна идея.“ „Не е странна тя. Такива хора с одраскани ръце, те са опасни, те искат само да те изпитат.“

Питам, у този човек, който се оженил за тази млада лекарка, се е събудило съзнанието на човек или на детектив? Този човек иска да разгадае какви са чувствата, стремежите, симпатиите на неговата жена и дали тя върви в правилен път, или не. Той се счита пред нея като авторитет. Много хора искат да живеят един чист и свят живот. Питам, какъв може да бъде моралът на един съвременен човек? Коя е абсолютната норма за праведния човек? Има ли една такава абсолютна норма, абсолютна мярка? В света има една относителна норма за праведен, за морален, за добродетелен човек, но се изисква една абсолютна норма, на която ние да се поставим. Трябва да направим един опит в това отношение.

Правдив човек аз наричам този – бил той господар или слуга, който никога няма да изяде нито една стотинка на когото и да е. По-скоро от него може да замине, но не и от другите. Този човек, дето и да е, всякога ще отстъпи първото място на другите, а той сам ще заеме последното място. Той е силен човек, мери нещата с абсолютната мярка и счита, че на другите като на деца трябва да се отстъпва. Майката първо нарежда децата си, а после тя яде. Всъщност тя е господарката, тя готви яденето.

Питам, ако вие нямате тази мярка в живота си и откак сте се родили, непрекъснато нарушавате това правило, питам, де е вашата правда? Има един закон на абсолютна правда. Щом се мени този закон, тази правда, това показва, че тя е правда на сегашните условия. Правдата по никой начин не може да се изопачи. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Обаче има условия, които могат мене да ме изменят. Щом аз приема правдата в себе си, тя е един вътрешен закон, който аз всякога мога да изпълня. Този закон е верен и за всички добродетели. Питам, разбира ли живота онзи човек, който, де как отиде на гости, се запитва как са го приели, дали са го приели добре, или не? Всеки човек, който обръща внимание на това, как са го посрещнали, дали са го поздравили, как са го погледнали, той не разбира живота. У нас всякога трябва да има желание да се срещнем с един добър, с един учен човек.

В природата има следният закон. Когато искам да се срещна със слънцето, аз не трябва да се интересувам от това, какви тайни носи то, но трябва да приема това, което то носи заради мене. Като отивам да го посрещна, аз го посрещам за това, което то ми носи. Когато аз отивам на разходка в планината например, аз имам една точно определена цел – като какво има да получа от планината, да приема нещо от нея. Има нещо в планината специално за мене, което от хиляди години ме чака. Аз отивам, взимам си го и си го получавам. Всичко е определено в света. За умния човек е така, а глупавият ходи да чука на много врати.

И тъй, Христос казва: „Да отидем да събудим Лазара.“ Ние, съвременните хора, спим. Когато се говори истината на хората, те най-първо гледат дали тази истина е съгласна с религията, дали тя е съгласна със сегашната държава, дали е съгласна със сегашното мнение на хората, дали е съгласна със съвременните учени теории и т.н. Питам, когато Бог или природата говорят на света, трябва ли да вземе в съображение нашето мнение, и тогава да говори? Казваме, авторитетите, мнението на обществото или мнението на държавата са важни. Питам, когато една истина се изразява, трябва ли да бъде в съгласие с всичко това? Тогава аз питам дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата, или дърветата трябва да бъдат в съгласие с дъжда? Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията трябва да бъдат в съгласие със светлината?

Ще взема сега другата страна, другата крайност на живота. Някой казва: „Аз се дезинтересирам от религията. Не ме интересува тя.“ Ние обаче се интересуваме от религията от друго гледище, понеже при създаването на религията всеки човек е взел участие в това. Няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто в религията, и за лошото в религията. Също така и при създаването и устройството на една държава всеки от вас е взел участие, тъй щото, веднъж взел участие, той носи и отговорността вече с това. Някои казват, че държавата е създадена сама по себе си. Не, държавата не е създадена така. Тя не е като едно яйце. Даже и една кокошка днес да снесе едно яйце, трябва да е работила пет милиарда години, докато го създаде. Ще кажете: „Това нещо има ли някаква научна стойност, или някакво доказателство?“ Не само това, но ако запитате съвременните философи по окултизма, те даже ще ви кажат, че целият сегашен свят в своето начало е бил скрит в едно яйце. Той е бил затворен в едно яйце и един ден, когато то се е разчупило, всички хора излезли вън от него. И след всичко това съвременните философи ще питат кой снесе това яйце. Аз бих питал друго нещо: кой счупи това яйце? Аз ще ви дам и трети въпрос: кой тури всички тия хора в яйцето, да седят толкова хиляди години затворени в него? Ако вземете в буквален смисъл тия думи, вие ще извадите съвсем криво заключение за нещата. Под думата „яйце“ разбираме онези съвършени условия, при които животът може да се развива.

Та казвам, най-първо човек трябва да се събуди навреме и да има кой да го събуди. Ако те събуди някой глупав човек, ти през целия ден ще бъдеш глупав като него. Зависи кой ви събужда. Ще ви приведа един пример по този случай. Доколко е верен този пример, не зная. Един богат американски търговец, който живял в Ню Йорк, обичал вечерно време да седи късно и да работи, а сутрин не могъл да става рано, не успявал да вземе първия трен, вследствие на което всякога отивал късно на работа. За да се събужда рано, той си купувал разни будилници с електрически звънци, но щом започвал будилникът да дрънка, той го хващал и го изхвърлял през прозореца, да не му пречи. След това отново заспивал и закъснявал за работа. Най-после се обърнал към слугата си. Казал им да го събуждат рано, но щом той дохождал, господарят го изпъждал вън и отново заспивал. Един ден му попаднал един добър здравеняк слуга и му казва: „Слушай, ти ще бъдеш последният слуга, на когото разчитам. Искам всяка сутрин да ме събуждаш рано за работа с условие че ако успееш да ме събудиш, аз ще ти платя десет долара. Но ако не успееш да ме събудиш, ти ще ми дадеш десет долара.“ Добре. Слугата се съгласява на това. Направят договора. На сутринта слугата отива да го събужда, но господарят става от леглото си и иска да го изпъди навън. Слугата се запретва, удря му един юмрук в корема, един по лицето, налага го по всички правила и си излиза. „Как смееш да ме биеш, на какво основание?“ „Договор имаме за това.“ Господарят тогава идва на себе си. „Чакай, нали трябва да ми платиш?“ „Не може така.“ „Дай парите тука!“ Той изважда парите от джоба си и излиза на работа. Като върви из пътя, той си размишлява: „Купувах будилници да ме събуждат, но един след друг ги изхвърлих през прозореца. Пазарувах слуги да ме будят, но и тях изпъждах вън, не успяха да ме събудят. Този здравеняк най-после успя да ме събуди. Другите слуги аз бих, но този мене ме наби, но ме събуди.“ Като отива на работа, спечелва този ден сто хиляди лева. На връщане от работа слугата го пита: „Господарю, искаш ли утре да се повтори същата комедия?“ „Добре, но гледай този път да си малко по-внимателен към мене, защото има нещо ненормално у мене.“ „Хубаво – казва слугата. – Щом има нещо ненормално, аз имам един добър метод за такива случаи.“ Втория ден той не бута господаря си, но го хваща и го разтърсва добре. После взима една кана студена вода и го залива отгоре, докато го хубаво наквасва. Господарят се събужда и отива рано на работа. По този начин слугата успял да изцери господаря си от този недостатък. Щом влизал сутрин в стаята на господаря, достатъчно е той само да го зърне, и веднага ставал от леглото си, измивал се и тръгвал за работа.

Казвам, и за съвременните хора този слуга трябва да влезе в стаята им, да им даде всичките правила, как трябва да живеят, как трябва да разбират живота. В края на краищата той ще ни научи, както научи този американец, макар че в първо време ние ще носим белези по лицето си. Мисълта, която искам да оставя у вас, е да ви събуди някой умен човек, той да ви разправя истината. Той като ви говори, вие ще разберете правилно истината от него. В света има една наука, която ще донесе богатство и истинско щастие на хората. Всички очакват това нещо. Няма човек в света, който да не вярва в красивото. Няма човек в света, който да не мечтае. Майките мечтаят, бащите мечтаят, децата мечтаят, възрастните мечтаят, всички хора мечтаят, всички хора търсят нещо. Няма човек, който да не търси. Има една наука, чрез която човек може да постигне всичко онова, което той желае. По друг път той няма да го намери.

Казва Христос: „Да отидем да го събудим.“ Но как? Какви качества са необходими, за да се събуди един човек. Христос обичаше Марта и сестра ѝ Мария. Онзи човек, който трябва да ви събуди и който трябва да дойде да внесе във вас нещо хубаво и красиво, според този закон този човек непременно трябва да се заинтересува за вашето сърце, за вашия ум, за вашата душа. Това аз наричам Марта, Мария и Лазара. Това е човекът, който представлява неговия ум, неговата глава, неговото сърце и неговата воля. Тези три неща трябва да има той. Има ли тези три неща в себе си, този човек непременно ще произведе нещо ново, нещо хубаво у вас. Този е човекът, от когото ние очакваме нещо ново. Той ще работи не заради себе си, той ще се съедини с нас и ще работи за нас. Онзи човек, който трябва да дойде да ви помогне, той непременно трябва да е завършил своето развитие. Той трябва да е тъй богат, че да не се нуждае от никаква заплата. Той казва: „Аз не искам никаква заплата.“ Той трябва да бъде съвършен, а съвършеният човек, каквото и да направи, той се радва, че го е направил и си заминава, без да иска някаква заплата. Но у несъвършения човек всякога ще остане едно горчиво чувство, че не са му се достатъчно отблагодарили, че не са му дали някаква отплата.

Ние казваме, човек трябва да бъде абсолютно безкористен. Безкористен може да бъде само съвършеният човек, само онзи, който е завършил своята еволюция. А онзи, който не е завършил своята еволюция, той всякога ще бъде користолюбив, защото е несъвършен. Сега какъв трябва да бъде изходният път? Вие казвате: „Ние, които сме несъвършени, трябва да грешим.“ И без да казвате това, вие ще грешите. Не мислете, че като го кажете, няма да грешите. И да го казвате, пак ще грешите, но ще знаете, че само грешният човек може да се изправи. Съвършеният човек не прави нито добро, нито зло. Той е само един помощник в природата.

Та когато ние говорим за живата природа, аз разбирам всички онези разумни същества, които са завършили своето развитие. Тези съвършени същества имат следното качество – те не ходят никъде, те стоят на едно място. Когато говорите за ангелите, и те пътуват. Боговете също пътуват. Архангелите пътуват. Но само тези съвършени души никога не пътуват, те стоят на едно място. Те никъде не пътуват, нито имат желание да дойдат на земята, но те познават живота на земята. И когато някой се моли за нещо, когато се намира в нужда, те щом помислят само за тези страдащи същества, веднага тяхната мисъл им е в помощ. Те помагат моментално. Щом една от тези съвършени души помисли за някого, веднага някой ангел или архангел ще ви дойде на помощ. Дето и да сте скрити, в най-затънтените места, те веднага ще ви намерят и ще ви помогнат. Тази идея, дето казват хората, че трябва да се намираш пред очите на Бога, че всички молитви трябва да се отправят направо към Бога, тази, така предоставена, идея, тя ограничава човешкия ум. От гледището на тази идея Бог е същество вън от тях и те трябва дълго време да се молят, за да го умилостивят, да бъде снизходителен към тях. Ако остане ние да умилостивяваме Бога, това същество не е никакъв Бог.

Казано е, без вяра никой не може да угоди на Бога. С това се подразбират думите: „Ти не можеш да получиш второ благословение, докато не обработиш това, което Бог ти е дал.“ Такъв е законът. Може да се минат и хиляди години, но ни глас, ни услишание ще се получи, докато ти не обработиш това, което веднъж Бог ти е дал. И целият свят да се обърне с главата надолу, ти докато не обработиш даденото, няма да получиш никакво друго благо, никакво щастие. Не го ли обработиш, ще си останеш един нещастник. И всички хора, които са нещастни, аз ги считам такива само за това, че не са обработили първото благо, което им е дадено от Бога. Те не са използвали първото Божие благословение. Тези, които искат да учат хората, казват им: „Покайте се.“ За какво трябва да се покаят? Щом искаш да ги учиш, ще им кажеш: „На тебе точно преди еди-колко си хиляди години ти се даде точно еди-какво си благословение или еди-каква си задача, която ти не изпълни, и сега ти трябва да се върнеш, да изправиш живота си. Като го изправиш, веднага ще дойде нова светлина в ума ти и ще се повдигнеш. Не изправиш ли живота си, каквото предприемаш в живота си, няма да ти върви.

Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. То се отнася до онези, които нямат работа. Сега, като гледате на сцената някой да убива едного, вие трябва ли да извикате на този човек да спре, да не убива другия. Това не сте вие. Трябва ли публиката в някое представление да заповядва на актьорите да не извършват никакво представление на сцената. Не. Публиката трябва да гледа с всичкото си хладнокръвие как се извършва представлението. И така става. Всички гледат с голямо хладнокръвие как се върши известно престъпление и после, ако актьорът е изпълнил ролята си добре, те му ръкопляскат. Та главната задача за човека е да се събуди. Всеки човек, който убива, той е спец. В съня си човек върши неразумни работи. Всички неразумни работи се вършат все в едно спяще състояние на човека. Сегашните хора са омотани в една такава материя, която пречи да мислите правилно. Когато човек убива, той е спящ човек, той спи. Не мислете, че когато хората спят, са много добри. И разбойникът спи. В това спане той е уморен. Ти не го събуждай тогава, защото в това си състояние той е събрал енергия да върши престъпления. Едно е вярно – че съвършените хора не спят. За тях сън няма. И когато един съвършен човек дойде на земята, се представлява, че спи. Всъщност чрез съня той влиза в съзнанието на слепите хора, за да види как живеят те. Обаче и тогава той е буден. Такива хора и в спящо състояние са будни. Те никога не спят. Христос на земята спеше, но само за да види как спят хората.

Христос казваше: „Да идем да го събудим.“ Може човек да спи, без да е заспал. Човек може да е мъртъв, без да умира. Христос на едно място казва: „Аз имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема. Имам власт да живея, имам власт и да умра. Аз съм господар на положението и не се нуждая от никаква външна форма.“

Казвам сега, трябва това вътрешно събуждане у човека. Събуждането не трябва да внесе у нас една вътрешна тревога. Някой казва: „Ако аз се събудя така, тогава трябва да се откажа от живота.“ Не. Ако ти така се събудиш, и слуга да си в живота, ще бъдеш отличен слуга. Питам тогава, каква е разликата между един слуга, който слугува, и един цигулар, който свири? Нима слугата, след като си свърши работата, не може да свири? Може да свири. Но казвам, във всяка работа, която се извърши разумно, има едно вътрешно задоволство, една вътрешна цена. Ако аз извърша една права постъпка, тази права постъпка внася сили в мене. Силата, която придобивам, тя има своята цена, тя е моята заплата. Онова, което съгражда човека, то е самият човек. Какъвто е човекът отвътре, такъв е и отвънка. И успехът на сегашните хора се дължи на един добър минал живот. Нищо не е даром. Даром подразбира, че добрите хора Бог ги е кредитирал. Всяко едно благо, което някоя душа има, е дадено от Бога и се дължи на качеството на тази душа, че тя всякога е свободна да извърши волята Божия. Ако ти имаш вяра, защо ти е тази вяра? Само да спасява ли? Не. Вярата трябва да бъде като една сила в Божествената наука, да те учи как да работиш. Религията е наука за постигане на онези велики възможности, при които сега живеем. Как ще подобрим сегашния си живот? Как ще надделеем тези трудни икономически условия? Как ще се справим с болестите? Ще кажете, като се подобрят условията, като изчезне сиромашията и т.н. Добре. Лесно е това за богатите, които днес имат пари. Но какво трябва да правят сиромасите, които нямат пари? Онези, които имат вяра, добре. Но какво трябва да правят онези, които нямат вяра?

Значи в света има една наука, която може да помогне на всички хора при каквито условия и да са те, при каквото положение и да се намират. Затова именно аз казвам, че тази наука не е нито за сиромаси, нито за богати. Тя е за всички свободни души, които искат да влязат вътре. Те трябва веднъж завинаги да ликвидират със старите методи и да опитат новото. Тогава вие трябва да направите онзи опит, който направи един български учител във време на сегашната гръцко-българска война. Няма да ви разправям цялата негова история, но знае се за него, че бил човек с анархистически идеи. При едно от сериозните сражения гърците избили много българи и всички войници се разбягали. Той се скрил в една пещера, за да избегне гръцкия куршум и да запази живота си. По едно време силно огладнял и си казал: „Защо пък съм толкова дребнав? Защо да не се помоля на Бога? Казват, че имало Господ.“ Тогава той се обръща към Бога и казва: „Господи, искам да направя един малък опит. Казват, че ти си ни създал, че ти се грижиш за нас. Дали е така, не зная. Не искам да се ровя в миналото, но така е писано. Аз искам само един опит да направя и от него да се уверя в истинността на тези думи. Сега аз се намирам между неприятели, между живот и смърт. Гладен съм при това. Цели три дена нищо не съм ял. Искам да ми помогнеш по някакъв начин да се върна в своето отечество. Ако можеш да ми помогнеш, като се върна, аз ще проповядвам твоето име и няма да се срамувам да сторя това, както досега не съм се срамувал да изповядвам своите възгледи. И ще променя своите възгледи.“ Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. Има Господ“ – казваше този учител.

Аз не искам да ви накарам всички да вярвате като него, но казвам, когато се намерите в някое изключително положение, направете такъв един опит. Ще дойде ден, когато ще се намерите в едно трудно, изключително положение и няма да ви се живее. Тогава направете един такъв опит. И този опит ще разреши дали ще се събуди вашето съзнание, или не. Тези трудни условия на живота идват, за да се събуди вашето съзнание. Ако можете да се събудите, вие сте спечелили нещо изключително. Казвам, няма по-възвишена идея от тази за сина или за дъщерята от тази, да зърнат своя баща, когато те очакват да се върне. За дъщерята няма по-възвишена идея от тази, да зърне майка си. За приятеля няма по-възвишена идея от тази, да зърне приятеля си от младини, когото очаква и който му е писал деня и часа, когато ще се върне. Няма по-възвишена идея за верующия от тази, да види това начало, от което произтича светлината на живота, както и да види мястото, отдето животът е излязъл. Да знаеш мястото, отдето си дошъл, то значи според поетите да видиш своя възлюбен, т.е. да видиш възлюбения на своята душа.

Това е събуждане. Видиш ли това, ти вече не си странник, пришелец на земята. Тогава вече няма да те смущават ежедневните работи, какво ще ядеш и какво ще пиеш. Ти всеки ден ще имаш какво да ядеш и да пиеш. Ти ще бъдеш един изобилен извор и от тебе ще извира толкова вода, че ще можеш да поливаш цветята, дърветата, тревите на хиляди километра разстояние. Това е едно вътрешно събуждане. Това събуждане хората някога са го постигали в горите, в манастирите. Но казвам, при каквото положение и да се намираш – било като майка или като баща, или като адвокат, или като лекар, ти не трябва нито в Йерусалим да се поклониш, нито на тази гора. Казано е – нито в Йерусалим ще се поклониш, нито в тази гора, но ще се поклониш на Бога в дух и истина. И като го намериш, той ще ти покаже де да отидеш. Ти ще чакаш своя възлюблен само на едно място. И той като дойде, ще ти покаже де да идеш. Ние сега търсим своя възлюблен, дето го няма. Навсякъде търсим истината – и в богатството, и в сиромашията, и в обществения живот, и в науката, но никъде не сме я намерили. Истината ще се намери само тогава, когато, както казва Христос, дойдем до положението да събудим Лазара. Сега аз ви говоря за събуждането, понеже виждам, че Христос се запътил за някои от вас да ви събужда. Някои от вас са събудени. Аз не говоря за тях, но за онези, които сега трябва да се събудят. Но не се лъжете. Това събуждане в света не става само веднъж. Като ви говоря за събуждането, аз го разбирам като един постоянен процес. Когато говоря за живота, аз разбирам пак един постоянен процес. Науката, учението също така е един постоянен процес. Това събуждане трябва да бъде всеки час от деня или поне най-малко всеки ден. Значи 365 пъти през годината трябва да се събуждате. Някой човек може да бъде събуждан един, два, три, четири, пет пъти, но повече от десет пъти не могат да го събудят. Съвършените не ги събуждат повече от десет пъти. Ако се събудят, добре. Но ако не се събудят, оставят ги да спят, колкото дълбоко искат те, макар и да не се събудят никога.

Казвам сега, Христос иде. За някои от вас това събуждане ще стане за пръв път. За някои от вас – втори път. Някои от вас сега ще ги събудят трети път. Сега вече е четвъртият път. Това е най-опасното събуждане в света. Сега е голямата криза. Като минете него, оттам насетне е лесно. То е като жена, която ражда. Ако роди, добре. Ако не роди, и тя, и детето отива. Това четвъртото събуждане е като кога човек се ражда. Тогава има големи страдания. Затова трябва да знаете закона. Неизбежен е този закон. Но след като минат тези страдания, има двойна придобивка – и детето остава живо, и майката остава жива.

Идеята е, че душата се е пробудила и вие сте видели лицето на вашия възлюбен. Тогава и животът придобива за вас смисъл. Животът е мощна сила. И вие вече не сте играчка, не сте като в един модерен параход, в един модерен кораб. Вие преставате да сте играчка на морските вълни, но се намирате в тихото и спокойно море. Вие сте на безбрежното море и отивате към пристанището. След това ще видите онази обетована земя със своите високи планини. Корабът пристига и вашите приятели излизат да ви посрещнат. Няма по-хубаво нещо от това. Това е раят на човешкия живот.

Сега аз желая още сега, като се намирате пред това ново събуждане, да бъдете радостни и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.

Петнадесета неделна беседа

8 декември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help