Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Началото на добродетелта

В светлината на Божия Дух има живот и мир.

Размишление

Докато е на земята, човек се нуждае от известно припомняне. Потребно е от време на време да се припомни на човека онова, което не знае или което е забравил. За пример, ако човек е направен от захар, трябва да му се напомни да не се доближава до вода, за да не се разтвори в нея. Срещне ли вода на пътя си, той трябва да стои далеч от нея. На физическия свят човек е толкова устойчив, колкото захарта. Отделният човек, както и цялото човечество, не съзнават още тази истина, вследствие на което се мисли, че земният живот е устойчив. Доколко земният живот е устойчив се вижда от това, че най-малкото изпитание на човека е в сила да го изкара от релсите му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъл. Засегнете ли някъде човека, и най-благочестив да е, веднага ще измени и морала, и философията си. – Защо? – Защото е засегнат на слабото му място. Бутнете ли човека на слабото място, захарта му веднага се стопява. Когато захарта срещне вода, тя веднага капитулира. Тя казва: „С всичко мога да се боря, но не и с водата“. Оттук вадим следното заключение: Който не може да устоява срещу водата, той е направен от захар.

Водата и захарта са символи, които трябва правилно да се превеждат. Не можете ли правилно да ги преведете, вие ще изпаднете в грешки. Хората грешат не само по отношение на тези символи, но и по отношение на духовния живот. Като не разбират правилно физическия живот, те не разбират и духовния, вследствие на което дават криви обяснения за небето, за ангелите, за Бога. Те проповядват едно, а друго вършат. В това отношение те приличат на някой неопитен учител по рисуване, който предава на учениците как трябва да рисуват, а като започне да рисува, и той прави грешки като тях. Леките неща и учениците могат да ги рисуват. Дойдат ли до някои сложни рисунки, там учителят се проявява. Понякога и рисунките на учителя не приличат на оригинала.

Днес всички хора говорят за висок морал, но като дойдат до приложението на този морал, те ще изнесат някаква права или крива линия, която донякъде само се съгласява с морала му. Едва ли ще срещнете човек, който може да понесе този морал в неговите тънкости, както е изразен в живата природа. Затова се изисква човек с ум и сърце като Божиите. Обаче ако при днешните условия човек има ум и сърце като Божиите, в него ще се роди голяма гордост. Малко трябва на човека, за да прояви гордостта си. Гордостта е качество не само на човека, но и на животните, и на растенията. Срещате млад момък или мома, свършили университет, но така дигнали глава, толкова недостъпни, като че цял свят победили. Когато Бог създал комара, последният извадил оръжието си и махал надясно-наляво с него. По едно време той срещнал един лъв в гората, жилнал го с оръжието си по носа и го повалил на земята. Комарът се възгордял и си казал: „Виждате ли колко съм силен? Такова голямо и силно животно – цар на животните, повалих на земята“. По-нататък комарът срещнал една паяжина и се оплел в нея. Паякът веднага започнал да го души. – „Как смееш да ме душиш? Преди малко повалих на земята царя на животните, а ти, толкова малко същество, ме нападаш и душиш!“ Преведете тези символи – комарът, лъвът и паякът и вижте в какви случаи в живота могат да се използват техните качества. Често животните, с някои характерни техни черти, се уподобяват на хора. В случая животните се взимат като символи. От гледището на великия свят всяко живо същество, малко или голямо, е на мястото си. В целокупния живот всяко живо същество представлява такава буква, каквато е буквата във всеки език.

Представете си, че имате няколко букви от азбуката: „И“, „М“, „А“, „Г“, „Р“. Какво ще правите с тия букви, ако не знаете в какъв ред да ги поставите? – Ще се намерите в голямо противоречие. Обаче поставите ли ги в някакъв ред, вие ще образувате една дума, която ще убеди хората в нещо. Ако пишете писмо на своя приятел, в което нареждате буквите по начин, какъвто вие желаете, нищо няма да излезе: „И“, „М“, „А“, „Г“, „Р“. Наредите ли ги в някакво правилно съчетание, вие ще образувате думи, които ще ви подействат или благотворно, или като киселини. Това зависи от начина, по който буквите се разместват. Като разместите буквите, вие сте в състояние да образувате и киселини. Ако не знаете как да постъпвате в живота си, тия киселини могат да произвеждат големи взривове. Като влезе в духовния живот, човек трябва да си служи с положителната наука. Той трябва да знае къде да употребява всяка буква, всеки слог и всяка дума. Не спазвате ли тези закони и мислите, че всичко знаете, че сте завършили еволюцията си, вие сте пред едно голямо отклонение от правия път. – „Аз зная много работи.“ – Много работи знаеш, но още много не знаеш. Да сготвиш боб – знаеш, но да посадиш едно семенце в земята, не знаеш. Да сготвиш някакъв обяд, знаеш. Обаче дойде ли въпрос да помогнеш на някой, който страда от треска, не знаеш как се лекува треска. Ето защо, човек е дошъл на земята, за да научи всичко, да се усъвършенства.

Какво значи да се усъвършенства човек? – Самоусъвършенстването представлява велика задача за човека. Казвате, че Господ е създал космоса, с всички планети и слънца. Казвате още, че слънцето и звездите били създадени за времена и за години. Какво разбирате под думите „времена и години“? – Животът се проявява във времена: в пролетта, в лятото, в есента и в зимата. Понятието „време“ не е така просто, както някои си го представят. Времето подразбира известни процеси, които се извършват в живота. Без тия процеси времето остава непонятно, защото само по себе си то не може да се прояви. От гледището на Божествения свят времето се уподобява на лист, върху който могат да се пишат различни неща. От написаното се съди кога какво е станало. Времето и пространството в живота вървят заедно.

Какво представлява самият живот? Някои учени казват, че животът се характеризира с движение. В живота има движение, но сам той не е движение. Други учени казват, че където има живот, там има и мисъл. Мисълта дава подтик към живот, но животът не е мисъл. Много качества могат да се припишат на живота, но сам за себе си животът не може да се определи. Как ще определите какво нещо е метърът? Ще кажете, че метърът е мярка за дължина. Обаче това не е достатъчно. Има известни максими в живота, с които определяме, мерим неговите прояви, но тези максими не съставляват още самия живот. Понеже животът, в своята целокупност, не може да се определи, ние се спираме върху максимите, с които той си служи, и ги изучаваме поотделно. За пример, като дойдем до доброто, ние го изучаваме в кръга на неговата деятелност, без да го вадим от рамките му. Следователно не приписвайте на доброто качества, каквито не притежава. Често казвате, че някой човек е добър, но глупав. Това е частично разбиране на доброто. Добрият човек не може да бъде глупав. Доброто е основа на разумността. Без добро умът не може да се развива. Доброто предшества развитието на ума. Следователно, щом доброто се прояви у човека, едновременно с него започва да се развива умът, съвестта, интелигентността. Срещнете ли добър, но глупав човек, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присъща на Божественото у човека. Тя е човешка доброта, а човек не може да взима себе си за мярка на нещата.

Сега, за да не изпаднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от Божествената мярка на нещата, а не от човешката. Божествената мярка само е в състояние да очертае истинската морална физиономия на човека. Без тази мярка човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила да каже на мъжа си, че харесва еди-кой си млад човек? Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този или онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна. – Защо? – Защото не познава Истината.

Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповяда. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, където не съществуват, и ще ги отричате там, където явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият, и другият резултат се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпна ли е тя, или не. Затова е казано в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете“.

И тъй, всяка постъпка, която е в състояние да накърни благородството на човека, да внесе известен наклон в пътя на душата му или да внесе елемент на нечистота в живота му, е престъпление. Ама условията в живота заставили човека да сгреши, да извърши някакво престъпление. Това е философия, която не оправдава човека. При всички условия на живота човек може да бъде чист – от него зависи. Щом иска да бъде чист, той може да запази чистотата си. Щом е чист в малките си прояви, човек ще бъде чист и в големите. Не е ли чист в малките си прояви, в големите по никакъв начин не може да бъде чист. Като не разбират законите на живота, хората се виждат в невъзможност да се справят с престъпленията и започват да се морализират: „Това не трябва да се прави, онова не трябва да се прави“. – Какво трябва да се прави? – Разумно трябва да се живее. Въпреки това, когото срещнете, казва, че е свободен да живее, както той иска. – Като живее така, към какво се стреми? – Към придобиване на щастие. Питам: Ако човек живее както иска или както разбира, може ли да бъде щастлив? Според мене само онзи може да бъде щастлив, който живее според ръководството на Божия Дух в себе си. Божият Дух ръководи всички хора, но всички не Го слушат. Там е различието. За пример, в къщата на един професор влиза беден, измъчен човек, който три дни не е ял и спал. Духът отвътре пошепва на професора: „Прояви милосърдието си към този човек. Нахрани го, дай му подслон, да си почине“. – „Зает съм, имам да приготвям лекция. Това може и слугата ми да свърши.“ – И слугата може да свърши твоята работа, но каквото той направи, за себе си го прави. Каквото ти направиш, само то е за тебе. Затова прекрати работата си, нахрани този беден човек, дай му възможност да си почине и като го задоволиш, продължи своята работа. Постъпиш ли така, работата ти ще върви успешно. Трябва ли професорът да се оправдава с това, че нямал свободно време?

Той ще каже, че пише книга, в която дава ред максими как да живеят хората и как да се обичат. Това е морализиране. Какво правят тия учени? Като видят човек, който не изпълнява техните максими, те го считат за престъпник. Обаче ако се проследи техният живот, те ни най-малко не изпълняват това, което са писали. В това отношение моралистите приличат на онзи свещеник, който проповядвал един ден в черквата върху стиха: „Който има две ризи, да даде едната на сиромасите“. Като чули тия думи, попадията веднага дала едната риза на мъжа си на един беден, а другата задържала. След това мъжът и потърсил чиста риза да се преоблече. – „Жена, къде е чистата ми риза?“ – „Дадох я на един беден. Нали в неделя ти говори на селяните, че Христос е казал – „Който има две ризи, едната да даде на сиромасите“.“ – „Това се отнася до селяните, до хората, които слушат проповедта, но не и до нас.“

Следователно, когато проповядва някакъв морал, човек непременно трябва да включва в него и себе си. Преди всичко той сам трябва да бъде образец. Ако проповядва на хората върху милосърдието, неговият живот трябва да им служи за пример. Не може ли той да им даде пример, нека намери друг човек, но без образец да не проповядва. Всички хора не са еднакво милосърдни, но едни други се допълват. Това се отнася не само до милосърдието, но до всички чувства и способности у човека. Изобщо, всички хора се намират на различни степени на развитие. Някой мисли, че е много способен. Той може да е способен, но способностите му трябва да се проявят. Това става, като храни своите чувства и способности. Той ще вземе нужната храна от околната среда. За пример, за да прояви Любовта си, човек трябва да живее в общество на хора, а не сам. Как ще прояви Любовта си, ако живее сам? Той ще се познае само когато е в общество, между много хора. Питате: „Защо Бог е създал света?“ Този въпрос е задаван от учени и философи, от адепти, но никой не е получил отговор – и до днес още става неразрешен. Казвате: „Ако светът е създаден за Бога, ние знаем, че Той е съвършен, от нищо не се нуждае“. – Бог е съвършен, наистина, Той не се нуждае от залъгалки. При това каква нужда има Той от хора, които непрестанно грешат? Защо трябва да се занимава с тях, да ги съди? Щом е съвършен, защо допуска толкова несъвършени работи в света?

Това са ред въпроси, които мнозина са задавали и продължават да ги задават. Всеки сам трябва да си отговори на тия въпроси. Аз съм си отговорил вече, и вие трябва да си отговорите. Тъй, както аз съм си отговорил, никой друг не може да си отговори. – Защо? – Тези въпроси ще се разрешат лично, от всеки един поотделно. Какво правят момите и момците? Като се срещат, една мома си хареса един момък и се влюбва в него. Друг момък пък харесва втора мома и се влюбва в нея. Всяка мома и всеки момък намират своите възлюбени и се чувстват щастливи. Всяка мома мисли, че няма друг, подобен на нейния възлюбен. Всеки момък мисли същото за своята възлюбена. Право ли е това? От известно гледище е право. Всеки разрешава този въпрос от лично гледище.

Ето защо, дойдете ли до разрешаване на високи въпроси, вие трябва да имате нужното смирение. Без смирение човек не може да се развива. Виждате, че някой греши. Не го съдете, но вижте причините защо греши. Някоя мома се кичи. – Защо? – Тя сама не се кичи, друг някой я кичи и нарежда. – Кой е този, който я кичи? – Момъкът, когото тя обича. Ако тя не обичаше този момък, никога не би се кичила. В това отношение момата е картина, а момъкът – художник, който рисува картината. Каквото пожелае художникът, това рисува: днес пожелае да сложи едно цветенце на главата и, утре – едно перце и т.н. Докога ще продължава това? – Докато художникът завърши картината. Щом я завърши, той не слага вече никакви краски върху нея. – Кога художникът счита картината си завършена? – Когато я продаде. Щом момата се ожени, тя не е нищо друго, освен продадена картина.

Питам: Защо картините трябва да се продават, т.е. защо хората трябва да се женят? Според мене, докато човек не разреши в себе си въпроса за женитбата, той не трябва да се жени. Ако не разреши този въпрос правилно, и да се ожени, както е влязъл в брак, така ще излезе. Преди грехопадането женитбата е представлявала посвещение. Тогава човек се е учил. Днес, след женитбата мъжът или жената изпълняват роля на съдебен следовател: „Защо си облякъл дрехата си така? Защо шапката ти не е сложена, както трябва? Защо не си се вчесал на път в средата и т.н.?“ – Това не е никаква женитба. Женитбата подразбира свързване на две души с противоположни способности и дарби. Женитбата подразбира среща на две души, лице с лице, за да може Истината да се изяви между тях. Мъжът и жената са две огледала, в които човек може да се оглежда. Като се оглежда, човек вижда своето вътрешно отражение – мирът. Тогава той си казва: „Защо съм се толкова навъсил? Защо съм свил вежди?“ Когато навъси веждите си, човек мисли. – Защо? – Защото е недоволен от окръжаващата среда. Недоволният трябва да намери причината за своето недоволство и да я премахне. Някой се погледне в огледалото, не е доволен от себе си – липсва му нещо. Друг пък пише нещо, но и той е недоволен, защото хората щели да го критикуват. Трети е недоволен от себе си, иска да бъде добър към всички: към Бога, към ангелите и към хората. Никой човек не работи и не живее за себе си. Със слизането си на земята човешката душа влиза в съприкосновение с Божия Дух, както майката влиза в съприкосновение с детето си. За детето майката представлява Божествения Дух. И квачката се грижи за пилетата си, както майката за своето дете. Значи, където и да се обърне човек, навсякъде в живота си среща Божественото, което работи, повдига всяко живо същество.

Като разглеждате нещата по този начин, вие ще имате ясна представа за тях и ще вървите напред, без да се спъвате. Така само ще освободите ума си от излишен товар. Когато влизате в спасителна лодка, колко багаж ви е нужен? – Малко, и то най-същественото. Съществено за вас е това, което можете да вземете със себе си в лодката. Вън от него всичко друго е излишно. Нужни ви били дрехи, шапки, обувки, покъщнина. – Всичко това е за света. За вас е нужен най-малкият багаж, без който не можете. Днес сте в парахода, но утре ще получите призовка, с която ще ви поканят да заминете за невидимия свят. Там ви чакат на аудиенция, да дадете отчет за всичко, което досега сте направили. Сериозна работа е това! Който е готов с отчета си, той ще се радва, че го викат на онзи свят.

Страшно нещо е заминаването на човека за онзи свят! Голям страх, голямо треперене ще бъде. Като се явите на аудиенция при Бога, Той няма да ви съди, но ще ви помогне да отделите същественото от несъщественото. Да се явите на тази аудиенция, това значи да изпитате Любовта Божия върху себе си. Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена от два ангела, да ви вземе. Те ще ви дигнат с чест и слава от земята. Вие ще оставите на земята кожуха си и всичко несъществено, а ще вземете със себе си само същественото. – „Горкият човек! – отиде си.“ – Никъде не е отишъл, но дойде огнена колесница, която го задигна със слава и величие. Ще кажете, че това се отнася до светиите. – Нима светиите не са хора? И те са хора, но са изпълнявали волята Божия. Те напълно са прилагали Божиите закони.

За учениците на окултната школа има една опасност: Те могат да умрат от преизобилие, от пресищане, от преяждане. Окултните ученици са големи гастрономи. Те искат да разрешат всички житейски въпроси: Как е създаден светът, причините за злото, реален ли е животът, какъв е неговият смисъл и т.н. Вследствие на тази голяма алчност за знания те преяждат, разстройват стомаха си. За да задоволят този свой ламтеж, те се натъкват на ред противоречия. Те трябва да знаят, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за човека. Копитата на коня и рогата на вола не са нужни за човека. Конят се хвали с копитата си, че може да рита, да се брани от външни нападения. Волът се хвали с рогата си. Той казва: „Който не се съобразява с моята философия, той ще опита рогата ми. С тях лесно се разрешават и най-мъчните задачи“. Идете при някой овчар, да видите как са наплашени овцете. Достатъчно е да се яви срещу тях някой бик, за да се разпръснат веднага. Щом видят някое животно с рога, те му отстъпват първото място. Значи рогата са славата на вола, на бика. Волът, бикът минават за велики същества, благодарение на рогата, които навсякъде им отварят път. Ето защо, когато някои казват, че им е все едно дали ще предприемат известна работа, или не, защото и в единия, и в другия случай рогата им няма да паднат, те искат да представят силата и респекта на рогата.

Сега, става ли въпрос до символите в природата, или до примерите, които ви изнасям от живота, вие трябва да ги тълкувате правилно. Всеки пример, всеки символ представлява ядка на една Божествена идея. Всеки символ, правилно изтълкуван, внася светлина в човешкия ум. Всеки пример, добре изтълкуван, свързва човека с невидимия свят, както радиото го свързва с всички хора на земята. Щом бутнете ключовете на радиото, вие веднага се свързвате с всички страни по света.

Каквото представляват ключовете на радиото, такова нещо представляват човешките способности. Бутнете ли една от способностите му, той се свързва вече със съответни сили и енергии в природата. Тези енергии пък го свързват с известни области на духовния свят. Разработването на една способност у човека представлява отваряне на един прозорец към обширния свят. Колкото повече прозорци има човек, толкова по-големи са възможностите му за прогресиране, за правилно разбиране. Кривото разбиране на нещата отклонява човека от правия път. А всяко отклоняване създава страдания и мъчнотии на човека. Сега ще прочета 4-та глава от Първо Петрово послание, като пример на тогавашните разбирания. Като го прочетете, ще видите разликата между тогавашното и сегашното разбиране на нещата.

„И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът – престанал е от греха.“ (– 1-ви стих.) – Значи, след като страда, човек престава да греши.

„За да живее през останалото по плътта време, не вече по човечески похоти, но по Божията воля.“ (– 2-ри стих.) Когато страданията престанат и човек научи уроците си от тях, той започва да живее разумно, т.е. по Божията воля.

„А свършването на всичко е приближило.“ (– 7-ми стих.) – Ако свършването, т.е. краят на лошото в света, беше наближил преди 2,000 години още, когато апостолите са живели, какво може да се каже днес? Днес ние сме още по-близо до края на злото.

„И тъй, разумно живейте и трезвени бъдете в молитвите.“ (– 7-ми стих.)

„А преди всичко имайте усърдна Любов помежду си, защото Любовта ще покрие множество грехове.“ (– 8-ми стих.) – „Защо трябва да любя?“ – За да се покрият множество от твоите грехове.

Любовта не е етикет. Тя изкупва греховете на хората.

Праведният трябва да люби, за да изкупи както своите грехове, така и тия на своите ближни. Бог ни люби пък, за да ни спаси.

„Бивайте едни към други гостолюбиви, без роптание.“ (– 9-ти стих.) – За да се каже на някой човек, че трябва да бъде гостолюбив, това показва, че той не е гостолюбив. Същото се отнася и за вас. Бъдете и вие гостолюбиви, както и Бог е гостолюбив.

„Блажени сте, ако ви укоряват за името Христово, защото Духът на славата и на Бога почива на вас; от към тях се хули, а от към вас се прославя.“ (– 14-ти стих.) – Ако и вас хулят за името Христово, издържайте. Нека ви хулят така, че да ви изправят.

То е за изпитание. Когато грешните хулят праведния, и те се изправят. По този начин праведният помага на грешните. Когато грешният постоянно държи в ума си един праведен, последният го изправя и подига. Не е лесно човек да издържа хулите на грешните хора. Геройство се изисква за това. Само възрастният може да издържа хулите на грешните хора. Това не е за деца.

Прочетете и вие това Послание и вижте къде се различава от сегашните разбирания на хората. Това Послание е писано приблизително преди 2,000 години. Сега сме 1928 година, значи остават още 72 години, за да се изпълнят цели 2,000 години. Ако апостол Петър живее днес, какво Послание би написал? Нека някой от вас, брат или сестра, се опита да напише едно Послание. Ако не можете да напишете ново Послание, преведете четвъртата глава от Първо Петрово послание на съвременен език, според степента на съзнанието на сегашния човек. Който се наеме с тази работа, той трябва да бъде готов на всичко. Вярващите ще приемат Посланието му както е предадено; невярващите, особено ония, които имат силно критически ум, ще го подложат на голяма критика.

И тъй, да се върнем пак към първия стих на прочетената глава, да видим как може да се преведе на сегашен език. „Понеже Христос пострада за нас по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл.“ – С други думи казано: Понеже едно време Христос пострада, въоръжете се и вие със същата мисъл, т.е. пригответе се в мисълта си, че и вие ще страдате. Такова е положението днес. Обаче след време, когато човечеството престане да греши, и страданията ще престанат. И тогава, като дойде Христос втори път на земята, няма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнат в слава и величие. Тогава първият стих на това Послание ще бъде преведен по нов начин, със следните думи: „Понеже Христос дойде на земята в слава и величие и учението Му се прие от всички, и вие ще ходите в слава и величие“. Ако Христос се радва, и вие ще се радвате. Каквото Христос носи в себе си, и вие трябва да имате същото. Когато дойде на земята, Христос ли пожела да страда, или други Му наложиха страданията? Той направи опит да заобиколи страданията, но видя, че са неизбежни, и доброволно ги прие. Той имаше ученици, които можеха да Го запазят, но трябваше да се изпълни волята Божия. Той казваше: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил“. Ако Христос, Който беше Учител, пострада по плът, колко по-голяма е вероятността вие да страдате. Затова пригответе се в мисълта си, защото и вие ще страдате.

Какво трябва да правите, когато дойдат страданията и за вас? – Свържете се с Христос. Само страдащите хора могат да се разбират. Който се е радвал, само той може да разбере радващия се. Значи страдащият разбира страдащия; който се радва, само той разбира радостта на своя ближен. Затова, именно, казват, че богатият не може да влезе в положението на бедния; и бедният не може да влезе в положението на богатия. Те едни други не си вярват. Когато някой не ви разбира, не влиза в положението ви, причината за това е, че той няма същата опитност. Някой се оплаква, че скръбта му е голяма. – Защо скърби? – Направил е някаква грешка или някакво престъпление и последствията го измъчват. Причината за скръбта му не е голяма, но болката, която му се причинява, е голяма. Колкото по-високо стои човек в духовно отношение, толкова по-големи са страданията му. Някой светия минал покрай един беден човек и не обърнал внимание на него. Щом замине, той започва да се измъчва защо не го е погледнал. Философът минава покрай стотици бедни, страдащи, без да се спира пред тях, без да ги погледне, но не страда. – Защо? – От светията се изисква много повече, отколкото от философа. Светията знае, че Бог се проявява чрез бедния като през фокус и той трябва да се спре пред него, да го запита за положението му и тогава да си замине. Това значи, че той е поздравил Бога. Бедният се намира в трудно положение и светията трябва да го подкрепи. Не изпълни ли това, той не е изпълнил волята Божия. Че не е видял бедния, че бил зает – нищо не го извинява.

И тъй, който върви в Божествения път, той трябва да има абсолютно чиста мисъл, да остави настрана всички материални предприятия. За да издържи на това, той трябва да се стреми към Бога като към слънце. Това не значи, че човек трябва да се откаже от благата и радостите на живота. – Не, той трябва да знае, че придобиването на тия блага и радости се обуславя от стремежа му към Бога. Най-малкото отклоняване на човека от правия път е свързано със загубване на неговата радост. Ще каже някой, че се е молил на Господа, че мислил за Него и в резултат не само че нищо не е получил, но изгубил и това, което е имал. – За да изгуби човек и онова, което има, туй показва, че нито молитвата му, нито мисълта му са били такива, каквито трябва. Молитвата на човека трябва да бъде като тази на детето, което познава майка си. Както детето пристъпва към майка си с всичката си простота и свобода, така и човек трябва да пристъпва към Бога. Не е правилно човек да пристъпва към Бога със страх. Кога детето се страхува от майка си и от баща си? – Когато греши и не върши тяхната воля. Същото се отнася и до човека. Когато не върши волята Божия, той се страхува от Бога. Щом върши волята Му, никакъв страх не изпитва. Ако сгреши пред Бога, човек трябва да се изповяда, да каже истината, както си е, и да помоли Бога да му даде време да изправи грешката си. Представете си, че един ученик цяла година бяга от училище, не учи уроците си и накрая показва слаб успех. Трябва ли той да обвинява учителите, другарите си, за да оправдае своя слаб успех? – Не, като види труда и разходите на родителите си около него, той трябва да се разкае и да ги помоли да му помогнат и следващата година, за да изправи грешката си. Ако започне усърдно да учи, да посещава училище, родителите му ще бъдат доволни от него и ще кажат: „Има нещо добро в нашето дете. Радваме се, че изправи грешката си“.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че всички имате слаби бележки в училището, но трябва да работите, да ги поправите. Колкото и да криете двойките си, както правят учениците от обикновените училища, те все ще се видят. Ще кажете, че правите усилия да изправите слабите си бележки. – Не е въпрос в усилията. Придобиване на знание, както и изпълнение на волята Божия, не се постига под влиянието на страха или насилието. Всичко това се постига при приложение на Великия закон на Любовта. От всички се иска изпълнение на волята Божия от Любов. Да изпълним волята Божия, това е най-малкото, което можем да направим заради Господа. Той мисли за всички същества и на всички изпраща своето благословение. Някои казват, че Господ ги е забравил. Според мене, който мисли, че Бог го е забравил, това показва, че той е забравил Господа. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо до вас“. Това значи: Търсете Бога в момента, когато е близо до вас, когато минава покрай вас. Този момент може да е кратък, но вие трябва да бъдете будни, да приемете благото и милостта, които Бог отправя към вас. Това, което научите в този момент, ви е достатъчно. То ще внесе в душата ви мир, радост, стремеж към знание и светлина, към истина и свобода.

Като ученици, от всички се иска приложение: ако сте писател, приложете новото във вашата поезия; ако сте художник, приложете новото в художеството; ако сте музикант – в музиката; ако сте готвач – в готвенето. Каквато работа и да вършите, във всичко прилагайте идеите на новото учение. Новото учение се характеризира с даване: ако имаш два чифта обувки, дай единия от тях на бедния си приятел; ако имаш два костюма, дай единия на някой беден човек. Каквото правиш, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето. Достатъчно е да тропнеш само с пръчицата си, за да разберат хората, че ще им дадеш нещо, за да дойдат веднага да те слушат. Мнозина се оплакват, че никой не ги слуша. – Много естествено. Те не дават на никого нищо. Я отворете тенджерите си и започнете да раздавате, да видите няма ли хората да ви слушат. А така, пред празни тенджери, кой ще остане да ви слуша?

И тъй, желая на всеки от вас да вземе съответна длъжност, която да отговаря на вътрешното му разположение. Кой каквото желае – готвач, градинар, поет, писател, учен, философ, свещеник – такъв да стане. Важно е да изпълни работата си според духа на новото учение. Ако писателят описва живота, да го представи такъв, какъвто е в действителност – нито украсен, нито мрачен. Изнасяш една опитност – изнеси я така, както си я преживял, без никакви преувеличения или намаления.

Като четат разни философски и научни книги, хората започват да се влияят от идеите на дадени автори и се запитват защо Господ не оправи света. И като философстват известно време, най-после казват: „Когато Христос дойде втори път на земята, тогава светът ще се оправи“. – Защо трябва да чакате идването на Христос по време и пространство, когато Той всеки момент може да влезе във вашите умове и сърца? Едно топло чувство в сърцето ви и една светла мисъл в ума ви не са нищо друго, освен идването на Христос у вас. Не очаквайте нещата да стават по буква. На чие сърце и на чий ум Христос не е похлопвал? Няма човек в света, когото Христос да не е посетил, но малцина са Го приели. Някои очакват да ги вземат с колесница, впрегната с два ангела. И това е възможно, но при изключителни случаи. Важно е човек да чуе хлопането на Христос и да Му отвори, а по-нататък как ще го вземат, това не е негова работа. Христос живее вече във всеки човек, в душата на когото Любовта работи и в ума на когото новата мисъл прониква. Без Божията Любов и без новата мисъл в себе си човек не може да разбере живота, нито може да постигне щастието. Какво по-голямо щастие от това да обичате някого? Щастлива е майката, когато обича детето си и когато то я обича. Щастлива е майката, когато детето е добродетелно и разумно. Да имате една добродетел в себе си, това значи да имате любещо и разумно дете. На такава добродетел може напълно да разчитате. Тя е устойчива, както са устойчиви колоните в едно солидно циментово здание. Видите ли, че колоните на това здание се клатят, вие не можете да разчитате на неговия подслон.

Следователно човек може да разчита само на Божественото в себе си, като на нещо устойчиво, неизменно. Може да се разчита на обещанието само на онзи човек, у когото Божественото се е пробудило. Той е готов на всякакви услуги, на всички жертви. Молитвата на този човек всякога се чува. Някой казва, че с часове се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата си. – Истинската молитва не се заключава в много молитви и в много часове. Важно е какво е съдържанието на молитвата. Каква молитва е тази, която е пълна с оплаквания и роптания срещу съдбата? Когато се моли, човек се свързва с общество от светли, възвишени същества, които го слушат и хроникират всяка негова дума. Той е изложен като пред фотографски апарат. Молитвата не е нищо друго, освен свързване на човешката душа с Бога, при което човек изправя грешките си и благодари за всички блага, които всеки ден получава. Щом види портрета си, той лесно се коригира. Не може ли да види своя портрет, човек е сляп още и трябва да прогледне. Слепият трябва да се моли да дойде Христос при него и да отвори очите му. Когато Христос, т.е. Любовта, дойде при човека и се докосне до очите на неговото съзнание, на неговия дух, на неговата душа, той моментално ще прогледне и ще почне да слави Бога. Който иска да прогледне, той трябва да приложи новото учение в своя живот. Той трябва да започне от малкото и постепенно да върви към голямото. Малките добродетели са за предпочитане пред големите. Никой Учител, никой светия, никой адепт не се е повдигнал с желанието си да придобие големи добродетели. Малките добродетели повдигат човека, а не големите. Малките добродетели правят човека велик.

Като ученици, вие трябва да знаете какво нещо е молитвата и как да се молите. Като говорите, трябва да знаете какво да говорите. Изобщо, каквото правите, всичко трябва да минава през вашия ум и сърце едновременно, защото у човека има хубави работи, но има и лоши, от които сам трябва да се пази. Лошото трябва да се изкорени и да се изхвърли навън. Човешката душа трябва съвършено да се изчисти, да се освободи от всички плевели. – „Големи са страданията ни.“ – Колкото и да са големи страданията ви, не са по-големи от Христовите. Щом Христос страда, и вие ще страдате. Като минете веднъж през страданията, втори път няма да минавате. Щом веднъж сте минали или минавате през сиромашията, невежеството, безсмислието, втори път няма да минете. Нещата в природата никога не се повтарят. Щом излезете от мъчнотиите на живота, ще влезете в новия живот – живот на радост, веселие, щастие, блаженство.

„Въоръжете се и вие със същата мисъл.“ – С коя мисъл? – Че първо ще страдате, а после ще влезете в новия живот, в който царува Любовта. Това трябва да бъде вашето разбиране и към него да се стремите. Не се поддавайте на чужди мисли, дошли под влияние на ваши приятели, с които дружите. До вчера си се молил, обличал си се чисто, спретнато, и току изведнъж казваш: „Не искам да се моля, не искам да се обличам. И без молитва може, и без обличане може“. – Това е влиянието на някой мързелив човек, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича. Пазете се от влиянието на обикновените хора. Свържете се с добрите хора, с мисълта на разумните същества от невидимия свят. Турците казват: „Добро е човек да гледа красивото в света“. Казвам: Добро е човек да люби. Любовта е добродетел. Който не люби, той не може да бъде добродетелен. Любовта е начало на добродетелта. Вложете в себе си мисълта: Да любиш, това е начало на добродетелта; да любиш, това е начало на новия живот; да любиш, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да съградиш в душата си храм, в който Бог да обитава. Този храм съществува на небето, но той трябва да се материализира и на земята. За този храм, именно, говори и Христос: „Отивам да ви приготвя място, та където съм аз, там да бъдете и вие“. Има неща, които на земята не са завършени, но трябва да се завършат. Щом се завършат, ще ви се подпише паспорта, ще ви дадат свободен билет за далечната Ханаанска земя, в която царува Любов, щастие и живот. Който не е завършил работата си, той няма да получи паспорт за напускане на земята. Преждевременно никой не може да замине за Ханаанската земя.

И тъй, работете с Любовта като начало на добродетелта. Никога не се поддавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвън някъде. И вие не налагайте своите убеждения на хора, които не са готови. Ако им се наложите, вие ги излагате на опасност. Всяко пиле трябва да излезе от черупката точно на времето си. Щом прилагате Любовта в живота си, това е приложение на новото учение. За да видя как го прилагате, аз ще посетя гостилниците ви, домовете ви, научните ви кабинети, лабораториите ви, беседите ви и ако видя новото, ще остана между вас; ако нищо ново не намеря, ще взема шапката си и след 2,000 години пак ще ви посетя. 2,000 години представляват два Божествени дни. Ако в продължение на 2,000 години хората не можаха да приложат Христовото учение, ще им трябват още 2,000 години. Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?“

Бог е определил на човека хиляди години, за да свърши възложената му работа. Обаче от него зависи да я свърши и за по-малко време. Той може да я свърши за един месец или за един ден. Ако я свърши по-рано, останалото време ще помага на ближните си. Така постъпват Учителите. Когато някой Учител дойде на земята, той свършва работата си за един ден, а останалото време помага на хората, учи ги, лекува ги. Той се интересува от всичко. Същото правете и вие. Учете по-малките от вас. – „Ама те не разбират.“ – Като им обясните нещата от гледището на новата светлина, те непременно ще ви разберат. Ако сте носители на Божественото, Божието благословение ще дойде върху вас. Соломон е казал: „Няма нищо ново на земята“. Това е едната половина. Аз добавям: „Няма и нищо старо на земята“. – Защо? – Защото е казано: „Бог твори новото в света“.

Дръжте в умовете си мисълта: Любовта е начало на добродетелта. Търсете Любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите Любовта у хората, а не в себе си, вие всякога ще бъдете изложени пред големи противоречия и разочарования. Докато не видиш Любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш. Следователно, търсиш ли красивото в живота, в себе си го търси. Търсиш ли Правдата, в себе си я търси. Приложи Любовта в живота си, ако искаш да се освободиш от всички противоречия. Някой те обидил и ти отиваш при Бога, молиш се за едно, за друго, но обидата седи в сърцето ти, измъчва те. – Защо? – Защото ти си я пуснал толкова дълбоко в себе си, че образът на Бога съвършено се е закрил. Изхвърлете обидата от сърцето си и така се явете пред Бога. Всички обиди, всички недоразумения, всички страдания са от захар. Пред лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря. – „Еди-кой си ми каза, че съм неспособен.“ – Какво лошо има в това? Сложете запетая след частицата „не“ и ще стане: „Не, способен съм“. Запетаята спасява положението. Кажат ли ви нещо отрицателно, сложете запетая след частицата „не“. Искате ли вие да кажете нещо отрицателно, сложете запетая след частицата „не“ и всичко лошо ще се превърне в добро. Казваш на някой човек: „Невнимателен човек си!“ Помисли малко, не бързай, сложи мислено запетая след частицата „не“ и кажи: „Не, внимателен човек си“. Това значи Божествен език, Божествен говор. Такъв е езикът на Любовта, който превръща злото в добро, мракът – в светлина.

В светлината на Божия Дух има живот и мир.

Лекция от Учителя, държана на 4 юли 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help