Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Химия и алхимия

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

(Чете се темата: „Разлика между химия и алхимия“.)

Може ли да се говори за неща, които не съществуват? Може ли да се говори за алхимически процеси в природата? Ако не съществуваха, нямаше да се говори. В природата се извършват и химически, и алхимически процеси, затова се говори за тях. Тези процеси вървят успоредно. Какви имена ще турите, не е важно. Едните процеси започват със сричката „хи“, а другите – със сричката „ал“. Това са два обратни процеса, каквито са силите, които излизат от левия и от десния палец, показалец на човека. Тези сили ще се срещнат някога във вечността.

Явява се друг въпрос: Могат ли правите линии да се пресичат? – Могат. Като се пресичат, те образуват плоскости. Значи правата линия се явява като възможност на точката. Като се движи, точката образува плоскост. И плоскостта се движи и образува тяло. Като намери пътя на правата линия, човек намира пътя на плоскостта. От плоскостта пък той намира пътя на тялото.

Защо съществуват химията и алхимията? – Защото съществуват хора на земята. Ако нямаше хора, нямаше да съществува нито химия, нито алхимия. Химията изучава външната страна на светлината, алхимията изучава цветовете на светлината, начина, по който се боядисва. Значи алхимията изучава вътрешната страна на нещата. Че е боядисана светлината, познаваме, когато се прекара през някоя призма. Какво ви интересуват частиците „ал“ и „хи“? Те имат смисъл за вас дотолкова, доколкото са свързани с живота.

Следователно човек може да проникне в науката дотолкова, доколкото има представа за живота. Казват, че за да станат нещата, човек трябва да мисли. Не е така. Нещата стават само тогава, когато мисълта е носителка на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Под думата „път“ Христос разбира всички науки, събрани в едно цяло; под думата „истина“ Той разбира целите, които науките преследват; под думата „живот“ Той разбира онова начало, което използва науките и техните цели. Докато не разбира живота, човек не може да се нарече дете на природата. Щом започне да разбира живота, той постепенно се оформя и от каша се превръща в твърдо тяло, което може да издържа на външните условия. Живот трябва да се внесе в науката, т.е. така да се оформят нещата, че да излезе от тях вода. Ще кажете, че това са фантазии на мисълта. Не са фантазии, а реалност. Водата символизира живота. Значи всяко нещо трябва да носи живот в себе си. Няма ли живот в нещата, те нищо не струват. Всички хора се нуждаят от живот. Каквото хванат, да потече от него вода.

Къде е силата на живота? – В слънцето. Алхимиците взимат златото като символ на живота. Те свързват златото със слънцето. За да разбере какви сили се крият в слънцето, първо човек трябва да изучава благородните метали, свойствата им и законите, на които те се подчиняват. Старите алхимици са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Те са търсили още и жизнения елексир – някои са го намерили, а някои продължават да го търсят. Които са го намерили, наричаме „посветени“, „светии“, „гении на човечеството“.

Съвременната наука трябва да служи на живота. Затова и на вас казвам: Изучавайте всичко онова, в което можете да вложите живота. Дръжте идеята за живота като свещена идея в ума си. Мислите ли за живота, каквато тъмнина и да имате в съзнанието си, ще се разпръсне. Любовта ражда живота. Стремете се тогава към любовта, за да придобиете живота, който осмисля нещата. Вложите ли живот в науката, всички нейни отрасли придобиват смисъл. Нека всеки от вас почне да изучава по един предмет – математика, естествена история, химия, физика, философия, но с ново разбиране, с нова светлина. При това положение времето, което посветите на науката, ще се възнагради. Възнаграждението се заключава в развиване на скритите сили в човека, чрез които той се свързва с разумната природа, както и със съществата от разумния свят.

Като ученици, стремете се към положителното, към неизменното, към вечното. Това е съзнателният, разумният живот. Човек се стреми към вечния живот, т.е. към безсмъртието. Това е крайната цел на алхимията. Да бъдеш истински алхимик, това значи да придобиеш безсмъртието. Всеки учен се стреми към безсмъртието. И като не може още по естествен път да го придобие, той пише, изобретява неща, с цел да обезсмърти името си. Да обезсмърти човек името си, това значи той сам да живее в бъдещите поколения. Всъщност, и като умре, човек продължава да живее в необятната природа. Дали съзнава или не съзнава това, той живее. За предпочитане е да съзнава нещата, но и като не съзнава, фактите си остават верни и неизменни. Желая ви да бъдете истински алхимици, да придобиете безсмъртието.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 11 декември 1927 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help