Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Елипса и парабола

Т. м.

Като ученици на окултна школа, или по-право, като ученици на Истината, вие се нуждаете от такава наука, между явленията на която да съществува вътрешна, разумна връзка. Тази наука ще ви направи свободни. Свободен човек е онзи, който има една връзка в живота си. Тази връзка не е нищо друго, освен път, посока на неговото движение. Посоката, пътят, по който човек се движи, представлява връзката му с живота. Същото може да се каже и за всяко небесно тяло. Всяко небесно тяло се движи из пространството, но движението му се определя от неговата връзка. Движението на небесните тела в нашата слънчева система се определя от връзката им със слънцето. Движението пък на слънцето се определя от връзката му с друго слънце. В самото движение няма никаква разумност. Разумността се крие зад движението. За пример, когато краката на човека се движат, те не съзнават това действие, но зад движението, зад действието седи разумна сила, която го направлява. Дали краката, ръцете, очите, устата, или цялото тяло се движи, зад всяко движение седи разумна, съзнателна сила, която го направлява. Защо се извършва известно движение, може да не знаете, но зад него седи разумна причина, която има строго определена цел и намерение, за да стане това движение.

Като ученици, които сте изучавали геометрия, вие познавате фигурите елипса и парабола. Вие сте изучавали тия фигури, изучавали сте и ред теореми върху тях, доказани по математически и геометрически начин, но те крият в себе си идея, която малцина разбират. Ония учени, които са създали геометрията, разбират вътрешния смисъл на всички геометрически знаци, фигури и тела. Кръгът е завършена фигура, т.е. той представлява завършено действие, което може да бъде съзнателно, а може да бъде и механическо.

Какво представлява механиката? Какво нещо са механическите действия? Всички разумни процеси, които са завършени вече, се превръщат в механически. Такива процеси има в свиренето, в пеенето. За пример, едно дете започва да учи музика. То взима цигулката в ръце и свири година, две, три, десет. На първо време то следи всяко движение на ръцете си, следи нотите, знаковете – всичко в него е съзнателно. Обаче от дълго свирене той става голям виртуоз и започва да свири механически. Ръцете му се движат механически по инструмента, без да мисли за тях. Това механическо движение на ръцете е завършената деятелност на едно разумно същество. Зад механическото движение на ръцете се крие разумна, съзнателна дейност на разумно същество. Движението на часовника е несъзнателен, механически акт, но зад него се крие деятелността на едно разумно същество – часовникарят.

Следователно елипсата, като завършено действие, представлява един механически акт, зад който седи разумността. Параболата, като незавършено действие, представлява акт, разумността на който присъства в самия него. – Защо? – Защото това действие е още в процеса на своето създаване. Щом нещо е създадено вече, то се изявява навън, като механическа проява, а разумността седи зад него. От това гледище параболата представлява разумен процес, за завършването на който могат да минат и милиони години. Всяко тяло, което се движи по пътя на параболата, има свое предназначение. Кое положение бихте предпочели: процесите във вашия организъм да бъдат завършени, както в елипсата, или незавършени, както в параболата?

Красотата на живота седи в незавършените процеси. Щом една работа се завърши, тя става механическа. Музикантът разучава едно парче. Докато е ново, докато го учи, той е доволен, идея има в себе си. Щом го научи, изсвири го 1–2 пъти и престава да го свири, иска нещо ново. Същото се забелязва и при яденето. Докато не си се нахранил още, приятно ти е да ядеш. Щом се нахраниш, слагаш чинията настрана, искаш нещо ново. Детето обича играчките си, радва им се, докато са нови. Щом остареят, то ги захвърля настрана. – Защо? – Защото всичко в тях му е познато.

Всички хора търсят новото в живота. Те се стремят към новото, като към незавършени процеси, чрез които могат да се проявяват. Всеки незавършен процес дава възможност на човека да мисли, да работи. Казвате: „Ако даден незавършен процес представлява някаква каша, пак ли трябва да се стремим към него?“ – Зависи каква е кашата. Има каши, които могат да се ядат; има каши, които съдържат отрова и не могат да се ядат. Какви по-опасни каши можете да си представите от тия, които се приготвят от месо? Те съдържат отрови, които постепенно разрушават човешкия организъм. Когато препоръчват растителната храна пред месната, целта е организмът да се запаси от отровите, които приема чрез месото, а не толкова да не страдат животните. И да не се колят, животните пак умират, пак стават банкет на по-низкостоящите от тях. Когато хората умират, били те учени, философи, царе, владици, все ще устроят банкет на милиони малки същества. Ще страдат ли хората тогава? Напротив, те трябва да се радват, че минават от завършен в незавършен процес.

Кои процеси са завършени и кои – незавършени? Еднообразието, повтарянето представлява завършен процес на нещата. За пример, какъв смисъл има в честото повтаряне на стиха „Бог е Любов“? Не е достатъчно човек да изговаря този стих, но той трябва да го живее. В изявяване на Любовта като незавършен процес е смисълът на живота. Всяка форма съдържа известна сила в себе си, която може да бъде механическа, т.е. завършена и разумна, т.е. незавършена. Когато силата завърши своето действие, тя механически се повтаря. Това механическо повтаряне създава еднообразие в природата. Ако не може и не знае как да се храни, човек ще дойде до положение да механизира и процеса на яденето. Щом го механизира, той е изгубил вече една от красивите страни на живота. Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления.

Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им. За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво. Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал. Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът.

Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек!“ Едва го похвалил и той отваря уста да пее. Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него. Дървото, на което петелът се е качил, представлява живота. Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне. Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния.

Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде? Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек. Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е. идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг. Той е човек на завършените процеси. Като го запитат какво иска, той казва: „Аз търся нещо определено, нещо завършено, което мога да видя, да пипна и да разбера“. Диамантът, за пример, е завършил процеса на своето развитие и се е скрил дълбоко в земята. Като го извадят оттам, хората го шлифоват и поставят на короната на някой цар, на някоя царица или на пръстените на млади моми и момци. Обикновено пръстен слагат на човек, когото назначават на служба или когато млади моми и момци се женят.

И тъй, материализмът представлява съвкупност на завършени, разумни действия от миналия живот на човечеството. Тези действия, именно, представляват пособия за работа, за насърчение на човека към незавършени процеси. Незавършените процеси са процеси на бъдещето. – „Как ще свършим с живота си?“ – Както свършвате с яденето, с ученето и т.н. Сядаш да ядеш и щом се нахраниш, казваш: „Свърших“. – Какво свърши? – Яденето. След 2–3 часа пак ще ядеш. У човека има един бирник, който излиза на всеки 3–4 часа и го заставя да плаща. Имаш, нямаш, на бирника ще платиш. Как си представяте бирника? – Той не е нищо друго, освен човек, който обира хората. Той не е ангел, но хората доброволно му се подчиняват. Гладът е бирник. Той е неизбежен процес в природата, който служи като закон за уравновесяване на силите в завършените процеси. Докато е на земята, човек всякога ще има страдания. Защо е създадена земята? На този въпрос всеки може да си отговори, че земята е създадена заради него. Какво представлява земята? – Каквото е главата на човека, такова нещо представлява и земята за него. В главата се крият всички богатства, с които човек може да разполага. Който навреме може да се ползва от тия богатства, той ще придобие Божиите благословения. За да извади богатствата от своя ум и да се ползва от тях, човек трябва да има връзка с Първата Причина на нещата, а оттам и със своите ближни. Хората са подбудителна причина. Те взаимно си влияят и един-друг се подтикват към работа. Тази е причината, която заставя хората да се кооперират, да образуват домове, общества. Българите казват: „С един камък къща не става“. Значи с една мисъл, с едно чувство, с едно действие работа не става. С един ум, с едно сърце, с една воля процесите не се завършват. Хиляди умове и сърца трябва да се съединят в едно, да действат задружно, в една посока, за да имат някакъв резултат. Дейността на всички хора трябва да бъде насочена към един център – към Бога. Той е извор на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислят живота.

Сега, за да извади богатствата на своя ум, човек се нуждае от светлина. Има ли светлина, той може да слезе и в най-голямата дълбочина на своята земя – на главата си, и да извади богатството, което е скрито в нея. Светлината е пособие, инструмент, с който човек слиза в дълбочината на своята глава и разкопава пластовете и да търси в нея злато и скъпоценни камъни. Златото е завършило своето развитие. То е съставено от два елемента, от две вещества, така тясно свързани, че го правят хомогенно. Всъщност златото не е хомогенно тяло, но съвременните химици и до днес още не са успели да го разложат. От гледището на окултната наука процесът, през който златото е минало, е завършен, разумен процес, в който са взели участие два живи елемента. Тази е причината, поради която златото не се окислява и минава за благороден метал. Във всички елементи, които се окисляват, процесите не са завършени.

Следователно, докато човек се окислява, докато се тревожи, процесите на неговия живот не са организирани, т.е. не са завършени. Човек може да има много незавършени процеси в себе си, но покрай тях трябва да има и някои завършени. Завършените процеси у човека представляват неговото верую и убеждение, както и неговите идеи. Човек без идея, без верую, без убеждение, без идеал, живее в незавършени процеси. Всички експлозии, които причиняват страдания и нещастия на хората, стават все в незавършените процеси. Ние трябва да поставим основата на своя живот върху завършените процеси, за да работим съзнателно и с незавършените.

Кои процеси са завършени и кои – незавършени? Радостта е завършен процес, а страданието – незавършен. Като се радва, човек събира плодовете на своята работа. Докато страда, той не знае какво му носи страданието. Щом изяде плода, човек трябва да посади семките в земята, за да очаква след години друг завършен процес. Който не сади, той не може да се радва. Завършените и незавършените процеси осмислят живота. Завършените процеси осмислят физическия живот, а незавършените – вътрешния, идейния, т.е. духовния живот. Ето защо, човек живее или със старата философия, с философията на временното, на преходното в живота, или с новата философия на идейното, на вечното. Мнозина отричат идейния живот, понеже бил живот на мечти, на илюзии. – Смисълът на живота се заключава, именно, в мечтите. Човек живее, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животът. Докато мечтае, човек има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела. Щом престанат мечтите, човек казва, че това няма смисъл, онова няма смисъл, и мисли само за смъртта. Той казва: „Няма за какво повече да се живее, освен за черната земя“. Започне ли да разсъждава така, този човек става вече материалист. Той иска да каже, че не може повече да бъде петел, не може да се занимава с незавършени процеси. Значи той иска да бъде лисица. Хората умират, за да разберат защо живеят. Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. Щом вземат богатството на човека, умът му започва да просветва. Тогава той разбира, че не е използвал богатството си, както трябва.

Като изучавате живота, ще видите, изобщо, че някои хора не са доволни от това, което имат. Богатство имат, не са доволни; знание имат, не са доволни; здраве имат, пак не са доволни. Слушате някой да казва: „Глава имам, но защо ми е тази глава? Главата ми не е на място“. – На място е главата ти, но трябва да работиш, да учиш. Преди няколко дни дойде при нас един религиозен човек от Рилския манастир и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия дом – Пентефри. Имал да върши някаква работа с него. Казвам му, че Пентефри е живял в далечното минало, преди 3–4,000 хиляди години. Защо не го е търсил навремето, тогава да свърши работата си, а го търси днес, когато не е на земята. Ако пък е дошъл на земята, той трябва да знае сегашното му име и така да го намери. Този човек се чуди защо хората не могат да го разберат. – Никой не може да го разбере, защото той живее в своето далечно минало, в завършените процеси. Благодарение на това, той минава за човек, на когото липсва нещо. За такъв човек казват, че дъската му е мръднала. Това не е за присмех. Всеки човек може да изпадне в такова състояние, да преживее нещо от своето минало, което да не съвпада с времето, в което днес живее. За да не изпада в такива състояния, човек трябва да работи. И тъй, размишлявайте върху незавършените и завършените процеси. Завършените процеси са свързани с незавършените. Незавършените процеси за хората са завършени за същества от по-висока еволюция. Затова е казано в Писанието, че възможните неща са за хората, а невъзможните – за Бога. „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: Дайте възможност на душата си да се свърже с Божия Дух, за да се осмислят незавършените процеси. Само тази връзка е в състояние да покаже на човека знанието на елипсата, като завършен процес, и на параболата – като незавършен. В живота елипсата представлява завършен процес. Когато снесе яйце, кокошката кудкудяка. Кудкудякането представлява радостта на кокошката. Тя се радва, че се е освободила от едно ограничително състояние, от едно мъчение. Докато снесе яйцето си, кокошката страда, мъчи се. Ако се остави да живее при естествени условия, тя може да снесе най-много 12 яйца на сезон. Щом снесе яйцата си, тя започва да мъти. Обаче откак човек е започнал да отглежда кокошката, той я е поставил при неестествени условия за нея, да снася повече яйца. Чрез своята разумност човек е подобрил външните условия на кокошката, вследствие на което може да снася повече от 100 яйца на сезон. Тя възнаграждава труда и грижите на господаря си, но себе си изтощава, като изразходва много енергия. При всяко снасяне на яйце животът на кокошката е изложен на смърт, както е изложен животът на раждащата жена. Затова Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е“.

Следователно от Божествено гледище раждането на дете и снасянето на яйце са един и същ процес. Колкото и да е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния човек. Който разбира законите на живата природа, той вижда във всички процеси и явления разумна, съзнателна връзка. Ето защо, чуете ли, че някоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мъчила се е и сега се радва, че се е освободила от мъчението си. Ще кажете, че Господ е създал кокошката, че Той знае всичко, има предвид нейните страдания. – Откъде знаете, че Бог всичко е предвидил? Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване. Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи. Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“. Значи лисицата поддържа една философия, а петелът – друга. Кой от двамата е по-прав?

И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека. Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“. Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи сирене в устата си, човек се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества. Щом ангелът отвори устата си, да заговори с човека, сиренето пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел!“ Ангелът поглежда отгоре и си казва: „Опитай се втори път да дойдеш при мене, да видиш как ще постъпя. Един път можеш да ме излъжеш, но втори път не се лъжа“. – Може ли човек да излъже ангел? В далечното минало Господ изпратил на земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учат и да помагат на по-слабите от тях. Като слезли на земята и видели красивите човешки дъщери, ангелите се влюбили в тях и забравили за какво са слезли на земята. Те се оженили за красивите дъщери на света и останали дълго време на земята. Бог изпратил други ангели, да видят какво правят другарите им на земята. Те слезли при другарите си и видели, че всички били женени вече. Върнали се при Бога и казали, че другарите им били женени, но се оплаквали от живота си. Господ казал: „Нека останат още на земята, да научат урока си добре“. Съвременните хора страдат, пъшкат, оплакват се от живота. Кой е този, който пъшка и страда у човека? – Това е онзи ангел, който преди хиляди години е слязъл на земята, оплел се е в материята и не може да се освободи. Днес той страда, пъшка, мъчи се, но не може да излезе от гъстата материя, с която се е свързал. Женитбата, това са ония мисли и желания у човека, които са го оплели, които са го свързали с гъстата материя. Тази е причината, поради която човек се лакоми да придобие големи богатства, сила и знания. Той иска всичко да придобие, да стане велик, силен човек, но в края на краищата нищо не придобива. Докато е на земята, човек иска да свърже двата края на параболата, да я огъне, но не успява. Гигантска сила се иска от човека, за да огъне двата края на параболата. Когато някой казва, че има идея, която иска да реализира, това подразбира стремежа на човека да огъне параболата. За физическия свят това е невъзможно. Наистина, като изучавате съвременните науки – естествените науки, математика, геометрия, навсякъде виждате завършени процеси. В завършените процеси действа механиката. Щом е така, завършените процеси не могат да бъдат идеални. Път ли се строи, къща ли се гради, все ще има някакъв недостатък. Завършените процеси, като механически, винаги се отличават с някакъв недостатък. Сега, като знаете това, благодарете, че половината от процесите на вашия живот са незавършени. Благодарете, че животът ви представлява отворен кръг, а не елипса. Благодарете, че имате зъби, с които дъвчете храната си. Благодарете, че имате очи, с които виждате изгряването на слънцето. Благодарете, че имате възможност да четете книги и да размишлявате по тях. Благодарете, че имате приятели, с които можете да се разговаряте. Благодарете за всичко, което ви е дадено и което можете да направите. Това са малки завършени процеси, които отварят пътя към незавършените. Като погледнете към небето, осеяно с множество звезди, казвате: „Какво ли се крие там?“ И като не можете да си отговорите, вие се отчайвате, мислите, че никога няма да проникнете в живота на небето. – Няма защо човек да се отчайва. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава звездите, да ги изучава, за да се свърже с тях като с живи, разумни същества. Така той ще разбере, че между звездите и него съществува известно отношение. Само така той ще разбере, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Щом се убеди в това, животът му се осмисля и придобива известна красота.

Защо страдат хората? – Защото се натъкват на незавършени процеси. Щастието се крие в незавършените процеси. Те подтикват човека към Великото, което ги прави гениални. Любовта е незавършен процес. Мъдростта е незавършен процес. Добродетелта е незавършен процес. Вярата, надеждата, знанието са незавършени процеси. Всички велики работи в живота се крият в незавършените процеси. Това е параболата в живота. Това е новото, това е идеализмът, това е Божественото начало у човека. Елипсата пък представлява материализма, в който действат механически, т.е. завършени процеси.

Мнозина запитват, има ли някаква наука в завършените и незавършените процеси. – Има наука, разбира се. Даже сама за себе си науката представлява незавършен процес. За пример, числата и действията с тях се отнасят към специфична област от науката, в която пак се срещат завършени и незавършени действия. Завършен процес е събирането на 2 и 2 и умножаването на 2 по 2. Значи 2+2=4; също така 2x2=4. Защо и при двете действия се получава едно и също число? Ако работите с числото 5, получавате съвършено други резултати: 5+5=10, 5x5=25. Какво представлява числото 5? – Човешките чувства. Ето защо, като съберем 5 и 5 и като умножим 5 по 5, виждаме какви възможности се крият в човешките чувства. Ако съберем 2+5, получаваме 7 – число, което представлява мъжки, творчески принцип в природата. Това действие показва, че жената е щастлива само когато мъжът е в нея. Не е ли мъжът в нея, тя е нещастна. Мъжът твори, а жената съгражда. Ако човек само яде, дъвче, а няма кой да гради, тялото ще се разруши. Мъжът дъвче, яде, а жената гради. Оттук виждаме, че двата принципа, мъжки и женски, винаги трябва да присъстват в човека. Казано е в Писанието: „Нито мъж без жена може, нито жена без мъж“. Като дъвче, мъжът слага храната в лявата страна на устата и оттам я предава на жената, тя да има грижа да съгради нещо от нея по правилата на Божията Мъдрост. Който не разбира смисъла на дъвкането на храната, от устата си той ще я изпрати в стомаха, но с недоволство. Той ще усети тежест в стомаха, главоболие и обезсмисляне на живота.

Защо обикновено човек е недоволен? – Защото не разбира живота и иска да свърши всичките си работи изведнъж. Човек се радва само при незавършените процеси. Искаш ли да бъдеш доволен от живота, не събирай двата края на Любовта. Не събирай двата края на Истината. Не събирай двата края на Добродетелта, на Правдата, на знанието – на нищо не събирай двата края. С други думи казано: Нищо не говори на хората за своите добродетели, за своето знание! – Защо? – Защото те са незавършени процеси. Който казва, че има малко знания, той е умен човек. Който казва, че много знае, той е още на физическия свят като кокошка и знае само да кудкудяка, че яйце е снесъл. Какво знае музикантът, който едва е започнал да свири? За да го признаят за виден музикант, той трябва да владее класическата музика. Някой иска да бъде добродетелен. Добродетелта е класическа музика. Следователно, за да стане добродетелен, в широк смисъл на думата, човек трябва да е свирил няколко живота наред, да научи добре да свири класическото парче „Добродетел“. Да бъдеш добродетелен, това не е механически процес, но процес на продължително учене. Това не е еднократно действие, което може да осигури хляба на човека. Истински добродетелен човек е онзи, който може да събуди човешката душа. Да събудиш една човешка душа, това значи така да я нахраниш, че като излезе от твоя дом, да разбере защо живее, да познае Божественото в човека и за вечни времена да помни какво е придобил от този човек. Това значи добродетелен човек. Това значи човек на новата култура, на новата философия.

Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“.

Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията си. Те казват: „Каква полза от нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората от света“. – Има една разлика. Тя седи в следното: Религиозните хора от света се движат в завършените процеси, а вие се движите в незавършените. Смисълът на живота се заключава в незавършените процеси. Те са Божествени процеси. Който работи с незавършени процеси, той е влязъл в смисъла на живота и носи в себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за Мъдрост, за Любов, не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършените процеси обхващат цялата вечност. – „Какво ще стане с нас, след като влезем във вечността?“ – Не съединявайте двата края на нещата. Докато разсъждавате по човешки, с човешки ум, вие никога няма да разберете Божиите работи. Божиите работи се разбират с Божествен ум.

Сега, помнете следното: „Пътят, по който човек върви, представлява парабола“. – Защо страдам? – Защото се движиш по парабола. Параболата създава на човека толкова щастие, колкото и нещастие. Да бъдеш идеен човек, това значи да приемаш всички неща с радост, с усмивка на устата, защото съзнаваш, че пътят ти е такъв. Ти си търговец, но един ден изгубваш всичките си капитали. Ако си идеен човек, ще повикаш приятеля си, ще му разправиш какво е положението ти, но ще кажеш, че не съжаляваш, понеже пътят ти е такъв – движиш се по линиите на параболата. Ако разсъждава така, човек прилага Божествения ум в живота си. Този е пътят за разрешаване на противоречията. Те представляват незавършени процеси, в които се влива Божественият ток и дава права посока на живота.

И тъй, благодарете на Бога за всичко, което се случва в живота ви. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва с онези, които любят Бога, ще се превърне на добро“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 27 юни 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help