Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Разумни отношения

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Размишление

Често се казва, че между две същества има разумни отношения, разумни връзки. Какво разбирате под думите „връзка между две същества“? Връзка съществува само между двама души, които имат нещо общо помежду си. Щом нямат нещо общо, те не могат да бъдат свързани. Всяка дума, всеки израз трябва да бъде строго определен, да се знае значението му, за да не се създават противоречия и заблуждения. Който не разбира дълбокия смисъл на думата „връзка“, той ще я приеме само във физическо отношение и ще изпадне в заблуждение. Също така човек може да се заблуди, ако се спре само върху физическото значение на думите „служене на Бога“. Всяка дума, всеки израз е на мястото си, когато се разбере неговото външно и вътрешно значение. За пример, думата милосърдие не подразбира само да нахраните един човек. Тази дума има и вътрешно значение.

Казвате, за пример, че вършите волята Божия. Как вършите волята Божия: като дете, или като възрастен син? Докато е малко, детето върши волята на баща си, но от страх от тоягата. Щом порасне, щом стане голям син, той престава да върши волята на баща си, защото тоягата вече не се прилага към него. Значи докато е малко, детето върши волята на тоягата, а не волята на баща си. Щом порасне, щом стане голям син, той не се страхува от тоягата и престава да върши нейната воля. Ако е разумен и обича баща си, синът сега, именно, може да върши неговата воля. Щом върши волята на баща си, едновременно с това той върши и волята на Бога. Неразумният син постъпва точно обратно: докато е дете, от страх от тоягата върши волята на баща си. Като порасне, престава да се страхува от тояга, а с това заедно се отказва да върши волята на баща си. Той започва да философства, да търси причината защо е нужно човек да върши волята на баща си. Щом не изпълнява волята на баща си, той не може да изпълнява и волята Божия. Колкото и да е умен човек, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и от този момент работите му тръгват назад. За да се развива правилно, човек трябва да се подчини на вътрешния закон на Битието – служене на Първата Причина. И тъй, всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, които не са изпълнили и не изпълняват великия закон на Битието в миналото, както и сега, са изчезнали и изчезват.

Същото се отнася и до окултните школи, както в миналото, така и сега. Днес срещаме много от техните ученици съвършено окаяни, разнебитени и осакатени. Някои от тях са били учени, държавници, високи духовни лица, но днес нищо не е останало от тяхната наука и култура. Тези хора са се ползвали с власт, с уважение, но днес всякаква власт е изчезнала. Властта е преходно нещо. Днес си на власт, утре ще я изгубиш; днес имаш пари, всички те почитат и уважават, но щом изгубиш парите си, с тях заедно губиш и уважението. Докато човек крепи щастието си върху физически неща, той всякога ще бъде нещастен. Щастието идва от вечни, от постоянни неща. Ето защо, докато изпълнява волята Божия, човек запазва и властта, и уважението си, и доверието на хората. Престане ли да изпълнява волята Божия, с това заедно той губи и положението, и здравето си, както и условията за своето развитие.

Докато е на земята, човек трябва да използва физическите условия, за да се развива правилно. В това отношение физическият свят представлява голямо благо, голяма ценност, която разумните същества са създали. Не само земята, но цялата вселена, заедно със слънчевите системи в нея, са били задача за разумните, за възвишените същества. Казва се, че Бог е създал света. Това подразбира, че възвишените същества под ръководството на Бога са създали целия видим свят. Те и до днес продължават да работят, да преустройват вселената. Тъй, както днес виждате света, вие познавате само външната му страна, с неговите външни богатства. Всяка планета, обаче, крие в себе си големи вътрешни богатства, които някога ще бъдат на разположение на хората, на всички живи същества изобщо. Като знаят това, някои същества от невидимия свят обсаждат земята отвън, за да я превземат. Голяма война се води за превземането на слънчевата система. Някога, в далечното минало, земята е била пак обсаждана, вследствие на което е изкривила оста си на 23 градуса. Днес става бавно изправяне на земната ос. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избягват катастрофи, които биха унищожили целия свят. Вие не можете да си представите какво би станало с Европа, ако ледовете на северния полюс биха се стопили изведнъж. Цялата европейска култура би била пометена. Кои са причините за изправяне на земната ос, учените не знаят още. Отсега нататък те ще създават теории за отклоняването и изправянето на земната ос.

Сега, каквото и да се говори на съвременните хора, много неща ще останат неразбрани за тях. И като не разбират, казват, че тези неща не са научни. Прави са хората. Това, което те наричат наука, представлява нещо подобно на залъгалка за децата. Това още не е истинска наука. Ние не се занимаваме с тази наука. Буквата „Н“ в думата „наука“ означава закон на противоречие. Каква наука или какво изкуство има в шиене на дрехи? Ще нарежат целия плат и след това ще го зашиват. Какво изкуство има в правене на бъчви? Ще нарежат едно дърво на парчета, които после ще свързват с обръчи. Колко време издържа една бъчва? Щом се счупят обръчите, цялата бъчва се разпада. В живота, както и в природата, нещата са тясно свързани. Без връзки животът не може да се прояви. Като изучавате човешкото тяло, виждате, че и то е съставено от кости, свързани помежду си със сухожилия, с мускули. Щом тези връзки отслабнат, тялото, т.е. къщата на човека, постепенно се разрушава, докато един ден съвсем се разпадне. Това показва, че физическото тяло не е още съвършено устойчиво. То постепенно се организира, докато най-после човек съгради духовното си тяло, със съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Само с това тяло човек може да бъде абсолютно свободен.

Сега, като ученици, как ще отговорите на въпроса: Кое е най-важното нещо за човека на физическия свят? Много отговори могат да последват на този въпрос, но нито един от тях няма да отговаря напълно на истината. Докато е на земята, човек трябва да се приспособява към условията. Щом се намери пред светлина, колкото и да е силна, той трябва да се приспособи към нея, да я възприеме правилно. Какво виждаме в живота? Срещаме хора, които не могат да издържат на голяма светлина и я избягват. Други пък не могат да издържат на силен вятър. Те веднага се крият или обличат дебели дрехи срещу него – страхуват се да не изгубят топлината или влагата си и да изсъхнат. Добре е човек да се предпазва от голяма светлина, от силен вятър, от голям студ, но той трябва да знае как и кога да се пази. Каквото върши, човек трябва научно да го обоснове. Който иска да стане хитър, той трябва да носи лисича кожа около врата си, както правят някои жени. Не се ли нуждае от хитрост, той не трябва да носи лисича кожа. Който иска да бъде смел, той трябва да си купи меча кожа, върху която да стъпва. Изобщо, човек трябва да знае защо прави едно или друго нещо, защо носи една или друга дреха и ако не се нуждае от нея, да се откаже от употребата и. Той не трябва да бъде роб на модата, да не си пакости. Българинът, за пример, носи на главата си шапка от овча кожа по обичай, без да подозира, че с това се лишава от възможност да развива своята интелигентност. Който знае законите, той може да извлича енергията от всички неща и правилно да я използва. Мечата кожа предава енергия на човека, но той трябва да знае как да се ползва от нея. Когато човек се моли на Бога, не е добре да има в стаята си меча кожа и да стъпва върху нея, защото ще се разсее, не може да се моли добре. Когато се моли, добре е да стъпва на борови дъски. Борът създава добро разположение, подига човешката мисъл. Забелязано е, че камъните създават мистично настроение. Ето защо, ако иска да се настрои мистично, човек трябва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева. Тревата действа върху въображението. Тя прави човека поет. Камъни, които са покрити с мъх, действат мистично върху човека и го правят философ.

Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да изучавате новата философия, новата наука. В природата се крие и новата наука, и новата философия. Първо ще изучавате външната страна на природата – камъните, растенията, реките, горите, планините, и оттам постепенно ще навлезете във вътрешната страна на тази наука. Тя ще ви доведе до новото, което търсите. Външната страна на природата представлява забавления за хората, а вътрешната страна ги води към дълбок, съзнателен живот. И забавленията имат смисъл, но само когато между тях съществува тясна, органическа връзка. Не съществува ли тази връзка, те спъват човека в неговия път. Ето защо, спи ли, яде ли, облича ли се човек, всичко това има смисъл, докато е свързано едно с друго.

Сега, като говоря по този начин, мнозина ще дойдат до крайности в живота и ще започнат да се обличат в черни дрехи, да носят прости обувки, да избягват употреба на животинска кожа. – Не е въпрос да изпада човек в крайности. Ако е ученик, той трябва да разбира дълбокия смисъл на нещата, да има правилни схващания. Като се каже „ученик“, някои разбират само окултния ученик и отричат официалната наука. Те не са прави. В каквато форма и да се яви науката, тя не може и не трябва да се отрича. Науката е проява на Божествения Дух в живота. Сама по себе си науката е една, но разбиранията на хората са различни. Те делят науката на светска и на духовна. Всъщност, тя е неделима, както в понятието „орех“ черупката на ореха е неделима от ядката. Който разглежда само външната страна на науката, той я счита материална, светска. Който разглежда вътрешната страна на науката, той говори за духовна наука. Обаче истински духовният разглежда науката едновременно от две страни – външна и вътрешна. Всички учени се ръководят от Божия Дух. Той ги напътства, Той им показва как трябва да работят. Обаче, когато не Го слушат, хората изопачават своите възгледи за живота и прилагат науката там, където не е мястото и. По този начин те внасят деление в науката на светска и духовна, при което често първата прилагат за разрушаване на онова, което с векове са градили, а втората постепенно отричат. Те отричат тази свещена наука, която ги е направила учени.

Съществуват три категории учени: първата категория наричаме „учени на физическия свят“, които се занимават с външната, материална страна на науката. Втората категория са тъй наречените „учени в областта на светлината“, които познават законите на светлината и помагат на учените от физическия свят. Ако те не хвърлят светлина на учените на земята, последните биха останали обикновени работници. Благодарение на светлината, която получават отгоре, те могат да правят изследвания, да изобретяват различни неща. Една опасност има за тях, а именно – тяхната материалистична мисъл. Посредством нея те отклоняват науката от правия път на нейното приложение. Третата категория учени са тия, които живеят и работят в областта на „безсмъртието“. Техните знания се простират до съвършения живот, до живота, който функционира във всички планети. От тях зависи благоденствието на планетите. Те създават условия за развиване на една планета; те могат и да и отнемат тези условия. Те изпращат различни сили, различни течения към планетите, с което ги повдигат или понижават. Това са отвлечени въпроси, които умовете на съвременните хора не могат да възприемат. Те ще минат и заминат покрай тях, без да оставят някаква следа. Тези мисли ще останат в ума им толкова, колкото в ума на страхливия остава идеята за Любовта. Един млад, но страхлив момък, се разхождал в една гора със своята възлюбена и говорил за любовта си към нея. Той и казвал, че е готов за нея и живота си да пожертва. В този момент една мечка излязла насреща им. Момъкът веднага се качил на едно дърво, а оставил своята възлюбена на произвола на съдбата.

Човек трябва да се изучава, да знае докъде е достигнал в развитието си и като говори, предварително да знае какво може да направи. Какво представляват някои хора? – Те са хора на настроението. Където ги духне вятърът, там отиват. Срещате един човек, който се оплаква, че Бог го е изоставил, че хората не го обичат. – Защо? – Защото му се случило някакво малко нещастие. Срещате друг, който се оплаква, че няма разположение, не може да учи, не може да работи. – За да работи, човек не трябва да се ръководи от своето разположение. Вземете пример от войника, който отива на бойното поле. Командирът му е дал заповед да изпълни една задача и той непременно трябва да я реши. Че вятър духал вън, че дъжд валял, че голям студ имало, той върви напред към целта, пред нищо не спира. Той не може да се подава на настроения, нито на разположения. Войникът ще каже, че се намира пред големи противоречия. Противоречия съществуват само в неговото съзнание, но нито във външния, обективен свят, нито в самата природа.

Скърбите и радостите на хората не почиват на абсолютна реалност. Че някой изгубил или спечелил някаква сума, това не се отнася до абсолютния свят. Пък и за самия човек те не представляват някаква реалност. Някой е вложил 20,000 лева в една банка. След няколко дни той чува, че тази банка фалирала. Той започва да пъшка, да страда за вложените пари. На другия ден чете във вестниците, че банката не е фалирала, но спечелила грамадни суми. Той свиква приятелите си на угощение, радва се, че е спечелил. Къде е реалността – в неговата скръб, или в неговата радост? Реални неща са ония, които човек е донесъл със себе си и които ще отнесе със себе си. Щом човек чуе, че банката, в която е вложил парите си, е пропаднала, той трябва да каже: „Господи, дойдох с две празни ръце на земята. В тях са вложени сили, на които разчитам. Благодаря, че ръцете ми не пропаднаха. Банките могат да пропадат и отново да се съвземат, но ръцете ми да не пропадат“. Рече ли човек да се подава на промените, които стават в живота, той навлиза в закона на приливите и отливите. Няма защо човек да се плаши, че някоя банка пропаднала. Все трябва някога една или друга банка да пропадне. Това е в реда на нещата.

Един познат ми разправяше впечатленията и преживяванията си от земетресението в Пловдив. Голяма била изненадата на целия град от това земетресение. Всички мечти, всички ламтежи на хората се разрушили. Като започнали къщите да се люлеят, да скърцат, да се събарят тук-таме, а земята отдолу бучи, реве, движи се, умът им се взимал. Всеки се оглеждал безпомощно, мислел, че светът се свършва. В един момент човек е готов да се откаже от всичко земно, от всички свои желания, само животът си да запази. „Така – казва той – разбрах цената на живота. Така разбрах кое е истинското богатство. Много нещо научих, много нещо придобих от това земетресение. Мина земетресението, светът не се свърши, но това, което разбрах и научих, никога няма да забравя.“ Наистина, светът не се свърши, но много криви идеи, много заблуждения на хората се свършиха, умряха. За сметка на тях хората започнаха да се стремят към нещо по-възвишено, към нещо трайно.

И тъй, всички хора по лицето на земята трябва да бъдат готови, да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е. великият Божи закон. Животът на земята е изложен на големи промени. Не разбирайте нещата буквално. Не говоря само за земетресения. Аз имам предвид изключителните времена, в които живеем. Ние сме в епоха на големи изненади. Ние живеем в един непостоянен, изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идват. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете. Професорите на светлината искат да наместят умовете на хората, да смекчат сърцата им и да моделират тяхната воля. Тази е една от великите задачи, която трябва да се реализира. Земята трябва да се пречисти. Пречистването и ще стане с огън. Идва огънят в света. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат, те ще сложат начало на новата култура.

Сега, вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете, да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огън е започнал вече. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен огънят, който идва да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го силен да носи. Някои страдания са действителни, а някои – фиктивни. Каквито и да са страданията на човека, той трябва да издържа. Някой страда, че не е свършил университет. Той може да не е свършил държавен университет, но е свършил житейският. Ако човек е живял на земята 100–120 години, той е свършил не един факултет, но минал е през всички факултети на университета. Не е важно къде и какво е следвал; важно е какво е научил. Ако знанието може да отклони човека от главната цел на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена. Да придобива някой знания, това е човешко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато човек може разумно да се ползва от него.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас са станали много самостоятелни. Добре е човек да бъде самостоятелен, свободен, но затова са нужни известни условия. Свободата се обуславя от известни правила, от известни изисквания. Ученикът е свободен пред учителя си само когато учи добре. Само добрият, светият човек е свободен от обществено мнение. Който иска да остане незасегнат от общественото мнение, той трябва да води добър и свет живот. Какво правят съвременните хора? – Те живеят лек, разпуснат живот и като се намерят в някое общество, започват да си дават мнението за този, за онзи, за разни научни въпроси – минават за учени хора. Какво мнение може да даде някой човек за светлината, за влиянието и върху живите същества? Веднъж дошли на земята, всички живи същества трябва да растат и да се развиват. Същото може да се каже и за човешката душа. Човек трябва да расте и да се развива. Растенето е физически процес, развиването – духовен, а облагородяването – Божествен. Тези три процеса трябва да се извършват едновременно и непреривно и то не само на физическия свят, но във всички светове. Това значи: Човек трябва да расте и да се развива едновременно и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Растенето и развиването са два необходими процеса в еволюцията на живота. Когато възвишените същества са създавали света, те са започнали от низшите същества и постепенно са отивали към висшите. Те са използвали материята на всички живи същества, за да създадат от нея висшите. За пример, те използвали една част от материята на рибите за създаване на птиците. Тези риби, именно, се превърнали в птици. После използвали част от материята на птиците за създаване на млекопитаещи. Част от тяхната материя пък използвали за създаване на човека. Работата на възвишените същества продължава и след човека. Те използват част от материята на хората за създаване на по-висок живот от човешкия. Който разбира този закон, той знае, че не е дошъл на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която един ден ще даде в услуга на висшите същества. Съзнателният, работливият човек само може да мине в по-висока фаза на развитие. Така е било с всички животни, по-долностоящи от човека. Само ония риби напуснали водата, които били готови да работят за благото на всички живи същества. Същото може да се каже и за птиците, и за млекопитаещите.

Следователно всички живи същества, които работят само за себе си, за своето благо, и до днес се намират в същото положение, в което отначало са били. Хора, които работят само за себе си, ще останат в положението, в което днес се намират. Ако работят съзнателно за Бога, те ще минат в света на учените, които си служат със светлината. – Защо някои ученици остават в същия клас? – Защото не учат. Който не учи, той ще повтаря класа. Задачата на ученика е да учи, да минава от положението на риба в това на птица; от положението на птица в положението на млекопитаещо; от млекопитаещо – в човек, и т.н. Всичко живо трябва да се движи, да върви напред. Не е лошо положението на рибата, на птицата, на млекопитаещото, на човека, но от всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове.

Нека у всички остане идеята да вървите напред. И тогава, като видите едно растение или животно, няма да поглеждате към него с презрение, но ще знаете, че и неговото положение е добро. – Кога? – Когато живее и за ближните си, а не само за себе си. Ако живее за себе си, от него нищо няма да излезе. Когато се казва за някого, че е дърво, това подразбира същество, което живее и работи само за себе си. В него няма никакъв стремеж към духовен живот, към служене на нещо по-високо от себе си. За такива дървета, именно, се употребяват брадви и секири. Те насила ще влязат в Царството Божие – чрез брадви и секири.

Сега, аз изнасям тази идея, за да ви послужи като импулс в живота. Каквото и да правите, вие трябва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумност, която работи в живота и в природата. Който иска да и се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаещо или на обикновен човек. Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери велик учител, той трябва да го слуша. Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят, какви видения, какви откровения са имали. Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие. Който има откровения, той не може да остане на земята. Апостолите Йоан и Павел са имали видения и откровения, но в това време са били на небето. Ще дойде някой да разправя, че имал откровение от Бога. Това е заблуждение. Това са картини от духовния свят, но не и откровения. Мнозина се хвалят със своите откровения, но нито един от тях не е казал някаква истина, която да не е писана или изказана преди него. Някой чете Евангелието и казва: „Да се любим! Да живеем според Божиите закони!“ – Това не е нещо ново. Това всеки човек може да каже. Който живее за себе си, и той може да говори, че хората трябва да се обичат, да живеят едни за други, да си помагат, но въпреки това той пак ще си остане в положението, в което първоначално се е намирал. Докато живее със страх за себе си, заекът ще си остане всякога заек. Той се страхува, защото служи главно на себе си. Който не служи на себе си, той е готов да служи на великото в света. Щом служи на великото, той може да има някакво откровение, защото се намира под влияние на „професорите на светлината“.

Какво се разбира под думата „откровение“? – Откровение значи съобщаване с Бога. Днес това е почти невъзможно. – Защо? – Човешкият организъм е така устроен, че нервната му система не е в сила да издържи на Светлината на Божествения Дух. За да влезе в контакт с Бога, неговата енергия трябва да мине най-малко през 10 среди, за да се трансформира така, че да се приеме от Него без никаква опасност. Ето защо, за да получи човек известно откровение и да го разбере напълно, то трябва да е минало през 10 среди, през 10 стъпала: през херувимите, серафимите, ангелите, светиите, гениалните, талантливите, праведните, добрите хора и т.н. След това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човек на земята. Един от еврейските пророци казва: „Видях Господа възнесен“. Когато запитали пророците кой е готов да съобщи нещо на царя, той казал: „Аз съм готов да му съобщя всичко, каквото Бог ми каже“. Силен бил този пророк. – Защо? – Защото имал откровение. Като отишъл при царя да му предаде думите Господни, царят заповядал на слугите си да го хванат и да го заведат при него. Пророкът се обърнал към царя с думите: „Да остане ръката ти неподвижна във въздуха!“ Както казал, така станало. След това трябвало царят да се моли на пророка да вземе думите си назад и да освободи ръката му. Кой обикновен човек може да направи това? Кой от вас, ако го хване стражар, ще може с една дума да направи ръката му неподвижна? Не само че не може да направи това, но отгоре на всичко стражарят ще го набие. Днес не може даже да се говори за откровение. Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тези, които пожелаха да изплатят кармата си, станаха мъченици. Христос им даде ред методи, как да живеят правилно, за да изплатят кармата си и да влязат в правия път.

Пророците пък са хора, които са завършили своето развитие на земята. Истински пророк е онзи, който разбира добре Божественото учение и го прилага. Апостол Павел имаше видения и откровения и след това само можа да каже: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. И тъй, научете се да говорите истината. Не преувеличавайте, нито намалявайте нещата. Изнасяйте нещата така, както са. Някой има някаква слабост и ще я прикрива, ще я намалява, ще я оправдава. Няма защо да се оправдавате. Кажете истината така, както е, и не се страхувайте. Само Истината може да направи човека свободен. Ако човек не може да се изповяда пред себе си, пред другите никога няма да се изповяда. Важно е човек да бъде искрен пред себе си. Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати. Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с радост. Така са живели едно време мъчениците. Не е лесно човек да стане светия. Който иска да стане светия, той трябва да обича Истината, да се стреми към нея. Така само той може да се приближи към Бога. Казано е за Бога: „Възлюбил е истината в човека“.

Следователно, дойдете ли до човека, обичайте истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто в него и вървете напред.

Това значи да обича човек Истината, да обича разумния живот, които носят свобода за човешката душа. Човек не трябва да се страхува от Истината. Направи ли някаква грешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповяда пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте грешките си, а не се извинявайте за тях. Много пъти може да греши човек, но трябва да изправя грешките си. Някои грешки мъчно се изправят, но човек трябва да постоянства, да работи върху себе си, докато ги изправи. Злото, като елемент, съществува в живота. Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при вас, разгледайте го внимателно и го използвайте. Мнозина са се борили със злото, но никой не го е победил. Злото няма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. Едни по-лесно се справят със злото, а други – по-мъчно. Мъчно или лесно, в края на краищата човек трябва да знае, че злото е непобедимо. Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но от поведението ви, от вашата любов към Истината, към учението зависи да ви ги дам, или не. Аз съм от ония земеделци, които не хвърлят семената си напразно. Ако тази година няма добри условия за тях, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трябва да се прахосва. Ако няма добри условия за сеене, аз ще сложа житото в хамбара, докато условията се подобрят. Който иска да има успех в живота си, той трябва да прилага този метод. Като работите по този начин, вие ще дойдете до вътрешно познаване на нещата.

Мнозина питат дали ще се познават, като отидат в онзи свят. – Всичко зависи от Любовта. Ако имате Любов помежду си, ще се познавате. Без Любов хората не могат да се познават. Любовта е основа на всичко. Това се отнася и до този, и до онзи свят. Който има Любов, той ще познава хората и външно, и вътрешно. Който няма Любов, той ще ги познава само външно. Искате ли правилно да се развивате, трябва да имате Любов. Някои хора съхнат по липса на влага, на топлина, на светлина в себе си. Любов липсва на съвременните хора. Единственото нещо, което може да внесе у човека и влага, и топлина, и светлина, това е Любовта. Има ли Любов в себе си, човек ще прогледне за всички неща. Ако е ученик, и буквите, и числата ще оживеят за него. Какво нещо представлява живата буква, живото число? Всеки човек, който живее в света на светлината, представлява жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всеки за себе си определи каква буква и какво число представлява. Засега това е тайна, която в бъдеще може да се открие. Който може още в този живот да намери своето число, той ще разреши една от великите социални и културни задачи на живота. Да определите вашето число, това значи неочаквано да получите наследство от десет милиона лева. Ако сте разумен, с това число ще разрешите много положения. Магическа сила се крие в числата! Да имате десет милиона лева на разположение, това значи да имате къщи, имоти, приятели. Какви по-големи богатства от тези? Всички хора се подчиняват на десетте милиона. – Защо? – Живо число е то. Следователно, ако в едно число се крие такава сила, колко по-мощно нещо представлява човешкият характер! Когато човек проникне в силата на числата, професорите на Светлината ще му разтворят вратите на своя университет. Отвори ли се за човека поне една от вратите на този университет, той ще влезе в него с колесница, както пророк Илия влезе на небето. Който не разбира живите числа, той дълго време ще обикаля вратите на този университет, но никой няма да му отвори. За да влезе в университета на Светлината, човек трябва да има Любов в себе си. Любовта разрешава всички въпроси. Ако майката не обича детето си, тя нищо няма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи от нея. Майката трябва да обича детето си и детето трябва да обича майка си. Такива трябва да бъдат отношенията между човека и Бога. Ако Бог не ви обича, ако и вие не Го обичате, нищо няма да се ползвате. Вън от Любовта всичко е илюзия.

Какво представлява числото 13, от което хората се страхуват? Числото 13 представлява дом без майка. Дом, в който майката отсъства, не може да бъде щастлив. Числото 13 има още по-широк смисъл. То представлява онази свещена идея, която храни човека. Без свещена идея в себе си човек не може да бъде щастлив. Значи човек без идея, търговец без пари, професор без мнение, цигулар без цигулка, учител без ученици не могат да бъдат щастливи. Тази е причината, задето хората се страхуват от числото 13. За да не се страхува от това число, човек трябва да знае начина, по който може да трансформира енергиите му. Когато невидимият свят иска да преобрази човека, поставя го под действието на числото 13. Христос имаше 12 ученика, а Той беше тринадесетият. Но в края на краищата евреите Го качиха на кръста. Тази е причината, поради която хората се страхуват от това число. Единицата, т.е. числото едно, е строго число. То руши всичко, което е създадено. Привидно то няма милост към нищо. Дойде ли до дървото, то ще го постави при условия да окапят всичките му листа и като види страданията му, казва: „Не се безпокой, нови листа ще ти израснат“. Някой човек плаче за един окапал лист. Няма защо да плаче за окапалия лист. Един ще окапе, но вместо него ще израснат стотици нови. Ако едно слънце изчезне, друго ще се яви. Ако стоиш на пътя на единицата, тя няма да ти каже да се отместиш. Ще мине през тебе, ще те направи на каша, но след време от тази каша ще изработи нещо хубаво, нещо велико. В този смисъл казваме, че числото 13 е строго и няма милост към нищо. То руши, но същевременно създава. Единицата представлява целокупността на Битието.

И тъй, искате ли да се справите с енергиите на числото 13, сложете Любовта за основа на живота си. Този ключ работи навсякъде. Този ключ действа като положителна и отрицателна сила. У едни хора Любовта събужда мекота, у други – омраза. Забелязано е, че ако няколко души ви обичат, един непременно ще ви мрази. Ако 9 души ви обичат, десетият ще ви мрази и по сила омразата му ще се равнява на любовта на деветимата. Съвременните хора говорят за Любов, прилагат я, но нямат резултати. – Защо? – Те не знаят истинското положение на нещата, вследствие на което се разочароват. Някои хора имат големи тръби, през които Любовта им минава, но токът на тяхната любов е слаб, едва тече. Който гледа отвън, той очаква да получи много любов от тези тръби, но получава малко. Други хора пък имат много любов, но тръбата им е малка, вследствие на което често стават пропуквания и изтичане на любовта. И в единия, и в другия случай хората не са доволни нито от своята любов, нито от любовта на ближните си и се разочароват. Какво трябва да направят, за да избегнат тези разочарования? – Да поправят канализацията си. Първите трябва да сложат тесни тръби, според силата на любовта си, за да не се лъжат хората в любовта им. Вторите пък трябва да разширят тръбите си, за да не се пукат и да не изтича любовта им навън. Първите хора се наричат материалисти, светски, а вторите – духовни. Кое от двете положения е за предпочитане? В икономическо отношение духовните хора са по-умни, понеже изразходват малко пари за тръбите, но те не дават простор на любовта си. Заблуждението на материалистите седи в това, че като пускат любовта си през широки тръби, те мислят, че тя ще се увеличи. В края виждат, че любовта им не се е увеличила, а разходите за тръбите вървят. Съвременните духовни хора искат да проявят любовта си, но като нямат методи и средства за това, те се задоволяват с тръбите, които имат. Да обичаш някого, това значи да го нагостиш, да задоволиш нуждите му, да му придадеш нещо. Като не знаят по какъв начин да приложат любовта си, хората се натъкват на ред нещастия и грешки. Дойде ли до приложение на Любовта, човек трябва да бъде съвършен. Само съвършеният човек може да изпълни закона на Любовта. За несъвършения човек Божията Любов носи големи разочарования и нещастия. Ако Любовта посети несъвършения, тя първо му отнема свободата. Всички хора ще се съберат около него, ще му искат нещо и като не знае как да се справи с тях, как да ги задоволи, той ще се почувства стеснен, ограничен.

Един велик музикант, композитор, се разхождал един ден край морето, усамотен и задълбочен в своята музика. Една красива мома се приближила към него, прегърнала го и го целунала. – „Как смеете да ме безпокоите? Как си позволявате да нарушавате реда?“ – „Извинете, господине, аз целувам музиката, а не вас. Ако не виждах изкуството във вас, не бих спряла погледа си върху вашата личност.“

Ето защо, същественото в живота е Любовта. Как, по какъв начин ще се изяви тя в човека, това е друг въпрос. Някъде тя може да се изяви във форма на изкуство – музика, поезия, художество; другаде – във форма на наука, философия и т.н. Много са формите на Любовта. Като знае това, човек ще разбере кое е онова, което обича у човека, и ще се освободи от заблужденията, които го спъват. Само Божественото у човека може да се обича. Днес хората мислят, че знаят много, че всичко могат да направят, защото не съзнават, че мощното у тях е Божественото, че тяхната сила е в зависимост от Божественото начало. Те са толкова по-силни, колкото повече са дали ход на Божественото в себе си. Дават ли ход само на човешкото в себе си, те постоянно ще се натъкват на измами и заблуждения. Тази е причината, задето някой мисли, че е силен, учен, голям, а като се подложи на изпитание, вижда, че се е лъгал. Той мисли, че е голям, но като се примири, вижда, че височината му едва достига 160 сантиметра. Мисли, че е силен, но като му дадат да носи чувал от 40–50 килограма тежест, едва го дига. Мисли, че е учен, че много знае, но като прочете някоя голяма книга, едва запомня от нея няколко мисли. Като му прочетат някой стих от Евангелието и го накарат да го повтори, вижда, че не го е запомнил. Като станат религиозни, някои хора се оплакват, че паметта им отслабнала, че мозъкът им се уморил. Каква религия е тази, която става причина за отслабване на паметта или за уморяване на човешкия мозък? Ние не се нуждаем от хилави, от слаби хора. Ако е въпрос за религия, истинска религия е тази, която прави хората по-умни, по-паметливи, по-силни по ум, по сърце и по воля. Това значи религиозен човек. Това значи истински духовен човек.

Като ученици, стремете се да вървите напред, да не се занимавате с дребнавости. Дойдете ли до числата, изучавайте техния вътрешен смисъл. Изучавайте ги като живи числа. Имате, за пример, дробите една втора и една десета. Ако ги разгледате външно, вие ще кажете, че една втора е по-голяма от една десета. Обаче това не е достатъчно. В живата математика тия числа имат и друг смисъл. Според вътрешния им смисъл те могат да се прилагат на съответни места. Ако разгледате дробите в музиката, ще видите, че там те се различават по трайност. Половината нота трае повече от осмината, но често последната дава по-голям израз, отколкото половината нота. Някога половината нота дава по-голям израз в сила. Ние говорим за числата като живи сили, като израз на енергия. Малките числа представляват малките усилия, които човек прави в живота си. Малките усилия се придружават с изразходване на малка енергия, но резултатите им са големи. Запалването на клечка кибрит изисква малко усилие, но тя може да произведе голяма топлина, може да предизвика голям пожар. Малките усилия произвеждат големи резултати. Причината за тия резултати не е в самото усилие, нито в предмета, с който си служим, но в разумното същество, което прави усилие. Колкото по-малка е клечката кибрит, толкова по-голяма разумност ще се приложи. Колкото по-голяма е клечката, толкова по-малка разумност ще се приложи.

Същият закон се изважда и при изучаване на човешките прояви. Забелязано е, че колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-слаба е интелигентността му. Колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-грубо, по-необработено е сърцето му и толкова по-груба е волята му. И обратно: Колкото по-тънки и меки са космите му, толкова по-голяма е интелигентността, по-благородно е сърцето и по-възпитана е волята му. Значи между космите на човека и неговия характер има известно съотношение. Който разбира този закон, достатъчно е за него да пипне косата на човека, за да се произнесе за характера му. Когато косата на човека не се подава на волята му и постоянно стърчи нагоре или се разпилява настрана, това показва, че той е силно електрична натура. Колкото по-мека и по-податлива е косата му, толкова той е по-магнетичен. Такъв човек се примирява лесно с хората. Който не се примирява лесно с хората, той има повече електричество в себе си, отколкото магнетизъм. Магнетичният човек обича да дава. Ако има един хляб и срещне няколко души, които не са яли три дни, той ще се поразговори с тях и ще ги покани да седнат заедно да ядат. Ще отвори торбата си и ще им предложи от своя хляб. Той не чака да му искат, нито да го насилват да даде. Щом има, той доброволно дава.

И тъй, който служи на Божественото в себе си, той всякога е готов да отвори торбата си и да раздели благото си със своите ближни. Той не дава възможност да се похули Божието име. Отваря торбата си и дава. Щом сподели благата си със своите ближни, торбата му отново се пълни. Божията Любов пълни торбите на хората. Тя раздава благата на света. Като дадете нещо на човека, не му говорете за това, което сте направили. Оставете доброто да говори само за себе си. Речете ли вие да говорите за него, ще развалите хубавото, което сте направили. Да говорите с думи за доброто, това е външна страна на живота, която разваля красивата, вътрешната страна. Пазете се от празни думи, с които можете да престъпите Божиите закони. Когато човек престъпи някой от великите закони на живота, Духът се оттегля от него, докато изправи грешката си. Някой има известна дарба или някакви видения, но започне ли да разправя на хората какво е постигнал, дарбата, виденията му веднага изчезват. Ако днес много хора губят своите дарби и способности, това се дължи на факта, че те продават Божественото в себе си. Божественото не се продава. Ако музикантът свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни за прехрана, а останалите да раздаде. Рече ли да задържи всичко за себе си, той ще изгуби и онова, което природата му е дала. Същото се отнася и до поета, до учения, до философа. Има дарби и способности у човека, с които не е позволено да злоупотребява. Има хора, на които не е позволено никакво отклоняване от Божествения закон. Като знаете това, вие ще разберете защо идват противоречия и нещастия в живота ви.

Сега, като слушате да се говори така, ще помислите, че сте останали назад в развитието си. – Не е там въпросът, но вие трябва да съзнавате, че много работа ви предстои да свършите и да се стегнете да работите. Ще кажете: „Лесно се говори, но мъчно се постигат нещата“. Всяко нещо е лесно, когато се знае, а мъчно, когато не се знае. Когато човек е богат, лесно нарежда работите си; когато е сиромах, мъчно ги нарежда. Обаче, като сиромах, именно, той трябва да знае причината за своята сиромашия и да работи, докато я отстрани. Сиромашията показва, че в миналото си някога човек не е спазвал великите закони. Той е ял, пил, за нищо друго не е мислил и днес носи последствията на своя минал живот. Ето защо, дали човек е сиромах, болен, слаб или невежа, той трябва да знае, че това му е дадено като условие за работа, за да изправи грешките на своя минал живот. Щом съзнае това, той трябва да се изповяда пред себе си, а не пред хората, и да започне да работи. Всички хора се намират под един общ знаменател. Следователно всеки трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда вътрешно и да се чувства задължен и отговорен главно пред Бога. Той трябва да има отношения към професорите на Светлината, към своите напреднали братя, които имат желание да му помагат.

В пътя на своето развитие човек минава през три фази. В първата фаза на развитието си човек започва добре, свършва зле. Отначало той живее като праведен, като невинно дете, а свършва като грешник. Това е присъщо на човешкия живот. Във втората фаза на развитието си човек започва зле, свършва добре. Отначало животът му е пълен с несгоди, с мъчнотии, страдания, но колкото по-навътре влиза, животът му се усмихва и той свършва с радост. За пример, един ангел слиза на земята, за да води една грешна душа, да я изчисти и обърне към Бога. Ангелът тръгва подир човека, тихо му говори, съветва го как да живее, какво да прави, но човекът не го слуша, върви по пътя на своите низки желания. Ангелът го следва, мисли какъв метод да приложи за повдигането му. Приложи един, втори метод – никакъв резултат. Най-после, успява по някакъв начин да го повдигне малко. Той върви напред, човекът подир него. Дойдат до едно място, човекът кривне в друга посока и ангелът се връща, следва го. Ден след ден, година след година минават, докато този човек обърне внимание на своя ангел, подаде му ръката си и двамата тръгват напред. Ангелът се радва и цялото небе се радва, че е спечелена една душа. Тогава ангелът се връща на набето, доволен, че е завършил задачата, която му била дадена. В третата фаза на развитието си човек започва добре и свършва добре. Той живее в идеалния, в Божествения свят. Следователно човек започва добре, свършва зле. Ангелът започва зле, свършва добре. Бог започва работите си добре и ги свършва добре.

Днес повечето хора си служат с методите на човешкия живот – започват добре и свършват зле. Един ден, когато вземат поука от човешкия живот, те ще започнат с търпение да прилагат един, втори, трети метод, докато се домогнат до ангелския живот.

Тогава те ще започват зле и ще свършват добре. През това време ще минават през големи обезсърчения, но ще вървят напред. Докато човек в пътя на своето развитие постоянно пада и става, той няма право нито себе си да съди, нито другите. Само онзи може да се произнася за човека, който има отношения към него, който го ръководи. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ С други думи казано: Който не ръководи една душа, той няма право да я съди. Ако я ръководи, само тогава има право да каже Истината.

В заключение на всичко казано досега, мнозина ще се обезсърчат, ще помислят, че нямат вяра, нямат любов в себе си. – И вяра имате, и любов имате, но вярата и любовта ви трябва да растат. Знанието на ученика от първи клас не е знание на ученика от втори, трети, или четвърти клас. Знанието на ученика от четвърти клас не е знание на ученика от пети, шести или седми клас на прогимназията, нито знание на ученика от гимназията. Знанието на абитурента не е знание на студента, който свършва университет. И след университета човек придобива още знания – знания на живота. Както придобиването на знанието е вечен процес, така и придобиването на вяра, на любов е вечен процес. Който мисли, че неговата вяра и любов са достатъчни, той сам се поставя в ограничения. Ако мисли, че е завършил развитието си на земята, нека отиде между професорите на Светлината, няма какво да прави между хората. Щом мисли, че е съвършен, ще го вземат на небето. Който съзнава, че е дошъл на земята да учи и да се развива, той трябва да учи, да работи, да се моли на Бога да просвети ума му, да облагороди сърцето му, да усили волята му, паметта му, вярата му, да оправдае своето съществуване и да реши задачата, за която е дошъл.

За следващия път извадете всички практически правила от тази лекция и се опитайте да ги приложите в живота си. Тези правила представляват нова струя, която прониква в съзнанието ви и прави живота ви красив, смислен.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 16 май 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help