Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Разумното в човека

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

(Чете се кратък реферат върху Достоевски.)

Коя е причината за различието между хората? Всички души са излезли от Бога с еднакви потенциални възможности, но по време и пространство всички не са излезли изведнъж. Тази е една от причините за различието, което съществува между хората. Като четете съчиненията на Достоевски, виждате, че неговите герои преживяват големи борби. Те всякога се борят между две чувства, поради което преживяват големи страдания. Явява се въпросът: Всъщност, имат ли хората страдания и радости? От философско гледище, ако страданието и радостта са нещо реално, защо така лесно се загубват и заличават?

Запример, един търговец милионер има красива жена, красиви дъщери и синове. Всички му се радват, посрещат го и го изпращат любовно, и той се радва на щастлив семеен живот. По едно време той изгубва богатството си и дохожда до положението на краен сиромах. Жена му не му се радва вече, децата – също. Той преживява голямо страдание, чувства се изоставен от всички. Кое от двете положения е било реално: когато бил богат и се радвал на щастлив живот, или когато изгубил богатството си от една страна, жена си, синовете и дъщерите си – от друга, които започнали да роптаят против него и да го изоставят. Ако придобие отново богатството си, с него заедно ще се върне любовта на жена му и на децата му. Сега и вие, като млади, гледайте да не изгубите милионите. Ако ги изгубите, стремете се по някакъв начин да ги придобиете пак, но в по-голям размер, с няколко милиона повече. Как може да спечели човек няколко милиона повече, не е важно. Това не може сега да се обясни. То си остава необяснен, затворен въпрос.

Помнете: Красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Кои неща са неразбрани? – Великите. Запример, има велики радости и скърби, които са неразбрани. Те произвеждат обратни резултати. Голямата радост причинява голяма скръб; голямата скръб причинява радост. Ако на земята слезе един ангел в своята красота и величие, много хора ще се влюбят в него и ще страдат, че не са красиви като него. Ако срещнат грозен човек, ще се зарадват. Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си. Това са прояви, свойствени на човешката личност, а не на човешката душа. Когато душата се проявява, човек се радва на красивото и скърби заедно със страдащия. Оттук вадим заключението: Злото действа в личността, а доброто – в душата. С други думи казано: Злото се ражда, когато човек се отделя от Бога. Щом иска да бъде свободен, да прави, каквото иска, без да бъде отговорен за делата си, човек се отделя от Първата Причина и веднага започва да греши. Понеже човек носи законите на злото в себе си, той трябва да бъде буден, да не му се поддава. Това се постига само чрез съзнателна и разумна връзка с Бога. Само така човек е в състояние да изправи погрешките си и да оживее. Докато греши, човек е мъртъв. Щом изправи погрешките си, той оживява и възкръсва. Това значи придобиване на вечния живот. Ако животът не е в състояние да изправи погрешките на хората, да превърне злото в добро и въглена в диамант, сам по себе си той няма смисъл. Вечният живот носи светлина, топлина и сила за човешките души. Като знаете това, стремете се към онзи живот, който внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Само при това положение кармата ще се превърне в дихарма, въгленът – в диамант, злото – в добро. При това положение човек няма да остане в ада. Вратата на ада ще се отвори и той ще излезе вън, на свобода и простор. Само така човек съзнава, че е дошъл на земята да изпълни Божията воля, в кръга на своите възможности и знания.

Много хора четат Достоевски, възхищават се от него, искат да бъдат като него. Това е невъзможно. Един е Достоевски, един е Толстой, един е Христос. Нещата не се повтарят. Следователно, ако великите хора са носители на светлина за човешките умове, стремете се всеки от вас да бъде поне малка свещ, да осветява своя път. Щом можете да осветявате своя път, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свещ, която носи светлина в света. Малките свещи, събрани на едно място, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак. Да бъдеш велик, това значи да минаваш през големи страдания и да се учиш от тях. Великите писатели описват своя живот, своите борби и страдания. Вие плачете над техните герои, искате да станете велики, но забравяте, че трябва да минете през големи страдания, да създадете своите герои. Иначе нищо не можете да напишете. Бъдете доволни на всичко, което ви е дадено. Ролята ви може да е малка, но ако я изиграете добре, вие ще се прочуете като добър актьор.

Ще кажете, че искате да играете първата, най-важната роля. Къде ще я играете? Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото място за себе си, ще отдавате правото и на другите. В своята драма всеки ще заеме първо място. Следователно, докато не сте влезли в новия живот, не питайте защо нещата не стават, както трябва. Ще дойде ден, когато тъмнината ще отстъпи мястото си на светлината, и тогава всички ще виждат ясно. За това време апостол Павел казва: „Сега виждаме мрачкаво, а тогава ще виждаме лице с лице“.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 1 януари 1928 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help