Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Целесъобразни среди

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

(Чете се темата: „Произход на тъкачеството“.)

Сегашните хора гледат на тъкачеството като на занаят. Наред с него се говори и за рударството, пак като занаят. Обаче ние се интересуваме за техния произход. Кой човек или народ е започнал пръв да копае руди? Това са въпроси, от които се интересуват естествениците, хората на положителните науки. Религиозните и духовни хора говорят за хармоничен живот, който се обуславя от благоприятни външни и вътрешни условия. За да живее хармонично, да бъде здрав, първо човек трябва да бъде господар на външните условия. За това е нужна разумност. Кога две същества живеят разумно? – Когато пътят им образува успоредни линии. Първоначално те се движат по прави линии (фиг. 1). След известно време изменят движението си: едното същество се извива наляво, другото – надясно и образуват една форма (фиг. 1), която напомня формата на земята. Едното същество създало едната половина на земята, а другото – втората половина. Тази форма може да се уподоби и на плод – ябълка, орех, лешник и др. Защо орехът и лешникът имат твърди черупки? – За да издържат на външните неблагоприятни условия. Следователно, когато казваме, че някой е твърд по характер, разбираме, че той е живял при неблагоприятни външни условия. Тези условия правят човека твърд, упорит. Ако вътрешните условия са неблагоприятни, той става жесток.

Формата, която двете същества образуват, може да бъде стомна. Колкото по-красива е стомната, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите. Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в стомната. Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си. Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и стомната ви да остане здрава? Ще им дадете по няколко ореха. Като видят орехите, децата ще забравят стомната. Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват стомната ви с камъни. Следователно, когато обществото отвън ви преследва или когато външните условия са неблагоприятни за вас, подхвърлете им нещо – орехи, пари, с което да ги залъжете да се занимават, да не ви безпокоят.

Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят. Запример, Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. Някой си счупил крака и страда. Ако нищо не придобие от това страдание, напразно е счупил крака си. Но ако чрез боледуването той се запознае с лекаря, с цялото му семейство и създаде от тях добри приятели, страданието му се оправдава. Човек страда и не се ползва от страданията си дотогава, докато гледа на физическия свят като на някакъв отделен, случайно създаден свят, без никаква разумност. Какво се каза на Моисея, когато отиде на Синайската гора да получи законите? – Той чу Божия глас, Който му говореше да направи всичко така, както видял горе. Значи над физическия свят има друг, по-висок, който се управлява от Разумността. Същата Разумност работи и във физическия свят, по същите закони и принципи. Който разбира този закон, той лесно се справя с мъчнотиите и страданията и различава целосъобразните от ненужните. Нека всеки от вас да си постави за задача да различава разумните от ненужните страдания. Представете си, че е дошъл някой виден музикант или философ и по нямане на пари не можете да си купите билет. Трябва ли да страдате за това? Разумно ли е вашето страдание? Ако не можете сам да отидете, ще помолите някой, който е присъствал на концерта или на сказката, да ви разкаже нещо. Ще възразите, че обичате сами да пиете вода от извора, а не други да ви носят от него вода. Кой е истинският извор: който извира от земята, или който слиза от небето?

Задачата на всеки човек е да различава страданията, дали са целосъобразни, или не; дали идат за изпитание, или са ненужни. Като си отговорите правилно, ще потърсите начин да се справите разумно с тях. Понякога е за предпочитане да се откажете от някакво благо, отколкото да го получите. Днес много хора живеят на земята, като във велик Божествен университет, но не всички са записани за редовни ученици. На земята има много университети, създадени по подобие на Божествения. Като влезе в един от тези университети, човек вижда разликата, която съществува между тях и Божествения. Вън от Божествения университет всички останали са само подготвителни институти за истинския, вечен университет. Както четирите годишни времена се различават едно от друго, така се различават временните университети от вечния. Така и хората се различават едни от други, според времето, когато са раждани. Онзи, който е роден зимно време, се различава от този, който е роден през пролетта. Достатъчно е да погледнете лицето на човек, роден през зимата, за да познаете какво е било времето, имало ли е сняг, или не; ако някой е роден през пролетта, лятото или есента, на лицето му се чете всичко: какво е било времето, имало ли е изобилие, или не – всичко е написано на човека. Той е книга, в която може да се чете всичко с най-големи подробности. Който може да чете, той познава мислите и чувствата на човека, разбира неговия вътрешен живот. Колкото по-дълго време се задържат образите на мислите и чувствата върху човешкото лице, толкова по-здрав е той. Мислите и чувствата са нишките, с които човек тъче платното на своя живот.

Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет. Правете опити да преодолявате мъчнотиите и неразположенията си. Ако сте неразположени и не можете да учите, кажете си няколко пъти тихо думите: „живот“, „светлина“ и „любов“. След това кажете: „Аз се движа в живота; аз живея в светлината; аз живея в любовта“. Като повторите няколко пъти тези мисли, ще видите какво действие ще окажат върху вас. Животът изнася много неща пред човека, но когато той рече да ги вземе, те веднага се скриват. В такова положение се намирате при срещата си с някой адепт. Вие се оплаквате от сиромашията си, и той ви дава пълна кесия със златни монети. Туряте кесията в джоба си, но след известно време джобът ви се изпразва. Къде отидоха парите, не знаете. Вие се намирате в положението на човек, на когото стомната е пукната. Той не знае това, отива на чешмата, пълни стомната, но водата се излива. Кой е виновен? – Който е направил стомната. Кой е по-разумен: който налива водата, или който носи пукнатата стомна?

Като изучавате окултните науки, трябва да се ползвате от техните методи, за да решавате задачите си правилно. Всяка мъчнотия е задача, която трябва да се реши правилно. Първо, трябва да знаете от какъв характер е тя, външен или вътрешен, за да употребите съответен метод. Не можете ли да приложите към мъчнотията някакъв метод, вместо да се ползвате от нея, тя ви създава нови неприятности.

Един кон бил вързан за един подвижен дарак така, че като прави кръгове около дарака, последният се движел и раздрънквал вълната. За да обикаля дарака доброволно, на известно разстояние пред него турили сено, което да привлича коня. По цели часове конят гонел сеното, но не могъл да го стигне. Обаче даракът се движел и вършил работа. Както конят обикаля около дарака да гони сеното, същото правят и хората. В живота на всеки човек има по един дарак и пред него куп сено, което той гони да стигне. Не е лошо, че човек гони сеното, но трябва да знае на каква основа е застанал.

Основата, на която съвременните хора стоят, трябва да бъде неподвижна. Човек трябва да мине от подвижната към неподвижната основа на живота, т.е. от условията на временния живот към вечния живот. След като обикалял цял ден дарака, най-после конят получава малко сено. Следователно и човек, след като работил десетки години в света, при подвижна основа, на края ще му се даде малко почивка. Ако някой учен, писател или поет работил цял живот за отечеството си и в края на краищата критиците го нападнат от всички страни, той се обезсърчава, не иска вече да живее. Защо трябва да се обезсърчава? Ако пък не може да понесе критиката и се обезсърчи, нека си постави за задача да изучава обезсърчението, условията, при които се появява и т.н. Поне ще го разреши научно. Радвайте се, когато обезсърчението дойде при вас. То ви дава възможност, като на учен човек, да го изследвате, да придобиете нови знания. Застанете в положението на учен човек, изследвайте живота във всяка негова стъпка, в най-малките му прояви; изследвайте светлината стъпка по стъпка, в най-слабите и прояви; изследвайте любовта стъпка по стъпка, в красивите и прояви.

Нека всеки от вас си постави за задача, цял месец да изследва мъчнотиите, страданията, обезсърченията си и да се произнесе, целесъобразни ли са, или не; при какви условия се явяват – благоприятни или неблагоприятни, външни или вътрешни. Колкото по-искрен е ученикът в изследванията си, толкова повече знания ще придобие. Нека всеки си отбелязва в тетрадка, като в дневник, резултата на своите научни изследвания.

Работете съзнателно върху себе си, да придобиете повече живот, повече светлина и повече любов. Живот, светлина и любов са целесъобразни среди, при които човек расте, цъфти и зрее.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 13 ноември 1927 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help