Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Духовното у човека

„И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена, хваната в прелюбодейство.“ Йоана 8:3

Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и го запитаха какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?“ Значи, когато човек има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос им отговори: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея.“ С други думи казано: само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява. Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: „Много неща прочетохме.“ Въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и приложи. Смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си. Смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Като слушат да се проповядва едно учение, някои казват: „Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни.“ Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен за направата на един палат. От знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в нея влязат двама души, те няма къде да се обърнат. Само единият ще заеме пространство от два метра дължина и един метър широчина. Къде ще се помести вторият? Колко квадратни метра има тази колибка? Всичко шест квадратни метра. Колко души могат да се поместят в нея? Двама души, а в краен случай и трима, но те ще бъдат много притеснени. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са знанията му, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота в човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – това зависи от степента на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само двеста-триста квадратни метра земя. Какво ще направи той с толкова малко място? Ще направи къща на сто метра и ще му остане двеста метра свободно място. Какво ще сее на двеста метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя той започва постепенно да разчита на хората и казва: „Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема назаем.“

Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща назаем, той е загазил вече. Обаче съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране някой казва: „Объркал съм се много, но ще се оправят работите ми.“ Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде. Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато дойде тя? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага да дойде пролетта по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работите на човека се уреждат, но мъчно е, докато дойде тя. Казваш: „Не говоря ли истината?“ Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, а не за настоящето. „Аз сега я казвам.“ Ти сега я казваш, но тя ще се реализира в бъдеще. Днес не можеш да се ползваш от тази истина.

Съзнанието на съвременния човек е дошло до положение да изисква и разбира истината по три начина. Запример дойде някой при тебе и казва: „Миналата година ти дадох хиляда лева.“ Това е първият начин за изказване на истината. Какво те ползва обстоятелството, че някой си в миналото ти е дал хиляда лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: „В бъдеще, когато пролетта дойде, аз ще ти дам хиляда лева.“ Това е вторият начин за изказване на истината. Какво те ползва обстоятелството, че някой си ще ти даде в бъдеще хиляда лева, когато ти днес именно се нуждаеш от тези пари? Най-после дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: „Заповядай, давам ти хиляда лева.“ Този е третият начин за изказване на истината.

Питам, кой момент е най-важен? Последният момент е най-важен, защото човек иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи най-важен момент в живота на човека е настоящият, защото в него се постигат нещата. Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Запример някой казва: „Аз разбрах тази работа.“ Действието е станало в миналото. Какво се ползва човек от това, че някога нещо е разбрал? Друг казва: „Аз ще разбера тази работа.“ Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. Най-после трети казва: „Разбирам тази работа.“ Действието става сега. Значи настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден, важно е усилието, което днес, в този момент, правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните условия се надявай, от тях очаквай плодове. На всички е известно, че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще. Те характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, т.е. три епохи, имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам, някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: „Добър човек съм бил.“ Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: „Добър ще стана.“ Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Какво трябва да каже човекът на настоящето? „Добър човек съм.“

Сега, като говорим за истината, ще ви дам един пример, който обяснява причините на известни страдания и мъчнотии, които сполетяват хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сетил за вас, отникъде не сте получили помощ. Какво ще направите? Заключвате се в стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога да ви помогне. Невидимият свят чува молитвата ви и казва на хляба: „Иди на гости у еди-кой си човек. Той те вика.“ Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влезе в стаята ви. Обаче вие не прекъсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: „Кой е там?“ Няма защо да питате кой е там, но станете, отворете на хляба и го поканете вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ви и ако не му отборите, ще се върне назад. Вие още продължавате да се молите и казвате: „Чудно нищо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми.“ Защото не ставате да отворите на хляба, който чака вън. Казвате: „Много дълго се молих, но отговор не получих.“ Каже ли човек така, аз разбирам вече доколко умен е бил той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор. В него трябва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хляба. Той трябва да бъде нащрек, та още при първото похлопване да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хляба, той ще помисли с какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като някой аристократ и като чуете, че се хлопа, казвате: „Влез.“ Как ще влезе хлябът, като сте заключили стаята си отвътре с ключ? Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хляба на гости. Щом хлябът влезе в стаята ви, ще каже: „Изпратиха ме от невидимия свят като специалист да уредя вътрешния безпорядък в стомаха ви.

Следователно, когато Божиите благословения идат в света, вие трябва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влязат вътре. Всеки човек има и врати, през които посреща своите гости. Едната врата е за обикновени гости – от материалния свят, втората врата е за гости от духовния свят – за ангелите, а третата врата е за гости от Божествения свят – за възвишените същества. Някой казва: „Много мислих по тази работа, но нищо не излезе.“ Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят да ти донесе някакъв отговор, с който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувстваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе и работите ти ще останат неуредени. „Не мога да отворя, работа имам, моля се.“ Молитвата работа ли е? Да взимаш пари назаем, работа ли е това? Да мислиш, работа ли е това? Да чувстваш, работа ли е това? Човек всякога трябва да прави вътрешен анализ на идеите, които функционират в съзнанието му, за да се ползва от тях. Не прави ли такъв анализ, това показва, че той няма правилни разбирания и работите му всякога остават неуредени.

Днес хората мъчно разбират нещата. Срещате хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарни работи в живота. Те се натъкват на истини, които и децата разбират, но те не могат да ги разберат. Запример, някои учени не могат да разберат защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят. Понеже учените живеят в съвсем друг свят, те трябва да правят превод, да разберат какво представя истинската молитва. Ученият казва: „Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от него. Трябва ли да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос. Трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на хората да му направят къща. Той ще извади пари от джоба си, ще извика няколко работника, и къщата му ще се направи. Обаче бедният трябва да се моли, защото няма пари; невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли. Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. Защо? Защото или Бог е занят с нещо и молитвите няма да стигнат до него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще му донесат разочарования и нещастия. Тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли реката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Реката казва: „Много вода влях в океана.“ Права е реката, много вода е дала на океана, но защо не казва колко е взела от него? Ако направи един баланс в търговските си сметки, тя ще види колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният казва: „Аз се молих.“ На кого? „На банкера.“ За какво? „Да ми даде няколко хиляди лева назаем.“ Какво му обеща? „Че в най-скоро време ще ги върна.“ Той се моли и взима пари. След това не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерът отива при него. Защо? Чака месещ два, три – не получава парите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: „Господине, на еди-коя си дата вие взехте от мене толкова и толкова лева назаем. Моля ви в най-кратък срок да изплатите задължението си.“

Значи молитвата има две страни. Някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го върнем назад. И момата, и момъкът се молят. Първо момата се моли да се ожени, да намери добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари назаем. Невидимият свят чува молитвата ѝ и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капитал, който се дава на момата в заем. След няколко години се раждат деца. Те представят лихвите на взетия капитал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли. Тя не иска вече друг мъж, но се моли за детето, да оздравее, т.е. да се подобри капиталът ѝ. Както виждате, невидимият свят има голямо доверие към младата мома, защото ѝ дава на разположение голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.

И тъй, който не разбира вътрешните връзки, вътрешните отношения в живота, той казва: „Взел съм, ще взема, взимам.“ Или: „Дал съм, ще дам, давам; живял съм, ще живея, живея.“ Да говори човек за тия форми само като за известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам.“ Ако върви по пътя на съвременната философия, човек ще се намери в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим. Не работим ли съгласно тия закони, ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас. Един ще каже, че е дал пари, друг ще каже, че някога ще даде, трети ще каже, че сега дава. Прави са тия хора. Който е дал пари назаем, той трябва да си ги вземе. След това ще дойде някой при вас да иска пари назаем, и вие ще му дадете. После пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви върне парите назад. Сега ще видите дали този човек ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва „давам“, той трябва да бъде готов да даде тия пари.

И тъй, който се е молил някога или който сега се моли, той трябва да знае как и на кого да се моли. Някой се моли, но сам не вярва дали молитвата му ще бъде чута. Защо? Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. Срещам едного, който иска пари назаем от един банкер, и го питам: „Какъв човек е този банкер? Познаваш ли го?“ „Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек.“ Значи ти предварително си събрал сведения за банкера и сега вече смело пристъпваш към него за услуга. Защо? Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: „Влизам в положението ти, готов съм да ти услужа.“ Бръква в касата си, изважда няколко звонкови и ги наброява. След това взима една полица, написва я, определя срока на изплащането ѝ и дава да се подпишеш. Банкерът постъпва умно, понеже е научил характера на своите длъжници.

Съвременните религиозни хора изпадат и в друго положение. Те се молят на Господа, без да го познават, без да знаят къде е той. Питам едного: „Как се молиш на Бога, когото нито си виждал, нито знаеш къде е?“ „Аз зная, че трябва да се моля, а къде е Господ, не зная.“ Съгласен съм, човек трябва да се моли. Човек трябва да иска пари. Обаче какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бедняк, който иска пари от банкер, когото никак не познава. Като не получи нищо от банкера, бедният казва: „Не струва да се моли човек.“ Съгласен съм с това. Престанете да се молите пред празните каси. Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите, каквото искате. Някой казва – унизително е за човека да се моли за пари на този-на онзи. С това той ограничава свободата си. Вярно, унизително е човек да иска пари назаем, но не е ли унизително да взима всеки ден от природата по няколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хляба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Съвременните хора трябва да дойдат до вътрешно просветление, до вътрешно разбиране на нещата. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празна каса и се моли, прави изчисления колко може да му даде тази каса. Нищо няма да ти даде. Оставете настрана молитвите пред празната каса. Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: „Аз мога да се моля и вкъщи, мога да се моля и в църква.“ Ако се молиш само по форма, нито вкъщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На същото основание богатите родители казват: „Ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и вкъщи.“ Не е въпрос къде ще учат децата, но как ще учат. Ако детето прекара седем-осем години в училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. И това е възможно. Има случаи, когато някои хора никъде не са учили, но знаят много неща от живота. Обаче знание, така придобито, предизвиква вътрешно страдание в човека. Защо? Защото това знание не е поставено на своето място. Вследствие на това много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че нещата в живота не са поставени там, дето трябва. Щом е така, трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде някаква книга или пари. Ти набързо ги туриш някъде и не помниш къде са парите. На другия ден търсиш, не можеш да ги намериш, не помниш къде си ги турил. Не ги ли намериш, започваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред или система да поставяш всяко нещо на своето място. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, че като ги потърси, да знае къде са.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство. Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората, близо за тези, които ги обичат, далеч за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките от „Хиляда и една нощ“. Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако бяха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче сега работите съзнателно, ще сте годни в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както иска, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за векове и хилядолетия.

Следователно от Божествено гледище молитвата представя велико нещо. Тя е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора – от най-малки до най-големи, които живеят по лицето на земята. Като направи този кръг, лъчът пак се връща при човека, от когото е излязъл. Това време може да трае минута, час, ден, а може и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да поддържа силата на този лъч, за да направи той своята обиколка. Някои мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: „Няма да се моля вече.“ Обаче, помолил ли се е веднъж, природата го заставя да продължи молитвата си. Той носи вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала из пространството и пътува. Той седи спокойно, забравил е, че някога се е молил, и току изведнъж чува някой да дрънка на телефона му: „Моля, изкажи се по-ясно, не разбрах, какво искаш.“ Едва се справи с него, друг някой го вика по телефона: „Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера какво е твоето желание.“ След него на телефона дрънка трети, четвърти и т.н. Той е длъжен да обяснява на всички, които искат осветление. Иначе или молитвата му ще се предаде криво, или той сам ще спре предаването. Понеже всички хора подемат неговата молитва, той не може да се освободи от нея, докато тя отново не се върне при него с известен отговор. Той трябва да чака да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, той казва: „Повече не се моля. Тази работа няма край.“ Така казват безверниците. Обаче това е едната страна на молитвата.

Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилно предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота, той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам, знаете ли кога запример се е родила мисълта, която в даден момент минава през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в настоящия момент. Не, като знаете, какво нещо е молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че всяка мисъл, която минава в даден момент през ума на човека, се е родила преди него. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и техните мисли минават през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минат през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно седи красотата на живота. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.

Някой казва: „Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване.“ Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: „Аз бях на извора и нося тази вода оттам.“ Много от съвременните хора седят, чакат наготово да им дойде нещо. Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора да си налеете от него чиста, кристална вода.

Казвате: „Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.“ Ако не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на извора. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на извора, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, той ще каже: „Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня.“ Казвам, според мене скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, песни му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: „Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат.“ Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: „Аз много се молих на младини.“ Побеля ли косата ти? „Не.“ Тогава не си се молил. Друг някой казва: „Аз много се молих на стари години.“ Почерня ли косата ти? „Не.“ Тогава и ти не си се молил, както трябва. Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.

Всички хора трябва да дойдат до дълбоко вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човека онзи капитал, който очаква той. И когато Господ не отговаря веднага на вашите молитви, причината за това е, че те не са минали още през умовете на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на някого се препраща в пространството, тя минава през умовете на всички хора и на тях се предоставя правото да се произнесат дали трябва да се даде това, за което се моли той. Значи произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовете зависи какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували във ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен отговор. Значи вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи със същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре и не може да се използва правилно. Ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използва правилно и от белите дробове. Ако и белите дробове не я използват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползва човека. В този смисъл храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувства в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни и ще каже: „Ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде.“ Не се ли храни правилно, човек може да изчисли след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дисхармония в организма му. Ето защо съвременните хора трябва да проучват новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини човек понякога се намира пред опасност да изгуби присъствие на духа. Който губи присъствие на духа си, той се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пряко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Надмине ли товарът сто килограма, юнакът чувства вече тежестта му. Всеки трябва да знае колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представя една естествена мярка. Някой казва: „Как трябва да върша работата си?“ Както извора. „Колко трябва да се товаря?“ Колкото извора. „Колко трябва да давам?“ Колкото извора. „Колко трябва да взимам?“ Колкото извора. „Къде трябва да се вливам?“ В най-голямото море. „Отде трябва да мина?“ Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. „Все направо ли трябва да вървя?“ И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай навреме да се върнеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представят човек със заспало, непробудено още, съзнание. Щом се събудят, децата веднага започват да викат: „Мамо, дай хляб.“ Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви. Като се приготви хлябът, тогава ги събудете. Иначе ще ви безпокоят. Някой казва: „Време е вече и моето съзнание да се пробуди.“ Питам, като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли? „Ще искам.“ Имаш ли? „Нямам.“ Тогава нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си, е следното. Похлопа ли хлябът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трябва да спазвате, е следното. Вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното братство. От хиляди години насам белите братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: „Ние, белите братя…“ Вие още не сте бели братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете бели братя. Сега сте само сенки на белите братя. Някой казва: „Аз искам да видя един бял брат.“ Знаете ли какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче вие виждате някъде хубава, добре приготвена, баница с орехи, масло, захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие нямате. Казвам, каквото разстройство причинява ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представя срещата на обикновения човек с един бял брат. Белите братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти в желанието си да направят някакво добро получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един бял брат е голямо щастие.

Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че неподготвеният човек не може разумно да се ползва от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали галеното дете. Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали, между чужди и непознати хора не го пущали и то си останало галеното детенце. Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство – пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. При смъртта си той ѝ казал да се ползва от парите всякога, когато ѝ се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си. Щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала голяма торба с пари, да не прекарва труден живот. Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една страноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия, пълна със злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал със злато. Като чул това, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: „Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря.“ Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си пълна кесия със злато и се запътил към двореца. Влязъл вътре и казал на слугите: „Искам да видя царската дъщеря.“ Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата ѝ. Върнал се в страноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче за реализирането на желанието си той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му са нужни много пари. Майка му казала: „Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всички пари. Тя има свойството, като я натискаш, започва да пуща пари.“

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Започнал той да натиска кесията, докато напълнил един вагон със злато. След това тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: „Искам да видя царската дъщеря.“ Въвели го при нея и цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: „Ти да не си някой царски син?“ „Не съм.“ „Тогава отде имаш толкова много злато?“ „Имам една особена кесия с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато.“ „Донеси да видя кесията.“ Той дал кесията на царската дъщеря само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила. Значи младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.

Питам, какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават белите братя. Ако един от тези братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представя един от белите братя. Парите пък представят разумността в човека. Това значи: за да видиш един бял брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, белият брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина именно някои хора не могат да намерят истината. За такива хора при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят истината, защото тя ще им създаде големи страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което имат изпитания. Физическият живот не може без изпитания. Обаче дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате научно. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Когато ние започваме една работа, други същества я свършват.

Такива връзки и отношения съществуват между разумните същества и явления в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който той действа. И тогава всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли за него. Неправилните мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Лошото, нечистото не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, отправени към Бога, пак ще се върнат към вас и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.

Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира всичко да се върши под страх. Какво ще роди страхът? Пак страх. Какво произвежда любовта? Любов. Със страх или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе. Ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят. Ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе. Ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света – от най-малки до най-големи, имат свое предназначение. На всички хора предстои сега да свършат по една работа за Бялото братство, т.е. за идването на Царството Божие на земята.

Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи. Ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи. Ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Някой казва: „Господ ще ни уреди работите.“ Питам, като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползва той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Как ще се ползва той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? Това не е къща, но затвор. Ако човек съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.

Мнозина казват: „Не струва да си гради човек къща.“ Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз трябва да нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: „Вижте какъв костюм уших на този или на онзи господин.“ Ще кажа: „Вижте моя костюм. Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи.“ Майстор шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат. Шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче изисква човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат.“ Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никоя от тях не му приляга. Както днес църквата облича Христа, така успешно вървят работите ѝ. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека. Някой казва: „Да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил.“ Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: „Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой.“ След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? Това, което галеният син е направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от тия плодове: едната кошница да напълни с ябълки, а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.

Един ден той се качил на параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините и след това излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си – хубави, едри, червени, каквито нямало никъде в царството. Царските слуги видели продавача и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя и всички ги опитали: царят, жена му, дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките. Никой от лекарите не могъл да направи това. Една след друга падали главите на лекарите, но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой, и отишъл в двореца, дето се представил на царя като учен, като велик маг. Той казал на царя: „Чух, че вие и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам.“ Които го видели, че влиза при царя с такава сериозна задача, поглеждали се и казвали: „Горкият човек. И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът.“ Ученият човек продължил: „Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта обаче ми са нужни няколко пособия. Първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. „Не такава.“ Донесли му втора от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. „И тази не може да се употреби.“ Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата взел кесията и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези именно, които царската дъщеря взела от него. При това той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действа. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня и рогата им паднали. Като дошло ред до царската дъщеря, лекарят казал на царя: „Вашата дъщеря има много грехове и за да ѝ подейства лекарството, тя трябва предварително да се изповяда.“ След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.

Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трябва да използвате тази година разумно, за да можете през 30-а година, която иде, да си вземете изгубените неща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете вътрешно състояние на мир. Ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне красивото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човек влезе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излезе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху ближните си. Животът на земята трябва коренно да се преобрази. Затова обаче се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, трябва да използват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт. Какво ще работите в бъдеще, и то е хубаво, но днешният момент е най-важен. Каквото свършите днес, то представя условия за бъдещата наука.

И тъй, желанието на вашите напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете във връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава, дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. Не сте ли във връзка с живата природа, ще бъдете слепи и за най-хубавите места в природата. Запитате ли един банкер какво е било времето днес, той нищо не би могъл да ви каже. Защо? Защото през целия ден той е бил наведен над тефтерите си, правил сметки и изчисления. Какво особено е придобил от тия сметки? Запитайте някой виден бактериолог какво особено е придобил, след като цели двадесет години е посветил изключително върху изследването на бацила на чумата? Нищо друго освен славата на учен човек. Какво значение ще има този бацил един ден, когато хората ще бъдат със съвършено чиста кръв? Бацилите живеят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче човек трябва смело да изучава пътищата на злото.

Казвам, молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва защо трябва да пия вода или защо трябва да бъде богат човек. Защо не трябва да бъде богат човек? Защо трябва да бъде сиромах? Защо не трябва да бъде сиромах? Всеки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията. Приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството. Приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото. Приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът.

Кои са дълбоките причини за съществуването на този закон в битието, не зная, обаче този вътрешен паралелизъм съществува навсякъде в света. Човек не може да разреши задачите в живота си само със събиране. Той не може да ги разреши и само с изваждане. Той не може да ги разреши и само с умножение, нито пък само с деление. При решаване на житейските задачи трябва да се прилагат и четирите действия. Така човек ще се добере до вътрешния смисъл на живота. Всяко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човек събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат. Най-доброто събиране е, когато учителят учи само способни, талантливи деца. Може ли учителят да направи това събиране, той вече излиза от закона на пертурбациите.

Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава всеки човек ще съзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после действието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи – молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че учените хора не се молят. Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли.

Питам, ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, любовта – в чувствата, а истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не можем да постигнем. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане в човека, той се наема с красива и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ За да намерим този път, ние се нуждаем от светлина, от мъдрост. За да дойдем до истината, ние се нуждаем от красиви действия. И най-после, за да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

Четвърта неделна беседа

22 септември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help