Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Създаване на нови органи

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Размишление

(Чете се темата: „Отношение между добро и зло“.)

Съвременните хора, според степента на развитието си, нямат еднакви разбирания за добро, за разумност, за любов, за правда. Когато се говори за добро, един го разбира по един начин, а друг – по съвършено различен начин. Ще кажем, че това зависи от развитието на човека; развитието му пък се обуславя от развитието на неговите органи. Ако радиото, което представлява един прост апарат, може да схваща вълните, които идват от близкото и далечно пространство, колко повече човек, със своите вътрешни органи, може да схване мислите, които идват от висшите светове. Органите, апаратите, с които човек възприема мисли на същества от висшите светове, трябва да бъдат добре устроени и по-съвършени от най-съвършеното радио в света. Тези апарати или органи не са еднакво развити у всички хора. За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора. Срещате религиозни хора, които се молят по 10 пъти на ден, но ни най-малко не се замислят какво трябва да правят, като намерят една отворена каса. Те бъркат в нея и вадят колкото пари им трябват. Има хора, които без да са религиозни, са съвестни и честни. Да бъде човек религиозен, това още не значи, че той трябва да бъде справедлив.

Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия човек. В това отношение само онзи човек може да има любов към Бога, у когото всички органи са правилно развити. Главата, дробовете, стомахът, както и всички останали външни и вътрешни органи в този човек са добре развити. Това са истински праведни хора. Като наблюдавате съвременните хора, ще видите, че малцина от тях имат добре развити органи. У едни хора духовните чувства са добре развити, у други – никак. Тази е причината, където срещате религиозни хора, от които едни са безсъвестни, други – нетърпеливи. Духовният човек трябва да проявява качествата си, независимо пред какви хора се намира. Срещате един слаб човек, който цял трепери от страх. – Защо? – Защото се намира пред по-силен от себе си. Намери ли се пред по-слаб от себе си, той веднага се изправя, става смел и започва да му заповядва. Срещате един невежа, който седи смирен, слуша какво му се говори. – Защо е толкова смирен? – Защото пред него седи учен, велик човек. Щом се намери пред по-невежа от себе си, той веднага се отърсва, започва да му заповядва.

„Бъдете съвършени, както Отец ми е съвършен!“ Съвършенството на човека се обуславя от неговите органи. Когато едно качество или една добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае. Добрият човек, за пример, благоухае. Както цветето разнася своята миризма надалеч, така и добрият човек разнася своето благоухание надалеч. Лошите хора са подобни на замътени яйца. Доближите ли се близо до тях, те разнасят миризмата си надалеч; те миришат лошо. Добрите хора, обаче, благоухаят. Казвате, че имате любов към Бога. Който има любов към Бога, той носи живо пиле в себе си, а не размътено яйце. Всяко яйце трябва да съдържа живо пиле. Живото пиле представлява знанието на живота. Когато пилето се развива правилно в яйцето, квачката отвън още чува неговия глас. Щом чуе този глас, тя започва да следи кога пиленцето ще излезе от яйцето.

Следователно грижите на квачката към пиленцето в яйцето представляват външни, благоприятни условия, които приближават човека към Бога. Дали тия условия са материални или духовни, това зависи от нуждите на човека. Докато е в черупката на яйцето, човек още не познава външния свят, не знае какво го очаква. Той знае само, че трябва да излезе вън, на свобода, при нови условия. Мнозина мислят, че познават външния свят, обаче всяка промяна на условията показва доколко те разбират този свят и доколко са ограничени.

За пример, силната буря е в състояние да измени възгледите на хората. Те започват да бягат, не знаят какво да правят. Те мислят, че светът ще се свърши. Светът ще се свърши за размътените яйца, но не и за живите, току-що излюпени пиленца. За тях животът отсега нататък започва. Размътените яйца представляват несъществени мисли за човека. Когато говорим за същественото, за вечното, за неизменното в живота, ние разбираме ония благоприятни условия, които помагат за създаване на такива органи у човека, с които той ще си служи в бъдеще. Човек се нуждае от физически, от духовни и от Божествени органи. Без тия органи той не може да влезе във връзка нито с физическия, нито с духовния, нито с Божествения свят. Всеки свят изисква съответни органи. У когото тия органи са развити, той свободно ще действа. Иначе ще очаква на благоволението на съществата: каквото те направят за него, това ще има. Обаче смисълът на човешкия живот се състои в това той сам да си достави всички необходими неща.

Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които са му нужни за всички светове. Чрез тях той ще влиза във връзка и с висшите светове, а не само с физическия. За човека е важно дали е развил в себе си тия органи, а не какво е неговото верую или какво хората мислят за него. Ако центърът на съвестта у човека не е развит, той не може да се свърже с възвишените същества. Този човек дава обещание да направи нещо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестен. Хората, у които съвестта е добре развита, имат добре устроена глава. Горната част на главата им, темето, е закръглена и широка. Тези хора не могат да лъжат. Ако някога си послужат с лъжа, те веднага се извиняват и открито казват, че са излъгали. Ако съвестта на човека не е развита, а интелектът му е добре развит, той лесно може да извъртва фактите. Такива хора могат да бъдат добри дипломати, политици и т.н. Ако такъв човек е религиозен, той ще се моли по 10 пъти на ден, но където му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щом се пробуди Божественото съзнание в него, той веднага е готов да изповяда прегрешенията си. Обаче ако Божественото съзнание в него заспи, той пак навлиза в стария живот и започва да послъгва и да пооткрадва.

Страшно е, когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие. Колкото овце срещне на пътя си, той ги изяжда, без да се осъжда. За него това е в реда на нещата. Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. Щом изпадне в това положение, страданията идват след него. Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи. От невидимия свят го следят как учи, какви мисли и чувства го вълнуват. Ако през ума на човека мине някаква мисъл и той не се справи с нея, а оставя да мине и през сърцето му, напредналите същества от невидимия свят веднага отбелязват в книгите си, че този човек не учи добре. Всички постъпки на човека се хроникират. Ако той се разкае за лошата си постъпка и я изправи, и това се хроникира. Когато хората изправят живота си, ангелите на небето се радват. Ако не изправят живота си, ангелите страдат. Човек трябва да бъде готов да използва условията, които са му дадени на земята и да върви напред.

Като наблюдаваме живота на религиозните хора, между тях ясно изпъкват две категории: първата категория религиозни в началото са много ревностни, а накрая се отказват от идеите си и намират, че не струва човек да води добър живот. Те казват, че и без да служат на Бога, пак ще прекарат сносен живот. Втората категория религиозни прекарват началото на живота си в удоволствия, а накрая се ограничават, започват да водят чист, добър живот. Коя е причината, че някои хора започват добре и свършват зле, а други – започват зле и свършват добре? Една от причините за това се крие в мозъчните центрове на човека. Когато честността, справедливостта, милосърдието у човека са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее чист, добър живот. Ако тия центрове у човека не са развити, в каквото духовно общество и да влезе, той ще излезе от него и ще се поддаде на лош, развален живот. По нямане на развити висши мозъчни центрове в себе си той не може да разбере духовния живот. Тази е причината, поради която много от окултните ученици, както в миналото, така и днес, са пропадали и продължават да пропадат. Обаче броят на напредналите ученици днес е по-голям от тия в миналите времена. Не е лесно ученикът да устоява на сегашните условия на живота. За да се развива правилно, за ученика е нужна благоприятна среда. За да се развива даден човек правилно, трябвало е най-малко 100 години преди раждането му да се е работило за неговото идване, т.е. за създаване на добри материални и духовни условия. Колкото по-напреднала е душата, която слиза на земята, толкова повече време е нужно за приготвяне на добри условия за нейното идване. Великите духове слизат на земята през период от 1,000, 2,000, до 2,500 години.

Като знаете това, можете да си обясните защо някои хора идват при благоприятни условия, а други – при неблагоприятни. В тези случаи кармата играе голяма роля. Колкото по-добре живее човек на земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бъдеще. Ето защо, не отлагайте нещата за бъдеще. Щом става въпрос за доброто, не го отлагайте нито за утрешния ден, нито за бъдещия живот. Докато хората са свързани помежду си и черпят сила един от друг, те не могат да дойдат до разбиране и прилагане на великите Божии закони. Искат ли да приложат Божественото учение в живота си и да развиват своите добродетели, те трябва да се свържат със съзнанието на Бога и от Него да черпят.

И тъй, стремете се към Великото съзнание, към Великия планински извор, който чисти всичко. Колкото и какъвто прах да падне в него, той може да го отнесе навън. Нищо не е в състояние да запуши източниците на Великия извор. Малките извори, обаче, могат да се размътват, да хващат тиня, жабурняци. Човек представлява малък извор, който постоянно трябва да се чисти. Той може да се чисти, като прилага Словото на Христос, на пророците и на апостолите. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган на човешкото тяло. Изучавайте Писанието, за да се ползвате от силите, които са вложени в него. За пример, стихът „Бог е Любов“, съдържа творческа сила в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, той всеки момент расте и се развива. Той сам твори съдбата си. Когато обичате някого, вие искате той да бъде красив, да бъде добре облечен. Вие искате всички негови удове да бъдат красиви: очи, уши, нос, уста, ръце, крака, коси и т.н. Обаче човек не може да бъде красив, ако не е развил в себе си ония центрове, които са причина за красотата. Невъзможно е очите на човека да бъдат красиви, ако той не е съвестен, милосърден, честен и т.н. В очите се чете състоянието на човека. В очите се чете пътя, през който човешката душа е минала и минава. Не е достатъчно само човек да отрече или да признае съществуването на душата, но той трябва да се домогне до нея, да разбере какви задачи и са дадени да разрешава и да се солидаризира с нея за обща работа. Духът и душата, от една страна, както умът и сърцето от друга, представляват два полюса на човешкия живот – мъжът и жената, т.е. мъжкият и женският принцип, които трябва да се свържат в едно цяло. Това търсят съвременните хора в света, но като не знаят как да го намерят, те прибягват към женитба.

Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според Него женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба. Докато връзката на човека с Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина – да и служи. Отношенията на човека към душата му, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога. Любовта на човека към хората е пък любов към Бога. Следователно, когато човек изявява любовта си към хората, с това той поставя на изпит любовта си към Бога. Когато другите хора го обичат, тогава се изпитва тяхната любов към Бога. Ето защо, дали ти обичаш или тебе обичат, и в двата случая се изпитва любовта на човека към Бога. Любовта на човека, изобщо, е мярка, с която се изпитва любовта му към Първата Причина. Затова не говорете за своята любов. Не казвайте на човека, че го обичате. Щом кажете на някой човек, че го обичате, веднага ще ви поставят на изпит. Като се намерите пред изпитната комисия, ще разберете любов ли сте имали към даден човек, или някакво временно влечение. Каква любов е тази, която трае само няколко месеци или години? Когато любовта на човека трае най-много 2 години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.

Човек трябва да се стреми към онази Любов, която никога не се прекъсва, нито изменя. Никакви условия не могат да изменят тази Любов. Любов, която се изменя от външните условия, е човешка. Божията Любов издържа на всички изпитания, на всички условия. Трябва ли богатият човек, като изгуби богатството си, да мисли, че Бог не го обича, че го е изоставил, че хората са жестоки? Когато богатството на човека се отнеме, невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този човек да познае Бога. Някои хора познават Бога чрез богатството, а други – чрез сиромашията. Богатството и сиромашията имат смисъл в живота на човека дотолкова, доколкото той може да познае Любовта. Познае ли човек Любовта чрез тях, това са блага, които идват на своето време и място. Иначе те представляват злото в живота. Следователно богатството и сиромашията без Любов са една от големите злини за човека. С Любов, обаче, те представляват едно от големите блага, в които участва не само отделният човек, но и неговите ближни. Когато някой човек намисли да извърши едно добро дело в името на Любовта, всички разумни същества по лицето на земята, които се намират на еднаква степен на развитие с този човек, взимат участие в това дело. Те всички му помагат, одобряват постъпката му и го благославят. Те гледат на тази постъпка като на тяхна. В този смисъл доброто представлява цвят, който завързва и дава плод. Човек живее в Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали братя, на ангелите, на светиите и на Бога. Да спечелите доверието на всичко възвишено в света, това е идеал, към който всеки трябва да се стреми. Който не следва този идеал, той е на крив път в живота си.

Да имате доверието на Бога, това е идеал за човешката душа. Какво по-голямо благо може да иска човек от това? Щом се обърне с молба към Бога за нещо, веднага ще получи отговор. Обаче човек никога не трябва да злоупотребява с това доверие. Той трябва да се обръща към Бога в краен случай, когато отникъде не е получил отговор на своята молба. Какво правят съвременните хора? Като се намерят в нужда, те се обръщат един към друг, лъжат се, изнудват се, обещават и не издържат на обещанията си, вследствие на което губят доверието си. Някой отива при свой приятел да иска пари на заем. Приятелят му казва, че ще си помисли малко. – Защо? – Не е готов веднага да му услужи. Той не е искрен да каже, че не иска да му даде пари. Другият пък го упреква в отсъствие на приятелски чувства. Според мене това не са приятелски отношения. Това не са отношения, които почиват на Любов. Любовта изключва всякакво съмнение. Който живее в Любовта, той дава на всички еднакво. Някой няма пари, но му се яде баница. Да отиде в гостилница, не се решава – гостилничарят няма да му даде без пари. При това желанието му да яде баница е голямо. Добре е този човек да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трябва да се въздържа, още повече когато няма пари. Ако днес задоволи желанието си, утре пак ще се яви същото желание. Има начин, по който човек може да задоволи желанието си да яде баница. – Как? – Ще вземе малко хляб и сирене, ще сложи сиренето в хляба и ще мисли, че баница яде. Не е въпрос човек да се измъчва. Той трябва да се въздържа от излишества, но не и от необходимото в живота.

Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости 2 или 3 дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и след ядене той всякога трябва да благодари за всичко, което му се дава. Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. С Любов и най-простото ядене се благославя. Без Любов и най-богатото ядене не се благославя.

Съвременните хора трябва да се стремят към такъв морал, който изключва всякакви престъпления. Колкото и да крие престъпленията, които върши, човек все ще се издаде. Няма престъпление, което може да се скрие. Лицето на човека е отражение на вътрешния му живот. Най-малкото престъпление е в състояние да измени спокойното положение на мускулите на човешкото лице. Пазете се от престъпления, за да не изопачавате чертите на лицето си! Престъпленията се отразяват не само върху мускулите на лицето, но и върху равновесието на човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада.

Праведният пази своето равновесие. Той ходи прав, с пластични движения. Съзнанието му е всякога будно. Когато грешният пада, той се гневи, сърди се, търси виновник за падането си. Когато праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. Грешният не знае защо е дошъл на земята; праведният, обаче, знае защо е слязъл на земята и какво трябва да извърши. Някои хора чоплят, гризат ноктите си. Това говори за някакви скрити престъпления или недъзи у тях. Ето защо, човек трябва да се възпитава, да се освобождава от недъзите си. Като се освобождава от недъзите си, той може правилно да развива мозъчните си центрове, а оттам и органите, свързани с тях.

Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. Бог е Любов. Той обича всички живи същества, всички хора, но същевременно е много взискателен. Той иска хората да бъдат красиви, съвършени. За да дойдат до това съвършенство, от тях се иска търпение. Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои работят с нови методи, а други остават в стария живот и говорят само, че трябва да се преде и тъче. Не е достатъчно само да се говори, но от всички се иска работа. Щом ви дадат вълна, първата работа е да я изперете. После, ще я сложите на дарак да се извлече. След това ще я изпредете и ще започнете да тъчете. През цялото време вниманието ви ще бъде концентрирано. Както предете и тъчете вълната, така ще предете и тъчете своята мисъл. Каквото човек прави отвън, същото става и вътре в него. Както вървят работите му отвън, така се нареждат и вътре в него. Най-после, от готовия плат ще се направи нова форма, ново облекло. Мислите и чувствата на човека минават през същите процеси, през които минава вълната: чистене, влачене, предене и тъкане. Щом минат през тези последователни процеси, те стават годни за работа, за приложение в живота. За качеството на плата може да се говори само след като бъде готов.

И тъй, всяка сутрин човек трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства. Той всеки ден трябва да има някаква придобивка в мислите и в чувствата си. Едно от качествата на човешкия ум е критичността. Като критикува, той трябва да се пази, да не изпадне в грешки. Религиозните хора са големи критици и крайно докачливи. По отношение на тях трябва да се прилага дипломацията, да не се засяга честолюбието им. Добре е човек да бъде внимателен към чувствата на хората, но и това поведение има граница, до която може да се прояви. Нито голямата дипломация, нито голямата прямота са на място. Човек трябва да работи върху себе си, да не престъпва границите, в които е поставен.

Работи, без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш. Учи се от твоите добри и лоши черти, както и от тия на хората. Използвай своето добро и доброто на другите за подигането си. Не препятствай на хората да се ползват от твоето добро. Когато не можеш сам да придобиеш нещо, моли се да дойдат светли същества от невидимия свят да ти помогнат. Добре е да дойде при човека някоя гениална душа, която да му помогне в постигане на великото знание. Това означава стиха: „И ще изпратя Духа си“. Ако служи на Бога, човек всякога се ръководи от един ангел, който носи благословение за душата му. Този човек благодари на Бога и пее новата песен:

Нова светлина душа ми озарява и ободрява.

С нов живот и с благост я надарява.

Новата светлина, новият живот носят блага за човешката душа. Да се стреми човек към новия живот, това не значи изведнъж да стане светия. Да стане човек светия, това не е механически процес. За да стане светия, човек трябва усилено да работи върху себе си, но същевременно да бъде свързан с добри и с велики хора в света. Като работи за развиване на своята съвест, разумност, честност, доброта, едновременно с това да работи и за благото на всички души.

Представете си, че вие сте чиновник в някоя банка и всеки ден пред вас се изреждат по 500 души, които очакват вашия подпис. Вие се подписвате на всички и затваряте гишето. В този момент пристига един закъснял и ви моли да се подпишете. Поглеждате към него, оказва се, че е ваш приятел, когото обичате. Вие взимате книжата му и веднага се подписвате. Какво щяхте да направите, ако този човек не беше ваш приятел? Или как щяхте да постъпите, ако след приятеля ви пристига един, когото не обичате, и ви моли да се подпишете? Постъпката ви ще се определи от постъпката към приятеля ви. Ако сте услужили на приятеля си, ще услужите и на този, когото не обичате. Ако сте отказали на приятеля си, ще откажете и на този, когото не обичате. В Любовта няма никакво лицеприятие. Щом приятелят ви е закъснял, той трябва да бъде готов да отстъпи, да не изисква никаква услуга за сметка на приятелството. А чиновникът, от своя страна, трябва да има свобода и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да идва втори път за същата работа. Изобщо, свободата трябва да бъде основа на Любовта.

И тъй, Божественото начало у човека го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония. За да дойде до този живот, човек трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове. Религиозните хора ще кажат, че вярват в Бога, че се молят по няколко пъти на ден. – Това още не е достатъчно. Ако такъв религиозен човек отиде на онзи свят, веднага ще го запитат колко бедни е нахранил на земята, на колко бедни вдовици е помогнал, на колко хора е услужил безвъзмездно. Ако зададат такъв въпрос на някой гостилничар, той веднага ще каже, че е нахранил много хора. – Как ги е нахранил, с пари, или без пари? – С пари, разбира се. – Значи той е получил заплатата си. Ако същият въпрос се зададе на някой чиновник, и той ще каже, че е направил много услуги на хората, но все срещу заплата, дадена му от държавата.

Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. И при положение, когато всичко е платено, хората пак не са готови за услуги, за добри дела. Какво ще правят те, като влязат в Божествения живот, където нищо не се плаща? Не е лесно да храните човек, който ви е направил зло. Обаче Христос можа да направи това. Той слезе на земята да покаже на хората как трябва да живеят, но в края на краищата те Го разпнаха на кръста, откъдето Той трябваше да се моли за тях, да казва: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“. Като се моли за тях, Христос се свърза с кармата им. Обаче като ги прости, Той скъса връзката си с тях и напълно се освободи от учените по онова време – книжници и фарисеи, които постоянно вървяха след Него и Го обвиняваха, че проповядвал против Писанието, против науката и религията.

Съвременните религиозни поддържат религията, учените – науката и всеки, който си позволи да каже нещо, което не е съгласно с тяхното верую, те го считат за еретик. Кой създаде религията и науката? – Със създаването на света дойде животът, науката и религията. Каква друга наука и религия могат да съществуват? Науката и религията са вложени в самия живот, в цялата природа.

Съвременните хора живеят в големи ограничения, които те сами са създали. Когато първите хора излязоха от рая, те създадоха църкви, храмове, подобни на рая. Те първи заговориха за религия. Дотогава никаква външна религия не е съществувала. След грехопадането се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Този закон се отнася до Любовта. Значи от човека се иска да обича. Щом обича, и него ще обичат. Само при това положение той ще познае Божията Любов. Тя се явява като резултат на деятелността на човешката душа. Никой не може да вкуси от Божията Любов, докато не обича и докато не го обичат. При това ще обичате доброволно, а не по задължение, и онзи, който ви е причинил някаква пакост.

Представете си, че сте войник. С всички войници живеете добре, обаче към един от тях имате голямо неразположение. – Защо? – Някога ви е причинил някаква пакост. Обаче командирът на полка ви дава заповед да направите една услуга именно на този войник. Вие не го обичате, но под заповед на командира си му услужвате. Това не е Любов. Много от съвременните хора изявяват любовта си именно по този начин. Така светът не се поправя. Какво правят хората, когато искат да се освободят от тормоза на някой човек? Те ще го поканят у дома си, ще го нагостят и напоят добре и като се напие, ще го набият. Боят може да бъде толкова силен, че да умъртви човека. Какво гостоприемство е това, което може да коства живота на човек? – Не, така човек не може да придобие свободата си. Който иска да бъде свободен, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата. В дипломацията, когато оказват почести и услуги на някой човек, това показва, че му готвят капан. Доброто не се заключава нито в даване пари на човека, нито в отдаване на почести, нито в подобряване условията на живота му. Цял живот бащата и майката се грижат за децата си, да ги отгледат, възпитат и образоват, и в края на краищата те пак неблагодарни остават. Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота. Щом човек се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога. Иначе какъв смисъл има за човека обръщането му към Бога, ако след това умира? Истинско познаване и служене на Бога подразбира продължаване и обновяване на живота.

Въпросът за служенето на Бога е важен, но същевременно и опасен. Неподготвеният човек започва да се самокритикува, да се самоанализира, без да разбира дълбокия смисъл на нещата. Този процес спъва човека. Ето защо, преди да дойде критиката и анализът, нещата трябва да се филтрират. Филтрирането е безопасен процес. Както Бог не критикува постъпките на хората, така и те не трябва да ги критикуват. Христос казва: „Отец никога не съди“. Той не одобрява лошите деяния на хората, но ги изправя. Той има желание да им помогне, да ги освободи от ненужни страдания. Бог има желание да просвети умовете на хората, да разбират законите на живота и на природата и да вървят съобразно тях. Докато не ги разберат, те всякога ще обвиняват Бога, съдбата си като виновници за техните страдания.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да бъдат ученици. Аз говоря за онези, на които умовете са просветени. Който не иска да бъде ученик, той не може да се просвети и ще остане назад. Никой няма да го чака, защото времето е скъпо, не може да се губи. Днес часът, минутата, секундата е скъпа. Бърз е процесът на развитието на човешката душа. Ние сме в месец май, когато всичко бързо расте. Който не бърза, той е в периода на зимата и може да отлага нещата. За него има още време, но за нас няма. Ние сме бързи, не можем да спираме, да отлагаме, да губим време. Който е в месец май, той трябва да бърза, да създаде своите органи, които да съдействат за облагородяване на ума, сърцето и волята му. Това не значи, че той не е постигнал нещо съществено. Той е работил, придобил е много неща, обаче не е имал опитността на апостол Павел, който се е пренесъл на седмото небе и след това казва: „Къде бях, не зная, но нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което преживях. С тялото ли бях, или не, и това не зная“. След това го биха 5 пъти. Тогава той каза: „Братя, през големи мъки и страдания ще мине човек, докато влезе в Царството Божие. Готов съм вече да понеса всичко за Христос. Кой ще ме отдалечи от Любовта Христова?“ Който няма тази опитност, той трябва да се стреми да я придобие. Няма по-велико нещо от това, да има човек радио, с което да влиза в съобщение с невидимия свят. Сегашните хора се радват на радиото, което са изобретили, но те не са опитали какво значи да имат вътрешно радио, което да ги свързва с висшите светове – светове на вечна красота и хармония. Прострете ръцете си и вижте доколко можете да влезете във връзка с невидимия свят.

Сега от всички се иска добър, хармоничен живот. Помнете, че лошият живот на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони. Снощният циклон не ви засегна много, защото само опашката му мина край вас. Силата на циклона беше високо във въздуха, вследствие на което не причини големи повреди. Бъдете внимателни в мислите и чувствата си, защото лошите мисли и чувства са причина за злото в света. Дръжте в ума си светли мисли, а в сърцата си възвишени чувства, за да привлечете към себе си напреднали същества. Като дойдат при вас, те ще ви донесат своето благословение, ще уредят живота ви.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Лекция от Учителя, държана на 9 май 1928 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help