Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

„Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Лука 21:3

Великото в света не седи в неговата външна форма, но в неговото вътрешно съдържание. Формата всякога е външен израз на вътрешното съдържание. Такъв е законът в природата. В природата формата винаги съответства на съдържанието.

Във физическия свят това не е така, т.е. между хората не е така. Следователно върху този закон се основава една наука, по която можем да познаем съдържанието, което се крие във всяка форма. Ако нямаше такова съответствие между нещата, за нас съдържанието би било неизвестно.

Някой казва: „Как можеш да познаеш човека по лицето?“ Та и животните познават това. Като влезете в някой двор, всяко куче може да познае дали сте добър човек, или лош. Ако си лош човек, то веднага ще отвори уста, ще залае, ще сбръчка вежди. Ако си добър човек, ще замаха опашката си, ще каже: „Заповядай, господарят е тук.“ То ще даде някакъв знак, че един добър, почтен човек иде. Ако си лош човек, ще даде сигнал, че някакъв лош човек иде. Ако кучетата могат да познават дали иде един добър човек, или един лош, как да не можете вие да познавате? Нима вие не можете да познавате външно мечката от змията, от паяка? Това са съдържания, това са отживели положения на култури от миналото, преди милиони години още. Било е време, когато паякът е владеел едно изкуство, което днес вече е изопачил в своето положение. Паякът според своите разбирания върши една свещена операция върху мухите. Паяците днес считат мухите за своите неприятели и ги ловят в мрежата си, вследствие на което и хората казват – е, паяк е това. Ако вие не можете да свържете паяка като една външна форма с едно вътрешно съдържание, тогава той сам по себе си няма никакъв смисъл. Ако вземете буквара, „л“ само като буква от азбуката, само като външна форма, тя няма никакъв смисъл, но ако я разгледате като начална буква на думата „любов“, тя има вече смисъл. Всяка буква сама за себе си е временна, но ако тя липсва от някоя дума, изгубва се и съдържанието на цялата дума.

В това отношение самият човек е една написана Божествена книга. Това, което хората наричат развитие, това е една книга, един дневник, върху който всички хора пишат. Какво ли не е писано във вашите книги? Там е написано всички епохи, през които земята е минала, както и това, каквото е ставало горе. Небето и земята, долу в ада, всичко е написано върху вас. Ще кажете, че организмът се променя през всеки седем години. Не само през всеки седем години, но и през всеки три месеца се променя той. Значи след всеки три месеца човек се е променил по форма, не е същият. Формата постоянно се мени, но съдържанието остава едно и също. Но все пак отчасти става промяна и в съдържанието. Когато формата се изменя, съдържанието се увеличава. Под думата „еволюция“ разбираме – формата се изменя, а съдържанието се намалява. Според това определение, когато казваме, че някой човек е лош, ние подразбираме, че неговата форма се намалила и съдържанието се е намалило. Когато казваме, че някой човек е добър, разбираме, че формата се изменя и съдържанието се увеличава.

Сега философски може да се спрете, да разсъждавате какво значи увеличение. В едно шише имате един килограм масло. Туряте още два, съдържанието се увеличава. За да се събере това масло, и формата трябва да се увеличи. Обаче в природата с увеличение на вътрешното съдържание, разширява се и човешкото съзнание. Там, дето има увеличение на съдържанието, не може да няма и увеличение на съзнанието.

Често вие очаквате една златна епоха за бъдещето. Мнозина от вас очакват да отидат на небето, да живеят като ангелите. Но ако вие нямате за там подходящ един организъм със съответни органи, как ще живеете между ангелите? Земята пък е място за човешки живот. Нима човешкият живот е подходящ за животите? Не. На земята живеят и вълци, и мечки, и тигрове, и змии, и паяци, но всички тези животни разбират ли нещо от човешкия живот? Паякът може да живее с години във вашата стая, да се молите при него, да свирите, да го запитвате най-после кое верую е най-право, но той нищо няма да разбере, той ще каже: „Най-право учение е да владам изкуството да ловя мухи и да изям колкото може повече мухи.“

Ако запитате някое кученце за господарите му нещо, то не се интересува от това, дали господарят му е добър, или лош. То се интересува от това, колко ще му дадат днес да яде. Всичко, което става в дома вътре, това не го интересува. Че господарят бил господарката, то не иска да знае за това, казва: „Това мене не ме интересува. Това не засяга културата, в която аз живея.“

И съвременните хора, като им се говори за онзи свят, казват: „Оставете настрана онзи свят.“ Сега аз правя аналогия. Този, който не се интересува от онзи свят, казва: „Да си пийнем, да си хапнем малко. Това ще ни остане.“ Туй щяло да му остане. Че де ще му остане? Чудни са хората, като казват, че яденето и пиенето щяло да им остане. Че в коя банка ще вложи това? Сега се клатят краката на всички банки. Не само на всички банки, но и на търговците се клатят краката. Защо се клатят? Защото има вятър. В това седи разрешението. Когато някой човек няма работа, той си клати краката. И когато човек няма работа, той се тревожи. Когато човек е зает с някаква работа, той никога не се тревожи. Само хората на безделието се тревожат – какво ще стане с нас, как ще преживеем, какъв ще бъде нашият живот и т.н. Всичко това абсолютно няма никакъв смисъл. Положението, в което ние, съвременните хора, се намираме и се тревожим, с това ние мязаме на онзи болен в болницата, за който лекарите разправят следното. Някои екземпляри от тях събират много сламки и ги нареждали на купчинки, които през целия ден местили от едно място на друго. На втория ден правили пак същото. На третия ден – същото. Те си имат по една книжка, в която си отбелязвали по колко купчинки пренасяли всеки ден.

И тъй, Христос се спира върху бедната вдовица. Днес ние казваме за някой човек, че е много щедър, защото дава много. И затова уважаваме богатите хора, че турят много. Христос за богатите казва: „Те туриха от изобилието си.“ Те не турят всичкия си имот. Човек не може да разбере истината и да постигне нещо, докато не заложи всичкия си живот. Ако мислите, че ще намерите смисъла на живота, без да заложите живота си, вие ще се поставите на човешка основа и всякога ще претърпявате едно вътрешно разочарование. Дето какво се случва на този, който не е намерил истината. Той ще се ражда и преражда, ще се ражда и умира, ще се жени и преженва, деца ще му се раждат и умират, болести, страдания, нещастия – всичко ще му мине през главата. Няма да дойде страдание, което да не го засегне. Всичко ще мине през него като вода. Тази е заплатата за онзи, който не знае истината. Ама защо е така? На този въпрос не отговарям.

Така е, но защо, отговарям просто и ясно – защото тези хора не са познали истината. Тъй като ние разбираме истината, тя е тясно свързана с човешкия живот. Тя е човешкият живот в своята пълнота. Когато говорим за истината, разбираме онзи благороден, възвишен човек, който е стигнал до своето най-високо положение – да работи за Бога. Това е истината. Човекът е съдържанието, което се проявява в една форма. Истината няма да се прояви в някой вълк или мечка, или паяк, или риба, или дърво. Тя ще се прояви в някой човек – мъж или жена, или дете, които носят образ и подобие Божие. И ако ние разбираме човека така – в своя разцвет, в своята гениалност, в своите добродетели, в своята сила и мощ – това е истината. Ако вие не можете да свържете истината със себе си, ако не може да я хванете като основа на вашия живот, вие не може да носите името човек, откажете се.

В какво вярвате вие? В света има много верую. И животните имат свое верую – мухите, паяците, всички имат свое верую, но те нямат за основа истината. Когато аз зная истината, тя ще ми покаже днес как трябва да живея. Човек, който носи истината в себе си, той може да помогне на цялото човечество. Човек, който не може да помогне на себе си, той не може да помогне и на цялото човечество. Такъв е законът. Онзи, който се занимава с дребните неща, той не спада към човешкия род. С малко ще се задоволим, да прекараме един живот. Човекът на истината не мисли за смъртта. Той не мисли за спасение. Човекът на истината не мисли в кой Господ да вярва и в кой да не вярва. Той не мисли и в кой народ да се прероди и в кой да не се преражда. Това са маловажни въпроси. Щастието на кой и да е народ зависи от онази велика идея, която трябва да преобладава в човешкото сърце.

Това е истината. И ако съвременните хора съзнаят това, щастието ще потече у тях като вода. Като говорим по този въпрос, мнозина питат това така ли е, вярно ли е. Има неща, които не могат да се проверяват. Може да ви разправям за някой цигулар, че е отличен, гениален музикант, че свири прекрасно. Ще повярвате ли? Най-добре ще ви кажа: „Ела и послушай.“ В дадения случай ухото е по-добър критик, то разбира всичко. Ухото, което е свързано с вътрешното съдържание, определя какво нещо е гениалната музика. Питате какво нещо е човешката душа. Ела и виж. Душата обича. Душата е велика певица, тя никога не свири, тя пее. Цигулката и свиренето нищо не струват. В пеенето има и музика, и говорене, и мисъл. В свиренето има музика, но няма говорене, няма мисъл. Свири цигуларят, но какво иска да каже? Там вече няма гадание. Певицата, като почне, всеки я слуша и разбира. Ако някой иска да знае какво нещо е душата, да я послуша. В света има големи салони, дето великите души пеят. Ще си вземеш билет, и ще слушаш една душа. Не е много скъпо. Хиляда английски лири струва билетът. Да слушаш една душа, струва да платиш хиляда английски лири. Заслужава и двадесет години да работиш, да изкараш пари поне за един билет и да кажеш: „Разбрах я вече. Въпросът е разрешен за мене.“ Казвам, ако ние не можем да свържем истината в нашия живот, ако тя не може да стане за нас конкретна, да внесе онова благо, което очакваме, тази истина няма никакви отношения към нас, тя е суха наука. Истината е нещо валидно. Казваме, че земята се върти, това е факт. Не, никаква истина не е това, че земята се върти. Беше време, когато земята не се въртеше. Какво ще доказваме това? Откога започна земята да се върти? Гледам, някой момък не се върти вкъщи, все около майка си седи, но щом намери някоя мома, все около нея се върти. Защо? По-силен ли е станал? Не, по-слаб е даже. Все около нея ходи, върти се, обикаля. Земята защо се върти днес? От толкова години насам все любовни работи развива със слънцето. Не знае как да го привлече. Не се лъже слънцето. Тя постоянно изпраща хора при нея да я види какво прави, но то не се лъже. Земята обикаля около него, въздиша дълбоко. Сега ще кажете: „Какво искате да кажете с това?“ Думите, които говоря, за някои са много неразбрани, защото те са останали назад, а аз съм отишъл много далеч. Така и в математиката. Някои лесно разбират числата, но не могат да разберат уравненията. Запитват някои: какво искате да кажете с това, че земята се влюбила в слънцето. Това е възможно за тези, които вярват, а невъзможно за тези, които не вярват. Ако ние мислим земята, тъй както сега я схващаме при сегашните условия, това е невъзможно да се влюби тя в слънцето, но било е време, когато земята е била голяма като една ябълка от един килограм. Такава е била по форма някога земята, но като е расла през милионите години, сега е вече в зряла възраст, сега е мома за женене.

Всичкият спор сега е за това, че ще има сватба. Сега се правят големи приготовления. Затова стават и някои несъществени неща. Когато една мома стане за женене, тя трябва да даде голяма прикя. Сега ще ме запитате какво отношение има любовта на земята към бедната вдовица, която дала своята лепта. Това е уравнението, което сега ще извадим. Ако вие го знаете, нямаше защо да ви говоря, но и сега, след като ви говорих, вие пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. То ще остане неразбрано. След като един философ говори за душата, доказва какво представлява тя, ясен ли е този въпрос? От хиляди години философите доказват този въпрос, но той пак остава неразбран. Не че този въпрос, тъй както е обяснен, не е верен. Този философ е обяснявал само някои прояви на душата. Това не е никаква душа. Това, че душата е сбор от прояви, това не е пълно изяснение на въпроса. Вярно е, че душата е сбор от прояви, но те не могат да се изяснят. Човек трябва най-първо да чуе душата да пее и след като я чуе, той вече може да говори за нея.

Да се върнем към стиха: „Тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Малките неща са важни за нас. Те съдържат истината. Тези малки дарби, които ние имаме, са най-важни. Някой казва: „Аз да съм силен.“ Всички хора искат да бъдат силни, но какво е донесла силата в света? Това не значи, че човек не трябва да бъде силен, но ако твоята сила не може да ти донесе нищо добро, каква полза, че ти носиш цял тон злато, а не можеш да употребиш това злато за своя полза. Каква полза от това, че един търновски адвокат носил два кобура в себе си за зор-заман, но като дошъл този зор-заман, не могъл да ги използва? Той отивал от Търново за Севлиево и по пътя в една курия го хванали двама разбойници и го обискирали. Те намерили в него двата кобура и го запитали: „Защо ги носиш?“ „За зор-заман.“ „По-голям зор-заман от този има ли? Пари трябваше да носиш ти.“ Те го набили и го пуснали. Той разправял на приятеля си, като казвал: „Втори път, като тръгвам на път, няма да нося кобури със себе си, но ще нося пари. Не искам да ме бият.“ Някой казва: „Сила да имам.“ Казвам, ако имаш сила, но при тази твоя сила хората трябва да те бият, тогава по-добре да имаш знания, че да знаеш как да се справиш с тях в трудностите на живота.

Сега целта е да се подобри нашият живот. Мисълта на съвременните хора е насочена към щастието. Човек трябва да бъде щастлив. Онзи, който не може да определи закона на щастието, той не може да намери и пътя на щастието. Ако не го търся, няма и да се намери. Ние мислим, че като се молим на Бога, ще добием щастието. Не, няма да се намери така лесно. Питам, кой момък може да спечели сърцето на момата само с любовни писма и с целувки? Само с любовни писма не може да се спечели сърце. Ще ви дам един пример.

Беден поет се влюбил в една руска княгиня, която мислила, че той е богат, че има пари, и се оженват двамата. Докато се оженили, той писал хубави любовни писма, целували се, доволни били един от друг. Като се оженили, той казвал: „Ну, поцелуемся.“ „Поцелуемся.“ Дойде обяд, хляб трябва, ядене трябва. „Ну поцелуемся.“ „Поцелуемся.“ Поцелуемся, но ядене трябва, хляб трябва. С целувки само не се живее. Та и съвременните хора казват: „Поцелуемся. Братски да живеем.“ Само да се каже, че трябва да се живее братски, това е целувката, но живот трябва, а не само целувки. Хляб трябва.

Необходимо е вътрешното съдържание, което животът носи със себе си. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб“, това подразбира едно съдържание, за което съвременните хора са още далеч да го разберат. И понеже те още не са приложили Христовото учение, то няма още външен израз. Християнството днес е осакатено. Следователно Христос трябва да дойде да си оправи работата, и ще дойде да я оправи. Той иде да съди всички онези, които са взели участие в тази работа, в това осакатяване на неговото учение.

Но да оставим настрана въпроса за съдбата, тя не е наша работа. Този въпрос не е дошъл още за разглеждане. Сега е важен законът за щастието.

Христос казва: „Тази вдовица тури повече от всички.“ С това той искаше да каже – ако човек не заложи целия си живот, за да добие истината, той не може да има щастие. Щастието в живота на човека е свързано с израза на истината. Онзи, който може да разбере и придобие истината, тази истина ще бъде всякога с него и той ще бъде на безопасно място. Той ще има всички блага в света. Такъв човек ще бъде талантлив, няма да има за него желание в света, което да не може да постигне. Неговите желания няма да бъдат глупави. Онзи човек, който е познал истината, в неговото сърце няма помен от омраза, завист, лъжа и др. За него няма никакви закони. Всички закони, по които той живее, са ненаписани закони.

Казвам, ако човек не се чувства като тази вдовица, но ако ти в дадения случай не си готов да се жертваш и постоянно се съмняваш, искаш хората да ти доказват де е истината, ти няма да разбереш положението на тази вдовица. Питам, кои бяха побудителните причини, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената съкровищница. Ако тя не беше турила всичкото си имане, Христос не би говорил за нея, нито пък ние бихме говорили за нея. Тя направи това, защото имаше истината в себе си. Тя нямаше защо да се страхува, и затова тури всичките си пари в тази съкровищница. И този свят днес се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите хора. Светът се оправя не от нашите велики замисли за подигането му, но от онова малкото, което се проявява в душата. Малките импулси, малките възвишени и благородни желания съграждат нашия живот. Има една голяма опасност в ламтежите на хората. Човек някой път иска да се покаже, че е талантлив и се стреми да стане такъв. Какво показва това? Ако сега той иска да стане талантлив, той е закъснял. Ако сега той иска да стане добър, той е закъснял. Ако сега иска да намери любовта, той е закъснял. Ако сега иска да намери мъдростта или истината, или друго нещо, той е закъснял. Той трябва да допусне, че всичко това е у него и само трябва да даде израз на това, което се е събрало в него. Ако го няма в себе си, тогава е безпредметно да се говори за всичко това.

Казвам, всичко онова, в което вие сега се проявявате, то е израз на онази разумна енергия, която е набрана във вашите души. Всичко това живее във вас. Сега вие, които ме слушате, мнозина от вас може да кажат за мене – дали се плаща на този човек, като проповядва сега, или не му се плаща? Този въпрос може да ви занимава сега. Плащат ми, разбира се, по десет милиона лева за една беседа. Аз не проповядвам тъй – за хиляда, за две хиляди. За десет милиона лева. Вие ще кажете: „Вярно ли е това?“ И ще вземете да ми цитирате стихове, че даром сте взели, даром давайте. Щом задавате такъв въпрос, плаща ли ми се, аз ви казвам, че ми се плаща повече, отколкото заслужава една моя беседа. Аз считам, че животът, умът и сърцето, които Бог ми е дал да си служа с тях, струват повече от всичко друго в света. Аз още не съм проповядвал това, което трябва да се проповядва. Някои ще кажат, че ми плащат, а други – че не ми плащат. Казвам, плащат ми, и аз плащам. Засега аз плащам само лихвите на това, което са ми дали. Може да кажете – какво отношение има въпроса за плащането към темата на дадената беседа.

Питам, когато вие говорите за Господа, видели ли сте го? Ще кажете: „Ами ти, който говориш за Господа, видял ли си го?“ Не е било време, когато да не съм виждал Господа. Откак съм дошъл на света, досега аз все съм виждал Господа. „Така ли?“ За мене е така, а за вас може да е другояче. Това, което се явява вътре в моя съзнателен живот, се различава от това на другите. Всеки от вас може да го види. Изисква се само начин, как да гледате. Само трябва някой да ви обърне внимание. Вие можете с една английска лира така да си затулите окото, че нищо да не виждате. Ако някой ви даде две златни английски лири, така можете да затулите очите си, че нищо да не виждате. Така я туряте понякога, че нищо не може да виждате. Казвам, турете английски лири един километър на разстояние от себе си, че да можете да виждате.

Казвам, тази вдовица именно, която седи в нашата душа, винаги е онеправдана. Казвате: „Какво ще излезе от мен? Един прост човек. Аз съм онеправдан човек. Еди-кой си човек е княжески син, свършил четири факултета. Аз какво съм? Нищо няма да излезе от мене. Нещастен е моят живот.“ Какви са тези разсъждения? В какво отношение този богат човек е по-даровит от тебе? Той е началник, седи пред телефона и слуша. „Ало, кой там?“ „Хванахме един апаш. Какво да го правим?“ „Ударете му двадесет и пет.“ „Ало.“ „Кой там?“ „Еди-кой си участък.“ „Какво има?“ „Хванахме още един крадец апаш.“ „Ударете му десет и го пуснете да си върви.“ „Направихте ли нещо в него?“ „Нищо.“ „Тогава го пуснете да си върви.“ На този двадесет и пет, на онзи десет, на трети пет, но казвам, лошото не е в стиласването на човека, защото, докато вълната не се стиласа, тя не може да стане хубава. Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници?“ Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря.

Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н.“ Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си. Ако този началник беше облечен в истината, какво щеше да направи? Той щеше да отвори телефона си и да каже: „Ало, кой там?“ „Хванахме един вагабонт.“ „А, извикайте го. Той е брат ми, който отдавна търся. Искам да се срещна с него.“ Като изпратят този вагабонт при него, той ще го хване малко за ухото, ще го дръпне към себе си, ще му каже: „Ела сам. Ти си имал да дължиш някъде. Колко имаш да даваш?“ Толкова. Веднага му плаща дълговете, осигурява го и го пуща на свобода. Този човек втори път няма да краде. Така ще постъпи човекът на истината. Питам, когато този апаш види, че има човек, който го обича, той ще ходи ли да върти апашлък? Няма да ходи. Та казвам, сега в света е влязъл законът на безлюбието, който е прекъснал всички пътища и съобщения. Днес хората нямат нужната светлина и се учат на това, което не им трябва. Вътрешното съдържание на хората трябва да се подобри. Това подобрение трябва да става всеки ден. За този живот се изискват специални училища. Не е мъчно човек да стане добър. За цигуларя, който знае да нагласява цигулката си, колко му струва това? Едно малко усилие. Нагласи цигулката си, вземе лъка и изведнъж свири. Онзи, който не знае да свири, кордите ѝ се нещо развалили, това-онова. В това отношение човек мяза на един велик инструмент, който трябва да се нагласи. Има нещо разгласено у човека, вследствие на което хората са дошли до особено положение. Трябва да се нагласят човешките способности. Някои способности са обтегнати повече като струните на цигуларя, а други са разслабени. Някои чувства на хората са обтегнати повече, други са разслабени. Някои корди са изгубили своята еластичност и всичко това трябва да се нагласи по единствения начин, както е било първоначално.

Сега, като говоря така, някои от вас да не мислят, че не сте нагласени. Важно е в какво трябва да се вярва. Ще направя едно сравнение. Представете си, че вие сте едно езеро с чиста, бистра вода. Ако у вас се втича една река, какво ви допринася тя? Понеже у вас става втичане и изтичане, тази река ще пази равновесието на вашето съдържание. Следователно моята беседа служи за опресняване на вашето съдържание. Някой казва: „Какво добих аз?“ Добил си това, че си опресниш своето съдържание. Всяка мисъл, която се проектира в ума ви и достига до вашето ухо и се и се възприема от вашето око, тя опреснява вашия живот, защото, ако ти не можеш да гледаш красивите форми и ако ти не можеш да вкусваш красивото съдържание, животът се обезсмисля. Защото всички милиони и милиарди форми с тяхното съдържание постоянно действат върху нашето възпитание.

Казвам, Христос е видял онази вдовица, но питам, какви са били подбудителните причини, че тя да внесе своите две лепти? Ако тя не беше ги внесла, името ѝ нямаше да бъде записано. Тя ги внесе, за да си купи един билет, да се запише името ѝ. Това беше проявление на тщеславие. Христос казва: „Името на тази вдовица се записа.“ И ето, вече две хиляди години оттогава, как името ѝ се чете. Казва се, че тя тури повече от другите. Имаше други богати, които туриха повече от нея, но имената им не се записаха и Христос не ги похвали. В нея имаше амбиция, затова тя тури всичко, каквото имаше. Другите туриха по-малко от нея.

Сега ние идваме до един закон на невъзможност и казваме – аз обичам баща си и майка си. Много малко е това. Аз обичам своите си, обичам обществото, народа си. И това е много малко. Обичам ангелите, обичам Бога, обичам всичко. Човекът на истината обича всичко. Ако ти не обичаш всички хора, ако не включваш всичко като едно цяло, ти не си човек на истината, ти не си човек на мъдростта, ти не си човек на любовта. Това не е един механически закон всеки човек го има в душата си, дето постепенно ще израства и ще се развива. Ти искаш слава от хората. Може да те слави само онзи човек, който те обича. Не могат да те славят хората, докато не те обичат и не могат да те славят хората, докато не ги обичаш.

Следователно, да те хвалят хората, без да те обичат и без да ги обичаш, това са несъвместими положения. Да вземаш, без да даваш, и да знаеш, без да си учил, това са положения, закони, които не съществуват. Някой иска да знае, без да е учил. Това е невъзможно. Всички разумни същества са учили не само с години, но с векове са учили, докато научат нещо и после са проектирали своята мисъл навън, за да създадат една система във вселената, подобна на слънчевата. Те са изучавали законите на небесната механика и техника. Че за да се проектира такъв един ключ, с който да се не измени нейното равнище, нито да се намали нейният вътрешен строеж, това не е ли наука? Знаете ли, че ако стане най-малката промяна на земята, всичките организми, които са по нея, ще изчезнат? Или ако земята би намалила своето движение или ако се ускори два пъти повече движението ѝ, отколкото сега се движи, знаете ли какво щеше да стане? И тя, и ние ще олекнем много. Ако пък скоростта на движението ѝ се увеличи три или десет пъти, толкова пъти и ние ще олекнем. Ние едва ще долитаме до повърхността на Земята, но в природата това са допущения. Понеже земята е създадена по един разумен закон, тя се движи с такава скорост, каквато отговаря на нашето съзнание.

Следователно всички тела в природата се движат с такава скорост, която съответства на съзнанието на съществата, които живеят по земята. И колкото скоростта е по-голяма, толкова по-голяма е и интелигентността им. Аз не говоря за опашатите звезди, за кометите, които имат относителна скорост, но говоря за онези същества, които са поставени в известна система. Ако тяхната скорост се увеличава и те се отдалечават от слънцето, тези тела имат по-голяма разумност от онези тела, които се приближават към слънцето и намаляват своята скорост. Тези тела са остарели вече.

Сега мнозина ще зададат въпроса, какво отношение има това, че някои тела ускоряват движението си. Има известно отношение. Ние още не сме дошли в съгласие с движението на земята, на слънцето, както и с още много планети от слънчевата система. Но ние трябва да дойдем в съгласие, да координираме своето движение с всички небесни тела, които съществуват – видими и невидими, близо или далеч. Това е човекът, който е дошъл в съгласие с тези тела. Ще кажете: „Какво ни интересуват тези неща?“ Интересувайте се от тези неща, без да са дошли те близо до вас. Има неща, от които трябва да се интересуваме, понеже те допринасят нещо за живота ни. Например, ако вие може да схванете общия ход на тези неща, които ви говоря в моята беседа, и да влезете във връзка с живите сили на природата, вашият живот ще се подигне на няколко градуса, вашата скорост на движение ще се увеличи, животът ви ще се подобри и вие ще бъдете по-щастливи, по-здрави, по-самоуверени.

Казвам, у вас трябва да има вярата на тази вдовица. Тя постъпи много умно, вложи нещо в Христа. Ако не беше Христос, тя нямаше да вложи своята лепта. Тя влезе в общия ход с Христос, съзна и каза: „Сега или никога! – Тя каза: – Има един човек толкова чутък, който ще познае.“ Извади и тури. Как позна Христос, че тази жена тури всичко, каквото имаше? Сърцето на тази жена и сърцето на тази вдовица вибрираха еднакво. Той позна и каза: „Тази вдовица тури всичко, каквото имаше, и тя ще се възнагради повече, а другите ще излязат с празни торби.“

Сега ще ви обясня какво значи да излезете с празни торби. Един европейски княз искал да изпита честността на своите слуги и затова поставил един от слугите си като настойник на всичкото си имане, а сам той заминал за десет години някъде в странство инкогнито. След десет години той се явява в двореца си преоблечен, с дълга брада, никой да го не познае. Влиза той като бедняк в двореца при слугите. Настойникът му, като го видял, казал: „Пуснете този човек в кухнята и му дайте от това, което е останало от другите, като са яли, и го пуснете след това да си върви.“ Бедният си записал часа, когато влязъл там и това, което му дали да яде. След това той се преоблича в княжеските си дрехи и се връща в двореца. Веднага заема мястото си. Един ден той дава угощение на своите хора. Поканва и своя настойник. Пред него заповядал да сложат точно такова ядене, каквото той някога му дал.

Каквото правиш, ще ти го направят. Ние трябва да познаваме господаря си. Ако ти дадеш на господаря си, когато дойде при тебе това, което е останало в кухнята, и господарят ти, като те повика, ще ти даде също такова ядене, каквото ти си му дал. Сега, ние, като прилагаме този закон на съдържанието, ние подразбираме външния израз. Всички ние искаме да имаме права стойка, да ходим благородно, да имаме благородни мисли и чувства. Ти не можеш да ходиш изправен, докато не придобиеш вътрешно благородство. Някой държи главата си нагоре. Човекът на истината знае законите, отношенията на земния център. Той е математик. Гръбначният стълб трябва да има точно правилно отношение към слънчевия и към земния център. Нищо повече. Така трябва да бъде с човека, който иска да ходи прав. Казвам, ако вие не може да пазите равновесие в света, тази е причината именно. Защото, когато казваме, че някой човек няма характер, подразбираме, че той няма равновесие. Такъв човек ходи, залита насам-натам, не може да ходи прав. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Той, като ходи, не тресе земята, не лавира в движенията си. В движенията му има нещо гъвкаво, пластично. Онзи, който лавира в постъпките си, има нещо, което се огъва в него, което мяза на Кума Лиса.

Казвам, нашите мисли и чувства и нашите действия и желания, колкото и да са малки, се отразяват, дават външен израз на нашето лице. Ако ти можеш да направиш лицето си красиво, то като отидеш при някой богаташ, без да му кажеш дума, той ще извади от касата си хиляда долара и ще ти каже: „Радвам се, че видях такъв красив човек.“ Сега вие ще кажете: „Как ще знаем истината?“ Истината всякога се познава. Ще ви приведа следния пример. Аделина Пати отива в Ню Йорк в пощата, дето трябвало да получи едно препоръчано писмо. Началникът на станцията я погледнал и казал: „Не ви познавам. Трябва да дойде някой, който ви познава, да засвидетелства, че това лице сте наистина вие.“ Тя застава всред станцията и запява. Като я чува, началникът казва: „Дайте ѝ писмото с парите. Никой друг не може да пее така. Само Аделина Пати пее така.“ Само тя може да взима три и половина тона по-високо от цигулката. Няма втора подобна на нея.

Питам, ако вие се явите в Божествената станция да получите едно препоръчано писмо, но не ви познават там, ще можете ли да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката? Ако вие нямате морал, който да е три и половина тона по-висок от сегашния, той не е никакъв морал. Аз не зная какво верую е това, да вярвате, че ако обесят или убият един човек, който е сгрешил в нещо, че светът ще може да се оправи. Аз не зная какво верую е това. Между това верую и между Христовото учение няма никакво съответствие. Христос е казал: „Любете враговете си.“ Ако любовта в света не е в състояние да изправи всички погрешки, тя не е никаква любов. Под думата „любов“ аз разбирам онзи огън, който може да разтопи всички твърди, мъчно топими вещества. В това отношение грехът е такова твърдо вещество, с което се вършат всички престъпления. Питам, как ще ме убие човек, ако той няма никакъв твърд материал? Как ще ме удуши? Да допуснем, че аз придобия това изкуство, да се втечнявам, да ставам на пара и т.н., ще може ли някой да ни убие? Да допуснем, че аз придобия това изкуство и някой ме хване за врата, аз веднага ще стана на вода. След това той ще иска да ме тури в един котел на огъня. Аз веднага ще се превърна в пара, ще се изпаря. Сега той пак иска да ме тури в някаква примка, но аз ще се обърна на светлина. Кажете сега как ще ме хванете. Ако аз се обърна от твърда материя в течна, от течна във въздухообразна и после в светлина, как ще ме хванат и де ще ме затворят? Ако рекат да ме затворят, аз ще изляза навън.

Ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?“ За онези, които са придобили това изкуство, може да бъде. Има хора в света, които знаят това изкуство. Тях ги наричат водители на цялото човечество, те ръководят неговите съдбини. Съвременните хора ще проверят това. Един ден – и той няма да е далеч, ще срещнете такива хора. Който знае да смята, може да изчисли времето, когато ще дойде този ден. Извадете квадратния корен от двадесет милиона и ще видите кога ще бъде. Това време ще бъде или сутрин, или по обед. Вечер няма да бъде. Те идват сутрин след изгряването на слънцето до обед. Вечер не идват. Те трябва да дойдат, за да ги видим, да ни послужат като образец, тъй както художникът трябва да има един модел, по който да рисува. Ако ние нямаме един модел, по който да вървим, няма да успяваме в живота си. Казано е: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Тези хора имат истината в себе си. И човек е кандидат за тази истина. Сега ние, които сме дошли на земята, имаме желанието да добием образа и подобието на тези хора. Ние даже сме закъснели. Казваме – като отидем на онзи свят. Чакаме ли да умрем, да отидем на онзи свят, и тогава да придобием този образ, нашата работа е закъсняла вече. Знаете ли колко е времето от тук до онзи свят? От този свят за онзи няма пътища и съобщения. Знаете ли защо? Защото всички тренове идат сега от небето за земята, та пътищата от земята за небето са затворени, няма тренове, няма никакво движение. Когато всички същества, които са тръгнали отгоре, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата и съобщенията за небето.

Казвате: „Вярно ли е това, или не?“ За онзи, който вярва, вярно е. За онзи, който не вярва, не е вярно. За онези, които разбират буквално, не е вярно, но за онези, които разбират вътрешното съдържание, е вярно. Защото, казва Христос, когато един грешник от земята се обърне към Господа и се разкае за греховете си, голяма радост настава на небето. Следователно невидимият Божествен свят се интересува от живота на хората, които правят всички усилия. Те се интересуват от хората, у които съзнанието сега се развива. Ние сме се спрели на една станция и се питаме заслужава ли човек да живее духовен живот. Ние мислим, че духовното ще ограничи живота ни. Не, ние именно сега сме се ограничили. Ние трябва по еднакъв начин да излезем от сегашния живот, да се освободим от него, за да разберем какъв ще бъде духовният живот. Ние си представяме духовния живот без любов, без мъдрост, без истина.

Разправяше ми един от американските проповедници една от своите опитности. Един ден, като чел, чел Библията, дето се говорело за Бога, за апостолите, за небето, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво – ангелите и какво – Бог. Един ден се поминала майка му и той казва: „Оттогава аз започнах да мисля за небето, за Бога, за ангелите и за майка ми. Умря баща ми. Почнах да мисля за Бога, за небето, за ангелите, за майка ми и за баща ми. Умря дядо ми, баба ми. Започнах да мисля за Бога, за небето, за ангелите, за майка ми, за баща ми, за дядо ми, за баба ми. Умряха някои мои приятели и аз започнах да мисля за всички тях и видях, че на небето имах повече приятели, отколкото на земята.“

Казвам, сега и вие можете да живеете на небето. Това е вътрешният смисъл на живота. Че ако нямате там любими, ако няма кой да ви посрещне, ако нямате познати, защо ще отидете на небето? Тази е вътрешната връзка, която трябва да създадете, че сърцето ви да трепти. Та като срещнеш един човек, да разбереш, че неговата душа е душа, неговото сърце – сърце, неговият ум – ум и неговият дух – дух и да знаеш, че този човек никога не говори лъжа, той говори всякога истината. На този човек не трябва да разчиташ за постоянно, но само за един ден. Този човек трябва да ти е приятел, да разчиташ на него във всяко положение.

Казвам, ние трябва да вложим всичкото си съдържание, всичко, каквото имаме, за да придобием тази наука, да познаваме себе си. Няма по-хубаво нещо от това, човек да познава възможностите, които се крият в неговата душа. Мнозина от вас се оглеждате в огледало. Като станете сутрин, кой от вас не се е оглеждал и не е въздишал? Искате да бъдете красиви, но намирате един дефект в устата или в очите, или в лицето си. Съзнавате това и се мъчите. После, ако извадите огледалото и се оглеждате, като казвате – това огледало не гледа хубаво. Вземате друго огледало, погледнете се в него и го запитвате: „Какво мислиш днес за мене, за лицето ми?“

Казвам, има един цвят, който произтича от едно нормално състояние на човешката душа. Аз наричам този цвят здравословен. Този цвят не е нито жълт, нито зелен, нито син, нито портокален, нито червен. Той е бамбашка цвят. Според мене той е най-красивият цвят. В него има такава красота, че като го видите, той причинява приятност и никога няма да го забравите. Тези неща са тук, за земята, но този цвят определя какъв е човекът. Като видите човек с такъв цвят, казвате: „Нрави ми се този човек.“ От лицето на този човек излиза особена светлина и като го видите, той ви става мил, любим на душата и казваме – добро сърце има този човек, интелигентен е той. Очите и веждите му добиват особена осанка.

Понякога човек си свива устата, свива си и ръката на юмрук. Той мисли, че с това е направил много нещо. Не, с отворена уста ти ще придобиеш повече, отколкото със затворена. Я вижте малките гарджета. Когато устата им е затворена, нищо не получават. Отворят ли устата си, майка им им донася храна. Казват – тази мома има тънки устни. Не, момата не трябва да има тънки, свити устни. Дръжте устните си свободно, едва да се прилепват, без никакво усилие. Устните трябва да бъдат като един цвят, готов да цъфне. Някои искат да се покажат, че на устата им винаги има усмивка. Други пък държат устата си свита, да покажат, че са сериозни хора, спокойни. Тези хора не са нито мечки, нито вълци. Виж в тях хубавото, красивото. Ако те имат някакъв дефект, покажи им един образ в себе си. Човек и отвън трябва да стане такъв, какъвто е и отвътре.

Човек може да измени своето естество. Как? Като обикне някого. Човек все трябва да има да обича някого. Разправяха ми за една мома във Варненско, която наричаха плачливата. Майка ѝ се оплакваше: „Не зная какво ще правим с това момиче. Постоянно плаче, постоянно е недоволна.“ Обаче от едно време тази мома престава да плаче, престава да е недоволна. От сутрин до вечер постоянно тя ходи, чисти, маже къщата отвън, отвътре. Питам коя е причината, задето тази мома тъй рязко измени своето състояние от плач и недоволство. Коя ще е тази тайна? Това не е ли един ребус? Казвам, тази мома е намерила своя идеал. Тя е вложила истината в душата си. Нищо повече. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов като тази мома да чисти и нарежда.

Сега и ние се приближаваме към известно положение, дето трябва да имаме една Божествена наука в света, с която да регулираме вътрешния си живот, вътрешното си съдържание, което постоянно се прелива в човека. Според сегашните вярвания казват, че Христос е нейде на небето. Ако ние не можем да се съобщаваме с Христа и ако Христос не може да се съобщава с нас, той не може да има последователи. Какъв последовател ще бъда на слънцето, ако не мога да се съобщавам с него? Слънцето през двадесет и четири часа не се вижда и го няма в това време. Всеки верующ трябва да вижда Христа тъй, както вижда слънцето. Ти Христос не можеш да го виждаш тъй, както виждаш обикновените хора. Ти не можеш да познаваш обикновения човек. За да познаеш обикновения човек, той трябва да стане необикновен. За да го познаеш, той трябва да се изяви в своята любов, мъдрост и истина. Няма ли той любов, мъдрост и истина, ти не можеш да го познаеш. Ако ти срещнеш Христос, няма да питаш този ли е Христос, или не. Ако срещнеш Христа, твоята скръб ще се превърне на радост, твоето недоволство – в доволство, сиромашията ти – в богатство и в дома ти ще настане радост и веселие и ти ще кажеш: „Този ден, в който срещнах този човек, ми провървя. Този човек не е ли Христос?“

Може да ти провърви само тогава, когато те срещне един човек на истината. И действително хората на истината са хора на щастието. По-рядко се срещат, но когато ги срещнеш, целия ден ти върви. Те носят през този ден своето благословение, тъй както слънцето носи своето благословение за деня. Аз наричам тези хора лъчи на Божията любов и знание, носители на всичкото щастие и на всичките добродетели, благопожелатели на сегашните хора.

И тъй, аз ви желая да бъдете като тази вдовица. Да вложите всичкото си имане, което имате. Ако Христос не е там, не влагайте. Той трябва да бъде там, да запише името ви. Защото, ако вие вложите парите си в някоя съвременна банка и не получите разписка за тях, отидоха парите ви. Сегашните хора са много хитри. Казват: „Я се подпиши тук.“ Те дават парите си само срещу подпис.

Казвам, онова, което вие влагате, трябва да е записано, да има свидетел – един от тези, които носят истината. Той трябва да види. И тогава това, което сте направили в тайно, ще ви се въздаде на яве.

Тази вдовица даде от всички най-много. Казвам, ако вие вложите имане, името ви ще бъде написано за в бъдеще най-малко още за две хиляди и сто години.

Ето една философия, която ще внесе истина в света.

Осма неделна беседа

20 октомври 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help