Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Акустика на съзнанието

Сега ще говоря върху „акустика на съзнанието“. Думата „акустика“, „акустичен“ се употребява в случаи, когато искат да обяснят как става предаването на звука. Казват, за пример, акустичен салон. Това подразбира такъв салон, в който звука на даден инструмент, или гласа на певеца, на говорителя, се предава еднакво силно, ясно и чисто от всички места на салона. На който край и да застане човек, все добре ще чува. Акустиката има приложение в музикални салони, в читалища, където се държат сказки, в театри. Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен, публиката няма да чува добре. Ораторът може да е много добър, но ако салонът не е акустичен, слушателите няма да чуват добре и един след друг ще си излязат. Като знаят значението на акустиката, турците правят баните си акустични. Като влезе човек един път в турска баня, пожелава пак да отиде. Има акустика и на човешкото съзнание. Когато човек има акустика на съзнанието си, всички го разбират и остават доволни от неговата мисъл. Няма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисълта му може да е права, но щом не е акустична, хората не могат да я възприемат.

Акустика съществува не само в театрите и салоните, но и в науката. Едни науки са акустични, а други – не са акустични. Ония науки, които се изучават с приятност и увлечение, са акустични. Всички науки, които не се изучават с увлечение, нямат акустика в себе си. За пример, старите езици не са акустични. Каква акустика може да има в анатомията на предпотопните животни? Много учен трябва да бъде човек, за да може от останките на някое предпотопно животно да възстанови цялото животно. Много от човешките мисли, чувства, действия, разбирания са разхвърляни в пълен безпорядък, без никаква система, както са разхвърляни костите на предпотопните животни. Както учените могат да съберат разпръснатите кости и да възстановят животното, така има учени, които от безпорядъка на човешките мисли, чувства и желания могат да създадат стройна, хармонична система. Ще кажете, че докато се постигне това, главата на човека ще побелее. Какво лошо има в побеляване на главата? Има смисъл да побелее главата на човека, но поне да научи нещо. Ако нищо не е научил, а главата му е побеляла, това побеляване е безпредметно. Като изтъкат платното, жените го слагат да се бели. Беленото платно е за предпочитане пред небеленото. Красив е белият цвят, но когато има акустика в него. Виждате хора с побелели коси, но космите им са чисти, меки, приятни за гледане и пипане. Има хора с бели коси, на които косъмът няма приятен бял цвят и на пипане е остар, твърд. Той няма акустика в себе си.

Съвременните хора казват, че животът е сериозно нещо и не може да се живее, както и да е. Вярно е, че животът е сериозен, но същевременно той е идеен и красив. В това са съгласни всички разумни хора, както са съгласни, когато пред тях сложат добре сготвено ядене. Всички се нареждат около трапезата и казват, че навсякъде съществува ред и порядък. Обаче какво ще правите, ако пред вас сложат няколко съда с ядене, приготвено от няколко дни: в единия съд – най-старо ядене, в другия – по-прясно, а в последния е сипано ядене, което току-що е свалено от огъня. Каквото и да е положението на човека – цар, владика или прост работник, всеки ще протестира, ако му сипят ядене, готвено от няколко дни насам. – Защо ще има протести? – Защото качеството на яденето не е еднакво, а същевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва от старото ядене, а на богати и учени – от прясното. Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Недоволството пък става причина за изгубване на акустиката на съзнанието им.

В живота има много случаи, при които човек лесно губи акустиката на своето съзнание. За пример, една сутрин ставате весел, разположен, готвите се да излезете, да уредите някои важни работи. Вървите из пътя доволен, подсвирквате безгрижно с уста, но изведнъж срещате един ваш познат, който бързо слага в джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лева. Спомняте си, че това е ваша полица, която трябва да изплатите още днес. Разположението ви веднага изчезва. – Защо? – Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате пред една важна задача, която непременно трябва да решите. Срещате една млада, красива мома, която се разговаря с двама млади, учени хора. Тя е доволна, засмяна, защото и двамата я обичат. Докато не се намира пред въпроса кого от двамата да избере, тя счита, че всичко е в ред и порядък. Обаче изправи ли се пред нея въпроса за избор, мирът и се нарушава, тя не знае какво да прави. Външно и двамата са млади, красиви, учени, но какви отрицателни качества крият в себе си, тя не знае. Една бъдеща възможност за някакво нещастие я плаши и тя става вече замислена, сериозна. – Защо? – Изгубила е акустиката на своето съзнание. Всеки човек се намира пред мъчнотии, които могат да причинят нарушаване на акустиката в неговото съзнание.

Ако искате да разберете повече нещо върху акустика на съзнанието, прочетете 18-та, 19-та и 20-та глава от Евангелието на Матей. Като ги четете, вижте какво отношение имат те към вас. В тези глави се описва сегашното състояние на човешкото съзнание.

Сега ще пристъпим към един научен въпрос. Представете си, че имате два планински върха A и B. Да допуснем, че върхът A е богат със златни, сребърни, медни руди, с въглища, каменна сол и др. Същевременно този върх е осеян с много извори, поточета, реки. Другият върх B, обаче, е беден. Освен трева, нищо друго няма по него. Това голямо различие на двата върха създава различие и в живота, който се развива около тях. Около върха A се развиват индустриални центрове: рудите се използват, водите се впрягат на работа – за воденици, за електрически мотори. Върхът B се използва само като добро пасбище и се посещава от овце, агнета, говеда и т.н. Около върха A кипи живот, който бързо се развива, а върхът B остава назад в развитието си. Върхът A представлява разумен, културен център, а върхът B минава за добро пасбище.

Какви елементи са необходими за проява на културата? Във физическо отношение злато, сребро, мед, сол, въглища, вода са елементи, необходими за проява на културата. Като се ползват от това положение на нещата, хората казват, че без злато, без пари живот не може да съществува. Вярно е, че без злато няма живот. Златото е необходим елемент, както в грубоматериалния живот, така и в органическия. Човек трябва да има злато не само в кесията си, но и в своята кръв – органическо злато. Без злато кръвта не може да действа. В този смисъл златото е проводник на живота. Ако кръвта на човека не може без злато, колко повече външният живот не може да се развива без злато. Златото е разменна монета между хората, между различните държави. В органическия свят, обаче, златото е най-добрият проводник на живота. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да придобие съответно количество злато в кръвта си. Следователно, който няма нужното количество злато в кръвта си за поддържане на живота, той умира. Както човек умира от отсъствие на злато в кръвта си, така и търговецът пропада от отсъствие на злато в касата си. Колкото книжни пари да има човек, той трябва да разполага с известно количество злато, ефектив, както в касата си, така и в своята кръв. Без злато, като алхимически елемент, животът е немислим. Като знае това, ученикът има право да се стреми към придобиване на злато, не като външен, материален елемент, но като вътрешен, органически елемент в кръвта – носител на живота. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-изобилен е животът в него. Колкото по-малко злато има в кръвта си, толкова по-малко живот тече в него.

Така трябва да гледа човек на нещата, за да може правилно да се ползва от всичко, което му се дава. Нови разбирания, нови убеждения, нови условия са нужни за човека. Ще кажете, че както ви е създал Господ и при каквито условия ви е изпратил на земята, това сте вие и това ще останете. – Не, условията, от които зависи живота и развитието на човека, не са само външни, но и вътрешни. Ако някой човек се е родил при условия, които върхът A дава, той може по-бързо да се развива. Той се намира при благоприятни външни условия. Ако друг някой се е родил при условия, които върхът B дава, той не може бързо да се развива. Хората, които живеят на тия два върха, могат да се съобщават. Благодарение на възможността да се съобщават, жителите от B, които имат добри вътрешни условия, могат да се ползват от външните благоприятни условия на A и да се развиват добре. Културните хора от върха A имат злато, сребро, мед, въглища, сол, но тия неща не могат да се ядат. Те ще влязат във връзка с жителите на върха B и ще заимстват от тях мляко, сирене, масло, вълна и т.н. По този начин около B ще се образува друг културен център. Ако хората от центъра B са разумни, те веднага ще пренесат енергията си от B към A. При тази обмяна на живота, именно, се образува особено акустично движение.

Каквито отношения съществуват между върховете A и B, такива отношения съществуват и между хората. Когато двама души се съберат на едно място, винаги единият от тях е по-даровит. По-даровитият представлява върха A – изобилие на богатства и енергия, а вторият – върха B. Върхът A представлява плюс единица, а B – минус единица. Между тези две числа има известно съотношение, или както казваме в живота – обмяна. Енергиите от A минават във B, а тия от B минават в A. Изобилието на живота, на културата е в плюс единицата, която някога ще се прехвърля във B. Първоначално културата в A е трескава, бърза, активна. Когато се пренесе във B, тя става тиха, спокойна. Двете култури, A и B, представляват две фази на човешкия живот. Първата фаза в развитието на човека е неговото физическо развитие – животът на физическото съзнание. Това е животът на детето – живот на промени. Детето е пъргаво, активно, скача, ходи. В движенията си детето е работник, който обработва земята, разкопава я, вади руди от нея и ги пренася от едно място на друго. Ако работникът е разумен, той ще знае, че единствената посока на движение на енергиите му е посоката B. Спази ли този закон и порядък на природата, неговият характер правилно се развива. Не спази ли закона на природата, той се натъква на ред противоречия, които изопачават, огрубяват неговия характер. Щом изпадне в това положение, той започва да вярва в щастие. Да очакваш щастието, това значи да се надяваш на някакво външно благоприятно стечение на обстоятелствата. Наистина, все трябва да дойде някой човек отвън, да ти каже в коя посока да се движиш, т.е. накъде да отправяш своите енергии. Когато работите на човека не вървят добре, колкото и да е учен, той започва да търси гадатели, разни врачки, циганки, да му кажат защо няма успех в живота си. Ще дойде една циганка, ще извади един охлюв, ще го върти натук-натам и най-после ще извади нещо черно от него. След това ще вземе едно яйце, ще го чукне и ще каже, че черното от охлюва, което е било причина за неуспеха в живота на този човек, е отишло в яйцето. Тя ще зарови яйцето в земята, а с него заедно ще зарови и пръчките в живота на дадения човек. На другия ден го срещате весел, обнадежден, с вяра, че работите му ще се оправят. Наистина, като даде известно възнаграждение на циганката, в него става някакво отпушване и енергиите започват да текат към B. Човек все трябва да пожертва нещо от себе си, за да тръгнат работите му напред.

Охлювът, на който циганката гледа, е завит спиралообразно. Той дава представа за създаването на света. Щом светът е създаден разумно, непременно ще има живот. Когато охлювът е празен, това показва, че животът е спрян, т.е. работите на човека не вървят добре. Пълен ли е охлювът, работите на човека се развиват добре. Охлювът, който не се движи, е празен. Движи ли се, той е пълен – живот има в него. Движението на охлюва от едно място на друго показва, че животът, енергиите трябва да се местят от един център в друг. Когато охлювът е празен, в него няма живот, няма злато, сребро, мед – нищо няма в него. Понеже животът в този охлюв е престанал, в него се е събрала кал, която циганката изважда навън. Това е черното, което тя изважда от охлюва. Щом извади черното, което е спъвало правилното движение на енергиите отвън навътре и отвътре навън, животът потича и работите на човека тръгват напред. Който разбира живота правилно, той може да превежда символите. Охлювът, яйцето са символи в живота, които трябва правилно да се разбират и превеждат. Правилното разбиране и превеждане на символите не е нищо друго, освен наука, която наричат магия.

И тъй, неблагоприятните условия, препятствията в живота на човека показват, че той няма акустика на съзнанието си. За да придобие тази акустика, човек трябва да бъде разумен, да постави в хармония всички противоречиви елементи в своя живот. Той трябва да се обърне към някой учен човек, вън или вътре в себе си, да му помогне. Както и да мисли, човек все трябва да потърси някой по-учен от себе си, да му преведе символите в живота. Тази циганка все трябва да дойде при човека. Като и даде една голяма сума, работите му ще тръгнат напред. В дадения случай циганката играе роля на вярата. Щом дойде вярата в човека, работите му постепенно започват да се нареждат. Това не значи, че мъчнотиите ще изчезнат, но разумността започва да се проявява и човек се убеждава, че може да се справя с мъчнотиите и да върви напред. При каквито мъчнотии и да се намира човек, все ще дойде някой учен, добър, вярващ, който ще му помогне. Ето защо, добре е понякога да те срещне циганката, да усили вярата ти. – Кога трябва човек да срещне циганката? – Когато няма акустика на съзнанието си. Обаче има ли акустика на съзнанието си, добре е човек да срещне своя Учител, Който да му разправя красиви, велики работи.

И тъй, като ученици, вие трябва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мъчнотиите си. Да правите правилен превод на дадено противоречие, това значи да намерите посоката на вашето движение. Да намери човек посоката на своето движение, това значи да определи за какво е роден, с какви дарби разполага и да работи за тяхното развитие. Инженерът ще поеме посока към върха A, където има заровени златни, сребърни и медни руди. Той ще копае и ще се ползва от тях. Земеделецът ще поеме посока към върха B, в подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантът, художникът, проетът също ще намерят посоката на своето движение.

Изобщо, всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще.

Следователно човек трябва да започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. Който е определил посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиите си. След големи и тежки упражнения той веднага пристъпва към малки, прости, за да се освободи от голямото напрежение, в което се намира. Малките, слаби упражнения не са нищо друго, освен отдушници. Чрез тях човек отпушва крановете на своя физически и душевен живот, да изтече навън напора на енергиите в него. Когато енергията в човешкия организъм не може да се отправя към посоката, която и е определена, тя създава известни страдания на човека. За да се освободи от тия страдания, той трябва да намери някакъв отдушник в себе си, чрез който да прекара излишната енергия навън. В това отношение музиката, поезията, художеството са отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения. Щом се намери под натиска на някакво голямо напрежение, човек трябва да започне да пее, да пише, да рисува. Да си поет, учен, музикант или художник, това значи да изучаваш и прилагаш законите на акустиката на човешкото съзнание. По тези закони човешкото съзнание може да се развива.

Мнозина, особено религиозните, се изказват против науката. Те намират, че като се стреми към Бога, човек не се нуждае от наука. – Не, науката е толкова необходима за човека, колкото и храната. Човек може да се обяви против някои шаблонни разбирания на известни учени, но не и против самата наука. Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представляват вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение, човек може правилно да се проявява.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, на недоразумения помежду си и се запитват кои са причините за това. Много просто! Причината за противоречията и недоразуменията между хората се дължи на отсъствие на акустика на тяхното съзнание. Когато двама души се карат, това показва, че те нямат акустика на съзнанието си. И двамата са положителни. Обаче два плюса не разрешават въпросите. Ако търговецът увеличава капитала си, а стоката му се намалява, той ще се превърне в банкер. Щом иска да върти търговия, от една страна той ще получава пари, а от друга ще дава за стока. В търговията има взимане и даване.

Същият закон се отнася и до човешкия живот. Колкото повече се увеличава златото в кръвта на човека, толкова повече се увеличава и животът. Този живот трябва да се вложи в работа, в движение. Не се ли сложи в действие, той ще се увеличи толкова много, че ще превърне човека в банкер. При тези условия човек ще се натъкне на ред противоречия. Ето защо, ако изобилието на живота, на жизнена енергия в човека не се сложи в действие, тя произвежда противоречия в неговия живот. Някои майки се оплакват от децата си, че били буйни, палави, не седели на едно място. – Защо? – Тия деца имат много злато в кръвта си. Това злато внася в децата излишък от живот, от жизнена енергия, която те не знаят как да използват. Майките трябва да бъдат просветени, да знаят с какво да занимават децата си и по този начин да впрягат на работа излишната енергия в тях.

Едно се иска от човека: да намери посоката на своето движение и в това направление да насочи своите енергии. Не попадне ли човек в посоката на своето движение, той за цял живот остава недоволен. Като не знаят този закон, родителите често насилват децата си, карат ги да учат това, което не им е присърце. Един свещеник, от варненските села, имал един син. Като станал на училищна възраст, бащата го записал в училище да учи. Обаче детето не обичало да учи. То бягало от училище и отивало в една съседна на тях воденица, където цели часове се занимавало с правене на колелца за воденици. Въпреки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеник, синът станал воденичар. Казвам: В каквото направление и да се прояви животът на даден човек, важно е той да върви в посоката на неговото съзнание. Върви ли в тази посока, животът на човека се изявява правилно. В този смисъл, каквато работа и да изпълнява човек, щом помага на неговото лично повдигане, както и за благото на цялото човечество, тя е благородна.

Често хората се обезсърчават, изпадат в песимизъм. – Защо? – Не са намерили посоката на своето движение. Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи от своя песимизъм, човек трябва да намери оная циганка, която ще му гадае на охлюв и на яйце. Щом му каже няколко думи, песимизмът изчезва. Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил. Колкото циганката може да освободи човека от неговия песимизъм, толкова и трънът може да задържи човека от падане. Трънът е поставен в пътя на човека като препяствие, да се застави да мисли. И циганката е изпратена при човека от разумни същества, да го накарат да мисли, че от него зависи да бъде щастлив или нещастен.

Сега, като ученици, от вас се иска да мислите право, по нов начин. Мислите ли по стар начин, вие ще бъдете нещастни, бедни хора, няма да имате злато в кръвта си. Дойде ли до това положение, човек престава да съществува, т.е. неговата фирма изчезва. Като види, че е изпаднал в пълна несъстоятелност човек казва за себе си, че е голям грешник. Грешникът не е нищо друго, освен фалирал търговец, който не може да изплати задълженията си. Ако някой грешник е готов при най-големи лихви да изплаща задълженията си, той е надежден – неговата фирма се задържа. Тялото на човека представлява фирмата му, с която той върши своите търговски операции на земята. Като знаете това, пазете тялото си да не фалира. Не е лесно човек да фалира! Докато създаде нова фирма, той трябва да пази старата. За да запази старата си фирма, човек трябва да уравновесява капиталите си със стоката, със своето производство. Като пази равновесие между капитала и стоката си, между мислите и чувствата си, човек лесно се справя с мъчнотиите си.

Какво представляват мъчнотиите? Мъчнотиите в живота на човека не са нищо друго, освен изплащане на полици. Щом си взел стока, трябва да я платиш. Когато някой роптае против мъчнотиите, това показва, че той е взел стока, продал я, но е забравил да я плати. Макар по-късно и с по-голяма лихва, но той трябва да изплати тази полица. Мъчнотиите са полици, които човек неизбежно трябва да плаща. Или ще плаща, или ще върне стоката. Какво трябва да прави човек, ако нито парите може да плати, нито стоката да върне? Тогава той трябва да вярва в щастие, в късмет. Ето защо, човек първо започва с противоречието, с дисхармонията в живота и постепенно върви към хармонията. Човек сам вижда противоречията в себе си и сам ще ги примири. Някой друг не може да види неговите противоречия, нито може да ги примири. Щом примири противоречията в себе си, едновременно с това той се справя и с външния свят. Той започва да вижда хармонията във външния свят, която по-рано не е виждал.

Мнозина мислят, че като разрешат противоречията в живота си, ще бъдат на първо място в небето. Те се заблуждават. Небето е училище. Както ученикът на земята минава от по-долно отделение в по-горно, от по-долен клас в по-горен, докато един ден влезе в университета, така и ученикът на небето не може да влезе в университета, докато не е минал през по-долните класове на училището. Майката може да хване детето си за ръка и да отиде с него в университета, при голямия му брат, но това не значи още, че детето е студент. Ако се развива правилно, един ден детето ще влезе в университета, ще стане студент, какъвто брат му някога е бил.

Като ученици, вие трябва да имате правилни разбирания за живота. Първо трябва да разберете своя вътрешен живот, а после външния. Човек не може да разбере външния живот, докато не е разбрал своя вътрешен живот. Като не разбере нищо, човек се обезсърчава. Какво означава неразбирането или незнанието? Че не знаеш нищо, това подразбира, че не можеш да свириш като велик музикант, че не можеш да рисуваш като велик художник, че не можеш да пееш като велик певец, че нямаш силата на някой голям борец и т.н. Когато някой казва за себе си, че не разбира и не знае нищо, това показва, че той е ученик в първо отделение и сега се запознава с буквите. Той не може да знае и да разбира толкова, колкото знаят и разбират учениците в гимназията и студентите в университета. Трябва ли да се обижда човек, че не знае и не разбира някои неща? Щом не знае и не разбира, той трябва да се радва, че има какво да учи. Докато не се научи да пее добре, човек не трябва да излиза на сцената. Излезе ли на сцената неподготвен, ще го освиркат и ще му дадат урок, втори път да не се подиграва с тях. Да се обижда или да не се обижда човек, зависи от това как той гледа на нещата.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да привежда всички явления в физическия свят, както и тия в живота, към акустика на своето съзнание. Художник ли е човек, или поет, музикант, учен, той трябва да свежда всичко към акустика. Постигне ли това нещо, той е дошъл до възкресението, което води към новия живот. Това не може да се постигне изведнъж. Кой където е стигнал, оттам ще започне и ще върви напред. Старото ще остава назад, а към новото ще се стреми. Казано е в Писанието: „Старото небе и старата земя ще преминат; ново небе и нова земя ще се създадат“. Новият живот се нуждае от нови знания, нови разбирания. Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място. Всички актьори, които са определени за новата сцена, ще дойдат да свършат своята работа. Новото, което сега идва, представлява златото, носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира. Ако не се откаже, той ще придобие живот и ще го има изобилно. За да използва правилно този живот, човек трябва да бъде разумен, свободен, да има светлина в ума си. Това значи, да има човек акустика на съзнанието си. За да придобие акустика на съзнанието си, човек трябва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човек трябва да знае законите, по които тези процеси се извършват. Когато възприема светлина, човек трябва да знае под какъв ъгъл да я приема. Когато мине през ред мъчнотии, противоречия и страдания, човек идва най-после до правата мисъл, която го поставя в посоката на неговото движение. При това положение противоречията на човека ще се намалят и между енергиите от двата върха в него ще става правилна обмяна. Това значи „раждане на новата култура“ – култура на новия живот.

Кажете сега, кой въпрос е най-важен по отношение акустиката на съзнанието? Един ще каже, че еди-кой си въпрос е важен. Друг ще изтъкне съвсем особен въпрос. Това зависи от разбиранията на човека. Според мене всички пасажи в музиката, в поезията са еднакво важни. Различието се състои само в местата, на които са поставени. В една музикална пиеса всички тонове са еднакво важни, само че едни от тях са поставени на първо място, вследствие на което изпъкват повече от другите. Махнете ли някой от тоновете, които считате маловажни, веднага ще се образува един дисонанс. От различното съчетаване на тоновете се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията – дълбочина. Съзнанието се нуждае едновременно от хармония и от мелодия. Когато човек има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията в него се сливат в едно цяло. При такова съзнание мислите, чувствата и действията на човека са необикновени, изпълнени с хармония и мелодия.

Сега, като ученици, пред вас се разкрива една велика задача, от правилното разрешаване на която зависи вашето велико бъдеще. За решаване на тази задача вие разполагате с грамаден капитал – вашата фирма. Сложете в действие този капитал! Задачата на всекиго е различна: на ученика от отделенията е дадена задача да свърши отделенията и да влезе в прогимназията; тоя от прогимназията трябва да мине в гимназията; който е свършил гимназия, той трябва да свърши университет. На някои са дадени задачи да станат учени, богати, поети, музиканти, художници и т.н. Какво се иска от вас в дадения момент? Да давате даром. Това, което даром сте взели, даром давайте. Това, което с пари сте взели, с пари давайте. Има неща, които не могат да се дават даром. По какъвто и да е начин, но човек всякога трябва да плаща за онова, което му се дава. За пример, интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пее или свири е особен начин на плащане. Когато ученикът е доволен от учителя си, последният се вдъхновява и възнаграждава за своята работа.

Каквото човек даде, в края на краищата то пак ще се върне при него. Обаче когато дава, човек трябва да знае посоката на своето движение, както и състоянието, в което възприемателят се намира. Ако човекът, към когото сте изпратили мисълта си, не е бил акустично разположен, мисълта ви ще се върне към вас, но като дисхармонична. Срещнете ли човек, който иска да ви прочете или изсвири някое свое произведение, не го отблъсвайте, изслушайте го внимателно. Пък и той от своя страна трябва да бъде внимателен. Като пожелае да ви прочете нещо, но вие не се заинтересувате, нека се откаже от намерението си. Четете, пейте, свирете на хората само тогава, когато видите, че в тях естествено се явява някакъв интерес към вас. Щом сте заинтересувани от него, той ще ви чете, а вие ще пишете, ще си вадите бележки. Дойде ли на ума ви някаква светла мисъл, вземете бележника си и я запишете. Това е предсказанието на циганката, която гледа на яйце и на охлюв. Вярно е казала тя. Щом циганката си замине, работите ви постепенно ще почнат да се нареждат. Тази циганка представлява, от една страна, вярата в човека, а от друга – науката. Днес нито вярата се зачита от всички хора, нито науката.

И тъй, когато циганката дойде при вас, приемете я. Тя е скромно облечена. Ако я приемете, тя ще отвори дисагите си, ще извади охлюва и яйцето и ще почне да гадае. Това са нейните пособия, с които работи. Който не вярва в циганката, т.е. в науката, ще каже, че това са измислени теории, които нямат практическо приложение. – Не, добре гадае циганката.

Слушайте какво ви казва. С циганката е лошо, скъпо плащате за гаданието и, но без циганката е още по-лошо. С науката е лошо за някои, но без науката е два пъти по-лошо. Изучавайте онова, което се крие в охлюва и яйцето, като символи, ако искате сами да си помогнете. Всеки ден внасяйте по нещо ново в съзнанието си. Старото е отживяло вече времето си. Вложете новото в съзнанието си и вървете напред. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото в себе си. Този е начинът, по който можете правилно да се развивате.

Сега, поставете за основа на живота си следното правило: Без морал, но с Любов; без морал, но със светлина; без морал, но със свобода. Моралът е изиграл вече своята роля. Сега започва новият живот на Любовта, на светлината и на свободата.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 26 септември 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help