Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Обикновени и необикновени процеси

„И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Йоана 5:5

Често хората говорят за хубави, за красиви работи и се произнасят, че те са необходимости в живота. Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. Що се отнася до сиромашията, те я разглеждат като необикновен, неестествен процес. Въпреки това богатият може да стане сиромах, и сиромахът може да стане богат. Значи в живота и в природата може да става преминаване от необикновен в обикновен процес и от обикновен в необикновен.

Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно. Ако богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотите, за къщите, за говедата си и т.н. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия: за скъсаните си дрехи, обуща и т.н. Ако срещнеш един здрав човек, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с тях. Ако посетите един човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос беше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с тях се разговаряше. Той посети къпалнята, в която отиваха болни да се лекуват и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен? Ще му разправя за своите болки, за своите нещастия. Христос го запита: „Защо си дошъл в това училище? Какво те доведе тук?“ Болният отговорил: „Учителю, от 38 години съм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседят година, две, три, свършват и излизат в живота, а аз всяка година оставам с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям.“ „Искаш ли да свършиш училището?“ „Искам, разбира се.“ Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: „Хайде, вземи диплома и върви дома си.“ Този болен беше единственият човек, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мисъл, изказана в друга форма. Когато болният излязъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой беше човекът, който те излекува?“ „Не зная.“ „Как да не знаеш? Как се казва?“ „Исус е името му.“

Какво представя болестта? Едно неестествено явление в живота. Значи по отношение на физическия свят болестта е неестествено явление, но по отношение на духовния свят тя е естествено явление. Грехът пък е неестествено явление по отношение на духовния свят, а естествено – по отношение на физическия. Човек казва: „Веднъж съм дошъл на земята в тази форма, не мога да не греша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа някога. Когато се разправя какво направил някой човек, как излъгал, как откраднал, как се скарал или сбил с някого, всички хора наоколо слушат и се смеят, като че се говори за някакви велики подвизи. За духовния свят обаче грехът е неестествено явление и като такова там той не е познат. Както влизането на някоя опасна болест в един дом внася страх и трепет, такъв страх и трепет произвежда грехът в духовния свят. Мнозина искат да влязат в духовния свят, но като неподготвени те ще видят много неща, които не ще могат да обяснят. Там и доброто, и злото са еднакво застъпени. Ако надникнете в духовния свят, ще видите грамадни, светли здания с големи прозорци, които ще приемете за училища. Всъщност те са затвори. Ако се спрете върху проявите на доброто в духовния свят и ги сравните с тия на земята, ще видите, че в последните почти не се забелязва някакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в отрицателното, отколкото в положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидат в духовния свят, там ще минат за престъпници. Днес хората прогресират повече по отрицателен, отколкото по положителен път. Най-големият светия на земята, сравнен с един от светиите на небето, минава за затворник, за престъпник. Ако пък сравните земния престъпник с един от светиите на духовния свят, земният престъпник изглежда като първокласен светия. Следователно в духовния свят и доброто, и злото са силни, големи. Затова често някой казва: „Не струва човек да бъде добър.“ Той не иска да бъде добър, защото, ако с тази доброта влезе в духовния свят, ще мине за престъпник. Ако пък е лош и с лошевината си влезе в духовния свят, между лошите хора там той ще изглежда като светия.

Какво нещо е духовният свят? Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подобен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, наричат го вечния живот. Под „вечен живот“ се разбира живот без никакви ограничавания нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н. Мнозина са правили опити да опишат духовния свят, но не са могли. За да се опише, той трябва да се види от човек с висше съзнание, който да разбира, каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земните. Само така той може донякъде да стане понятен и разбран за хората. Който е ходил в духовния свят, може да каже само, че той е много красив, но по никой начин не може да го опише. Никое човешко перо не е в състояние да опише красотата на духовния свят. Никой не може да разбере къде се крие красотата на добрия, на любещия човек. Ще каже някой, че красотата на човека седи в неговия нос. Не, красотата на човека не е нито в носа, нито в очите, нито в устата му. Красотата е нещо вътрешно, което се проявява и в очите, и в носа, и в устата, но къде именно, на кое място – не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човека е някъде в устата, в носа или в очите му, все ще сгрешите. Защо? Защото устата, очите, носът, ушите, езикът са органи, предназначени за някаква служба, но не и за израз на красота. Очите са орган за възприемане на светлината, ушите – за възприемане на звука, устата – за хранене и за говорене, езикът – за вкусване и за говорене, носът – за обоняние. Тъй щото, щом се говори за красота, ние разбираме нещо вътрешно, нещо неуловимо. Който има любов, той е красив. Вън от любовта никаква красота не съществува. Много хора имат красиви очи, правилни носове, красива уста, правилни черти на лицето, но въпреки това не са красиви. Защо? Любов нямат. Дето е любовта, там е красотата, там е изобилието. „Болен от 38 години.“ Да бъде човек цели 38 години болен, това е изключително явление в живота. Мнозина се оплакват, че страдат, че боледуват, че ги мъчи нещо. Това е естествено положение за съвременния човек. Повече или по-малко, човек все ще страда. Защо и за какво страда, не е важно. Все има някаква причина. Някой млад човек свършил университет, иска да стане професор. Ходи натук-натам, среща се с учени, с видни хора, всички му обещават да го направят професор, но в края на краищата не успява. И той боледува цели 38 години, че не е могъл да стане професор. Друг млад човек срещнал една красива мома, влюбил се в нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натук-натам, не смее да ѝ предложи. Докато се реши да ѝ предложи, тя се оженила за друг. И след това този млад човек боледувал цели 38 години, че не е могъл да се ожени за красивата мома, която обичал. Друг някой иска да стане милионер, но не може да успее. Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причините за своя неуспех, казват: „Божия работа е тази.“ Това значи – само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за човека е неразбрано. И след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин. Това са празни работи. За да не става нужда да утешават човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокоше месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокоше месо. В едно отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо.

Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да предпочетете пастърма пред кокошка. Видите ли, че някой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го колко време чака, за да постигне желанията си. И ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане професор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и десет живота наред да работи в това направление, че да постигне желанието си. На младия момък, който търси красива мома, кажете да не се обезсърчава. Десет живота наред нека търси, докато най-после я намери. Човек трябва да прави усилия в живота си, да работи, докато постигне своя идеал. Насърчавайте се едни други в постигане на своя идеал, на своите възвишени желания.

„Там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Когато видя този болен, Христос го запита: „Защо седиш тука?“ „Скъсаха ме професорите ми. Пропаднах на изпита, а сега чакам реда си, да бъда отново изпитан.“ Христос го подложи на изпит. Той замести изпитната комисия. Болният издържа изпита си. Тогава Христос му каза: „Бъди здрав. Влез в живота да работиш.“ В този час болният оздравя и напусна къпалнята. Като влезе в живота, между хората, той започна да разказва как е оздравял, какво е научил през тези 38 години. Научих се да чакам, придобих търпение. След това трябваше да дойде най-главният професор да ме изпита и да ми даде диплом за завършено образование. Човек трябва да има висок идеал, да желае да бъде изпитан от най-видния професор в света и от него да получи диплом. Красивият момък трябва да се ожени за красива мома. С години ще я чака, но красивата мома трябва да бъде идеал на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намери друга мома – пак красива, той няма висок идеал. Красивият момък може да се ожени само за красива мома. Ама дошла някаква болест. Нищо от това. И като болен, и като здрав ще чакаш красивата мома, ще чакаш най-видния професор в света. Измениш ли на своя идеал, с тебе всичко е свършено.

Какво нещо е болестта? Да боледува човек, това значи всички частици на тялото му да бъдат засегнати: да го боли мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът – да няма частица от тялото му незасегната. Да боледува човек, това значи така да бъде засегнато тялото му, че да няма мир нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. Някой казва, че е болен, но все още има надежда за оздравяване. Това не е страшна болест. Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си. Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. Изгуби ли вяра и в него, човек тръгва по врачки, по гадатели, дано му кажат какво да прави, какво му предстои да преживее и т.н. Според мене всеки човек може да бъде гадател на себе си. По-добър гадател от самия него няма. Ако човек сам не знае какво ще му се случи, как ще могат да му гадаят външни хора? Някой има да плаща няколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде ден, когато изплащането на тия полици ще му се наложи? Трябва ли това нещо да му предсказват различни гадатели? Като не плащаш задълженията си, ще те бият, ще те затварят, ще ти налагат глоба и т.н. Трябва ли при това положение да търсите някой да ви гледа на восък, на боб или на карти? Трябва ли да търсите астролог да ви предсказва бъдещето? Как познава астрологът бъдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява какво е било съчетанието на планетите в момента на раждането ви. След това той ще каже, че известни планети влияят благоприятно, а други – неблагоприятно върху вас и оттам определят вашето щастие или нещастие.

„И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Какви бяха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане Слънцето, Марс, Венера и Юпитер били в своя залез, а не в изгреви. Това бяха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгрев. Цялото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била в земята – на нея само той разчитал. Цели 38 години този болен се е намирал при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошъл най-после Христос, един велик човек, който му помогнал. Той станал причина за обръщането на тия планети в друга посока, благоприятна за дадения болен. До срещата си с Христа неговата земя беше спряла движението си. Щом видя Христа, земята на болния се раздвижи, съзнанието му се подигна нагоре и всички планети, които не му благоприятстваха, влязоха в зоната на своя изгрев. Думите на Христа „Дигни одъра си и ходи“, отправени към този болен, означават: „Напусни старите идеи, откажи се от живота, който досега си живял, и върви напред.“

Следователно, ако искате и вие да се освободите от старото, което ви е измъчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вървете напред. Никога не дръжте в ума си спомена за някоя своя болест или за някакво минало нещастие. Запазете в съзнанието си опитностите от всичко преживяно, но не и техните горчивини. Казвате: „Как да забравим загубите, които сме преживели? Как да забравим деня, когато разбойници влязоха в дома ми и обраха всичкото ми злато?“ Считайте, че тия разбойници са ви направили едно голямо добро. Представете си, че трябваше да носите това злато на гърба си. Какво щеше да стане с вас, ако сърцето ви беше слабо? Всред пътя щяхте да капитулирате. Сърцето ви щеше да се пръсне, а вие щяхте да паднете мъртъв на земята. Какво ще ви ползват парите, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойниците са ви освободили от един голям товар. Обаче кой от днешните богати хора би счел това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трябва да знаете. Един ден смъртта ще дойде по-страшна от всички разбойници на земята и ще вземе не само парите ви, но ще оголи костите ви, ще изпразни главата ви, и тогава ще си отиде. От вас ще остане само един празен череп, по който учените ще изучават вашия минал живот.

Питам, къде остана богатият човек, който разполагаше със злато, с къщи, с имоти? Ще кажете, че това е философия. Философия е наистина, но такава философия, която изключва всички залъгвания, всички заблуждения. Философията на съвременните хора е преходна. Тя залъгва хората по същия начин, както се залъгват свинете в кочината. По три-четири пъти на ден господарят им ги храни, наглежда ги с искрено желание в себе си да ги угои. Като не разбират неговата интимна мисъл, те се радват на господаря си и се произнасят за него, че е добър човек. Дойде ли Коледа, господарят им взима нож и влиза в кочината. Като изяде месцето и остави само костите им, той е доволен, счита, че трудът му е възнаграден. Неговият труд е възнаграден, но свинете са отишли вече на онзи свят. Каква е тази философия? философия на смъртта. Обаче смъртта е враг не само на животните, но и на хората. Последният враг, срещу който духовният свят се бори, това е смъртта. Той иска да освободи човечеството от този враг, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грешни, и праведни хора.

Сега всички хора искат да станат щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бъде щастлив, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободил от смъртта. Тъй щото, когато някой пита как трябва да служи на Бога, казвам: за да служиш на Бога, ти трябва да се освободиш от смъртта. Докато не се освободиш от смъртта, ти не можеш да служиш на Бога. Някой иска да се ожени. Казвам, докато не се освободи от смъртта, въпрос за женитба не може да става. Щом живее в закона на смъртта, и той, и жена му, и децата му ще станат нейни жертви. Ама аз съм силен човек, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. Ти ще ги запазиш толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата ѝ от ноктите на орела. Някога в миналото жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета, и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия ѝ край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата ѝ по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. Обаче от невиделица някъде орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига със себе си.

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се стремят към велики работи, искат да направят нещо, за да увековечат паметта на великите, на заслужилите хора в света. Къде са тия велики хора? Паметниците им седят, но къде са те? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти в света. Да, целият свят е пълен с велики хора, със светии, с гении и таланти. Ако е въпрос за светии, те се срещат навсякъде, но светията трябва да се отличава от обикновените хора. По какво? По степента на своята светлина. Дето ходи, той свети. Не само неговият път е осветен, но и пътят на всички, които са в контакт с него. За да запази светлината си, светията никога не трябва да греши. Щом греши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртъв, а не жив. Природата се нуждае само от живи светии. Най-големият грешник в света струва повече от бюста на един светия. Жив е грешникът. Той има условия да расте и да се развива. Щом расте, той ще се очисти и един ден ще почне да свети като истински светия. В душата и на най-големия престъпник се крие нещо добро. Кой човек е престъпник, това още не може да се каже. Пред хората някой човек минава за престъпник. Обаче за невидимия свят не е престъпник. И Христос умря като престъпник. И светиите минаваха за престъпници. Въпреки това Христос беше Син Божи и възкръсна. Светиите и до днес се ползват с почитание. Във времето на Римската империя светиите минаваха за престъпници, а след това ги признаваха за светии. Значи има разумни закони в света, които изменят възгледите и отношенията на хората. Следователно, който разбира законите в живата геометрия и математика, той поставя нещата на местата им. Който не разбира тия разумни закони, размества нещата и създава вън и вътре в себе си дисхармония.

„И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Най-после Христос дойде при него и го излекува. Защо идат страданията в света? За да дойде Христос. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христос никога няма да ви посети. Кого носят майките на ръцете си: малките деца или старите баби и дядовци? Всички майки – прости и учени, носят на ръцете си само малките си деца. Щом пораснат, те ги оставят сами да вървят. Дядото и бабата се оплакват от живота си и казват: „Никой не ни обича.“ За да ви обичат хората, вие трябва да станете като малките деца. Съвременните хора имат крива представа за живота. Като дойдат до една по-голяма възраст, те казват: „Ние не сме деца вече. Ние сме големи, всичко разбираме, няма какво повече да учим.“ Не, докато живее, човек трябва всякога да се чувства дете. Той трябва да бъде разумно дете, готово всякога да възприема, да учи. Има три вида деца в природата: първата категория наричат деца на забавленията, които природата забавлява само, а не ги учи. Те се наричат галени деца на природата, защото само играят вън и се забавляват. Втората категория се наричат разумни деца на природата, които непрекъснато учат. Третата категория се наричат деца мъдреци, които прилагат това, което са научили.

От най-ранното си детство до най-късната си старост човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял. Защо трябва като воденица да повтаря едни и същи неща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата. Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. „Едно време, като бях млад, всичко можех да направя, но сега за нищо не съм способен.“ Питам, защо туряте хубавите неща в своята млада възраст, а лошите – в старата си възраст? Един млад разправя, че наскоро се запознал с една благородна красива мома. Питам, защо, като остарее, този човек не разправя, че в младините си някога излъгал дъщерята на една бедна вдовица и я изоставил?

Човек може да говори за своята младост само тогава, когато е влязъл само в един дом, в който е живеела млада, красива мома. Влизал ли е в два такива дома, той нищо не трябва да говори за своята младост. Колкото и да го заставят да каже нещо из своята младост, той трябва да отговори: „Нищо не мога да ви кажа, защото животът ми не е бил красив.“ Не само животът на обикновения човек не е красив, но даже и животът на светиите не може да се изнесе още като красив. Не е време да се изнася животът на хората. В живота на всеки човек покрай доброто има и нещо лошо. Ако човек преждевременно иска да стане светия, той трябва да знае, че наред със светийството му ще вървят и неговите престъпления. Зад мантията на вашето величие, на вашето светийство се крият множество бръмбари – символи на вашите грехове и престъпления. В гъстите гори се въдят най-свирепите животни, които вършат най-големи престъпления.

„Там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Той чакаше да дойде времето, часът на неговото спасение, да излезе от болницата. Когато излезе от болницата, човек може вече да разправя историята на своя живот. До този момент той няма право да разказва нещо от своя живот. Значи има една страница в живота на човека, която той трябва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, в която е описан грехът, престъплението на човека, което го е отклонило от Бога. За тази страница именно е казано в Писанието: „Ще залича греховете им.“ Какво може да разправя човек за себе си, докато е в болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. Какво ще се хвали банкерът със своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлябът на стотици хора? Как ще се хвали момата със своята красота, ако за тази красота са се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човека, събужда в него високи идеи и подтици. Който срещне тази красота, той казва: „Радвам се, че видях един красив човек, който осмисли моя живот и внесе в мене радост и веселие.“ Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. По-добре е някога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестта. Това не значи, че здравият трябва да сгреши, да престъпи някой закон, за да се разболее. Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. Защо? Болестта ще го доведе до разкаяние, да съзнае грешката си и да я изправи. Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си. Истински болен е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грешката си и я изправя. Такъв болен беше онзи, който е боледувал цели 38 години. Като го видя Христос, запита го: „Искаш ли да придобиеш това, което си загубил?“ „Искам, Господи, но няма кой да ми го даде.“ Христос му върна загубеното, и в един момент той оздравя.

Съвременните християни следват Христа, подвизават се в неговия път, но в края на краищата се разочароват, че нищо не са постигнали. Да, те са родени християни, записани са такива, но какво са приложили, докъде са стигнали, те сами ще си отговорят. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своите идеи от предложението на някой княз да му бъде жена? Кой красив момък би се отказал от зестрата на някоя млада, красива мома? Щом му се предложат петнадесет хиляди долара, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щом красивата мома види княжеския син, тя ще закачи на стената своите убеждения, своето верую. Питам, какви са тия убеждения, които така лесно се закачват на стената? Какво могат да ви допринесат вашите убеждения, щом така лесно се продават? Следователно, ако не сте родени с добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади, ако сте родени с добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Същото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбите на човека. Те нито се предават, нито се отнемат. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. От човека зависи да задържи и да разработи в себе си онова, което природата е вложила в него, но не и да го придобие отвън. Какъвто учител и да ви поеме, той не може да направи от вас повече от това, което природата е вложила във вас. Това не е за обезсърчаване, но за насърчаване. Защо? Защото природата е вложила в човека повече възможности, отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да развие дарбите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. С други думи казано: той трябва да се свърже с живия Господ, да му служи с любов. Де е Господ? Навсякъде. Хората сами се заблуждават, като търсят Бога някъде на небето.

Какво нещо е небето? Това, което хората наричат небе, ни най-малко не е небето, което виждаме. Под думата „небе“ те разбират посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, те отправят погледа си нагоре към небето. Следователно идеята, която хората влагат в понятието „небе“, е съвършено различна от понятието „небе“ като място, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човек е вече на небето. Щом престане да мисли за небето, той слиза на земята, в ада. Щом слезе в ада, човек започва да греши. Щом греши, това показва, че той е свободен. Значи човек има свобода само в едно отношение – когато греши. Дойде ли въпрос до правене на добро, там човек не е свободен. Да прави добро, това е длъжност на човека. В правене на грехове обаче той е свободен. Всеки човек е свободен да греши. Някой пита: „Защо греша?“ Защото си свободен. „Ама аз не искам да греша.“ Щом не искаш да грешиш, ти трябва да се ограничиш. Лесно е човек да се ограничи, но мъчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничиш в разпиляване на богатството си, но мъчно е да го придобиеш. Да имаш голямо богатство, това не зависи от тебе. Много условия, външни и вътрешни, са нужни, за да стане човек богат.

Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. Вие искате да бъдете щастливи, но за да придобиете щастието, трябва да познавате условията и законите, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само един ден. Истинско щастие е онова, което, веднъж придобито, никога не изчезва. Никой не е в сила да отнеме това щастие на човека. Какво по-голямо щастие от това, да има човек приятел, на когото да разчита напълно? Какво по-голямо щастие от това, да има човек такова знание, което от нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всеки философ може да го разколебае? Каква вяра е тази, която от най-малкото изпитание се разколебава, и човек започва да се съмнява съществува ли Бог, или не, има ли душа, или не, има ли дух, или не. Ако човек се разколебава в съществуването на тия неща, къде остават убежденията му? Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание – до познаване на Бога. Който не вярва в съществуването на душата си, той не може да вярва и в съществуването на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има слепият за светлината? Абстрактна идея. Каквото е понятието на слепия за светлината, такова е понятието на човека за Бога.

Какво представя душата? Душата е това, с което човек преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдели от душата си. Тя е неразделна от човека. Рече ли да се отдели от душата си, човек или ще умре, или ще заспи. Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели душата от самия себе си. По-лесно човек може да отдели съзнанието от себе си, отколкото самия живот. По-лесно може да отдели идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат именно на отричане на душата, или отричане на самия живот. Под думата „живот“ разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живата природа. На математически език казано: нашите души представят удове или части от великата душа, т.е. те са нейното дихание. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живота, и человек стана жива душа.“

Следователно всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да живея. Христос е човекът, който знае кога как да постъпи. В широк смисъл думата „смърт“ означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният предел, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на живота си, ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа не могат да функционират нито духът, нито умът, нито сърцето на човека. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа. Христос посети болния от 38 години главно за това, че той вярваше в душата си. Той беше първият, който повярва в думите на Христа, че има душа. Той има вяра да чака цели 38 години пред къпалнята, да влезе във водата след размътването ѝ от ангел Господен. Докато дойде неговият ред, други го изпреварваха и той трябваше да чака следната година, да слезе ангелът и отново да размъти водата. Но все не можеше да се вреди. Защо? Защото ангелът слизаше за другите болни, а не за него. Христос беше изпратен специално за него. Христос, най-великият човек в духовния свят, дойде при този болен и му каза няколко утешителни думи, даде му диплом за свършен курс на науките и след това каза: „Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.“

Кой от вас не би желал да бъде на положението на този болен, да лежи цели 38 години, за да дойде Христос при него и да го излекува? Днес колко години най-много може да бъде човек болен? Най-много 10–15 години. След това от невидимия свят ще изпратят за него специален човек, който да го излекува. Като го излекува, всички хора ще говорят за него по какъв чуден начин е бил излекуван.

И тъй, който иска да бъде почитан и уважаван, той трябва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. От човека зависи да бъде свободен или да се ограничи. Съзнателният човек и като умира, и като живее, превръща всичко в добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте в положението на човек, когото Христос може да посети. Човекът, който лежа 38 години болен, беше съзнателен, разбираше смисъла и на смъртта, и на живота, затова Христос, т.е. Божественото, великото в света, го посети и излекува. Който е болен, който има недоразумения, той трябва да има характера на онзи човек, който е боледувал 38 години. Този характер ще му помогне да се излекува, да се справи с всички изпитания и мъчнотии в живота си. Когато знае причината на своята болест, човек лесно може да се лекува.

Коя е причината за болестите? Главната причина за болестите се дължи на дисхармония между двойника и физическото тяло на човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в природата. Значи двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. И обратно: когато някой от органите на физическото тяло заболее, хармонията между двойника и физическото тяло се нарушава. Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване на правилни отношения между духовното и физическото тяло на човека.

Един млад доктор разправяше една своя опитност във връзка със своето духовно тяло. Една вечер жена му се върнала по-късно от обикновеното време, вследствие на което малкото им детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторът го взел на ръце, носил го, люлял го, но вместо да престане, то все повече усилвало плача си. Той започнал да му дава мляко, кашичка, дано го залъже по някакъв начин, но всичко било напразно. Плачът се усилвал, а докторът се видял в чудо, не знаел как да се справи с това положение. Най-после му дошло на ум да се моли. Започнал да се моли ту на един, ту на друг светия, да му помогнат, но никаква помощ не му дошла. Като се молил известно време, той изпаднал в особено духовно разположение, успокоил се малко и се обърнал с молба към Христа той да му помогне. Наистина след малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се върнала, намерила детето заспало. Докторът ѝ разправил цялата история и се зарекъл друг път да не остава сам с детето. Причината за плача на детето се дължи на някаква дисхармония между двойника и физическото тяло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тяло на детето. Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало.

Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. Философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Те ще отдадат това на случайността или на някакво съвпадение. Какво мислят учените, не е важно. Питам обаче каква случайност, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно по един и същ начин? Какво ще кажете ако при сто такива случая няма нито едно изключение? Значи детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществува велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете как действа този закон, вие трябва да се свържете с него.

Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновените, и необикновените явления се регулират от един и същ закон – закона на любовта. Запример болният, който лежал 38 години, се срещнал с Христа и оздравял. Както виждате, станала е една обикновена среща. Привидно срещата е била обикновена, но резултатите ѝ са били необикновени. Какво по-необикновено нещо можете да видите от моменталното излекуване на човек, който е боледувал цели 38 години? От този момент животът на този болен коренно се е изменил. Това именно показва как действа законът на любовта. Къде е този болен днес? Според закона за прераждането навярно той е пак на земята и като виден професор държи лекции в някой университет и разправя на слушателите си как преди две хиляди години Христос дойде при къпалнята и излекува болния, който лежал 38 години. Ако този човек дойде при вас и ви каже, че той е същият, когото Христос е излекувал преди две хиляди години, ще му повярвате ли? Ще кажете, че дъската на този човек е мръднала или живее с въображение. Обаче има начини, посредством които може да се провери дали известен факт е верен, или не. Необикновените явления, които стават в живота и в природата, имат за цел да събудят у човека духовното, да го насочат към нещо по-велико и красиво. В истинския живот няма измама, няма заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота.

Сега ще представя живота в три различни форми. Първата форма се отнася до външния, до физическия свят, втората форма – до духовния свят, а третата – до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие и у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише с хубава форма от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а може да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре облечен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. Щом вкусите от това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничар представя духовния свят. Третата форма на живота се изразява в хубавите книги, които подигат човешката мисъл във възвишения свят. Който може да ви донесе такива книги, той е Божественият човек – изразител на Божествения свят.

Следователно, за да има представа за целокупния живот, човек трябва да съедини физическия, духовния и Божествения свят в едно цяло. Тези три форми са неразривно свързани помежду си. Ще кажете, че облеклото не е важно за човека. Облеклото не е важно за болния човек, покрит с циреи и струпи, но за здравия човек то е от особено значение. Какъв смисъл имат копринените дрехи за болния? Каква любов може да прояви болният? Каква воля може да прояви той? Изобщо болният става слабоволев и лековерен. Кой каквото лекарство му препоръча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10–20 различни лекарства и мисли, че като ги употреби, ще се излекува. Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в лекаря си, той не би могъл да се ползва от жизнените сили на природата. Всеки човек е проводник между природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения свят. Тъй щото достатъчно е да влезете във връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Свързвайте се с добри хора, за да станете и вие добри. Как можем да познаем кой човек е добър и кой не? С термометър. Когато човек заболее, веднага турят термометър и определят температурата му. Видят ли, че температурата се качва от 37 градуса и стигне до 41 градуса, всички започват да се страхуват и казват, че болният свършва. След това температурата постепенно спада и болният започва да оздравява. Добрият човек се познава по това, че ако влезете в общение с него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добрият човек се познава по някои черти на лицето си, но за това познаване се изисква голяма наука.

Като изучават физиогномията, мнозина казват, че еди-кой си човек е учен, умен, защото има високо, широко чело. Има и крадци с широки, с големи чела. „Ушите им поне не са големи.“ И ушите им са големи. „Носовете им не са правилни.“ Има крадци с правилни носове. „Ами какви бради имат?“ Не, добротата, разумността не се заключава само в големината на челото, на носа, на ушите, но в особените линии, които те имат. Само гениалният човек може да чете по тези линии. Тези линии са едва уловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел или сериозен, тези линии постоянно се менят. Само опитното око може да ги схваща. Човекът, на лицето на когото съществуват тези линии, е всякога красив – и като весел, и като сериозен, замислен. Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушите, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора, които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не издадат своята вътрешна дисхармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другите. Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нищо скрито-покрито.

За да се върне човек към своята първична красота, той трябва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава от всички стари навици, стари разбирания, които не отговарят на неговия живот. Тъй както сте сега – със своите стари разбирания, със своето тяло, не можете да влезете в духовния свят. Вие не сте готови още за новите условия. Една година само да поживеете там, вие веднага ще се затъжите за земята и ще искате да се върнете назад. Там ще ви бъде или много топло, или много студено. Съществата от духовния свят ще минават и заминават покрай вас, без да ви кажат една дума. Те не са горди, но не могат да влязат във връзка със същества, които не са отворени още за тях. Подобното подобно привлича. Щом срещнат някой разумен, интелигентен, добродетелен човек, те веднага влизат във връзка с него. Както човек не може да влезе във връзка с мечка или с боа, така и тия същества стоят далеч от лошите хора. Лошият човек и на земята, и на небето е все лош. Когато ангел срещне някой грешник, той изважда меча си срещу него, завърти го няколко пъти, докато грешникът се простре на земята от страх. Голяма е силата и светлината на ангела. Той му казва: „В този свят царува чистота и святост. Който иска да влезе вътре, той трябва да бъде чист и свят. Ако иска само отдалеч да гледа, това е друг въпрос.“

Ангелите слизат на земята за онези души, които се разкайват, които искат да се освободят от греха, да придобият своята чистота. Колкото и да се изчистят, все ще им остане едно малко петно, една малка дупчица. Срещате едного, облечен с нови, хубави дрехи, обут със здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно в него, все ще намерите една малка дупчица, било на дрехите, на обувките или на чорапите. Не, никакви дупчици не се позволяват. Човек трябва да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трябва да бъде облечен в нови дрехи, нови обуща – всичко ново. Щом износите дрехите си, залейте ги с газ, турете им една клечка кибрит и не мислете повече за тях. Старото трябва да изгори. Не давай старите си дрехи на бедни. Както ти искаш да се облечеш с ново, така и бедният се стреми към ново. Това е идеалът на човешката душа. Изгори дрехите, с които си боледувал, и си купи нови. Изгори книгата, която си писал в отчаянието и в обезсърчението си, и напиши нова. Зачеркни стария живот, и започни нов.

Сега желая всеки от вас да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне нов живот. Някой казва, че живее. Радвам се, че живееш, но като живееш, опиши най-новото, най-хубавото от своя живот. Работете съзнателно, че когато Христос дойде при вас да ви лекува, веднага да станете от леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпрос да се апелира към Божията милост, но да учим, да работим, да издържим изпита си пред него. Като ученици вие трябва да учите уроците си без никакви отклонения, без никаква лъжа. Отидете ли при Бога, едно желайте – да учите.

„И там имаше някой си человек, болен от 38 години.“ Като цитирам този стих, не ви желая същата опитност, но ви изнасям един герой, живял преди две хиляди години. Аз бих желал и в сегашния век да има такива герои като образци. Човек трябва да бъде герой, че и 38 години да лежи, да бъде готов да посрещне онзи велик човек, когото Бог изпраща при него, да го познае и разбере и да каже: „Видях го и познах го. Че го видях и познах, доказателството е на лице. Боледувах цели 38 години, лекуваха ме много лекари, но те лекуваха само тялото ми, а не и сърцето и ума ми. Лекуваха ме, без да ме излекуват. Един ден дойде при мене человек, каза ми да дигна одъра си, и аз го дигнах. Сега съм вече здрав по тяло, по ум и по сърце.“

Този е смисълът на разказа за болния, който лежал 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използвате, вие ще се свържете вътрешно с живата природа и ще придобиете от нея онова, което ви липсва.

Трета неделна беседа

15 септември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help