Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Накъде

Размишление

(Чете се резюме на миналата лекция.)

Когато някоя канара се търкаля по известен наклон, прави ли избор откъде да мине? Канарата не прави накакъв избор в своя път. Ако някой човек се изпречи срещу канарата, може ли да спре движението и, или да я отбие на една или на друга страна? – Не може. Канарата върви по своя път, без да се интересува кой е застанал на пътя и. Някои вярващи мислят, че като се помолят на Бога, земята даже ще спре движението си заради тях. Те се лъжат. Те си дават голяма тежест, като мислят, че земята може да спре движението си заради тях. Това е невъзможно. Направете опит и ще видите, че не можете да поместите земята на един милиметър от нейния път. Защо трябва да правите такива големи опити? Като заболеете, направете опит, да видите доколко Бог слуша молитвите ви. Помолете се на Бога, да видите доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болки на човека. Да мисли човек, че може да спре движението на земята или изгряването на слънцето, това показва до каква степен той е горд и тщеславен. – Не, никой човек не е в състояние да измени законите, които Бог е поставил.

Като е дошъл на земята, задачата на човека не се състои в това да изменя законите на Битието, но да се учи. Той има право да запитва защо слънцето изгрява и залязва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо човек трябва да еволюира, да минава през хиляди форми и т.н. Като си задава тия въпроси, същевременно той наблюдава процесите в природата и ги изучава. Човек не трябва да бъде повърхностен. Той трябва да си дава отчет за всичко, което става около него. Щом си зададе някакъв въпрос, човек трябва да си отговори. Като отговаря на зададените въпроси, той трябва добре да ги изучава, да не оставя никакви междини. Не е достатъчно човек да си каже, че е добър или лош. Той трябва да знае причините, защо понякога е лош, а понякога – добър. Като знае причините на своите прояви, той може да се справя със себе си. Човек трябва да се познава, да знае как реагират върху него външните условия и доколко издържа на тях. Някой казва, че е самостоятелен, че нищо не може да му влияе. Това се отнася за нормалните условия на живота. Обаче ако външната температура се увеличи или намали много, той веднага се поддава на нейното влияние. При голямата горещина той пъшка, мъчи се, не може да издържа. При големия студ започва да трепери, да се свива. И при двата случая той не може да работи, поддава се на влиянието на температурата и казва: „Не зная какво става с мене, не мога да си намеря място“.

Следователно самостоятелен човек е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава. Да бъде човек самостоятелен, това значи да е придобил самообладание. За пример, върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има 100 златни английски лири в джоба си. С този се разговаря, с онзи се разговаря, но разчита на парите в себе си. Обаче един апаш успява да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бъде положението на този човек? Сега, именно, ще се познае доколко той може да се владее. Ако разположението му се измени и започне да се смущава, той не е имал никакво самообладание. Обаче ако запази присъствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освен смяна на числата, вместо 100 лири е останала само една, това е човек, който има самообладание. Стремете се да гледате на парите като на математически числа, а не като на условия, без които не можете да живеете. Вместо да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото 100 се е превърнало в единица. И след това продължете пътя си, без никакво смущение.

Едно се иска от човека: всичко, което става в неговото съзнание, в неговия ум или в неговото сърце да се предава точно. Точността на нещата, точността на речта води човека към правилен живот. Той трябва да каже, че числото 100 се е сменило с числото 1, а да не казва, че е изгубил 99 лири. – Защо? – Защото нищо в природата не се губи. Някой казва, че вижда трима души, които идват срещу него. Какви са тия трима души? – Мъж, жена и дете. Могат ли тия разнородни величини да се съберат? – Не могат. Разнородни величини не могат да се събират. При това тия трима души са на кола, не вървят пеш. Ето защо, когато говори, човек трябва да предава мисълта си точно, без никакво двусмислие. Всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се изказва с думи, които точно отговарят на съдържанието им. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да изразяват точно това, което съдържат. Само при това положение те могат да произведат нужния ефект.

Сега, като се вгледате в живота на материалистите, ще видите, че те се стремят към нови неща, за да опресняват живота си, но въпреки това не успяват. – Защо? – Защото не мислят правилно. Те се стремят към разнообразие, а самите им мисли и чувства са еднообразни. Като не могат да придобият вътрешно разнообразие, те се стремят към външно разнообразие. Обаче външното разнообразие убива човека. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена именно към това, да внесе вътрешно разнообразие в човека. Това се постига чрез изправяне на неговите мисли, чувства и желания. Мислите, чувствата и желанията на съвременния човек са подобни на бури и виелици, които изкореняват красивото в човека. Както бурите и ураганите в природата изкореняват вековни дървета, така и мислите и желанията на съвременния материалист изкореняват от него това, което първоначално е било вложено в душата му. Те задушават красивото, благородното в човека, както плевелите задушават цветята, не им позволяват свободно да растат.

Днес всички живи същества – хора, животни и растения страдат. Хората се запитват какво представляват страданията и защо трябва да страдат. Страданията представляват езика на човечеството. Страданията са първия, класическия език, на който хората са говорили в миналото, говорят и днес. Радостите пък представляват езика, на който ангелите говорят. Като страда, човек се учи. Той поумнява чрез страданията. Учените, великите хора страдат, както и обикновените, но те изучават смисъла на страданията. Те изучават страданията като език и идват до положение да разбират какво носят страданията за човека. След всяко страдание те знаят положително какво предстои да дойде. Както в езиците има правила, които трябва да се спазват, така и при страданията има правила, които неизбежно трябва да се спазват. Не се ли спазват, идват лоши последствия. За пример, в българския език правилно е да се каже „аз ходя“, а не „ходя аз“. Всяко страдание е последствие на нещо. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да върви от последствията на нещата към тяхната причина. Щом намери причината на страданията, той ще може да ги избегне. Който не разбира този закон, той казва: „Да си поживея сега, както разбирам, че за последствията не мисля“. – Не е така. Ще дойде ден, когато страданията му ще се увеличат толкова много, че той ще започне да мисли за причината на тия страдания. Докато не разбират законите на живота, хората казват, че не се страхуват от огъня в задгробния свят. Те казват, че не е страшен този огън, с който ги плашат. Материалистът казва, че щом умре, с него всичко се свършва. Следователно идеята, че душата на човека се подлага на вечен огън, е неоснователна и няма защо да се страхува от този огън.

За да разбере човек положението, в което може да изпадне в другия свят, аз изнасям следния пример. Представете си, че някой човек изгуби съзнание и временно се пренесе в другия свят. Като не могат да го свестят, погребват го. В това време той чувства всичко, което става с него, но не може да се обади, не може да каже, че е жив. Заровен в земята, той преживява всичкия ужас на положението, в което се намира, но е принуден да търпи. Като изнасям този факт пред хората, те веднага разбират положението на този човек и намират, че е много страшно. Като им се говори за вечния огън, на който се подлагат грешните хора, те не го разбират. Обаче, като им се опише положението на човека, жив заровен, те го разбират и се ужасяват. Те не подозират, че тъкмо такова е положението на всеки умрял човек, който отива неподготвен на онзи свят. Той запазва съзнанието си, а всички негови низки желания и страсти се подлагат на огън. Понеже съзнанието му не изчезва, той следи всички перипети, през които минава, и преживява големи страдания. Какъв по-голям огън от този можете да си представите? Следователно, за да разбере пътя на развитието си, както на земята, така и в невидимия свят, човек трябва да се занимава с новата философия на живота, да си изяснява всички въпроси.

За да дойде до новата философия, човек трябва да работи съзнателно върху самовъзпитанието си. Само чрез новото самовъзпитание той ще може правилно да се развива – да развива своите дарби и способности. Да се развива човек правилно, това значи с малко енергия да постигне големи резултати. Природата не позволява да се изразходват силите и напразно. Хората се спират повече върху външната страна на нещата, вследствие на което вадят криви заключения. Като разглеждат написаното от някой човек и намерят няколко правописни грешки, те веднага се произнасят, че този човек не е културен, не е учен. Не бързайте да се произнасяте за нещата от техния външен вид. Вижте първо, има ли някаква идея в написаното. Ако има някаква идея, сложете нея на първо място, а после правописа. Добре е и правописът да бъде спазен, но той е на второ място. И природата има свой правопис, свои препинателни знакове, които трябва да се спазват. Там, където природата е сложила точка, ти трябва да спреш и да си отдъхнеш. Там, където е сложила удивителен и въпросителен знак, ти трябва да се спреш, да се запиташ върху това, на което тя обръща вниманието ти, и да си отговориш. Добре е човек да има възвишени идеи, но добре е да познава правописа, добре е и да пише красиво. Всяка буква трябва така да бъде написана, че да изразява точно това, което е вложено в нея като символ. Да пише човек правилно и красиво, това значи да работи върху самовъзпитанието си, върху създаване на характер. В българския език буквата „Д“ се пише по два начина – „горно Д“ и „долно Д“. Кое от двете е по-практично? Ще кажете, че това зависи от навика на човека. Навикът е създаден от човека. Той не е закон. За да улеснят работите си, хората си създават известни навици, от които после трябва да се отвикват.

Когато искат да се оправдаят за някои свои слабости, хората казват: „Така съм навикнал“, или: „Така съм роден“. Какво означават думите „Така съм роден“? Да бъдеш така роден, това подразбира добрите или лошите условия, при които си роден. Някой е роден при добри условия, от здрави и богати родители. Той има възможност да учи, да се развива добре. Друг някой е роден при лоши условия, родителите му били прости хора. Благодарение на тези условия, той не е могъл да учи, да развива своите дарби. Като сравнява своето положение с това на първия, роден при добри условия, той обвинява Бога – търси вината във външните условия. Този човек не разсъждава право. Човек може да се развива извън университета. Има хора, които свършват университет, но нищо не са постигнали. Има и такива, които без университет са постигнали много работи.

Следователно не е достатъчно да се каже, че някой човек е роден при добри условия, а друг – при лоши условия. Тази мисъл трябва да се обясни добре. Който е роден при добри условия, той минава с по-малко страдания, с по-малко работа. Роденият при лоши условия е осъден на по-големи страдания, на по-голям труд и повече работа върху себе си. Страда ли човек повече, трябва да работи повече. Той трябва да мисли повече, да търси начин за преодоляване на условията.

В света има хора, на които каквото и да се говори, те мислят, че много знаят. Щом знаят много, нека кажат каква е съществената разлика между един жител на небето – ангел – и един жител на ада – дяволът. Те ще кажат, че ангелът е светъл, а дяволът – тъмен. Това не е истинско определение. Преди всичко, те не са виждали нито ангел, нито дявол. Съществената разлика между дявола и ангела е тази, че дяволът винаги напада, а ангелът се брани, защитава се. Дяволът живее за себе си, ангелът – за другите. По своя инициатива ангелът никога не напада. Следователно, който напада, той е на кривата страна; който се защитава, той е на правата страна.

Казано е в Писанието: „Защитавайте се, но не нападайте“. Ако някой те нападне, ти трябва да се защитаваш, без да му отмъщаваш. Ще бъдеш сръчен, ще вземеш оръжието му, ще го счупиш и ще го хвърлиш настрана. Или ще го събориш на земята, ще го натиснеш по главата и по краката, без да го убиваш. Или ще го вържеш. Който напада, той винаги има за цел да убива. Който се защитава, той мисли, търси начин да обезоръжи нападателя, без да го убива. Престъпленията и грешките се крият в нападението. Човек напада кокошките, коли ги и по този начин върши престъпления. В яденето всякога има нападение. Казвате, че който напада, той е силен човек. – Не е така. Който се защитава и се справя с нападателя, без да го убие, той е силен човек. Той е тих и спокоен и само се брани. Двама души тръгват от един център. Кой от тях е на правата страна: който върви направо, или който криволичи? Човек може да криволичи в пътя си и пак да върви по права линия. Той може да върви все направо и пак да е на кривата страна.

Криволиченето е неизбежно в живота. Колкото и да иска човек да върви все в прав път, това е невъзможно. Той все ще изкриви някъде пътя си. Това изкривяване не е връщане назад. То е съзнателно, стратегическо избиране на този път, с цел да се изразходва по-малко енергия. В даден момент мисълта на човека върви по права посока, а в следния момент тя взима друга посока, т.е. прави известно отклоняване. – Защо? – Срещнала е някакво съпротивление на пътя си. Някой човек говори плавно, отмерено, красиво. Изведнъж речта му се отклонява, взима крива посока. – Защо? – Това става по две причини: или в него е станала някаква промяна, или се е явило някакво външно влияние. Изобщо, правите и кривите посоки в живота на човека се преплитат. В това кръстосване, именно, той расте и се развива. Защо идвате сутрин в клас? Защо ставате сутрин рано? Защо ядете? Който обича Истината, той е готов всякога да си даде правилен отчет за всяко нещо, което прави. Ще кажете, че ядете по навик. – Не, яденето не е навик. То е свещен акт. Ставането от сън подразбира възкресение. Заспиването означава смърт. Когато спи, човек отива на онзи свят. И като го питат какво е видял там, той казва, че е сънувал нещо, но не помни какъв е бил сънят му. Когато хората се връщат от онзи свят, съзнанието им за този свят се прекъсва и те нищо не помнят. Това прекъсване на съзнанието се държи на факта, че светлината им не е достатъчна. Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на човека е по-силна. Колкото по-силна е паметта на човека, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна памет, той трябва да се стреми към увеличаване светлината на съзнанието си.

Съвременните хора се занимават с високи идеи, с големи работи, а на дребните не се спират. Щом се отнася до ред, порядък, чистота, те считат тия неща за маловажни. Обаче природата изисква от човека именно тия неща: чистота, ред и порядък. Тя иска всяко нещо да се поставя на мястото си. Тя иска всяка дума да се поставя на своето място и да изразява точно това, което съдържа в себе си. Когато момъкът каже на момата, че много я обича, това означава, че той има намерение да я изяде. Коя домакиня не обича кокошките си? Тя ги обича много, защото има предвид да ги заколи и изяде. Като заколи кокошката си, тя ще я изчисти, ще я опече с цел да я сложи на трапезата пред гостите си, да се похвали с това, което е отгледала. – Това не е обич. Да те обичат по човешки, това значи да те изядат. За предпочитане е по-малко да те обичат, за да не те изядат. В обичта си човек започва добре, свършва зле. Само вечните неща могат да се обичат, а не временните. Като обичате вечните неща, вие се сливате с тях, ставате едно цяло. Когато две същества на небето се обичат, те се вливат едно в друго и стават едно цяло. Техните мисли, чувства и желания се сливат в едно, вследствие на което силата им се увеличава. И на земята обичта трябва да бъде такава. Ако две същества могат по мисли, чувства и желания да се слеят в едно, те истински се обичат. Ще кажете, че тази обич е достояние само на ангелите. – Че и ангелите някога са били като вас. Нима сегашните изследователи, сегашните велики хора никога не са били малки, немощни деца?

Човек трябва да разсъждава правилно, да си дава отчет за всичко, което става вътре и вън от него. Той трябва да знае, че всички хора са излезли от Бога. Ако не помните кога сте излезли, това е друг въпрос. Важно е, че всички хора като души са живели в Бога и са излезли от Него. С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили свободата си. – На какво се дължи изгубването на човешката свобода? – Човек е изгубил свободата си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици. – Какво трябва да прави той, за да не го вързват? – Ако иска да бъде свободен, никой да не го вързва, човек не трябва да се спира на място, откъдето минават крадци и разбойници. Спре ли се на такова място, непременно апаши и разбойници ще минат покрай него, ще го оберат и ще го вържат. Щом го вържат, това показва, че той не е умен човек. За да бъде свободен, човек трябва да се откаже от своите временни желания, от всички лоши навици. За пример, върви някой по улицата и наляво, и надясно плюе. – Не, той няма право да плюе по улиците. Щом го уловят, че е нарушил това хигиенично правило, веднага ще го глобят. В това отношение човек трябва да има правилна обхода, да спазва поне елементарните хигиенически правила.

Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение. Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ръка ще дърпате пръстите на лявата. После, с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната. Като направите това упражнение 2–3 пъти, ще почувствате известно облекчение. Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. – „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.

Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време. – По-велика наука от науката на живота, т.е. от Божествената наука, не съществува. Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.

Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да бъде съсредоточен, вглъбен в себе си. Всеки момент могат да го извикат на ауденция в невидимия свят. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време – това не е важно. Човек трябва да бъде готов за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи от него. – Какво нещо е Господ? – Като ви повикат при Него, ще Го видите. Който веднъж само е отишъл на такава ауденция коренно преобразява човека. За да бъдете готови за ауденция, вие трябва всяка сутрин да размишлявате. Без размишление за великите и красиви неща, вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър. – Защо? – Вие сте мочурлива или песъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посятото върху нея, тя трябва да се наторява с години, за да се измени нейния състав. Това е възможно само при разумен живот. Когато човек каже за себе си, че от него нищо не може да излезе, той разсъждава криво, той вади криви заключения. Докато има криви разбирания за живота, човек наистина не може да се повдигне. Обаче измени ли разбиранията си, той може да се повдигне, от него човек може да стане.

Питам: Какво ще придобие един обикновен религиозен човек, който по цели часове чете, моли се, пали свещи? Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза, по-скоро да свърши тази работа. – Не, бързото четене нищо не допринася. Човек може да прочете само една страница, но бавно, с размишление. На всяка мисъл той трябва да се спира и да размишлява. Човек трябва бавно да чете, бързо да мисли. В умствения свят човек трябва да бъде бърз, подвижен, със светкавична мисъл. Дойде ли до физическия свят, там се изисква бавност, понеже този свят не е напълно организиран и човек може да влезе в стълкновение с него. Може ли една кола да се движи свободно, където иска, в един населен град? – Не може. Коларят трябва да бъде внимателен, да обикаля, да се движи бавно, защото конете могат да стъпчат някого. Ако коларят кара безразборно, веднага стражарят ще се изпречи пред него, ще го спре и ще го застави да плати глоба. – Човек трябва да бъде бавен на думи, бърз в мислите си. Бъди бърз в мисълта си, бавен в говора си.

Като ученици на окултна школа, от вас се иска будно съзнание. Щом влезете в клас, вие трябва да знаете какво ще ви се говори. Ще кажете, че това е невъзможно. Как е възможно това за учениците на обикновените училища? Когато отива на училище, ученикът предварително знае какво ще говори учителят му. Той има програма, по която се води, и знае, за пример, че днес първия час има български език, втория – математика, третия – естествена история, четвъртия – пеене. Той знае програмата си за всеки ден и по нея се води. Вие знаете ли вашата програма? Не знаете, а трябва да я знаете. Ако днес имате рисуване, утре ще имате пеене, после – астрология, хиромантия и т.н. Ученикът трябва да знае програмата на училището и на класа, които посещава.

За следващия път опитайте се да нарисувате един гълъб. Като рисувате, ще видите колко мъчно се предават нещата. Лесно се говори, лесно се критикува, но мъчно се правят нещата. Лесно е да кажеш, че една картина не ти харесва, но опитай се да я нарисуваш, тогава ще видиш колко мъчно се рисува. Когато художникът рисува една картина от природата, той среща големи труудности, защото природата всеки момент се мени. Щом природата се мени, заедно с нея и ние се меним, а това е добре. Не е добре да остава човек дълго време с едни и същи мисли, чувства и желания. Старото трябва да се замества с ново. Затова, именно, човек трябва да учи, да развива своите дарби и способности. Така той ще познае себе си, ще познае и своите ближни. Като се запознава със себе си и с хората, човек вижда кой къде е силен. Някой е силен в математиката, друг – в музиката, трети – в речта, четвърти – има силна памет.

Казват за някого, че много говори. – Богат е човекът. Да говори човек много, но на място, това е благословение. Ако е философ, той ще има избрани мисли; ако е богат по сърце, той ще изразява чувствата си красиво; ако е поет, стихът му ще бъде цветист. Вътрешното и външното богатство определят мястото на човека. Колкото по-богат е човек външно и вътрешно, толкова повече се стреми към последното място. Рече ли да седне на първо място, той се излага на голяма опасност. Физическият свят е отражение на Божествения, затова нещата в него са точно обратни на Божествения. Който е заемал първо място на физическия свят, той ще бъде на последно място в Божествения. И обратно, ако на физическия свят е бил на последно място, в Божествения ще бъде на първо място. Където и да е, на земята или на небето, първото място е свързано с големи отговорности и задължения.

И тъй, изучавайте себе си, изучавайте и хората около вас. Човек трябва да познава чертите на своето лице и да следи промените, които стават с него. Така той ще види как природата рисува върху него. Като изучавате човешкото лице, ще видите, че има главно три форми лица: валчести, овални (продълговати) и крушообразни. Колкото по-широка е брадата, долната част на човешкото лице, толкова по-силно е застъпен физическият свят в него. Когато брадата е по-тясна, умственият свят е по-добре застъпен в човека. Формата на животните, на растения са букви, символи, по които може да се чете какво е вложила природата в тях. Като изучава проявите на своето сърце, както и тия на своя ум, човек може да разбере какви същества са взели участие в създаване на неговото сърце, на неговия мозък, и оттам да работи усилено върху себе си, да измени условията си, средата, в която е поставен, и да се свърже с разумни, с възвишени същества. Това може да се постигне само когато човек се свърже с Бога. Когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, работите му се нареждат добре, не изведнъж, но постепенно. Той изменя условията и средата на своя живот, свързва се с добри, с възвишени възпитатели, които му помагат при всички мъчнотии и страдания. Те му посочват правия път на живота, от който може да излезе на свобода. Ако иска да разреши правилно задачите на своя живот, човек трябва да се проникне от желанието да изпълнява волята Божия.

Представете си, че на някого от вас се даде задачата да отидете в дома на една болна вдовица с малко детенце, да и помогнете. Какво ще направите? Всеки ще каже, че е чиновник, или професор, или студент и не може да изпълни тази задача. Тази задача е дадена от Бога, тя представлява Неговата воля. Какво ще направите? Според мене, щом става въпрос до волята Божия, на каквато работа и да сте, вие ще поискате отпуск за 3–4 часа по някаква важна работа. Щом ви се даде отпуск, ще отидете при болната жена, ще донесете вода, ще накладете огън, ще приготвите топла храна, ще окъпете детето, ще изчистите къщата и и след това ще се върнете на работа, доволен, пълен със сила за нова работа. – „Какво ще стане с нас, ако всеки ден ни се дават такива задачи?“ – Бъдете уверени, че такава задача може да се даде само един път в живота ви. Така ще проверите, че светът се ръководи от разумни сили. Който изпълнява волята Божия, той никога няма да се натъква на неприятности.

Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят пълното щастие.

Лекция от Учителя, държана на 31 октомври 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help