Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Задна стража

Т. м.

Размишление

Напишете на дъската думите „татко“, „баща“, „отец“ и мислете върху тях, да схванете вътрешния им смисъл, вътрешното им съдържание. Как мислите, едно и също ли е съдържанието на тези три думи? Ако зададете този въпрос на някой професор по филология, той ще започне да ги анализира и ще дойде до някакво заключение. Ако съдържанието и смисълът на тия думи са еднакви, нямаше защо да съществуват три различни думи за едно и също понятие. Веднъж щом съществуват, това показва, че между тях, като понятия, съществува и външно, и вътрешно различие. Както тоновете се различават помежду си по височина и по интензивност, така също се различават думите „татко“, „баща“ и „отец“. За да определите, коя от трите думи има най-голяма височина и интензивност, вие трябва да имате точна мярка, с която да си служите като с ключ.

Като мислите върху трите думи, вие ще се домогнете до нов начин на разсъждение. Като се спирате върху буквите, с които се пише всяка една от дадените думи, вие ще разберете тяхното съдържание и смисъл. За пример, думата „татко“ започва с буквата „Т“, която е знак на противоречие, на препятствие на физическия свят. Тази буква се проявява само в материалния, във физическия свят. Думата „баща“ започва с буквата „Б“. Някои пророци наричат Бога свой Баща. Като казват за себе си, че са говорили с Баща си, те имат предвид Бога. Буквата „Б“ представлява духовния свят. Тя е семе, посадено в земята, и дава първа издънка, първа проява на живота. Животът пък се изявява чрез духовния свят. Където има живот, там има дух, там е духовното. Думата „Отец“ започва с буквата „О“ – мярка на всички неща. Когато иска да създаде една вселена, Бог начертава един кръг, т.е. определя границите на тази вселена. Буквата „О“ съдържа възможностите, до които човешкото съзнание може да достигне. Значи от трите дадени думи първите две започват със съгласни букви, а третата – с гласна. От началните букви на тези думи се образува думата „тоб“, която означава същество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене с игла, а на английски означава „двама“. Значи двама души могат да направят нещо. Ето защо, за да ушие нещо, човек непременно трябва да има бод, игла, шило. Без шило, без игла и най-опитният шивач не може да ушие.

И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл. Всяка дума е съставена от букви, които се подчиняват на известни закони. Можете ли да кажете коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употребата на едни или други думи може да се каже кой човек къде живее – на физическия, в духовния или в Божествения свят. Когато някой човек употребява думата „татко“, това подразбира, че той е живял на физическия свят и е заминал вече за другия свят. Дали този човек е бил на земята цар, княз, министър, това не е важно. От онзи свят погледнат, той е подобен на всички хора, които са на еднаква степен на развитие. В духовния свят, а още повече в Божествения, никакви титли не съществуват. Там съществуват други имена, за които хората нямат никаква представа. Не само хората, но и ангелите не знаят какво съществува във висшите светове.

Мнозина се хвалят, че са говорили с Татко си, т.е. с Бога. – Щом са говорили с Бога, те са учени хора. Тогава нека кажат колко звезди има в нашата слънчева система. Те ще кажат, че не знаят. Ако отидете при някое малко овчарче и го запитате колко овце, говеда или коне има баща му, то ще ви отговори. Ако го питате колко братя и сестри има, и на този въпрос ще ви отговори. Как е възможно малкото овчарче да знае всичко, което го питат, а ти, големият човек, който си говорил с Бога, да не знаеш колко звезди има в нашата слънчева система, колко добри и лоши хора има на земята, колко ангели има на небето? Като се говори за добри и лоши хора, ние разбираме две противоположни движения: едното движение е надолу, а другото – нагоре. Стремежът на лошия човек е надолу, към земята, а на добрия – нагоре, към Бога. От това гледище ние не можем още да наречем добър човек онзи, който е направил някакво добро. Ако този, който прави добро, е добър човек, тогава и касапинът, който храни и угоява своите овце, ще излезе добър човек. Като храни говедата и овцете си, той се ръководи от мисълта да ги угои, че като ги заколи, да продаде месото им по-скъпо, повече да спечели от тях. Добрият човек се определя от правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напред и назад, наляво и надясно, но всякога е добър, понеже стремежът му винаги е насочен нагоре. Който се стреми към центъра на земята и се отдалечава от Бога, каквито добрини да прави, той не може да мине за добър човек, понеже користолюбието прониква в неговите стремежи.

Сега, като разсъждаваме върху доброто и злото, някои се обезсърчават и казват, че не са добри хора. Добрият и лошият човек се определят от посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човек не трябва да се безпокои, нито да се самокритикува. – „Ама не се движа бързо.“ – Върви и не спирай в пътя си. – „Грешки правя.“ – Изправяй грешките си и продължавай своя път. Когато видният музикант, художник или писател направи някаква грешка, той не се спира да се извинява, но изправя грешката си и продължава да върви напред. Всяка грешка може да се изправи. Какво струва на виртуоза да изправи грешката си? Ако тоновете на музиката не са правилни, причината за това може да бъде или в лъка, или в струните на цигулката, или в друга някоя нейна част. Обаче ако първият момен тоновете не са правилни, следващия момент могат да се изправят.

За да дойде до положение да изправи грешките си, човек трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право. Като разсъждава правилно, той ще има ясна представа за думите „татко“, „баща“ и „отец“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родил на земята. Думата „баща“ подразбира онзи, който те е родил в духовния свят. Апостол Павел казва на своите последователи: „Аз ви родих“. Той говори за духовно, а не за физическо раждане. Отец пък е Онзи, Който е дал възможност на човека да се прояви в света. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Следователно, що се отнася до Отца, с Него човек не може да се разговаря, но съставя едно цяло. Може ли човек да говори с ръката си? Може ли ръката да каже на човека, че няма нужда от него? Ръката не може да говори. Езикът говори за всички удове. Той се застъпва за тях. Той се наема да ги защитава пред върховния господар. Когато пострада нещо, ръката се отнася до мозъка. Мозъкът заповядва на езика да съобщи това нещо, където трябва. Езикът веднага съобщава на окръжаващата среда да се вземат нужните мерки. Не се минава много време и ръката получава помощ.

Какъв извод ще извлечете от говореното дотук? – Че всички имате желание да учите. Тази е причината, поради която често съжалявате, че от много години сте ученици, а почти нищо не сте научили. Някои от вас пък искат час по-скоро да свършат училището. Свършването е нещо обикновено. То представлява физически процес. Нещата се свършват само на физическия свят. В духовния свят нещата не се свършват. Там има вечно учение. Дали е във физическия или в духовния свят, човек трябва непрестанно да учи. Той ще се учи да пее, да свири. При това той ще учи, докато постепенно започне да изпълнява и най-мъчни парчета. Щом дойде до високия морален свят, човек често се натъква на противоречия. За пример, той се облече хубаво, с бели вълнени дрехи, но изведнъж му казват, че тези дрехи не са негови, не ги е изработил сам. Тези дрехи са изработени от вълната на овце, които сами са я приготвили. След тях други, по-съвършени същества, са ги изпрели, изтъкали, скроили, ушили, а на човека дали възможност само да се облече с тях и да ги рекламира по широкия свят. С каквото и да се облече, човек носи все чужди произведения.

Казвате, че човек трябва да се облича добре. Какво представляват дрехите за човека? Срещате по улицата човек, облечен с царски дрехи, с мантия, с корона на глава, но минавате, заминавате покрай него, без да му обръщате внимание. Този човек върви из улиците на някой голям американски град. Всички американци го поглеждат, усмихват се, без да се спират пред него. Те си казват: „Как и по какъв случай този европейски цар е дошъл в Америка?“ Отпред погледнат, той добре имитира някаква царска личност. Погледнете ли го откъм гърба, виждате, че целият му гръб е облепен с обявления, с реклами. Той казва: „Вместо да викам по улиците и да рекламирам разните стоки, по-добре да нося рекламите на гърба си, че който мине покрай мене, да чете“. Какво прави този човек? – Вечер се връща у дома си, но вече детрониран. Денем, като изгрее слънцето, той пак се коронясва: сутрин се коронясва, вечер се детронира. Добре е човек да рекламира нещо. – Какво? – Истината. Какво по-хубаво от това, ако всички стихове и глави на Истината бъдат написани върху човека? Който мине, все ще прочете нещо.

Понякога хората са от онези царски синове, които носят на гърба си напечатани различни реклами. Когото и да срещнете, на гърба му все има написано нещо: или че е православен, католик или евангелист, или че е свършил някаква наука – теология, биология, астрономия, филология и т.н. Какво става най-после? Един ден разумната природа дойде при човека, снеме мантията с надписите от гърба му, снеме короната му и той остава гол, с едно голо съзнание. Докато е на земята, човек облича и съблича дрехите си, пише и заличава рекламите по тях. Обаче влезе ли в духовния свят, облече ли една дреха, той никога не я сваля от гърба си. Там не е позволено да се пише нещо върху дрехата на човека. Когато художниците рисуват ангели, те ги рисуват с бели дрехи, със златни пояси, с широки ръкави, с крилца близо до раменете. Те считат ангелите за жители на Божествения свят. Когато рисуват Купидон, те поставят крилцата му отзад. Той ходи със своите стрели. Когото застреля, той непременно се влюбва в него.

Какъв е произходът на стрелата? Който се е влюбвал, той знае какво представлява стрелата на любовта. Стрелата на любовта представлява човешкия език. Любовта се изразява чрез човешкия език. Момъкът среща млада, красива мома и и казва: „Като тебе красива мома не съм виждал досега“. Щом чуе тези думи, момата се стресва и започва да се оглежда, да види къде е изразена нейната красота. Така изразена любовта, тя се счита за любов на физическия свят – първа степен на любовта. Ако момъкът каже на момата, че не е срещал по-добра мома от нея, това представлява любовта в духовния свят – втора степен на любовта. И най-после, когато момъкът каже на момата, че не е срещал по-умна мома от нея, това представлява третата степен на любовта – любовта в умствения свят. Когато момъкът каже на момата, че тя е ангел и не може да живее без нея, това представлява четвърта степен на любовта – любовта в ангелския свят. Така той се качва все по-нагоре, докато един ден постигне тази мома. Щом я постигне, той започва да слиза надолу, до точката, откъдето е започнал.

Когато изучавате Любовта, не се спирайте върху вашите лични възгледи, но ръководете се от вашите психологически прояви. Ние сме изследвали проявите на Любовта и в растенията, и в животните, и в хората и виждаме, че те са едни и същи навсякъде. За пример, когато обичате един човек, или кое и да е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със себе си. Този закон е еднакъв и за хората, и за животните, и за растенията. При това положение, когато човек обича човека, той се намира пред две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го повдига до себе си. В първия случай той страда, а във втория случай и двамата се радват. Човек може да изпита същите страдания и радости и без да е влюбен в някакъв външен обект. За пример, когато човек се е надценил, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбил в себе си и се е повдигнал на по-висок уровен, отколкото е в действителност. След години, когато види, че не е направил това, което е очаквал, той губи вяра в себе си, отчайва се и се разлюбва. Значи, както човек се влюбва в себе си, така може и да се разлюби. Какво трябва да прави тогава? – Той трябва да възстанови любовта към себе си; той трябва да възстанови вярата в Божественото начало в себе си. Като следва Божествените закони, той трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, може да се реализира. Като работи, като учи, същевременно той трябва да се ползва и от опитностите на своите ближни. Всеки човек представлява специална форма, в която е складирано известно богатство, което е в полза както за самия него, така и за окръжаващите. Колкото проста да е дадена форма, било човешка или животинска, или на някое растение, човек може да се ползва от нея. Разумният човек се учи от всичко, което е вътре и вън от него.

Човек трябва да гледа на всяка форма, на всяко живо същество като на същество, в което Божественото живее. Щом гледа така, той ще има правилни отношения към тях. Какви са отношенията на сина към бащата? Какви са отношенията на момъка към момата? Когато момъкът срещне една красива мома, какво и говори? Той и говори за красотата като израз на Истината. Ако отидете при един цар, с какви думи ще се обърнете към него? Когато болният отива при някой лекар, какво му говори? Когато бедният отива при някой богат, какво иска от него? Когато детето види майка си, какво и казва? При всички тия случаи човек знае как да започне разговора си и какво да каже. Яви ли се пред Бога, той не знае какво да говори. – Защо? – Смирение се иска от човека. Казано е в Писанието: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“. Щом отидете при Господа, няма да Му разправяте какви страдания и мъчнотии имате, нито какви добрини сте направили. Той знае всичко. Той знае целия ви живот с всички подробности. Едно само не знае: искате ли да учите, или не. Ако искате да учите, ще Му кажете с всичкото си смирение, че се радвате на Божия свят и желаете да разберете смисъла на всичко, което ви обикаля. Ще признаете своето невежество и ще пожелаете Бог да ви даде светлина да учите, да виждате и разбирате нещата. Това не става изведнъж, но постепенно. Бог ще погледне към вас и ще разбере искрени ли сте, или не. Ако погледът ви е устремен надолу, Той ще ви остави дълго време на земята. Ако погледът ви е устремен нагоре, Той ще разбере, че имате искрено желание да изучавате Неговите пътища. Както и да ви погледне, не се страхувайте от Него. Чакайте с търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добрите условия, най-големите блага.

Обаче докато дойде това време, вие трябва да бъдете готови да минете пълно разтърсване. Това значи да се намери човек в положение, като че светът се е свършил. След това ще дойде великото посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. Това значи придобиване на Любовта, която сваля оковите на неговия ум и на неговото сърце. Освободи ли се човек от оковите, които са го ограничавали, той се вижда вече обиколен от своите братя и сестри, които са му помагали. Това е действителност, а не сън. За онзи, който живее едновременно и в този, и в онзи свят, това е действителност. За онзи, който живее само на физическия свят, това е сън. Има ли нещо вярно в сънищата? Някой сънува, че е богат. Като се събуди, вижда, че е беден. Друг пък сънува, че е учен. Като се събуди, пак остава невежа, какъвто е бил и по-рано. Друг пък е болен, но сънува, че е оздравял. Като се събуди, усеща, че е по-добре, постепенно върви към оздравяване.

Идеите, върху които сега ви говоря, не са в противоречие с вашите знания. Когато професорът обяснява на студентите въпросите от висшата математика, те не влизат в противоречие със знанията, които са придобили в отделенията. Това, което ученикът е научил по смятане в отделенията – събиране, изваждане, умножение, деление, влиза и във висшата математика. Опитностите, които човек е минал в живота си, непрестанно функционират в целокупния живот. Следователно състоянията, през които човек е минал в живота си – детство, юношество и зряла възраст, непрестанно се повтарят през всичкото време, докато той е на земята. Той може да е стар, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастен. Като остарее, човек иска да се върне в младостта си, да стане отново млад. Физически той не може да стане млад, но по състояние, по вътрешно разположение може да бъде млад. Иска ли и физически да стане млад, той непременно трябва да мине през смъртта. И наистина, старият предпочита да умре и отново да стане млад, отколкото да живее и все повече да остарява.

Сега, като казвам, че старият трябва да умре, за да стане млад, това не се отнася до идеите. За да се възприемат от умовете на хората, идеите не трябва да остаряват. Под думата „идея“ ние разбираме само онова, което никога не остарява. При сегашните разбирания на хората стар човек е онзи, който е отживял времето си, който не мисли отново да става млад. Да се върнем пак към думите „татко“, „баща“ и „отец“. Светският човек има татко, духовният – баща, а Божественият – Отец. Това са три принципа, върху които почиват отношенията в човешкия живот. Значи, който живее на физическия свят, той има татко и майка; който живее в духовния свят, той има баща; който живее в Божествения свят, той има велик Отец, създател на всичко в света. Този човек е дал ход на Божественото в себе си. Той се е предал на служене на Бога – най-високото състояние, до което човек може да достигне.

Мнозина искат да прескочат различните стадии на живота, да прескочат грижите на земния живот и да влязат направо в духовния – при ангелите. Това е толкова възможно, колкото е възможно за детето от първи клас да отиде между студенти и да изучава тяхната наука. Колкото и да е способно и развито, това дете не може да следва науката, която се преподава в университета. За да изучава университетската наука, това дете трябва да има диплом за завършен гимназиален курс, да има знанията на студентите. Следователно има стъпала в живота, през които всеки човек трябва да мине. Много от окултните ученици са пропадали в знанията, в разбиранията си и затова трябва да учат, да издържат своите изпити. Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. – Това е общо твърдение. Всякога не е така. Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша. Не е достатъчно само човек да се моли, за да го слуша Господ. Да се говори така, това значи да се качи човек на пиедестал и оттам да гледа на нещата. – Не, човек трябва да слезе от своето високо положение и като дете да се моли на Бога. Защо човек трябва да се моли на Бога и защо Бог трябва да го слуша? – Кога човек не трябва да се моли? – Когато направи някаква грешка, човек не трябва да се моли. Тогава той трябва да се заеме с изправяне на грешката си. Щом изправи грешката си, той трябва да се моли, да му изпрати Бог повече светлина, да не повтаря същата грешка. Ще изправиш грешката си, за да не се изложиш пред Висшия свят и пред хората. – „Ще ме слуша ли Господ?“ – Ще те слуша само ако се оставиш напълно в Неговите ръце.

Коя е причината, че Бог някога само слуша човека и отговаря на молитвата му? Представете си, че един човек се дави в една дълбока река. Ти минаваш покрай реката, виждаш даващия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми да спася давещия се!“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасиш. Ти влизаш в реката, хващаш давещия се и го изваждаш от водата. След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша“. – Да, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше. Като не знаеш причината, защо си получил отговор на молитвата, невидимият свят казва, че ти си придаваш голяма тежест. Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия се, и на тебе ще помагам“. – „Ама освен мене нямаше друг, който да изпълни тази работа.“ – Който е готов да изпълни волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря.

Представете си, че една Божествена мисъл минава през ума ви. Какво трябва да направите с нея? Ще и дадете възможност да се реализира. Щом я реализирате, Бог ще ви слуша, ще отговаря на молитвите ви. Не я ли реализирате, Той няма да ви слуша. Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви няма да бъде приета. – Защо? – Защото невидимият свят знае, че ако вашите лични желания се задоволят, възвишените мисли и желания, които Бог е вложил у вас, ще останат на заден план. Възвишените мисли и желания на човека се задоволяват по-скоро, отколкото личните. Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема и най-после, защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.

Сегашните хора търсят щастието. – Защо? – Защото щастието подразбира цъфтене. Всеки иска да цъфне, да завърже плод и плодът да узрее. Плодовете на живота зреят под влияние на лъчите на Любовта, която носи живот, радост и веселие. Всички хора искат да бъдат обичани. – Защо? – За да получат нещо от плодовете, които зреят при Любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Ние знаем, че Любовта носи живота. Изобщо, Любовта включва в себе си истина, свобода, щастие, живот.

Следователно, когато човек разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов. Какво по-голямо щастие за човека от това да обича някого, без да го ограничава? Обичайте човека така, че той да се чувства свободен, щастлив, пълен с живот и потопен в простора на Истината. Човек може да бъде щастлив само когато е свободен. Вън от свободата никакво щастие не съществува. За да придобие щастието, човек трябва да мине през физическия свят, който неизбежно носи страдания. – „Не може ли без страдания?“ – И без страдания може, но живот без страдания е живот без опитности. В бъдеще, при други условия на живота, възможно е да няма страдания, но днес, при сегашните условия, при сегашното развитие на човека, страданията са метод, предвиден от самата природа.

Един американски студент отишъл при един виден професор по философия и му казал: „Господин професоре, искам да ми препоръчате един кратък, няколкомесечен курс по философия“. Професорът се замислил и му отговорил: „Млади приятелю, има курсове по философия, които продължават няколко години; има и шестмесечни курсове. В заключение на това, ето какво ще ти кажа: Когато Бог иска да създаде тиква, нужни Му са само шест месеца. Когато иска да създаде дъб, нужни Му са 100 години“. Философия, придобита за шест месеца, представлява тиква. Философия, придобита в продължение на няколко години, представлява солидна основа, върху която човек може да гради живота си. Живот без страдания е живот на тиквата. Живот със страдания е живот на стогодишния дъб. Като погледнете кората на този дъб, вие четете по нея изпитанията, през които той е минал. Бури, ветрове, стихии са напукали кората на дъба, но той мълчи, не се оплаква от страданията си. От големите страдания дъбът е придобил големи знания. Той знае козметика, разбира от бояджийство и затова всяка година боядисва листата си, прави ги зелени. Ако дъбът нищо не говори за страданията си, колко повече това може човек да направи. Добре е човек да има търпението и устойчивостта на дъба. Да прекара цели 100 години със заровена глава в земята, това говори за голямото търпение на дъба, за неговата голяма устойчивост.

Като говорим за великата Любов, мнозина се страхуват да не би тя да измести човешката любов. – Не, при идване на великата Любов у човека човешката любов ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно да се проявява. Ето защо, когато Христос казва на учениците си, че който не се отрече от баща си и от майка си, не може да Го последва, Той има предвид отричането на човека от онзи ум, който търси охолен живот, от онова изопачено сърце, което всякога ще го спъва. Щом се отрече от своя изопачен ум и от своето изопачено сърце, човек ще влезе в пътя на великата Любов, която носи щастието. „Който се отрече от баща си и от майка си, от братята и от сестрите си, както и от своя живот, той ще приеме стократно в бъдещия вечен живот“. Бъдещето започва вече да се реализира.

Сега, някои ще кажат, че не се нуждаят от братя и сестри и лесно могат да се откажат от тях. – Това е стара философия. Според новата философия на живота отношенията на хората едни към други са такива, каквито са отношенията на Бога към тях. Значи, каквото е отношението на Бога към човека, такива трябва да бъдат и неговите отношения към хората. Това подразбира нов живот, нова култура. Как ще обичаш човека, ако не го погледнеш чрез очите на Бога? Бог носи в ума и в сърцето си всички души. Той иска да ги повдигне, да им даде знание, Мъдрост, да вложи в душите им свобода, Истина и живот, да ги направи щастливи. Той държи в ръцете си всички блага, които е предвидил за хората, и чака времето да ги даде. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила! Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Христос казва още: „Любете враговете си!“ Това са три закона, три степени, три прояви на Любовта, които се намират в известно отношение помежду си. Ако не люби Бога, човек не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си.

И тъй, човек първо трябва да люби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг. Тези отношения образуват кръг, в средата на който се намира Любовта. Тя дава храна на живота. Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своите издънки. Който се стреми към свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в душата си, за да разкъса връзките на старото. – Нали е казано, че кротките ще наследят земята? – Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият.

Един проповедник, известен между своите слушатели за добър и кротък човек, чул едного да говори лоши думи за Господа. Проповедникът се приближил до него, ударил му две плесници и го повалил на земята. – „Защо ме биеш?“ – „Да знаеш какво говориш! Бог те създаде, за да мислиш право и всякога да говориш Истината. В мое присъствие не позволявам да се говори лошо за Господа!“ Истината трябва да се говори! Не се ли говори Истината, всеки ще получи това, което му се пада. Дойде ли до Истината, не само човек може да ви удари две плесници, но сам Христос може да направи това.

Един млад момък често говорил лоши думи за Христос. Щом се събирал с другари, първата му работа била да се гаври с името на Христос. Една вечер сънувал, че бил на черква. По едно време той видял, че Христос излязъл от олтара, отправил се към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. На сутринта, като се събудил, спомнил съня си и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш?“ Той разправил съня на майка си и казал, че предчувства нещо лошо. Наистина, след две седмици този момък умрял.

Какво показва този случай? – Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател. Престъпи ли този закон, двете плесници ще дойдат. За да не дойдат плесниците, вие трябва да се пазите от злото. Не се борете със злото, но го избягвайте. Човек трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към свобода, към истина, към красота, към щастие. Всичко може да критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал. По това трябва да се отличавате като ученици. И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината, както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му. Ученикът има свойствата на диаманта – свети. На неговата топлина и хляб може да се пече. Каквито са свойствата на диаманта, такива са и на ученика. Заради тези негови качества разумните същества го носят на ръцете си, както хората носят пръстени с диамантени камъни. Обаче истинският ученик се крие дълбоко някъде, както диамантите се крият в земята. Има диаманти, заровени на 200 километра дълбоко в земята. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос. Ако е научен факт, един ден той ще бъде проверен. Важно е да знаете, че ученикът съдържа в себе си свойствата на диаманта. Има ученици, които са излезли вече на повърхността на земята, а други са още в земята, на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означават принципът на живота – работа.

Ето защо, за да излезете от дълбочината на земята, в която сте заровени, от вас се иска работа. Това, което всеки човек е заровил в дълбочината на своята земя, представлява неговата душа. Човешката душа, това е диамант, заровен в земята на дълбочина 200 километра.

И тъй, научете се да мислите по нов начин. Новият начин на мислене започва с отричане на аксиомата, че 2+2=4. Като механическо твърдение, 2+2=4, обаче по новия начин на мислене 2+2 не е 4. Числото две представлява женски принцип, а числото четири – мъжки принцип. Значи две жени, събрани на едно място, не образуват един мъж. Като механически процес, 2 и 2 дава 4, но като психически процес, 2 и 2 не е 4. Когато двойката се завърти 4 пъти около себе си във възходяща степен, ще се получи 4, т.е. мъжкият, разумният принцип ще се прояви. Числото четири е закон на еволюция. Следователно, за да се докаже, че 2+2=4, нужни са ред изчисления. Защото невъзможно е две жени да образуват един мъж. Когато се казва, че Бог извади едно ребро от Адам и създаде жената, това подразбира нещо метафизическо.

Създаването на жената е философски въпрос, за разбирането на който се искат знания. Когато видя Ева, Адам каза: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Апостол Павел казва, че жената трябва да се подчинява на мъжа, защото е произлязла от него. – Не, жената не е произлязла от мъжа. Това е неразбиране на живота. Всички форми, създадени от Бога, съставят едно цяло. За да дойде до най-високата форма на развитие, човешката душа трябва да мине през всички форми. Във всяка форма тя седи известно време, докато научи нещо. Щом научи необходимото, тя напуска тази форма и влиза в друга, по развитие по-висока от първата. Достатъчно е човек да погледне на този въпрос от положението, на което се намира днес, за да види през какъв красив път е минал. После, като погледне какъв път му предстои да минава, с какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота.

Следователно човек знае нещата дотолкова, доколкото е минал през тях и ги е опитал. Що се отнася до онова, което е над него и което му предстои да мине, той нищо не знае.

Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човек, а не до сегашния. Много време е нужно на сегашния човек, за да придобие образ и подобие Божие. За него това е далечно постижение. Казано е още в Писанието: „Възлюбил е Бог Истината у човека“. Възлюбете и вие Истината, за да бъдете свободни. Истината ще ви направи смели и решителни, да работите за придобиване на свободата си, за да се справите, от една страна с вътрешните мъчнотии в себе си, а от друга – с външните мъчнотии. Придобиете ли Истината в себе си, и щастието ще дойде, т.е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете. Това показва, че Истината и свободата трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража. По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и свободата, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража. Не ги ли възлюбиш, аз нямам доверие в тебе и не мога да те следвам“.

Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на свободата. Достатъчно е един път да ви погледне този дух, за да трепти душата ви през цялата вечност. Да бъде човек щастлив, това значи Бог да го е погледнал, да му се е усмихнал. Кратки са тия моменти, но ехото им се отразява във вечността. Млад или стар, всеки човек е минал през тази опитност. Пулсът на неговата душа, която трепти през цялата вечност, говори за този момент.

Велик момент е придобиване на щастието. За ученика този момент е една от задачите на неговия живот. Не е ученик и не може да бъде ученик онзи, когото щастието не следва, за когото щастието не е задна стража. Не е ученик и не може да бъде ученик онзи, който не държи в душата си идеята за постигане на щастието. Да бъде човек щастлив, защото Бог го е погледнал и му се усмихнал, това осмисля неговия живот.

Да придобие щастието като задна стража в живота си, това е задача на всеки човек.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 20 юни 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help