Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Стотникът

Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но речи само реч – и ще оздравее момчето ми.“ Матея 8:8

В обикновения живот нещата стават пообикновеному, в простия живот – по простому, а в необикновения – по необикновен начин. Простите хора говорят за прости, за обикновени работи, учените за учени работи, а необикновените – за необикновени работи. Необикновените работи са красиви неща, те идат в света периодически. Необикновените неща не са присъщи на физическия свет. Обаче обикновените са присъщи на света, в който живеем, т.е. на физическия свят. Запример човек всеки ден трябва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори, и то все за обикновени работи. Обикновените, дребните работи са причина за спорове, за недоразумения в света. Обикновените хора, прости или учени, с години могат да спорят за една къща или за някакво имане. Чие е това имане? На баща им. Този баща обрал дърветата из горите, камъните от канарите и от тях направил къща, която нарекъл своя собственост. След смъртта му за тази къща именно синовете и дъщерите му ще се карат кой от тях да вземе по-голям дял. В това отношение съвременните хора постъпват като крадци и разбойници, които взимат от природата онова, което не е позволено. След това ще дойде някой да се оправдава, че имал право да реже дърветата и да чупи канарите. Ако наистина човек има право да сече горите и да кърти канарите, в резултат на това между природата и човешкия живот би трябвало да съществува пълна хармония. Какво виждаме всъщност? Тук-таме станало някакво земетресение или наводнение, което отнася един или двама от членовете на някои семейства. Човек сече горите, и природата сече хората от домовете им. Човек чупи камъните в природата, но и тя изнася хората от домовете им.

Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да живее, да страда, да боледува и като умре, отново да се роди. Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, който е създал света толкова мъдро, пита хората защо трябва да умират за глупави работи. Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората. Какво се ползва бащата от куклите и къщичките, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т.н. А тъй и детето е доволно, и бащата – свободен. Какво правят съвременните хора? Те стоят сериозни, замислени, искат да минат за умни, за учени хора. Всички хора минават за умни, за силни, но и те търсят истината. И те се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действа външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действа върху мисълта и съзнанието му, не знаете.

Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее, и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм или при всяка загуба на пари човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната или да ви дава лекарства – и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват как да ви лекуват или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто. Този човек имал хубава млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой. На друго място момък излъгал някоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв и трябва да се носи. Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжете и жените, както и на всички хора изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гневят, карат се, а после се примиряват. Защо се гневят и защо се карат, и те не знаят. Защо се примиряват, и това не знаят. Някоя жена напуснала мъжа си. Защо? Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът ѝ да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на някого. Когато умира, човек пристава на някое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят при своя възлюбен или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек трябва да се освободи от своите криви възгледи за нещата. Щом се освободи от заблужденията си, той ще се домогне до вътрешната наука, до познаване на Бога.

Познаването на Бога представя велик, кардинален въпрос. Това, което съвременните хора знаят за Бога, е толкова вярно, колкото е вярно, че слънцето е малко светло тяло. Простият човек вижда, че слънцето е малко тяло, и така го познава. Обаче, щом се срещне с някой учен човек, последният ще му докаже, че слънцето е грамадно тяло, а не както го вижда – малко светещо тяло. Наистина учените трябва с години да доказват на хората известна истина, докато най-после я възприемат. Значи, за да се домогне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. И след като приеме известна истина, човек още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеден вече в големината на слънцето, на звездите, но стане ли въпрос да си ги представи, не може. За него те остават чужди, далечни тела. След като хората повярват, че Бог е всесилен безграничен, всеблаг, вечен, те пак не могат да си представят какво всъщност е той. Каква вяра е тази, която няма приложение? Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. Защо? Защото в Бога няма смърт, няма страдания, няма никакви противоречия. Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира.

Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Вие казвате, че само физическият живот е реален, а щом умре човек, казвате, че всичко с него е свършено. Защо? Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, те го изправяли до стената, близо до спящия, и започвали да му дават различни неща за ядене. На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захар и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде захар. Това показва, че между двойника на човека и физическото му тяло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечатаното в книгата и го предавал на мозъка на спящия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло. Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените.

Оттук можем да извадим следното заключение. Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да го види, не може да го обхване, но може да влезе в съприкосновение с него. И това, което възприеме от него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.

Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на великата Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква, и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква. Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви. Едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука. Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви. Оттук можете да разберете какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. Оттук можете да разберете какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат сегашните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви като българската или от 22 букви като еврейската искат да приведат нещата към общ знаменател? Как е възможно от гледището на коя и да е човешка азбука да се разрешават проблеми на азбука от 35 милиона букви? Малкото ли определя голямото, или голямото определя малкото? Детето ли учи философа, или философът – детето?

Сегашните учени казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Те казват още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Това е вярно при известно положение. Обаче новите учени казват, че между две точки могат да се прекарат безброй прави. Защо? Защото правата линия не е нищо друго освен сбор от много точки, които се движат в една и съща посока, в едно поле. Тия точки образуват все прави линии. Обаче едновременно само две точки могат да се движат и да образуват права линия. Възможността на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскост. И плоскостта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайният предел, до който плоскостта може да се развие, е тялото. Значи плоскостта е сбор от много линии, които се движат в две посоки – на дължина и широчина. Сега това са ред разсъждения, които трябва да приложите в живота си. Представете си, че някой човек пожелае да стане господар, да има слуги на разположение. В дадения случай господарят и слугата представят две точки, между които се образува права линия. Като получава пари от господаря си, слугата иска да стане богат. А като използва труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и също, но начинът за реализиране на това желание е различен. Пожелае ли слугата да стане богат по същия начин, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуват, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? Сблъскване. Изобщо, когато се срещнат две еднакви желания, които имат един и същ начин на реализиране, те всякога се сблъскват. Това се забелязва и в психическия живот на човека – в неговите мисли и чувства. Едни от мислите и чувствата на човека са господари с различни положения – царе, князе, графове, а други са слуги. За да не стават вътрешни конфликти и сблъсквания между мислите на човека, от една страна, и чувствата му, от друга, те всякога трябва да запазват помежду си отношения на слуги и господари и да образуват права линия.

Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ или не знае как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ. Важно е каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва, изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за някой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета, ако не оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скръбен и вижте какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е намясто. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото, става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере какво представя физическият свят и какво – духовният.

И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря. Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т.е. да се разшири. Обаче в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не.

Следователно физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Запример може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. Защо? Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът запример не знае какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното именно им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенстват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна, човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки.

Това са мисли, които трябва да имате предвид, за да се освободите от заблужденията. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да живеят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човек нещо, мъчно е обаче да го придобие. За да живеят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вярата в нещо съвременните хора са в положението на идолопоклонници: създадат си някаква идея, кланят ѝ се и вярват, че тя ще ги спаси. Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната – и вижте тогава какво представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората, гората и планината.“ Или: „Ходила е Мара за вода студена.“ Мара е еврейско име и означава „горчив“. Българите казват Ма̀ра, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара̀. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи изобщо не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат какво представя то, отде иде и т.н. Това не е тяхна работа. Който се е занимавал със злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже и учените, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек. Нищо повече. Запример красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна, злото се крие у момата, която оказва лошо влияние върху момъка, от друга страна, злото се крие у момъка, който веднага се поддава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки свещеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думите: „Да знаеш, че свещеник ще те владее сега.“ Нивата му отговорила: „На колко хора като тебе съм одрала кожата.“ За красивата мома пък може да се каже – колко млади момци е отбила от пътя им.

Красотата не е нещо физическо. Тя е израз на идея, която не може да се осъществи на земята. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красотата, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Като не разбират това, хората се стремят към богатство, към знание, за да станат щастливи. Те не подозират даже, че като придобият богатство, вместо да станат щастливи, ще се натоварят с излишен багаж. Като придобият знание, вместо да станат учени, ще изгубят и това, което имат. Има едно богатство, едно знание, от които хората не само че не стават щастливи, но всичко загубват. То е човешко, материално богатство и знание. Обаче има и такова богатство и знание, от които човек става и щастлив, и учен, и здрав. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пък мислят, че като остареят, ще станат по-умни, по-учени. Ако те са служили на човешкото в себе си, не само че няма да станат учени, но ще станат за посмешище на хората. Религиозните пък казват: „Като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко.“ Те ходили ли са на онзи свят, да знаят какво има там? Пророците са говорили за онзи свят. Ти сам имаш ли някаква опитност за онзи свят? Имал съм малки прозрения. Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща.

Следователно само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползва от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва да познава добре живота на земята, за да се ползва от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере законите на онзи свят, ще ги използва добре и ще види, че във всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе и да влезе в онзи свят, нищо няма да разбере. Както е влязъл, така ще излезе – без никакви опитности и знания.

Когато говорят за онзи свят, съвременните хора си го представят като нещо въздухообразно, което се намира в пространството някъде. Не, онзи свят не е въздухообразен. Тъй щото, когато говори за нещо, човек трябва да има ясна, точна представа за нещата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свят е такова, каквото е мнението на мравката за човешкия свят. Ако запитате мравката де е човешкият свят, тя ще каже, че е някъде далеч от нея в пространството. Защо е така? Защото човешкият свят е отвлечено понятие за мравката. Всъщност мравката и човекът живеят на едно и също място. Разликата е само в съзнанието им.

Следователно този и онзи свят са на едно и също място. Дето човек живее, там и ангелите живеят. Както мравката лази по човека и той я хвърля долу, така и човек понякога се качва на врата или на гърба на някой ангел, който му казва: „Слез долу, мястото ти не е тук.“ За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя.“ Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там.

Стотникът казва на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.“ Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днес за здравето му, всеки ще каже, че не е напълно добре – все го боли нещо. В който дом и да влезете, все ще намерите някой болен: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.“ Момчето представя човешкия ум, момичето – човешкото сърце. Заболее ли умът или сърцето на човека, той трябва да се обърне към Христа, да го излекува. Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. Човешката мисъл, т.е. момчето в човека, трябва да вземе ралото и да започне да пише и да рисува върху земята, за да оздравее. И ако човек с ума си не може да разреши задачите, които животът му представя, защо му е този ум? Ако сърцето у човека не може да реши задачите, които животът му представя, защо му е това сърце? Ние знаем, че сърцето на човека с милиони и милиарди клетки в него изпраща кръв по цялото тяло. Същото сърце трябва да се подхранва от велики и благородни чувства. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде много чувствителен, за да не страда. Щом е така, тогава и сърцето на човека не трябва да изпраща кръв по тялото. Не, както сърцето храни тялото чрез кръвта, така също чувствата, са необходими за храна на сърцето. Мисълта на човека представя нервната система, която трябва да се храни с артериална кръв. Ако артериалната кръв престане да функционира, с нея заедно престава и нервната система. Значи между кръвта в сърцето и кръвта в мисълта на човека има тясна връзка. Ако човек осакати сърцето си, ще осакати и мозъка си.

Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си – с възвишени и благородни чувства и волята си – с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек. Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на света. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опява. Как е възможно това? Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опяват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опяват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава животът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: „Какъв ще бъде краят на нашия живот?“ Под край на живота си те разбират смъртта. Според нас нито раждането е начало на живота, нито смъртта – край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. „Докажи това.“ Няма какво да го доказвам. Преди още да се е родил някой човек, аз съм се разговарял с него. Преди да дойде на земята, Христос се разговаряше с учениците си. След възкресението той пак се разговаряше с тях. Преди да слезе на земята, Христос е бил по-велик. Обаче, като слезе на земята, той се смири, прие рабски образ. Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с големи проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче близките му ще го облекат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пуснат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: „Бог да го прости.“ Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невярна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил погребан, но той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна.

Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртъв. Ако беше мъртъв, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: „Ще се мре.“ Нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: „Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор.“ И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: „Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията.“ Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособния ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенства. В народното събрание има квестори, които изпъждат навън всеки, който говори повече, отколкото трябва. Взимат думата му и го изпращат на мястото му. В това отношение смъртта е квестор, който задига със себе си всеки неспособен, мързелив ученик.

И тъй, за да се справите с проблемите на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа в себе си. Който приема, че Бог живее в него, той не може да допусне, че Бог в него ще умре. Или щом приема, че той живее в Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Докато живее на земята, човек може да греши, да се натъква на ред противоречия, но никога не трябва да мисли, че ще умре. Да допусне човек, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртта разрешава въпросите на живота, има смисъл тя да се приеме. Но ако смъртта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човек е бил щастлив, когато някой от близките му е заминал за онзи свят? Когато някои са загубвали близките си, идвали са при мене да ме питат има ли друг свят, могат ли да видят своя близък. Казвал съм им, че има друг свят и когато пожелаят, могат да видят своя близък. Те могат да го видят, но той не може да отиде при тях, защото вратата за този свят е много тясна. Който иска да отиде на онзи свят, той трябва да се смали, съвършено да се разтовари, да няма никакъв багаж със себе си. Мнозина питат могат ли да се разговарят с мъртвите. С мъртвите не могат да се разговарят, но с живите, а мъртвите са живи. Щом мъртвите са живи, вие можете да се разговаряте с тях. Както човек може да излезе от къщата си, да се среща с хора и да се разговаря с тях, така и заминалият за онзи свят може да излезе от тялото си, и пак да е жив.

По отношение на въпросите за смъртта и за живота, както и за ред още въпроси, хората се намират пред противоречия или пред големи заблуждения поради това, че не могат да се домогнат до истината. От заинтересувани хора те чуват най-противоречиви неща за това, кое е право учение и кое криво. Според нас всяко учение, което помага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, е право; всяко учение, което помага на човешката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всяко право учение пък е Божествено. Всяко друго учение, което помрачава човешкия ум, огрубява човешкото сърце и обезсилва човешката воля, е криво. Кривото учение не може да бъде Божествено. Божественото учение трябва да се отдели от човешкото. То носи живот в себе си. Човешките учения носят повече смърт, а по-малко живот.

Следователно човек сам си създава смъртта. Докато човек разреши проблемата за живота и за смъртта, главата му ще побелее. Какво по-красиво от това, да побелее главата на човека? Когато платното е небелено, то не е хубаво. Щом се избели, то става за работа. Същото може да се каже и за човека. Когато косата на човека побелее, той става вече за работа. Хората мислят тъкмо обратно. Те казват – човек мисли право, докато косата му не е побеляла. Побелее ли веднъж, той вече изветрява. Според нас човек, на когото косите не са побелели, минава за ветрен човек, за човек на настроения. Когато мома или момък види първия бял косъм на главата си, въздъхва дълбоко и казва: „Започнах вече да остарявам.“ Щом види втори бял косъм, пак въздъхва и казва: „Старея вече. Губя силите си, губя красотата си.“ Ден след ден белите коси се явяват на главата му и той все повече съжалява, че старостта иде. Не съжалявайте за черните коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за черните, и за белите коси и ползвайте се от условията, които те носят със себе си.

Какво носят белите коси? Те носят същото благословение за човека, каквото и черните коси. Който иска да има черни коси, той не трябва да чака времето косите му да побелеят, и тогава да ги черни, но още сега да пристъпи към опита: да направи косите си черни и същевременно да се подмлади. В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. За да постигне това, той трябва да пристъпи към следния опит. Всяка вечер, като си лъга, да си каже, че на сутринта ще намери на главата си един чер косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина всяка сутрин той ще намира по един почернял косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цялата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това обаче се иска нова философия, нов начин на мислене. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да изменят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. Какво трябва да се прави тогава?

Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва. Колцина от вас се наемат с опита да почернят косата си? Ще кажат някои, че не е добре човек да прави косата си черна. Ами добре ли е направил, като я побелил? Колкото добре е направил, като я побелил, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на един косъм е в състояние да подигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си със силата на своята мисъл, отколкото да прибягва до различни козметически средства.

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее.“ Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене да види печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди лева и го моли да направи точно изчисление кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се оказва, че печели тридесет хиляди лева. Значи той е платил десет хиляди лева, но е спечелил двадесет хиляди лева. Астрологът може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той от десетина души по десет хиляди лева за услугата, която им е направил. Ще питате дали е позволено на човека да използва знанията на учените, за да спечели някаква сума. Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука, чрез изчисления тя ще разбере дали болното ѝ дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят. Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисъл, че ще умре. Както е мислила, така става – детето умира.

Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото човек трябва да знае каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай човек трябва да знае каква е вероятността да умре или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата към огъня. Като не подозира колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека може ли да бъде щастлив, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някой човек, той вижда неща, които другите не виждат. Когато химикът анализира кръвта на някой човек, той веднага ще му каже, че кръвта му е нечиста и същевременно ще му препоръча метод за пречистването ѝ: начин на хранене, на живеене и т.н. Всяка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начин за правилно живеене. За това обаче тя сама трябва да води чист, свят живот. Ако майката не води добър, чист живот, тя сама ще умори децата си. Как? С храната, с начина, по който ги учи да живеят.

Един млад българин прекарал шест години във Франция, дето се научил да яде малко. Като се върнал в България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото ѝ се виждал слаб. Синът винаги протестирал, защото се отвикнал от много ядене и казвал на майка си, че докато бил във Франция, винаги ял малко, но сладко. Откак се е върнал, не се чувства добре.

Сега и на вас казвам. Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. Англичаните ядат по три пъти на ден, а лордовете по четири пъти, но това не говори за никаква висока култура. По отношение на храната англичаните водят много нехигиеничен живот. Запример, след като изпият едно горещо кафе, те изяждат най-малко 250 грама сладолед. Тази е причината, задето зъбите им лесно падат, а същевременно и стомахът им се разстройва. Обикновено рязката промяна на температурата се отразява зле върху човешкия организъм. По-разумните англичани почват да избягват този начин на хранене, на живеене. След всичко това хората обичат да подражават на западноевропейските народи като на високо културни. Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно.

Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изгряването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи като най-полезни, те ги осъждат. Въпреки това в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастиките, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин преди изгрев слънце на разходка, наричат го идолопоклонник. Като физическо същество човек трябва да прави упражнения. Нищо повече. Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обедните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие.

Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия, физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нещо вечно и неизменно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно.

Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тяло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това именно се отличава новият човек от стария. Като се взрете внимателно в лицето на човека, вие веднага ще определите колко години ще живее. Всичко е написано върху лицето на човека. Някой иска да му се предскаже каква съдба го чака. Всичко, което е определено на човека да мине, може да се предскаже, но той не е готов да го чуе – от страх ще умре.

Един ден чумата отивала в Багдат. Един човек я срещнал и я запитал: „Къде отиваш?“ „В Багдат.“ „Колко души ще вземеш?“ „Хиляда.“ На връщане от Багдат същият човек я срещнал и я запитал: „Свърши ли си работата?“ „Свърших.“ „Колко души взе?“ „Около двадесет хиляди.“ „Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда?“ „Да, аз взех само хиляда души, но останалите деветнадесет хиляди умряха от страх.“ Наистина, ако проследите процента на смъртните случаи в човешкия живот, ще видите, че голяма част от хората умират от страх. Когото срещнете днес, все за смърт говори. Всеки казва, че ще умре, ще го опяват, ще го погребат в черната земя и т.н. Малцина говорят за живота като за нещо реално и вечно. Това са само ония, които вярват в Бога, вярват в живота, в любовта и уповават на великото и възвишеното.

Един свещеник, добър и чистосърдечен човек, разправяше един ден какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, трийсет години вече служа на Бога, но виждам, че вярата ми е слаба. Често си мисля какво ще стане с мене, като умра.“ „Нали вярваш в Бога, в онзи свят? Защо се смущаваш?“ „Вярвам, но се безпокоя какво ще бъде състоянието ми, докато вляза в онзи свят. Какво ще правя в гроба? Дано не прекарам много време там.“

Новото поколение се нуждае от нова наука, от светлината на Христовото учение, от положителната философия на живота. При тези условия на живота човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умира, той има по-големи възможности да бъде богат, отколкото сиромах, той има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото болен, той има по-големи възможности да бъде учен, да разполага с положителни знания, отколкото да бъде невежа или човек, натоварен с голям багаж от знания, които не може да приложи в живота си. Какво виждаме всъщност? Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави, повече сиромаси, отколкото богати, повече невежи или привидно учени, отколкото истински учени. Запример днес хората боравят с числа, пишат ги, извършват с тях различни действия, без да подозират, че всяко число крие в себе си ред положителни или отрицателни сили, които могат да се използват в живота на своето време и място. Ако хората могат да използват съзнателно силите, които са вложени в числата, те коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13-о число и т.н. Казвате, че 2 × 2 = 4 или 4 × 4 = 16. Какво означава числото 4 или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два петела по два лева правят четири лева. Значи той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата обаче не разрешава важните житейски въпроси.

Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т.е. своя ум, за няколко лева, той ще кукурига ли? Или ако човек направи някакво престъпление, петелът, т.е. умът му, ще кукурига ли? Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането. Когато петелът на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие. Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други – по-лошо.

Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство, да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: „Бъди умен, смел като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай.“ Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използва разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и ѝ се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си.

И тъй, 2 × 2 = 4. Обаче не казвайте, че трябва да продадете двата петела, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: „Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво.

Хранете петела си с жито. Това значи: хранете ума със светли и възвишени мисли. Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите – за всичко, което живата, разумната природа е създала. Така само ангели ще слязат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си. Момчето ви ще бъде здраво.“

„И ще оздравее момчето ви в този час.“

Втора неделна беседа

8 септември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help