Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Блажени са очите и ушите

„А вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуят.“ Матея 13:16

Виждането е процес в природата, който има отношение към външния обективен свят. Думата „обективен“ понякога разбираме не тъй, както философите го разбират в тесен смисъл на думата. Външен подразбира Божествения свят, който не се изменя. Той представлява такова нещо, каквото представлява златото в една държава. Златото е като мерило за финансовото положение на една държава. Не говоря за книжните пари, но за златото.

Ушите на човека подразбират другата, вътрешната му страна, разумното в него. Да гледаш, значи да схващаш само външната страна на нещата. Да слушаш, значи да разбираш вътрешното съдържание на нещата. Онзи, който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. Който има истинско понятие за света, в прав смисъл, той ще знае как да живее. Сега всички хора казват: „Трябва да живеем.“ Най-великото изкуство в света е да живееш. Тъй както хората живеят днес, това не е живот. Това е мъчение, това е труд. Мъчението е животинско състояние. Мъчи се волът, който е впрегнат цял ден да оре на нивата. След това господарят му го разпрегне, даде му малко сенце, малко слама и го остави в дома. Няма закон, който да го защитава. Трудът е обикновеният човешки живот. Той казва: „Трябва да се трудим.“ Закон има, както остен за задницата на вола. „Жена имам, деца имам, трябва да се трудя.“ Искаш-не искаш, ще се трудиш. Следователно, ако не искаш да бъдеш в този обикновен смисъл човек, да се трудиш, ще се мъчиш тогава. В буквален смисъл трудът е неразбиране на живота. Някой се труди. Това значи – той иска да се осигури, да живее добре и започва да гради една, втора, трета къща и т.н. Докато можеш да посрещаш финансовото положение, добре градиш и казваш – дотук е добре. След това туряш наематели или дюкяни, но едните не плащат, другите не плащат, не върви, казваш: „Наематели са това! На калем сметката беше добре. – Казваше: – Ще направя една, втора, трета къща, ще се осигуря.“ Но после работата не излиза според сметката. Турците казват – къщната сметка на пазара не уйдисва.

Следователно всички хора си имат някакъв идеал. Някой казва: „Аз не строя къщи.“ Няма човек, който да не строи къщи. Ако не по земята, но поне из въздуха. Детето едва се роди, не минава и година, и то започва да строи. Намери нещо твърдо и започва с него да копае. После намери нещо из стаята, разкъсва го, разрушава го и после го удря в устата, да го опита. Казвам, по-обективен човек от детето няма. Всичко, каквото намери, проучва и опитва го, а после плаче.

Казвате: „Аз имам висока идея за живота.“ В какво седи височината на живота? Запример ние идваме в един грешен свят, пълен с болести и недъзи, а искаме да живеем идеален живот, да се срещаме с всички хора, да търгуваме с тях, да имаме вземане-даване, и при това искаме да не ни лъжат. Възможно ли е да живееш между лъжци и да не те лъжат? Казвате: „Излъгаха ме.“ Чудно нещо. Аз бих се учудил, ако тези хора, между които живеете, са като светци, да не лъжат. Но веднъж живееш между хора, на които всичкият капитал е лъжата. Тогава в реда на нещата е да те лъжат. Цяла наука е да те лъжат. Не е само това, че хората могат да те лъжат отвънка, но и ти лъжеш себе си. Ти идваш на земята и започваш да се лъжеш. Например ти виждаш, че малко е закърпено здравето ти. При това виждаш, че баща ти не е здрав, майка ти – горе-долу. Значи нито майка ти харесала, нито баща ти, а за себе си предполагаш, че ще можеш да изнесеш всичко. И ти като някое буково дърво ще завържеш, че никой няма да те види. Какъвто е бащата, каквато е майката, такова е и детето. Това е един неизбежен закон. Като пуснеш отгоре един камък, той ще падне долу с такава сила, с каквато е бил пуснат отгоре. Такъв ефект ще произведе той. И когато ти предприемеш една работа, тази работа сама по себе си определя посоката и резултата. Всяка работа си има известни резултати. Като почнеш известна търговия, тя може да ти покаже какво ще излезе от нея. Ако започнеш да следваш по правото, още отначало може да се определи какъв правник ще бъдеш. Ако станеш владика или свещеник, или съдия, или цар, още отначало може да се определи какво ще излезе. Каквото и да станеш, това са служби, длъжности в света, еднакво важни и отговорни. Обаче никоя длъжност в света не е постоянна. Нито длъжността на майката не е постоянна. Вземете например, стане ли синът на двадесет и една години, той вече не се интересува толкова от майка си, колкото от произхода на майка си – как е произлязла, отде е дошла и т.н. Тази философия започва да изучава синът. И дъщерята започва да изучава същата философия. Това е в реда на нещата.

Следователно всички ние сега се занимаваме с нашия произход. От създанието на мира и досега още не знаем как сме произлезли. Едни казват, че сме произлезли от Бога, но не могат да докажат това фактически. Как ще го докажат? Картини имат, образи, форми нямат. Да вярваме. Хубаво, ще вярваме. Едни казват, че сме произлезли от Бога, а други казват, че не сме произлезли от Бога, но от маймуната. Как така? От Бога сме произлезли, но не приличаме на него. Или от маймуната сме произлезли, но и на нея не приличаме. Как е възможно това? Маймуната има опашка, а ние нямаме опашка. Значи майка ти и баща ти са били космати, а ти имаш гладко лице? Чудна работа. Това е външният спор между учените хора и онези, които проучват нещата тъй, както се виждат нагледно. В нагледността на нещата има една привидност. Да изучаваш нещата нагледно, това още не значи да изучаваш самата истина. Когато се изучава детето още в неговия зародиш, в неговото зачатие, не може да се докаже какво ще стане с него. Трябва да се проучат законите, по които то е построено. Най-първо трябва да се измери главата му, да се види от какви геометрични форми е сложено лицето, главата, както и цялото му тяло. Щом имаш тези данни, ще почнеш да работиш със законите на математиката, на геометрията и донякъде ще можеш да предскажеш какво може да излезе от това дете. Ако мерките на главата в това дете не са правилни, ако мерките на лицето и на цялото тяло не са хармонични, от това дете нищо не може да излезе. Поне така говори засега онази положителна наука, с която се занимават учените хора. И както казваме, че ние можем да създадем, каквото искаме, подразбираме, че преди още да са се проявили нещата в света, ние можем да ги създадем в тяхната идеална форма. Но проявят ли се веднъж, вече по никой начин не можем да ги изменим.

Овцата по никой начин не може да измени склонността на своя син и вълкът по никой начин не може да измени склонността на своя син. Вълкът, колкото и да морализира своя син да не яде месо, това ще остане глас вопиющ в пустиня. Той казва на сина си: „Не яж месо!“ „Как така? Моите деди и прадеди от памтивека са яли месо, а пък аз да се откажа от месо. Като ям месо, това ме прави смел, решителен, а като не ям месо, ще замязам на един първокласен глупак.“ Следователно от гледището на вълка овцата е първокласен глупак. От гледището на вълка волът е един бездарник. Пак от гледището на вълка човекът е един експлоататор, който не дава свобода на никого. Човекът е експлоататор за вълка, понеже не му дава свободно да си взима овци от говедаря. Той казва: „Няма ли човещина в човека? Господ е създал човека, а в него няма човещина. Аз да съм на негово място, ще заколя сто овци и ще дам банкет.“ Обаче като намери тези сто овци, ще ги удуши – аз приготвих яденето, да ядат, както ядат и другите.

Хората казват, че вълкът бил много жесток, защото давил овците. Но вълкът, от своя страна, казва: „Това, което правя с овците, то е щедрост от моя страна, аз им услужвам.“ Вълкът сам по себе си е един символ в природата. Той представлява известни склонности на един разумен живот. Животът на вълка е един изопачен разумен живот, а животът на овцата е един оглупял живот. Овцата, като не знае вече какво да прави, казва: „Поне малко вълна ще туря на гърба си, да запазя живота си.“ А тя не знае, че хората взимат ножиците, отрязват вълната ѝ, с която тя иска да се осигури, и казват: „Понеже ти знаеш да работиш, пак работи.“ И сега хората, за да узаконят своите разбирания и своите постъпки, казват – Господ е създал овцата така и подчинил всички животни на човека, да постъпва той с тях, както иска. Вярно е, че Господ остави животните да бъдат слуги на човека, като му каза да постъпва с тях разумно и ако той се отклони от това правило, ще го постигнат най-големи нещастия и страдания.

И съвременните хора се отклониха от това правило, от първоначалния живот, но те ще страдат, както своите прадеди. Човекът по естество е зъл. Да ви кажа защо е зъл. Сега вие не се смущавайте, аз ни най-малко не говоря за вас. Аз говоря за човека, а вие не сте човеци. Вие сте слушатели, взели сте по един билет и сте дошли да ме слушате. Слушайте сега, да видите какво нещо е човекът. Да допуснем, че в ума на някой естественик, философ или друг учен се заражда мисълта за някакво изобретение. Той прави своите изчисления например и намира, че няколко метра долу в земята се намира желязна руда и казва: „Да изкопаем това желязо.“ Започват да копаят и изваждат рудата. С това се създава работа на хората. Направят пещ за изгаряне на рудата, и пак се създава нова работа на хората. Като извадят желязото, направят един голям нож, който продават някому. Те се радват, че продават и печелят. Но детето играе с този нож, падне, натъкне се на него и пострада.

Питам, де е доброто в природата? Съвременните ножове са останали без кепе. Знаете ли какво нещо е „кепе“? Някои, като правят ножове, турят ги в капе, да не бодат. Казвам, щом желязото се оформи като нож, то само по себе си ще създаде злото. Щом направиш една бомба, тя сама по себе си вече ще експлодира, ще убие някого. След сто-двеста години може би някой естественик ще почне да човърка една захвърлена бомба, граната, и тя ще го убие. Онзи, който е направил бомбата, ни най-малко не е имал предвид да убие този учен човек. Кой е отговорен за това? Това са ред разсъждения.

Христос казва: „Блажени са вашите очи, които виждат правото отношение, което съществува в света, и блажени са вашите уши, които слушат и разбират разумното слово.“ Да вижда човек това, което трябва да вижда и да чува, да слуша това, което трябва да чува, да слуша – това е Божественият човек. Когато ти слушаш онова, което не трябва да слушаш, и когато говориш това, което не трябва да говориш, това е съвременният човек. Вие не сте това. Забележете, както е сложен сегашният живот, как сме създали ние своето нещастие. Вземете например онова велико изобретение – полиците. Полицата е едно финансово улеснение за търговците. Едно време, хората да нямаха полици, и животът беше по-добър, понеже те не можеха да продават своето бъдеще. Те сега продават своето бъдеще. Взимат пари назаем и дават полица, да я изплатят в бъдеще. И сега българите изплащат полици. Едно време са яли и пили, а сега става въпрос дали за двадесет, тридесет, четиридесет години трябва да изплатят дълговете си. Онзи, който е изобретил полицата, имал добро намерение. И сега хората казват: „Да направим един заем.“ Какво се постига със заема?

Единственото нещо, което ние трябва да постигнем, това е животът. Ние искаме да преустроим живота, както трябва. Природата обаче обича умните хора. Като намери глупави хора, тя се разпорежда с тях по своему. Сега вие може да си служите с полици, но трябва и да се изплащат. Знаете ли какво нещо е изплащане на полиците? Преди няколко години бях във Варна. Един мой познат ми пише: „Имам да изплащам един дълг от десет хиляди лева, но нямам пет пари в джоба си, ще фалирам.“ Аз му казвам: „Защо те е страх от книжни левове? Да са подвижни, както и да е, но те са книжни, не могат да ти направят никаква пакост. Като дойдат при тебе, изпъди ги.“

Това значи – изпъди мисълта за тях. Вие се натрупате с известни дългове, а като дойде да изплащате, казвате: „Как ще изплатя дълговете си?“ Когато правиш заем, вземи всички условия предвид, дали ще можеш да изплатиш като един разумен човек. Ако не можеш да изплатиш, не взимай. Не туряй на гърба си по-голям товар от този, който можеш да носиш. Но понеже ние сме така възпитани, мислим, че щастието седи в богатството. Богатството обаче не върви по този закон в света. То върви по един особен закон. Богати хора в света могат да бъдат най-умните, най-честните, най-добрите хора. Съществува заблуждението, че всеки човек може да бъде богат. Не, за да бъдеш богат и да се радваш на своето богатство, ти трябва да бъдеш умен човек. Такова богатство е сила. Парите, които могат да влязат в твоята каса, това е един потенциален капитал, който трябва да превърнеш в кинетическа енергия и да помагаш с нея на своите ближни, понеже в тях е вложен трудът на хиляди поколения. Богатството, което имаме, е богатство на хиляди поколения. Това е животът на хиляди животни, на хиляди плодове, които са го вложили. И защото, което имаме ние – парите, то е равноценно на тази енергия, която природата ни е дала взаем.

Ние сега мислим, че всеки може да стане богат и да разполага с богатството си, както иска. Не, в природата има едно много изправно счетоводство и ако ти отидеш в една от банките на природата и искаш пари назаем, тя ще ти даде само толкова, колкото ти трябват. Нашите банки тук някой път ти дават повече, отколкото ти трябват. Там е злото. Те трябва да дават точно толкова, колкото ти са нужни в дадения случай и като вземеш тези пари, ти трябва да ги употребиш точно за това, за което са ти трябвали. Ако си вземеш пари за къща, къща трябва да направиш, а не да ги употребиш за цилиндър, за лачени обуща, за банкет, да се покажеш, че си богат. Не, парите за къща за къща трябва да се употребят. Парите за дрехи за дрехи трябва да се употребят, и то насвят. Ако вземеш пари да се учиш, иди да учиш. Не взимай пари назаем, да се жениш. Природата ще ти каже – ти трябва да станеш учен, добър човек, а не като дойде тя, да те възпитава, да те учи. Тя трябва да те намери насвят. Жената трябва да учи мъжа. Тъкмо го научи, веднага от небето го викат горе за чиновник, трябва да му се плати билетът за горния свят. Тъкмо мъжът научил жена си, викат я за чиновничка в горния свят. Това постоянно става в живота. И затова сега има много малко щастливи хора в света.

И затова казват – тъй казал Христос. Ами колко сме християни ние? Вярваш ли в Христа, християнин си. Ами колко вярваш в Христа, в Бога? Днес светът и с вяра не се оправя. Нито вярата го оправя, нито безверието. Защото онзи, който казва, че вярва, той вярва в едно, не вярва в друго. Френският писател Емил Зола, който беше голям фаталист, когато идеше да пише някой свой роман или разказ, бръкваше в една кутия, в която имаше билети, и гледаше какво число ще му се падне. И по това число гадаял как ще се посрещне работата му, какъв резултат ще има. И от това той или се вдъхновявал, или се отказвал да пише. Значи той вярваше в билетите

Сега някой пита: „Вярваш ли в Бога?“ Вярвам. И той скрива билета: „Е, не зная.“ Той се съмнява, колебае се. Някой иска да си даде важност, че неговата вяра е специфична. На кой човек вярата е специфична? Знаете ли какво нещо е вярата в Бога? Досега не съм срещал нито един човек, който да има определена идея, какво нещо е вярата в Бога. Вярата в Бога не може да се определи, не може да ѝ се даде никаква дефиниция. То е състояние на човека да вярва в едно същество, без да се подвоуми, без да се колебае, и каквото ти каже това същество, да изпълниш. И като мислиш, твоята мисъл винаги да е права. И като вярваш в това същество, да не направиш нито една погрешка. Щом вярваш в Бога и правиш погрешки, твоята вяра не е абсолютна. Нищо повече.

Следователно да вярваш в Бога, значи да не правиш погрешки какъвто и да си – свещеник или учител, или работник. Кой от вас не е направил нито една погрешка? Та като казвате, че вярвате в Бога, това е вярване, а не е още вяра. Като дойдем до истинската вяра, има само един начин в света, по който тя може да се изрази. Тази вяра иде само чрез закона на любовта. И ако съвременните хора могат да проявят любовта като велика, мощна сила на съзнателния живот или като причина за произвеждане на сегашния живот, или преустройването на сегашния живот, или пресъздаването на сегашните закони, защото сегашните закони са създадени според разбирането на любовта. И ако днес обесват един човек, защо правят това? Защото техните разбирания за Бога, за любовта не са съвършени. Затварят един човек. Право е да го затворят. Обесват един човек. Право е да го обесят. Как ще го обесят? В природата има само един начин, по който може да се обеси един човек. Ще намериш един добър, праведен, безгрешен човек, който да изплете едно въже със свои ръце, и с това въже да обесят човека. Ако намериш такова едно въже, обеси го, но докато не намериш, не го беси. Ще те държат отговорен. Какво ще кажете на това отгоре? Сегашните хора ги бесят и без такива въжета. Ако имаш един такъв револвер, направен от праведен, свят човек, без никакви грехове и престъпления, можеш с него да убиваш. Но ако ти теглиш куршума някому с револвер, направен от някой престъпник, ще те държат отговорен.

Тогава какъв морал имаме ние? И съвременните хора ще ни говорят за своята култура. Е, дотам сме достигнали. Дотам сме достигнали, че не сме блажени, като гледаме, и не сме блажени, като слушаме. Казвате – трябва да се вярва в Христа. Питам, ако Христос днес се беше дигизирал, беше дошъл инкогнито, биха ли го приели хората? Ни най-малко не биха го приели. Аз считам, че въпреки туй той има около петстотин милиона последователи. Петдесет милиона майки, петдесет милиона бащи, сто милиона деца – все верующи. Ако Христос дойде днес на земята, тези негови чиновници ще го познаят ли? Кои са признаците, по които могат да го познаят? Всички ще го подложат на критика, ще кажат: „Ето един самозванец!“ Те знаят, че Христос е горе на небето и всички го очакват да дойде оттам по съвсем друг начин. Мнозина са казвали – Христос не трябва да дойде в нашите времена. След като си заминем ние от земята, тогава да дойде той. След нас обаче има други, които очакват Христа да дойде още днес. Онези, които имат да дават, не искат да дойде Христос сега, когато те са на земята. А онези, които имат да взимат, искат по-скоро да дойде Христос на земята. Те мислят, че като дойде Христос на земята, той ще се занимава с вземания и давания. Ще дойде някой да му се оплаква, да казва – еди-кой си брат има да ми дава, но досега не ми е върнал парите. Питам, колко време ще заеме това на Христос, да се занимава с тия взимания-давания? Това е едно обикновено разбиране. С това може да се занимават обикновените хора, обикновените религиозни и свети хора, но като дойдем до идейния живот, там разбиранията са съвсем други.

Сега аз ви изнасям тези неща, да видите как сте се отклонили, но вие трябва да изправите живота си. Сега аз не съм за моленето. Някой се моли по три пъти на ден. Хубаво е, но всеки ден не можеш да се молиш. Питам, ако отидеш при един разумен човек, колко пъти трябва да му се помолиш, да ти даде пет лева назаем? Само един път. Ако му кажеш сто пъти и вървиш подире му и мрънкаш: „Дай ми това, дай ми онова“, какво ще спечелиш? Или ако тръгнеш след Господа и започнеш: „Дай ми това, дай ми онова“, какво ще спечелиш? И защо се молят сега хората в света? Все за пари. Това е разбиране. Има нещо скрито в парите. Това са условия значи. Казвате: „Господи, дай ни условия, с които ние ще можем да подобрим живота си.“ Когато Господ ни даде условия, но ние пак не можем да подобрим живота си, какво трябва да кажем? Той ти даде пет хиляди лева и казва: „Иди си купи книги и чети.“ Ти взимаш парите и отиваш да си купиш или една цигулка, или си мебелираш къщата, или друго нещо и след четири-пет месеца погледнеш – ял си, пил си, и пак си останал без тези пари. С тези пари ти трябва да си купиш книги, да четеш писаното в тях и щеше да станеш богат човек. Там е писано как можеш да станеш богат човек.

Сега ще ви приведа две сравнения, два примера, за да ви изясня мисълта си. Това е една стара истина, на която ще туря известна форма, за да ви стане достъпна. Мнозина, като ме слушат, казват: „Тези неща са отвлечени. Ние живеем в един реален свят. Имаме мъже, жени, деца, трябва да мислим за тях.“ Много хубаво. Трябва да мислиш, но да не се грижиш. Трябва да чувстваш, но да не произвеждаш в себе си това кръвоизлияние. И Христос чувстваше. Казва Писанието – кървави капки са излезли от порите му. Приятно ли е да излизат такива капки? Това показва какво голямо сътресение е станало в такъв един гениален човек. Докато е бил горе, той е мислил, че лесно е да слезе и живее на земята, но като слезе на земята, видя, че не е така лесно. Той се видя пред една трудна задача и каза: „Господи, трудна е. Ако може, да се отмени.“ Борба се яви в човешкото естество. Казваме, нали Христос беше Бог? Ако Христос беше Бог, той нямаше защо да страда. Това представлява човекът, създаден от Бога. Той каза: „Не може ли още малко кредит да ми се даде?“ Но после иде Божественият човек, който казва: „Нека бъде твоята воля!“ Ако ние, съвременните хора, бихме решили тази трудна задача, щяхме да имаме едно правилно понятие за Бога. Някой казва: „Бога не сме го виждали никъде.“ Не си го виждал никъде. Ами онзи млад момък с черните очи, който се е влюбил, в кого се е влюбил? Първият поглед, с който момата го е погледнала, това е Бог. Божественото, което той за пръв път е видял в момата, тича подир него. Но момата, когато пощурее, и тя е видяла Божественото в момъка. Обаче трябва да разбираме закона. Ти си се влюбил в някоя млада мома. Какво е любовта? Това е едно цвете, което трябва да пазиш. Това е една свещена книга, която трябва да пазиш. Бог е написал на тази книга всичко от памтивека – колко учен трябва да станеш, как е създадена. И ако ти можеш всеки ден да отваряш по един лист от нейната книга и да четеш, ти ще бъдеш най-щастливият човек в света. Ти, след като се ожениш, ще кажеш: „Слушай, Драганке, миличка, ти ще ми сготвиш паприкаш, после пълнени пиперки. После, Драганке, миличка, направи ми точено със сиренце и малко масълце ще туриш.“ И т.н. И Драганка започва, изважда от книгите си, чете. И после той почва да се хвали: „Жена ми днес направи един паприкаш. Не съм ял подобен. Пък баницата! Чудо просто!“ Добре. Така е до известно време. После се народят деца. Драганка вече не може да точи. Вземат слугиня. Започва тя да точи, но нито паприкашът става, нито баницата. Те не са учили хармонията. Бащата заповядва. Досега беше диригент. Като дойде някое детенце, майка му казва: „Я вземи този млад музикант, че го понеси малко на ръцете си, предай му първата лекция по музика.“ Та като дойде, баща му се вижда в чудо, казва: „Не разбира това дете. Голям простак е то.“ То плаче, не слуша майката казва: „Да го пратим в Европа.“ „С такива работи не искам да се занимавам.“

Казвам, ако майката и бащата не взимат еднакво участие във възпитанието на това дете, което са родили, те няма да бъдат щастливи. От възпитанието на това дете зависи тяхното щастие. Защото, когато човек възпитава другите хора, той внася известни блага и в себе си. Защото всяко добро, което ние правим за себе си, го правим и на другите. И всяко зло, което правим на другите, ние го правим и за себе си. Речеш ли да онеправдаеш ближния си, да му създадеш страдания, едновременно с него ще страдаш и ти. Тогава ние ще се намерим в положението на онези двама души, които се явили при царя за съдба. Вика царят едного от тях, пита го: „Какво искаш да ти дам? Защото ще знаеш, че каквото дам на тебе, на другаря ти ще дам двойно повече. Какво наказание искаш?“ „Да ми удариш петдесет на задницата.“ „Ударете му петдесет“ – казал царят. И те започнали: едно, две, три, четири, пет… като дошли до двадесет и пет, той рекъл: „Чакайте сега, спрете, защото аз имам ортак. Ударете сега и на него двадесет и пет.“

Сега, като привеждам тези примери, мнозина мислят, че човек лесно може да се прокара в природата, да мине незабелязано и да бъде щастлив. От създанието на мира досега аз не съм срещнал нито един човек, който, след като е престъпил Божиите закони, да е живял щастливо, да се е подигнал, да е станал гениален човек. Такива изключения няма. Всички хора, които са подигнали човечеството, са вървели съгласно Божиите закони.

Аз наричам Божествено най-възвишеното у човека. И казва Христос: „Божествени хора са тези, които са разбирали Божия закон.“ Този закон не ни ограничава. Ти можеш да бъдеш слуга, и да си почтен. Можеш да бъдеш философ, и да си почтен. Може да бъдеш поет, можеш да бъдеш музикант, и пак да си почтен, а можеш да бъдеш и най-големият милионер, и пак да си слуга. Нима парите правят човека? Не, парите не правят човека. Понякога аз се произнасям малко, тъй наречено, цинично, като казвам, че магарето, колкото злато и да пренесе, пак магаре си остава. Ако парите, богатството, условията не могат да се асимилират, ако не могат да произведат ефект у нас, ние оставаме на същото положение. Аз имам особено понятие за магарето. Наричам го маг-хахарец. Маг е философът, а хахавец е земята. Значи едно време магарето е било един велик философ, който дошъл на земята, да разреши един въпрос. Понеже този въпрос бил много сериозен, то казало: „Дайте ми една магарешка форма.“ И днес магарето, като реве, то разрешава тази задача, като казва: „Аз съм мъдрец, философ.“ Но сега, като не разбират, всички го бият по задницата, то казва – тъпан бие в долната махала. Като го бият по главата, то казва – тъпан бие и в горната махала.

Сега да се върнем да изясним мисълта. Ще ви изнеса нещо от романите на един виден европейски поет. В романите всичко става – и възможни, и невъзможни неща. Дали наистина е станало това, не зная, но вероятно е. Според мене реалността в живот е една възможност. Всяка реалност произтича от една възможност. Следователно те са зависими една от друга. Един ден този поет се влюбва в една млада, красива княгиня, която била много скромна, че често отивала сама на пазара да си купува някои неща – плодове и др. Той постоянно я причаквал и ѝ предлагал да ѝ носи покупките. Тя го поглеждала и му давала да ѝ услужи. Като дойде до дома ѝ, той спира. Тя бръква в джоба си и му дава нещо. В това време той целува ръката ѝ, благодари ѝ и си заминава. Той постоянно ѝ предлагал услугите си, а тя му станала редовна клиентка. Питам, какво постига този поет, като носи постоянно кошницата ѝ? Много малки постижения имал. Тя му давала всеки ден по два-три лева, които той турял в специална кесия, която много обичал. Той взимал парите, които тя му давала, и ѝ целувал ръката.

Питам, защо този поет не беше достатъчно смел и решителен да изкаже своята любов? Разумен ли е този начин на любов? Аз го намирам много разумен. Докато любовта функционира в света като неизвестна сила, която не се определя, тя е любов. Щом любовта се определи, тя изчезва. При сегашното наше състояние любовта не може да се види. Тя се чувства само. Тя е само един момент в света. Щом се допре, тя изчезва. Този момент на любовта е нещо като светлината. Светлината, с която започнахме ние беседата днес, тя си отиде вече. Досега тя е извървяла най-малко петдесет-шестдесет милиона километра, с толкова се е отдалечила от нас. Тази светлина, която имаме сега, е съвсем друга вече. Отдето и да иде светлината, с която ние се свързваме, тази светлина взима част от нашия живот и го занася със себе си.

Има един закон. Ако ние не сме в съгласие с великите Божествени закони в света, тази светлина ще дойде до нас и ще се върне. Ние знаем след колко години може отново да се върне тя при нас. Тя може да се върне след десет-петнадесет дни, тя може да се върне и след двадесет-сто години. Когато и да се върне, тя трябва да ни намери в дадена планета, и то при същото положение, за да ни върне онова, което е взела със себе си, и да ни донесе нещо ново. Това е една обмяна между онова, което е минало, и онова, което иде. И ние, съвременните хора, със своето безверие сами си носим нещастията. Ние се лишаваме от благата, които Бог ни дава, които природата може да ни даде.

Питам, ако ти се откажеш от Бога, какво ще придобиеш? Ако ти вярваш в Бога, това е в реда на нещата. Да вярваш, това е в закона на любовта. То определя самата любов. Вярата определя посоката, движението на любовта. Колкото тази вяра е по-силна в тебе, толкова повече тя върви стъпка след стъпка със закона на любовта. И щом любовта дойде у нас, вътрешното растене става правилно. Онзи човек, който е даровит, способен, неговото сърце е винаги спокойно. Човек, на когото дъното се размътва, той никога не може да бъде гениален. Някой казва: „Да умра, че всичко да се свърши с мене.“ Аз мога да умра, могат да ми вземат всичкото богатство, но аз, човекът, който мисля, който съзнавам своето достойнство, никой не може да наруши моето спокойствие. Никаква мъчнотия, никакво страдание, никакъв затвор не може да ме лиши от моята мисъл. Обаче у нас често се явява една реакция, вследствие на което някой казва – ако вървиш по този път, гладен ще умреш. Вярно е. Всички хора, които не вярват в Бога, както трябва, гладни умират. Всички хора, които не живеят тъй, както Бог изисква, сиромаси умират. Всички хора, които не живеят тъй, както Бог изисква, заболяват. Всички болести, които съществуват в света, се дължат на това общо отстъпление, което става, вярват или не вярват, съзнателно или несъзнателно. Аз не съм за онази вяра, която всеки ден отстъпва, но съм за тази вяра, която още сега може да произведе ефект. Ако аз съм болен и моята вяра не може да произведе никакъв резултат, това не е вяра. Болникът, който лежи от каква и да е болест – може да е проказа или каква и да е друга, ако може да повярва в Бога, тази болест ще изчезне веднага. Някой заболее и веднага казва да повикаме някой лекар. Аз не съм против лекаря, защото и в него Бог действа, но ако той иде да ми услужва с пари, той ще ме изпрати на онзи свят. Лекарят трябва да бъде като онзи поет, който носи кошницата и колкото му дадат, да е благодарен.

За мене болестта е кошницата с провизиите, а каквото съм купил на пазара, трябва да го туря в тази кошница. Болестта, това е влюбеният поет в мене. Лекарят се влюбва в болестта. Като се каже на някой адвокат, че някъде е станало убийство, той се зарадва и казва – ще има дело, ще излезе черно на бяло. Романистът пък, като чуе тези работи, и той се зарадва, казва – ще се създаде цял един роман. На свещеника като говориш, че някой грешник ще се изповядва, и той се зарадва, туря епатрахила си. Казвам, всичко това е право, но и свещеникът трябва да носи тази кошница, и той трябва да бъде в положението на този поет, влюбен в княгинята, и каквото му дадат, да е доволен. Той не трябва да се цени високо и да казва: „Аз съм свършил, имам определени цени.“ В природата няма определени цени. Смешно е. Ти не можеш сам да си определиш колко трябва да ти се плаща за работата, която си свършил. Аз цял ден съм копал. Никой нищо не може да ми плати. И петдесет лева да ми дадат, това нищо не може да изплати. Ако аз като светия копая едно лозе, то ще даде десет пъти повече грозде, отколкото ако го е копал един грешник. Може да се направи един опит. И тогава, ако на грешника се плати петдесет лева, на мене, понеже лозето ражда десет пъти повече, трябва да ми се плати десет пъти по-скъпо. Въпросът е в това, което съм вложил. И този човек сам трябва да съзнава това и да каже: „Много добре работи този работник.“

Казвам, ние с нашите схващания чакаме, чакаме и току старостта дойде. Гледаме се на огледалото, виждаме бръчки по лицето си, очите ни отслабват, краката не държат, пригърбваме се и казваме – трябва да отидем при някой лекар. Когато хората не вярват в Бога, краката им са слаби, не могат да дишат, страдат от коремоболие, сърцеболие и казват – да вярваш, това са заблуждения, това са дяволски работи в света. Онзи, който върви в истинския идеален път, той трябва да бъде здрав човек. Болестта ще дойде, но той ще я посрещне, ще се ръкува с нея и ще я въведе вкъщи. Болестта е нискостоящо същество, но силно. Той ще я нахрани, ще ѝ даде десет литра вино, ще я напие малко, след това ще върже краката ѝ с въже, ще накара да я изнесат някъде далеч в гората и ще кажа: „Сега развържете ѝ краката.“ Като дойде втори път, да не знае, че аз я вързах. Ако ти сам не можеш да вържеш болестта, никой друг не може да я върже.

Тогава какъв смисъл има изречението „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“? Има един разказ за еврейския цар Соломон, който имал една своя възлюбена. Много жени имал той, но понякога излизал от двореца си дегизиран и така отивал при своята възлюбена овчарка, за която написал „Песен на песните“. Той отивал да вземе част от млякото ѝ. Винаги отивал със своя кърчак и чакал да дойде тя. Понякога тя благоволявала да му даде малко мляко. И казва преданието, че най-хубавите си работи той написал от впечатленията си от тази овчарка. След това той се връщал дома си и хвърлял маската. Питам, колцина от вас са готови като Соломона да се дегизирате за своята възлюбена и да ѝ носите с вашия кърчак плодове? Ще кажете: „Сега имаме много работи, закони.“ Че за какво е мислил Соломон? Той не е имал никаква работа. Учените хора са като онази мома, която седи пред огледалото, извади една червена боя, намаже веждите си. После вижда, че е употребила повечко. Изчисти го. После извади от една кутийка червена помада, намаже страните и устните си. Като види, че е турила много, намаже се със спирт, размаже го. После тури отгоре бяло и т.н. Така правят и поетите, и писателите. Напишат една мисъл, казват – няма да се хареса на хората, напишат друга мисъл. Пиши истината, никога не лъжи хората. Кажи му истината, както си е. Кажи му: „Много си красив, но имаш една лоша черта в характера си, обичаш да полъгваш.“ А ти понякога му казваш: „Много добър човек си.“ Не. Кажи му: „Добър човек си, обичаш да угощаваш, но отдето взимаш, не плащаш. Много добър човек си, сладко говориш, но каквото обещаваш, не го правиш.“ Това е едната страна на живота. Не е въпросът да унижим човека в себе си. Кажи: „Ако считаш, че съм превишил, смъкни, свали седемдесет и пет процента от всичко казано и върху двадесет и пет процента се съди.“

Казвам, всеки човек трябва да има желание, като стане сутрин, да направи поне едно малко добро на някой човек. Отиде ли някъде, да помогне. Казвам, ние заставаме пред една велика наука в света. Тази отвлечена наука аз я наричам математична наука на числата. Тя се занимава с числата, с точките, с въображаемите числа. Например между една точка, между две, между три точки има известни съотношения. Едната точка представлява правата линия, двете точки – плоскостта, трите точки – цялото, а четирите точки, това е крайният предел на нашата еволюция. Следователно онзи, който се занимава с математиката, трябва да знае отношенията, които съществуват между числата. Между тези точки има три хора – едната точка е жената, втората точка са приятелите. Аз правя съотношения, изчисления. Казвам, след три години вие ще се скарате за третата точка. Тогава казвам, имате три линии на поведение. Имате линия, това е едно лице. Имате плоскост, това е друго лице, един човек. Имате три точки, това е човекът, едно тяло. Има хора, които мязат на линия, други – на плоскост, трети – на тяло.

Това е по-сложно разбиране. Ако ти срещнеш един човек и не разбираш какво е той – дали линия, плоскост или тяло, какво разбираш тогава? Ако той е линия, ще ти каже: „Не ми говори за тези неща!“ Той е охлюв, с едно измерение е той. С две измерения той е въшка, с три измерения той е животно, с четири измерения това е човекът, който не може да борави с числото четири, с четирите измерения. Той е човекът, който не може да вярва, който не може да вижда духовния свят, който не може да вижда нещата, тъй както са. То е по отношение на живота. Защото човек има и друго едно отношение в света, в който живее. Ти, като срещнеш човека, трябва да виждаш човека у него, а сега ти виждаш животното у човека. Ако ти срещнеш човека и не можеш да предизвикаш благородното у него, ти не си човек. Срещнеш ли човека и предизвикаш животинското у него, ти си в плоскостта. Англичаните казват – ти си в една плоскост, ще паднеш на гърба си.

Казва Христос: „Блажени сте вие, които виждате.“ Какво? Има нещо, което се вижда. Казвам, тази наука ще служи за бъдещото възпитание. Детето, още като се роди, трябва да го измерите, да видите каква права линия съставлява, как са съпоставени първо точките в правата линия, после в плоскостта и най-после в тялото. Човекът е цяла вселена в себе си. Ако ти не познаваш какви са правите линии в тебе и как функционират, де е човекът? Има наука, която може да определи начина, по който могат да се развиват дарбите у тебе. Много хора са талантливи, но у тях дарбите, способностите остават недоразвити, понеже не знаят как да ги развиват. Всяка дарба е като един зародиш, който подлежи на съзнателно развитие. Доброто у човека е като семе, и то подлежи на развитие. То не е механически акт, но не е и като скъпоценен камък. То е като жива сила, която трябва да се развива, и ако ти не развиеш известна добродетел в себе си, тя не може да ти даде нищо. И способността подлежи на развитие.

Казвам, ако през нашите очи ние не можем да видим реалността и ако през нашите уши не можем да схванем разумността, питам, де е човекът? Аз ви казвам възможното. Ние се занимаваме с неща невъзможни като малките деца. Това са забавления. Ние трябва да се занимаваме с реални неща. Хубаво е яденето да е вкусно, да има малко сол, малко пипер, малко масълце, но всичко хубаво не седи само във външното. Това ядене трябва да има известно вътрешно съдържание. Всяка способност трябва да има не само външни прояви, но трябва да има една мощност, която да седи като стабилитет, и тогава да имаме едно верую, че ние сме създадени и да излезем от областта на злото. Засега ние сме в злото, а трябва да излезем от него. Всички ние трябва да излезем от този извор, да влезем в Божествения и да знаем защо сме дошли на земята и какво е нашето предназначение. Като дойда до това положение, трябва да зная каква е възможността ми за днес, какво днес мога да извърша. За утре, като стана, пак трябва да зная какво мога да извърша. Ако животът ми не е определен, защо ми е един такъв безсмислен, неопределен живот? Ако аз тепърва ще трябва да създавам живота си, ако аз тепърва трябва да търся онези хора, с които да живея, това е изгубена работа. Казвам, хората трябва да бъдат мощни. Всеки човек трябва да бъде прогресивен с една нова мисъл. Ще го кръстят е едно ново име. Хубаво нещо са имената, но нека на името се даде съдържание и онзи верующ, в каквото и да вярва, преди всичко той трябва да бъде много честен човек в своите вярвания. За в бъдеще вярата в Бога трябва да бъде такава, че да обединява всички хора, да им дава простор на онази велика свобода на истината. Истината не може да се разбере вън от свободата.

Що е истина? Това, което дава свобода, което дава простор на човека да мисли и да действа. Това, което освобождава човека от мисли, от страдания, от немощи, от грижи, да го направи като ангел. Разбирам същество, което мисли, чувства и постъпва разумно и да се освободи от онези глупави условия, в които се е намирал най-напред. Затова именно човек трябва да търси великите хора в света. Не тези, които светът счита велики. Чудни са нашите съвременни психолози, като казват, че дъската хлопала на великите, на гениалните хора. Хлопа дъската на този, който така разсъждава. Гениалният човек не може да бъде маниак. Гениалният човек е една съвършено завършена форма в дадения случай. Светията е друга завършена форма. Геният е най-ниското стъпало в тази лествица, после светията – втора степен, и най-после – Учителят – първа степен. Гений, светия и Учител – те вървят последователно.

Казвам, в един век се раждат два гения и един светия, а на хиляда или две хиляди години се ражда по един Учител. Следователно какъв морал можем да внесем в света, ако гениите са за нас смахнати хора? Какво ще очакваме? Казват, че те били анормални. Питам, кой е анормален? Ние или те? Нито геният, нито светията, нито Учителят в пълния смисъл на думата могат да бъдат анормални. Това са хора от висш порядък, които почти са завършили своето развитие. Те са идеи, те са образи и всеки човек трябва да се стреми към тези образи – към гениалността, към святостта, към учителството. Писанието казва – онзи, който няма ума Христов, той не мяза на него. Онзи, който няма зародиша на гения, той не може да бъде гений. Не е въпросът да бъде смахнат. Някой, като чете Шекспира, Канта, намира някакъв дефект, някоя слаба страна в тях и започва да търси същото и в себе си и казва: „Мязам на тях.“ В какво? В минуса. Това не е разбиране. Важното е какво положително има във великите хора, от които младото поколение може да се насърчи. Пък и старият човек, който не вярва, че може да се подмлади, той не заслужава старостта, която има. Ако ти със своята стара глава не вярваш, че можеш да се подмладиш, каква е тази старост? „Стар“ на санскритски значи мъдрец, разумна глава. Ако ти със своята мъдрост не вярваш, че можеш да се подмладиш, ти си първокласен глупак.

Младите вярват, че ще остареят. В това отношение аз ги похвалявам. В това отношение те вярват добре, те вярват, че ще остареят, но като остареят, старите ги правят безверници и те не вярват, че ще подмладеят, вследствие на което се спира ходът на тяхната еволюция. Може да се подмладят, може да станат добри хора, може да станат гениални хора, да имат духа Христов, може да имат мир и съгласие, всичко могат да постигнат. Кога? Когато вашите очи виждат и вашите уши слушат. И като станеш сутрин и виждаш това, което Бог е създал в тебе като човек, а не това, което в книгите си чел, и виждаш света пред себе си. И ако ти в твоето съзнание виждаш онзи Бог, който живее, казвам, блажен си ти, който виждаш и слушаш това, което тази велика вътрешна природа ти говори.

Девета неделна беседа

27 октомври 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help