Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Тънкият конец и дебелото въже

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Размишление

Тема за следния път: „Отличителните черти на ученика“.

Представете си, че някой човек влиза в света на светлината, но нищо не вижда. Защо? – Сляп е, зрението му липсва. Останалите сетива са добре развити в него, но зрение няма. С него заедно влиза друг човек, на когото всичките сетива са добре развити. Ще познаете ли кой от двамата е сляп? Ако този свят има форма на билярдна топка, не можете да познаете кой е сляп и кой – не. И двамата ще се хлъзгат безпрепятствено. Как ще познаете кой от двамата не вижда? – Като поставите на пътя им едно физическо препятствие. Колкото и да е малко препятствието, онзи, който не вижда, веднага ще се спъне, ще забави движението си; който вижда, ще прескочи препятствието и свободно ще се движи. Следователно всяка спънка в живота ви показва, че очите ви са затворени. Докато не се натъквал на препятствия, слепият си мислил, че всичко ще му върви наред. Той мисли, че е като всички хора. Наистина, и той е човек, но му липсва нещо – зрение няма. Тъй щото, не питайте защо се спъвате, но благодарете, че ви дават възможност да видите своя недостатък. Може би той е единственият ви недостатък, но трябва да го видите, да не живеете със заблуждението, че сте съвършен. На всички хора липсва нещо; всички хора имат някакъв недостатък, който носят от далечното минало. Недъзите на хората показват, че в известно отношение те са слепи. Запример, някой се съмнява в хората, в Бога. Щом се усъмни, иде безверието. Съмнението е препятствие в неговия живот. Ако не може да прескочи препятствието, което разумните същества са поставили на пътя му, той се обезверява. Първите човеци, създадени от Бога, били безгрешни. Те живеели в света на светлината без никакви препятствия. Обаче още при първото препятствие те се спънали. Тогава видели своята голота, своя морален недъг. Докато се движели на билярдната топка, и двамата били с отворени очи; щом поставили на пътя им дървото за познаване на доброто и на злото, и двамата се спънали и разбрали, че нямат зрение, не виждат ясно.

Често хората се запитват защо не могат да се обичат. Много просто – недъзите не им позволяват. Най-малкият недостатък е в състояние да лиши човека от едно велико благо. Един млад, беден момък се оженил за една княжеска дъщеря. Те се обичали и си живели добре. Младоженикът имал голяма слабост към чесъна, но възлюбената му органически не могла да го понася. Обикновено той ял чесън скришом от нея. Случило се, един ден тя го помирисала и толкова се ужасила от миризмата на чесъна, че изпаднала в изстъпление: започнала да го бие, ругае и го изпъдила вън от къщата си. И така, за една своя слабост младият човек се лишил от едно велико благо – от своята възлюбена.

Да се върнем към въпроса за отличителните качества на ученика. Най-важното качество на ученика е стремежът му да учи, да придобива знания, да открива тайните на природата, за да може, като Архимеда, да извика: „Еврика!“ За кои хора Архимед извика „еврика“: за сегашните, или за хората на миналото? Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници. Те се раждат по-рано, отколкото трябва. В това отношение те са предшественици, представители на бъдещата епоха. Някои се раждат 100, 200 години по-рано, а някои – 1000, даже 2000 години. Те първи се качват на върха на планината, дето слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота.

Кое е отличителното качество на красотата и кое – на грозотата? Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения. Значи красивият човек предизвиква съкращаване на мускулите, а грозният – удължаване. Какво ще кажете за музиканта, който свири само с цели ноти? Колкото и да е добър музикант, нищо хубаво не може да изсвири. Изкуството на свиренето се заключава в съкращаването и удължаването на времето. За да се произведе музикален тон, непременно трябва да срещнете някакво препятствие. Ако удряте с камертон в празно пространство, никакъв звук не може да се произведе. Като знаете това, благодарете за препятствията в живота си, чрез които можете да произвеждате музикални тонове. Препятствията биват физически, духовни и препятствия от причинния свят. От който свят и да идат, те са временни. Щом се постигне известен резултат, те се вдигат. Това показва, че препятствията се поставят от разумни същества, които следят за действието, което произвеждат те.

Едно от качествата на ученика е изразено в желанието му по-скоро да завърши учението си. Той трябва да знае, че учението няма край. Ще свърши едно училище, ще влезе в друго; ще издържи едни изпити, ще дойдат други. Каквото и да правите, ще знаете, че има неразрешими въпроси. Запример, как ще разрешите въпроса за глада? Никое същество, на земята или на друг някой свят, колкото и да е учено, не може да разреши този въпрос. Въпросът за глада е неразрешим. Като знаял това, един стар, опитен адвокат, приложил разбиранията си на практика. Той водел едно дело цели 40 години и с него изхранил семейството си. В деня на сватбата на дъщеря си бащата предал това дело в ръцете на зета си, да му послужи като зестра. Младият адвокат, зетът, проучил делото и в 2 години го разрешил. Дядото му казал: „Синко, гладен ще ходиш. Аз цял живот прехранвах себе си и семейството си с това дело, а ти го разреши за 2 години. Щом разрешаваш въпросите толкова бързо, ти не можеш да бъдеш адвокат, ще вземеш друга служба“.

Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към учителите си, към другарите си и към себе си. Без това чувство никой не може да бъде ученик. После иде вече стремежът към учене. От ученика се изисква първо любов и почит, а после стремеж към знание. Любовта ражда любов към знанието. Почитта към учителя подразбира любов и почит към източника, отдето излиза знанието; почитта към себе си подразбира любов и почит към резервоара, в който се влива знанието; почитта към ближния подразбира умение на ученика да използва външните условия за прилагане на знанието. Може ли растението да се развива без почва? Може ли да расте, ако не е пуснало корени надолу и стъбло и клончета нагоре? Може ли да расте, ако няма светлина, топлина и влага?

Сега ще ви дам две важни правила в живота: Никога не късайте тънкия конец. Никога не късайте и дебелото въже. Що се отнася до останалите конци и въжета, между най-тънкия конец и най-дебелото въже, можете да ги късате свободно. Който не разбира тези правила, сам си причинява пакости и нещастия. Който се осмели да скъса най-тънкия конец, той ще скъса и най-дебелото въже. Това не е геройство. Истински герой е онзи, който не къса нито тънкия конец, нито дебелото въже. Задача: Всеки от вас да изреже един картон с елипсоидна форма, с дължина 20 сантиметра и широчина 15 сантиметра. На картона ще напишете с едър, красив почерк двете правила: „Не късай най-тънкия конец! Не късай най-дебелото въже“. След това ще окачите картона на източната стена на стаята си и ще го четете поне по 3 пъти на ден. Картонът ще остане в стаята ви 20 дена, докато трае задачата. След това можете да го свалите. Прилагайте правилата първо към себе си, после и към окръжаващите. Видите ли, че двама души се карат, минете край тях и кажете: „Не късайте най-тънкия конец! Не късайте най-дебелото въже!“

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 8 юни 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help