Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Крадецът и пастирът

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“ Йоана 10:10

Първата част на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човешкия живот. Обаче втората част на стиха – „аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, представя положителна, възходяща страна на човешкия живот. Тъй щото, когато чете Евангелието, човек трябва да има слюнка в устата си, да може да го смила, да го превръща в кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.

Съвременните хора търсят положителна, духовна наука, но не знаят, че за постигането ѝ е нужен дълбок вътрешен копнеж, който се дължи на Божествения подтик у него. Невъзможно е човек да се добере до положителната наука без вътрешен, дълбок подтик към нея. Придобиването на тази наука е свързано с малки опити. Всяко знание, което има приложение в живота, е положително. Знание, което няма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това именно се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. Затова Христос казва: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?“ На земята човек разполага с хиляди условия и възможности да разбере и изучи физическия живот, и пак не може да го изучи, а мечтае за небесния, чиито условия абсолютно не познава. Човек може да разбере земния живот дотолкова, доколкото е разбрал физическия. Някои твърдят, че физическият живот е илюзия, фантазия. Това е тяхно субективно мнение. Други твърдят, че само физическият живот е реален. И това е субективно мнение. Ако наистина само физическият свят съществува и само той е реален, защо хората не могат да се справят с условията на този живот? Много просто. Те не могат да се справят с условията на физическия живот, защото не са още господари на този живот. Докато хората на земята са слуги, а не господари, те ще играят тъй, както им свирят. Кой изпълнява заповедите на другите хора? Слугата. При какви условия слугата може да бъде свободен? Когато върши волята на своя господар. Ако не върши волята му, господарят го набива и изпъжда навън. Това се отнася до слугата. Обаче, ако господарят не знае как да се отнася със слугите си, последните доброволно го напущат, и той постепенно обеднява. Следователно, когато господарят не знае как да постъпва като господар, той обеднява. Когато слугите не изпълняват службата си, както трябва, те изгубват живота си. С други думи казано: господарят изгубва силата си, а слугата прехраната си.

Съвременните хора се стремят към наука. Защо? За да запазят онова, което са придобили с векове. В тоза отношение науката има велика задача да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. От няколко века насам астрономите се стремят да определят в какво направление се движи слънцето, кой е центърът на нашата слънчева система. Старите учени не са могли да определят дали слънцето се движи около земята, или земята около слънцето. Днес вече това е точно определено: земята се движи около слънцето. Сегашните учени доказват, че слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи по отношение на кои тела се движи слънцето. На същото основание всеки за себе си трябва да определи по отношение на кого се движи. Земята съществува по единствената причина, че има отношение към слънцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около който се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на земята зависи от правилното движение на земята около себе си и около слънцето. Някои твърдят, че земята има душа, а други – че няма душа. И едното, и другото е възможно. Важно е, че отношението на земята към слънцето дава условия за живот. Докато земята има правилни отношения към слънцето, и ние ще имаме правилни отношения към нея и към живота. Всички останали неща са второстепенни. Запример второстепенен въпрос е дали днес ще имаме достатъчно храна, или не. Колкото и да е важен този въпрос, той зависи още и от здравословното състояние на храносмилателната система на човека. Запример какво ще ви ползва, ако имате голямо количество храна, и при това добра храна, а зъбите и стомахът ви са болни? За да бъдат зъбите и стомахът на човека болни, има ред причини. Когато стомахът на човека е разстроен, това показва, че той няма правилни отношения към животинския свят.

Следователно човешкият стомах е създаден от усилията и труда на всички животни. Всички животни, от най-малки до най-големи, са работили хиляди години наред, докато създадат човешкия стомах. Стомахът представя каса, в която са внесени богатствата на животинското царство от хиляди векове насам. В това отношение стомахът представя грамадна кооперация, т.е. грамадна организация от работници, които имат предвид храносмилането. Някои казват, че човек трябва да яде малко. Други казват, че човек трябва да яде много. Не, човек ще яде толкова, колкото трябва, колкото му е определено. Той не може да яде нито колкото слона, нито колкото пчелата. Природата е определила за всяко същество колко трябва да яде. Тя си служи с точни везни и грамове. Тя не позволява никакво преяждане. Който яде повече, отколкото природата е определила, той не си служи с везните, които тя му е дала на разположение. Тогава между природата и човека се явява дисхармония, която показва, че той е отнел част от храната, определена за друг човек. Първият живее в излишък, а вторият – в недоимък. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателните процеси в живота: болести, страдания и др. Онези същества, които преяждат, се поддават на един род отрицателни състояния. Тези, които не си дояждат, се поддават на друг род отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане съществува и в духовния, и в умствения свят.

Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои подържат, че има вода на луната, следователно има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната. Според някои учени на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях на луната няма нито вода, нито сняг. Ние поддържаме, че на луната има около сто хиляди души с висока култура и знания. Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва.

Като слушат тази теория, някои ще се запитат как е възможно да дойде вода от луната. Всичко е възможно в света. Един американски проповедник разправял на слушателите си за пророк Йона, който бил погълнат от един кит и три деня лежал в утробата му. Слушателите му се чудели как е възможно един кит, на който гърлото е толкова малко, да глътне цял човек. Проповедникът се засмял на този въпрос и казал: от времето на Йона досега всички учени хора подигат същия въпрос, как е възможно един кит да глътне цял човек. Много просто. Ще приемем, че този кит е по-голям от сегашния, с широко гърло и затова е могъл да глътне Йона. За да се уверите дали днешният кит може да направи същото, турете пред него един човек и наблюдавайте какво ще стане. Турете Йона пред кита и вижте какво ще направи. Достатъчно вече сте го измъчвали с този въпрос. От времето на Йона досега последният още виси във въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпрос. В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Йон е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три деня Йон излязъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. Какво показва това? Това показва, че утробата на кита е указала голямо въздействие върху Йона и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия.

Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство. Те изучават запример какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти – цигулка, китара, тръба, в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други – китара, трети – пиано и т.н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота през формата на рибите, само рибите ще се интересуват от живота. Ако го прекарате през формата на птиците, само птиците ще се интересуват от него. Ако го прекарате през формата на хората, само хората ще се интересуват от него. Искате ли всички живи същества да се интересуват от живота, прекарайте го през всички форми. Само така те могат да се развиват. Когато ученият се стреми към положителната наука на живота, той има предвид своето подигане. Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитието на съществата. Не могат ли да използват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания. Що се отнася до човека, тия страдания могат да бъдат лични, семейни, обществени и общочовешки. Дали страданията са индивидуални или колективни, важно е, че днес, както отделният човек, така и цялото човечество, са изложени на големи страдания.

Христос казва: „Аз дойдох.“ За кого дойде Христос? За разумните хора, които са готови да разбират положителната наука. Христос донесе на хората ново учение. Той им показа как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога. Докато не разберат тия отношения правилно, те всякога ще живеят в заблуждения. Те считат себе си за големи величини и изискват и от хората, и от Бога специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство от някои хора, които казват, че се молят на Бога и не получават никакъв отговор. Чудни са хората в това отношение. Те искат да се занимават само с тях. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете.“ Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя създател, че не се занимава само с него. А той го пита защо не изучава неговите закони. Защо не се занимава с това, което той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че Божието съзнание прониква в цялото битие, в съзнанието на всички живи същества.

Следователно, когато човек се нуждае от храна, безразлично е кой ще му я достави – възрастният или детето. Обаче хората са недоволни, защото искат именно Бог да мисли и да се интересува за тях. Те са прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за един човек. Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения към нея. Запример земята, която съставя част от слънчевата система, има отношение както към слънцето, така и към останалите планети. Като част от слънчевата система човек има отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи към него. Като знае това, човек ще определи кога е излязъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитат къде е небето, той ще покаже нагоре. Къде е раят? Горе. Ами какво представят звездите? Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила този свят прониква всички останали светове.

И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество. Казвате за някого, че се е огрешил. Огрешава се онзи, който живее за тялото си, за своята воля. Еди-кой си се оцапал. Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. Еди-кой си се опорочил. Опорочава се онзи, на когото мислите не са хармонични. Значи огрешаването иде от волята; оцапването – от сърцето, а опорочаването от ума. Човек се огрешава, когато не знае как да постъпва към себе си и към своите ближни. Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. За да дойде до висок морал, той трябва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае от ред спомагателни науки. Такива са запример физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете отде е започнал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете какво е извършил и какво му предстои да върши. Изобщо по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е минал. Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т.н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека.

Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нищо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя, т.е. постоянно да се преустройва. Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години. Значи на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Някои учени пък казват, че всичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. Това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото му. Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява.

Какво представя съзнанието? То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята, също може да се ограничи, но не и да се владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Ако затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напусне. Кой може да ограничи живота? Значи всяко нещо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината прави човека свободен. Истината може да пипне, да огради, да завладее човека, но той не може нито да я пипне, нито да я огради, нито да я завладее.

Съвременните хора искат да хванат живота, да го впрегнат на работа. Те не знаят, че животът е неуловим. Щом се опитат да го хванат, той излиза навън. Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. Обаче всеки трябва да вземе толкова живот и толкова светлина, колкото му са потребни. Мнозина искат да имат големи, силни тела, да имат повече удоволствия в живота. Удоволствията не представят живота. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. За да се прояви животът на човека в своята пълнота, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. Без тези елементи животът не може да се прояви. Ако чрез ума, сърцето и душата си човек не е в състояние да разбере живота, как ще може да го използва? Някой казва, че не му се живее, че животът няма смисъл и затова е решил да се самоубие. Какво се придобива със самоубийството? „Поне човек се освобождава.“ Не, да се самоубие човек, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът, учеността или невежеството? Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.

И тъй, когато се говори за живота, трябва да имате предвид за кой живот става въпрос: за животинския, за човешкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения – там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това именно ще познаете с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога. Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействаща сила, която регулира всички неща в живота. Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете кой е съдията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата.

Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже дали ще имат успех в работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суеверие. Някои вярват, че като срещнат поп на пътя си, работата им няма да се нареди и връзват възел на кърпата си, да се освободят от противодействащите сили. Други пък се страхуват, като тръгват на работа, да не се върнат за нещо, да не им тръгне на лошо. Трети се оглеждат да не срещнат на пътя си жена с празни котли или празна кола и т.н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, те се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в тези работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нещата на научна основа. Наистина работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействащи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия – мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек със своите мисли и чувства може да убие човека. Лошите хора развалят добрия живот. И в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави.“ По това можете да различите добрия човек от лошия. Добрият човек усилва доброто в живота, а лошият го разваля.

Христос казва: „Аз дойдох в света да дам живот и да го имат преизобилно.“ Щом е така, у всички хора трябва да се яви желание да работят, взаимно да си помагат, да увеличат доброто в света. Те трябва да знаят, че щастието няма да дойде отвън. За съществата, които живеят в слънчевата система щастието ще дойде от слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички същества своята топлина и светлина, обаче от самото същество зависи колко слънчева светлина и топлина може да възприеме и как то ще я асимилира. Наистина от значение е разстоянието на различните планети от слънцето, но това се компенсира с големината им: колкото по-голяма е една планета, толкова по-далеч се намира тя от слънцето. Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот. Кой е ходил на слънцето, да знае, какъв е животът там? Учените не знаят какво има на луната, а още повече те не могат да кажат нещо положително и за слънцето.

Учените забелязват петна на слънцето, но какво всъщност представят тия петна, те не знаят. Те са направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофите, които стават на земята: глад, болести, земетресения, войни, страдания и т.н. Според някои учени слънчевите петна представят големи тунели, от които се излъчва грамадно количество енергия към всички планети. Щом тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезват. Тия петна носят не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевите петна носят изобилие – на щастия и на нещастия, на радости, и на скърби.

Астролозите са дошли до заключение, че между слънчевата система и човешкото око има известна аналогия. И в човешкото око понякога се явяват петна, както в слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представят 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално място в окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предварително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде.“ По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения в живота. Като погледнете окото на човека, вие можете да познаете кое от тези течения взима надмощие в неговия живот. Красиво око е това, в което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява върху цялото тяло. Някои казват: хилави очи – хилаво тяло. По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувства весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. Болният ляга на леглото си и очаква помощ от лекаря. Дойде лекарят, предпише му някое лекарство и ако лекарството не помогне, казват, че е станало някакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човека? Като погледне в окото на човека, ученият веднага трябва да му предскаже не само какво може да му се случи днес, но и онова, което го очаква след десет години най-малко. В странство има астролози, които срещу известно възнаграждение могат да предскажат на човека какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее, какви успехи и неуспехи ще претърпи във всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни черти има в характера си и т.н. Това са учени хора. Със своето знание те изкарват прехраната си. Ако един цигулар изкарва своята прехрана с цигулката си, той е умен човек. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигулар не е много умен. Всяко знание, което принася полза на човека, е истинско.

След всичко това хората продължават още да цитират какво е казал Христос преди две хиляди години. Няма защо да се говори само за онова, което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. Днес светът е изменен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос говори днес на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години. Христос е казвал на слушателите си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вън. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли вън.“ Какво искал да каже Христос с думите „да извади човек окото си, което го съблазнява, и да отсече ръката си, която го съблазнява“? С това той искал да каже – ако окото на човека е изкуствено и с него не може правилно да вижда и разбира нещата, по-добре да го извади и на негово място да тури здраво око. Ако човек има изкуствена ръка, с която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навън и да я замести със здрава, естествена ръка. Днес повечето хора имат по едно изкуствено око и по една изкуствена ръка, вследствие на което не виждат нещата правилно, не ги вършат, както трябва, и правят ред грешки и престъпления.

Двама млади, мома и момък, се оженили, и десет години наред живели добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мъжа си. Тя имала кафяви очи. По някакво особено съвпадение и мъжът имал едно изкуствено око. Той имал сини очи. И жената не знаела недостатъка на мъжа си. Те старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пели, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мястото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мястото, дето обикновено го криела, и като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила намясто. Мъжът станал по-късно от жена си и първата му работа била да намери окото си. Намерил го на масата и бързо го поставил намясто. По едно време, като погледнал към жена си, видял, че едното ѝ око било синьо, а другото – кафяво. Той се почудил какво е станало с жена му, че в 24 часа само окото ѝ изменило цвета си. След малко тя забелязала, че едното око на мъжа ѝ е кафяво. Какво може да е станало с него? Защо едното му око изменило цвета си? Скоро обаче и двамата разбрали причината за изменение цвета на очите им и разбрали лъжата, с която живели цели десет години.

Казвам, извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навън и се освободете от лъжата, в която живеете. По-добре останете с едно око, но здраво, отколкото с две, от които едното е изкуствено и нищо не ви ползва. Ако можете да заместите изкуственото око с естествено, това има смисъл. Не можете ли, по-добре изхвърлете вън от себе си всичко непотребно и фалшиво. Щом се освободите от непотребното, от присадките на своя живот, с това заедно ще се освободите и от лъжата.

И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вярвайте във великото, което работи у вас. Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. Щом вярвате в него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго освен истинския човек. Душата е неизменното, възвишеното, Божественото у човека. В нея се крият всички възможности за добро. Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя целокупния човек. Що е начало на живота? Началото на живота е отиване на работа. Що е край на живота? Краят подразбира връщане от работа. Значи младият отива на работа, затова излиза от дома си. Старият се връща от работа, т.е. връща се у дома си. Младият се среща с хора, старият се отдалечава от хората. Старият не се отличава по своята бяла коса и брада. Стар човек е онзи, който е минал последователно през всички стадии на ореха, докато даде плод, облечен във външна, зелена черупка, средна – корава черупка и вътрешна – ядка, която е за ядене. Обаче дойде ли до втората черупка, старият отново се посажда в земята, отдето след време пак се проявява като млад, нов човек. Това значи стар човек да се подмлади. За да се подмлади, старият трябва да намери някой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готов вече да се пожертва за младия човек, т.е. да го осинови.

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“ Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите ѝ, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Той може да се освободи от тях при условие да възстанови отношенията си към природата. Ще кажете, че този човек не вярва в Бога. Ако не вярва в Бога, нека вярва в добрите хора, които са живели на земята, които са имали противоречия като него, но са ги разрешили правилно. Като вярвате в добрите хора, те ще ви кажат как са живели, как са разрешили мъчнотиите и противоречията в своя живот. Това, което хората наричат морал, не е нищо друго освен очертания път, по който са вървели добрите и великите хора. Ще кажете, че има неприложими неща в живота. Кое запример е неприложимо? Ще кажете, че неприложим е стихът, в който Христос казва, че човек трябва да се отрече от всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питам, какво трябва да прави онзи човек, който заминава в странство и не мисли повече да се връща в родната си земя? Ако е богат, той трябва да раздаде на своите ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещите си или да ги вземе със себе си, не може. Не е ли по-добре тогава да направи това нещо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромасите, за да приемете новия живот.

Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новите придобивки. Който не е готов, той ще остане със стария живот, пълен със скърби и страдания, с недъзи и горчивини. Новият живот ще освободи човека не само от икономическото робство, но и от смъртта – най-големия враг на сегашното човечество.

Христос казва: „Аз дойдох.“ Значи, като дойде Божественото у човека, то ще го освободи от старото и ще го въведе в новия живот, в новата религия, в новата наука. Новата религия не се заключава във външни форми, но в дълбок вътрешен живот, който почива на закони и правила, писани от Бога. Под думата „религия“ в широк смисъл се разбира целокупният живот. Вън от живота всички неща са условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо светлина, топлина, свобода, знание, това са условия, необходими елементи за придобиване на новия живот и за правилното му развиване.

Следователно три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината, и истина, която изключва всички ограничения. Новият живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато човек съзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, те ще изпълнят великата задача,за която са дошли на земята.

Първа неделна беседа

1 септември 1929 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help